О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№…………../………..02.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание проведено на тринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА
МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Маркова,
ч.т.д. № 2005/2018 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 423 ГПК и е
образувано по молба вх. № 5825/17.10.2018
г., уточнена с молба вх. № 6102/30.10.2018 г. и молба вх. № 6947/06.10.2018
г. на Н.М.А. ЕГН **********,***, в
която е отправено искане за приемане на възражение по реда на чл. 423, ал. 1 ГПК срещу Заповед по чл. 410 ГПК № 627/12.10.2012 г., издадена по ч.гр.д. №
939/2012 г., на Районен съд - Провадия, IV с. в полза на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Младост 4“, Бизнес Парк София,
сгр. 14, представлявано от Л.Л.П..
Молителката сочи, че не е получила нито едно съобщение и не е
присъствала на нищо едно дело, поради което е била лишена от възможността да
оспори решението на съда. Сочи, че заповедта не й е била връчена надлежно ,
поради което не е могла да подаде възраженията си. Заявява, че на датата на
подаване на молбата е получила поредното запорно съобщение от 2012 г., насам. По
същество отправя искане за приемане на възражението.
Кредиторът „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А.,
Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Младост 4“, Бизнес Парк
София, сгр. 14, изразява становище за неоснователност на молбата. Сочи, че депозираното от длъжника
възражение е бланкетно и не са налице доказателства за наличието на особени
непредвидени обстоятелство, които да са възпрепятствали надлежно връчване на
заповедта. По същество отправя искане за отхвърляне на възражението като
неоснователно.
Настоящият състав на ВОС, като
прецени наведените доводите във възражението, досежно допустимостта на
производството, намира следното:
Разпоредбата на чл. 423 ГПК предвижда едномесечен срок от узнаването на
заповедта за изпълнение, в рамките на който длъжникът, който е бил лишен от
възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд в
изрично предвидените хипотези. Визираният в нормата срок е преклузивен и
неспазването му има за последица процесуалната недопустимост на производството
по чл. 423 ГПК.
В конкретния случай, молителката А., не сочи конкретен момент на
узнаване на заповедта, въпреки дадените й указания от въззивния съд с Определение
№ 99/09.01.2019 г., връчено на 21.01.2019 г. Твърди обаче, че от 2012 г. до
момента на депозиране на възражението е получавала многократно запорни
съобщения от ЧСИ З.Д..
При запознаване с материалите по ч.гр.д. № 939/2012 г., въззивния състав
установи, че изложените в депозираната молба обстоятелства и твърдения не
кореспондират с наличните данни. Видно е от материалите по заповедното
производство, че на 12.10.2012 г. срещу Н.М.А. е издадена Заповед по чл. 410 ГПК № 627. Издадената заповед е връчена на длъжника, лично, на 18.10.2012 г.,
видно от приложеното на стр. 12 от заповедното производство съобщение.
По делото не са налице данни Н.А. да е упражнила правото си да подаде
възражение срещу издадената заповед по реда и в срока предвидени в чл. 414 ГПК,
а именно 14-дневен от връчването на заповедта.
Изложеното води до извода, че молителката е узнала за издадената заповед
в деня на личното й получаване като в случай, че е била лишена от възможността
да я оспори, поради особени непредвидени обстоятелства е следвало да наведе
подобни твърдения и да подаде възражението си по реда на чл. 423 ГПК в
границите на едномесечния срок, изтекъл на 18.11.2012 г. Тези доводи не могат
да бъдат променени и от факта, че изпратената покана за доброволно изпълнение
по изп.д. № 2013***0400571, до длъжника е била приета за редовно връчена при
отказ, на 07.06.2013 г. или от многократно получаваните от длъжника съобщения
по образуваното за събиране на вземането изпълнително дело.
Ето защо, съставът на въззивния съд намира, че иницииралото настоящото
производство, възражение е подадено след изтичането на преклузивния едномесечен
срок, поради което се явява недопустимо и следва да бъде оставено без
разглеждане.
Разноски в полза на кредитора макар и да се следват, не се присъждат
предвид липсата на подобно искане.
Мотивиран от изложеното, съставът на въззивния съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ по молба
вх. № 5825/17.10.2018 г., уточнена с молба вх. № 6102/30.10.2018 г. и молба вх.
№ 6947/06.10.2018 г. на Н.М.А. ЕГН **********,***, в която е отправено искане
за приемане на възражение по реда на чл. 423, ал. 1 ГПК срещу Заповед по чл.
410 ГПК № 627/12.10.2012 г., издадена по ч.гр.д. № 939/2012 г., на Районен съд
- Провадия, IV с. в полза на „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ЖК „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Л.Л.П..
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.т.д. № 2005/2018 г.
по описа на ВОС, ТО.
Определението подлежи на обжалване
пред ВАпС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.