МОТИВИ към присъда №54 по НОХД №653/2013г. по описа на АРС ІІІ,
н.с.
Районна прокуратура
гр.Асеновград е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Ц.Х.И. *** и същият
е предаден на съд за извършено
престъпление по чл.151, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр.чл.63, ал.1,т.3 от НК, за това,
че в периода от 30.03.2013г. до 10.04.2013г. в гр.Пловдив
и в гр.Асеновград, обл.Пловдивска, в условията на продължавано престъпление,
като непълнолетно лице, но като е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, се е съвкупил с лице,
ненавършило 14-годишна възраст – М.Н.Р. ЕГН **********,
като извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК.
Преди даване ход
на делото на подсъдимия бяха разяснени правата му по чл.371 от НПК и същия се
уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените
от него самопризнания по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на
присъдата. Подсъдимия се призна за виновен, като изцяло призна фактите изложени
в обвинителният акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези
факти.
В хода на съдебните
прения, представителят на прокуратурата поддържа обвинението, така както е
повдигнато, като счита същото за доказано по несъмнен начин. Намира, че от
събраните по делото доказателства, се е установила фактическа обстановка
идентична с описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предлага, с
оглед данните за личността на подсъдимия и признаването на вината за извършеното от него престъпление, да му се определи
наказание при условията на чл.54 от НК, което да бъде в размер на шест месеца „лишаване от свобода“. На
основание чл.58а, ал.1 от НК пледира размера на това наказание да бъде намален
с една трета, или на подс. И. да се наложи окончателно наказание в размер на
четири месеца „Лишаване от свобода”.
Счита, че спрямо подс. И. следва да се приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, като изпълнението на наказанието се отложи с изпитателен срок от три години.
Пледира подс. И. да бъде осъден да заплати направените по делото разноски, а веществените
доказателства по делото да се унищожат като вещи без стойност.
Защитника на подсъдимия,
адв. Г.К., счита делото за изяснено от фактическа и правна страна, като по
отношение на вида и размера наказанието подкрепя
изцяло становището на прокурора. Като мотиви изтъква добрите характеристични
данни на подсъдимия, семейната среда, както и обичаите и начина на живот на
етноса от който подсъдимия произхожда.
Подсъдимият Ц.Х.И.,
подържа казаното от неговия защитник, признава вината си, съжалява за
извършеното и моли за минимално наказание.
Съдът, след като
обсъди на основание чл.14 и чл.18 вр.чл.373 ал.2 и ал.3 вр. чл.372 ал.4 от НПК
всички доказателства по делото, признанието на фактите по обвинителния акт от
страна на подсъдимия, направено в
съдебно заседание, обясненията дадени от него на досъдебното производство,
показанията на свидетелите М.Н.Р., Е.А.М., Н.С.Р., Халиме Садкъева
Мехмедова, Х.И.И., Н.Д.А., Зехра Н.Р., както и
заключенията на вещото лице-д-р Иван Х.
Даскалов, по назначените по делото две СМЕ, заключенията на назначените по делото една комплексна съдебно
психолого-психиатрична експертиза и една съдебно психиатрична експертиза,
заключението на вещото лице Николай
Георгиев Костадинов-експерт в Сектор БНТЛ при ОД на МВР Пловдив, по назначената
по делото СМЕ, както и веществените и писмените доказателства по делото, ведно с
характеристична справка (лист 62 от ДП), справка за съдимост (лист 61 от ДП),
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Ц.Х.И. е
роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, с ЕГН **********. Подс. И. живее със своите
родители в гр. Асеновград, ул. „Дружба” № 46, като към настоящия момент работи
като общ работник при баща си св.Х.И.И..
Пострадалата свидетелка М.Н.Р. е родена на *** г. и живее с родителите си
– свидетелите Е.А.М. и Н. ***. През пролетта на 2012
г. св. М.Р. се запознала с подс.Ц.И. и двамата
започнали да излизат заедно. Често на техните срещи присъствали майката или сестрата на
св.М.Р., но понякога двамата се виждали и насаме. Постепенно св.М.Р. и подс.Ц.И. започнали да изпитват лични чувства един към друг. Така през месец март 2013 г., въпреки че св.М.Р.
не била навършила
14-годишна възраст, двамата решили да осъществят полов акт. С оглед изпълнение на
замисленото, на 30.03.2013г. св.М.Р. и подс.Ц.И. и посетили жилище, находящо се в гр.Асеновград, кв. „Изток”. Там те свалили панталоните си, легнали на легло в една от
стаите и доброволно се съвкупили, като акта траел около три минути. Впоследствие св.М.Р.
изхвърлила чаршафа, който бил зацапан с кръв.
На 08.04.2013 г. около 15,00 ч. св.М.Р. и подс.Ц.И. се срещнали в района на
автогарата в гр.Асеновград. От там с таксиметров автомобил двамата се
придвижили до гр.Пловдив, където за период от два дни, отседнали у роднини на подсъдимия. От гр.Пловдив св.М.Р. се обадила по
телефона на своя баща и му съобщила, че възнамерява занапред да живее с подс.Ц.И..***, подсъдимия и св.М.Р., още на два
пъти отново доброволно и с нейно съгласие осъществили полов акт.
На 10.04.2013г. подс.Ц.И.
и св.М. ***. Същата вечер, те отишли в жилището на подсъдимия,
където двамата отново по
взаимно желание осъществили полов акт, като съвкуплението продължило около пет
минути. В
последствие св. Р. пренощувала при подсъдимия.
На 11.04.2013 г. св.Халиме Съдкиева
Мехмедова- баба на св.М. *** заявление, че внучката ѝ е изчезнала. В резултат на предприетите от полицейски служители действия по издирването, на същата дата св.М.Р. била
установена в жилището на подс.Ц.И.. След намирането ѝ, св. Р.
***, където било образувано и досъдебно производство.
От заключението
на СМЕ /на лист 30/, се установява, че при
извършения на 12.04.2013г. преглед на Ц.Х.И. не са установени видими
травматични увреждания в областта на главата, шията, гръдния кош, крайниците и
половите органи.
От заключението на СМЕ /на листи 32 и 33 от ДП/, се установява, че при извършения на 12.04.2013г. преглед
на М.Н.Р. са установени кръвонасядане по кожата на дясната гръдна жлеза, девствена ципа с
наличието на две стари дефлорационни щърбини. Според вещото лице, кръвонасядането е причинено по механизма на
удар или притискане с или върху твърд, тъп предмет или при засмукване
/ексвакуо/ и е възможно да е било причинено преди около две денонощия от
настоящия момент. При прегледа на малолетната с помощта на тампон е била взета влагалищна
намазка за изследване.
От заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза /на листи от 35 до 39 от ДП/, се установява,
че малолетната М.Н.Р. не страда от
психично заболяване понастоящем и към инкриминирания период. Тя не се води на диспансерен учет при ЦПЗ гр. Пловдив, като е способна
правилно да възприема фактите,
които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях, като се има предвид емоционалната незрялост и
незавършилото личностово формиране. Според експерта, М.Р. е с биологична,
психична и социална незрялост. Психичната и социалната незрялост не нарушава
способността й правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, да
дава достоверни показания за тях. Не е налице интелектуален дифицит
или психично заболяване, които да обуславят нарушение на възможностите и да
регулира собственото поведение в съответствие с възрастта си. М.Р. към
инкриминирания период и към настоящият момент е във възрастта на малолетието,
което се характеризира с намален самоконтрол, волева неустойчивост и
податливост на внушение.
От заключението на съдебнопсихиатричната експертиза /на листи от 47 до 49 от ДП/,
се установява, че подс. Ц.Х.И. не страда от психично заболяване. Същия не се води на диспансерен учет, като може правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни
обяснения за тях, както и да регулира собственото си поведение. Социалната и
интелектуална незрялост възпрепятстват пълното разбиране на последствията от
поведението му с оглед непълнолетието му.
Може да участва в наказателното производство и да дава достоверни обяснения.
От заключението на СМЕ /на листи 50 и 53 от ДП/, става ясно че в хода на наказателното
производство са били изследвани и веществените доказателства събрани по
съответния ред. На първо място е била изследвана проба /отбелязана като обект
№2/ от иззета кръв с карта №1855/235879 на Центъра за спешна медицинска помощ
гр. Пловдив на 23.04.2013 г. от подс. Ц.И..
При това се е установило, че кръвната група по системата АВ0 на течната
кръв от Ц.Х.И., иззета
с тази карта е АВ/0/.
Бил е изследван и памучен тампон /отбелязан като обект №1/ с влагалищно съдържимо иззето от прегледа на М.Н.Р. извършен на 12.04.2013г. При това се е доказало наличието на човешка семенна течност - фиг. 2 от заключението. При изследването на тези семенна
течност от страна на експерта се е установило, че съдържащата човешка сперма във влагалищната
обтривка - обект №1, има разтворими аглутиногени
"А" и "В" по системата АВ0. При съпоставка се е установило, че подс. Ц.И. е
секретор на аглутиногени
"А" и "В" по системата АВ0. Заключението на вещото лице е, че човешката сперма във влагалищната обтривка - обект № 1 е от лице секретор
на аглутиногени "А" и "В" по системата АВ0 и може да произхожда от подс. Ц.И.,
който е секретор
на аглутиногени "А" и "В", както и от всяко друго лице секретор на разтворими аглутиногени "А" и
"В". В хода на извършеното
изследване, пет милилитра от течната кръв
на Ц.Х.И. - обект № 2 е
била изсушена върху стерилна марля, опакова се в хартиен плик и се приложи към
заключението.
Описаната фактическа
обстановка безспорно се установява от събраните по делото и в хода на
досъдебното производство, гласни, писмени и веществени доказателства.Тя се
установява изцяло от самопризнанията на подсъдимия, показанията на разпитаните
по досъдебното производство свидетели, които Съдът кредитира, тъй като те са
последователни, логични, кореспондират помежду си, безпротиворечиви са,
подкрепят се от веществените и писмените доказателства по делото, от
изготвените по делото три СМЕ,комплексна съдебно психиатрична и психологична
експертиза и съдебно психиатрична експертиза, заключенията по които съдът
възприема като обективни, пълни и точни, от писмените доказателства, прочетени
на основание чл.283 от НПК, както и
характеристичната справка, справка за съдимост и останалите писмени
доказателства, всички надлежно приобщени към доказателствения материал по
делото.
От правна страна:
Подсъдимият Ц.Х.И. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.151,
ал.1 вр. чл.26, ал.1,вр. чл.63, ал.1,т.3 от НК, а именно това, че в периода от 30.03.2013г. до 10.04.2013г. в
гр. Пловдив и в гр.Асеновград, обл.Пловдивска,
в условията на продължавано престъпление, като непълнолетно лице, но като е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, се е съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст
– М.Н.Р. ЕГН **********, като извършеното
не съставлява престъпление по чл.152 от НК.
По тази правна
квалификация, съдът го призна за виновен.
От доказателствата по
делото безспорно се установи, че за перода от време от 30.03.2013г. до 10.04.2013г. в гр.Пловдив и в
гр.Асеновград, обл. Пловдивска, подс. Ц.И. общо на
четири пъти е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.151,
ал.1 от НК, а именно, на четири пъти е осъществил съвкупление с малолетно лице
от женски пол, а именно ненавършилата 14-годишна възраст – М.Н.Р. ЕГН **********, като това е станало с
нейно съдействие. В случая безспорно, следва да намери приложение разпоредбата
на чл.151,ал.1 от НК, тъй като извършеното от подс. И. не осъществява
признаците на състава визиран в чл.152 от НК, т.е не е налице принуда и изнасилване,
а това е станало със съгласие на малолетната. Съдът намира, че извършеното от
подс. И. не осъществява състава и на
престъплението по чл.191, ал. 3 от НК, който състав бил погълнал състава на престъплението
по чл.151,ал.1 от НК. Макар подс. И. и малолетната М.Н.Р., да са имали намерение заживеят в едно домакинство, то на
практика не се осъществили това си желание, като поради липсата на по-трайни
отношения между субекта и обекта, то не е налице признака „заживяване на
съпружески начала”.
По отношение на тези
четири деяния осъществени от подсъдимия в този период, в случая се касае за едно
продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като отделните
деяния описани по-горе, осъществяват поотделно състави на едно и също
престъпление-това по чл.151, ал.1 от НК, извършени са през непродължителни
периоди от време – в рамките на десет дни, спрямо едно и също лице, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината – пряк умисъл, при което
последващото се явява продължение на предшестващото от обективна и субективна
страна.
В конкретния случай по
настоящето дело, спрямо подс. Ц.Х.И. са налице квалифициращите признаци на чл. 151, ал.1
вр. чл. 63, ал. 1,
т.3 от НК. В периода на извършване на престъплението,
подсъдимият е бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките
си.
Деянието е извършено от
подсъдимият при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на неговите
общественоопасни последици. По отношение това престъпление, подсъдимия е
съзнавал, че извършва престъпно съвкупление, а именно полов акт с ненавършило
14 годишно момиче, като това е ставало с нейно съгласие.
По наказанието:
Съобразно принципа на
законоустановеност на същото съдът взе предвид визираната в закона санкция за
извършено престъпление по чл.151, ал.1 от НК и предвидената в чл.63, ал.1,т.3
от НК, редукция за отнасяща се за непълнолетните извършители на престъпления.
Съобразно принципа на индивидуализация на наказанието следва да се отчете
степента на обществена опасност на деянието и дееца. Съдът, като взе предвид
степента на обществената опасност на деянието – висока, с оглед предвиденото за
него наказание, а именно, че то се явява тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК,
както и с оглед обществените отношения, които засяга, а именно посегателствата
срещу половия морал и половата нравственост, разпространеността на тези деяния,
особено сред ромското население и последиците от конкретното деяние, и степента
на обществената опасност на извършителя – не висока, предвид наличието на смекчаващите
отговорността обстоятелства, детската му възраст, ниската полова култура, лошото
материално и семейно положение, това, че извършеното от него деяние се явява
едва ли не обичайно в ромската общност, като същото се е превърнало дори в
традиция сред младите хора, търсещи свои партньори за съвместно съжителство,
като отчете наличието на отегчаващите
отговорността обстоятелства, каквито се явяват факта, че пострадалата е била
едва на 11 години, като извършеното спрямо нея е в условията на чл.26, ал.1 от НК, като се съобрази с целите на наказанието предвидени в чл.36 от НК, както и
обстоятелството, че в настоящото наказателно производство бе приложена,
процедурата на съкратеното съдебно следствие, при което подсъдимият изцяло
признава вината си, както и фактите изложени в обстоятелствената част но
обвинителния акт, а именно по реда на чл.371, т.2 от НПК, като отчете всички
по-горе изложени обстоятелства, съдът счете, че спрямо подсъдимия следва да се определи първоначално
наказание при условията на чл.54,ал.1 от НК, а именно при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което да бъде „лишаване от свобода“ в размер на шест месеца. Съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, същото бе редуцирано с една трета, като подс. И. бе осъден да изтърпи наказание
„Лишаване от свобода” в размер на четири месеца. В случая безспорно по отношение
на подс. Ц.И. са налице смекчаващи вината обстоятелства, но те не са явяват
изключителни и многобройни, поради и което съдът не определи наказанието при
условията на чл.55, ал.1,т.2, б.“б“от НК и не замени предвиденото след
редукцията за непълнолетните наказание „лишаване от свобода“ за което няма
минимум с „Пробация“ или „Обществено порицание“.
При преценка на начина на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, съдът счете, че изпълнението на
същото следва да се отложи на основание чл.69, ал.1 вр. 66, ал.1 от НК с
максимален изпитателен срок от три години, тъй като подсъдимия не е осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер, а и за постигане целите на
наказанието не е необходимо той да
изтърпи реално наложеното му наказание.
С оглед изхода на делото – осъдителна присъда,
съдът на основание чл.189 от НПК, осъди подсъдимият да заплати в полза на АРС направените по делото в размер
на 424.20 лв.
С оглед изхода на делото,
съдът постанови, да се унищожат, като
вещи без стойност, приложени по делото веществените
доказателства-тампон с влагалищна обтривка от М.Н.Р. и марля със изсушена кръв от Ц.Х.И., намиращи се в плик, като това стане, след влизане на присъдата в сила.
Причини за извършване на
престъплението – незачитане на установения в страната правов ред и в частност
ниската полово култура, неспазване на нормите свързани със съблюдаване на
половия морал в обществото и на половата нравственост.
По изложените съображения
от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: