Решение по дело №672/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „ЮРЪПИЪН ЕЪР ЧАРТЪР“ Е., ЕИК *********, [населено място], район Младост, [улица], представлявано от изп. директор А. Е. Г., чрез адв. Л. Ц., против Решение № 134/06.02.2024 г. по АНД № 20233110204418/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено НП № 110/18.09.2023 г. на началника на Гранично полицейско управление /ГПУ/ – Летище Варна при РДГП – Аерогари, Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР, с което за нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ и на основание чл. 51 от ЗЧРБ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 (две хиляди) лева. Със същото решение „ЮРЪПИЪН ЕЪР ЧАРТЪР“ Е. е осъдено да заплати в полза на ГПУ – Летище Варна при РДГП – Аерогари, ГДГП – МВР, разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева.

Основните аргументи, съдържащи се в касационната жалба, са за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Твърди се, че РС - Варна неправилно е приложил материалния закон, тъй като не е съобразил, че непредставянето от пътника на паспорт или виза пред органите на „Гранична полиция“ в България не е идентично на състава на нарушението по чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. Сочи се, че в текста на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ не се съдържа забрана чужд гражданин да бъде превозен до територията на Р България без валидна виза и разрешение за пребиваване, каквото неизпълнение на задължение се твърди от административнонаказващия орган. Оспорва се изводът на въззивния съд, че в хода на проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Посочва се също, че съдът не е съобразил, че АУАН и НП не отговарят на установените в ЗАНН изисквания за форма и съдържание, доколкото в същите не са посочени конкретна дата и място на извършване на вмененото на авиопревозвача нарушение, които, според приложимия закон, са задължителни реквизити от съдържанието на НП, тъй като те са и задължителни елементи от обективната страна на всяко административно нарушение. Твърди се също, че наличието на виза при влизане на територията на Р България следва от разпоредбата на чл. 1 от Регламент (ЕО) № 539/ 2001 на Съвета от 15.03.2001 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза когато преминават външните граници на държавите-членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване, но тази разпоредба не е посочена нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП, с което, според оспорващото дружество, са нарушени императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 5 и на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Според касатора, съдът неправилно приема, че твърдяното нарушение е довършено към момента на пристигане на самолета във Варна. Във връзка с това се посочва, че проверката на документите на пътниците се извършва на територията на държавата, от която излита самолета, в конкретния случай – от Т. А., Израел, т.е. дори и да е налице нарушение, то е извършено на територията на друга държава, от което е изведено заключение, че не са налице положителните императивно изискуеми предпоставки на чл. 4 от ЗАНН, съответно описаното деяние не подлежи на санкция по реда на българското законодателство. В допълнение се посочва, че от описаните в АУАН и НП факти, не се установява кой и как е извършил проверката на документите на пътника на летището в [населено място] – дали от служители на превозвача или от други лица, тоест – дали тя е извършена от български гражданин или не, а тези факти, относими към възможността за налагане на наказание по административен ред според българското законодателство, не могат да бъдат установявани едва в хода на съдебното оспорване на НП. Счита, че съдът не е съобразил, че при наличието на спорни и неустановени факти административнонаказващият орган е следвало да изпълни вмененото му с чл. 52, ал. 4 от ЗАНН задължение да извърши разследване на същите и да установи обективно релевантните факти. В обобщение се посочва, че в хода на въззивното производство е останало недоказано осъществяването състава на административно нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1 вр. чл. 19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ. Въз основа на изложеното е формиран петитум за отмяна на въззивното решение, ведно с потвърденото с него НП. Претендира присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция. В допълнително представена молба с.д. № 5311 от 11.04.2024 г. дружеството – касатор навежда доводи за наличието на предпоставки за приложение на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, се прилага онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Като такава благоприятна за правното положение на касатора уредба се посочва приемането на Р България в Шенгенското пространство по въздух и вода, считано от 31.03.2024 година. Претендира се в полза на касатора да се присъдят разноски за разглеждане на делото пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание за касатора не се явява представител. Депозирана е писмена молба с.д. № 5311/11.04.2024 г., с която касационната жалба се поддържа на изложените в нея основания.

Ответната страна – Началникът на Гранично полицейско управление – Летище Варна към РД „Гранична полиция“ – Аерогари, за нея процесуален представител също не се явява. С молба от 08.04.2024 г. касационната жалба на „ЮРЪПИЪН ЕЪР ЧАРТЪР“ Е. се оспорва като неоснователна и се настоява да бъде отхвърлена. В случай че касационната инстанция приеме жалбата за основателна, прави възражение за прекомерност на претендираното от противната страна адвокатско възнаграждение и моли размерът му да се редуцира до установения в приложимата правна уредба минимум.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че в случая РС - Варна правилно е приложил закона и не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт.

А. съд – Варна, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:

Касационната жалба е подадена в срок, пред надлежен съд, от страна, която има интерес да оспори въззивното решение, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл.63в ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348, ал.1 от НПК. В чл.218 от АПК е предвидено, че касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно.

С обжалваното решение Районен съд – Варна е потвърдил НП № 110 от 18.09.2023 г. на началника на Гранично полицейско управление /ГПУ/ – Летище Варна при РДГП – Аерогари, Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР, с което за нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ и на основание чл. 51 ЗЧРБ, на „ЮРЪПИЪН ЕЪР ЧАРТЪР“ Е. е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 (две хиляди) лева.

От фактическа страна ВРС е приел за установено следното:

Н. 17.07.2023 г., около 21.40 часа на Аерогара - Варна с полет BUC968 от Т. А. /Израел/, изпълняван от дружеството-жалбоподател, пристигнало лицето M.G.A. – гражданин на Йордания, роден на [дата]година. При проверката на ГПУ - Аерогара - Варна е установено, че посоченото лице притежава документ за пътуване на лице с друго гражданство, издаден на 03.07.2022 г. от Израел, с № 39861668 и валиден до 02.07.2027 г., както и единна виза тип „С“ с № *********, издадена от Република Италия на 15.06.2023г., валидна от 20.06.2023 г. до 03.08.2023 г. с разрешен срок на пребиваване от 30 дни, като същата не е била използвана за влизане в държава, прилагаща изцяло достиженията на правото от Шенген. Н. лицето е съставен отказ за влизане в Република България № 73/17.07.2023 година. Предвид посочените установявания от граничната проверка срещу авиопревозвача е съставен АУАН № 110/ 17.08.2023 г. за нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1 вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. Въз основа на акта на 18.09.2023 г. е издадено НП № 110, с което на основание чл. 51 ЗЧРБ на „ЮРЪПИЪН ЕЪР ЧАРТЪР“ Е. е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева.

За да потвърди наказателното постановление, РС – Варна е приел, че същото е издадено от компетентен орган, в сроковете, установени в специалния закон, и е съобразено с изискванията на чл.57 ЗАНН, тъй като вмененото във вина на авиопревозвача нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Противно на оплакванията в жалбата е прието, че са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, които в случая съвпадат с датата и мястото на извършване на проверката. Този извод на съда е обоснован с аргумента, че нарушението е довършено когато превозът е завършен, поради което е прието за несъстоятелно твърдението, че то е извършено по друго време и на друго място, а не в [населено място], България. Относно приложението на материалния закон ВРС е изложил подробни и задълбочени мотиви за доказаност на административното нарушение, позовавайки се на приложимото право на ЕС – Регламент /ЕС/ 2018/ 1806 на Европейския парламент и на Съвета от 14.11.2018 г. и на Решение на министерски съвет на РБългария от 12.04.2023 г. (обн. ДВ, бр. 36 от 2023 г.) относно изменения и допълнения на РМС № 459/ 2014 г. за одобряване прилагането Решение № 565/ 2014/ ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15.05.2014 г. като изчерпателно са посочени видовете документи, чиито притежатели, считано от 21.04.2023 г., имат право да влизат и пребивават на територията на Република България без да е необходимо да притежават българска виза тип „С“ за транзитно пребиваване или планиран престой. Въз основа на приетите по делото доказателства от съда е установено, че лицето, във връзка с чийто превоз е установено нарушението, притежава единна виза по смисъла на чл. 2, т. 3 от Визовия кодекс за многократни пътувания, тип „С“ с № *********, издадена от Италия, валидна от 20.06.2023 г. до 03.08.2023 г. със срок на пребиваване от 30 дни, но липсват данни същата да е била използвана за влизане в държава, прилагаща изцяло достиженията на правото на Шенген. Предвид тези установявания е обоснован извод за правилно определяне на правната [жк], на кореспондиращата с нея санкционна норма и на размера на наложената имуществена санкция, която е в рамките на законоустановения минимум. Съдът е изложил мотиви и относно липсата на основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.

Изводите, направени от въззивния съд, се споделят напълно от касационната инстанция и на основание чл. 221, ал.2 от АПК препраща към тях.

В разглеждания казус спорът не е по фактите, а е относно правилното приложение на закона.

Допълнително съдът намира за необходимо да изложи следното:

Разпоредбата на чл.20, ал.1, т.1 от ЗЧРБ предвижда, че превозвач, който превозва по суша, по въздух или по вода до и/или от Република България чужденци, преди да извърши услугата, е длъжен да установи наличието и валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава се изисква, както и дали същите съдържат явни преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, следи от подмяна на снимката, както и дали изображението на снимката позволява установяване на самоличността на притежателя. Според чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава е необходима. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗЧРБ, чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се изисква.

От анализа на цитираните правни норми следва извод, че в разпоредбата на чл.19 от ЗЧРБ са уредени задълженията на чужденците при влизане в Република България или при транзитно преминаване през нейната територия, а чл.20 от ЗЧРБ регламентира задълженията, които са вменени на превозвачите, превозващи чужденци по суша, по въздух или по вода до и/или от Република България.

Между страните липсва спор, че превозеното с полет BUC968 от Т. А., Израел лице M.G.A. е гражданин на Йордания. Йордания е в списъка от държави, изчерпателно изброени в Приложение І от Регламент /ЕС/ 2018/ 1806 на Европейския парламент и на Съвета от 14.11.2018 г., чиито граждани трябва да притежават виза при преминаването на вътрешните граници на държавите членки. Безспорно е и обстоятелството, че лицето притежава единна виза по смисъла на чл. 2, т. 3 от Визовия кодекс за многократни пътувания тип „С“ с № *********, издадена от Италия, валидна от 20.06.2023 г. до 03.08.2023 г. със срок на пребиваване от 30 дни, както правилно е посочил въззивния съд в мотивите на решението си. Тази виза не е използвана нито веднъж за влизане в държава, прилагаща изцяло достиженията на правото на Шенген, тоест не е налице едно от условията, поставено в РМС № 48 от 12.04.2023 г. обн. в ДВ, бр. 36 от 2023 година. След като не е изпълнено едно от условията на приложимата регламентация, изводът на въззивния съд за осъществен състав на нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1 вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ се явява обоснован и доказан.

Противно на съдържащите се в касационната жалба доводи, настоящият тричленен състав на А. съд – Варна намира, че НП е издадено в съответствие с разпоредбата на чл.57 от ЗАНН и съдържа всички изискуеми реквизити, в т.ч. съставомерните признаци на деянието, както и датата и мястото на извършване на нарушението. Административното нарушение е довършено на територията на Република България и по-конкретно в [населено място], където е приключил полетът от Т. А., както правилно е посочил в мотивите и въззивният съд. Предвид това и на основание чл.4 от ЗАНН приложимо е българското законодателство, в случая са нарушени материалноправните норми на ЗЧРБ. Правилно е определена и датата на нарушението – 17.07.2023 г., когато е осъществен полетът от Т. А. до Варна.

Неоснователно е отправеното до съда искане за приложение на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и на това основание оспореното НП да се отмени. Към датата на извършване на административното нарушение – 17.07.2023 г. Република България е член на Европейския съюз, но не и на Шенгенското пространство. Тя става част от него (с изключение на сухопътните граници) считано от 31.03.2024 година съгласно решение на Съветът на Европейския съюз. Единната европейска виза тип „С“, която е притежавало лицето M.G.A., издадена от Италия на 15.06.2023 г., е била с валидност до 03.08.2023 г., т.е. валидността на тази виза е изтекла преди България да бъде приета като част от Шенгенското пространство (само по въздух и вода) – 31.03.2024 година. Ето защо измененията в условията на визовия режим към настоящия момент са неприложими за нарушение, извършено преди влизането им в сила.

Всичко изложено по-горе, мотивира настоящата съдебна инстанция да приеме, че решението на Районен съд – Варна е постановено след правилно установяване на релевантните факти и при наличие на кореспонденция между тях и правните изводи на съда. Решението е обосновано. Жалбата срещу него е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

Относно исканията за разноски:

С оглед изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски в негова полза се явява неоснователно. От ответника по касация разноски не са претендирани, а такива не се присъждат от съда служебно, поради което такива не му се следват.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, А. съд – Варна,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В С. Решение № 134/06.02.2024 г., постановено по АНД № 20233110204418/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Варна.

Решението е окончателно.