Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,02.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД,
гражданско отделение, втори въззивен състав, в
публично съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ЩЕРЕВА
ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
при
участието на секретаря Теодора Вутева
като разгледа докладваното от съдия Щерева гр.д. №702
по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
С
решение №90 от 07.07.2017 г. по гр.д.№1550/2016 г. РС
Ботевград е отхвърлил изцяло предявените искове от
Д.Р.П., със съдебен адрес:***0, чрез пълномощник адв.С.Н.
срещу „Б.1“ЕООД, със седалище и адрес на управление *** и срещу Т.Н. *** за
заплащане от всеки един от тях на сумата-главница от по 6186.14лв.,
представляващи размера на припадащите им се части от платеното от Д.Р.П. в
качеството на солидарен длъжник задължение в размер на 18 558.43лв.,
дължимо по Анекс от 15.05.2012г. към споразумение от 04.05.2011г., сключено
между „Застрахователно акционерно дружество „А.“ АД, от една страна като
застраховател и „Б.1“ЕООД от друга страна като трето лице и от Т.Н.Н. и Д.Р.П. в качеството им на солидарни длъжници, като неоснователни и недоказани.
Решението
се обжалва от ищеца в първоинстанционното проиводство Д.Р.П., чрез пълн.адв.Н.. във въззивната си жалба
твърди, че направените изводи в обжалваното решение са неправилни и
незаконосъобразни. Твърди, че в §5 и 6 от анекс от 15.05.2012 г. към
споразумение от 04.05.2011 г., сключено между Застрахователно акционерно
дружество „А.“АД от една страна като застраховател и „Б.“ЕООД от друга страна
като трето лице и от Т.Н.Н. и Д.Р.П. в качеството им
на солидарни длъжници е видно, че са уговорени
условия, който регламентират отговорността на солидарните длъжници
до разликата над сумата, която третото лице-„Б.1“ЕООД е осигурил като премиен
приход до 14.05. 2013 г. и поетото от последния задължение до размер на
154 628 лв. Счита за установено по делото , че към 14.05.2013 г.
плащанията по сметка на застрахователя са в размер на 127 514.56 лв., а на
22.05.2013 г. и на 23.05.2013 г. Д.П. е платила сумата от 18 558.43 лв.,
въз основа на писмо до нея от „ЗАД А.“АД. Твърди, че е безспорно установено, че
Д.П. е платила целия дълг по §6 от
Анекса и е предотвратила възможността застрахователя да реализира правата си по
§7. По същество искането е да се отмени обжалваното решение и вместо него
настоящата инстанция да постанови друго по същество, с което да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В
съдебно заседание Д.Р.П., чрез пълн.адв.Н.,поддържа въззивната
жалба.По същество и в писмени бележки моли същата да бъде уважена. Претендира
разноски за двете съдебни инстанции и представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемите „Б.1“ЕООД и Т.Н.Н. не вземат становище по жалбата.
Софийският
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съгласно чл.235 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 15.05.2012 г.
е сключен Анекс към споразумение от 04.05.2011 г. между „ЗАД А.“АД от една
страна, „Б.1“ЕООД от друга, Т.Н.Н. от трета /първи
солидарен длъжник/, Д.Р.П. от четвърта/втори солидарен длъжник/. От §3 и 4 на
същия се установява, че третото лице „Б.1“ЕООД дължи на застрахователя „ЗАД А.“АД
сумата 154 628.00 лв. Съгласно §5 от същия третото лице се задължава да
осигури премиен приход на застрахователя от застрахователни договори, сключване
чрез негово посредничество за периода от 15.05.2012 г. до 14.05.2013 г. в
размер на най-малко 154 628.00 лв.
Уточнено е, че под премиен приход се разбира сумата от ефективно пратените на
застрахователя в брой или по банков път застрахователни премии от страна на
третото лице по застраховки,
сключени с негово посредничество. Съгласно §6 в срок до 24.05.2013 г. третото
лице се е задълило солидарно с първи солидарен
длъжник и втория солидарен длъжник да заплати на застрахователя сума в размер на
154 628.00 лв., намалена с плащанията по предходния параграф, по банковата
сметка на „ЗАД А.“АД. Съгласно §7 от анекса при неизпълнение на задължението по
§6 третото лице и солидарните длъжници солидарно
дължат на застрахователя неустойка в размер на 154 628.00 лв.
От приложеното
писмо от 22.05.2013 г. от председателя на УС и изп.директор
на „ЗАД А.“АД до „Б.1“ЕООД, Т.Н.Н. и Д.Р.П. се
установява, че осигуреният премиен приход
е в размер на 127 514.56 лв., остават дължими 27 113.44 лв.,
които да бъдат внесени по сметка на застрахователя в срок от 24.05.2013 г.,
като са уведомени същите, че при неизпълнение на задължението в срок
застрахователят ще претендира неустойка по §7 от Анекса по съдебен ред.
Безспорно е
установено по делото, че ищцата Д.Р.П. е внесла по сметка на „ЗАД А.“А сумата
общо в размер на 18 558.43лв.
Производството
по предявения от ЗАД“А.“АД срещу Д.Р.П. иск, с правно основание чл.79 ЗЗД, за
сумата 8 5551.01 лв., по което е образувано гр.д.№25208/2013 г. на СРС, е
прекратено поради отказ от предявените искове.
От приетата в
производството пред първоинстанционния съд съдебно.счетоводна
експертиза се установява, че внесените
от „Б.1“ЕООД суми в изпълнение на анекса от 15.05.2013 г. са в размер на
127 514.56 лв.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявените искове с правно основание
чл.127 от ЗЗД са основателни и доказани.
Съгласно разпоредбата на чл.
127, ал.1 ЗЗД, доколкото не
следва друго от отношенията между солидарните длъжници,
това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно, а
съгл.ал.2 от същия всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята
част, има иск срещу останалите съдлъжници за
разликата. За да бъде уважен регресния иск по чл.
127, ал.2 ЗЗД на платилия солидарен длъжник, е необходимо да е платено в
повече от дължимото от този длъжник, да е изпълнено нещо в повече от неговата
част за сметка на останалите длъжници.
В случая е безспорно установено, че
ищцата и ответниците са солидарни длъжници
по сключения та 15.05.2012 г. анекс към споразумение със „ЗАД А.“АД за сумата
представляваща разлика между осигурените от „Б.1“ЕООД застрахователни
премии и дължимата от това дружество сума
в размер на 154 628.00 лв.
От заключението на вещото лице е
установен е размерът на осигурените премии, който е по-малък от размера на
дължимата сума 154 628.00 лв. и безспорно е установено, че ищцата Д.Р.П. е
внесла сумата 18 558.43 лв. по сметка на „ЗАД А.“АД, която е в повече от
дължимата от нея като солидарен длъжник с 12 372.28 лв.
По изложените съображения обжалваното
решение следва да бъде отменено и вместо него настоящата инстанция да постанови
друго по същество с което предявените искове да бъдат уважени.
Въззивницата Д.Р.П., чрез пълн.адв.Н., е претендирала
разноски, каквито следва да й бъдат
присъдени за двете съдебно инстанции по приложения списък по чл.80 от ГПК, а
именно: 1802.00 лв.-адвокатско възнаграждение и 494.00лв.-държавна такса за
производството пред първоинстанционния съд и 1600
лв.-адвокатско възнаграждение и 247.45 лв.-държавна такса за въззивното производство.
Воден от горното и на основание чл.271
от ГПК, Софийският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №90 от 07.07.2017
г. постановено по гр.д.№1550/2016 г. по
описа на РС Ботевград и вместо него постановява:
ОСЪЖДА „Б.1“ЕООД
с ЕИК ****и адрес на управление ***, представлявано от Т.Н.Н.
да заплати на Д.Р.П. с ЕГН ********** и
адрес ***, на основание чл.127,ал.2 от ЗЗД, сумата 6 186.14/шест хиляди сто осемдесет и шест
и 14/лв., представляваща 1/3 ид.ч. от солидарно
поетите по анекс от 15.05.2012 г. задължения към „ЗАД А.“АД.
ОСЪЖДА Т.Н.Н. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на Д.Р.П. с ЕГН **********
и адрес ***, на основание чл.127,ал.2 от ЗЗД, сумата 6 186.14/шест хиляди
сто осемдесет и шест и 14/лв. представляваща 1/3 ид.ч.
от солидарно поетите по анекс от 15.05.2012 г. задължения към „ЗАД А.“АД
ОСЪЖДА „Б.1“ЕООД с ЕИК ****и адрес на
управление ***, представлявано от Т.Н.Н. и Т.Н.Н. с ЕГН ********** и адрес *** да заплатят на Д.Р.П. с ЕГН
**********, на основание чл.78 от ГПК, направените по делото разноски: 1802.00
лв.-адвокатско възнаграждение и 494.00лв.-държавна такса за производството пред
първо- инстанционния съд и 1600 лв.-адвокатско
възнаграждение и 247.45 лв.-държавна такса за въззивното
производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен
срок от съобщаването му, при предпоставките на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.