НОХД № 1607/2019 г. по
описа на Районен съд Пазарджик
МОТИВИ:
Делото е образувано по внесен от Районна прокуратура
Пазарджик обвинителен акт срещу М.Г.П.,
роден на *** ***, с постоянен адрес ***, живущ ***, българин, български
гражданин, неженен, неосъждан, с начално образование, безработен, с ЕГН: ********** за това, че на 14.02.2019 год. в с. П., обл.
Пазарджик е управлявал МПС - лек автомобил „Ф.“ с ДК № .., което не е било
регистрирано по надлежния ред съгласно чл.140 от ЗдВП и чл.2 и чл.12 от Наредба
№ І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства - престъпление по чл. 345, ал.2 във връзка с ал.1 от НК,
във връзка с чл.140 от ЗДвП, в връзка с чл.2 и чл.12 от Наредба І-45 от
24.03.2000г. на МВР, за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на моторните превозни средства и на ремаркетата теглени от тях, и реда
за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
След провеждане на разпоредително заседание, съдът е
преминал към незабавно разглеждане на делото по реда на Глава 28 НПК, тъй като
са налице материалноправните предпоставки за приложение на разпоредбата на
чл.78а, ал.1 НК.
В съдебно заседание подсъдимият се признава за виновен по така
повдигнатото обвинение. Заявява, че изложената фактическа обстановка в обвинителния
акт на РП Пазарджик отговаря на действително случилото се.
Прокурорът пледира за признаване на подсъдимия за
виновен по така повдигнатото му обвинение и освобождаване му от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба в определен от съда
размер по справедливост с оглед липсата на доходи на лицето от една страна и
множеството предходни нарушения на ЗДвП- от друга.
Защитата излага доводи за приложението на чл.9, ал.2 НК и моли за оправдателна присъда.
В дадената му последна дума подсъдимият предоставя на
съда какво да реши.
Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
На 14.02.2019 г. свидетелят И. З. Л. - полицай в РУ на
МВР Пазарджик бил заедно с колегите си М. Т. и Н. П. на работа в с. Пищигово,
обл.Пазарджишка. Около 15.00 ч. на ул. „Пета“ в селото, свидетелят И. Л. спрял
за проверка лек автомобил „Ф.“ с ДК № .., като автомобилът се управлявал от М.Г.П.
***. Автомобилът, който П. управлявал му бил продаден с Договор за покупко-продажба
на МПС от Н.И.И. и Л. П. И. и двамата от гр. Пловдив на 15.06.2018 г., като П.
въпреки съществуващото за него задължение по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП не
го регистрирал на свое име в сроковете и по предвидения за това ред, вследствие
на което автомобилът бил със служебно прекратена регистрация на 16.08.2018 г.
Пред полицейските служители подсъдимият заявил, че знае, че трябва да
регистрира автомобила на негово име, но не го е направил, защото нямал пари. Иван
Лазаров съставил на П. АУАН Серия Д бл. № 239847 за нарушение на чл.140, ал.1
от ЗДвП за това, че управлява МПС без да е регистрирано по надлежния ред, като
е със служебно прекратена регистрация от 16.08.2018 г., предявен и получен от
подсъдимия без възражения. С акта е иззет КТ№ 4483592 и копие от Договор за
покупко-продажба на МПС. От приложена по делото Справка за нарушител-водач е
видно, че М.Г.П. е водач от 1997 г. и притежава СУМПС № ********* валидно до
29.07.2020 г., като има множество наказания за нарушения на ЗДвП – издадени
общо 46 броя Наказателни постановления и 37 фиша, както и 2 ЗППАМ.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на събраните в наказателното производство доказателства – самопризнанието
на подсъдимия, показанията на свидетеля Иван Лазаров, както и от писмените
доказателства по делото – АУАН Серия
Д бл. № 239847,
справка за нарушител водач, справка за регистрация на МПС, договор за
покупко-продажба на МПС, ДСМПИС, характеристична справка, справка за съдимост. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля. Те са
ясни, категорични и логични, като са дадени и от лице, което не е пряко
заинтересувано от изхода на делото. Те се допълват и от писмените доказателства
по делото и направеното самопризнание от страна на подсъдимия.
При така
установената фактическа обстановка се налага правният извод, че с действията си
подсъдимият М.Г.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, във връзка
с чл.140, ал.1 от ЗДвП и чл. 2 от Наредба І-45 от 24.03.2000 г. на МВР за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни
средства и ремаркетата, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства с това, че на 14.02.2019 год. в
с. П., обл. Пазарджик е управлявал МПС - лек автомобил „Ф.“ с ДК № .., което не
е било регистрирано по надлежния ред съгласно чл.140 от ЗдВП и чл.2 и чл.12 от
Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съдът
намира за категорично установени всички елементи на престъпния състав с оглед
събраните по делото доказателства. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места“. В чл.141, ал.1
от ЗДвП изрично е предвидено, че: „За всяко регистрирано моторно превозно
средство или ремарке се издава свидетелство за регистрация с безсрочна или с
временна валидност по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи,
което съдържа данните за превозното средство съгласно наредбата по чл. 140, ал.
2“. Разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗДвП пък указва, че: „Пътно превозно
средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от
производителя идентификационен номер на превозното средство“. Редът за регистрация
е подробно регламентиран в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства. В чл.2 от горната Наредба изрично е
указано, че: „Моторните превозни средства и ремаркетата, предназначени за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване, се представят за регистриране
от звената „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР)
или областните дирекции на МВР (ОДМВР) по постоянния адрес на собственика — за
физическите лица, или по адреса на регистрация — за стопанските субекти“.
Моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в 14-дневен срок от
придобиване на собствеността, като собственикът е длъжен да представи
превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване
на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията.
Видно е, че в настоящия случай управляваното от подсъдимия МПС не е било
регистрирано по надлежния ред, като въпреки това подсъдимият го е управлявал в с.
Пищигово, обл. Пазарджик.
От субективна страна деянието е извършено с пряк
умисъл, тъй като в съзнанието на подсъдимия е съществувала ясна представа за
обстоятелството, че МПС-то не е регистрирано по надлежния ред. Същевременно подсъдимият
е искал настъпването на вредните последици, като се е качил да го управлява по
път отворен за обществено ползване. Касае се за престъпление пряко свързано с
безопасността на движението по пътищата, тъй като по тях следва да се движат
само технически изправни МПС, а такива са съответно надлежно регистрираните,
преминали преглед при регистрацията им и за които е налице сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“.
Съдът намира доводите на защитата за приложение на
чл.9, ал.2 НК за напълно неоснователни в конкретния случай. Престъплението не е
тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК с оглед невисоката степен на вредните
последици. В конкретния случай тази степен на обществена опасност се съчетава и
с другите смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало на
подсъдимия, направеното самопризнание, пълното съдействие на органите на
досъдебното производство за разкриване на обективната истина по делото. В
същото време обаче са налице противоречиви характеристични данни за подсъдимия
– по-скоро негативни, както и множество – над 80 предходни нарушения на ЗДвП,
поради което деянието не се явява с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъплението от този вид. Ето защо, макар
и престъплението да не е тежко по смисъла на Общата част на НК, то конкретното
деяние, съчетано с личността на дееца не водят до извод за липса на обществена
опасност или за нейната незначителност, поради което и разпоредбата на чл.9,
ал.2 НК не следва да намери приложение, така както е поискал защитникът на
обвиняемия. Нещо повече – за да се извърши преценка за наличието или не на
обществената опасност на всяко едно конкретно деяние следва да се вземат
предвид и редица други обстоятелства (извън съставомерните) по извършване на
деянието и личността на дееца. Вярно е, че подсъдимият е неосъждан, но в същото
време е в известна степен негативно охарактеризиран в приложената по делото
характеристична справка, от която е видно, че не се ползва с добро име по
местоживеене и срещу лицето са постъпвали сигнали за нарушаване на обществения
ред. Да не говорим за над 80 предходни нарушения на ЗДвП. В заключение може да
се каже, че макар и общественоопасните последици в конкретния случай да не са завишени,
преценени в съвкупност със смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства – чистото
съдебно минало и направеното самопризнание, то в никакъв случай не може да се
приеме, че все пак липсва каквато и да е обществена опасност на деянието,
извършено от П. или тя да е явно незначителна, поради което според съда и
хипотезата на чл.9, ал.2 НК не е налице. Ето защо подсъдимият следва да бъде
признат за виновен в извършване на деянието по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК, за
което му е повдигнато обвинение.
Санкцията в посочения чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК
предвижда наказание лишаване от свобода до една година или глоба от петстотин
до хиляда лева. Подсъдимият е пълнолетен, неосъждан към момента на извършване
на деянието, освобождаван е от наказателна отговорност по реда на глава 28-ма
от НПК, но е реабилитиран и от престъплението не са причинени имуществени
вреди, които да са съставомерни и подлежащи на възстановяване. Същевременно не
е налице никое от основанията по чл.78а, ал.7 от НК, изключваща прилагането на
института, тъй като с деянието не е причинена тежка телесна повреда или смърт,
деецът не е бил в пияно състояние, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, не са налице множество престъпления и престъплението не е
извършено спрямо орган на властта при или по повод изпълнение на службата му.
Поради гореизложеното подсъдимият следва да бъде признат за виновен по така
повдигнатото му обвинение и освободен от наказателна отговорност за извършеното
престъпление с налагане на административно наказание по реда на чл.78а, ал.1 НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.27 ЗАНН, като отчете тежестта на нарушението и подбудите за неговото извършване.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът съобрази
направеното самопризнание, пълното съдействие на органите на досъдебното
производство за разкриване на обективната истина по делото, чистото съдебно
минало и възрастта. Характеристичните данни на подсъдимия са балансирани. Отегчаващо
отговорността обстоятелство се явяват множеството предходни наказания за
нарушения на ЗДвП – издадени общо 46 броя Наказателни постановления и 37 фиша,
т.е. се касае за над 80 отделни нарушения.
При тези данни и при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства съдът
определи на подсъдимия М.Г.П. административно наказание глоба в размер от 1500
лв., платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
Пазарджик.
Размерът на глобата е към законовия минимум с оглед множеството
смекчаващи отговорността обстоятелства и най-вече възрастта и имущественото
състояние на лицето, преценено съгласно разпоредбата на чл.27 ЗАНН, но над
минимума с оглед множеството наложени предходни наказания на подсъдимия за
нарушения на ЗДвП – над 80, които очевидно не са изиграли своя превъзпитаващ
ефект.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: