Решение по дело №580/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 290
Дата: 23 октомври 2020 г. (в сила от 11 февруари 2021 г.)
Съдия: Димитър Пандалиев Бозаджиев
Дело: 20205200500580
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 август 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
Номер 29022.10.2020 г.Град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПазарджикI Граждански състав
На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав С. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20205200500580 по описа за 2020 година
Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №69/23.03.2020г., постановено по гр.д.№412/2020г. по
описа на РС- В. е допусната да се извърши делба между В. Т. Д. , с ЕГН
********** от гр.В., ул.“Х.Б.“ №16 от една страна, А. Г. Д. , с ЕГН
********** от гр.С., ул.“К.В.“ №98, ет.8, ап.71 и Т. Г. Д. , с ЕГН **********
от гр.В., ул.“Х.Б.“ №16 от друга, на следните недвижими имоти:
1/2ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 10450.502.259, целият с
площ 392кв.м., при съседи: ПИ с идентификатор 10450.502.256, ПИ с
идентификатор10450.502.260, ПИ с идентификатор 10450.502.3080 и ПИ с
идентификатор 10450.502.3027, ведно с построените в имота две сгради, а
именно: Жилищна еднофамилна сграда с идентификатор 10450.502.259.1 със
застроена площ 68,7кв.м., състояща се от редовен етаж с площ 68,7кв.м.,
тавански етаж с площ 53кв.м. и избен етаж; Сграда с идентификатор
№10450.502.259.3- едноетажна с предназначение хангар, депо, гараж с площ
23кв.м. и Сграда с идентификатор 10450.502.259.2 с площ от 20кв.м. и
предназначение „баня и тоалетна“.
Постановено е делбата да се извърши при квоти: За дворното място,
жилищната сграда и „баня и тоалетна“- по 1/3ид.ч. за всеки един от
1
съделителите В.Д., Г.Д. и Т.Д., а за гаража- 4/6ид.ч. за В.Д. и по 1/6ид.ч. за
Г.Д. и Т.Д..
Против това решение е постъпила въззивна жалба от В. Т. Д. , в частта
му, с която е определена квотата й в жилищната сграда в размер на 1/3ид.ч.,
вместо законовите 4/6ид.ч.
Счита се, че решението в атакуваната му част е несправедливо,
незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния
и процесуалния закон.
Твърди се че от доказателствата по делото се установява, че
жалбоподателката е сключила граждански брак с общия наследодател- Г.Д. на
23.08.1970г.
Визира, че по време на брака е била извършена съдебна делба между
съпруга й, Г.А.Д. и неговите сестри Мария и Спаска Асенови Янкови, всички
наследници на А. Г. Д. .
Сочи, че по силата на постигнатата спогодба, одобрена с определение,
постановено по гр.д.№178/78г. по описа на РС- В., в дял на съпруга й Г.А.Д. е
постановено самостоятелно жилище, представляващо северната част от
полумасивна къща, състояща се от редовен етаж, състоящ се от три стаи,
салон и коридор, с обща площ 68,70кв.м. и тавански етаж с площ 53кв.м.,
ведно с 1/2ид.части от дворното място, съставляващо парцел ІV- 1039 в
кв.124 по плана на гр.В..
Сочи се, че за уравняване на дяла на сестра му С.А.Я.,
жалбоподателката със съпруга й са й заплатили сумата от 1500лв., както и
разноските по делото от 34лв., които са били от семейния бюджет.
Твърди се, че освен това, по време на брака й са извършили
пристрояване на жилищната сграда, която пристройка е с площ от 20кв.м.,
което обстоятелство е установено и от доведената от ответника А.Д.
свидетелка С.Д..
Твърди се, че след земетресението станало в гр.В. през 1977г.,
жалбоподателката със съпруга й Г.Д. са извършили значителен ремонт на
2
сградата с поставянето на колони от четирите ъгъла на къщата, измазването
на жилищната сграда, както и другите строително- монтажни работи.
Сочи се, че всички тези разходи са направени по време на брака й с Г.Д.
от общия им семеен бюджет.
Визира се, че съдът при постановяване на решението и определяне на
квотите не е обсъдил посочените по- горе доказателства и не мотивира
решението си, в частта, в която определи дяла на жалбоподателката в
жилищната сграда.
Счита, че този порок на решението за съществено процесуално
нарушение.
Искането е да бъде отменено решението в обжалваната му част и да се
постанови ново, с което да се определи квотата й в жилищната сграда в
размер на 4/6ид.ч., а квотите на ответниците, съответно: А. Г. Д. и Т. Г. Д. в
размер на 1/6ид.ч. за всеки един от двамата.
Моли се за присъждане на сторените разноски по настоящата жалба.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна в процеса- А. Г. Д. , чрез пълномощника му адв.Н. Ч. .
В същият се приема, че подадената въззивна жалба е изцяло
неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение е правилно и
законосъобразно.
Излагат се съображения в насока неоснователност на изложените
твърдения във въззивната жалба.
Моли се са постановяване на съдебен акт, с който се потвърди решение
в обжалваната му част, с присъждане на направените разноски по делото пред
настоящата инстанция.
В съдебно заседание, жалбоподателката В. Т. Д. , редовно призована не
се явява.
Ответникът по жалбата А. Г. Д. се явява лично и с процесуалния му
представител адв.Ч.. От страна на последния се оспорва подадената въззивна
3
жалба, като се моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното
решение, като правилно и законосъобразно се потвърди се отмени, като се
отхвърли предявения иск. Моли се за присъждане на разноски пред
настоящата инстанция.
Ответникът по жалбата- Т. Г. Д. , редовно призован не се явява.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите
и становищата на страните и в съответствие с правомощията си,
регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по иск за
делба на недвижим имот, с правно основание чл.34 от Закона за
собствеността, във връзка с чл.69 от Закона за наследството, в първа фазата
по допускане на делбата предявен от ищцата В. Т. Д. от гр. В., против А. Г. Д.
от гр.С. и Т. Г. Д. от гр.В..
Иска се допускане на съдебна делба на следните съсобствени имоти, а
именно: 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 10450.502.259, целият с
площ 392 кв.м. при съседи: ПИ с идентификатор 10450.502.256, ПИ с
идентификатор 10450.502.260, ПИ с идентификатор 10450.502.3080 и ПИ с
идентификатор 10450.502.3027, ведно с построената в имота еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор 10450.502.259.1 с застроена площ 68,7
кв.м., състояща се от редовен етаж с площ 68,7 кв.м., тавански етаж с площ 53
кв.м. и избен етаж, както и на включените в делбата от ответника А.Д., сгради
на допълващо застрояване построени в същото дворно място: 1.СГРАДА с
идентификатор 10450.502.259.2 с площ от 20 кв.м. и предназначение „баня и
тоалетна“; 2.СГРАДА с идентификатор 10450.502.259.3, с площ от 23 кв.м. и
предназначение „гараж“, при квоти: 4/6 за ищцата В.Д. и по 1/6 за
ответниците А.Д. и Т.Д..
Твърди се от страна на ищцата, че с ответниците са съсобственици на
недвижим имот, намиращ се в гр.В. на ул.“Х.Б.“ №16 и представляващ 1/2
ид.част от Поземлен имот с идентификатор 10450.502.259, целият с площ 392
кв.м. при съседи: ПИ с идентификатор 10450.502.256, ПИ с идентификатор
10450.502.260, ПИ с идентификатор 10450.502.3080 и ПИ с идентификатор
4
10450.502.3027, ведно с построената в имота еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор 10450.502.259.1 с застроена площ 68,7 кв.м., състояща се от
редовен етаж с площ 68,7 кв.м., тавански етаж с площ 53 кв.м. и избен етаж.
Твърди се, че имотът е бил придобит по време на брака на ищеца с
общия им наследодател Г.А.Д., бивш жител на гр.В., починал на 16.12.2013г.
по наследство от баща му и съдебна делба. Правото си на собственост черпел
от Нотариален акт № 286, т.І, нот.дело №541/1978г. на РС- В.. Твърди, че
квотите им в съсобствеността били следните: 4/6 ид.части за ищцата и по 1/6
ид.част за всеки от ответниците.
Визира се, че след смъртта на съпруга си единствено ищцата
продължавала да живее в процесния имот, тъй като не притежавала друго
жилище и няма нито финансова, нито физическа възможност да придобие
друго жилище.
Сочи се, че не може да се подели имота доброволно поради разногласия
в цената на имота и към настоящия момент нямало изгледи да се споразумеят
с ответниците. Ето защо се приема, че е налице е правен интерес от воденето
на настоящия иск за делба.
В подадена Молба- уточнение от страна на ищцата се твърди, че
дворното място представляващо Поземлен имот, с идентификатор
10450.502.259 е трайно разделено от построените сгради с отделни входове,
като те ползват вход откьм ул.“Х.Б.“, а собствениците на останалата ½
ид.част- вход от към ул.“Искра“.
Посочва се, че не са налице претенции да се дели дворното място с
останалите съсобственици, тъй като от него не могат да бъдат образувани два
самостоятелни парцела, а и не са й известни другите съсобственици.
Твърди се, че в дворното място има построени три сгради на допълващо
застрояване, отразени в скицата с идентификатори 10450.502.259.2;
10450.502.259.3 и 10450.502.259.4. От тях, сграда с идентификатор
10450.502.259.2 и предназначение „гараж“ се ползвало от страните по делото,
а останалите били собственост на трети лица.
Искането е да се допусне до делба описания подробно в
5
обстоятелствената част на исковата молба недвижим имот при квоти:
4/6ид.части за ищцата и по 1/6ид.част зa ответниците А. Г. Д. и Т. Г. Д. , за
всеки от двамата.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответникът T.
Г. Д.. В него е прието, че исковата молба е допустима и основателна.
Счита се, че правилно са посочени и квотите в делбения имот въпреки,
че имотът за наследодателя им бил имал наследствен характер.
Твърди се, че през 1978г. /по време на брака на родителите му/ баща му
е изплатил 1000лв.- делът на сестра си С.А.Д. в този имот. Поради това, делът
на ищцата в делбения имот бил равен на 4/6 ид.части. Жилищната сграда, за
която се искало да бъде допусната делба била еднофамилна. Същата не
можело да бъде преустроена на две и повече самостоятелни жилища
отговарящи на действащите правила и норми за жилище.
Визира се, че той и другият ответник по иска притежавали други
жилища. Поради това и счита искането на ищцата, направено по реда на
чл.349,ал.1 от ГПК за законосъобразно.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответникът А.Д., чрез
пълномощника му адв.Ч.. В него не се оспорва предявения иск за делба между
наследниците на починалия на 16.12.2013г. негов баща Г.А.Д..
Счита се обаче, че следва да се остави исковата молба без движение и
да се задължи ищцовата страна да индивидуализира по актуална и надлежно
заверена схема процесния делбен имот по одобрена кадастрална карта и
схема издадена от Агенция по кадастъра- СГКК- гр.Пазарджик, посредством
описание на мястото по местонахождение идентификационен №, площ,
етажност и граници на останалите недвижими имоти /сгради/, находящи се в
поземлен имот с идентификатор 10450.502.259, тъй като в исковата молба не
били посочени тези данни, както и имената и адресите на съсобствениците на
южната част на сградата и на дворното място, които също трябвало да бъда
конституирани като страни в делбеното дело.
Настоява се на това, че невключването на съсобствениците на южната
част на сградата, като страни в процеса ще доведе до една нищожна делба,
6
което не било в интерес на страните.
Твърди, че от извършена справка в Агенция по вписванията-гр.В. се
установява, че същия е продаден на Р.В.П.. Касаело се за наследствен
недвижим имот, придобит от наследодателя му Г.А.Д. по силата на
наследяване от А. Г. Д. - баща на починалия и дядо на ответника, а именно-
1/2ид.част от поземлен имот с идентификатор 10450.502.259, при съседи
10450.562.256, 10450.592.260 10450.502.3080, 10450.502.3027 по
кадастралната карта на гр.В. с площ от 392кв.м., съгласно кадастрална скица
№15-37669-19.01.2019г. издадена от СГКК гр.Пазарджик с номер по
предходен план 3048, квартал 124, парцел IV, ведно е построената жилищна
сграда с идентификатор 10450.502.259.1 със застроена площ от 152кв.м. - на
два етажа /съгл.скица №15-50986/23.01.2019 год., издадена от СТКК-
гр.Пазарджик/, а именно: избен етаж, първи етаж и тавански етаж. В исковата
молба, сградата била отразена със ЗП 68.7кв.м.- първи етаж и 53кв.м.-
тавански етаж, а тези данни не кореспондирали с приложената от ищцата
скица цитирана по- горе. Описанието било дадено в Констативен нотариален
акт №286/78г.- приложен от ищцовата страна по делото.
От страна на този ответник е направено искане да бъде включена в
делбата и построената от родителите му пристройка от 19кв.м и гараж, за
които нямало данни в исковата молба. Иска се, да бъде задължена ищцовата
страна да представи кадастрална схема с точно описание на сградите,
находящи се в поземлен имот с идентификатор 10450.502.259.1, дали те са
самостоятелни обекти, какво предназначение имат, както и кои лица се
легитимират като техни собственици. В тази връзка се иска назначаване на
съдебно- техническа експертиза, която да даде точно описание на имота,
неговата квадратура, както и построените в него допълнителни сгради-
пристройка и гараж/и, тяхната квадратура, кога и коя година са построени те,
дали те са самостоятелни обекти, какво предназначение имат, както и кои
лица се легитимират като техни собственици и да се изчисли пазарната
стойност на делбения имот.
Оспорва се обстоятелството, отразено в исковата молба, че процесния
наследствен имот е придобит по време на брака между ищцата и починалия
баща на ответника- техен общ наследодател. В тази връзка се твърди, че този
7
имот не е СИО, като се оспорват посочените в исковата молба делбени квоти.
В подкрепа на този довод е позоваване на Нотариален акт за продажба на
недвижим имот №27 от 1924г. на мировия съдия на с.Л., вписан в актовите
книги на Агенция по вписванията- гр.В.. Визира се, че от него е видно, че
дядото на ответника- А. Г. Д. е закупил процесния недвижим имот от 350
кв.м.- тогава зеленчукова градина по плана на с.Л. и отразен в документите
приложени към Констативен нотариален акт №286, том І, дело 541/78г. С
този констативен нотариален акт било признато правото на собственост на
неговия баща, наследодател на ищцата. По силата на наследяване от неговия
баща- А. Г. Д. , а не по силата на СИО, общия им наследодател станал
собственик на имота, а именно: на 1/2ид.част от дворно място, застроено и
незастроено от 420кв.м., съставляващо имот пл.№420, съставляващо имот пл.
№1039 в кв.124, за който е отреден парцел IV по плана на града при съседи:
от две страни улица, Д.Т. и М.Г., ведно със северната част от намиращата се
на него полумасивна къща, състояща се от първи и тавански етаж, като
първия етаж се състоял от три стаи, салон и коридор с обща площ 68.70кв.м.,
а таванския етаж от три стаи с обща площ от 53кв.м., със самостоятелен вход
и стълбище от северната страна на къщата при общи части по чл.38 от ЗС,
както и избен етаж със същата квадратура. Къщата, предмет на делбата, също
била строена и построена от дядото му А. Г. Д. , но не и от починалия
наследодател Г.А.Д.. Същата не представлявала СИО и не е била в режим на
СИО между ищцата и починалия Г.Д.. Това признание било направено и от
ищцата в уточняващата в молба. Пристройката и гаража били строени от
бащата на ответника и неговата рождена майка, докато са били двамата в
брак и също не представлявали CИО между ищцата и починалия
наследодател, който брак е втори за ищцата и за бащата на ответника.
Оспорва се в делото да участва като страна в делбения процес- Т. Г. Д. ,
тъй като същия бил доведен син от първия брак на ищцата.
Сочи се, че ако след събиране на доказателства се установява, че Т. Г.
Д. е наследник на починалия по силата на пълно осиновяване, то искането е
се допусне до делба на процесните имоти при следните квоти, както следва:
1/3ид.част за В. Т. Д. ; 1/3ид.част за А. Г. Д. ; 1/3ид.част за Т. Г. Д. .
Визира се, че ако Т. Г. Д. не е наследник на починалия Г.А.Д., то
8
квотите на страните в процеса за делба на имотите следвало да бъдат:
1/2ид.част за В. Т. Д. и 1/2 ид.част за А. Г. Д. .
Оспорва се искането за възлагане на процесния имот в исковата молба
по силата на чл.349, ал.1 от ГПК на ищцата, тъй като, както е посочено по-
горе, имотът не бил СИО, а придобит от бащата на ответника по силата на
наследяване по закон от неговия баща А. Г. Д. .
Направено е и искане за възлагане на процесния имот в дял на
ответника по силата на чл.349, ал.2 от ГПК, тъй като същия не притежава
друг жилищен или вилен имот на негово име.
В отговора си, ответникът А.Д. е направил и искане в делбената маса да
бъде включен и поземлен имот, находят се в гр.В., ул.“О. П.“ №13 придобит
от ответника Т. Г. Д. , чрез фиктивна покупко- продажба от неговата майка-
ищца по делото В. Т. Д. и от баща му Г.А.Д., чрез Нотариален акт №58, том 5,
peг.№4814, дело №800/17.11.2005г. изповядана от Нотариус рег.№156- Г. К.
Х..
В тази насока се сочи, че този имот е бил придобит от В. Т. Д. и от баща
мy Г.А.Д. при условията на СИО и представлява 1/4ид.част от Поземлен
имот, находящ се в строителните граници на населеното място, 3-а който
регулацията е приложена с площ от 609кв.м., представляващ парцел XXI
/отреден за имот пл.№3146 от кв.1411 по плана на гр.В., при граници на ПИ:
от северозапад и североизток-улици, от югоизток-УПИ-ХХІІ- 3149 и от
югозапад- УПИ XXІІІ- 3149 и УПИ XXV- 3148, ведно с 1/2ид.част от
самостоятелен обект в сграда- втори етаж от северната половина на
двуетажна къща близнак с площ от 100кв.м., построена в подробно описания
поземлен имот за сумата от 40 000лв.
Твърди се, че сумата от 10000лв., преди подписване на този нотариален
акт не било получена от баща му, а също така и че не била изпълнена и
другата клауза по договора за покупко- продажба- сумата от 30000лв.,
представляваща разликата в продажната цена на имота, която е следвало да
бъде заплатена от ответника Т.Д., чрез разрешен на негово име кредит от
„Банка ДСК“ ЕАД- В. и да бъде отнесена по депозитната сметка на
продавачите. Твърди се, че такава сума не е била постъпвала по банкова
9
сметка на починалия Г.А.Д.. В тази насока се сочи, че се касае за заобикаляне
на закона- продажба без реално плащане, поради което тази сделка била
нищожна съгл.чл.26 ал.1 и 2 от ЗЗД.
Искането е да бъде прогласена нейната нищожност и да се обезсили
Нотариален акт №58, том 5, peг.№4814, нот.дело №800/17.11.2005г.,
изповядан от Нотариус рег.№156- Г. К. Х., като се включи този имот в
делбената маса.
Първоинстанционният съд е намерил искането на ответника А.Д. за
включване и делбата на сгради от допълващо застрояване построени в
процесния поземлен имот с идентификатор 10450.502.259 за допустимо. След
индивидуализация на същите е допусната делба и на две сгради от допълващо
застрояване: 1.СГРАДА, с идентификатор 10450.502.259.21, с площ от
20кв.м. с предназначение „баня и тоалетна“; 2.СГРАДА, с идентификатор
10450.502.259.3, с площ от 23кв.м. и предназначение „гараж“.
Съдът е намерил искането на ответникът А.Д. за включване в делбата на
имот, собственост на ответника Т.Д., а именно 1/4ид.част от Поземлен имот, с
площ от 609 кв.м., представляващ УПИ XXIV-3146 от кв.1411 по плана на
гр.В., след прогласяване нищожност на сделката и обезсилване на Нотариален
акт №58, том 5, peг.№4814, нот.дело №800/17.11.2005г., изповядана от
Нотариус рег.№156- Г. К. Х., по силата на която сделка собствеността е
преминала към ответника Т.Д., за неоснователно, поради следното: По своята
същност, с отговора от ответника е предявен конститутивен иск по чл.26 от
ЗЗД за нищожност на договор за покупко- продажба на недвижим имот,
обективирани в НА №58/17.11.2005г. и обезсилване на същия. Поради това
този имот не е включен в делбените имоти, а и към момента не се намират
причини да се промени това становище.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от Удостоверение за наследници на Г.А.Д. с ЕГН ********** се
установява, че той да е починал на 16.12.2013г., като женен и след смъртта си
да е оставил за свои наследници по закон съпруга и двама сина: съпруга В. Т.
Д. /ищец/ и синове ответниците А. Г. Д. и Т. Г. Д. . А представения Акт за
10
раждане № 534/03.11.1981 г. издаден на Т. Г. Д. е видно той да е съставен въз
основа на съдебно Решение № 27/14.01.1981 г. по гр.д.№ 26/1981 г. на ОС
Пазарджик, както и негови родители да са ищцата В. Т. Д. и Г.А.Д. -
наследодателя на страните.
Предвид тези доказателства съдът намира за установено, че ответникът
Т. Г. Д. е син на наследодателя Г.А.Д., като е без правно значение дали
произхожда от него или е осиновен при пълно осиновяване, тъй като и
законът за наследството не прави разлика между осиновени и рождени деца, и
като такъв е негов син и наследник по закон.
От представения НА за покупко продажба на недвижим имот от
24.04.1924г. е видно, че по силата на тази сделка собственика А. О. е продала
на А. Г.Д. от с.Л. и той е станал собственик на следния имот: Зеленчукова
градина с площ от 350 кв.м.
По делото няма данни за това дали имота Зеленчукова градина с площ
от 350 кв.м. е идентичен с делбения имот.
Представен е обаче Протокол от 27.06.1973г. в който е постигната
съдебна спогодба за делба на имотите: Дворно място с площ от 400кв.м.,
съставляващо пл.№IV-11039 от кв. 124 по плана на гр.В. и построената в него
къща. При тази делба в дял на наследодателя Г.А.Д. е поставен и TOI е станал
собственик на следния имот: 1/2 ид. част от Дворно място с площ от 400кв.м.,
съставляващо п.№ IV-11039 от кв.124 по плана на гр.В., както и северната
част от полумасивна къща, състояща се от етаж нормален и един тавански
етаж, като първия етаж се състои от три стаи, салон и коридор и има обща
площ от 70 кв.м., а за таванския етаж - три стаи с обща площ от 53 кв.М., без
пристройката от западната страна на къщата, която е негова изключителна
собственост. Другия съсобственик Мария Асенова Янкова е получил в дял
останалата 1/2ид.част от Дворно място с площ от 400кв.м., съставляващо п.
№ІV-11039 от кв.124 по плана на гр.В., както и южната част от къщата,
състояща се от една стая на първия етаж с площ от 13,30кв.м., избата под нея
и една таванска стая с площ от 29кв.м., функционално свързани с къщата на
М. и Й. Я.. Съсобственикът С.А.Я. е получила в уравнение на дела си, пари.
Видно от Удостоверение за наследници на А. Г. Д. /баща на
11
наследодателя на страните/- починал на 30.04.1977г. се установява, че същия
е оставил за свои наследници- страните по делбеното дело.
От представените две съдебни решения се установява, че
наследодателят на страните Г.А.Д. е имал брак със С.Д., който в прекратен
със съдебно Решение №16/13.01.1970г. и от който брак е роден ответника А.
Г. Д. .
Видно от Акт за женитба №841, наследодателят на страните Г.А.Д. е
сключил втори брак с ищцата В. Т. Д. на 25.08.1970г.
Видно от Нотариален акт- констативен за собственост на недвижим
имот №268/04.10.1978г. се установява, че с него е признато право на
собственост на наследодателя Г.А.Д., на придобития от него по наследство и
в резултат на делба върху следния имот: 1/2ид.част от дворно място,
застроено и незастроено, цялото с площ от 420кв.м., съставляващо им.№1039,
за което е отреден п. IV от кв.124 по плана на В., ведно със северната част от
полумасивна къща, състояща се от етаж нормален и един тавански етаж, като
първия етаж се състои от три стаи, салон и коридор и има обща площ от
68,70кв.м., а за таванския етаж- три стаи с обща площ от 53кв.м., с отделен
вход и стълбище от северната страна на къщата.
При сравнение на този КНА с протокола за съдебна делба се установява,
че имота върху който е признато право на собственост на Г.А.Д. е идентичен с
този който е получил в дал при делбата.
Видно от Скица № 15-37669/19.01.2019г. издадена от АК-Пазарджик за
имот с идентификационен №10450.502.259 с площ от 392кв.м.; скица №15-
50986/23.01.2019г. на имот с идентификатор №10450.502.259.1, с площ
152кв.м.- жилищна сграда. В първата скица са отразени и сградите от
допълващо застрояване: сграда с идентификатор №10450.502.259.2, с площ
20кв.м. и сграда с идентификатор №10450.502.259.3, с площ 23кв.м. /гараж/.
Представено е и удостоверение за данъчна оценка на процесните имоти.
В показанията си св.С. Г.- майка на ответника А.Д. и св.М. Г.- съсед се
установява, че имотът- 1/2ид.част от дворно място съставляващо им.№1039,
както и построената в него къща са били собственост на бащата на
наследодателя Г.А.Д.. Къщата е била пристроявана по време на първия му
12
брак, а след развода и по време на втория му брак не е правено нищо по
къщата.
В показанията си св.Г. сочи, че единственото което е правено през
1973г.- 1974г. е да се построи гараж и баня и тоалетна в двора и отделно от
къщата, като допълващо застрояване.
В повторния разпит на св.Георгиева, същата твърди, че докато е живяла
в имота не са били построени гаража и баня и тоалетна в двора.
Сочи, че най- вероятно пари за построяването им да са били дадени на
бившия й съпруг Г.Д. от неговия баща, тъй като обикновено той го
финансирал за всичко което строял. Освен това и сам, бившия й съпруг и
казал, че баща му ще го финансира за построяване на гаража и пристройка,
като една част от парите му бил дал, а други щял да даде, като завърши
строителството. През това време той от своя страна щял да дава издръжката
за сина си. На свидетелката не било известно колко пари е бил дал бащата на
бившия й съпруг.
Видно от заключението на съдебно- техническата експертиза се
установява, че в кадастара са отразени Поземлен имот с идентификационен
№10450.502.259, с площ от 392кв.м. съставляващо п.№IV-11039 от кв.124 по
отменения план на гр.В.. В това дворно място има построение следните
сгради: Жилищна сграда- еднофамилна с идентификационен
№10450.502.259.1, с площ 152кв.м.; Сграда с идентификационен
№10450.502.259.2- едноетажна с предназначение друг вид производствена
складова с площ 20кв.м, състояща се от коридор, баня и тоалетна; Сграда с
идентификационен №10450.502.259.3- едноетажна с предназначение хангар,
депо, гараж с площ 23кв.м.; Сграда с идентификационен №10450.502.259.4-
едноетажна с предназначение хангар, депо, гараж с площ 25кв.м. Освен това в
имота съществува ненанесен на картата навес без оградни стени от метална
конструкция на площ 37кв.м. Допълващо застрояване е строено през 1980г.
Поземленият имот е записан в кадастралния регистър на Т. П. за 1/2ид.част и
на Г.Д. за останалата 1/2ид.част. Жилищната сграда е записана 1/3 на Т. П. и
останалата на Г.Д.. Северната част на жилищната сграда е обособена като
СОС с външен вход от открито стълбище от север и се състои от редовен
жилищен етаж на ЗП 89,93кв.м., обитаем таван на ЗП от 58кв.м. и избени
13
помещения на площ 58,80кв.м. Едноетажната полумасимна сграда със ЗП
20кв.м. се състои от коридор, баня и тоалетна, а едноетажната масивна сграда
със ЗП 23 кв.м. е гараж. Пазарната стойност на имота е 94970лв.
При така възприетата фактическа обстановка и след като разгледа
спора по същество, настоящата въззивна инстанция намира от правна
страна следното:
Жалбата за редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу
подлежащ на обжалване акт.
При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и
правилност на първоинстанционното съдебно решение, в рамките поставени
от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от първата инстанция
доказателства намира, че решение в обжалваната му част с която е определена
квотата на жалбоподателката Д. в жилищната сграда в размер на 1/3ид.ч.,
вместо законовите 4/6ид.ч. е правилно, а подадената въззивна жалба е
неоснователна. В останалата част на постановеният съдебен акт, касаещ
другите два имота- гараж и баня и тоалетна, решението не е обжалвано, с
оглед на което е и влязло в законна сила.
В конкретният казус, първоинстанционният съд е приел, че процесният
имот по констативния нотариален акт с тези при делбата, а именно: ½ид.ч. от
дворно място съставляващо им.№1039, както и построената в него къща са
били индивидуална собственост на наследодателя Г.А.Д..
В случая, настоящата въззивна инстанция приема съображенията на
първоинстанционния съд да определи квотите на процесния делбен имот по
1/3ид.ч. за всеки един от съделителите.
В случая, не могат да бъдат споделени, като основателни направените
възражения от страна на въззивника изложени във въззивната му жалба.
В тази насока, следва да се посочат данните които се установяват от
приложения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот №27
от 1924г. на мировия съдия на с.Л., вписан в актовите книги на Агенция по
вписванията- гр.В. от който категорично се установява, че дядото на
14
ответника А. Г. Д. е закупил процесния недвижим имот от 350кв.м., тогава
зеленчукова градина по плана на с.Л..
Видно от Констативния нотариален акт №286, том 1, дело №541/78г. се
установява по несъмнен начин, че с него е признато правото на собственост
на бащата- Г.А.Д. на ответника, наследодател на ищцата, по силата на
наследяване от неговия баща А. Г. Д. , а не по силата на СИО, а именно
1/2ид.ч. от дворно място, застроено и незастроено от 420кв.м., съставляващо
имот пл.№420,съставляващо имот пл.№1039 в кв.124, за който е отреден
парцел IV по плана на града при съседи: от две страни улица, Д.Т. и М.Г.,
ведно със северната част от намиращата се на него полумасивна
къща,състояща се от първи и тавански етаж,като първия етаж се състои от три
стаи,салон и коридор с обща площ 68.70кв.м., а таванския етаж от три стаи с
обща площ от 53кв.м. със самостоятелен вход и стълбище от северната страна
на къщата при общи части по чл.38 от ЗС, както и избен етаж със същата
квадратура. При съставянето на този акт се установява, че е представен
именно визирания по- горе Нотариален акт за продажба на недвижим имот
№27 от 1924г.
Следва да се посочи, че процесната къща описана по- горе и предмет на
делбата е строена и построена от дядото на моя А. Г. Д. , но не и от починалия
Г.А.Д..
Ето защо тя не може да представлява в режим на СИО, между ищцата и
починалия Г.Д..
В тази връзка следва да се посочи и направеното от страна ищцата в
подадената от нея уточняваща молба, както и от процесуалния представител
на ищцата в съдебното заседание проведено на 12.12.2019г.- л.4 от съдебния
протокол, в която изрично се заявява, че сградата предмет на делбата е
строена 1922г. е от дядото на А. Г. Д. .
В потвърждение на този извод са данните от съдебно- техническата
експертиза, в която вещото лице визира, че основната сграда е строена 1922г.
Косвени данни за този извод се извеждат и от влязлото в сила Решение
№ 16 от 13.01.1970г. по гр.д.2469/69 год.на ОС- Пловдив, където на стр.2 от
мотивите на постановеното бракоразводно решение е отразено, че страните по
15
делото за развод нямат спор относно това жилище, тъй като същото е
собственост на бащата на починалия Г.Д., т.е. дядото на А. Г. Д. .
Няма основание да се приеме, че и от събраните по делото гласни
доказателства се опровергава извода на първата инстанция, че делбения имот-
предмет на настоящото обжалване е бил лична собственост, придобита по
наследство от общия наследодател на страните- починалия Г.А.Д. и никога,
както основната сграда,така и тези от допълващото застрояване не са били в
режим на СИО с ищцата.
Не могат да се приемат за основателни възраженията, че ищцата е
заплатила с общи семейни средства на сестрата на бащата моя доверител
сумата от 1500лв., тъй като по делото не се установяват доказателства в тази
насока.
Действително, видно от Протокол за съдебна делба от 27.06.1978г. се
установява, че С.А.Я. е получила за уравнение на дела си от съделителя
Г.А.Д. сумата от 1500лв.
Независимо от тази констатация от събраните по делото доказателства
не се установява, че ищцата е имала общ влог или лични парични средства, с
които да бъде заплатен за уравнение дял в тази доброволна делба. В този
смисъл са и показанията на св.Георгиева.
Следва да се отбележи, че по времето когато се твърди във въззивната
жалба, че е извършвана тази делба между общия наследодател на страните и
неговата сестра, а именно 1978г. е действал текста на ал.2 на чл.13 от СК (Ал.
2, изм.- Дв, бр. 89 от 1976г., попр., бр.90 от 1976 г.)
Недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити преди
брака, както и такива вещи и права, придобити през време на брака по
наследство, дарение или по реда на чл. 389а - 389д от Гражданския
процесуален кодекс, принадлежат на съпруга, който ги е придобил.......Всеки
от съпрузите се разпорежда със своите спестовни влогове без съгласието на
другия съпруг.
Ето защо следва да се приеме, че в конкретният казус, процесния имот е
наследствен, тъй като бащата на А.Д., ако е извършил плащане за уравнение
16
на дял го е реализирал или със средства оставени от неговия наследодател и
баща А.Д. или от спестовен влог, с оглед на което този имот не е СИО.
Предвид и на това, правилно са определени квотите от по 1/3ид.ч. за
всеки от тримата съделители.
Предвид на изложеното, настоящата инстанция намира, че подадената
въззивна жалба, като неоснователна следва да се остави без уважение поради
несподеляне а изложените в нея съображения, а решението в обжалваната му
част, като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
В останалата необжалвана част, решението на първоинстанционният
съд, като необжалвано е влязло в законна сила.
С оглед изхода на делото, настоящата инстанция не намира, че следва да
присъжда разноски, тъй като от страна на адв.Ч. е представен пред въззивната
инстанция единствено Списък на разноски с посочване в него, че има
заплатен изцяло и в брой адвокатски хонорар. Тази констатация дава
основание на въззивният съд да приеме, че не следва да присъжда в полза на
доверителя на адв.Ч. разноски, тъй като по делото не са приложени
доказателства, от които да е видно, че между последната и клиента й А.Д. има
договорено такова възнаграждение.
Мотивиран от горното, Пазарджишкият окръжен съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №47/18.02.2020г., постановено по гр.д.
№33/2019г. по описа на РС- В..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ
от страните по делото, в едномесечен срок, от получаване на съобщението.

Председател: _______________________
Членове:
17
1._______________________
2._______________________
18