Решение по дело №135/2020 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 27
Дата: 11 февруари 2020 г. (в сила от 12 февруари 2020 г.)
Съдия: Валери Владимиров Събев
Дело: 20202150200135
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ

 

11.02.2020 година                                                                          град Несебър

 

НЕСЕБЪРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД               НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На единадесети февруари                          две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИ СЪБЕВ

            

Секретар: Красимира Любенова  

Прокурор:      

Сложи за разглеждане

Административно наказателно дело № 135 по описа за 2020 година

На именно повикване в 14.30 часа се явиха:

 

Нарушителят И.Р.Т., редовно уведомен, се явява лично, осигурен от РУ- Несебър и с адв.Б.Я. ***, с пълномощно по делото.

Свидетелите Д.Д.Т., М.П.Ц.и П.Ж.М.се явяват, осигурени от РУ – Несебър.

Явява се актосъставителят Д.С.Д.от  РУ Несебър, водещ преписката.

Прокурор от РП- Бургас, ТО- Несебър, уведомен по реда на чл. 5, ал. 2 УБДХ, не се явява.

 

Адв.Я.: Считам, че не би следвало да се дава ход на делото, тъй като са налице предпоставките на чл.34 ал.1 от ЗАНН, а именно, че АУАН е съставен след тримесечния преклузивен законов срок. В тази връзка искам да посоча два съдебни акта, а именно АНД № 8001 от 2015г. по описа на РС- Пловдив, разпореждане по наказателно дело № 646 от 2014г. по описа на РС- Несебър- трети състав.

НАРУШИТЕЛЯТ: Съгласен съм с това, което каза адвоката ми.

 

СЪДЪТ намира, че са налице данни за дата на нарушението- 08.11.2019г., но следва да се обърне внимание, че е образувана преписка във връзка с това нарушение пред РП- Несебър, която е приключила с постановление от 06.01.2020г. на наблюдаващия прокурор, с което той е разпоредил провеждане на административно производство по УБДХ, поради което именно от тази дата е започнал да тече предвиденият срок, доколкото до този момент не е имало висящо административно производство, а наказателно такова и към 11.02.2020г., не е бил изтекъл срокът по чл.34 от ЗАНН. На това основание производството не следва да се прекратява и поради липса на други пречки по хода на делото, следва да се даде ход на делото.

Така мотивиран, съдът

 

                                     О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.

Образувано е по внесен акт за констатиране на дребно хулиганство от РУ Несебър във връзка с преписка с № 304000-16386/11.11.2019г. по описа на РУ - Несебър.

 

СЪДЪТ СНЕМА самоличността на нарушителя:

И.Р.Т., роден на ***г***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, ЕГН **********.

 

СЪДЪТ СНЕМА самоличността на явилите се свидетели, както следва:

 

М.П.Ц.- на 38г., българка, българска гражданка, неосъждана, омъжена, с висше образование, без родствени отношения с нарушителя.

Д.Д.Т.- на 40г., българка, българска гражданка, неосъждана, омъжена, с висше образование, без родствени отношения с нарушителя.

П.Ж.М.- на 37г., българка, българска гражданка, неосъждана, неомъжена, с висше образование, без родствени отношения с нарушителя.

Свидетелите предупредени за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК. Обещават за говорят истината.

 

СЪДЪТ ОТСТРАНЯВА от съдебната зала свидетелите.

 

Съдът запитва нарушителя дали е получил препис от акта за дребно хулиганство.

НАРУШИТЕЛЯТ: Получих препис от акта за дребно хулиганство. Наясно съм в какво съм обвинен.

 

СЪДЪТ разяснява на нарушителя правото му на отвод срещу състава на съда и съдебния секретар, както и правата му в процеса, предвидени в чл. 55 НПК и правото му по чл. 5, ал. 3 УДБХ на адвокатска защита.

 

НАРУШИТЕЛЯТ: Няма да правя отвод на състава на съда, и секретаря. Разбрах правата си в процеса.  Наясно съм с правата си.

Адв.Я.: Представям писмо от банката във връзка със случая. Ще обърна внимание на него по същество.

СЪДЪТ намира, че следва да се проведе съдебно следствие, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

Свид.Ц.: На 08.11.2019г. като отговорник на клона на Банка ДСК в Несебър бях отзад и оправях счетоводна документация. Беше след четири и половина часа, когато чух някой клиент, който викаше много яростно. Станах да погледна какво се случва. Продължи да вика, да крещи няма ли някой да го обслужва, от половин час чакал. Чух го да казва- „ще видите какво ще се случи“, някакви заплахи. Аз трябваше да видя билета му за колко часа беше. Беше за пет без двадесет и пет часа, а това се случи някъде към пет без петнадесет часа. Колежката му каза, че щом е частно банкиране е трябвало да се обади. Нямаше много хора в салона. Всички гишета работеха- три гишета. Охраната беше в банката. Аз излязох и казах- „кажете какъв е проблемът“. Той тръгна към колежката и започна да й говори на „ма“, „ще видите вие сега какво ще ви се случи“. „Аз съм частно банкиране, вноската ми за един месец не ви прави заплатата за една година, искам да си закрия сметката“. Аз му казах, че първо следва да се внесат парите, след това да се напишат молби. До пет и половина часа се разправяхме. Това нещо с молбите го обяснявах няколко пъти. Молбите се входират, сваля се лимитът и след два месеца вече могат да се закрият сметките. Спомням си, че другата колежка му каза- „няма как да се закрият сметките днес“. Той й каза- „ще дойда да ти забия два шамара“. Клиентът викаше, крещеше и охраната дойде до него и му каза- „може ли по тихо“, а той каза- „ти бе, какво искаш“. Тръгна към гишето на колежката Д.Т.и й каза- „сега ще дойда да ти бия два шамара“. Казахме му, че закриването на сметката ще стане впоследствие. Тръгна към гишето на колежката Д.Т.. В това време Д.обслужваше клиентка и се сви в ъгъла. Охраната дойде, аз също тръгнах към гишето й. Десет години работя в банката, такова нещо не съм виждала. Лицето се намира в залата /свидетелката посочва нарушителя/.

На въпроси на адв.Я.- свид.Ц.: Едните гишета са от едната страна, другите от другата страна и в салона се чува. Аз бях отзад и чувах от салона. Както са гишетата отпред, има отвор, в бек офиса се намирах, то е отворено. Бях на разстояние от клиента по на далеч, и като стана това аз излязох. Първоначално бях на разстояние около шест- седем метра. Всичко се чува в салона. Той се разхождаше в салона. Не стоеше на едно място. Гишетата на колежките нямат преграда с клиентите. Откъм страната на клиента има преграда. Трябва да прескочи бюрото, за да отиде при колежките. Има си врати, които са затворени. Клиентът викаше яростно и викаше- „тази тъпа банка, винаги като дойда чакам по сума ти време, ще видите сега какво ще се случи, ще се оплача“. Говореше непрекъснато на колежката на „ма“. Колежката му каза- „аз обслужвам и частно банкиране, заповядайте“. Първоначално към всички викаше, впоследствие викаше- „няма ли да излязат да работят в банката“. От регионална дирекция изискаха от мен обяснения, както и от София веднага поискаха обяснения какво се случило и трябваше да видя билета в колко часа е изтеглен. Беше изтеглен в 16.35 ч. В банката имаше двама души. Към 16.45 часа започна конфликтът. Всяко от момичетата работеше.

Адв.Я.: Нямам повече въпроси.

НАРУШИТЕЛЯТ: Нямам въпроси.

 

Свид.Т.: Работя в Банка ДСК- Несебър като специалист обслужване на клиенти. Седя на гише № 9. Общо десет гишета са в салона, от които три работят с клиенти. На 08 ноември 2019г., помня датата, защото е Архангелов ден, около четири и половина часа, аз бях на работното си място и пусках кредит, което е сериозна работа и изисква много концентрация и време. Все пак в петък в пет без петнадесет часа трябва да пусна кредита от предния ден. В салона влезе човек с дете, който започна да вика. Аз не знам точно кога е влязъл, защото бях концентрирана в работата си. Чух го да вика на висок глас, обиждаше банката, най тъпата банка. Клиентът каза- „всеки път като дойда тук трябва да чакам, какви сте вие, знаете ли кой съм аз, месечната ми вноска е колкото годишната ви заплата“, повтаряха се тези неща. Едва след може би пет минути откакто започна да вика обърнах внимание да го видя. Той е клиент частно банкиране и е трябвало да бъде обслужен веднага. Видях, че е с малко дете, може би на три годинки, след което колежката ми на гише № 7 повика клиента като му каза- „заповядайте да ви обслужа“. Това е колежката П.М.. Той й каза- „не искам ти да ме обслужваш, ма“. Тя първа се освободи и му каза да заповяда при нея. Той каза- „не искам да ме обслужваш ти, ма“. Тя му каза, че ще го обслужи тя. Клиентът искаше нещо да прави по кредитните си карти. Впоследствие, когато всичко мина разбрах, че клиентът когато е влязъл в салона на банката, си е взел номер на който пише услугата, за която трябва да бъде обслужен. № 701 е предсрочно погасяване на кредитни карти, което номерче беше изтеглено в 16.37 часа или в 16.35 часа. Не мога да бъда точна. След като той предизвика моето внимание и нямах възможност да се занимавам с работата, която вършех, го помолих да не се обръща към колежката на „ма“. Това ми беше първият контакт с този човек. Казах му- „моля не говорете на колежката на „ма“, след което вълната се изсипа срещу мен. Междувременно извиках клиент - жена на около 50 години с дете на 13 години, и през цялото време слушах как той искал да си закрие сметките и колежката му обясняваше, че това е процедура да се запълнят лимитите, да се закрият самите пластики, след това се чака 45 дена да се закрият сметките. Това нещо му се обясни над тридесет пъти от колежките М. и Ц.. Когато му казах, че няма как да му се закрият сметките днес, той се обърна към мен и ми каза- „ще ти забия два шамара, ма“, и тръгна към гишето ми. Бях в голям стрес. Попитах клиентката, която обслужвах, дали ще може да даде някакви показания, но тя категорично отказа. През цялото време той обикаляше салона, движеше се и крещеше. Свърших работа с клиентката и се обадих на 112. Охраната се намеси, когато той беше на гише № 7, а аз бях на гише № 9. Охраната скочи срещу него. М.също скочи срещу него и му каза- „изчезвай от тук“. Този човек въобще не знаеше къде се намира. Той се държеше абсолютно неадекватно. От три години работя в банката и много хора обслужвам. На охраната каза- „какъв си ти бе, изчезвай от тук“. Говореше на „ма“ и на „бе“. Тръгна към мен. Той каза- „ще ти забия два шамара ма“ и тръгна към гишето ми. Аз се дръпнах назад със стола. Гишето ми е широко 30-40 сантиметра. След като се обадих на 112 дойде полицай, от който разбрах, че този човек си е явно такъв. Полицаят каза, че през лятото набил някаква израелска туристка в Слънчев бряг. Давали са го по българската и по израелската телевизия. Гледах този клип. Заплашваше ни. Каза- „дайте си имената, вие ще видите какво ще стане като се обадя“ или нещо от този род. Заплашваше ни, че щял да се обадил на някой. През цялото време детенцето му беше там,          като преди това беше на гишето при колежката Петя. Извън работно време го обслужваха до към пет и половина часа. Детето стана свидетел на този скандал, защото никой друг не е викал. Той като тръгна към мен с думите- „ще ти забия два шамара“ аз му отвърнах и му казах- „така ще говориш на жена ти“ и стана много страшно. Каза- „ти знаеш ли коя е жена ми, нея ли ще заплашваш“. Повече не съм говорила с него. Като дойде полицаят и ми каза кой е, и аз загубих говор и картина. Този човек е страшен.

Адв.Я.: Нямам въпроси.

НАРУШИТЕЛЯТ: Нямам въпроси.

 

Свид.М.: Работя в банка ДСК клон Несебър. Въпросният ден след 16.30 часа влезе в банката клиентът /свидетелката посочва нарушителя/. Обърнах му внимание, че влезе с думите- „много я мразя тая банка“. През това време аз работех с друг клиент. Лицето започна да обикаля салона да види гишетата колко сме работещи, колко сме мързеливи, колко сме се криели. Казах му, че е значителен клиент на банката, че има предимство пред другите клиенти, след което при първа възможност след като се освободих го извиках. Той каза, че не иска аз да го обслужвам. Беше груб, даже изречението му завърши на „ма“. Извиках го, взех му личната карта. Той поиска да закрие сметките по кредитни карти. Много време ни отне да му обясним, че това няма как да стане веднага. Има си процедури- сваляне на лимити. Продължи да говори на висок тон, на „ма“, на „ти“, на „бе“. В един момент колежката Т.му каза- „ако може да не говорите така към колежката“.  Той се обърна към нея и каза- „ти ли ма, каква си ти, сега ще дойда да ти забия два шамара“. Охраната с М.Ц. също тръгнаха към гишето на Д.Т.. Т.имаше клиент- непълнолетно момиче с майка си, тъй като сметката беше за тийнейджъри до 18 години. Те бяха много изплашени. Охраната, М.и той ги заобиколиха. М.започна да звъни на полицаите. След като дойдоха полицаите в салона на банката веднага се промени неговото поведение. Започна да използва учтива форма, да се държи подобаващо и с по мек тон. Не видях да е замахвал с ръка. Видях го, че тръгна към гишето на Д.. Още при самото му влизане, когато се вдигна врявата в салона, охраната се опита да го освободи, но той му скочи и каза- „какъв си ти“ и охранителя се отдръпна. Като цяло беше много грубо отношението му и неподобаващо в институцията, в която се намираме.

На въпроси на адв.Я.- свид.М.: Писани са становища във връзка с вътрешна проверка. Заключение не знам дали има по проверката, но нямаме наказания.

Адв.Я.: Нямам други въпроси към свидетелката.

НАРУШИТЕЛЯТ: Нямам въпроси.

 

НАРУШИТЕЛЯТ  - ЛИЧНО: Първо, времето, което цитират госпожите не е четири половина часа, защото взимам детето в пет часа от детска градина и няма как да стигна преди пет часа в банката. Работното време на банката с клиенти е до шест часа. Влизаш и си взимаш номерче за съответната операция. Движех се в банката заради детето. Изчаках. Исках да си закрия лимита, което означава да не ми текат лихви, а не да закривам сметките си. Искам да подчертая, че за първи път отидох в клона на банката в Несебър. Винаги ходя в клона на банката в Бургас. Аз исках сумата, която беше над 40 хиляди лева, да бъде прехвърлена от разплащателната ми сметка в кредитната карта, за да не ми се начисляват лихви. Те ми казаха, че това не може да се направи. Попитах дали може да дойде управител да ми помогне. Те казаха, че няма управител. Нямат табелки и имена, и ги попитах как се казват, защото исках да се обадя на КОЛ центъра в Бургас. Не си даваха имената. Тази жена с русата коса седеше на другото гише. Това, което ме провокира да си разменим реплики с нея, в него момент тя беше свободна, не помня да е обслужвала клиент. Беше проверила картата ми и каза- „няма да идвате в последния момент в банката, а жена ви да се разхожда в Пловдив“. Явно е гледала движението по сметката ми, защото предишната седмица бяхме в Пловдив с жена ми на почивка. Аз й казах никой да не гледа картата ми. Никой не съм обиждал. Аз не мога да вляза в банката да искам да погася такава сума с детето ми. Аз влизам като клиент, изчаках си да ми дойде редът. Аз не съм  виновен, че са до шест часа на работа и само двама човека работят. Това е, което провокира моята реакция за размяна на реплики с Д.Т.. Нямало е обиди, псувни или каквито и да е закани. Аз им казах, че ще пусна официално жалба в банката, което и направих. Докато чаках, Д.Т.беше извикала съпруга си. Човекът стоеше настрана. Дойдоха униформени и видяха, че няма някаква разправия, написаха два протокола на мен и на Д.. Мисля, че жалбата е пусната, защото аз се оплаках. Аз смятам, че никой няма право дори и като служител, да ми разглежда къде си плащам с картата и какво правя с моите лични средства и дали операцията за тях е тежка или не. Аз все пак съм клиент на тяхната банка. Съжалявам за ситуацията. Това е което мога да кажа.

 

 Адв.Я.: Няма да соча други доказателства.

 

На основание чл.283 НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРОЧИТА и ПРИЕМА като писмени доказателства по делото съставеният акт по УБДХ и преписка № 304000-16386/11.11.2019г. по описа на РУ – Несебър, както и днес представеното писмо от Банка ДСК ЕАД до Т..

 

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО.

ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

Адв.Я.: Господин Председател, не съм наясно дали, съгласно чл.3, ал.1 от УБДХ служителят е упълномощен от началника на съответното РУ. С резолюцията не знам дали може да се счита за оправомощен, съгласно чл.3, ал.1 от УБДХ. Считам, че поведението на Т. е предизвикано от страна на служителките в банковия клон. В техните показания, този факт беше спестен, и бяха еднопосочни само във връзка, че нарушителят ги е обиждал и ругал, а те от своя страна са се държали компетентно. В тази връзка нарушителят е подал жалба, на която е получил отговор, в който се посочва, цитирам- „възникналата и ескалирала ситуация отчитаме като недопустима и в разрез с установените стандарти за поведение“, подчертавам – на служителите в офиса на Банка ДСК. С последното искам да посоча, че нарушителят е бил афектиран от поведението на служителките, които явно в последния час на петъчния ден са се били насочили към приключване, и най вероятно са провокирали поведението на Т.. Считам, че случаят е малозначителен и би следвало да се приложи чл.28 от ЗАНН. Като алтернатива, ако все пак сметнете, че поведението на Т. влиза в рамките на обстоятелствата, посочени в чл.2, ал.1 от УБДХ, да наложите минимално наказание, поради ниската обществена опасност.

          НАРУШИТЕЛЯТ: Съгласен съм с това, което каза адвоката ми.

 

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА право на последна дума на нарушителя.

НАРУШИТЕЛЯТ: Първо искам да се извиня за провокираната ситуация на двете страни и се надявам повече да няма подобни случаи, и както сметнете за правилно.

 

Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в 15:45 часа.

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Съдебното заседание продължава в 15.45 часа в присъствието на нарушителя Т., адв.Я. и инспектор Д., пред които съдът обяви своя съдебен акт в следния смисъл.

 

След като се оттегли на тайно съвещание съдът съобрази следното:

 

Производството е по реда на УБДХ и е образувано по повод внесена на основание чл. 3, б. ”а” от Указа преписка с № 304000 – 16386/09.01.2020г. по описа на РУ - Несебър против И.Р.Т..

В съдебно заседание нарушителят се явява лично и с упълномощен защитник. Развиват се съображения срещу обвинението за извършено дребно хулиганство. От съда се иска да оправдае Т. или да му наложи минимално наказание.

РП-Несебър, редовно уведомени, не изпращат представител.

С оглед  събраните в хода на производството доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Нарушителят И.Р.Т. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с висше образование, неосъждан, женен, ЕГН: **********. 

На 08.11.2019г., около 16,35 часа, Т. посетил клон на „Банка ДСК” в гр. Несебър, ул. „Хан Крум” № 11. Влязъл в клона и си изтеглил номер от системата. Започнал да обикаля салона и започнал на висок глас да обижда служителите на банката в банката, като изтъквал, че бил клиент на „частно банкиране” и не следвало да чака. Във връзка с изтегления номер бил извикан за обслужване на гише № 7 от свидетелката П.М. (служител в банката). Приближавайки се към гишето той започнал да говори на висок тон, че е клиент „частно банкиране” и не следвало да чака. Св. М. му заявила, че не знаела това, като той започнал да и вика на висок тон и да използва спрямо нея обръщения на „ти” и на „ма”. Св. Д.Т.му отправила забележка за поведението му и за използваните от него обръщения към св. М.. На последното Т. отвърнал, че ще забие два шамара на Т.. Свидетелката Ц. се опитала да успокои Т., но той се насочил срещу гишето на свид.Т.със заплашителни стъпки. При това негово поведение бил направен опит от страна на охраната в банковия клон да го изведе, но същият се обърнал към охранителя с израза- „какъв си ти бе“. Поведението му било възприето и от намиращи се в банката клиенти. Свидетелката Т.подала сигнал на телефонен номер 112, като на място пристигнали служители на РУ Несебър и СОТ на банката. Установили самоличността на Т., като той бил обслужен на гише № 7 и напуснал банката, заедно с детето си. От полицейски служители в РУ Несебър били изготвени протоколи за предупреждение спрямо Т. и Т.. По случая била образувана преписка, по която били иззети и записи от охранителните камери в банковия клон. С постановление на прокурор от РП Бургас, ТО Несебър, материалите по преписката били изпратени на РУ Несебър за провеждане на административно производство по УБДХ. По жалба на Т. до Банка ДСК от него е получен отговор на банката, че не се установява непрофесионално поведение на работещите в поделението служители, но ескалиралата ситуация е недопустима и ще бъде обърнато внимание на всички мениджъри и служители за спазване стандартите на поведение.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство доказателства и от материалите по преписка с № 304000 – 16386/09.01.2020г. по описа на РУ - Несебър против И.Р.Т., приобщени по делото по надлежния ред. Разпитаните свидетели – Т., Ц. и М. дават показания, които са еднозначни и са в насока, че фактите са се реализирали точно по начина, посочен по-горе. Действията на нарушителя са възприети от тримата свидетели, които са преки очевидци на деянието и. Техните показания се допълват от писмените материали, събрани по образуваната преписка, вкл. и сведенията за инцидента, дадени от други лица. Т.е. всички доказателства са в една и съща насока, поради което съдът ги кредитира и изгражда фактическата си обстановка въз основа на тях. Обясненията на нарушителя частично потвърждават установените факти, като твърдението му, че не е отправял обидни заплахи, не отговарят на останалите доказателства по делото и следва да се приемат за негова защитна версия.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че нарушителят от обективна и субективна страна е осъществил състава на нарушението по чл. 1, ал. 2 от УБДХ. С поведението си той е проявил оскърбително отношение към обществения ред и спокойствие и неуважение към обществото, в частност към служителите в клона на „Банка ДСК” в гр. Несебър, ул. „Хан Крум” № 11. С деянието безспорно са нарушени общественият ред и спокойствие, но същото се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност, поради което не представлява престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. Върху постановлението на РП- Несебър от 06.01.2020г. е поставена резолюция след постъпване на преписката от РУ-Несебър за разпределянето й на служителя Д., с което са изпълнени изискванията на чл.3, ал.2 от УБДХ за съставяне на акт.

