Решение по дело №1088/2020 на Районен съд - Сливен

                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 260416

                                        гр.Сливен, 16.07.2021 година.

                                         В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди  двадесет и първа година, в състав:

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА

при секретаря ПЕНКА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело  № 1088 по описа на съда за 2020 година, за  да се произнесе съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на Д.К.Г., с която срещу К.Г.Г. и С.Г.Г.  са предявени искови претенции  с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС.

В исковата молба се твърди, че с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство № 101, том VIII, дело 4336/97 година на Е. Ш., нотариус при Сливенски районен съд на 07.11.1997 година ищецът Д.К.Г. е признат за собственик по давностно владение и наследство на 1/4 ид. ч. от ПЪРВИ ЕТАЖ със застроена площ от 89 /осемдесет и девет/ кв.м., състоящ се от дневна, спалня, кухня, баня, тоалетна, антре, обособени като самостоятелен жилищен обект на двуетажна двуфамилна жилищна сграда, построена в имот пл. № 7803 (седем хиляди осемстотин и три). Образуващ парцел IХ-7803, 7804 (девети за седем хиляди осемстотин и трети, седем хиляди осемстотин и четвърти) в кв. 441 (четиристотин четиридесет и първи) по плана на гр. Сливен кв. „Ново село“ - юг, целият от 192 (сто деветдесет и два) кв., от които застроени 89 (осемдесет и девет) кв.м. при граници на имота: имоти пл.№№ 7804,7801,7800 и улица, заедно с прилежащите избено помещение със застроена площ от 12 (дванадесет) кв.м. и югоизточно изложение, избено помещение със застроена площ от 16 (шестнадесет) кв.м. и със североизточно изложение, 1/2 (едва втора) ид.ч. от общите части на сградата и 1/2 (една втора) идеална част от отстъпено право на строеж върху държавна земя. Сочи се, че със същия Нотариален акт, като собственици са признати и К. Д. Г. за собственик по давностно владение на 1/2 ид. част от горепосочения имот, както и Г. К.Г. за собственик по давностно владение на  1/4 ид.ч. от гореописания имот.           Твърди се, че на следващата година бащата на ищеца К. Д. Г. с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 66, том I, дело 83/98 на нотариус Е. Ш. - нотариус при Районен съд Сливен, дарил на сина си Г. К.Г., собствения си недвижим имот, представляващ 1/2 ид. ч. описан подробно в предходния НА № № 101, том VIII, дело 4336/97 г. на нотариус Е. Ш., нотариус при Сливенски районен съд. След тази сделка Г. Г. станал собственик на 3/4 от имота, а ищецът на 1/4 ид.ч. Ищецът продължил да посещава жилището, което е съсобствено с брат му Г. К.Г..

След смъртта на баща им К. Д. Г. през 2006 година започват проблемите с брат му Г. К.Г. и ищецът вече не е допускан до имота. Г. Г. сменил бравата, не му предоставил ключ за първия етаж и отказал да го допуска в жилището. Единствено не му бил ограничен достъпа до стаите в приземния етаж на жилището.

През 2006 година Г. К.Г. (брат на ищеца) с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 62, том IX, peг. № 12749, дело № 1480 от 26.10.2006 година дарява своите ¾ идеални части на двете си деца - К.Г.Г. и С.Г.Г., като си запазва пожизнено вещно право на ползване върху дарявания от него имот и продължава да живее в жилището.

След като ищецът станал съсобственик с К. и С., нещата останали непроменени и той отново не бил допускан в имота, от който притежавал 1/4 ид.ч. Независимо настояването от негова страна да му бъде предоставен ключ от жилището като съсобственик, това му е отказано, като е допускан само до стоите в приземния етаж, където има лични вещи.

След 2011 година съсобствениците К. и С. сменили бравата на входа на приземния етаж и ищеца вече не е допускан в сградата.

В исковата молба  ищецът твърди, че независимо от многократните му настоявания и посещения до имота, той не е допускан вътре. Разговорите с ответниците са провеждани вън на улицата, тъй като на Д.К. не е представен ключ и от сменената брава на външната входна врата.

Опити да бъде допуснат до имота е правил и през следващите години, но не е допускан.

Твърди че, през 2013 година, чрез нотариус Н. С. е изготвена нотариална покана № 56, том 1, общ. peг. 2427 от 18.03.2013 година, с която двамата съсобственика (ответници по настоящия иск) са поканени да се явят в кантората за да получат поканата, с която ищецът ги поканва, да му заплащат месечно обезщетение в размер на 120 (сто и двадесет) лв., включващи 100 лв. обезщетение за имота и 20 лв. обезщетение за движими вещи. Изпълнени са всичките изискани от закона начини за уведомяване, но същите не се явяват и на основание чл. 47 от ГПК се считат за редовно призовани. Независимо от това, ответниците не са предприели никакви действия.

Многократно след това отново ищецът правил опити да постигне съгласие със съсобствениците, но до такова така и не се стига.

През 2019 година, ищецът отново отишъл при нотариус Н. С., изготвена е нотариална покана № 8169, том 2, Акт 144 от 10.07.2019 г., с която поканва съсобствениците да се явят в кантората и да получат поканата. На основание чл. 31, ал.2 от ЗС ги поканва да заплащат на ищеца месечно обезщетение в размер на 120 (сто и двадесет) лева, считано от датата на получаване на настоящата покана, включващи 100 лева обезщетение за имота и 20 лева обезщетение за движими вещи. Поканата е връчена на 30.07.2019 година с уведомление от 15.07.2019 година, което е отбелязано от нотариуса.

На 24.01.2020 година с жалба ищецът е сигнализирал РП - Сливен за недопускането му в съсобствения имот. След извършена проверка с постановление от 18.02.2020 г. наблюдаващият прокурор е отказал да образува досъдебно производство.

Независимо от изпратените нотариални покани до настоящия момент ответниците не са предприели действия да заплащат на ищеца претендирания от него наем.

От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответниците К.Г.Г. и С.Г.Г. да заплатят на ищеца Д.К.Г. сумата в общ размер на 900,00 лева, представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от правото му на ползване по отношение на съсобствен недвижим имот - ПЪРВИ ЕТАЖ със застроена площ от 89 (осемдесет и девет) кв.м., състоящ се от дневна, спалня, кухня, баня, тоалетна, антре, обособени като самостоятелен жилищен обект на двуетажна двуфамилна жилищна сграда, построена в имот пл. № 7803( седем хиляди осемстотин и три). Образуващ парцел IХ-7803,7804 (девети за седем хиляди осемстотин и трети, седем хиляди осемстотин и четвърти) в кв. 441 (четиристотин четиридесет и първи) по плана на гр. Сливен кв. „Ново село“ - юг, целият от 192(сто деветдесет и два) кв., от които застроени 89 (осемдесет и девет)  кв.м. при граници на имота: имоти пл.№№ 7804,7801,7800 и улица, заедно с прилежащите избено помещение със застроена площ от 12 (дванадесет) кв.м. и югоизточно изложение, избено помещение със застроена площ от 16 (шестнадесет) кв.м. и със североизточно изложение, 1/2 (една втора) ид.ч. от общите части на сградата и 1/2 (една втора) идеална част от отстъпено право на строеж върху държавна земя за периода от 01.08.2019 г. до 16.03.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 17.03.2020 година до окончателното изплащане. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК  от първия ответник е депозиран писмен отговор,  в който се изразява становище по допустимостта и основателността на исковите претенции.

Излага се, че  действително с НА № 101, том VIII, дело № 4336/1997 година въз основа на обстоятелствена проверка са признати за собственици К. Д. Г. - дядо на ответника на 1/2 ид. част от имота, Д.К.Г. - ищеца по делото и чичо на ответника  1/4 ид. част от сградата и Г. К.Г. баща на ответника на 1/4 ид. част от процесната сграда, но фактическото положение е различно от това, описано в исковата молба. През 1966 година на дядото на първия ответник К. Д. Г., с Решение № 25 от 18.02. 1966 година е отстъпено правото на стоеж върху 1/2 ид. част от държавен парцел за строителство на двуетажна двуфамилна жилищна сграда, като към този момент дядото на ответниците бил женен за първата си съпруга, която е починала през 1977 година. Те заедно са построили първия етаж на къщата и същия е тяхна собственост в режим на СИО. След смъртта на бабата на ответниците, дядо му и двамата му сина през 1997 година, придобиват собственост върху построената сграда в следните квоти 4/6 ид.части за К. Д. Г., за Г. К.Г. 1/6 ид. част и за Д.К.Г. по 1/6 ид. част. Така придобитите квоти в съсобствеността в този НА са грешно определени.

През 1980 година К. Д. Г. сключва граждански брак с М. Г.Г..

През 1998 година, с НА № 66, том I, дело № 83 /98 собствеността в процесната къща се променя: К. Д. Г. дарява своята 1/2 ид.част от имота на Г. К.Г. - баща на ответниците.

През 2006 година, бащата на ответниците дарява на децата си - двамата ответници - собствените си 3/4 ид. части от процесната сграда.

От този момент лично първия ответник и сестра му по всякакъв начин демонстрират, че имота е изцяло техен, като не допускат ищеца в имота и отблъскват по всякакъв начин неговите претенции за съсобственост. Следователно съгласно чл. 79 от ЗС първия ответник и сестра му придобиват право на собственост върху процесната сграда по давностно владение с непрекъснато владение повече от 10 год.

Приложената по делото нотариална покана от ищеца не е връчена надлежно на ответниците, тъй като нотариалната покана не се връчва с обратна разписка от нотариуса, а се връчва лично от нотариуса на лицата. Не на последно място липсва доказателство, че приложеното по делото уведомление е било залепено на адреса на връчване. Приложените обратни разписки към исковата молба и обозначенията, че няма никой на адреса, не отговарят на действителното положение, тъй като ответниците и техните родителите живеят непрекъснато на този адрес. От друга страна ответниците няма и защо да получават приложената нотариална покана, тъй като те считат имота за свой и демонстрират това по несъмнен начин на ищеца. В този смисъл се счита, че съгласно чл. 79 от ЗС ответникът Г. и сестра му са придобили право на собственост върху процесния  етаж от къщата ведно, с припадащите се идеални части от общите части на сградата, а именно избено помещение 12 кв. и избено помещение 16 кв. и 1/2 идеална част от общите части на сградата и правото на строеж върху терена по давностно владение с непрекъснато владение повече от 10 год.

Независимо от това се оспорва вписаното в нотариалната покана искане за заплащане на обезщетение в размер на 100 лева за ползването на процесната сграда и 20 лева обезщетение за движими вещи покъщнина находяща се в сградата се счита за неоснователно. Тъй като на първо място сградата е изцяло собственост ответниците и в сградата няма движими вещи, които да са съсобственост между ответниците и ищеца по делото. А и в исковата молба няма индивидуализирани такива вещи.

Предвид факта, че нотариалната покана от 17.04.2019 година не е връчена надлежно на Г., същият счита, че дори и само на това основание иска е недоказан както по основание, така и по размер.

Изтъква се още, че ищецът през 2018 година е завел гр. дело № 6596/2018 година по описа на PC Сливен за делба на процесния имот, но делото било прекратено след като ответникът Г. входирал отговор на искова молба, в който изрично заявил, че счита процесния имот за негов и на сестра му по силата на изтекла придобивана давност съгласно чл. 79 ЗС с непрекъснато владение повече е от  10 години.

От съда се иска да  постанови решение, с което да се отхвърли предявения иск за заплащане на процесната сума като неоснователен и недоказан както по основание, така и по размер.

 

В законоустановения срок е постъпил отговор и от втория ответник, с който се изразява становище по допустимостта и основателността на исковите претенции.

