Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….. 2021 г.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на първи февруари
през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
НЕВИН
ШАКИРОВА
при секретар Цветелина
Цветанова,
като разгледа
докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело
№ 1367 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод въззивна жалба на „Еко Енерджи
могилино“ ЕООД – Варна срещу решение № 98 от
08.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 2033 по описа за 2019 г. на Районен съд -
Варна, седми състав, с което са отхвърлени исковете на въззивника срещу И.А.Р., Д.А.Д., А.А.Р., Л.А.Д., П.Н.М., Д.Н.Д. и Д.Д.С.
за прогласяване нищожност на договор за
дарение от 06.11.2018 г., обективиран в нотариален акт /НА/ № 108, том II, рег.№ 6054, дело № 308/2018 г. на нотариус с рег.№ 124 на НК, по силата
на който ответниците И.А.Р., Д.А.Д., А.А.Р., Л.А.Д., П.Н.М. и Д.Н.Д. са дарили
на ответника Д.Д.С. 1/9 идеални части от собствените си имоти, както следва: 1/ поземлен имот /ПИ/ с идентификатор №
24400.29.11 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-602 от 28.02.2018 г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местност К., село Д., община А., с
площ от 4 138 кв.м, при граници и съседи имоти с идентификатори №№ 24400.29.9,
24400.29.13, 24400.29.12, 24400.29.81, 24400.29.10; 2/ ПИ с идентификатор № 24400.37.23, по КККР, одобрени със заповед №
РД-18-602 от 28.02.2018 г. на ИД на АГКК, находящ се в местност К., село Д.,
община А. с площ 4 184 кв.м, при граници и съседи имоти с идентификатори
№№ 24400.37.22, 24400.37.21, 24400.37.25, 24400.37.24, 24400.37.94; 3/ ПИ с идентификатор № 24400.52.5 по
КККР, одобрени със заповед № РД-18-602 от 28.02.2018 г. на ИД на АГКК, находящ се
в местност Тютюнлука, село Д., община А. с площ от 17 105 кв.м, при
граници и съседи имоти с идентификатори №№ 24400.52.17, 24400.52.16,
24400.57.6, 24400.53.256, 24400.52.4; 4/ ПИ
с идентификатор № 24400.57.18 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-602 от
28.02.2018 г. на ИД на АГКК, находящ се в местност П., село Д., община А., с
площ от 4 599 кв.м, при граници и съседи имоти с идентификатори №№
24400.57.17, 24400.57.163, 24400.57.20, 24400.57.41; 5/ ПИ с идентификатор № 24400.65.12 по КККР, одобрени със заповед №
РД-18-602 от 28.02.2018 г. на ИД на АГКК, находящ се в местност Л., село Д.,
община А., с площ от 9 613 кв.м, при граници и съседи имоти с
идентификатори №№ 24400.65.36, 24400.65.35, 24400.65.34, 24400.65.33,
24400.65.13, 24400.65.111, 24400.65.11, като привиден и прикриващ договор за
покупко- продажба; за разкриване на
действително сключената между страните сделка за покупко-продажба на 1/9
идеална част от описаните имоти при продажна цена от 600 лева, прикрита като договор за дарение от 06.11.2018 г. обективиран в НА № 108, том II, рег.№ 6054, дело № 308/2018 г. на нотариус рег.№ 124 на НК; за допускане изкупуване от ищеца „Еко
Енерджи могилино“ ЕООД на 5/9 идеални части от описаните имоти при продажна цена
от 3 000 лева, на основание член 26, алинея 2, изречение пето във връзка с
член 17 от ЗЗД и член 33 от ЗС; осъдено е въззивното дружество да заплати на Д.Д.С.
сумата от 2 000 лева, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция, на основание член
78, алинея 3 от ГПК, както и на адвокат П.П.В. сумата от общо 3 000 лева, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение на ответниците И.А.Р., Д.А.Д., А.А.Р., Л.А.Д. и П.Н.М. на основание член 78, алинея 3 от ГПК във връзка с член 38, алинея 2 от
ЗАдв.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, необоснованост на
обжалваното решение, както и за постановяването му в разрез с доказателствата
по делото. Съдържа доводи за липса на преценка на всички правнорелевантни факти
и за неразглеждане в тяхната взаимовръзка и съвкупност на обсъдените, в резултат
на което се е стигнало до неправилна преценка за неоснователност на иска.
Безспорно е доказано по делото, че у ответниците липсва намерение за дарение на
посочената 1/9 идеална част, като в тази връзка се излагат подробни аргументи.
Също така се набляга, че при наличие на прикрита сделка покупко-продажба е
следвало съсобственикът, който има намерение за продажба, да предложи на
другите съсобствиници да изкупят продаваната част при същите условия.
Неправилно районният съд е приел, че ищецът е узнал за сключения договор за
покупко-продажба през месец ноември 2018 г., като се е позовал само на
свидетелските показания на водените от ответниците свидетели, които са
недостоверни. Отделно от това се сочи, че първоинстанционният съд е допуснал
нарушение на съдопроизводствените правила, като не е допуснал въпроси по реда
на член 176 от ГПК към ответницата Д.Д., които са във връзка с твърдението, че
налице намерение за дарение на Д.С..
Поради това и иска пред въззивната инстанция да бъде допуснато
посочената ответница да отговори на поставените въпроси. Моли да се отмени
решението на първоинстанционния съд и вместо него бъде постановено друго, с
което предявените искове бъдат уважени.
В отговор на въззивната жалба Д.С., П.М., Д.Д., Л.Д., А.Р. и И.Р. оспорва
доводите в нея и излагат други, с които обосновава правилност и
законосъобразност на решението, което молят да се потвърди. Поддържат доводи,
че е доказано посредством събраните пред първата инстанция доказателства
намерението за дарение на 1/9 идеална част, както и, че искът по член 33,
алинея 2 от ЗС е предявен след изтичане на предвидения в закона двумесечен
срок. Желае се потвърждаване на решението.
В хода на въззивното производство е починала ответницата И.А.Р. и на
основание член 227 от ГПК са конституирани като правоприемници наследниците й Л.А.Д.,
Д.А.Д. и А.Р.А..
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита
за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба се твърди, че ищецът е
собственик на основание договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 6 от 09.01.2018
г., том І, рег.№ 283, н.д.№ 6/2018 г., на 1/3 идеална част от поземлени имоти с
идентификатори № 24400.29.11, № 24400.37.23, № 24400.52.5, № 24400.57.18 и №
24400.65.12, находящи се в село Д., община А.. Собственици на останалите идеални
части от имотите са ответниците П.М., Д.Д., И.Р., А.Р., Л.Д. и Д.Д.. На
07.12.2018 г. управителят на дружеството Д.Д.узнал, че на 06.11.2018 г.
неговите съсобственици чрез две последователни сделки са се разпоредили с
правото си на собственост на 5/9 идеални части от имотите в полза на ответника Д.С..
Първо с договор за дарение са се разпоредили с 1/9 идеална част от имотите, а
след това с договор за покупко-продажба - с останалите 4/9 идеални части.
Твърди, че първата сделка е относително симулативна и прикрива действителната
воля на страните да сключат договор за покупко-продажба с цел да се осуети
възможността на ищеца да изкупи правата на ответниците в съсобствените имоти. В
подкрепа на тези си твърдения сочи, че сделките са изповядани в един и същи
ден, между едни и същи страни, липсват данни да има родствена връзка между
дарителите и надарения или каквито и да е други отношения помежду им,
представени са били едни и същи документи. Твърди, че ответникът С. е придобил
и други имоти по същия начин. Посочва, че преди да бъдат извършени посочените
сделки ответниците не са му предлагали да изкупи притежаваните от тях права в
съсобствеността при условията на сключения договор за тяхната продажба, нито
при сключването им е представена декларация за отказ да стори това. Твърди, че
общата продажна цена на прехвърлените общо 5/9 идеални части е тази, посочена в
договора за покупко-продажба на 4/9 идеални части, тоест продажната цена по
прикрития договор следва да е 600 лева.
В срока по член 131 ГПК е постъпил отговор от
ответниците П.Н.М. и Д.А.Д., с който исковете се оспорват като неоснователни.
Потвърждават, че са били собственици на 5/9 идеални части от процесните имоти.
Твърдят, че с договор за замяна, обективиран в НА № 2, том І, рег.№ 85, дело №
2 от 04.01.2018 г. на нотариус рег.№ 196 на НК, И.Н. М.е прехвърлила на ищеца
1% от собствените си 1/9 идеални части от имотите, а в замяна е получила 1 брой
батерия на стойност 6 лева, закупена през 2010 г. Веднага след това е била
сключена сделка за продажба на останалите 99 % от собствените й 1/9 идеални части,
а два дни по-късно друг съсобственик Д.Д. П.е продала на ищеца притежаваните от
нея 1/3 идеални части от имотите. Твърдят, че по този начин е заобиколена
разпоредбата на член 33 от ЗС. След това ищецът е влязъл в преговори с ответниците
за изкупуване на техните идеални части, но им предложил цена по-ниска от
пазарната такава, а именно 10 800 лева с мотив, че част от имотите не се
обработват. Преговорите продължили 10 месеца, стигнало се до сключване на
окончателен договор, но в деня, определен за изповядване на сделката, ищецът не
представил нужните документи и нотариусът им съобщил, че няма да се сключи
сделката. Твърди се, че ответницата Д.Д. страдала от онкологично заболяване и
имала нужда от средства за лечение. През месец септември 2018 г. ответникът Д.С.
й помогнал финансово, дарявайки й парични средства. Сестра й - ответницата П.М.
- споделила на С., че имат проблеми със земеделска фирма, която ги притискала
да си продадат земите на ниска цена. Ответникът С. се запознал с документите и
на 02.11.2018 г. между И.Р., Д.Д., А.Р., Л.Д., П.М., Д.Д. и Д.С. бил сключен
предварителен договор за покупко- продажба на 5/9 идеални части от процесните
имоти за обща цена в размер на 23 000 лева, като в деня на сключване на
договора купувачът платил 3000 лева задатък. Тъй като Д.Д. и П.М. били
благодарни на С., всички съсобственици решили и му дарили притежавани от тях идеални
части от имотите. В изпълнение на задълженията си по предварителния договор
сключили и окончателен такъв за покупко-продажба на останалите части от
имотите. На 13.11.2018 г. управителят на ищцовото дружество се обадил на ответницата
М. по телефона и я питал дали са продали имотите си. След като тя му казала, че
са ги продали на по-висока от предлаганата от него цена, той ги заплашил, че
само той можел да ги купи. Затова и се твърди, че ищецът е узнал за сделките не
на 07.12.2018 г., а на 13.11.2018 г. Твърди се още, че при изповядване на
сделката за покупко-продажба на останалите 4/9 идеални части от имотите е била
допусната техническа грешка и в него като продажна цена е бил вписан внесеният
задатък, а не действително уговорената цена от 23 000 лева, което е
наложило и поправката на НА № 109 от 06.11.2018 г., извършена с НА № 34 от 04.02.2019
г. ,и вписване в него на действителната продажна цена от 23 000 лева.
В срока по член 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника Д.Д.С., с който се прави възражение за недопустимост на иска,
доколкото към датата на искова молба е бил изтекъл двумесечният преклузивен
срок по член 33 от ЗС, в който правото може да бъде упражнено. По същество се
излагат твърдения и правят оспорвания идентични на тези в отговора на другите
двама ответници. Потвърждават, че са били собственици на 5/9 идеални части от
процесните имоти.
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание член 26, алинея 2, предложение пето от
ЗЗД, член 17, алинея 1 от ЗЗД и член 33, алинея 2 от ЗС.
При
привидни /симулативни/ договори страните нямат намерение да бъдат обвързани
така, както външно са изразили воля. Те обективират волеизявления в правната
действителност, които стават известни на трети лица, но в действителност те
съзнателно изобщо не желаят настъпването на правните последици /абсолютна симулация/ или желаят настъпването на
други последици, различни от тези, които биха се породили от външно изразената
им воля /относителна симулация/.
Самите страни създават по своя воля и с постигнато между тях съгласие тази
двойственост, симулацията е
насочена към трети лица. Правният интерес на ищеца произтича от твърдението му
за привидност на договора за дарение, сключена между съсобствениците му в
недвижимия имот – ответниците И.Р., Д.Д., А.Р., Л.Д., П.М., Д.Д. - и последния
ответник Д.С. и че тази сделка го уврежда като трето неучастващо в нея лице.
В тежест на страната, която претендира, че сделката
е привидна /в случая ищецът „Еко енерджи Могилино“ ЕООД/, е да
докаже симулацията съобрзано правилото на член 154, алинея 1 от ГПК. Доколкото
ищецът има положението на трето
лице, то той може да използва всички доказателства при доказване на
симулацията, без да е необходимо представяне на обратно писмо /контра летр/ или
начало на писмено доказателство по смисъла на член 165, алинея 2 от ГПК.
Няма
спор между страните, че са били съсобственици по отношение на процесните имоти,
както и, че на 06.11.2018 г. с НА № 108 И.Р., Д.Д., А.Р., Л.Д., П.М. и Д.Д. са дарили
на ответника Д.С. 1/9 идеална част от притежаваните от тях 5/9 идеални части от
процесните пет имота и с НА № 109 продали на вече съсобственика си ответника С.
и останалите притежавани от тях 4/9 идеални части от процесните имоти.
По делото е
представен предварителен договор от 02.11.2018 г. за покупко- продажба на 5/9 идеални
части от процесните пет имота, сключен между И.Р., Д.Д., А.Р., Л.Д., П.М. и Д.Д.
като продавачи и Д.С. като купувач, с който е уговорена продажна цена от 23 000
лева, от която 3 000 лева капаро при сключване на договора, а остатъкът да
бъде платен при сключване на окончателния договор, както и, че сключването на
окончателния договор трябва да стане в срок от 15 дни след изготвяне на
документите. С разписка от същата дата продавачите са удостоверили получаване
на капарото от 3 000 лева. С разписка от 06.11.2018 г. са удостоверили и
получаването на остатъка от продажната цена от 20 000 лева.
С цел доказване
твърденията на ответниците за съществувалите договорни отношения между тях и
ответника С., извършено от Д.С. дарение в полза на Д.Д. и датата, на която
ищецът е узнал за разпоредителната сделка по делото са ангажирани гласни
доказателства- показанията на свидетелите И.Д. Д./син на ответника Д.Д./ и Р.М.Р.
/без дела и родствени връзки със страните/. Свидетелят Д.разказва, че се
запознал с Д.С. през 2018 г. на рожден ден на общ приятел, като в разговора
разбрал, че С. помагал на финансово затруднени хора, които не можели да си
платят лечението. Тъй като Д. била болна и не можела да си плати лечението,
свидетелят завел С. при нея на 6 или 7 септември 2018 г. С. й дал 2 000 лева,
за да си направи изследванията и да се лекува, като в замяна не поискал нищо.
Когато си тръгнали от дома й, свидетелят споделил на С., че имат земи, които
искат да продават, за да помогнат на Д. и че имали купувач, но той ги бавел.
Тогава С. му казал да изчакат евентуалния купувач Д.още малко и след това да му
се обадят. В крайна сметка роднините му взели решение да продадат нивите на С.,
но тъй като той бил помогнал на Д. преди това, решили да му дарят част от
имотите. На 02.11.2018 г. сключили с него предварителен договор и тогава
получили 3 000 лева капаро. Общата цена, която била уговорена била 23 000
лева, като остатъкът получили от нея получили на 06 ноември, когато била
сключена сделката с пълномощник на С.. Разказва още, че преди майка му и
останалите наследници да вземат решение нивите да се продадат на С., провеждали
преговори с Д., за който през месец август 2018 г. узнали, че останалите
наследници са му продали техните дялове. Имали уговорки да изкупи техния дял
срещу 10 800 лева. След като извадили всички нужни документи, започнали да
го търсят, но той се укривал от тях, оправдавайки се с различни причини. В
крайна сметка се уговорили на 05 октомври в 13 часа да се срещнат при нотариус
Ваня Георгиева, но когато отишли при нотариуса узнали, че такава сделка няма
уговаряна, а Д.спрял да си вдига телефона. Два дни след като вече била сключена
сделката със С., свидетелят се свързал по телефона с Д.и му казал, че са
продали земите, при което Д.му затворил. В средата на ноември леля му Л. му се
обадила и го помолила да отиде при нея, за да обсъдят какво ще правят с
остатъка от нивите. В този момент, свидетелят бил с негов приятел, водели
детето му до болницата. След като оставили детето в болницата, свидетелят и
приятелят му отишли при леля му и тогава по телефона й се обадил Д.. Леля му
пуснала високоговорителя. Д.я питал дали да си продали нивите и след като тя му
казала, че са ги продали преди седмица, той започнал да ги заплашва, че ще ги
съди и ще им вземе нивите за без пари. Последното се потвърждава и от другия
свидетел, който разказва, че седмица преди 20.11.2018 г. е присъствал на
разговор по телефона между Л. и мъж, който питал дали са си продали земите. И
след като тя му казала „да“, той казал, че ще ги съди до дупка, как можело да
продават.
За
установяване датата, на която ищецът е узнал за сделките по негово искане е
разпитан свидетелят Д.Г. М./племенник на ответницата Д.Д./. Свидетелят
разказва, че познава Д., тъй като майка му му продала наследствени земи в село Д..
