Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 712
22.04.2013г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VII граждански
състав
На
двадесет и втори април през две хиляди и тринадесета година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ГЕШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
Като
разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.гр.дело №1060 по описа за 2013г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и
сл. от ГПК.
Постъпила е жалба вх.№3794/22.03.2013г.
от взискателя К. Г. Е. с ЕГН:********** в качеството й на ЕТ”Катоден-К. Е.”,
подадена чрез пълномощника адв.П.Т., против Разпореждане от 21.03.2013г. по
изп.дело №20128220401109 по описа на ЧСИ М. С.-Ц. с рег.№822, с което е спряно
производството по изпълнителното дело в частта му относно присъдената законна
лихва за забава върху сумата от 238356,30лв., начиная от 23.04.2009г. до
окончателното й изплащане. Изложени са доводи за незаконосъобразност на
разпореждането за спиране в атакуваната му част, основаващи се на това, че
Определението от 18.03.2013г. по гр.дело №1005/2013г. на ВКС, въз основа на
което съдебният изпълнител е постановил спирането, не касае законната лихва.
Претендира се за отмяна на разпореждането за спиране в обжалваната му част.
Ответникът по жалбата длъжникът
„Напоителни системи”ЕАД-гр.****, чрез пълномощника си юрисконсулт Л., е
депозирал възражение за неоснователност на жалбата, тъй като вземането за
законна лихва е акцесорно и изискуемостта му все още не е възникнала, тъй като
такава не се е породила и за главното задължение, с оглед предстоящото
произнасяне на касационната инстанция по главния иск. Претендира жалбата да
бъде оставена без уважение.
Постъпили са в изпълнение на
разпоредбата на чл.436,ал.3 от ГПК мотиви на ЧСИ М. С.-Ц. по обжалваното
действие, според които вземането за обезщетение за забава в размер на законната
лихва е акцесорно, обусловено от съществуването и изискуемостта на вземането за
главница, при което при постановено от съда спиране на изпълнението по
отношение на главницата, която все още не е изискуема, се спира изпълнението и
спрямо акцесорните вземания, без да е необходимо изрично да е посочено в
определението на ВКС, като целта на спирането на принудителното изпълнение по
невлязлото в сила осъдително решение на въззивната инстанция е да се запазят от
увреждане правата на длъжника, като едновременно се гарантират правата на
взискателя посредством внасяне на надлежно обезпечение, защото се касае за
вземане, което не е безспорно, ликвидно и изискуемо, тъй като не е установено с
влязло в сила съдебно решение.
Жалбата е подадена на 22.03.2013г. в
срока по чл.436,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – взискателя; касае
обжалваемо действие на съдебния изпълнител по чл.435,ал.1 от ГПК, изразяващо се
в спиране на принудителното изпълнение, и откъм съдържание и приложения е
редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я
намира за неоснователна по следните съображения:
Видно от приложените материали по
изп.дело №20128220401109 по описа на ЧСИ М. С.-Ц. е, че то е образувано по
молба на взискателя и настоящ жалбоподател К. Г. Е. в качеството й на
ЕТ”Катоден-К. Е.” и изпълнителен лист от 11.10.2012г., издаден въз основа на
Решение №271 от 21.06.2012г. по в.т.дело №521/2012г. по описа на Апелативен
съд-Пловдив, с което „Напоителни системи”ЕАД-гр.**** е осъдено да й заплати
сумата 258356,30лв., представляваща обезщетение за унищожени 60020кг риба,
ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 23.04.2009г. до
окончателното й изплащане; сумата от 12586,48лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 19.12.2008г. до датата на предявяване на
исковата претенция. С молба от 20.03.2013г. длъжникът „Напоителни системи”ЕАД е
поискал спиране на изпълнителното производство при хипотезата на чл.432,т.4 от ГПК въз основа на представено от него Определение от 18.03.2013г., постановено
по гр.дело №1005/2013г. по описа на ВКС, IV г.о., образувано по касационна жалба
вх.№5137/10.08.2012г. на „Напоителни системи”ЕАД против решението от 21.06.2012г. по в.т.дело
№521/2012г. на ПАС, с което частично е отменено решението на Пазарджишкия
окръжен съд от 10.02.2012г. по т.дело №44/2009г. в отхвърлителната му част по
евентуалните искове и вместо него е постановено осъждане на дружеството да
заплати на едноличния търговец сумите от 258356,30лв. и 12586,48лв., с което не
подлежащо на обжалване определение по молба на дружеството от 21.08.2012г. на
основание чл.282,ал.2 от ГПК след представено обезпечение в размер на 270950лв.
по сметката на ВКС е спряно изпълнението на Решение №271/21.06.2012г. по
в.т.дело №521/2012г. на ПАС в частите, с които дружеството е осъдено да заплати
на едноличния търговец 258356,30лв., представляващи обезщетение за унищожени
60020кг риба и 12586,48лв. мораторна лихва. С Разпореждане от 21.03.2013г. ЧСИ
е спрял производството по изпълнителното дело на основание чл.432,т.4 от ГПК,
което разпореждане се обжалва в частта му относно вземането по изпълнителния
лист за законна лихва върху главницата от 258356,30лв., начиная от 23.04.2009г.