В отговора се излага, че действително с НА № 101, том VIII, дело № 4336/1997 година въз основа на обстоятелствена проверка са признати за собственици К. Д. Г. дядо на ответницата на 1/2 ид. част от имота, Д.К.Г. - ищеца по делото и чичо на ответника 1/4 ид. част от сградата и Г. К.Г. баща на ответницата на 1/4/ ид. част от процесната сграда и се твърди, че фактическото положение е различно от това описано в исковата молба. През 1966 година на дядото на ответницата -  К. Д. Г., с Решение № 25 от 18.02. 1966 година е отстъпено правото на стоеж върху 1/2 ид. част от държавна парцел за строителство на двуетажна двуфамилна жилищна сграда, като към този момент дядото на ответницата е бил женен за първата си съпруга, която е починала през 1977 г. Те заедно са построили първия етаж на къщата и същия е тяхна собственост в режим на СИО. След смъртта на бабата на ответницата, дядо й и двамата му сина през 1997 г., придобиват собственост върху построената сграда в следните квоти 4/6 ид.части за К. Д. Г., за Г. К.Г. 1/6 ид. част и за Д.К.Г. по 1/6 ид. част.

През 1998 година, с НА № 66, том I, дело № 83 /98 собствеността в процесната къща се променя: К. Д. Г. дарява своята 1/2 ид.част от имота на Г. К.Г. - баща на ответницата.

През 2006 година,с НА № 62 том IX рег.№ 12749 дело 1480 от 26.10.2006 година бащата на ответницата им дарява на нея и на нейния брат К.Г. Г. собствените си 3/4 ид. части от процесната сграда.

Изтъква се, че от родителите си ответницата знае, че през октомври месец 1992 година чичо й Д. е дошъл в дома им,  вдигнал е скандал на дядо им, нагрубил го е с нецензурни думи и е счупил един прозорец. Дядо й го е изгонил от къщата и му е забранил от тогава да стъпва в къщата на ответницата. И до този момент ответницата твърди, че никога не се е срещала с чичо си Д. и не е разговаряла с него по никакъв повод.

Излага се, че тя не го е виждала да идва в имота, но и да е отишъл щяла да отблъсне неговите действия, тъй като счита имота за свой. От момента,  в който дядо й предал имота на нейния баща, ответницата и брат й по всякакъв начин демонстрират, че имота е изцяло техен, като не допускат ищеца в имота и отблъскват по всякакъв начин неговите претенции за съсобственост. Такова е и твърдението на ищеца в депозираната от него искова молба. Считайки себе си за собственици ответницата, нейният брат, баща й и майка й не допускат и не са допускали ищеца до сградата включително и до приземения етаж. Това е така тъй като приживе дядо им К. Д. Г. е заявил пред ответницата и брат й и баща й, че процесния имот е изцяло за баща им и приживе той го предал в собственост на него. Това е причината от този момент нататък те да не допускат чичо си Д.К.Г. в техния имот. В този смисъл и на основание чл. 79 от ЗС ответницата и брат й придобили правно на собственост върху процесният етаж от къщата, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата, а именно избено помещение 12 кв. и избено помещение 16 кв. и 1/2 идеална част от общите части на сградата и правото на строеж върху терена по давностно владение с непрекъснато владение повече от 10 год.

По отношение на приложените по делото два броя нотариални покани, твърди, че същите не са връчени по надлежния ред, тъй като нотариалната покана не се връчва с обратна разписка от нотариуса, а се връчва лично от нотариуса на лицата. Не на последно място липсвало доказателство, че приложеното по делото уведомление е било залепено на адреса на връчване. По време връчването на първата нотариална покана ответницата е живеела в имота,  и тя,  и родителите и не е имало залепено уведомление.

Заявява се, че в процесният имот живеят родителите на ответницата и никой от тях не е виждал залепено съобщение за връчване на нотариална покана на Нотариус Н. С.. Не на последни място втората нотариална покана не е подписана от посочения в нея Нотариус Н. С..

