№ 57
гр. София, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана Христова
Членове:Петя Алексиева
Радост Бошнакова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20211100515028 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.436-чл.438 от ГПК.
Образувано е по жалба на М.В. Т. против Постановление от 29.09.2021 г.
по изпълнително дело № 1767/2021 г. по описа на ДСИ при СРС.
Жалбоподателката твърди, че обжалваното постановление е неправилно
поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и явно необосновано. Твърди се, че
постановлението е издадено бланкетно и изключително предубедено. Твърди
се, че съдът-взискател по изпълнителното дело, не е спазил задължението си
по чл.182, ал.2 от ДОПК и предубедено и с цел да навреди на адвокат М.Т.
умишлено издава изпълнителен лист, без да я уведоми и да разбере, че
задължението е погасено от нея. Твърди също така, че адвокат М.Т. не е
страна в производството и не е длъжник, поради което разноски се дължат от
насрещната страна-българския предубеден съд, чиято цел умишлено е била да
навреди на адвокат М.Т..
Моли съда да постанови определение, по силата на което да отмени
Постановлението и да осъди ответната страна да заплати на адвокат М.Т.
всички разноски, включително и адвокатско възнаграждение за настоящата
1
инстанция.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от
взискателя Софийски районен съд. Счита, че съдебният изпълнител
законосъобразно е оставил без уважение искането за заплащане на разноски.
Поддържа, че съгласно разпоредбата на чл.79 ГПК не е налице основание в
изпълнителното производство длъжникът да предявява разноски срещу
взискателя, представляващи адвокатско възнаграждение и такива да му бъдат
присъждани от съдебния изпълнител. Твърди, че разпоредбата на чл.78 от
ГПК не се прилага по аналогия в изпълнителното производство. Поддържа
също така, че изготвянето на молба и представянето на платежен по документ
по изпълнителното производство не е от правна сложност, която да изисква
ползването на адвокатски услуги, още повече че самото лице е адвокат по
професия. Твърди също така, че адвокат Т. е извършила плащане преди
издаване на изпълнителния лист по гр.д. № 39475/2019 г. по описа на СРС, 86
състав, но същевременно не е представила платежен документ по делото и
това е довело до издаването на изпълнителен лист.
Моли съда да потвърди обжалваното постановление като правилно и
законосъобразно.
На основание чл.436, ал.3 от ГПК съдебният изпълнител е изложил
мотиви по обжалваното действие. Счита жалбата за допустима, но
неоснователна.
Съдът като взе предвид становищата на страните, намира следното
от фактическа страна:
Видно от приложеното заверено копие на изпълнително дело №
1767/2021 г. по описа на ДСИ при СРС, 10 уч. същото е образувано по
възлагателно писмо с вх. № 19822/04.08.2021 г. от Софийски районен съд, в
СИС при СРС, въз основа на изпълнителен лист от 30.07.2021 г. издаден от
Софийски районен съд, 86 състав по гражданско дело № 39475/2019 г. за
принудително събиране на сумите по горепосочения изпълнителен лист, а
именно: две глоби съответно от 50 лв. и от 300 лв. по сметка на Софийски
районен съд и 5 лв.-държавна такса за издаване на изпълнителен лист, или
общо сума в размер на 355 лв., за чието заплащане е осъдена М.В. Т..
На 09.09.2021 г. на длъжника по изпълнителното дело е връчена
надлежно покана за доброволно изпълнение. В срока за доброволно
2
изпълнение, по изпълнителното дело е постъпила молба от страна на
длъжника с вх. № 23056/14.09.2021 г., в която е посочено, че е изплатила на
взискателя посочените в изпълнителния лист суми преди образуване на
изпълнителното дело. С молбата са претендирани и осъждане на взискателя
да заплати на длъжника адвокатски хонорар в размер на 300 лева.
Представени са доказателства за направените разноски.
С обжалваното постановление за разноски от 29.09.2021г., ДСИ е
отказал да уважи искането на длъжника за присъждане на адвокатски хонорар
в размер на 300 лева по съображения, че съгласно чл.79 от ГПК не е налице
основание в изпълнителното производство длъжникът да предявява разноски
срещу взискателя, представляващи адвокатски хонорар и такива да му бъдат
присъждани от съдебния изпълнител.
При така установените факти, съдът приема следното от правна
страна:
Частната жалба намира своето правно основание в чл.435, ал.2, т.7 от
ГПК, подадена е от надлежна страна и в срок, срещу акт подлежащ на
обжалване-Постановление за разноски от 29.09.2021 г., поради което се явява
процесуално допустима.
По съществото си жалбата е неоснователна.
Между страните не е спорно, че задължението е заплатено от длъжника
преди образуване на процесното изпълнително дело, поради което
последното подлежи на прекратяване на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, а
на основание чл.79, ал.1, т.1 от ГПК длъжникът не дължи разноски на
взискателя. Към момента изпълнителното производство не е прекратено,
доколкото е налице спор по разноските, а съобразно нормата на чл.433, ал.2
от ГПК изпълнителното производство се приключва освен с изпълнението на
задължението и със събирането на разноските.
Единственият спор между страните е: в хипотезата, когато
изпълнителното производство се прекратява, поради изплащане на
задължението преди образуването му, взискателят дължи ли на длъжника
направените от него разноски, представляващи заплатено възнаграждение за
адвокат?
Според настоящия съдебен състав отговорът на този въпрос е
отрицателен.
3
Постановлението на съдебния изпълнител не представлява изпълнително
основание от изчерпателно изброените в чл. 404 ГПК, поради което съдебния
изпълнител не може да присъди разноски и да събере такива от взискателя в
изпълнително производство образувано от него. Без наличието на
изпълнителен титул и при липсата на изрична уредба в процесуалния закон за
длъжника да възстанови направените от последния разноски в прекратеното
изпълнително производство съдебният изпълнител не може да пристъпи към
събирането на такива по принудителен ред.
Действително взискателят също не разполага с изпълнителен титул за
разноските направени в изпълнителното производство, но същите му се
дължат и се събират от съдебния изпълнител, това обаче произтича от
обстоятелството, че дължимите се по изпълнението такси и разноски се
внасят авансово от взискателя и затова, на основание чл. 79 ГПК, между него
и длъжника възниква материалноправно отношение за възстановяването им.
По силата на това правоотношение взискателят има вземане срещу длъжника
за направените във връзка с реализираното изпълнение и в разумен размер
разноски, а длъжникът има съответното задължение да ги възстанови. Това
вземане не е материализирано в изпълнителния лист, въз основа на който е
образувано изпълнителното производство. То обаче се събира в това
производство, дори и реализираното в него притезание да е непарично такова.
Изцяло в този смисъл Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г., т.д. № 3/2015
г. по описа на ВКС, ОСГТК.
Предвид горното за длъжника остава възможността да установи
вземането си по исков ред, поради това че направените от него разноски имат
характер на вреди.
Предвид изложеното обжалваният отказ на частния съдебен изпълнител
за присъждане направените от жалбоподателя-длъжник в изпълнителното
производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. е
законосъобразен, а подадената против него жалба се явява неоснователна и
следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
4
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалба с правно основание
чл.435, ал.2, т.7 от ГПК на М.В. Т., ЕГН **********, гр.София, ул. „*******,
кантора 26 против Постановление от 29.09.2021 г. по изпълнително дело №
1767/2021 г. по описа на ДСИ при СРС, 10 уч.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5