до окончателното й изплащане. С жалбата е представено Решение №1616 от
11.10.2012г. по в.т.дело №521/2012г. на ПАС, с което е допълнено постановеното
по същото дело Решение №271 от 21.06.2012г. чрез присъждане и на законна лихва
върху главницата от 258356,30лв., начиная от 23.04.2009г. до окончателното й
изплащане.
При така установеното съдът намира,
че, действително, както настоява и жалбоподателя, определението на ВКС, с което
на основание чл.282,ал.2 от ГПК е спряно изпълнението на обжалваното пред
касационната инстанция от страна на длъжника „Напоителни системи”ЕАД невлязло в
сила, но подлежащо на изпълнение, съгласно чл.404,т.1 от ГПК, в осъдителните му
части въззивно решение, въз основа на което е издаден изпълнителния лист, не
касае присъдената чрез допълване на въззивното решение законна лихва върху
присъдената вече главница от 258356,30лв., начиная от 23.04.2009г. до
окончателното й заплащане. За неоснователни съдът намира доводите на ответника
по жалбата главницата, върху която е присъдена законна лихва, да не е
изискуема, тъй като въззивното решение не е влязло в сила, поради което да не е
изискуема и законната лихва. Изискуемостта на вземането в материалноправен
аспект не настъпва от момента на влизане в сила на съдебното решение, тъй като
с него със сила на пресъдено нещо се установява съществуването му от момента на
неговото възникване и до приключване на устните състезания като ликвидно и изискуемо
такова и се допуска принудителното му осъществяване, което е присъщо на
осъдителните съдебни решения, ползващи се и с изпълнителна сила. Изискуемостта
на вземането настъпва съобразно правилата на чл.69 и сл. от ЗЗД. Тя е предмет
на установяване в исковото производство и материално правна предпоставка за
уважаване на иска. В случая той е уважен от въззивния съд, който е приел наличието
на претендираното като ликвидно и изискуемо вземане за главницата от
258356,30лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
исковата молба, присъждайки го. Отделен е въпроса, че вземането не е потвърдено
със сила на пресъдено нещо, тъй като въззивното решение относно него не е
влязло в сила, но същото като осъдително подлежи на предварително принудително
изпълнение, съгласно чл.404,т.1 от ГПК. Същественото в настоящия случай е, че
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата не съставлява вземане, което да е предмет на самостоятелен
иск, за разлика от вземането за изтекли до датата на подаване на исковата молба
законни лихви като обезщетение за забава по чл.86,ал.1 от ЗЗД, в който смисъл е
разпоредбата на чл.214,ал.2 от ГПК. За тази законна лихва с обезщетителен
характер е достатъчно да е заявено искане, без да е необходимо тя да се
индивидуализира по период и размер, които се определят в рамките на
изпълнителното производство, с оглед погасяването на главницата, чиято
акцесорност съставлява. В този смисъл като акцесорно вземане с несамостоятелен
характер то следва съдбата на главното, както в материално правно отношение –
ако се дължи главницата се дължи и законната лихва от датата на подаване на
исковата молба и обратно когато не се дължи, така и в процесуално правно отношение
– ако се уважи или отхвърли, прекрати или спре производството по иска за
главницата същото е положението и спрямо искането за законна лихва върху нея от
датата на подаване на исковата молба за тази главница. При това положение,
макар и с определението на ВКС по чл.282,ал.2 от ГПК изпълнението на въззивното
решение да е спряно в обжалваните му осъдителни части относно присъдените с
него вземания за обезщетение за унищожена риба в размер на 258356,30лв. и
обезщетение за забава в размер на 12586,48лв., без изрично да е постановено
спирането му и досежно законната лихва върху главницата от 258356,30лв. от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, то, с оглед
несамостоятелния й характер, подчинен на съдбата на главното вземане, правилно
с обжалваното разпореждане, спирайки изпълнителното производство спрямо
главницата, съдебният изпълнител е спрял същото и по отношение на законната
лихва върху нея. Обсъденото обосновава извода за неоснователност на жалбата,
която като такава следва да се остави без уважение.
Предвид изложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба
вх.3794/22.03.2013г. на взискателя К. Г. Е. с ЕГН:********** в качеството й на
ЕТ”Катоден-К. Е.”, подадена чрез пълномощника адв.П.Т., против Разпореждане от
21.03.2013г. по изп.дело №20128220401109 по описа на ЧСИ М. С.-Ц. с рег.№822, с
което е спряно производството по изпълнителното дело в частта му относно
присъдената законна лихва върху сумата от 238356,30лв., начиная от 23.04.2009г.
до окончателното й изплащане.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: