Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 17.06.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на втори юни две хиляди и двадесета година, в следния
състав
СЪДИЯ :
МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на
секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 1568 по описа за 2017 година на
Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 2,
предл. трето от ЗЗД вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗБН и при
условията на евентуалност искове с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН.
С
влязло в сила Определение от съдебно заседание, проведено на 03.07.2018 г., е
върната исковата молба и е прекратено поризводството
по делото по отношение на прихващане, извършено с уведомление с вх. №
11369/06.11.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД.
С
влязло в сила Определение от 03.02.2020 г., предвид разрешението, прието в Тълкувателно решение от
20.12.2019 г. по тълкувателно дело № 1 от 2019 г. на ОСТК на ВКС, е прекратено
производството по делото в частта по отношение на исковете с правно основание
чл. 59, ал. 5 от ЗБН,
предявени против ответника “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК */*****, чрез
управителния орган.
След
влизане в сила на прекратително определение от съдебно заседание, проведено на
03.07.2018 г., по отношение на прихващане, извършено с уведомление с вх. №
11369/06.11.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД, отправено от “Е.2.” ЕООД, и на прекратителното
определение от 03.02.2020 г., производството по делото е по предявени от “К.Т.Б.” АД
(в несъстоятелност), чрез синдика А.Д. и К.М., против ответника “Е.2.” ЕООД, ЕИК*********, искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл.
трето от ЗЗД вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗБН да бъдат прогласени за нищожни
описаните по-долу прихващания, извършени от ответника “Е.2.” ЕООД поради
липса на форма, и при условията на евентуалност предявени от А.Д. и К.М.,
съвместно упражняващи правомощията на синдик на “К.Т.Б.” АД
(в несъстоятелност), против ответника
“Е.2.” ЕООД искове с правно
основание искове с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН, да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на “КТБ” АД (н.) описаните по-долу прихващания, извършени
от ответника “Е.2.” ЕООД, както следва:
1.
Прихващането, извършено с Уведомление с
вх. № 11342/06.11.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД,
отправено от “Е.2.” ЕООД до банката, с вземане по изявлението за прихващане за главници и лихви в
общ размер на 74 000 евро, придобито от ответника “Е.2.” ЕООД чрез цесия от Е.С.К., за което банката е уведомена на 06.11.2014 г., със задължение
на “Е.2.” ЕООД към “КТБ” АД (н.) по Договор за банков кредит от 22.07.2011 г. и анекси към
него - Анекс № 1 от 23.05.2012 г., Анекс № 2 от 20.05.2013 г., Анекс № 3 от
20.06.2013 г. и Анекс № 4 от 19.07.2013 г.;
2.
Прихващането, извършено с Уведомление с
вх. № 11343/06.11.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД,
отправено от “Е.2.” ЕООД до банката, с вземане по изявлението за прихващане за главници и лихви в
общ размер на 94 000 лева, придобито от ответника “Е.2.” ЕООД чрез цесия от Н.П.К., за което банката е уведомена на 06.11.2014 г., със задължение
на “Е.2.” ЕООД към “КТБ” АД (н.) по Договор за банков кредит от 22.07.2011 г. и анекси към
него - Анекс № 1 от 23.05.2012 г., Анекс № 2 от 20.05.2013 г., Анекс № 3 от
20.06.2013 г. и Анекс № 4 от 19.07.2013 г.;
3.
Прихващането, извършено с Уведомление с
вх. № 11370/06.11.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД,
отправено от “Е.2.” ЕООД до банката, с вземане по изявлението за прихващане за главница в размер на
962 000 лева, ведно с дължимите лихви, придобито от ответника “Е.2.” ЕООД чрез цесия от Васил Валентинов Цоцовски, за което банката
е уведомена на 06.11.2014
г., със задължение на “Е.2.” ЕООД към “КТБ” АД (н.) по Договор за банков кредит от
22.07.2011 г. и анекси към него - Анекс № 1 от 23.05.2012 г., Анекс № 2 от
20.05.2013 г., Анекс № 3 от 20.06.2013 г. и Анекс № 4 от 19.07.2013 г.;
4.
Прихващането, извършено с Уведомление с
вх. № 11373/06.11.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД, отправено
от “Е.2.” ЕООД до банката, с вземане по изявлението за прихващане за главница в размер на
298 000 лева, ведно с дължимите лихви, придобито от ответника “Е.2.” ЕООД чрез цесия от Д.С.Б., за което банката е уведомена на 06.11.2014 г., със задължение
на “Е.2.” ЕООД към “КТБ” АД (н.) по Договор за банков кредит от 22.07.2011 г. и анекси към
него - Анекс № 1 от 23.05.2012 г., Анекс № 2 от 20.05.2013 г., Анекс № 3 от
20.06.2013 г. и Анекс № 4 от 19.07.2013 г.;
5.
Прихващането, извършено с Уведомление с
вх. № 12306/26.11.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД,
отправено от “Е.2.” ЕООД до банката, с вземане по изявлението за прихващане с вземания, придобити
чрез цесия от Е.С.Б., представляващи вземане в размер на 40 000 лева,
ведно с дължимите лихви, и вземане в размер на 125 300 евро, ведно с
дължимите лихви, чрез цесия от С.Г.З., представляващо вземане в размер на
128 707 лева, ведно с дължимите лихви, чрез цесия от Б.В.Х.,
представляващо вземане в размер на 360 000 щатски долара, ведно с
дължимите лихви, и чрез цесия от Г.Б.О., представляващо вземане в размер на
8 000 щатски долара, ведно с дължимите лихви, за които прехвърляния
банката е уведомена на 26.11.2014 г., със задължение на “Е.2.” ЕООД към “КТБ” АД (н.) по Договор за банков кредит от 22.07.2011 г. и анекси към
него - Анекс № 1 от 23.05.2012 г., Анекс № 2 от 20.05.2013 г., Анекс № 3 от
20.06.2013 г. и Анекс № 4 от 19.07.2013 г.
Ищецът
претендира разноски по делото.
По
исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, предл.
трето от ЗЗД вр. с чл. 59, ал.2 от ЗБН, ищецът твърди, че направените от
ответника “Е.2.” ЕООД изявления не са с
нотариална заверка на подписа на лицето, представляващо дружеството, поради
което не отговарят на изискването за форма по чл. 59, ал. 2 от ЗБН и са
нищожни.
Ищецът твърди по предявените при условията на
евентуалност искове по чл.59, ал. 5 от ЗБН, че писмените изявления за
прихващане са извършени чрез представяне на изявленията в деловодството на
банката, когато са достигнали до знанието на ищеца. Сочи, че те са извършени
след определената начална дата на неплатежоспособност на банката и след
поставянето й под специален надзор с Решение № 73 от 20.06.2014 г. на
Управителния съвет на БНБ. Твърди, че поради това същите са с темпорален
момент, който попада в приложното поле на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, с оглед на
което разпоредбата е приложима и следва да бъдат обявени прихващанията за
недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността.
В
дадения срок ответникът “Е.2.” ЕООД, чрез
синдика В.М., представя
отговор на исковата молба, в който оспорва да има правомощия да представлява
дружеството. Сочи, че ако съдът приеме, че синдикът на “Е.2.” ЕООД има такива
правомощия, то изразява становище, че исковете са основателни. Счита, че съдът
следва да уведоми цедентите да встъпят в производството по настоящото дело.
В допълнителната искова молба ищецът не прави
уточнения и допълнения, като се позовава на признанието на иска от страна на
ответника “Е.2.” ЕООД.
В допълнителния отговор ответникът “Е.2.” ЕООД, чрез
синдика В.М., поддържа становището, че ответното дружество следва да се
представлява от управителя.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Представен е от ищеца и е приет като доказателство по
делото Договор за банков кредит от 22.07.2011 г., сключен между “КТБ” АД и ответника “Е.2.”
ЕООД като кредитополучател, по силата на който банката
предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 5 000 000 лева,
като средствата по кредита са предназначени за оборотни средства за закупуване
на суровини, материали за производство на брашно (основно за покупка на
пшеница), за заплащане на електрическа енергия, на горива, резервни части и др.
при осъществяване на текущата производствена и търговска дейност на
кредитополучателя.
Представени са и анекси към
договора за кредит - Анекс № 1 от 23.05.2012 г., Анекс № 2 от 20.05.2013 г.,
Анекс № 3 от 20.06.2013 г. и Анекс № 4 от 19.07.2013 г.
Съгласно § 2 от Анекс № 4 от 19.07.2013 г., крайният срок за
погасяване на всички дължими от кредитополучателя по договора суми (главница,
лихви, евентуално наказателни лихви, комисиони, неустойки и разноски) е 20.07.2014
г., освен когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, а когато тази дата
е неработен ден - в първия следващ работен ден на банката.
Представени са от ищеца Уведомление
с вх. № 11342/06.11.2014 г., Уведомление с вх.
№ 11343/06.11.2014 г., Уведомление
с вх. № 11370/06.11.2014 г., Уведомление с вх.
№ 11373/06.11.2014 г. и Уведомление с
вх. № 12306/26.11.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД,
отправени от “Е.2.” ЕООД до “КТБ” АД, с които
кредитополучателят отправя изявление за прихващане на придобити по силата на
договори за цесия вземания срещу вземането на банката по Договор за банков кредит от 22.07.2011 г. и анекси към него - Анекс №
1 от 23.05.2012 г., Анекс № 2 от 20.05.2013 г., Анекс № 3 от 20.06.2013 г. и
Анекс № 4 от 19.07.2013 г.
Представени са от
ищеца и уведомления на цедентите до “КТБ” АД по чл. 99, ал.3 от ЗЗД за прехвърляне на
вземанията им в полза на ответника “Е.2.” ЕООД, както и техните договори с “КТБ” АД.
Между страните по делото не се спори относно възникването и съществуването на
насрещните вземания на страните по процесните прихващания.
От служебно
извършена справка в Търговския регистър по партидата на “КТБ” АД се установява, че с решение № 73 от 20.06.2014 г. на УС на БНБ “КТБ” АД е поставена под специален надзор съгласно чл. 116 от ЗКИ,
постановено е спиране на плащаниията за определен срок и са назначени квестори.
Решението на УС на БНБ е обявено чрез вписване в Търговския регистър по
партидата на банката на 23.06.2014 г.
От служебно извършена справка в Търговския регистър по партидата на “КТБ” АД се установява, че с решение № 114 по протокол № 23 от 16.09.2014
г. на УС на БНБ е продължен до 20.11.2014 г. срокът, за който банката е
поставена под специален надзор, с продължаване на действието на всички
произтичащи от това мерки. В решението е оповестено, че банката продължава да
изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата си дейност
и за изпълнение на задълженията си към депозантите и другите кредитори, т.е. че
банката не разполага с достатъчно активи. Решението е обявено чрез вписване в
Търговския регистър по партидата на банката на 18.09.2014 г.
От служебно
извършена справка в Търговския регистър по партидата на “КТБ” АД се установява, че с решение № 138 по протокол № 27 от 06.11.2014
г. на УС на БНБ е отнет
лицензът за извършване на банкова
дейност на “К.Т.Б.” АД по смисъла на чл. 23 от ЗГВБ от 1998г.
(отм.). Решението е обявено чрез
вписване в Търговския регистър по партидата на банката на 07.11.2014 г.
Не се спори
между страните и това се установява от служебна справка в Търговския регистър
по партидата на “КТБ” АД, че на 22.04.2015 г. е постановено Решение № 664 по т.д. № 7549/2014 г.
по описа на СГС, VІ-4 състав, с което е обявена неплатежоспособността на “КТБ” АД, с начална дата 06.11.2014 г., открито е производство по
несъстоятелност за банката, същата е обявена в несъстоятелност и дейността й е
прекратена.
С Решение № 1443 от 03.07.2015 г., постановено по т.д. №
2216/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3
състав, с което е отменено Решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т.д.
№ 7549/2014 г. по описа на СГС, VІ-4 състав в обжалваната част, с която за
начална дата на неплатежоспособността на “КТБ” АД е определена датата 06.11.2014 г., и вместо него е постановено, че се
определя начална дата на неплатежоспособността на “КТБ” АД датата 20.06.2014 г.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими
към предмета на спора.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
По отношение на
доводите на синдика на ответното дружество, че същото не се представлява от
него в настоящото производство, съдът е приел в определение от 30.04.2018 г.,
че след откриване на производството по несъстоятелност на “Е.2.” ЕООД синдикът следва
да представлява ответното дружество по делото. На основание чл. 658, ал. 1, т.
7 от ТЗ синдикът на търговското дружество участва в производството по делата на
предприятието на длъжника, като изключение е предвидено в чл. 635, ал. 3 от ТЗ,
че в производството по търговска несъстоятелност, в производството по чл. 621а,
ал. 2, чл. 649 и чл. 694 от ТЗ длъжникът или неговите органи, лично или чрез
упълномощено от тях лице, могат да извършват процесуални действия, които не са
изрично предоставени на синдика. Исковете по ЗБН не са включени в предвидените
изключения от правилото, че синдикът в търговската несъстоятелност представлява
търговското дружество длъжник. Поради това съдът приема, че в настоящото
производство ответникът “Е.2.” ЕООД следва да се представлява от синдика В.М..
Настоящият състав намира за неоснователно искането на ищеца за
постановяване на решение при признание на иска. В случая е признато право,
което не принадлежи на синдика на ответното дружество, спрямо което е открито
производство по несъстоятелност, и с което последният не може да се разпорежда.
Поради това направеното от ответника чрез синдика признание на иска не обвърза
съда и съгласно изричната норма на чл. 237, ал. 3, т. 2 от ГПК съдът не може да
постанови решение при признание на иска. Признанието представлява обяснение на
страната по делото, което е доказателствено средство, когато съдържа неизгодни
за страната факти. Когато ответникът признае иска, но това признание е за
право, с което не може да се разпорежда съгласно чл. 237, ал. 3, т. 2 от ГПК,
то същото се цени наред с всички доказателства по делото. Съдът в решението си
обсъжда направените от страната признания на факти, както и извънсъдебни
признания за неизгодни факти (така в Решение № 311/27.01.2020 г. по гр.д. №
3463/2018 г. по описа на ВКС, Г.К., IV Г.О.; Решение № 2/14.02.2020
г. по гр.д. № 2296/2019 г. по описа на ВКС, Г.К., III Г.О.).
За изчерпателност на изложението следва да се посочи, че условията за обявяване
на нищожност, респективно относителна недействителност на прихващанията по
отношение на кредиторите на несъстоятелната банка са установени в закона.
Същите не зависят от субективното убеждение на ответника за нищожността/ недействителността
на прихващането. Силата на пресъдено нещо на решението, основано на признание
на иска, обвързва само насрещните главни страни и техните правоприемници. Предвид
предмета на делото, постановеното по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК при
признание на иска решение не би могло да обвърже кредиторите в производството
по несъстоятелността на ищцовата банка и съответно кредиторите на ответното
дружество, спрямо което е открито производство по несъстоятелност. От друга
страна, признанието на иска на ответника, направено чрез управителния орган, не
може да обвърже синдика и кредиторите на несъстоятелността на ответното дружество
(така относно приложението на чл. 237, ал. 1 от ГПК в Решение № 252/11.04.2017
г. по т.д. № 2822/2015 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.).
Предявени са искове с правно
основание
чл. 26, ал. 2, предл. трето от ЗЗД вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗБН и при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН.
При предявяването на обективно съединени искове с предмет действителността
на сделка поредността на тяхното разглеждане се определи не от волята на ищеца,
а в поредността, произтичаща от естеството на твърдения порок. В рамките на
самите форми на недействителност също трябва да се следва градацията на
тежестта на пороците - поредността от най-тежкия през по-леките пороци (така в Решение
№ 97/08.02.2013 г. по т.д. № 196/2011 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.; Решение № 199/12.03.2016 г. по гр.д. № 583/2016 г. по описа на ВКС,
Г.К., IV Г.О.). Тъй като относителната недействителност предпоставя наличие на
валидно правоотношение, то разглеждането на искът за установяване на нищожност
на прихващането следва да предхожда конститутивните искове.
С оглед на горното и доколкото исковете за нищожност поради липса на форма
са предявени от ищеца като главни, съдът намира, че следва да разгледа исковете
в заявената от ищеца поредност.
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 2,
предл. трето от ЗЗД вр. с чл. 59, ал.2 от ЗБН:
Искът, извън
отменителните искове, се предявява от банката като ищец, представлявана от
синдика. С оглед направените уточнения на исковата молба, такъв е и предявеният
отрицателен установителен иск по чл. 26, ал. 2, предл. трето от ЗЗД вр. с чл.
59, ал. 2 от ЗБН за прогласяване на нищожността на извършените от ответника “Е.2.” ЕООД прихващания поради липса на форма.
Предвид направеното от ответника
признание на иска, което се цени като доказателствено средство, съдът намира,
че страните не спорят по фактите по делото, че са извършени от ответника
процесните прихващания на посочените в същите дати и с посочените по-горе
насрещни вземания на страните.
Съгласно нормата на чл. 59, ал. 2 от
ЗБН, изявлението за прихващане се отправя до
синдика и трябва да бъде направено в писмена форма с нотариална заверка на
подписа. Разпоредбата се намира в Глава четвърта “Запазване, управление и
попълване на масата на несъстоятелността. Охранителни мерки”, раздел III “Попълване на
масата на несъстоятелността”.
При извършване на систематично тълкуване на разпоредбата, съдът, отчитайки
обективно съществуващата връзка между правните норми в цитираната глава на ЗБН,
намира, че правилото на чл. 59, ал. 2 от ЗБН се отнася за хипотеза на открито
производство по несъстоятелност на банката и назначен синдик.
В случая оспорваните
прихващания са извършени с изявления на ответника “Е.2.” ЕООД на 06.11.2014
г., съответно на 26.11.2014 г., т.е. преди откриване на производството по
несъстоятелност на “КТБ” АД с решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549/2014 г. по
описа на СГС, VІ-4 състав. Процесните изявления за прихващане са адресирани до
банката чрез квесторите и съгласно нормите на Закона за кредитните институции.
С оглед горното за процесните прихващания, извършени преди откриване на
производството по несъстоятелност на банката и съответно назначаване на синдик,
не се изисква писмена форма с нотариална заверка на подписа съгласно чл. 59,
ал. 2 от ЗБН и това изискване е неприложимо.
По изложените
съображения съдът намира, че предявените искове с правно
основание с правно основание чл. 26, ал. 2,
предл. трето от ЗЗД вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗБН са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
Предвид отхвърлянето на иска за нищожност на прихващанията, следва да бъдат
разгледани предявените при условията на евентуалност конститутивни
искове за обявяване на относителната недействителност на процесните
прихващания.
По предявените искове с правно основание чл. 59, ал. 5 от
ЗБН:
Отменителният иск предоставя на кредитора правото да претендира обявяването
за недействителни спрямо него на действия, с които длъжникът го уврежда.
Основният отменителен иск е уреден в нормата на чл. 135 от ЗЗД (Павлов иск, actio Pauliana).
Искът по чл. 59, ал. 5 от ЗБН, който се явява
специален спрямо Павловия иск по чл. 135 от ЗЗД, може да бъде предявен от
синдика, а при негово бездействие от Фонда за гарантиране на влоговете в
банките или всеки кредитор на банката в петгодишен срок от откриване на
производството по несъстоятелност на банката (чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 60, ал. 3
от ЗБН). Искът принадлежи на синдика, а не на несъстоятелната банка. В случая
активно легитимираните лица действат от името и за сметка на масата на
несъстоятелността. Извод за това може да се направи и от подхода, използван от
законодателя, при уреждането на дължимостта на разноските в това производство.
В чл. 59, ал. 7 от ЗБН е предвидено, че по такива искове не се събира предварително държавна такса, и ако искът бъде уважен, следващата
се държавна такса се събира от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен,
държавната такса се събира от масата на несъстоятелността. Следователно в случая
синдикът на несъстоятелната банка се явява активно легитимиран да предяви иска
по чл. 59, ал. 5 от ЗБН.
Процесуалните предпоставки за иска по чл. 59, ал. 5 от
ЗБН са висящо производство по несъстоятелност на банката и предявяването на
иска в петгодишен срок от откриването на
производството по несъстоятелност за банката, съгласно чл. 62, ал. 2 от ЗБН. В
случая решението за откриване на производството по несъстоятелност на банката е
постановено на 22.04.2015 г. по търговско дело № 7549/2014
г. по описа на Софийски градски съд. Искът е предявен в рамките на законоустановения преклузивен срок от легитимирано лице – синдика на банката.
С оглед на горното съдът намира, че предявените искове
по чл. 59, ал. 5 от ЗБН са допустими.
Предвид направеното от ответника
признание на иска, съдът намира, че страните не спорят по фактите по делото, че
са извършени от ответника процесните прихващания на посочените в същите дати и
с посочените по-горе насрещни вземания на страните. В случая оспорваните прихващания са извършени с изявления на ответника “Е.2.” ЕООД на 06.11.2014
г., съответно на 26.11.2014 г. Поради това приложение намира чл. 59, ал. 5 от
ЗБН в редакцията, действаща към посочената дата (преди
изменението – ДВ, бр. 98/2014 г., в сила от 28.11.2014 г.). Разпоредбата на
чл. 59, ал. 5 от ЗБН, влязла в сила на 28.11.2014 г., е материално правна,
поради което и съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗНА може да има обратна сила и да се
прилага за правоотношения, възникнали преди влизането й в сила, само по силата
на изрична законова разпоредба. Със Закона за изменение и допълнение на Закона
за държавния бюджет на Република България за 2014 г. (обн. ДВ, бр. 98/2014 г.),
с чийто §9 е въведено изменението на чл.59, ал. 5 от ЗБН, не е предвидена
преходна разпоредба, която да придава обратно действие на изменението на
нормата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН. Такова обратно действие на изменената
разпоредба е придадено едва години по-късно с §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ,
бр. 22/2018 г.), като е предвидено, че изменението влиза в сила от 20.06.2014 г.
Нормата на чл. 14, ал. 3 от ЗНА предвижда, че не
може да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции, освен ако
те са по-леки от отменените. Разглежданата норма придава обратно действие на
изменение, което се явява по-тежко от отмененото. Въвежда се и нов субект
(кредитора), доколкото преди изменението се е санкционирало само действие на
длъжника (банката). Предвидената в ал. 5 на
чл. 59 от ЗБН възможност, въведена с цитираното изменение с обратно действие,
да бъде обявено за недействително по
отношение на кредиторите на несъстоятелността прихващане, извършено от
кредитор, представлява изключение, доколкото останалите фактически състави в
ЗБН уреждат атакуване на действия и
сделки, извършени от банката (длъжника).
Последицата
от уважаването на иска по чл. 59, ал. 5 от ЗБН при приложено обратно действие на
нормата би била, че прихващането не се е състояло, като за попълване на масата
на несъстоятелността на банката вземането на банката по договора за кредит
продължава да съществува и може да бъде събрано принудително. Насрещното
вземане на извършилия обявеното за недействително прихващане кредитор към
банката продължава да съществува, като кредиторът се вписва служебно в списъка
по чл. 64, ал. 1 от ЗБН, съгласно § 8 от ПЗР към ЗИД на ЗБН (доп. – ДВ, бр. 33
от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.). Съгласно чл. 64, ал. 2 от ЗБН (нова – ДВ,
бр. 83 от 2019 г., в сила от 22.10.2019 г.), вземанията на лицата, които са
извършили прихващания, обявени за недействителни по реда на чл. 59 с влезли в
сила съдебни решения, се вписват служебно от синдика в списъка по ал. 1, като
за тези вземания се прилага чл. 100 от закона.
Независимо
от това последно изменение на § 8 от закона и приетата нова разпоредба на чл.
64, ал. 2 от ЗБН, кредиторовото вземане остава без защитата, която са имали
останалите кредитори на/вложители в банката. Извършилите прихващането кредитори
при уважен иск по чл. 59, ал. 5 от ЗБН не могат да се ползват от възможността като
вложители да получат от Фонда за гарантиране на влоговете в банките
гарантираната по закон сума до 196 000 лева, съгласно чл. 23, ал. 1 вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗГВБ (отм.), ако същата не им е
платена за влоговете в банката и са имали право на това.
Не е предвиден и ред за оспорване на списъка или възражение пред синдика
или съответно съда, ако вземането им по прихващането не бъде включено в списъка
в пълен размер или изобщо не бъде включено, тъй като са изтекли преклузивните
срокове по чл. 66, ал. 1, чл. 66, ал. 6 и чл. 65, ал. 1 от ЗБН.
Аргумент, че тези кредитори са поставени в по-неблагоприятно положение от
останалите кредитори на банката, се черпи и от разпоредбата на чл. 59, ал. 6 от
ЗБН (нова - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 20.06.2014 г., изм.
относно влизането в сила - ДВ, бр. 22 от 2018 г.). Тази разпоредба предвижда,
че в случаите по чл. 59, ал. 5 от ЗБН действието на прихващането се отлага до
изпълнението на окончателната сметка за разпределение по чл. 104 от закона.
Т.е. кредиторите, срещу които е уважен отменителният иск, следва да изчакат получаването
на вземанията си до изпълнението на окончателната сметка и евентуално
удовлетворяване след останалите кредитори, тъй като не е предвидено, че за
техните вземания се заделят суми според реда за удовлетворяване при
разпределението на частичните сметки за разпределение в несъстоятелността.
От
горното следва изводът, че правото на такъв кредитор върху вземането му е
засегнато от изменението на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, който придава обратно
действие на нормата от 20.06.2014 г. С придаденото обратно действие на нормата
се нарушава принципа на правната сигурност и предвидимостта на правните
последици, доколкото е необходимо при сключване на сделките да са известни на
страните предпоставките за обявавяването им за нищожни или за относително
недействителни. С придаденото обратно действие по § 8 от закона се
засягат вземания на кредиторите към “КТБ” АД. Вземанията
безспорно представляват “притежания” по смисъла чл.
1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС (ратифицирана със закон, приет от
Народното събрание на 31.07.1992 г., ДВ, бр. 66 от
1992
г.,
в сила за
Република България от 07.09.1992 г.), прокламиращ защитата на правото
на мирно ползване на собствеността. Съгласно чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС,
всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите
притежания, като никой не може да бъде лишен от своята собственост освен в
интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите
принципи на международното право.
Европейският съд по правата на човека е имал възможност да се произнесе по
подобен казус, касаещ вземания на кредитори срещу банки. Така по делото
Ališić and others v. Bosnia and Herzegovina, Croatia, Serbia,
Slovenia and the Former Yugoslav Republic of Macedonia е установено нарушение
на разглеждания текст от Конвенцията поради невъзможността на вложителите да
изтеглят дълги години вземанията си от банката.
По изложените съображения, обратното действие на чл. 59, ал. 5 от ЗБН,
придадено с § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (ДВ, бр. 22 от 2018 г.)
противоречи на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС, т.е. на международен договор,
по който Република България е страна. Конвенцията е част от вътрешното право на
страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които
им противоречат, съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България.
Съдът има правомощие да откаже прилагането на §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН вр. с чл.
59, ал. 5 от ЗБН в случая, поради което тази норма не следва да се прилага към
разглеждания правен спор по делото.
С
оглед на горното, възникналото правоотношение по процесните прихващания следва
да се регулира от правната норма, която е била приложима към момента на
извършване на съответното прихващане. В случая за прихващанията, извършени от страна на ответника “Е.2.” ЕООД на 06.11.2014
г., съответно на 26.11.2014 г., следва да се приложи редакцията на законовия
текст на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, действала към 06.11.2014 – 26.11.2014 г.
Нормата на чл. 59, ал.
5 от ЗБН, в редакцията преди 28.11.2014 г., предвижда относителна
недействителност единствено на прихващания, извършвани от длъжника, т.е.
банката. Съгласно изложените от ищеца твърдения в исковата молба, оспорваните
прихващания са извършено от кредитор на банката, който е имал и задължения към
банката по отпуснат му банков кредит, а не от самата банка. Действията на кредитор на банката остават извън
предметния обхват на нормата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН в посочената редакция.
Следователно не е налице изискуема предпоставка от сложния фактически състав на
разпоредбата – прихващането да е извършено от длъжника (банката), т.е.
вземането на банката да е активното вземане по прихващането.
По изложените
съображения съдът намира, че предявените искове с правно
основание с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН
са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Съгласно чл. 59, ал. 7 от
ЗБН и с оглед изхода на спора, несъстоятелната банка следва да бъде осъдена да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса от 103 411,56 лева.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК */*****, със седалище и адрес на управление:***, чрез СИНДИКА А.Д.
и К.М., против “Е.2.” ЕООД, ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление:***, искове
с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. трето от ЗЗД вр. с чл. 59, ал. 2 от
ЗБН, да бъдат обявени за нищожни поради липса на форма прихващания,
извършени от “Е.2.” ЕООД с
изявления за прихващане по Уведомление
с вх. № 11342/06.11.2014 г., Уведомление с вх.
№ 11343/06.11.2014 г.,
Уведомление с вх. № 11370/06.11.2014 г., Уведомление с вх.
№ 11373/06.11.2014 г. и Уведомление с
вх. № 12306/26.11.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД,
отправени от “Е.2.” ЕООД до “КТБ” АД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Д. и К.М. - синдика на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК */*****, със седалище и адрес на управление:***, против “Е.2.” ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН да бъдат обявени за относително недействителни по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на “К.Т.Б.” АД
(н.) прихващания, извършени от ответника “Е.2.” ЕООД с изявления за прихващане по Уведомление с вх. № 11342/06.11.2014 г., Уведомление с вх. № 11343/06.11.2014 г., Уведомление с вх. № 11370/06.11.2014 г., Уведомление с вх. № 11373/06.11.2014 г. и Уведомление с вх. № 12306/26.11.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД, отправени
от “Е.2.” ЕООД до “КТБ” АД.
ОСЪЖДА “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК */*****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка
на Софийски градски съд
държавна такса в производството пред СГС в размер на 103 411,56 лева (сто и три хиляди четиристотин и единадесет
лева и петдесет и шест стотинки).
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ :