№ 2567
гр. София, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Д.а
Членове:Розалина Г. Ботева
Георги Стоев
като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело
№ 20221100508001 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника И. Д. М., действащ чрез
пълномощника си адв. И. К., срещу разпореждане, обективирано в съобщение от
06.06.2022г., по изпълнително дело № 201285110402637 по описа за 2012г. на ЧСИ
М.П., с което е оставено без уважение искането на длъжника за прекратяване на
изпълнителното производство и разпореждане от 23.05.2022г. (обективирано в
съобщение от 06.06.2022г.) по изпълнително дело № 20168510405064 по описа за
2016г. на ЧСИ М.П., с което е оставено без уважение искането на длъжника за
прекратяване на изпълнителното производство .
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното постановление е неправилно.
Развива съображения, че обжалваният отказ е неправилен и незаконосъобразен,
доколкото според длъжника, производството било прекратено на посоченото
основание по силата на закона. С жалбата се поддържа, че последната дата на
изпълнение е 23.09.2014г., след което в период от две години не били поискани, нито
извършени никакви изпълнителни действия, довели до прекъсване на срока по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК. В обобщение на доводите си жалбоподателят заявява искане отказът да
бъде отменен и съдът да постанови прекратяване на производството по изпълнението.
По делото са постъпили възражения по жалбата от страна на взискателите
1
“А. за С.НА В.” ЕАД и “АПС Б.” ЕООД, в който се изразява становище за
неоснователност на жалбата.
В мотивите си във връзка с обжалваното действие ЧСИ М.П. излага
съображения за неоснователност на жалбата. В резюме излага фактологията и
процесуалното развитие на изпълнителното производство- исканите от взискателя и
предприетите от органа на изпълнението действия, насочени към С.НА В.та по
изпълнителния лист, въз основа на който производството е образувано. Изразява
становище за допустимост на жалбата, но за неоснователност на същата. Сочи, че не са
налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и производството не се е прекратило
на това основание.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното:
Изпълнително дело № 201285110402637 по описа на ЧСИ М.П. е
образувано въз основа на молба, подадена от взискателя “АСВ" ЕАД срещу И. Д. М. за
принудително събиране на присъдените в полза на взискателя суми, съгласно
изпълнителен лист от 18.10.2012г., издаден по ч. гр. д. № 23783/2012г. по описа на
Софийския районен съд. Взискателят е поискал предприемане на изпълнителни
действия за С.НА В.та и са възложени правомощия на съдебния изпълнител по чл. 18
ЗЧСИ.
След образуване на изпълнителното дело, на 25.10.2012г., е наложен запор
върху вземането на длъжника за трудово възнаграждение.
На 03.09.2014г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху
вземането на длъжника по банкови сметки в “Т.Д.З.Б.” клон София, “А.Б. Б.” АД,
“БНП П. С.А.” клон София, “У.К. Б.” АД, “Т.Б.” АД, “ТБ В..” ЕАД, като запорът е
наложен на 04.09.2014г.
На 03.09.2014г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху
вземането на длъжника по банкови сметки в “О.Б.” АД, Сосиете женерал експресбанк”
АД, “Ю. Б.” АД, “П.И.Б.” АД,“Р. (Б.)” ЕАД, като запорът е наложен на 05.09.2014г.
На 07.07.2016г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор
върху вземането на длъжника за трудово възнаграждение, като запорът е наложен на
07.07.2016г.
На 26.07.2016г. е постъпила молба от взискателя за налагане на запор
върху вземането на длъжника за възнаграждение за труд..
На 03.11.2016г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор
върху вземането на длъжника по банкови сметки в “Р. (Б.)” ЕАД, “Ю. Б.” АД, “П.И.Б.”
АД, “БНП П. пърсънъл файненс С.А.”, клон София, “Т.Д.З.Б.” клон София, “Алианц
2
Б.” АД, “ТБ В.” ЕАД, “Т.Б.” АД, “О.Б.” АД, “У.К. банк” АД, като запорът е наложен на
10.11.2016г.
На 16.06.2017г. взискателят е поискал да бъде наложен запор върху
вземането на длъжника по банкови сметки.
На 07.07.2017г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху
вземането на длъжника по банкови сметки в “О.Б.” АД, “У.К. Б.” АД, “А.Б.” АД, “Р.
(Б.)” АД, като запорът е наложен на 13.07.2017г.
На 07.07.2017г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху
вземането на длъжника на длъжника по банкови сметки в “П.И.Б.” АД, като запорът е
наложен на 14.07.2017г.
С молба от 24.10.2018г. взискателят е поискал да бъде наложен запор
върху вземането на длъжника по банкови сметки и да бъде пристъпено към опис на
движими вещи.
На 09.08.2019г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор
върху вземането на длъжника по банкови сметки в “Ю. Б.” АД, като запорът е наложен
на 19.08.2019г.
На 16.08.2021г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху
вземането на длъжника по банкови сметки, като запорът е наложен на 20.08.2021г.
На същата дата е постъпила молба от взискателя с искане да бъде наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
На 20.05.2022г. длъжникът, посредством процесуалния си представител по
пълномощие адв. И. К., е поискал от съдия- изпълнителя да прекрати изпълнителното
производство, поради настъпила перемция.
Със разпореждане от 06.06.2022г. молбата на длъжника е оставена без
уважение, тъй като според съдебния изпълнител не са настъпили основания за това.
Изпълнително дело № 20168510405064 по описа на ЧСИ М.П. е
образувано въз основа на молба от 29.11.2016г., подадена от взискателя “АПС Б."
ЕООД срещу И. Д. М. за принудително събиране на присъдените в полза на взискателя
суми, съгласно изпълнителен лист от 20.10.2016г., издаден по ч. гр. д. № 32842/ 2016г.
по описа на Софийския районен съд. Взискателят е поискал предприемане на
изпълнителни действия за С.НА В.та и са възложени правомощия на съдебния
изпълнител по чл. 18 ЗЧСИ.
След образуване на изпълнителното дело, на 29.11.2016г., са изпратени
запорни съобщения за налагане на запор върху вземането на длъжника по банкови
сметки.
На 29.11.2016г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху
вземането на длъжника по банкови сметки в “А.Б. Б.” АД, “О.Б.” АД, “У.К. Б.” АД,
3
“П.И.Б.” АД, “Р. (Б.)” ЕАД, като запорът е наложен на 01.12.2016г.
На 07.07.2017г. отново е изпратено запорно съобщение върху вземането на
длъжника по банкови сметки в “А.Б. Б.” АД, “П.И.Б.” АД, като запорът е наложен на
14.07.2017г.
На 07.07.2017г. е наложен запор върху вземането на длъжника по банкови
сметки в “О.Б.” АД, Р. (Б.)” ЕАД, “У.К. Б.” АД, като запорът е наложен на
13.07.2017г.
На 07.07.2017г. е е наложен запор върху вземането на длъжника по
банкови сметки и същият е наложен на 13.07.2017г.
На 07.06.2018г. ЧСИ е направил искане до ТД на НАП- София за
извършване на справка за сключените от длъжника трудови договори.
На 07.09.2018г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до
длъжника.
На 20.05.2021г. е изпратено запорно съобщение върху вземането на
длъжника по банкови сметки в “П.И.Б.” АД, “А.Б. Б.” АД, като запорът е наложен на
25.05.2021г.
На 09.11.2021г. е постъпила молба от взискателя с искане да се наложи
запор върху притежаваните от длъжника МПС.
На 22.06.2022г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху
вземането на длъжника за трудово възнаграждение.
На 23.05.2022г. е постъпила молба от длъжника, посредством
процесуалния му представител по пълномощие адв. И. К., с искане да изпълнителното
производство да бъде прекратено, поради настъпила перемция.
С разпореждане на ЧСИ, обективирано в съобщение от 06.06.2022г.,
молбата на длъжника е оставена без уважение.
Срещу отказа на ЧСИ М.Б. да прекрати производството по изпълнителното
дело е постъпила жалбата, въз основа на която е образувано и настоящото
производство.
Въз основа на горните фактически констатации, настоящият състав
намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от
легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което
подлежи на съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 1 ГПК.
В мотивите на задължителното за съобразяване и прилагане ТР № 2/2013
г. на ОСГТК е посочено, че за разлика от исковия процес, където давността за
вземането се прекъсва еднократно- в началото на процеса, при изпълнителния процес
4
давността се прекъсва многократно- с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
С разрешението, дадено с т. 10 от цитираното тълкувателно решение, е
прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство
поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител
може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има само
декларативен, а не конститутивен ефект. Всички предприети изпълнителни действия
след настъпването на перемпцията се обезсилват по право, с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването
на които трети лица са придобили права. Волята на законодателя, заложена в нормата
на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е свързана с това, че правният интерес за събиране на
вземането е на взискателя- кредитор, поради което той има задължението със своите
действия да поддържа висящността на изпълнителното производство, тъй като изцяло
в негов интерес е да бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена
само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на
предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство
зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен
изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на
конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е
внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от
това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни
действия или неизвършени такива. С оглед на това и законодателят е счел, че липсата
на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство- да отправя
искания до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което
състояние продължава в период от две години, има за правна последица- прекратяване
на изпълнителното производство по право. По отношение на кръга от изпълнителни
действия, които са от категорията на тези прекъсващи законово установения
двугодишен срок по смисъла на чл. 433, т. 1 ГПК, трябва да се отбележи, че със своята
тълкувателна практика с ТР № 2/2013 г. ВКС прие, че давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
5
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно- с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да то приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят трябва да
поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането нови изпълнителни способи. По
мнение на настоящия състав, основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е налице, когато
взискателят въобще не е поискал извършването на изпълнителни действия, а не когато
такива са поискани, но не са приложени поради някаква причина, включително поради
липсата на притежавано от длъжника имущество. Необходимо е бездействие на
взискателя в продължение на две години (който срок е процесуален преклузивен),
каквото не е налице, когато същият е отправял искания за насочване на изпълнението с
посочване на изпълнителен способ, без значение дали той е приложен, а ако е
приложен или се прилага бездействие също не е налице в периода на прилагането.
В конкретния случай след образуване на изпълнително дело №
201285110402637 давността е прекъсната на 25.10.2012г., 04.09.2014г. и 05.09.2014г. с
налагането на запор върху вземането на длъжника за трудово възнаграждение и по
банкови сметки. В последствие давността е прекъсната многократно с налагането на
запор върху вземането на длъжника за възнаграждение за труд (на 07.07.2016г.) и
вземането му по банкови сметки (на 10.11.2016г.), а налагането на запор върху
вземането на длъжника по банкови сметки (на 13.7.2017г. и 14.7.2017г.), с искането на
взискателя да бъде наложен запор върху вземането на длъжника по банкови сметки и
пристъпване към опис на движими вещи (на 24.10.2018г.), с налагането на запор върху
вземането на длъжника по банкови сметки (на 19.8.2019г. и 20.8.2021г.). Изложеното
обуславя извод, че към момента на постановяване на обжалвания отказ за прекратяване
на изпълнителното дело изпълнителното дело не е било перемирано.
Конкретиката на случая сочи, че изпълнително дело № 20168510405064 е
образувано въз основа на молба от 29.11.2016г. След образуване на изпълнителното
дело, на 29.11.2016г., са изпратени запорни съобщения за налагане на запор върху
6
вземането на длъжника по банкови сметки и такъв е наложен на 01.12.2016г., с което
давността е прекъсната. След това давността е прекъсната с налагането на запор върху
вземането на длъжника по банкови сметки на 13.07.2017г., 14.07.2017г. и 25.05.2017г.
Следващото действие, което води до прекъсване на давността (налагане на запор) е
извършено на 20.05.2021г. В случая е между двете последни действия, които прекъсват
давността, е изминал период, по- дълъг от две години. Ирелевантна е причината,
поради която взискателят не е проявил активност. Направеното на 07.06.2018г. искане
до ТД на НАП- София за извършване на справка за сключените от длъжника трудови
договори и изпращането на покана за доброволно изпълнение до длъжника на
07.09.2018г. не са действия, които прекъсват давността. В този смисъл и доколкото
взискателят не е поискал осъществяването на изпълнителни способи в продължение на
повече от две години, считано от последното валидно изпълнително действие-
25.05.2017г., когато е бил наложен запор върху вземането на длъжника по банкови
сметки, то настоящият съдебен състав приема, че изпълнителното производство е било
прекратено по силата на закона. Ето защо обжалваното постановление следва да бъде
отменено като незаконосъобразно, като бъде прогласено настъпилото по силата на
закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК прекратяване на изпълнителното
производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от И. Д. М., действащ чрез
пълномощника си адв. И. К., жалба срещу разпореждане, обективирано в съобщение от
06.06.2022г., по изпълнително дело № 201285110402637 по описа за 2012г. на ЧСИ
М.П., с което е оставено без уважение искането на длъжника за прекратяване на
изпълнително дело № 201285110402637 по описа за 2012г. на ЧСИ М.П., като
неоснователна.
ОТМЕНЯ, по жалба на И. Д. М., разпореждане от 23.05.2022г.
(обективирано в съобщение от 06.06.2022г.) по изпълнително дело № 20168510405064
по описа за 2016г. на ЧСИ М.П., с което е оставено без уважение искането на длъжника
за прекратяване на изпълнително дело № 20168510405064 по описа за 2016г. на ЧСИ
М.П., като
ПРОГЛАСЯВА настъпилото по силата на закона, на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, прекратяване на производството по изпълнително дело №
20168510405064 по описа за 2016г. на ЧСИ М.П..
7
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8