Р Е Ш Е Н И E
Гр.Хасково, 29.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, гражданско отделение, шести граждански състав,
на тридесет и първи май две хиляди и двадесет и първа година, в открито съдебно заседание, в състав:
СЪДИЯ
: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
Секретар : Радостина Кабадалиева
като разгледа докладваното от съдия СЕРАФИМОВА
Т.д. № 188 по описа на съда за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
чл.365 и сл. от ГПК - производство по
търговски спорове.
Търговско дело №188/2020г. по описа на ОС-Хасково е образувано по искова молба, с вх. №
261484/09.10.2020г. подадена от М.В.А., с ЕГН **********,***, чрез
пълномощник адв. К.К. Г. от САК, против „Застрахователно акционерно дружество ЗД
„Бул Инс“ АД – гр. София, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. *****.
Предявени са обективно съединени искове,
при условията на кумулативност, с правно
основание чл. 432, ал.1 КЗ: 26
000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, за претърпени от А.Г.Й. болки
и страдания вследствие на претърпяно ПТП на 18.08.2019 г., ведно със законната лихва за забава по чл.86 от ЗЗД върху обезщетението за неимуществени вреди, считано
от деня следващ датата, на която за
ищцата по официален ред е отказано изплащане на застрахователното обезщетение – 31.04.2020г., до окончателното и́
заплащане. Претендират се и направените
по делото съдебни и деловодни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство.
В исковата молба се твърди, че на
18.08.2019 г., около 22:15ч., в гр. Димитровград, водачът на л.а. с особен
режим марка „Грейт Уол”, модел „Н6” с рег. № ****, собственост на Министерство
на вътрешните работи (МВР), А.Г.Й.,***, при извършване
на маневра “завой надясно“ за включване към ул.
****“, не пропуска и блъска преминаващата по пешеходната пътека пешеходка М.В.А.. За произшествието бил изготвен констативен протокол
за ПТП, с пострадали лица №
67/18.08.2018г. по описа на РУ на МВР - Димитровград. След
инцидента пострадалата М.В.А. била откарана по спешност и прегледана в ЦСМП –
Димитровград, където лекарите констатирали, че вследствие на пътния инцидент
ищцата получила счупване на 5-ти пръст(кутре) на дясната ръка, охлузна рана на
челото в дясно, охлузна рана под лявото коляно и ляв малеол. Поставена и била имобилизация на счупения пръст на
дясната ръка за 30 дни и и бил предписан хигиенно-диетичен режим. Първите седмици след злополуката, се налагало
близките й постоянно да са около нея, за да й помагат в ежедневните битови и
хигиенни нужди. От получените травми, пострадалата изпитвала непрестанни силни
болки, поради което и се налагало да приема обезболяващи медикаменти.
В резултат на
пътния инцидент здравословното състояние на М.А. се влошило, което дало
отражение и на психиката и. Вследствие на изживения шок, ищцата се оплаквала от понижено настроение, тревожност,
връщане към спомена на злополуката, нарушаване на съня и вниманието. Налагало й
се да приема сънотворни лекарства и
хранителни добавки. Изпитвала панически страх, когато и се е налагало да
пресича пешеходни пътеки, както и когато чува звук от спирачки или от форсиране
на двигатели на преминаваки МПС-та.
Лекият автомобил марка
„Грейт уол“, модел „Н6” с рег. № **** имал валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на моторни превозни средства, инженерна и бойна
техника с рег. № ****, сключена между МВР и „ЗД
Бул Инс“АД, валидна от 01.01.2019 г. до
31.12.2019 г.
На 08.10.2019 г. от
страна на ищцата М.А. била отправени претенции до застрахователя на отговорния
за ПТП водач – ответника „ЗД Бул Инс“АД, с искане да и бъде изплатено дължимото застрахователно обезщетение.
Ответното дружество върнало преписката с указания, че претенцията следва
да бъде отправена към Гаранционен фонд, като се позовават на чл.462, ал.5, изр.
второ КЗ. С оглед на това на 10.02.2020г. М.А.
отправила претенция и към Гаранционен фонд. Последният образувало преписка по
щета № ****. Искането е разгледано и на 30.04.2020г. с писмо с изх. №
24-01-82/30.04.2020г. е отказано изплащането по доброволен ред на
застрахователно обезщетение. Поради това и на основание чл.432, ал.1 във връзка
с чл.498, ал.3 от КЗ ищцата подава искова молба и твърди, че за нея е налице
правен интерес да търси обезщетение пряко от застрахователя на виновния водач.
Ответникът
„ЗД Бул Инс“АД, в срока по чл. 367 от ГПК е подал отговор на
исковата молба, с който исковете се
оспорват като прекомерни и се прави възражение в условията на евентуалност за
съпричиняване на вредата. Ответникът въвежда и
възражение, че няма причинен деликт, а е налице случайно деяние по смисъла на
чл.15 НК.Твърди се че автомобилът е бил
„с особен режим на движение” и ищцата
следвала да съобрази поведението си с автомобила, а не обратното.
СЪДЪТ след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, на основание чл. 377, вр чл. 235, вр. чл. 12 от ГПК и въз основа на представените по делото съдебни експертизи, намира за установено следното:
Страните не спорят за наличие на валидно сключена към 18.08.2019
г. застраховка „Гражданска отговорност“
между ответното застрахователно дружество „ЗД Бул Инс“АД, с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр. София и МВР – Хасково на л.а. с особен режим марка „Грейт
Уол”, модел „Н6” с рег. № ****, обективирана в застрахователна полица рег. № ****, с начална дата на покритие
01.01.2019г. и крайна дата на покритие 31.12.2019г., което се установява и от извършената справка
на електронната страница на Информационен център.
По делото е
приет като писмено доказателство констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 67/18.08.219 по описа на РУ на МВР –
Димитровград, в който е отразено, че на
18.08.2019 г., в гр. Димитровград, А.Г.Й., като водач на л.а. с особен
режим марка „Грейт Уол”, модел „Н6” с рег. № ****, движейки се по бул. ****“,
при извършване на маневра “завой надясно“ за
включване към ул. ****“, не пропуска и блъска преминаващата по пешеходната
пътека пешеходка М.В.А..
Видно от приетите по делото доказателства ищецът е предявил по реда на чл. 380 от КЗ
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 20 000
лв. По делото няма данни на ищцата да е изплатено застрахователно обезщетение. На 08.10.2019 г.,ответникът
- застраховател „ЗД Бул Инс“АД е получил писменото искане
на ищцата за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 20 000 лв.
С назначената по делото съдебна автотехническа експертиза, с вещо инж. Т.М., чието заключение съдът приема за обективно и компетентно се установяват механизма на настъпване на ПТП, причините за настъпването му , пътната характеристика, скоростта на движение на автомобила и поведението на пешеходката и причините за настъпване на удара и за реализиране на ПТП.
Скоростта
на движение на л.а. с особен режим марка „Грейт Уол”, модел „Н6” с рег. № ****, преди удара е била 15км/ч = 4,17м-сек. При приетата скорост на
пешеходката Vп=6,3 км/ч. =1,75 м/сек (бърз ход) тя изминава разстоянието Sп =
1,4 метра от бордюра до мястото на удара за време Т= Sп/ Vп=1,4/1,75=0,8 сек.
За време Т=0,8сек. преди удара лекият автомобил се е намирал на растояние Sа=Vа.
Т=4,17.0,8=3,33м. преди мястото на удара измерено по траекторията на движението
му. Изводът е, че когато пешеходката тръгва да пресича от бордюра, лекият
автомобил е бил с включени светлини в процес на завиване, на приблизително 3,33
м. преди мястото на удара и тя е имала възможност да го види.
Водачът на автомобила според експертизата не се е съобразил с намалената
видимост при слаба осветеност на пешеходната пътека вдясно и не е намалил
скоростта. Водачът на завиващият вдясно лек
автомобил не е пропуснал пешеходката стъпила на пешеходната пътека. При наличие на видимост спрямо вече завиващия лек
автомобил преди навлизане в платното за движение пешеходката е предприела
пресичането без да се съобрази с приближаващия лек автомобил. Според
експертизата поведението на водача на лекия автомобил е една от предпоставките
за настъпване на процесното ПТП.
В
представеното по делото писмено заключение вещото лице описва, че
пешеходката е имала възможност да възприеме лекия автомобил като участник в
движението и като опасност за нея в мемонта, в който автомобилът е предприел
завиване и преди тя да предприеме пресичането на пешеходната пътека.
Пешеходката е имала възможност да избегне удара с автомобила като изчака
автомобила да пресече пешеходната пътека и тогава да пресече.
Вещото лице в представеното по делото
писменно заклчение описва най-вероятния
механизъм на ПТП, което е било реализирано на 18.08.2019 г. около 21,15 ч., в
тъмната част на денонощието.
Неразделна част от заключението на САТЕ е изготвената въз основа на данните по делото мащабна скица на ПТП.
При
изслушването му в съдебно заседание по реда на чл. 200 от ГПК вещото лице поддържа заключението и допълва,
че констатациите в заключението били
направени и въз основа на материалите
представени по делото.
Видно от заключението на съдебно-медицинската
експертиза /СМЕ/, с вещо лице д-р Х.Д.Е.,
основното телесно увреждане на ищцата М.В.А. е
счупването на средната фаланга на пети пръст на
дясната ръка, кръвонасядане на лявото бедро, охлузвания на двете колена,
разкъсно контузна рана на челото и болезненост в областта на кръста и горните
крайници. Счупването е лекувано с гипсова превръзка. Изписани са обезболяващи. Причинени са трайни / за повече от 30 дни/
затруднения в движението на дясната ръка, по смисъла на чл.129 от НК, което се
дължи на счупване на петия пръст. Според експерта тези счупвания са напълно възстановими за
срок от 1-1,5 месеца. Описаните увреждания са
причинени от действие на твърд тъп предмет и могат да се получат при ПТП по начина
и при обстоятелства описани в делото. Уврежданията са в пряка причинна връзка с
ПТП. Не са известни трайни последици от описаните травми.
Свид. А.Г.Й., шофьор на автомобила, с
който е блъсната М.А., свидетелства, че на въпросната дата е бил нощна смяна и
към 22:00 часа излезнал да провери наряда и отивайки към бул. ***, кръстовище с
ул. ****“, което кръстовище е регулирано със светофарна уредба и която е
работела, на зелен сигнал завил надясно към ул. ***“. Фактически това е десен
завой и не може да се вземе бързо. Свидетелят заявява, че в първия момент не е
видял никой, тъй като кръстовището и пешеходната пътека са били слабо осветени,
а впоследствие видял, че има нещо пред него и заковал спирачки. Слезнал от
колата и видял ищцата да е седнала пред автомобила, попитал я е дали е добре и
дали и е станало нещо.След което закарал пострадалата до „Бърза помощ“ и се
върнал на местопроизшествието, където изчакал екип на КАТ. Не знае дали ищцата
е тръгвала да пресича или е била пресякла, когато я е видял тя е била на
пешеходната пътека. Служителите на пътна полиция му съставили АУАН.
Свид. Т.М.Т.,
майка на ищцата
описва как дъщеря й изживяла инцидента. Тя
разбрала за станалата катастрофа от М.А. на следващия ден, когато и се обадила. Двете не живеели на един адрес и когато свид. отишла
при дъщеря си я е намерила вкъщи, кутрето и било счупено, цялата надолу била
ожулена, били и сини краката и не можела да се обсляжва сама. Ищцата помолила майка
си да остане при нея, за да я обслужва
докато се оправи. Свидетелката заявява, че
ищцата около месец сама не е можела да отиде до тоалетна, не е можела да се
изкъпе и не можела да се среше. По сведения на свидетелката, пострадалата не е
била в болница,а само в „Бърза помощ“,
имала е кошмари и се е събуждала на сън, вземала и е болкоуспокояващи и
лекарства за сън.
Свид. А.Г.Й. пояснява относно обясненията на свид. Т.М.Т., във връзка с факта че ищцата не е можела да става сама и да ходи до тоалетна, че той лично я е видял как тя и приятелят и идват пеша в районното управление, за да им бъдат снети писменни обяснения по образувана преписка.
Свид. В.Ж.Д.,
съставил констативния протокол за ПТП. на 18.08.2019г. заявява след
предявяване в с.з. на констативен протокол и акт,че вечерта на произшествието е бил нощна смяна.
Посетил местопроизшествието, където били пострадалата и водачът на автомобила.
На място бил направен тест на А.Г.Й.
с техническо стредство, а след това водачът дал и кръвна проба. Пострадалата била откарана в Спешно отделение –
Димитровград. Светофарната уредба била в режим на жълта мигаща светина. Съставен
бил акт на А.Г.Й., както и бил изготвен констативен протокол.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Искът е с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ.
За да уважи предявения осъдителен иск на
увреденото лице спрямо застрахователя по застраховка „ГО“, по делото следва да
са установени предпоставките на чл.45 ЗЗД, наличие на валиден договор за застраховка с ответното дружество, ведно с
изпълнение на особените изисквания по чл.380 КЗ и всички обстоятелства от
значение за определяне размера на обезщетението съгласно чл.52 ЗЗД.
Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение с работодателя на деликвента по застраховка „Гражданска отговорност“, към 18.08.2019 г. - на която дата е било реализирано ПТП. Не се оспорва и настъпването на застрахователното събитие.
Вредите по вид, интензитет и
продължителност са безспорно установени от събраните писмени и гласни доказателства и от заключенията на назначените по делото съдебни експертизи.
Съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид
обективно съществуващите обстоятелства, които са различни за всеки конкретен
случай.
Справедливостта
по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от
преценката на конкретните обстоятелства, като вид, характер, степен на
увреждане, възраст на увредения, начин и обстоятелства при които е получено
увреждането, продължителност на претърпените болки и страдания и техния
интензитет и пр.
В тежест на ищеца, в настоящото производство е да докаже, че е налице
фактическият състав, който да ангажира отговорността на ответното
застрахователно дружество, а именно: противоправно поведение от страна на деликвента; вреда;
причинна връзка между деянието и претърпените вреди; вина; валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на
управляваното от делинквента МПС и настъпилото застрахователното събитие като юридически
факт, пораждащи
отговорността на застрахователя.
Съгласно чл. 429, ал. 1 от КЗ, с договора за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в самия договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, както и лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане /арг. ал.2, т.2 на същата норма/. С нормата на чл. чл. 429, ал. 1 от КЗ законът предоставя на пострадалото лице субективното право да сезира съда с пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента и той отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. В гражданското производство, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното.
По делото е безспорно установено,че на 18.08.2019 г.,водачът на л.а. с особен режим марка „Грейт Уол”, модел „Н6” с
рег. № ****, А.Г.Й. е осъществил противоправно деяние, нарушавайки правилата за движение
по пътищата и по непредпазливост е причинил лека телесна повреда на пешеходката
М.В.А.,с ЕГН ********** ***, изразяваща се в счупване на пети пръст (кутре) на
дясна ръка.Съгласно чл.119, ал.1
от ЗДвП “При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово ППС е
длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре”.
Извършеното
противоправно деяние от страна на водача А.Г.Й.
е причинило болки и страдания на М.В.А., като е причинило временно затруднение в движението
на дясна
ръка. Видно от заключението
на СМЕ, описаните увреждания
могат да се получат при автомобилна травма, по начин и обстоятелства, описани в
делото. Неудобствата, търпени от ищеца поради счупването, се установяват
от показанията на св. Т.М.Т..майка на
ответницита Показанията на свидетелката
съдът преценя през призмата на чл. 172 от ГПК и същите, въпреки евентуалната
заинтересованост на свидетеля от крайния изход на спора, са изградени въз
основа на лични и непосредствени нейни впечатления от състоянието на нейната
дъщеря, поради което съдът ги кредитира
като непротиворечиви помежду си и еднопосочни, и в съответствие с останалите
събрани доказателства. Липсват основания съда да се усъмни в тяхната истинност
и достоверност, тъй като свидетелката е сред най-близкия кръг на ищцата и е
имала непосредствени впечатления от състоянието на ищцата от
деня следващ злополуката с автомобила.
Въз основа на доказателствата по делото и предвид заключението на вещото лице причинените на ищцата увреждания и търпените от нея болки и неудобства са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП, като не са налице и липсват доказателства, които да оборват извода на съда. Показанията на свидетелите, писмените доказателства, а в най-силна степен експертното заключение на д-р Е. сочат, че пострадалата М.А. е получила увреждане при процесното ПТП, което увреждане е вследствие на действието на съприкосновението на автомобила с тялото на пострадалата. Доказателствата по делото не могат да обусловят различен от приетия извод за наличие на причинна връзка между застрахователното събитие и търпените от ищцата неимуществени вреди. Ответникът не ангажира доказателства по отношение на бланкетния си довод, че такава липсвала. Отговорността на застрахователя за обезщетяване на третото увредено лице е договорна, тъй като произтича от сключения между него и работодателя на причинителя на вредата договор за застраховка „гражданска отговорност", с който е застрахована деликтната отговорност на водача на моторното превозно средство. Затова отговорността на застрахователя е обусловена и функционално свързана с деликтната отговорност на застрахования.
Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът приема, че са налице всички предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника. Реализирането,т.е. настъпването на правните последици, на законово регламентираното притезателно субективно право на увредения от застрахователно събитие да получи обезщетение от застрахователя зависи от наличието на всички отделни юридически факти, включени във фактически състав. Липсата на който и да е от включените в сложния състав юридически факт препятства реализирането на тези правни последици.
С оглед
изложеното, съдът намира
предявения иск за доказан по своето основаниe, тъй като при условията на пълно и
главно доказване, се установява наличието на елементите на състава, обсъдени
вече по-горе в настоящия съдебен, акт, поради което и ответното застрахователно дружество ще
следва да обезщети претърпените от ищеца вреди в резултат на ПТП на 18.08.2019
г., които вреди са пряка и непосредствена последица от противоправното
поведение на водача на застрахованото МПС.
По отношение размера на
обезщетението за неимуществени вреди, настоящият състав намира, че за да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт неимуществени вреди
– болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят всички конкретни обстоятелства около
настъпването на вредите, техните характер и тежест, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, така че възмездяването да отговаря на критерия „справедливост“,
прогласен изрично в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, но също така и да бъде
съобразен с икономическото състояние в страната.Следва да се посочи, че на
обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства,
причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него,
но и самото понасяне на увреденото състояние от страна на пострадалото лице. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС 4/1968
г., съгласно които понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и е
свързано „с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства“ каквито са „характера на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др.“. Съобразно критерия
за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди, следва да се вземат предвид обективно съществуващи
обстоятелства, които са различни за всеки конкретен случай.
Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, като вид, характер, степен на увреждане, възраст на увредения, начин и обстоятелства при които е получено увреждането, продължителност на претърпените болки и страдания и техния интензитет и пр.
В конкретният случай следва да се имат предвид и следните конкретни обстоятелства, които са посочени и изследвани от вещото лице по приетата по делото и неоспорена от страните СМЕ. Вещото лице д-р Е. заявява в съдебната експертиза, че срокът за пълно възстановяване е 1-1,5 месеца.
Основателно е
релевираното от ответника
възражение с правно основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на увредената ищца, макар и не в посочения обем, а именно, че ищцата има изключителна вина за настъпилото
ПТП.
Видно от приетата САТЕ ,ударът с ищцата е нямало да настъпи ако водачът на лекия
автомобил се е съобразил с намалената видимост, а пешеходката се беше
съобразила с приближаващия лек автомобил.
При баланс на всички установени по делото конкретни обстоятелства ,в т.ч вида и
степента на причиненото увреждане – счупване на средната
фаланга на пети пръст на дясната ръка, кръвонасядане в лявото бедро, охлузвания
на двете колена, разкъсно контузна рана на челото и болезненост в областта на
кръста и горните крайници, възрастта на ищцата на 18 години и
продължителността на претърпените болки и страдания и техния интензитет, във връзка с поставената
и гипсова превръзка, които ищцата е изпитвала
по време на възстановяването и, психическото състояние в което е
изпаднала и с оглед икономическата конюнктура и практиката
на съдилищата по подобни дела, настоящият състав на съда счита, че парично обезщетение в размер на 8 000 лв., съответства на справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД и
ще компенсира в достатъчна
степен претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на получената травма от ПТП.
Искът до пълния предявен размер от 26 000 лв, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Обезщетението за неимуществени вреди в размер на 8 000 лева се дължи ведно с законната лихва за забава по чл.86 от ЗЗД, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция пред застрахователя – 01.05.2020 г. – деня следващ датата на която на ищцата е отказано изплащане на застрахователно обезщетение до окончателното изплащане на сумата. Ищецът е предявил писмено застрахователната си претенция, поради което при липса на други данни и оспорване на това обстоятелство от насрещната страна, следва да се приеме, че именно това е датата, на която застрахователят е бил уведомен за претенцията и от тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл.429,ал.2,т.2,вр.с ал.3 от КЗ. Разпоредбата на чл.380 от КЗ предвижда задължение на увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие да предяви претенцията си първо пред застрахователя и едва, ако същият не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск по чл.432 от КЗ срещу застрахователя.
По изложените съображения лихвата за забава върху горепосоченото обезщетение се дължи от 01.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът
дължи 4% държавна такса върху
уважения размер на обезщетението за неимуществени вреди, в
размер на 320 лв. която сума следва да се внесе
по сметката на ОС-Хасково.
Относно разноските:
По въпроса за разпределяне на отговорността за направени разноски, съдът, на основание чл. 78 от ГПК, се произнася съобразно изхода на делото.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника е да поеме направените от ищеца разноски пред Окръжен съд – Хасково, но в рамките на уважената част от исковата претенция.
Ищцата М. В.А. е освободена от заплащане на такси в производството по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради което в тежест на ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и предвид изхода на спора следва да се възложи сумата в размер на общо 320 лв.– държавна такса, съобразно уважената част на претенцията, който размер е определен по реда на чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което ответникът следва да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на ОС – Хасково, сумата в общ размер на 320 лв.
С оглед изложените по-горе обстоятелства е налице право в полза на процесуалния представител на ищеца – адв. К.Г., да бъде присъдено адвокатското възнаграждение за безплатно оказаната адвокатска помощ на материално затруднено лице, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. адвокатското възнаграждение следва да бъде определено съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела с определен интерес. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен като бъде отчетен изхода на делото и уважаването на исковите претенции до размера от 8 000 лв. за неимуществени вреди, поради което в полза на адв. К.Г. следва да се присъди адвокатското възнаграждение за безплатно оказаната адвокатска помощ в размер на 483,70 лева.
Мотивиран така,съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД
„Бул Инс“ АД – гр. София, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. ******.,
на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ да заплати на М.В.А.,
с ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв. К.Г. от САК, сумата в размер на 8 000 лева (осем хиляди
лева/, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се
претърпените от нея болки и
страдания в резултат на ПТП настъпило на
18.08.2019 г. в гр.Димитровград, по вина на А.Г.Й.
***, водач на л.а. с особен режим
марка „Грейт Уол”, модел „Н6”, с рег.№ ****, собственост на Министерство на
вътрешните работи (МВР),с валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗД „Бул Инс“ АД, с полица рег.
№ ****, сключена между МВР и „ЗД
Бул Инс“АД, валидна от 01.01.2019 г. до
31.12.2019 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано
от 01.05.2020 г.–деня следващ датата на която й е отказано изплащане на застрахователно
обезщетение до окончателното й изплащане върху обезщетението за неимуществени вреди,като
за разликата до пълния предявен размер от
26 000 лв. искът за неимуществени вреди като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД,гр. София, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. ******, да заплати на адв.К.Г., адвокат при Адвокатска колегия - София, с БУЛСТАТ ******, с адрес на упражняване на дейността – гр.******сумата в размер на 483,70 лева - адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА
ЗД „Бул Инс“ АД,гр. София, с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр. ******, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да
заплати в полза на бюджета на
Съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Хасково сумата в общ размер на 320 лв. /триста и двадесет лева/ – държавна такса, съобразно уважената част от
предявените искове.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: