Присъда по дело №4094/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта:	66
Дата:	23 юли 2021 г. (в сила от 9 декември 2021 г.)
Съдия:	Поля Петрова Сакутова

Дело:	20215330204094
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 66
Пловдив , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Поля П. Сакутова
при участието на секретаря Мария Ив. Колева
и прокурора Кирил Тодоров Мавродиев (Районна прокуратура Пловдив)
като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Наказателно дело от общ
характер № 20215330204094 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. Б. А. – *** в ***, ***, български
гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан, с адрес
***, ул. ***, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 03.06.2021 г. в
***, обл. Пловдив е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Ленд ровер“ /Ланд ровер/, модел „Фриландер“ с рег. № *** след
употреба на наркотични вещества – метадон, установено с тест Дрегер „Drug
Test 5000 STK 7“, с фабр. № ARNF-0561, REF: 8323157 – престъпление по чл.
343б, ал. 3 от НК, поради което и на основание чл. 303, ал. 2, вр. чл. 373, ал. 2,
вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, вр. чл. 343б, ал. 3 от НК, вр. чл. 58а,
ал. 1, вр. чл. 54, вр. чл. 36 от НК го ОСЪЖДА на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, както и ГЛОБА в размер на 500 лв.
/петстотин лева/.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
определеното на подсъдимия Д. Б. АНДР. /със снета по делото самоличност/
1

наказание ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.
ПРИСПАДА на основание чл.59, ал.2, вр. ал. 1, т. 1 от НК от
наложеното на подсъдимия Д. Б. А. /със снета по делото самоличност/
наказание ОСЕМ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” времето, през
което същият е бил задържан по реда на ЗМВР на 03.06.2021 г., като един ден
задържане под стража се зачита за един ден лишаване от свобода.
На основание чл.343г, вр. чл.343б, ал.3, вр. чл.37 ал.1 т.7 НК НАЛАГА
на подсъдимия Д. Б. А. наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС” за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.
На основание чл.59, ал.4 от НК ПРИСПАДА от наказанието
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО
СРЕДСТВО за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА времето, през което подсъдимият Д.
Б. А. с ЕГН ********** е бил лишен по административен ред от
възможността да упражнява това право, считано от 03.06.2021 г. считано от
влизане на присъдата в законна сила.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО – 1 бр. тест-касета от тест
„Дрегер „Drug Test 5000 STK 7“, с фабр. № ARNF-0561, REF: 8323157,
находяща се в кориците на делото, ДА СЕ УНИЩОЖИ като вещ без
стойност.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред ОС-Пловдив, в
15-дневен срок, считано от днес по реда на глава ХХІ от НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Мотиви към Присъда № 66 от 23.07.2021 г. по н.о.х.д.№ 4094/2021 г. по
описа на РС Пловдив, ХХ н.с.

Внесен е в съда обвинителен акт от РП-Пловдив срещу Д. Б. АНДР. от
гр.Пловдив, ул. Преспа № 6, ет.6, ап. 46 за това че на 03.06.2021 г. в
гр.Пловдив е управлявал л.а. марка Ленд ровер /Ланд ровер/, модел
Фриландер, рег.№ ..... след употреба на наркотични вещества- метадон,
установено с тест Дрегер „Drug Test 5000 STK 7”, фабр.№ ARNF-561, REF
8323157 – престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
В съдебно заседание представителят на РП-Пловдив изразява
становище за доказаност на внесеното обвинение.
Служебният защитник на подсъдимия адв. Д.Ч. от АК-Пловдив счита,
че от страна на подзащитния й липсва умисъл при извършване на деянието,
поради което моли същият да бъде оправдан, алтернативно моли съда да
приеме, че случаят е маловажен като изтъква, че по време на извършване на
деянието подзащитният й се е лекувал по метадонова програма.
В дадената му възможност да даде обяснения подсъдимият се
присъединява към становището на своя адвокат. Същият заявява, че признава
изцяло фактите във внесения обвинителен акт и желае да не се събират
доказателства за тези факти.
Съдът, като взе предвид, че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, както и че
процесуалните действия на досъдебното производство са извършени по реда
на НПК, обяви на основание чл.372, ал. 4 от НПК, че в хода на досъдебното
производство ще ползва събраните в хода на досъдебното производство
доказателства и самопризнанията на подсъдимия без да събира доказателства
за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдебното производство се проведе по реда на гл. ХXVII, чл.371, т.2 от
НПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
На 03.06.2021 г., около 08:50 ч. в *** по ул. „Джебел“ и ул. „Клен“
подс. А. управлявал моторно превозно средство /МПС/ – марка „Ленд Ровер“
с рег. № ***, когато бил спрян на ул. „Клен“, № 12 в *** от свидетеля С.Х.А.
и Т.Н. – разузнавачи в 06 РУ на МВР Пловдив. При извършената проверка на
документите на водача била установена самоличността му – подс. А., както и
самоличността на неговата спътничка – ..... за която полицейските служители
имали информация, че държи забранени от закона вещи. При проведения
1

разговор и ПСД „Претърсване и изземване“ било установено, че Г. държи 10
бр. талблетки, за които обяснила, че били „ривотрил“, които била закупила от
непознато за нея лица. Във връзка с констатираното било образувано отделно,
от настоящото досъдебно производство.
Подсъдимият А. бил видимо замаян, отговарял забавено и бил
притеснен, поради което бил съпроводен от полицейските служители до
сградата на 06 РУ при ОД на МВР Пловдив, където бил тестван за наличие на
алкохол в кръвта като резултатът бил отрицателен. След това подсъдимият А.
бил съпроводен св. ..... – мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОД на МВР
Пловдив и А.И. – мл. експерт при 06 РУ при ОД на МВР Пловдив до сградата
на 04 РУ Пловдив, където бил тестван с полеви тест „DRUG Test 5000
STK7”. Тестът отчел наличието на наркотични вещества – метадон.
Резултатът от проведеното изследване бил надлежно удостоверен в
съставения Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични
вещества или упойващи вещества.
На А. бил издаден талон за изследване № 071335, който бил подписан
и от подсъдимия и му бил връчен в 12:15 ч. В талона за изследване А.
собственоръчно се подписал и посочил, че не желае да даде кръв и урина за
медицинско и химическо изследване. Въпреки това, А. бил съпроводен до
УМБАЛ Св. Георги ***, където пред медицинско лице отказал да даде кръв и
урина за изследване. Отказът му бил надлежно удостоверен в съставения
Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози /л. 10 от
ДП/.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на св.
С.Х.А., ....., АУАН бл. № 862477 от 03.06.2021 г., протокол за извършване на
проверка за употреба на наркотични и упойващи вещества от 03.06.2021 г.,
талон за изследване от 03.06.2021 г., амбулаторен лист за преглед на пациент
от 03.06.2021 г., протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или на наркотични вещества и техни аналози
от 03.06.2021 г., заповед за задържане от 03.06.2021 г., терапевтичен договор
от 27.09.2018 г., заявление от управителя на лечебно заведение „АГПСПП-
Филипополис” ООД, декларация от 27.09.2018 г., протокол от 27.09.2018 г.
относно критерии за включване в програма за лечение.
Показанията на св. С.Х.А., ....., дадени в хода на досъдебното
производство съдът оценя като последователни, взаимнодопълващи се и
логични. От тях се установява, че на процесната дата и място подсъдимият е
управлявал описаното в Обвинителния акт МПС, че е бил спрян от
полицейските служители А и Н., също и че същият е установен да управлява
МПС след употреба на наркотични вещества след проверката на водача с тест
2

Дрегер „Drug Test 5000 STK 7”, фабр.№ ARNF-561, REF 8323157, за което му
е бил съставен АУАН , бил задържан и бил отведен до сградата на 06 РУ.
Показанията на посочените свидетели са в пълно съответствие с
писмените доказателства - АУАН бл. № 862477от 03.06.2021 г., обективиращ
резултатите от проверката, а именно управление на МПС от подсъдимия след
употреба на наркотични вещества
Съставеният талон за изследване от 03.06.2021 г.удостоверява, че на
водача след проверка с Дрегера е било посочено лечебно заведение, където
водачът е могъл да направи медицинско или химическо изследване.
Видно от съставения амбулаторен лист за преглед на пациент от
03.06.2021 г. е, че водачът е отказал да му бъде направено кръвно изследване,
което обстоятелство е отбелязано и в приложения протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или на
наркотични вещества и техни аналози.
От приложените по досъдебното производство и приети по делото
писмени доказателства по делото се установява, че при проверката на водача
са били спазени всички изисквания на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
Съгласно чл.3, ал.1 от посочената наредба проверката на водача за
употреба на наркотични вещества или техни аналози се установява с тест.
Спазено е и иизскването, предвидено в чл.3, ал.2 от същата наредба при
попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози контролният орган да попълни и талон за изследване.
Такъв талон за изследване е съставен на датата на проверката 03.06.2021 г. и е
бил връчен на водача с посочване на дата и час за явяване в лечебното
заведение. Съгласно отбелязаното в него от самия водач, същият не желае
медицинско или химическо изследване. Отказът на лицето да му бъде
направено медицинско или химическо изследване се съдържа и в съставения
амбулаторен лист от същата дата.
Съгласно чл.6, ал.4 изр. 2 от цитираната наредба при отказ на лицето да
избере един от двата начина на установяване, се приемат отчетените
показания от техническото средство. По тази причина са били отчетени
показанията от техническото средство, според които подсъдимият е
управлявал МПС след употреба на наркотино вещество –метадон.
Метадонът е наркотично вещество, вписан е в Приложение № 2 към
чл.3, т.2 от Закона за наркотичните вещества и прекурсорите, Списък II-
Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и
ветеринарната медицина.
3

По делото са приложени като писмени доказателства - терапевтичен
договор от 27.09.2018 г., заявление от управителя на лечебно заведение
„АГПСПП-Филипополис” ООД, декларация от 27.09.2018 г., протокол от
27.09.2018 г. относно критерии за включване в програма за лечение. От тях се
установява, че подсъдимият е бил включен в програма за лечение на лица,
страдащи от наркотична зависимост. Налице е и подписана от подсъдимия
декларация от 27.09.2018 г., че същият е запознат и е наясно, че метадонът е
упойващо вещество и съгласно Закона за движение по пътищата е забранено
да се шофира под влияние на упойващи вещества.
При това положение съдът приема, че подсъдимият е бил наясно както
за веществото, което употребява по време на лечение, така и за упойващото
му въздействие, а също и че е следвало да не управлява МПС след употребата
му.
С оглед събраните по делото устни и писмени доказателства съдът
прие, че подсъдимият Д. Б. АНДР. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, а именно 03.06.2021
г. в гр.Пловдив е управлявал л.а. марка Ленд ровер /Ланд ровер/, модел
Фриландер, рег.№ ..... след употреба на наркотични вещества- метадон,
установено с тест Дрегер „Drug Test 5000 STK 7”, фабр.№ ARNF-561, REF
8323157 .
С престъплението по чл.343б, ал.3 от НК се засягат обществените
отношения, свързани с осигуряване безопасността по транспорта.
Престъплението, осъществено от подсъдимия е формално, на просто
извършване, осъществено е от подсъдимия посредством управление на МПС
след употреба на наркотично вещество-метадон, вписано в Приложение № 2
Списък II-Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в
хуманната и ветеринарната медицина, издаден въз основа на чл.3, т.2 от
Закона за наркотичните вещества и прекурсорите.
Деянието е осъществено от подсъдимия при форма на вина пряк
умисъл–същият е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици, които с оглед вида на
престъплението са настъпили с осъществяването му и е искал тяхното
настъпване.
Изтъкнатото от защитата на подсъдимия и от самия подсъдим за липса
на умисъл при осъществяване на деянието остава несподеляемо от
настоящата инстанция. Подсъдимият е бил включен в програма за лечение от
наркотична зависимост през 2018 г. При включването му за лечение в тази
програма му е било разяснено, че метадонът е упойващо наркотично вещество
и е забранено управление на МПС след употребата му. На следващо място
подсъдимият е правоспособен водач и като такъв е бил запознат с правилата
4

за движение по пътищата, поради което и като правоспособен водач същият е
съзнавал задължението си да не управлява МПС след употреба на такива
вещества предвид вредния ефект върху организма вследствие на употребата
на такова вещество.
Несподелями от настоящия съдебен състав са и възраженията,
изтъкнати от защитата, че настоящият случай попада в хипотезата на чл.9,
ал.2 от НК, както и на чл.93 т.9 от ДР на НК. Тук следва да се отбележи, че
защитата неправилно се позовава и на двете разпоредби предвид разликата в
понятията, вложена от законодателя в тях. Съдържанието на разпоредбата на
чл.9, ал.2 от НК се отличава от дефиницията за маловажен случай, дадена в
разпоредбата на чл.93, т.9 от ДР на НК. Последната разпоредба визира
случаите, когато обществената опасност на престъпното деяние е по-ниска в
сравнение с обичайните престъпления от съответния вид, т.е. такава
обществена опасност е налице. Разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК визира
случаите на осъществено деяние, по който и да е престъпен състав, което
обаче или не е общественоопасно, или е такова с явно незначителна
обществена опасност и то като характеристика на конкретното деяние, а не
сравнено с другите престъпни деяния от този вид. С оглед разпоредбата на
чл.93, т.9 от ДР на НК обществена опасност има макар и по-ниска в сравнение
с останалите престъпления от същия вид. С оглед съдържанието на чл.9, ал.2
от НК или липсва обществена опасност на деянието, или неговата
обществена опасност е явно незначителна. Неслучайно разпоредбата на чл.9,
ал.2 от НК систематично е разположена в Общата част от НК и намира
приложение за всички престъпления, отоговарящи на въведените в нея
критерии. Разпоредбата на чл.93, т.9 от ДР на НК, уреждаща кога случаят е
маловажен, разяснява смисъла на понятието „маловажен случай”, но намира
приложение, когато маловажният случай е елемент от състава на
престъплението.
В конкретния случай разпоредбата на чл.343б, ал.3 от НК не съдържа
като елемент от състава на това престъплението маловажност на случая.
Предвид направените терминологични уточнения относно значението,
вложено от законодателя в чл.93 т.9 от НК и доколкото съставът на
престъплението, за което е предаден на съд подсъдимият не предвижда като
елемент маловажност на случая, настоящата инстанция намира, че не следва
да изследва дали случаят е маловажен.
Що се отнася дали конкретния случай разкрива белезите на чл.9, ал.2 от
НК, а именно дали обществената опасност на извършеното е ниска в
сравнение с останалите престъпления от същия вид, следва да се отбележи, че
деянието макар и на просто извършване поставя в сериозна опасност
сигурността и безопасността не само на водача, но и на останалите участници
в движението. Следва да се отбележи, че при осъществяване на деянието
подсъдимият не е бил сам, а е превозвал и друго лице, чиято сигурност също е
5

поставил в опасност. Настоящият съдебен състав изразява становище, че
обществената опасност на извършеното от подсъдимия деяние не само не е
ниска, а е висока предвид зачестилия брой противообществени прояви от
същия вид. Обществената опасност е обективно качество на престъплението
и се променя в зависимост от броя на общественоопасните прояви и техните
последици. Именно изложеното обуславя неприложимост на разпоредбата на
чл.9 ал.2 от НК.
За престъплението по чл.343б, ал.3 от НК е предвидено наказание
„лишаване от свобода” от една до три години и „глоба” от петстотин до
хиляда и петстотин лева.
При определяне на наказанието като смекчаващи обсоттелства съдът
отчете чистото съдебно минало на подсъдимия.
Като отегчаващо обстоятелствосъдът отчете, че при управлението
водача е бил придружаван от друго лице, което е транспортирал, с което е
поставил в опасност и неговия живот и здраве. Като отегчаващо
обсотятелство съдът отчете и многобройните нарушения на името на водача
съгласно Закона за движение по пътищата.
С оглед отчетените отегчаващи и смекчаващи обсотятелства съдът
прие, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при условията
на чл.54 от НК. Не са налице нито многобройност, нито изключителност на
смекчаващите обстоятелства.
Размера на наказанието „лишаване от свобода” и „глоба” съдът
определи към минимума, предвиден в закона.
След приложение на законовата редукция от 1/3 съдът наложи на
подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок от осем месеца, чието
изпълнение съдът отложи за изпитателен срок от три години, считано от
влизане на присъдата в законна сила. Съдът прие, че са налице, както
формалните условия за приложение на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, така
и че за поправяне и превъзпитание на подсъдимия не е необходимо същият да
изтърпява така наложеното наказание „лишаване от свобода” ефективно.
На основание чл.343г, вр. 343б, ал.3, вр. чл.37, ал.1 т.7 от НК съдът
наложи на подсъдимия и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от
право да управлява МПС”, чийто срок съдът определи с оглед броя отчетени
нарушения по ЗДвП на негово име. Поради обстоятелството, че същият не се
отличава като водач, който спазва правилата за движение по пътищата, съдът
наложи на подсъдимия наказание „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от десет месеца.
На основание чл.59, ал.2 вр.ал.1 т.1 от НК съдът приспадна от
наказанието „лишаване от свобода” времето, през което подсъдимият е бил
6

задържан по реда на ЗМВР на 03.06.2021 г.
На основание чл.59, ал.4 от НК съдът приспадна от наказанието
„лишаване от право да управлява МПС” времето, през което подсъдимият е
бил лишен от това право по административен ред.
Вещественото доказателство 1 бр. тест касета от тест Дрегер съдът
постанови да се унищожи като вещ без стойност.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

Районен съдия :……………………….
7