О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 27.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XIII въззивен състав в закрито заседание на двадесет и седми май
през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ : МИЛЕН
МИХАЙЛОВ
РОСИ МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от
съдия Борисова внчд № 1685/2020 г. по описа на СГС и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
глава XXII НПК.
Образувано е по частен протест от 08.01.2020
г. на прокурор при СРП срещу разпореждане от 30.12.2019 г. постановено по нохд
№ 16810/2018 г. по описа на СРС, НО, 100 състав, с което на основание чл.323,
ал.1, т.1 НПК е върнат въззивeн протест
депозиран срещу присъда от 09.07.2019 г. постановена по същото дело, т.к. в 7
дневен срок не са отстранени нередовностите в него.
С депозирания частен протест се
релевират доводи за отмяна на
разпореждането постановено от първоинстанционния съд. Прокурорът иска
въззивният съд да се разпореди да му бъде даден срок за изготвяне на
допълнителен протест съобразно изготвените мотиви по нохд № 16810/2018 г. по
описа на СРС, НО, 100 състав. Прокурорът подал настоящия частен протест твърди,
че е наблюдаващ прокурор по досъдебното производство, който е изготвил
обвинителния акт и го е внесъл в съда, а също така е и подал въззивния протест
на 10.07.2019 г. срещу присъдата на районния съд. Твърди на следващо място, че не
е уведомен за дадените от първия съд указания да се допълни въззивния протест
след като този съд е изготвил мотиви към постановената от него присъда на
14.08.2019 г. Прокурорът подал частния протест посочва, че в периода 22.07.2019
г. до 05.09.2019 г. е бил в платен годишен отпуск, поради което и съобщенията
на първият съд са докладвани на друг прокурор, който е избран на случаен
принцип, но който не е допълнил въззивния протест от 10.07.2019 г., след
изготвяне на мотивите към присъдата. Твърди още, че наблюдателните материали по
досъдебното производство са му били докладвани на 02.01.2020 г. ведно с
разпореждане на съда от 30.12.2019 г., с което се връща въззивен протест от
10.07.2019 г. На последно място прокурорът твърди, че до 07.01.2020 г. не е бил
уведомен лично за разпореждането на първия съд от 14.08.2019 г., с което се
указва на Софийска районна прокуратура да отстрани нередовностите във въззивния
протест, поради което и в тази връзка намира, че му се възпрепятства
възможността да допълни протеста и да протестира присъдата на съда, която
според него е неправилна.
Въззивният съд, като съобрази изложеното в частния протест,
атакувания съдебен акт - разпореждане от 30.12.2019 г. постановен по нохд № 16810/2018
г. по описа на СРС, НО, 100 състав и материалите по делото, намери за
установено от фактическа страна, следното:
С присъда от 09.07.2019 г. постановена по нохд № 16810/2018
г. по описа на СРС, НО, 100 състав е признат за невиновен подсъдимия А.А.Т. по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.316, вр. с
чл.308, ал.2, вр. ал.1 НК и за престъпление по чл.316, вр. с чл.309, ал.1 НК.
На 10.07.2019 г. е депозиран въззивен протест от прокурор
при СРП срещу присъдата от 09.07.2019 г., постановена по нохд № 16810/2018 г.
по описа на СРС, НО, 100 състав.
С разпореждане от 14.08.2019 г., първоинстанционният съд
е уведомил СРП, че мотивите към присъдата са изготвени и е указал на държавното
обвинение, че в 7 дневен срок от получаване на същото следва да отстрани
нередовностите в депозирания въззивен протест от 10.07.2019 г. срещу
постановената присъда по нохд № 16810/2018 г. по описа на СРС, НО, 100 състав, като
посочи неизяснените обстоятелства и доказателствата, които счита, че следва да
се съберат и проверят от въззивния съд, както и да посочи конкретни доводи,
поради които счита присъдата за неправилна. На последно място, първият съд със
същото разпореждане е предупредил СРП, че при неизпълнение на дадените указания
в срок, въззивният протест ще бъде върнат.
На 16.08.2019 г. СРП е получила съобщението на първия съд
с дадените указания в разпореждане от 14.08.2019 г.
С атакуваното пред
настоящия съд разпореждане от 30.12.2019 г. постановено по нохд № 16810/2018 г.
по описа на СРС, НО, 100 състав, председателят на първоинстанционния съдебен
състав е върнал на СРП депозирания на 10.07.2019 г. въззивен протест.
Разпореждането от 30.12.2019 г. за връщане на въззивния
протест е получено от СРП на 07.01.2020 г.
При така изложеното от фактическа страна, настоящият
въззивен състав намира следното от правна страна:
Частният протест депозиран на 08.01.2020 г. е процесуално
допустим, депозиран е от активно легитимирана за това страна - СРП и в рамките
на предвидения законов 7-дневен срок. Разгледан по същество същият е неоснователен.
Съгласно
чл.323, ал.1, т.1 НПК съдия от първоинстанционния съд връща протеста, когато не
отговаря на изискванията на по чл.320, ал.1 и ал.3, ако в седемдневен срок от
поканата пропускът или несъответствието не бъде отстранено. В конкретния случай
се установява, че прокурор при СРП в изпълнение на условието визирано от
законодателя в процесуалната разпоредба на чл.319, ал.1 НПК е депозирал въззивен
протест в законоустановения 15 дневен срок срещу постановена на 09.07.2019 г.
присъда от районния съд по нохд № 16810/2018 г. по описа
на СРС, НО, 100 състав.
Предвид обстоятелството, че мотивите към протестираната присъда са изготвени и
обявени от първоинстанционния съд на 14.08.2019 г., то и този съд в изпълнение
на своите задължения след като е установил, че подадения протест не отговаря на
изискванията за неговото съдържание съгласно чл.320, ал.1, изр.2 НПК е
предоставил на Софийска районна прокуратура 7 дневен срок, в който да бъдат
отстранени нередовностите. Това е така, защото към протеста на прокурора са
поставени по-високи изисквания, т.к. с него се желае утежняване на
процесуалното положение на подсъдимия и налагане съответно наказание или
по-тежко такова, за което е поставено и изискването да е съответен, поради
което и първия съд изчерпателно в своите указания от 14.08.2019 г. е посочил
нередовностите на въззивния протест, които следва да бъдат отстранени от
Софийска районна прокуратура. Ето защо и не може да бъде упрекнат първия съд в
своята процесуална дейност, защото наред с предоставената на държавното
обвинение възможност да допълни своя въззивен протест е видно, че е уведомил и за
последствията от евентуалното неизпълнение на дадените указания в предвидения 7
дневен срок, а именно че въззивния протест ще бъде върнат. Въззивният съд
констатира, че поканата на първия съд е отправена към Софийска районна
прокуратура, чрез изпратено съобщение на 15.08.2019 г., което е получено от
прокуратурата на 16.08.2019 г., но независимо от това в посочения 7 дневен срок
въззивния протест не е допълнен. При това положение въззивния съд не сезира
пропуск в процесуалната дейност на първия съд, който при стриктно спазване на
процесуалния закон е изпълнил всички възложени му задължения по уведомяване на
страните за изготвените от него мотиви, както и за възможността внеслата
обвинителен акт Софийска районна прокуратура да допълни своя въззивен протест,
за което й е предоставена възможност в 7 дневен срок посредством изпратено за
това съобщение. В случая от страна на Софийска районна прокуратура не е била
реализирана предоставената й възможност и след като не е допълнила своя
въззивен протест, то и сама се е отказала от правото си да продължи да търси
наказателна отговорност на подсъдимото лице, срещу което е внесла обвинителен
акт.
Ето
защо по изложените съображения въззивният съд намира атакуваното разпореждане
от 30.12.2019 г. за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло, защото със същото не е нарушен процесуалния закон, както и
не са ограничени правата на страните по делото, между които е и Софийска
районна прокуратура, т.к. първия съд е изпълнил правилно и законосъобразно
своите задължения да следи за редовността на въззивния протест.
За
пълнота е необходимо да се посочи още, че по делото не се спори, че съобщението
на първия съд е получено от Софийска районна прокуратура на 16.08.2019 г.,
както и че въззивния протест не е допълнен. В случая прокурорът депозирал
частния протест срещу атакуваното пред настоящия съд разпореждане на 30.12.2019
г. излага доводи, че лично на него не е била дадена възможност като наблюдаващ
прокурор да допълни въззивния протест, защото в период от около два месеца след
постановяване на първоинстанционната присъда е бил в годишен отпуск,
съобщението на съда за допълване на въззивния протест е докладвано на друг
прокурор, който не е допълнил въззивния протест, както и че материалите по
досъдебното производство са му били докладвани лично едва на 07.01.2020 г.,
които обстоятелства според него са го ограничили да реализира правото си да протестира
съдебния акт постановен от първия съд. Така изложените доводи и съображения на
прокурора депозирал частния протест са неоснователни, защото не почиват на
закона. Следва да се обърне внимание на същия, че страна в наказателния процес по
дела от общ характер е прокурорът, който в изпълнение на свои служебни
задължения, защитавайки обществения интерес внася обвинителен акт в съда като
представител на Прокуратурата на Република България, когато счете, че са налице
достатъчно данни за извършено престъпление от конкретно лице, а не в свое лично
качеството или така, както частния тъжител депозира тъжба по дела от частно
правен характер, когато счита, че са нарушени негови лични права и интереси. На
следващо място е необходимо да се посочи, че Прокуратурата на Република
България с оглед своята структура и правомощия установени в Конституцията на
Република България и Закона за съдебната власт е единна и неделима, както и че
законодателят не е предвидил възможност за неизменност на прокурора внесъл
обвинителен акт в съда и участващ в съдебното заседание от неговото започване
до неговото завършване или така, както с разпоредбата на чл.258 НПК е предвидено
задължение за неизменност за съдебния състав разглеждащ делото от неговото
започване до завършването му с краен съдебен акт. При това положение всеки
прокурор при Софийска районна прокуратура би могъл да извърши действията
указани му с разпореждането от 14.08.2019 г. на председателя на 100 състав при
СРС, НО като допълни депозирания въззивен протест в предоставения от съда 7
дневен срок съгласно чл.323, ал.1, т.1 НПК, когато същия не отговаря на
изискванията на чл.320, ал.1 НПК. В конкретиката на настоящия случай тази липса
на процесуална активност от страна на Софийска районна прокуратура правилно и
законосъобразно е била санкционирана от районния съд, който е върнал въззивен
протест от 10.07.2019 г.
Ето
защо по изложените съображения въззивния състав намира доводите на прокурора
депозирал частния протест за неоснователни и като такива следва да бъдат
оставени без уважение, а разпореждането на първия съд потвърдено като правилно
и законосъобразно.
Водим
от горното и на основание чл.345, вр. с 341, ал.2 НПК СГС, НО XIII Въззивен
състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане от 30.12.2019 г. постановено по нохд № 16810/2018 г. по описа на
СРС, НО, 100 състав, с което на основание чл.323, ал.1, т.1 НПК е върнат въззивен
протест срещу присъда от 09.07.2019 г. постановена по същото дело.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и неподлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.