В случая конкретните проявления на извършеното от Т. се изразяват в отправени от него обиди към служителите на банката и към самата банка, викане на висок тон срещу служителката П.М., заплаха към служителите Т., че ще й забие два шамара, насочване срещу гишето на св. Т.със заплашителни стъпки. Съставомерността на хулиганската проява предполага следния фактическа състав: осъществяване на едно или повече непристойни действия, които да имат за резултат нарушаване на обществения ред – т.е. трябва да са възприети от други лица, у които действията да предизвикат силно възмущение. Самите действия са изброени неизчерпателно в текста на чл. 1, ал. 2 от УБДХ и част от тях са ругатните, неприличните изрази, оскърбителното отношение. Описаните по-горе действия на Т. попадат в обхвата на цитираната норма. За извършване на деянието у деецът следва да се формират пряк умисъл и хулигански мотив. Въпросните действия (описани по-горе) са възприети от широк кръг други лица, доколкото са извършени на публично място – в клон на „Банка ДСК”, пред служителите в клона и клиентите. Престъпният резултат е постигнат, тъй като общественият ред в банковия клон е нарушен. Ето защо съдът счита, че са налице всички признаци от обективната страна на деянието по чл. 1, ал. 2 от УБДХ. От субективна страна нарушителят е действал виновно, при форма на вината пряк умисъл. Интелектуалният момент на умисъла е включвал представите, че лицето нарушава обществения ред с непристойни действия. Т. е съзнавал, че това се възприема от множество лица и дори е отправял обидни реплики и е извършвал конкретни действия срещу част от тези лица. Той е съзнавал къде се намира и какво ще предизвика поведението му. Предвиждал е деянието и последиците от поведението му. Предвиждал е, че ще извърши непристойни действия. Наред с това той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, какъвто безспорно е налице при извършването на непристойни действия спрямо обществения ред. Във волево отношение, той е желаел да извърши описаните действия. Това се потвърждава от безспорно установената фактическа обстановка, според която той е насочил действията си срещу множество различни служители в банковия клон. Съдът счита, че от субективна страна у подсъдимия е бил налице и хулигански мотив, изразяващ се в неуважение към обществото. Със своето поведение Т. е показал, че не се смята за обвързан от нормите за поведение. Обидните думи и закани на висок тон, използвани срещу служителите в клона, агресивното поведение спрямо тях, са извършени от Т. в присъствието на други хора – сравнително голям брой очевидци. Това показва, че той не зачита установените от обществото норми за поведение. Хулиганските действия са извършени без смислена причина, което ги обяснява единствено като демонстрация срещу установения ред. Тези конкретни действия показват хулиганския мотив, който се е формирал у лицето при осъществяване на деянието.

В хода на съдебното следствие не се доказа Т. да е посегнал с ръка да удари свид.Т.. Не се доказа и да е отправял обиди и закани за физическа саморазправа към охраната. Поради това за тези действия, описани в акта за констатиране на дребно хулиганство, нарушителят следва да бъде оправдан на основание чл.6, ал.1, б.“в“ от УБДХ.

Обстоятелството дали е бил провокиран от служителките не може да оправдае поведението на нарушителя, а освен това за такова провокиране не са събрани доказателства по делото, като и в писмото от Банка ДСК до него не се съдържат такива твърдения.

Съдът намира че с оглед поведението на нарушителя обидните думи и заплахите, използвани от него, то деянието и е такова с по висока обществена опасност от обикновените случаи на дребно хулиганство. При тези данни и при избора на наказание което следва да се наложи съдът достигна до извод, че същото следва де бъде глоба. С оглед обществената опасност на проявата съдът намира, че глобата следва да се наложи в размер от 300 лева. С оглед посоченото, че е налице обществена опасност на деянието, същото не попада в изключението на чл.28 от ЗАНН.

Съдът намира, че така определеното наказание ще постигне целите да се предупредят и превъзпитат нарушителите, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:№ 27

 

ПРИЗНАВА нарушителя И.Р.Т., роден на ***г***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 08.11.2019г., около 16:35 часа, в гр. Несебър, в банков клон на „Банка ДСК” на ул. „Хан Крум” № 11, започнал на висок глас да обижда служителите на банката, да говори на висок тон на служителката П.М., че е клиент „частно банкиране” и не следвало да чака, да заплашва служителка Т., че ще й забие два шамара, да се насочва заплашително към гишето на служителката Т., с което показал оскърбително отношение към околните граждани и към служителите в банковия клон и нарушил обществения ред и спокойствието им, поради което и на основание чл. 6, ал. 1, б. "а", вр. чл. 1, ал. 1, т. 2 УБДХ му НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300 лева в полза на Държавата, като на основание чл.6, ал.1, б.“в“ от УБДХ, го ОПРАВДАВА за това да е извършил дребно хулиганство, като посегнал да удари Т.с ръка и отправил обиди и закани за физическа саморазправа към охраната.

Решението може да бъде обжалвано в срок до 24 часа от постановяването му пред Окръжен съд – Бургас на касационните основания, предвидени в НПК, като този срок започва да тече от момента на обявяване на решението – 11.02.2020г. – в 15:55 часа.

В случай на постъпване на жалба, съдът насрочва делото за разглеждане пред Окръжен съд-Бургас на 14.02.2020г. от 14:00ч.

Съдът обяви решението си в присъствието на нарушителя и защитника му в 15:55 часа, като РАЗПОРЕДИ да се уведоми за решението и Районна прокуратура- Несебър.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 16.00 часа.

 

СЕКРЕТАР:                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

Съдържание на мотивите

ПРОТОКОЛ

 

11.02.2020 година                                                                          град Несебър

 

НЕСЕБЪРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД               НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На единадесети февруари                          две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИ СЪБЕВ

            

Секретар: Красимира Любенова  

Прокурор:      

Сложи за разглеждане

Административно наказателно дело № 135 по описа за 2020 година

На именно повикване в 14.30 часа се явиха:

 

Нарушителят И.Р.Т., редовно уведомен, се явява лично, осигурен от РУ- Несебър и с адв.Б.Я. ***, с пълномощно по делото.

Свидетелите Д.Д.Т., М.П.Ц.и П.Ж.М.се явяват, осигурени от РУ – Несебър.

Явява се актосъставителят Д.С.Д.от  РУ Несебър, водещ преписката.

Прокурор от РП- Бургас, ТО- Несебър, уведомен по реда на чл. 5, ал. 2 УБДХ, не се явява.

 

Адв.Я.: Считам, че не би следвало да се дава ход на делото, тъй като са налице предпоставките на чл.34 ал.1 от ЗАНН, а именно, че АУАН е съставен след тримесечния преклузивен законов срок. В тази връзка искам да посоча два съдебни акта, а именно АНД № 8001 от 2015г. по описа на РС- Пловдив, разпореждане по наказателно дело № 646 от 2014г. по описа на РС- Несебър- трети състав.

НАРУШИТЕЛЯТ: Съгласен съм с това, което каза адвоката ми.

 

СЪДЪТ намира, че са налице данни за дата на нарушението- 08.11.2019г., но следва да се обърне внимание, че е образувана преписка във връзка с това нарушение пред РП- Несебър, която е приключила с постановление от 06.01.2020г. на наблюдаващия прокурор, с което той е разпоредил провеждане на административно производство по УБДХ, поради което именно от тази дата е започнал да тече предвиденият срок, доколкото до този момент не е имало висящо административно производство, а наказателно такова и към 11.02.2020г., не е бил изтекъл срокът по чл.34 от ЗАНН. На това основание производството не следва да се прекратява и поради липса на други пречки по хода на делото, следва да се даде ход на делото.

Така мотивиран, съдът

 

                                     О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.

Образувано е по внесен акт за констатиране на дребно хулиганство от РУ Несебър във връзка с преписка с № 304000-16386/11.11.2019г. по описа на РУ - Несебър.

 

СЪДЪТ СНЕМА самоличността на нарушителя:

И.Р.Т., роден на ***г***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, ЕГН **********.

 

СЪДЪТ СНЕМА самоличността на явилите се свидетели, както следва:

 

М.П.Ц.- на 38г., българка, българска гражданка, неосъждана, омъжена, с висше образование, без родствени отношения с нарушителя.

Д.Д.Т.- на 40г., българка, българска гражданка, неосъждана, омъжена, с висше образование, без родствени отношения с нарушителя.

П.Ж.М.- на 37г., българка, българска гражданка, неосъждана, неомъжена, с висше образование, без родствени отношения с нарушителя.

Свидетелите предупредени за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК. Обещават за говорят истината.

 

СЪДЪТ ОТСТРАНЯВА от съдебната зала свидетелите.

 

Съдът запитва нарушителя дали е получил препис от акта за дребно хулиганство.

НАРУШИТЕЛЯТ: Получих препис от акта за дребно хулиганство. Наясно съм в какво съм обвинен.

 

СЪДЪТ разяснява на нарушителя правото му на отвод срещу състава на съда и съдебния секретар, както и правата му в процеса, предвидени в чл. 55 НПК и правото му по чл. 5, ал. 3 УДБХ на адвокатска защита.

 

НАРУШИТЕЛЯТ: Няма да правя отвод на състава на съда, и секретаря. Разбрах правата си в процеса.  Наясно съм с правата си.

Адв.Я.: Представям писмо от банката във връзка със случая. Ще обърна внимание на него по същество.

СЪДЪТ намира, че следва да се проведе съдебно следствие, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

Свид.Ц.: На 08.11.2019г. като отговорник на клона на Банка ДСК в Несебър бях отзад и оправях счетоводна документация. Беше след четири и половина часа, когато чух някой клиент, който викаше много яростно. Станах да погледна какво се случва. Продължи да вика, да крещи няма ли някой да го обслужва, от половин час чакал. Чух го да казва- „ще видите какво ще се случи“, някакви заплахи. Аз трябваше да видя билета му за колко часа беше. Беше за пет без двадесет и пет часа, а това се случи някъде към пет без петнадесет часа. Колежката му каза, че щом е частно банкиране е трябвало да се обади. Нямаше много хора в салона. Всички гишета работеха- три гишета. Охраната беше в банката. Аз излязох и казах- „кажете какъв е проблемът“. Той тръгна към колежката и започна да й говори на „ма“, „ще видите вие сега какво ще ви се случи“. „Аз съм частно банкиране, вноската ми за един месец не ви прави заплатата за една година, искам да си закрия сметката“. Аз му казах, че първо следва да се внесат парите, след това да се напишат молби. До пет и половина часа се разправяхме. Това нещо с молбите го обяснявах няколко пъти. Молбите се входират, сваля се лимитът и след два месеца вече могат да се закрият сметките. Спомням си, че другата колежка му каза- „няма как да се закрият сметките днес“. Той й каза- „ще дойда да ти забия два шамара“. Клиентът викаше, крещеше и охраната дойде до него и му каза- „може ли по тихо“, а той каза- „ти бе, какво искаш“. Тръгна към гишето на колежката Д.Т.и й каза- „сега ще дойда да ти бия два шамара“. Казахме му, че закриването на сметката ще стане впоследствие. Тръгна към гишето на колежката Д.Т.. В това време Д.обслужваше клиентка и се сви в ъгъла. Охраната дойде, аз също тръгнах към гишето й. Десет години работя в банката, такова нещо не съм виждала. Лицето се намира в залата /свидетелката посочва нарушителя/.

На въпроси на адв.Я.- свид.Ц.: Едните гишета са от едната страна, другите от другата страна и в салона се чува. Аз бях отзад и чувах от салона. Както са гишетата отпред, има отвор, в бек офиса се намирах, то е отворено. Бях на разстояние от клиента по на далеч, и като стана това аз излязох. Първоначално бях на разстояние около шест- седем метра. Всичко се чува в салона. Той се разхождаше в салона. Не стоеше на едно място. Гишетата на колежките нямат преграда с клиентите. Откъм страната на клиента има преграда. Трябва да прескочи бюрото, за да отиде при колежките. Има си врати, които са затворени. Клиентът викаше яростно и викаше- „тази тъпа банка, винаги като дойда чакам по сума ти време, ще видите сега какво ще се случи, ще се оплача“. Говореше непрекъснато на колежката на „ма“. Колежката му каза- „аз обслужвам и частно банкиране, заповядайте“. Първоначално към всички викаше, впоследствие викаше- „няма ли да излязат да работят в банката“. От регионална дирекция изискаха от мен обяснения, както и от София веднага поискаха обяснения какво се случило и трябваше да видя билета в колко часа е изтеглен. Беше изтеглен в 16.35 ч. В банката имаше двама души. Към 16.45 часа започна конфликтът. Всяко от момичетата работеше.

Адв.Я.: Нямам повече въпроси.

НАРУШИТЕЛЯТ: Нямам въпроси.

 

Свид.Т.: Работя в Банка ДСК- Несебър като специалист обслужване на клиенти. Седя на гише № 9. Общо десет гишета са в салона, от които три работят с клиенти. На 08 ноември 2019г., помня датата, защото е Архангелов ден, около четири и половина часа, аз бях на работното си място и пусках кредит, което е сериозна работа и изисква много концентрация и време. Все пак в петък в пет без петнадесет часа трябва да пусна кредита от предния ден. В салона влезе човек с дете, който започна да вика. Аз не знам точно кога е влязъл, защото бях концентрирана в работата си. Чух го да вика на висок глас, обиждаше банката, най тъпата банка. Клиентът каза- „всеки път като дойда тук трябва да чакам, какви сте вие, знаете ли кой съм аз, месечната ми вноска е колкото годишната ви заплата“, повтаряха се тези неща. Едва след може би пет минути откакто започна да вика обърнах внимание да го видя. Той е клиент частно банкиране и е трябвало да бъде обслужен веднага. Видях, че е с малко дете, може би на три годинки, след което колежката ми на гише № 7 повика клиента като му каза- „заповядайте да ви обслужа“. Това е колежката П.М.. Той й каза- „не искам ти да ме обслужваш, ма“. Тя първа се освободи и му каза да заповяда при нея. Той каза- „не искам да ме обслужваш ти, ма“. Тя му каза, че ще го обслужи тя. Клиентът искаше нещо да прави по кредитните си карти. Впоследствие, когато всичко мина разбрах, че клиентът когато е влязъл в салона на банката, си е взел номер на който пише услугата, за която трябва да бъде обслужен. № 701 е предсрочно погасяване на кредитни карти, което номерче беше изтеглено в 16.37 часа или в 16.35 часа. Не мога да бъда точна. След като той предизвика моето внимание и нямах възможност да се занимавам с работата, която вършех, го помолих да не се обръща към колежката на „ма“. Това ми беше първият контакт с този човек. Казах му- „моля не говорете на колежката на „ма“, след което вълната се изсипа срещу мен. Междувременно извиках клиент - жена на около 50 години с дете на 13 години, и през цялото време слушах как той искал да си закрие сметките и колежката му обясняваше, че това е процедура да се запълнят лимитите, да се закрият самите пластики, след това се чака 45 дена да се закрият сметките. Това нещо му се обясни над тридесет пъти от колежките М. и Ц.. Когато му казах, че няма как да му се закрият сметките днес, той се обърна към мен и ми каза- „ще ти забия два шамара, ма“, и тръгна към гишето ми. Бях в голям стрес. Попитах клиентката, която обслужвах, дали ще може да даде някакви показания, но тя категорично отказа. През цялото време той обикаляше салона, движеше се и крещеше. Свърших работа с клиентката и се обадих на 112. Охраната се намеси, когато той беше на гише № 7, а аз бях на гише № 9. Охраната скочи срещу него. М.също скочи срещу него и му каза- „изчезвай от тук“. Този човек въобще не знаеше къде се намира. Той се държеше абсолютно неадекватно. От три години работя в банката и много хора обслужвам. На охраната каза- „какъв си ти бе, изчезвай от тук“. Говореше на „ма“ и на „бе“. Тръгна към мен. Той каза- „ще ти забия два шамара ма“ и тръгна към гишето ми. Аз се дръпнах назад със стола. Гишето ми е широко 30-40 сантиметра. След като се обадих на 112 дойде полицай, от който разбрах, че този човек си е явно такъв. Полицаят каза, че през лятото набил някаква израелска туристка в Слънчев бряг. Давали са го по българската и по израелската телевизия. Гледах този клип. Заплашваше ни. Каза- „дайте си имената, вие ще видите какво ще стане като се обадя“ или нещо от този род. Заплашваше ни, че щял да се обадил на някой. През цялото време детенцето му беше там,          като преди това беше на гишето при колежката Петя. Извън работно време го обслужваха до към пет и половина часа. Детето стана свидетел на този скандал, защото никой друг не е викал. Той като тръгна към мен с думите- „ще ти забия два шамара“ аз му отвърнах и му казах- „така ще говориш на жена ти“ и стана много страшно. Каза- „ти знаеш ли коя е жена ми, нея ли ще заплашваш“. Повече не съм говорила с него. Като дойде полицаят и ми каза кой е, и аз загубих говор и картина. Този човек е страшен.

Адв.Я.: Нямам въпроси.

НАРУШИТЕЛЯТ: Нямам въпроси.

 

Свид.М.: Работя в банка ДСК клон Несебър. Въпросният ден след 16.30 часа влезе в банката клиентът /свидетелката посочва нарушителя/. Обърнах му внимание, че влезе с думите- „много я мразя тая банка“. През това време аз работех с друг клиент. Лицето започна да обикаля салона да види гишетата колко сме работещи, колко сме мързеливи, колко сме се криели. Казах му, че е значителен клиент на банката, че има предимство пред другите клиенти, след което при първа възможност след като се освободих го извиках. Той каза, че не иска аз да го обслужвам. Беше груб, даже изречението му завърши на „ма“. Извиках го, взех му личната карта. Той поиска да закрие сметките по кредитни карти. Много време ни отне да му обясним, че това няма как да стане веднага. Има си процедури- сваляне на лимити. Продължи да говори на висок тон, на „ма“, на „ти“, на „бе“. В един момент колежката Т.му каза- „ако може да не говорите така към колежката“.  Той се обърна към нея и каза- „ти ли ма, каква си ти, сега ще дойда да ти забия два шамара“. Охраната с М.Ц. също тръгнаха към гишето на Д.Т.. Т.имаше клиент- непълнолетно момиче с майка си, тъй като сметката беше за тийнейджъри до 18 години. Те бяха много изплашени. Охраната, М.и той ги заобиколиха. М.започна да звъни на полицаите. След като дойдоха полицаите в салона на банката веднага се промени неговото поведение. Започна да използва учтива форма, да се държи подобаващо и с по мек тон. Не видях да е замахвал с ръка. Видях го, че тръгна към гишето на Д.. Още при самото му влизане, когато се вдигна врявата в салона, охраната се опита да го освободи, но той му скочи и каза- „какъв си ти“ и охранителя се отдръпна. Като цяло беше много грубо отношението му и неподобаващо в институцията, в която се намираме.

На въпроси на адв.Я.- свид.М.: Писани са становища във връзка с вътрешна проверка. Заключение не знам дали има по проверката, но нямаме наказания.

Адв.Я.: Нямам други въпроси към свидетелката.

НАРУШИТЕЛЯТ: Нямам въпроси.

 

НАРУШИТЕЛЯТ  - ЛИЧНО: Първо, времето, което цитират госпожите не е четири половина часа, защото взимам детето в пет часа от детска градина и няма как да стигна преди пет часа в банката. Работното време на банката с клиенти е до шест часа. Влизаш и си взимаш номерче за съответната операция. Движех се в банката заради детето. Изчаках. Исках да си закрия лимита, което означава да не ми текат лихви, а не да закривам сметките си. Искам да подчертая, че за първи път отидох в клона на банката в Несебър. Винаги ходя в клона на банката в Бургас. Аз исках сумата, която беше над 40 хиляди лева, да бъде прехвърлена от разплащателната ми сметка в кредитната карта, за да не ми се начисляват лихви. Те ми казаха, че това не може да се направи. Попитах дали може да дойде управител да ми помогне. Те казаха, че няма управител. Нямат табелки и имена, и ги попитах как се казват, защото исках да се обадя на КОЛ центъра в Бургас. Не си даваха имената. Тази жена с русата коса седеше на другото гише. Това, което ме провокира да си разменим реплики с нея, в него момент тя беше свободна, не помня да е обслужвала клиент. Беше проверила картата ми и каза- „няма да идвате в последния момент в банката, а жена ви да се разхожда в Пловдив“. Явно е гледала движението по сметката ми, защото предишната седмица бяхме в Пловдив с жена ми на почивка. Аз й казах никой да не гледа картата ми. Никой не съм обиждал. Аз не мога да вляза в банката да искам да погася такава сума с детето ми. Аз влизам като клиент, изчаках си да ми дойде редът. Аз не съм  виновен, че са до шест часа на работа и само двама човека работят. Това е, което провокира моята реакция за размяна на реплики с Д.Т.. Нямало е обиди, псувни или каквито и да е закани. Аз им казах, че ще пусна официално жалба в банката, което и направих. Докато чаках, Д.Т.беше извикала съпруга си. Човекът стоеше настрана. Дойдоха униформени и видяха, че няма някаква разправия, написаха два протокола на мен и на Д.. Мисля, че жалбата е пусната, защото аз се оплаках. Аз смятам, че никой няма право дори и като служител, да ми разглежда къде си плащам с картата и какво правя с моите лични средства и дали операцията за тях е тежка или не. Аз все пак съм клиент на тяхната банка. Съжалявам за ситуацията. Това е което мога да кажа.

 

 Адв.Я.: Няма да соча други доказателства.

 

На основание чл.283 НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРОЧИТА и ПРИЕМА като писмени доказателства по делото съставеният акт по УБДХ и преписка № 304000-16386/11.11.2019г. по описа на РУ – Несебър, както и днес представеното писмо от Банка ДСК ЕАД до Т..

 

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО.

ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

Адв.Я.: Господин Председател, не съм наясно дали, съгласно чл.3, ал.1 от УБДХ служителят е упълномощен от началника на съответното РУ. С резолюцията не знам дали може да се счита за оправомощен, съгласно чл.3, ал.1 от УБДХ. Считам, че поведението на Т. е предизвикано от страна на служителките в банковия клон. В техните показания, този факт беше спестен, и бяха еднопосочни само във връзка, че нарушителят ги е обиждал и ругал, а те от своя страна са се държали компетентно. В тази връзка нарушителят е подал жалба, на която е получил отговор, в който се посочва, цитирам- „възникналата и ескалирала ситуация отчитаме като недопустима и в разрез с установените стандарти за поведение“, подчертавам – на служителите в офиса на Банка ДСК. С последното искам да посоча, че нарушителят е бил афектиран от поведението на служителките, които явно в последния час на петъчния ден са се били насочили към приключване, и най вероятно са провокирали поведението на Т.. Считам, че случаят е малозначителен и би следвало да се приложи чл.28 от ЗАНН. Като алтернатива, ако все пак сметнете, че поведението на Т. влиза в рамките на обстоятелствата, посочени в чл.2, ал.1 от УБДХ, да наложите минимално наказание, поради ниската обществена опасност.

          НАРУШИТЕЛЯТ: Съгласен съм с това, което каза адвоката ми.

 

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА право на последна дума на нарушителя.

НАРУШИТЕЛЯТ: Първо искам да се извиня за провокираната ситуация на двете страни и се надявам повече да няма подобни случаи, и както сметнете за правилно.

 

Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в 15:45 часа.

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Съдебното заседание продължава в 15.45 часа в присъствието на нарушителя Т., адв.Я. и инспектор Д., пред които съдът обяви своя съдебен акт в следния смисъл.

 

След като се оттегли на тайно съвещание съдът съобрази следното:

 

Производството е по реда на УБДХ и е образувано по повод внесена на основание чл. 3, б. ”а” от Указа преписка с № 304000 – 16386/09.01.2020г. по описа на РУ - Несебър против И.Р.Т..

В съдебно заседание нарушителят се явява лично и с упълномощен защитник. Развиват се съображения срещу обвинението за извършено дребно хулиганство. От съда се иска да оправдае Т. или да му наложи минимално наказание.

РП-Несебър, редовно уведомени, не изпращат представител.

С оглед  събраните в хода на производството доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Нарушителят И.Р.Т. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с висше образование, неосъждан, женен, ЕГН: **********. 

На 08.11.2019г., около 16,35 часа, Т. посетил клон на „Банка ДСК” в гр. Несебър, ул. „Хан Крум” № 11. Влязъл в клона и си изтеглил номер от системата. Започнал да обикаля салона и започнал на висок глас да обижда служителите на банката в банката, като изтъквал, че бил клиент на „частно банкиране” и не следвало да чака. Във връзка с изтегления номер бил извикан за обслужване на гише № 7 от свидетелката П.М. (служител в банката). Приближавайки се към гишето той започнал да говори на висок тон, че е клиент „частно банкиране” и не следвало да чака. Св. М. му заявила, че не знаела това, като той започнал да и вика на висок тон и да използва спрямо нея обръщения на „ти” и на „ма”. Св. Д.Т.му отправила забележка за поведението му и за използваните от него обръщения към св. М.. На последното Т. отвърнал, че ще забие два шамара на Т.. Свидетелката Ц. се опитала да успокои Т., но той се насочил срещу гишето на свид.Т.със заплашителни стъпки. При това негово поведение бил направен опит от страна на охраната в банковия клон да го изведе, но същият се обърнал към охранителя с израза- „какъв си ти бе“. Поведението му било възприето и от намиращи се в банката клиенти. Свидетелката Т.подала сигнал на телефонен номер 112, като на място пристигнали служители на РУ Несебър и СОТ на банката. Установили самоличността на Т., като той бил обслужен на гише № 7 и напуснал банката, заедно с детето си. От полицейски служители в РУ Несебър били изготвени протоколи за предупреждение спрямо Т. и Т.. По случая била образувана преписка, по която били иззети и записи от охранителните камери в банковия клон. С постановление на прокурор от РП Бургас, ТО Несебър, материалите по преписката били изпратени на РУ Несебър за провеждане на административно производство по УБДХ. По жалба на Т. до Банка ДСК от него е получен отговор на банката, че не се установява непрофесионално поведение на работещите в поделението служители, но ескалиралата ситуация е недопустима и ще бъде обърнато внимание на всички мениджъри и служители за спазване стандартите на поведение.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство доказателства и от материалите по преписка с № 304000 – 16386/09.01.2020г. по описа на РУ - Несебър против И.Р.Т., приобщени по делото по надлежния ред. Разпитаните свидетели – Т., Ц. и М. дават показания, които са еднозначни и са в насока, че фактите са се реализирали точно по начина, посочен по-горе. Действията на нарушителя са възприети от тримата свидетели, които са преки очевидци на деянието и. Техните показания се допълват от писмените материали, събрани по образуваната преписка, вкл. и сведенията за инцидента, дадени от други лица. Т.е. всички доказателства са в една и съща насока, поради което съдът ги кредитира и изгражда фактическата си обстановка въз основа на тях. Обясненията на нарушителя частично потвърждават установените факти, като твърдението му, че не е отправял обидни заплахи, не отговарят на останалите доказателства по делото и следва да се приемат за негова защитна версия.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че нарушителят от обективна и субективна страна е осъществил състава на нарушението по чл. 1, ал. 2 от УБДХ. С поведението си той е проявил оскърбително отношение към обществения ред и спокойствие и неуважение към обществото, в частност към служителите в клона на „Банка ДСК” в гр. Несебър, ул. „Хан Крум” № 11. С деянието безспорно са нарушени общественият ред и спокойствие, но същото се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност, поради което не представлява престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. Върху постановлението на РП- Несебър от 06.01.2020г. е поставена резолюция след постъпване на преписката от РУ-Несебър за разпределянето й на служителя Д., с което са изпълнени изискванията на чл.3, ал.2 от УБДХ за съставяне на акт.

В случая конкретните проявления на извършеното от Т. се изразяват в отправени от него обиди към служителите на банката и към самата банка, викане на висок тон срещу служителката П.М., заплаха към служителите Т., че ще й забие два шамара, насочване срещу гишето на св. Т.със заплашителни стъпки. Съставомерността на хулиганската проява предполага следния фактическа състав: осъществяване на едно или повече непристойни действия, които да имат за резултат нарушаване на обществения ред – т.е. трябва да са възприети от други лица, у които действията да предизвикат силно възмущение. Самите действия са изброени неизчерпателно в текста на чл. 1, ал. 2 от УБДХ и част от тях са ругатните, неприличните изрази, оскърбителното отношение. Описаните по-горе действия на Т. попадат в обхвата на цитираната норма. За извършване на деянието у деецът следва да се формират пряк умисъл и хулигански мотив. Въпросните действия (описани по-горе) са възприети от широк кръг други лица, доколкото са извършени на публично място – в клон на „Банка ДСК”, пред служителите в клона и клиентите. Престъпният резултат е постигнат, тъй като общественият ред в банковия клон е нарушен. Ето защо съдът счита, че са налице всички признаци от обективната страна на деянието по чл. 1, ал. 2 от УБДХ. От субективна страна нарушителят е действал виновно, при форма на вината пряк умисъл. Интелектуалният момент на умисъла е включвал представите, че лицето нарушава обществения ред с непристойни действия. Т. е съзнавал, че това се възприема от множество лица и дори е отправял обидни реплики и е извършвал конкретни действия срещу част от тези лица. Той е съзнавал къде се намира и какво ще предизвика поведението му. Предвиждал е деянието и последиците от поведението му. Предвиждал е, че ще извърши непристойни действия. Наред с това той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, какъвто безспорно е налице при извършването на непристойни действия спрямо обществения ред. Във волево отношение, той е желаел да извърши описаните действия. Това се потвърждава от безспорно установената фактическа обстановка, според която той е насочил действията си срещу множество различни служители в банковия клон. Съдът счита, че от субективна страна у подсъдимия е бил налице и хулигански мотив, изразяващ се в неуважение към обществото. Със своето поведение Т. е показал, че не се смята за обвързан от нормите за поведение. Обидните думи и закани на висок тон, използвани срещу служителите в клона, агресивното поведение спрямо тях, са извършени от Т. в присъствието на други хора – сравнително голям брой очевидци. Това показва, че той не зачита установените от обществото норми за поведение. Хулиганските действия са извършени без смислена причина, което ги обяснява единствено като демонстрация срещу установения ред. Тези конкретни действия показват хулиганския мотив, който се е формирал у лицето при осъществяване на деянието.

В хода на съдебното следствие не се доказа Т. да е посегнал с ръка да удари свид.Т.. Не се доказа и да е отправял обиди и закани за физическа саморазправа към охраната. Поради това за тези действия, описани в акта за констатиране на дребно хулиганство, нарушителят следва да бъде оправдан на основание чл.6, ал.1, б.“в“ от УБДХ.

Обстоятелството дали е бил провокиран от служителките не може да оправдае поведението на нарушителя, а освен това за такова провокиране не са събрани доказателства по делото, като и в писмото от Банка ДСК до него не се съдържат такива твърдения.

Съдът намира че с оглед поведението на нарушителя обидните думи и заплахите, използвани от него, то деянието и е такова с по висока обществена опасност от обикновените случаи на дребно хулиганство. При тези данни и при избора на наказание което следва да се наложи съдът достигна до извод, че същото следва де бъде глоба. С оглед обществената опасност на проявата съдът намира, че глобата следва да се наложи в размер от 300 лева. С оглед посоченото, че е налице обществена опасност на деянието, същото не попада в изключението на чл.28 от ЗАНН.

Съдът намира, че така определеното наказание ще постигне целите да се предупредят и превъзпитат нарушителите, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:№ 27

 

ПРИЗНАВА нарушителя И.Р.Т., роден на ***г***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 08.11.2019г., около 16:35 часа, в гр. Несебър, в банков клон на „Банка ДСК” на ул. „Хан Крум” № 11, започнал на висок глас да обижда служителите на банката, да говори на висок тон на служителката П.М., че е клиент „частно банкиране” и не следвало да чака, да заплашва служителка Т., че ще й забие два шамара, да се насочва заплашително към гишето на служителката Т., с което показал оскърбително отношение към околните граждани и към служителите в банковия клон и нарушил обществения ред и спокойствието им, поради което и на основание чл. 6, ал. 1, б. "а", вр. чл. 1, ал. 1, т. 2 УБДХ му НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300 лева в полза на Държавата, като на основание чл.6, ал.1, б.“в“ от УБДХ, го ОПРАВДАВА за това да е извършил дребно хулиганство, като посегнал да удари Т.с ръка и отправил обиди и закани за физическа саморазправа към охраната.

Решението може да бъде обжалвано в срок до 24 часа от постановяването му пред Окръжен съд – Бургас на касационните основания, предвидени в НПК, като този срок започва да тече от момента на обявяване на решението – 11.02.2020г. – в 15:55 часа.

В случай на постъпване на жалба, съдът насрочва делото за разглеждане пред Окръжен съд-Бургас на 14.02.2020г. от 14:00ч.

Съдът обяви решението си в присъствието на нарушителя и защитника му в 15:55 часа, като РАЗПОРЕДИ да се уведоми за решението и Районна прокуратура- Несебър.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 16.00 часа.

 

СЕКРЕТАР:                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

Съобщи за изтекли лични данни