№ 4523
гр. Варна, 05.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502486 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба на С. Г. С. против
Определение № 260490 от 26.05.2022 година, постановено по гр.дело №
12 014/2019 година, по описа на ВРС, с което е оставено без уважение
искането за приемане на трето лице – помагач на страната на ищеца и за
приемане на обратен иск против него.
В жалбата се излага, че атакуваното определение се явява неправилно;
че наличните в процеса доказателства, на база на които е възникнал интереса
от привличане на третото лице са налице; че са изложени нарочни основания
за привличане на това лице; че съдът е следвало да администрира обратния
иск и по същество се настоява атакуваното определение в тази му част да
бъде отменено.
С отговора си против жалбата, Г. В. А., чрез адв.С. излага, че жалбата се
явява неоснователна и моли съдът да не я уважава.
За да се произнесе по спора ВОС, като се запозна със материалите по
делото и становищата на страните намери за установено следното:
Производството пред ВРС е образувано възоснова искова молба,
депозирана от С. Г. Славеева против Г. В. А. с искане, съдът да установи
недействителността на публична продан и да отрече право на собственост
върху недвижим имот, за който твърди, че притежава в съсобственост със
съпрузите ж. и ж. С.. Спорната собственост по предявения отрицателен
установитилен иск са два невижими имоти ПИ № 561 и ПИ 562 с обща площ
от 1341 кв.м. , находящи се в с.о. Пчелина гр.Варна.
В исковата си молба ищцата твърди недействителност на
придобиваното основание – Постановление за възлагане по изпълнително
дело № 201171804000588 на ЧСИ Данова, рег. № 718 на камарата на ЧСИ с
район ВОС, тъй като е постановено в нарушение на чл. 49 и чл. 433, ал.1 т. 8
от ГПК.
1
С исковата молба, ищцата е направила искане за обезпечение на иска
чрез спиране изпълнението по изпълнително дело № 558/2011 г. Исковата
молба е била нередовна, но тъй като е обективирано искане за предоставяне
на правна помощ, съдът е указал на ищцата какви документи да представи за
да докаже нуждата от правна помощ. Поради процесуално бездействие, с
Определение № 13662 от 18.10.2019 г. съдът е оставил без уважение искането
за предоставяне на правна помощ, което определение е обжалвано пред
въззивния съд, но предвид резултатът от обжалване е влязло в законна сила на
1 11.06.2020 г.
С Разпореждане № 20529 от 22.06.20201 г. първоинстанционният съд е
оставил исковата молба без движение с указания за действията, които ищцата
следва да извърши и последиците при неизпълнение в срок. След поредица от
уточняващи молби и разпореждания за отстраняване на нередовности,
ищцата е подала молба за бавност, която с разпореждане № 268285 от
27.10.2020 г. е приета от първоинстанционния съд като недопустима, поради
това, че е подадена в условията на евентуалност. Последвало е определение
№ 263008 от 06.11.2020 г., с което е оставено без уважение повторно искане
направено в молба от 21.08.2020 г. за освобождаване от такси и разноски в
производството. С определение № 263010 от 06.11.2020 г. , съдът е прекратил
производството по делото, в частта в която ищцата е поискала да се установи
недопустимост на вписването на възбрани, индивидуализирани в съдебния
акт с номерата на вписванията в АВ. След влизане в сила последните две
определения първоинстанционния съд с Определение № 27450 от 18.12.2020
г. е оставил производството по делото без движение, в частта относно
кумулативно съединените претенции с правно основание чл. 466, ал. 3 от ГПК
и чл. 124 от ГПК и е указал на страната срок за отстраняване на
нередовността, чрез представяне на доказателство за платена държавна такса
в общ размер от 1002.27 лева. Последвала е молба от ищцата, в която е
посочила, че цената на предявите искове е неправилно възприета от съда и
съответно дължимите държавни такси са неправило определени. Упражнила е
правото си да посочи цена на предявените искове и е поискала, съдът да
измени определението с което е задължена да внесе държавна такса, като е
посочила какъв следва да е размера. Отправила е искане за освобождаване от
задължение за внасяне на такси и разноски. С разпореждане № 260434 от
07.01.2021 г., съдът е отменил предходното определение като постановено
при грешка относно размера на дължимите държавна такси и е определи
друга в размер по 50 лева за всеки от исковете. Определил е нов срок за
изпълнение на задължението за заплащане на държавна такса. В срока ищцата
е заплатила 50 лева държавна такса и е поискала продължаване на срока за
останалите 50 лева. Срокът е продължен с две седмици от изтичане на
предходния. В продължения срок е внесена определената от съда държавна
такса по втория кумулативно съединен отрицателен установителен иск.
Последвало е определение № 261257 от 01.02.2021 г., с което съдът се е
произнесъл отрицателно по искането за обезпечение на предявените искове. С
разпореждане № 264143 от 02.02.2021 г. производството по делото е оставено
без ход до вписване на исковата молба в АВ-Варна, а с разпореждане № 26770
2
от 01.03.2021 г. срокът за вписване е продължен. На 01.03.2021 г. е
представено доказателство за вписана искова молба в АВ[1]Варна.
След размяна на книжата и Доклада по делото, с Молба Вх.№ 265118 от
10 май 2022 година, ищцата С. е настояла да бъде конституирана в качеството
на трето лице – помагач по делото на нейна страна лицето ж.
И.С..Едновременно с с това, със същата молба тя заявила, че предявява
против нея искова претенция за сумата от 100 000 /сто хиляди / евро.
С атакуваното Определение № 260490 от 26.05.2022 година, ВРС
оставил без уважение и двете искания, като мотивирал отсъствието на правен
интерес у ищцата.
Виждането на ВОС е следното:
Привличането на трето лице е обусловено от наличието на правен
интерес за страната, която иска привличането. Интересът се състои от
постановеното действие на решението по отношение на третото лице.
Интерес е налице в случай, че страната, искаща привличането има регресни
права против третото лице, спрямо които правата, предмет на първоначалния
иск са преюдициални, т.е. да са в причинна връзка. Следователно правният
интерес се определя от материалноправните отношения между привличащия
и привлечения, които позволяват при неблагоприятно решение по главния
иск, първият да предяви иск против втория, в който процес, по силата на
закона, третото лице ще бъде подчинено на мотивите на постановеното
решение.
Редно е да се рпосочи още, че третото лице-помагач придобива
качеството "страна" в процеса от момента на постановяване на определението
по чл. 218 ГПК за конституирането му. Задължително условие за това обаче е
исковото производство между главните страни да е висящо, защото само
тогава би могло да възникне и акцесорното процесуално правоотношение на
третото лице-помагач. Следователно, ако към момента на постановяване на
определението за конституирането на третото лице-помагач, производството
между главните страни (ищец и ответник) е приключило с влязло в сила
решение, то не е налице главно процесуално правоотношение, към което да се
насложи акцесорното правоотношение на подпомагащата страна. Оттук и
изводът, че доколкото не е участвало като страна по делото, конституираното
след приключването му трето лице-помагач не е легитимирано, нито има
правен интерес да обжалва постановеното по това дело първоинстанционно
решение.Привличането на трето лице помагач се допуска, когато третото
лице има право да встъпи, т. е. когато има интерес решението да бъде
постановено в полза на подпомаганата страна /чл. 219, ал. 1 вр.чл.218 ГПК.
Този интерес произтича от действието на влязлото в сила решение- сила на
пресъдено нещо в отношенията на третото лице-помагач и насрещната страна
и установително действие в отношенията между подпомагащата и
подпомаганата страна.
В настоящата хипотеза, ищцата е предявила искова претенция по
чл.124 от ГПК – отрицателен установителен иск против купувача от
3
Публичната продан, в лицето на Г. В. А.. С оглед спецификите на
производството и неговия предмет, процесуалната легитимация на
страните е обусловена от участието им, но не става ясно какъв е
правния интерес на ищцата от привличането на ж. И.С. - от встъпване
по реда на чл. 219 ГПК.Неясни и неизяснени остават регресните права
на ищцата против Спасова и в тази връзка те не са и посочени
надлежно.Ето защо определението на ВРС в тази му част се явява
правилно и е редно да бъде потвърдено.
По отношение на неприетия обратен иск против ж. И.С.:
Ищеца е този, които в производството определя неговите рамки и
страни. Той обаче също се подчинява на ясни и категорични
процесуални правила.Заявяването на исковата претенция е свързано с
правото на отговор от страна на ответника / ответниците, които също
имат правото да посочат не само отношението си към заявената против
тях претенция, но и доказателства за това.В рамките на исковото
производство и особенно след Доклада на съда – а той в случая е
наличен, е недопустимо да се заявяват нови искови претенции против
нови страни.По настоящото производство приблизително две години
след образуването му и след Доклада на съда – това е редно отново да
се посочи, ищцата е заявила нов иск срещу лице, което до този момент
не е взело участие в процеса.Това се явява недопустимо.Няма пречка
ищцата С. да стори това в нов отделен процес, но е редно да се посочи,
че и по този пункт определението на ВРС не търпи критики, т.е. то се
явява правилно и обосновано.
Т.к.няма данни ищцата да е била освобождавана от такси и
разноски по делото, въпреки многократните й искания за това, както и
като взе предвид, че ВОС е потвърдил отказа на решаващия съд в тази
насока, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати в полза на
ВОС сумата от 15 лева – държавна такса за въззивно обжалване.
Предвид горното, ВОС,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260490 от 26.05.2022 година,
постановено по гр.дело № 12 014/2019 година, по описа на ВРС, в частта, с
4
която е оставено без уважение искането на С. Г. С. за привличането на трето
лице – помагач на страната ищеца и с което е било отказано приемането на
съвместно разглеждане на обратен иск против ж. И.С..
ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН ********** да заплати в полза на Окръжен
съд-Варна сумата от 15 / петнадесет/ лева, представляваща държавна такса за
въззивно обжалване.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5