РЕШЕНИЕ
№ 2154
гр. Бургас, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело №
20242120108254 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М. Ц. Ц., ЕГН
**********, с настоящ адрес в град Бургас, против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК
*********, за ОСЪЖДАНЕ на този ответник да й заплати сумата от 10 лева,
представляваща недължимо платена договорна лихва по недействителен
договор за потребителски кредит № ****/*** г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба на *** г. до окончателното
изплащане.Претендират се и разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е страна по
сключен с ответника договор за потребителски кредит от ***, по силата на
който е получила сумата от 400 лева. Твърди се, че на същата дата ищцата е
сключила с „Ай тръст“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство, по
силата на който следвало да заплати сумата от 340,74 лева. Сочи се, че ищцата
е заплатила по договора за потребителски кредит сума в размер на 410 лева, а
по договора за предоставяне на поръчителство – сумата от 50 лева. Навеждат
се съображения, че договорът за потребителски кредит е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, както
и че договорът за предоставяне на поръчителство също е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл.
143, ал. 1 ЗЗП.
В сроковете по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника, в който молят за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на
разноски. Ответникът признава, че с ищцата са страни по горепосочения
1
договор за потребителски кредит, но уточнява, че главницата по него е в
размер на 417,93 лева, от които 400 лева са усвоени за потребителски цели, а
със сумата от 17,93 лева е заплатена дължима от кредитополучателя
застрахователна премия. Признава се, че към момента задълженията на ищеца
по договора за кредит са погасени предсрочно, като ищцата е заплатила
сумата за договорна възнаградителна лихва. Навеждат се доводи, че договорът
потребителски кредит е действителен, като се оспорва наличието на сочените
от ищцата основания за недействителността му. Моли се отхвърляне на иска.
Претендират се разноски.
С писмена молба ищцата оттегля иска си срещу„Ай тръст“ ЕООД, който
се съгласява с направеното оттегляне. С определение от 05.09.2025 г.
производството по съединеният иск срещу „Ай тръст“ ЕООД е прекратено на
основание чл. 232 ГПК.
В съдебно заседание, ищецът чрез своя процесуален представител
поддържа иска.
С протоколно определение от 05.09.2025 г. е допуснато изменение на
размера на иска срещу „Кредисимо“ ЕАД, като същият е приет за разглеждане
за сумата от 17 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателно изплащане.
Ответникът в съдебно заседание взема становище, чрез писмена молба с
която оспорва иска.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 422 вр. с чл. 55, ал. 1, предл.
трето ЗЗД, като същият е допустим.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Приложен е по делото сключен от разстояние между „Кредисимо“ АД и
ищцата договор за потребителски кредит № ****/*** г., ведно с Приложение
№ 1 и Общи условия към него. По силата на този договор кредитодателят
„Кредисимо“ АД е отпуснал на ищцата заем в размер на 400 лв. срещу
задължението за заплащане на 9 броя вноски в срок до 20.09.2022 г., при
лихвен процент – 28,91 и годишен процент на разходите – 33,08, с общ размер
на всички плащания 469,89 лева, от които 400 лева за главница, 51,69 лв. за
лихва и 17,93 лева за застрахователна премия. Съгласно Раздел II, чл. 5, ал. 2
от Договора Кредитополучателят не е длъжен да сключва застраховка, като
такава се сключва само при изрично изразено негово желание за това. В
случаите, когато Кредитополучателят чрез посредничеството на
КРЕДИСИМО е сключил застраховка за определени застрахователни рискове,
дължимата от Кредитополучателя застрахователна премия се превежда от
КРЕДИСИМО директно по банковата сметка на съответния Застраховател, за
което Кредитополучателят дава изричното си нареждане и съгласие с
подписването на настоящия Договор. Остатъкът от главницата след превода за
застрахователната премия се предоставя на Кредитополучателя при условията
на настоящия Договор.
Не е спорно по делото, че ищцата е заплатила в полза на „Кредисимо“
2
ЕАД по договор за потребителски кредит № ****/*** г. сумата от 469,89 лева,
включваща главницата възнаградителна лихва и застрахователна премия.
По делото е приобщена справка изискана от „Застрахователно
дружество Евроинс Живот“ ЕАД, видно от която ищцата М. Ц. е застраховано
лице съгласно застрахователен сертификат с бенефициер – ответното
дружество, като платената застрахователна премия е в размер на 17,93 лв.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
На основание чл. 19, ал. 2 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат
предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.
Правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Постановление № 426 от 18
декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения определя годишния размер на законната лихва за
просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на
Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта. Към датата на сключване на
процесния договор за потребителски кредит основният лихвен процент на
Българската народна банка е бил в нулев размер. Следователно по процесния
кредит годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от 50, 00 %.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. По смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК „общ
разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Посочената разпоредба
транспонира правилото на член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета, съгласно което понятието „общи разходи по кредита за
потребителя“ обхваща всички разходи, включително лихви, комисиони, такси
и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във
връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на
нотариалните такси; общите разходи по кредита включват и разходите за
3
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, ако сключването на
договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или
получаването му при предлаганите условия.
По делото не са предоставени доказателства за сключването на договор
за поръчителство за обезпечаване на потребителския договор.
В процесния случай съдът приема, че посоченият в договора за
потребителски кредит размер на ГПР от 33,08 % е неправилен, тъй като не
включва уговорената застрахователна премия, която представлява част
общите разходи по кредита. Този извод следва от параметрите на процесния
договор за потребителски кредит, а именно: сума на кредита – 400 лева, срок
на договора – 9 месеца, годишен лихвен процент – 28,91 %, съпоставими с
размера на уговорената застрахователна премия – 17,93 лв. – платима
еднократно и общо сума за връщане 469,89 лева. При тези параметри ГПР се
изчислява на 49.21 % Не са необходими специални знания, за да се установи,
че при посочените параметри размера уговорената застрахователна премия, не
е включена в размера на ГПР наред с ОЛП. Въпреки, че ГПР не превишава
максималния допустим размер от 50, 00 %, следва да се отбележи, че
основание за прилагане на санкцията по чл. 23 ЗПК съобразно дадените от
СЕС разяснения е посочването на неправилен ГПР, който не включва всички
общи разходи по кредита, а не полученото в резултат от включването на тези
разходи надвишаване на допустимия размер на ГПР.
На основание чл. 633 ГПК решенията на Съда на Европейския Съюз по
тълкуването на разпоредби от правото на Европейския съюз, което са от
значение за правилното решаване на делото, са задължителни за всички
съдилища и учреждения в Република България. Прието е в т. 2 от Решение на
Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 година по дело C 714/22, че член
10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват
в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен
процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита
за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност
да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница. С оглед на съществения характер на
посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде
възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си,
както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се
включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да
се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези
разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин както непосочването на този процент.
Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му
на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички
споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер.
С оглед дадените от СЕС разяснения посочването на неправилен размер
на ГПР следва да се приравни по правни последици на непосочването му.
4
Следователно кредиторът не е изпълнил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, което е предвидено като основание по чл. 22 ЗПК за обявяване на
договора за потребителски кредит за недействителен, а предвидената в чл. 23
ЗПК санкция е освобождаването на кредита от лихви и разноски.
Доколкото съдът по преюдициалния въпрос намира, че договорът за
потребителски кредит е нищожен и се дължи единствено чистата стойност на
главницата, заплащането от ищцата на сума в размер на 51,96 лв., за договорна
възнаградителна лихва се явява без основание. При това положение
предявеният иск за 17 лв. е основателен и следва да бъде уважен в цялост,
ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба до окончателното
изплащане.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата на основание
чл. 78,ал. 1 ГПК, разноските за заплатената държавна такса по делото.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА, ответникът трябва да се осъди да заплати
на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение от 280
лева относно осъщественото процесуално представителство по уважения иск.
Съдът счита този размер да отговаря на фактическата и правна сложност на
делото съобразно указания в Решението на СЕС от 25.01.2024 г. по д. С 438/22
г. и критериите зададени в Определение № 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС по т.
д. № 1908/2022 г. По правния казус има изобилна съдебна практика, поделото
са проведени три съдени заседания, по които процесуалният представител на
ищцата не се е явил лично, но е взел становища с искова молба. Съдът следва
при определяне справедливият размер на дължимото адвокатско
възнаграждение да отчита и промените в икономическата среда в която се
осъществяват адвокатските услуги, като се съобразява и обезценяването на
номиналата стойност предвидена в НЗПП и НМРАВ. Доколкото ответникът
твърди, че ищцата не е материално затруднена, същият не е представил
доказателства за това, съобразно доказателствената тежест, която в тази
хипотеза се носи от оспорващия - Определение № 163 от 13.06.2016 г. по ч. гр.
д. № 2266/2016 г. на І г. о. на ВКС и Определение № 515/02.10.2015 г. по ч. т.
д. № 2340/2015 г. на І т. о. на ВКС.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. С.*******, да заплати на
М. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес Б. ****, сумата в размер на 17 лева,
представляваща недължимо платена договорна възнаградителна лихва по
недействителен договор за потребителски кредит № ****/*** г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба на *** г. до окончателното
изплащане
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. С.******, да заплати на М.
Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес Б. **** сумата в размер на 100 лв. /сто лева/,
5
представляваща разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,ал. 2 ЗАдв „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. С.*******, да заплати на
адв. М. В. М. от ПАК, сумата в размер на 280 лв. /двеста и осемдесет лева/,
представляваща адвокастко възнаграждение за предоставена безплатна
адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6