№ 10206
гр. С., 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20211110165262 по описа за 2021 година
Подадена е искова молба с вх. № 88457/16.11.2021 г. от ищеца „Т. С.”
ЕАД срещу ответника „А.О.” ЕООД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество заплащането на следните суми:
сумата в размер на 112,72 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
16.07.2021 г. до окончателно изплащане, сумата в размер на 14,25 лева –
мораторна лихва за забава върху задължението за топлинна енергия за
периода от 02.03.2020 г. до 05.07.2021 г., сумата в размер на 3,10 лева – цена
на услугата за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 29.02.2020
г., ведно със законната лихва от 16.07.2021 г. до окончателно изплащане,
сумата в размер на 0,34 лева – мораторна лихва върху цената на услугата за
дялово разпределение за периода от 02.03.2020 г. до 05.07.2021 г., касаещи
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „Д.Д. № 20, офис № 1, аб. №
443352, за които суми е била издадена заповед за изпълнение от 02.08.2021 г.
по ч.гр.д. № 41968/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 24-ти състав.
В подадената искова молба се твърди, че между страните по делото не е
подписан договор за продажба на топлинна енергия и че ответникът се явява
потребител на топлинна енергия за стопански нужди. За процесния период
били в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди от „Т. С.” АД на потребители в гр. С., одобрени с Решение № ОУ-
033/08.10.2007 г. на КЕВР. Посочва се, че ответното дружество не е
изпълнило задължението си във връзка със сключването на договор за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди и се е обогатило
неоснователно за сметка на ищеца с оглед консумирана и незаплатена
топлинна енергия, поради което му дължи връщане на онова, с което се е
1
обогатил до размера на обедняването. Твърди се, че за топлоснабдения имот
са били издадени изравнителни сметки, в резултат на които е била налице
сума за възстановяване, от която са били служебно приспаднати
просрочените задължения на ответника, започвайки от най-старото.
Направено е искане за уважаване на исковите претенции и присъждане на
сторените по делото разноски, включително за юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал.
1 от ГПК.
В открито съдебно заседание ищецът е бил представляван от
процесуален представител. На етап устни състезания представляващият го
юрисконсулт е направил искане за постановяване на решение, което да бъде
съобразено с извършеното плащане в рамките на процеса. Направено е искане
за присъждане на сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответното дружество е било
представлявано от упълномощен адвокат, който е изложил твърдения за
извършено плащане на претендираните суми. На етап устни състезания е
направено искане за отхвърляне на исковата претенция предвид направеното
плащане.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителни искове,
предявени при условията на обективно съединяване с правно основание по чл.
422 от ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Със заявление № 28167/16.07.2021 г. от ищеца е направено искане за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу ответника. Съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
следните суми: сумата в размер на 112,72 лева – стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 16.07.2021 г. до окончателно изплащане, сумата в размер
на 14,25 лева – мораторна лихва за забава върху задължението за топлинна
енергия за периода от 02.03.2020 г. до 05.07.2021 г., сумата в размер на 3,10
лева – цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г.
до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от 16.07.2021 г. до окончателно
изплащане, сумата в размер на 0,34 лева – мораторна лихва върху цената на
услугата за дялово разпределение за периода от 02.03.2020 г. до 05.07.2021 г.,
касаещи топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „Д.Д. № 20, офис № 1,
аб. № 443352.
В срок е постъпило възражение от ответника. На 11.11.2021 г.
заявителят е получил указания за подаване на искова молба за оспорените от
длъжника суми и в едномесечния срок е била депозирана процесната искова
молба.
По предявените субективно съединени искове по чл. 59 от ЗЗД в тежест
на ищеца е доказването на обедняването си – количеството и цената на
2
доставената през исковия период топлинна енергия, обогатяването на
ответника, че същият е консумирал тази енергия, както и наличието на връзка
между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имот на
ответника при липса на валидно основание за това, имуществено разместване
в отношенията между двата субекта. Основателността на исковете с правно
основание чл. 86 от ЗЗД предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
По делото е представен Нотариален акт за учредяване на право на
строеж № 145, том I, вх. рег. 2391, дело № 128 от 2011 г., в който ответното
дружество учредява право на строеж в полза на приемател (трето лице за
спора) за построяване на жилищна сграда, в който изрично е уговорено след
построяване на сградата същата да бъде изключителна собственост на
учредителя – ответното дружество. В т. II са посочени обектите на бъдещата
сграда, като в б. „Б“ е посочен и офис № 1. В нотариалния акт не е посочен
точен адрес на бъдещата сграда, но видно от описанието съсед на същата се
явява улица „Д.Д., на която се намира и процесният имот. По делото не се
спор досежно адреса на процесния имот или обстоятелството, че титуляр на
правото на собственост върху същия е ответното дружетсво.
С молба с вх. № 153099/22.07.2022 г. ищецът е признал неизгоден за
него факт - че в хода на процеса е настъпило плащане на цялата искова сума.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез упълномощения си
представител, е заявил, че исковата сума е платена. По делото е прието като
писмено доказателство платежно нареждане от 03.02.2022 г. за сумата в
размер на 236,94 лева, като в основанието е посочени “ID 164524”, съвпадащ с
процесния абонатен номер.
Предвид гореизложеното и с оглед липсата на оспорване от страна на
ответника, съдът счита, че по косвен път е доказано, че ответното дружество
се явява собственик на процесния имот, на който отговаря исковият абонатен
номер.
За процесния период ответното дружество е носител на качеството
„небитов клиент” по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ. На основание чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда-етажна собственост са клиенти на топлинна енергия. Разпоредбата
на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ е императивна и въвежда изискването за писмена
форма за действителност на договорното правоотношение между
топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови
нужди (стопански нужди). Установеното в нея правило за поведение е
задължително и не може да бъде дерогирано от страните. Хипотезата на
ползване на топлинна енергия от „небитов клиент” при липса на сключен
договор в изискуемата от закона писмена форма за валидност и
незаплащането на нейната стойност обуславят имуществено разместване, по
силата на което клиентът се е обогатил за сметка на ищеца, спестявайки си
разходите, които е следвало да направи за заплащането на доставената от
3
ищеца топлинна енергия, а ищецът се е обеднил, неполучавайки цената на
услугата. За да е налице такова имуществено разместване, в тежест на ищеца
е да установи обедняването до размера на претенцията и количеството на
доставената на ответното дружество през исковия период топлинна енергия,
и спестяване на разходи за нейното заплащане, както и наличието на връзка
между обогатяването и обедняването - че топлинната енергия е доставяна до
процесния имот на дружеството-ответник при липса на валидно основание за
това имуществено разместване.
Доколкото между страните не се спори, а и по делото не се установява
помежду им да е сключен писмен договор, уреждащ отношенията им по
доставката на топлинна енергия в процесния имот, претенцията на ищеца
попада в приложното поле на неоснователното обогатяване.
С оглед изявленията на ищцовото и ответното дружество, чрез
пълномощниците им, в открито съдебно заседание, които съдът цени по реда
на чл. 175 от ГПК, за погасяване на процесните суми, съдът счита за
безспорни всички елементи от фактическия състав на процесното вземане,
включително и количеството на доставената до имота топлинна енергия,
наличието на обогатяване от страна на ответника, довело до обедняване на
ищеца.
Страните не спорят, че процесните вземания предмет на разглежданите
искове са погасени изцяло от ответника в хода на производството по делото,
за което като доказателство по делото е представено платежно нареждане от
03.02.2022 г. за сумата в размер на 236,94 лева, надхвърляща сбора от
исковите суми за главници и мораторни лихви в общ размер от 130,41 лева и
законна лихва от подаване на заявлението (16.07.2021 г.) до изплащане на
вземанията (03.02.2022 г.) в размер на 6,53 лева.
С оглед гореизложеното и по аргумент от разпоредбата на чл. 235, ал. 3
от ГПК, задължаваща съда да вземе предвид при постановяване на решението
си и фактите, настъпили след предявяване на иска, съдът приема, че с
извършеното на 03.02.2022 г. плащане ответникът е погасил изцяло
задълженията си към ищеца, включващи претендираните с исковата молба
вземания за главниците за топлинна енергия, дялово разпределение и
мораторните лихви върху тях за периода на забавата им, както и присъдената
законна лихва от датата на образуване на заповедното производство до датата
на плащането, поради което и предявените искове за тези суми следва да се
отхвърлят изцяло, поради извършеното плащане.
Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца
съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева
за първоинстанционното производство и държавна такса в общ размер от
100,00 лева за заповедното и първоинстанционното исково произовдство,
доколкото е дал повод за образуване на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и по
аргумент от противното на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК. Следва да бъде
отбелязано, че за съдебните разноски не се прилагат правилата за поредност
на погасяване на задълженията, уредени в ЗЗД, като същите могат да бъдат
събирани по поредност, само когато бъдат признати за основателни със сила
4
на пресъдено нещо в съдебния процес. Макар в случая да е представено
платежно нареждане за плащане на сума, явяваща се по-голяма от исковата за
процесните вземания, доколкото ответникът не е направил волеизявление, че
с платената сума са погасени и претенциите за разноски в настоящото
производство, съдът не счита, че следва да отнася част от платената сума за
покриване на разноските в настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу „А.О.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д.Д. № 20, искове
с правно основание по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че „А.О.” ЕООД, ЕИК
*********, дължи на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер на 112,72
лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2020 г.
до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 16.07.2021 г. до окончателно
изплащане, сумата в размер на 14,25 лева – мораторна лихва за забава върху
задължението за топлинна енергия за периода от 02.03.2020 г. до 05.07.2021
г., сумата в размер на 3,10 лева – цена на услугата за дялово разпределение за
периода от 01.01.2020 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от
16.07.2021 г. до окончателно изплащане, сумата в размер на 0,34 лева –
мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за
периода от 02.03.2020 г. до 05.07.2021 г., касаещи топлоснабден имот,
находящ се в гр. С., ул. „Д.Д. № 20, офис № 1, аб. № 443352, за които суми е
била издадена заповед за изпълнение от 02.08.2021 г. по ч.гр.д. № 41968/2021
г. по описа на СРС, I ГО, 24-ти състав, поради настъпило плащане в хода на
процеса.
ОСЪЖДА „А.О.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Д.Д. № 20, да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, на
основание чл.78, ал. 1, ал. 2, вр. ал. 8 от ГПК сумата в размер на 200,00
(двеста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство и държавна такса за заповедното и
първоинстанционното исково производство.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5