Решение по дело №357/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 354
Дата: 14 юни 2021 г. (в сила от 14 юни 2021 г.)
Съдия: Валентин Бойкинов
Дело: 20211001000357
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 9 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 354
гр. София , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20211001000357 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260002 от 29.01.2021 г., постановено по търг. дело № 38/2020 г.,
Окръжен съд Перник, Търговско отделение е прекратил на основание чл.517, ал.4 ГПК
търговско дружество „В и В РПТ“ЕООД, по предявен от „Интернешънъл Асет Банк“АД иск
и е осъдил на осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът да заплати направените по производството
съдебно-деловодни разноски в размер на сумата от 130 лева, държавна такса по
производството и разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника „В и В
РПТ“ЕООД , с която се обжалва първоинстанционното решение, като неправилно поради
съображения изложени във въззивната жалба.
Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по
делото въззиваемата страна „Интернешънъл Асет Банк“АД е депозирала отговор на
въззивната жалба, с която се заявява становище за неоснователността на същата.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна.
Производството пред първостепенния съд е образувано по искова молба с която
1
ищецът „Интернешънъл Асет Банк“АД е поискал да бъде постановено решение, по силата
на което на основание Чл.517, ал.4 ГПК се постанови прекратяване на търговско дружество
„В и В РПТ“ЕООД поради наличието на принудително изпълнение по изп.дело №
20197530400178 на ЧСИ- С. Б., с рег.№ 753 на ЧСИ, което е насочено срещу притежаваните
от длъжника В. А. Т. дялове в капитала на дружеството.
Ответникът „В и В РПТ“ЕООД е оспорил предявения иск с твърдения, че не дължи
вземането по издадения срещу него изпълнителен лист, че в хода на принудителното
изпълнение срещу главния длъжник има достатъчно имоти от които да може да се
удовлетвори взискателя и без да се прибягва до прекратяване на търговското дружество в
което В. Т. е едноличен собственик на капитала, както и че дружеството нямало никакви
активи от които да се удовлетвори взискателя, поради което и прекратяването му на
практика нямало смисъл. Аналогични доводи се поддържат и във въззивната жалба като
основание за неправилност на първоинстанционното решение.
Съдът като прецени доводите на страните,събраните по делото доказателства,
приема следното от фактическа и правна страна :
По делото между страните не се спори, а и се установява, че с изпълнителен лист от
24.01.2019год., издаден по ч.гр.дело № 54895/2018год. на СРС, издаден въз основа на
Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК кредитополучателят „Елит Строй
Консулт“ООД, заедно със солидарните съдлъжници В. С. З. и В. А. Т.са осъдени солидарно
да заплатят на „Интернешънъл Асет Банк“АД сумата от 158 667 лева, представляваща
главница по Договор за кредит от 18.08.2017г., ведно със законната лихва от 16.08.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 2599,10 лева за
периода от 30.11.2017г. до 22.05.2018г., лихва за забава в размер на 1716,97 лева за периода
от 30.11.2017г. до 15.08.2018г., такса за обслужване на кредита в размер на 266,70 лева за
периода от 29.10.2017г. до 15.08.2018г. и разноски по делото в размер на 3265 лева-
държавна такса и 100 лева, юрисконсултско възнаграждение.
Между страните не се спори, а и се установява, че по искане на „Интернешънъл Асет
Банк“АД, в качеството му на взискател, е образувано изпълнително дело № 20197530400178
на ЧСИ- С. Б., с рег.№ 753 на ЧСИ.
Не се спори, а и се установява от справка от Търговския регистър по партидата на
ответника, че е вписан запор върху всички дружествени дялове от капитала на „В и В
РПТ“ЕООД с едноличен собственик на капитала длъжника В. А. Т..
Установява се също така, че с Постановление от 05.05.2020 год. частният съдебен
изпълнител С. Б. е овластил взискателя по изпълнителното дело „Интернешънъл Асет
Банк“АД да предяви иск пред Софийски градски съд за прекратяването на ответното
дружество „В и В РПТ“ЕООД,което същевременно се явява и предпоставка за
допустимостта на така предявения иск с правно основание Чл.517,ал.4 от ГПК.
2
При така установените факти въззивният съд достигна до следните правни изводи :
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради
което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Наведените във въззивната
жалба доводи повтарят изцяло същите аргументи, които вече са били изтъкнати в отговора
на исковата молба и в устните състезания, на които в обжалваното решение е даден
подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 517, ал. 4 ГПК когато изпълнението е насочено върху
всички дялове в дружеството, искът за прекратяването му може да бъде предявен след
вписването на запора и без да се спазват изискванията на чл. 96, ал. 1 ТЗ, без връчване на
изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжниците в дружеството.
Съдът отхвърля иска, ако се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено преди
приключване на първото заседание по делото.
Предмет на предявения иск по чл. 517, ал. 4 ГПК е прекратяването на търговското
дружество с ограничена отговорност. Предмет на този иск не е подлежащото на
принудително изпълнение вземане на кредитора-ищец, а упражняването на потестативното
му право за прекратяване на търговското дружество и откриване на производство по
ликвидация, като способ за събиране на задължението по реда на чл. 266 и сл. ТЗ, поради
това са по начало ирелеватни възраженията на ответника срещу иска, че не дължи
вземането, което е предмет на принудително изпълнение. Абсолютни процесуални
предпоставки за допустимостта на иска са наличието на висящо изпълнително
производство, по което ищецът има качеството на взискател, а търговското дружество - на
трето задължено лице, както и наличието на изрично овластяване на взискателя за
предявяване на иска/така и Решение № 138 от 12.07.2017г. на ВКС, ТК, 1 ТО по търг.дело №
1753/2016г. на което се е позовал изрично и първостепенният съд/. Неоснователността,
съответно отхвърлянето на иска са предпоставени единствено от установяването, че
вземането на взискателя вече е погасено - независимо дали от дружеството, длъжника или от
трето лице. В горния смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд в
редица постановени съдебни актове, като напр. решение № 60 от 22.04.2013 г. на ВКС по т.
д. № 134/2012 г., І т. о. и решение № 76 от 10.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2163/2013 г., ІІ т.
о. Удовлетворяването на взискателя по изпълнителното дело е факт от значение за спорното
право, който подлежи на доказване от ответното дружество с оглед обусловената от него
правна последица.
В случая предвид доказаните образуване и висящност на изпълнително дело,
основано на изпълнителен лист в полза на ищеца срещу В. А. Т.- едноличен собственик на
капитала, притежаващ всички дружествени дялове в ответното дружество към момента на
налагане на запора върху дяловете и към момента на овластяването на взискателя да
предяви иска, което е станало преди предявяването на исковата молба, налагането на запор
3
върху дружествените дялове на длъжника, вписан по реда на чл. 517, ал. 1 ГПК в публичния
търговски регистър, и овластяването на ищеца като взискател от съдебния изпълнител да
предяви иска с цитираното постановление и липсата на ангажирани доказателства за
погасяване на задълженията сочат на процесуална допустимост и основателност на
предявения иск по чл. 517, ал. 4 ГПК.
С оглед доводите на въззивника трябва отново да се изтъкне, че единственото
условие, при което искът подлежи на отхвърляне, е това по чл. 517, ал. 4, изр. 2 ГПК - ако
при разглеждане на делото се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено преди
приключване на първото по делото заседание. Такива твърдения и данни в настоящия
случай липсват, съответно не се ангажират доказателства в тази насока.
Ирелевантно към предмета на доказване се явява и възражението на въззивника дали
има други имоти върху които да се насочи принудителното изпълнение, както и че
дружествените дялове не могат да удовлетворят вземането на банката. Това е така, защото
търсената с иска по чл.517, ал.4 ГПК защита не се изчерпва само с прекратяването на
дружеството ответник, тъй като целта е в последващото производство по ликвидация
прекратеното дружество взискателят да се удовлетвори от равностойността на дяловете на
длъжника в изпълнителното производство. Ирелевантно е и обстоятелството дали способът
по чл.517, ал.4 ГПК представлява единственият за осъществяване на принудителното
изпълнение, като преценката за това как да упражни правата си срещу длъжника и какъв
конкретен изпълнителен способ да избере за събиране на дължимото вземане принадлежи
единствено на взискателя. А изпълнението върху всички дялове от търговското дружество е
способ, равностоен на всички останали и зависи единствено от волята на взискателя дали ще
го избере, като без значение за основателността на предявения иска е дали имуществото на
длъжника е достатъчно за удовлетворяване на взискателя, както и дали са налице други
способи за събиране на вземането. В настоящия случай той е избрал редът по чл.517, ал.4
ГПК и както се изложи по-горе не са налице основанията, които са посочени от
законодателя като единствено условие за отхвърлянето на иска- поради пълното погасяване
на задължението към определен момент.
Предвид изложеното и тъй като по делото не се ангажираха доказателства
длъжникът да е погасил дълга си към взискателя, което от своя страна има последица
основателността на така предявения иск с правно основание Чл.517,ал.4 от ГПК и са били
налице предпоставките да се постанови решение по силата на което да се постанови
прекратяване на „В и В РПТ“ЕООД.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на предявените искове въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение- потвърдено.
При този изход на спора следва да се присъдят своевременно поисканите от ищеца
разноски за въззивното производство в размер на 100 лева, представляваща разноски за
4
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски апелативен съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260002 от 29.01.2021 г., постановено по търг. дело №
38/2020 г., Окръжен съд Перник, Търговско отделение.
ОСЪЖДА „В и В РПТ“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Радомир, ул.“Любен Каравелов“№1 да заплати на „Интернешънъл Асет Банк“АД, ЕИК
*********, със съдебен адрес гр. София, бул.“Тодор Александров“№81-83 на осн. чл. 78,
ал.8 ГПК сумата 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5