Тогава леля му Д. не искала още да ги продава и му ги дала под аренда.
Останалите роднини не ги познавал, само леля си Д.. От Д.разбрал, че останалите
роднини също искали да си продават земите. Ноември месец разбрал от леля си, че
са си продали земите и тогава си помислил, че са ги продали на Д., но се
оказало, че са ги продали на други хора. На 07 декември се видял с Д./помнел
датата, понеже за Никулден бил в село Д./ и той му казал, че роднините му са
продали земите си. Реакцията на Д.била на учудване, тъй като той водел преговори
с тях. Питал го как ще са ги продали, след като му били казали, че оправят
документите, за да ги продават на него.
Поради
допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд пред настоящата
инстанция бе допуснато събирането на доказателства – обяснения на страната Д.Д.
по реда на член 176 от ГПК, като същата се яви и отговори на следните въпроси: Твърди
ли, че е в близки приятелски отношения с ответника Д.С.? Твърди ли, че е
получила от Д.С. сумата от 2 000 лева като дарение? Оспорва ли, че се е
съгласила да прехвърли всички притежавани от нея идеални части от процесните
имоти срещу заплащане на продажна цена? Оспорва ли, че дарението на идеални
части от процесните имоти на Д.С. е направено с цел последният да стане
съсобственик, за да може да закупи останалата част от същите имоти? Оспорва ли
твърдението, че е получила срещу прехвърлената идеална част чрез дарение и
продажба от посочените имоти продажна цена? На основание член 176, алинея 2 и
алинея 3 от ГПК е указано на страната, че ако не се яви да отговори или даде
уклончиви или неясни отговори, ще приеме за доказани обстоятелствата, за
изясняването на които се поставят въпросите. Въпреки редовното й призоваване Д.Д.
не се е явила да даде обяснения по така поставените въпроси.
В
конкретният случай ищецът твърди, че действителната воля на страните по
договора за дарение е била да сключат договор за покупко-продажба с цел
преодоляване изискването на член 33, алинея 2 от ЗС при разпореждане с правата
им в съсобствените с него недвижими имоти. Затова ищецът е следвало да установи
при условията на пълно и главно доказване тези обстоятелства. Във връзка с
провеждането на това доказване ищецът е ангажирал справка от Агенцията по
вписванията, от която е видно, че ответникът С. през 2018 г. е придобивал право
на собственост върху идеални части от недвижими имоти чрез договори за
покупко-продажба, предхождани от такива за дарение. Това доказателство само по
себе си не би могло да обоснове извод за привидност на договора за дарение,
доколкото предмет на изследване е единствено волята на страните по тях. Извод в
този смисъл не може да се обоснове и от липсата на родствена или друга връзка
между страните, както и от обстоятелството, че ответницата Д.Д. не е
декларирала получено от нея от С. дарение, видно от постъпилата информация от Община
А.. Няма изискване договорите за дарение да се сключват само между роднини, а неизпълнение
на задължението за подаване на данъчна декларация от данъчно задълженото лице за
полученото дарение не изключва наличието на такъв договор. Симулацията може да
бъде разкрита и чрез косвени доказателства, но те следва да бъдат такива, че
съвкупната им преценка да обосновава еднозначен извод за наличие на такава. Като
краен извод се налага, че исковата претенция е недоказана. В тази връзка следва
да бъде отбелязано, че не би могло да се направи обратното съждение и с оглед
отказа на Д.Д. за даване на обяснения по реда на член 176 от ГПК, респективно съдът
да счете, че фактите, спрямо които страната е възприела описаното поведение, са
доказани. От призоваването по реда на член 44, алинея
1 от ГПК не може да се прави извод, че лицето е направило
съзнателен избор да не се яви, за да отговори. Нормата на член 176, алинея
3 от ГПК се прилага само, ако лицето е съзнавало и
последиците от неявяването си, тоест съзнателно се е отклонило от даване на
обяснения пред съда. Начинът на призоваване не може да се използва като
доказателствено средство, а и преценката по член 176, алинея
3 от ГПК се извършва в съвкупност с останалите
доказателства.
По отношение на искът за изкупуване по член
33, алинея 2 от ЗС
Съобразно разпоредбата на член 33, алинея 1 и алинея 2 от ЗС съсобственикът може да продаде своята част от
недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени
доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при
същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това
предложение. Ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако
третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във
вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи
тази част при действително уговорените условия.
Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от
продажбата. Срокът е преклузивен, което означава, е пропускането му води до
погасяване на правото на съсобственика, на когото не е предложена съсобствената
вещ да иска нейното изкупуване по реда на член 33, алинея 2 от ЗС при условията, при които е била продадена на
третото лице. За да възникне право за ищеца да изкупи продадените ид.части от
недвижимия имот е необходимо да е налице съсобственост върху процесния недвижим
имот и да е осъществена действителна продажба на притежавани от съсобственик идеални части от имота по силата, на която трето лице извън
съсобствеността е станал техен собственик.
Разпореждането
от ответниците в полза на ответника Д.С. е извършено на 06.11.2018 г., а
исковата молба е депозирана в съда на 07.02.2019 г. ищецът навежда твърдения,
че е узнал за извършеното разпореждане на 07.12.2018 г. Съобразно събраните по
делото доказателства, съдът приема, че ищецът не е провел доказване за спазването
на двумесечния срок, в който правото е следвало да бъде упражнено. От
показанията на свидетелите Д.и Р. се установява, че законният представител на
ищцовото дружество е узнал за сделките през месец ноември 2018 г.,
непосредствено след сключване на договорите от шести ноември. И двамата
свидетели лично са възприели проведения с него телефонен разговор от ответницата
Л.Д., в който тя му е съобщила, че са продали земите си. Показанията на свидетеля
М., воден от ищеца, установяват единствено субективно възприета от него реакция
на учудване на представляващия дружеството ищец, последният пряко заинтересован
от демонстриране на точно такава пред свидетеля. Дори и това да е станало на
07.12.2018 г., то сочи само и единствено, че представителят на дружество е
реагирал с учудване пред М., а не, че е узнал за извършено разпореждане на тази
дата.
Отделно от
това следва да се отбележи, че дори и да беше спазен законоустановения
двумесечен срок, то с оглед направеният по-горе извод за действителност на
договора за дарение по НА № 108 от 06.11.2018 г., за ответниците не би възникнало
задължение при последващата продажба в полза на ответника С., да предлагат
изкупуването на техните права на ищеца. Налага се извод за неоснователност и на
тази искова претенция.
С оглед идентичните крайни изводи на
настоящият състав на въззивния съд с тези първоинстанционния такъв, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено изцяло.
По
разноските
С оглед
направеното искане за присъждане на разноските по делото от въззиваемите и съобразно
изхода от спора, съобразявайки разпоредбата на член 78, алинея 3 от ГПК,
въззивното дружество следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемия С. сторените
от него разноски по делото във въззивната инстанция, които са в размер на 2 000
лева. Въззиваемите Д.Д., А.Р., Л.Д., П.М. и Д.Д. са били представлявани от адвокат
П.В., който е осъществявал безплатна правна помощ по реда на член 38, алинея 1,
точка 2 от ЗА. Съобразно
нормата на член 7, алинея 2, точка 2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения дължимото минимално адвокатско възнаграждение в
случая е 432 лева по всеки един от трите иска и то следва да бъде определено
общо, а не за всяко лице поотделно, тъй като общият материален интерес по всеки
един от трите иска е 2 876,88 лева, тези въззиваеми имат еднакво
становище, пълномощникът е извършвал еднакви процесуални действия. Тоест, на
адвокат В. следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 1 296 лева.
По изложените съображения и на основание член
271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 98 от 08.01.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 2033 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, седми
състав.
ОСЪЖДА „Еко Енерджи могилино“ ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление в град Варна - ул. „Г. Бенковски“
№ 90 офис 12 да заплати на Д.Д.С. ЕГН ********** с адрес *** сумата от
2 000 /две хиляди/ лева представляваща сторени разноски пред настоящата
инстанция за възнаграждение на един адвокат, на основание член 78, алинея 3 от
ГПК.
ОСЪЖДА „Еко Енерджи могилино“ ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление град Варна - ул. „Г. Бенковски“ №
90 офис 12 да заплати на адвокат П.П.В. от Варненска
адвокатска колегия, с адрес на адвокатската кантора в *** сумата от 1 296 /хиляда двеста деветдесет
и шест/ лева, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение на ответниците Д.А.Д., А.А.Р., Л.А.Д.,
П.Н.М. и Д.Н.Д. пред настоящата инстанция, на основание член 78, алинея 3 от ГПК
във връзка с член 38, алинея 2 от ЗА.
Решението може да бъде обжалвано в
едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен
съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.