Счита, че не дължи никакви суми на чичо си, тъй като процесният имот е изцяло собственост на нея и нейният брат по силата на необезпокоявано давностно владение, считано от смъртта на техният дядо до настоящия момент осъществявано и чрез техните родители.

Освен това от исковата молба не се разбира по какъв начин е формирана исканата сумата от 900 лева, представляваща обезщетение за лишаване на чичо й от правото му на ползване по отношение на процесния недвижим имот за периода от 01.09.2019 година до 16.03.2020 година. Защо именно за този период още повече, че той по никакъв начин не ги е канил да му заплащат каквито и да е било сума за ползване на процесният имот .

От съда се иска да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск за запращане на процесната сума като неоснователен и недоказан, както по основание, така и по размер.

 

В съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от пълномощник, който поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска. Подробни съображения излага в представена по делото Претендира за присъждане на разноски,   и представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът Г., редовно призован,  не се явява. Представлява се от адв. А.А. ***, която счита иска за неоснователен и моли за отхвърлянето му. Претендира за присъждане на направените по делото разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК. Съображенията си излага в писмена защита. 

Ответницата Г., лично и чрез пълномощника си адв. Д.П. ***, оспорва основателността на исковата претенция по съображенията изложени в отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан. Претендира за присъждане на разноски, по представен списък по чл. 80 от ГПК. Излага съображения си в подкрепа на заеманата защитна позиция в представена по делото писмена защита. 

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство № 101, том VIII, дело 4336/97 година на Е. Ш., нотариус при Сливенски районен съд на 07.11.1997 година ищецът Д.К.Г. е признат за собственик по давностно владение и наследство на 1/4 ид. ч. от ПЪРВИ ЕТАЖ със застроена площ от 89 /осемдесет и девет/ кв.м., състоящ се от дневна, спалня, кухня, баня, тоалетна, антре, обособени като самостоятелен жилищен обект на двуетажна двуфамилна жилищна сграда, построена в имот пл. № 7803 (седем хиляди осемстотин и три). Образуващ парцел IХ-7803, 7804 (девети за седем хиляди осемстотин и трети, седем хиляди осемстотин и четвърти) в кв. 441 (четиристотин четиридесет и първи) по плана на гр. Сливен кв. „Ново село“ - юг, целият от 192 (сто деветдесет и два) кв., от които застроени 89 (осемдесет и девет) кв.м. при граници на имота: имоти пл.№№ 7804,7801,7800 и улица, заедно с прилежащите избено помещение със застроена площ от 12 (дванадесет) кв.м. и югоизточно изложение, избено помещение със застроена площ от 16 (шестнадесет) кв.м. и със североизточно изложение, 1/2 (едва втора) ид.ч. от общите части на сградата и 1/2 (една втора) идеална част от отстъпено право на строеж върху държавна земя.

Със същия Нотариален акт, като собственици са признати и К. Д. Г. за собственик по давностно владение на 1/2 ид. част от горепосочения имот, както и Г. К.Г. за собственик по давностно владение на  1/4 ид.ч. от гореописания имот.                                                                                                           

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 66, том I, дело 83/98 на нотариус Е. Ш. - нотариус при Районен съд Сливен бащата на ищеца К. Д. Г., дарил на другия си син Г. К.Г., собствените си 1/2 идеални части от недвижим имот, описан подробно в нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство № 101, том VIII, дело 4336/97 година на Е. Ш., нотариус при Сливенски районен съд.

След тази сделка бащата на ответниците  Г. К.Г. се легитимира като  собственик на 3/4 идеални части от имота, а ищецът Д.К.Г. на 1/4 идеални части.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че и след последната коментирана прехвърлителна сделка ищецът продължил да посещава имота, което е съсобствено с брат му Г. К.Г..

След смъртта на баща им К. Д. Г. през 2006 година, започват проблемите между двамата братя, съсобственици на недвижимия имот. Г. Г. сменил бравата, не предоставил ключ за първия етаж  на брат си Д.К.Г. и отказал да го допуска в жилището. Към този момент достъпа на Д.К.Г. до стаите в приземния етаж на жилището не е бил ограничен.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 62, том IX, peг. № 12749, дело № 1480 от 26.10.2006 година Г. К.Г. дарява своите 3/4 идеални части на двете си деца - К.Г.Г. и С.Г.Г. – ответници по настоящото дело, като си запазва пожизнено вещно право на ползване върху дарявания от него имот.

От експертните заключения  безспорно се установи, че месечния наем за процесния имот е в размер на 205 лева,  като общо за целия претендиран период от 01. 08. 2019 година до 28. 02. 2020 година наема за процесния имот възлиза на 1541 лева. Изчислен процесния период на база 1541 лева, се получава пропорционална част за 1/4 идеални част равна на сумата 385.25 лева.

Ответниците по делото К.Г.Г. и С.Г.Г. ползват целия съсобствен имот, включително притежаваните от ищеца 1/4 идеални части, като ищеца Д.К.Г. е лишен от ползването на имота съобразно правата си на собственост в него за процесния период от 01. 08. 2019 година до 28. 02. 2020 година.

Ищецът е отправил писмено искане до ответницитеда му плащат обезщетение за това, че го лишават  от възможността да ползва имота. То се съдържа в първата нотариална покана № 56, том I, общ per. 2427 от 18 03.2013 година на Н. С. нотариус с per. № 123 от Нотариалната камара. Писмено искане е отправено и с нотариална покана рег. № 8169, том 2, акт 144 от 10. 07. 2019 година на Н. С. нотариус per. № 123 на Нотариална камара. Поканата е връчена на 30.07.2019 година с уведомление от 15.07.2019 година, което е отбелязано от нотариуса, като удостоверяващо  редовността на връчването.

Исковата молба е заведена в съда на 09.04.2020 година.

Горната фактическа обстановка е несъмнена и доказана. Съдът я прие за безспорно установена след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Даде вяра на неоспорените от страните писмени доказателства и на показанията на всички разпитани свидетели, доколкото чрез тях се установяват правно релевантни факти.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск  с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗЗД е допустим, а разгледан по същество се приема за доказан по основание и в пълния претендиран и изменен размер и като такъв следва да се уважи, предвид следните аргументи и съображения.

За да се уважи претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС, следва да се докаже наличие на следните кумулативни предпоставки: съсобственост върху вещта, лично ползване на общата вещ от някой от съсобствениците, този съсобственик да е лишил ищеца от ползване и писмена покана за заплащане на обезщетение за ползата, от която е бил лишен. В тежест на ищеца е да установи наличието на предпоставките за възникване на задължението за обезщетяване при условията на чл. 31, ал.2 от ЗС.

Безспорно по делото се установи, че ищеца е съсобственик на недвижим имот - ПЪРВИ ЕТАЖ със застроена площ от 89 (осемдесет и девет) кв.м., състоящ се от дневна, спалня, кухня, баня, тоалетна, антре, обособени като самостоятелен жилищен обект на двуетажна двуфамилна жилищна сграда, построена в имот пл. № 7803( седем хиляди осемстотин и три), бразуващ парцел IХ-7803,7804 (девети за седем хиляди осемстотин и трети, седем хиляди осемстотин и четвърти) в кв. 441 (четиристотин четиридесет и първи) по плана на гр. Сливен кв. „Ново село“ - юг, целият от 192 (сто деветдесет и два) кв., от които застроени 89 (осемдесет и девет)  кв.м. при граници на имота: имоти пл. №№ 7804,7801,7800 и улица, заедно с прилежащите избено помещение със застроена площ от 12 (дванадесет) кв.м. и югоизточно изложение, избено помещение със застроена площ от 16 (шестнадесет) кв.м. и със североизточно изложение, 1/2 (една втора) ид.ч. от общите части на сградата и 1/2 (една втора) идеална част от отстъпено право на строеж върху държавна земя. Установи се, че само ответниците ползват целия съсобствен имот. Лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове.

Обезщетение за ползата се дължи от деня, в който неползващият съсобственик поиска от ползващия да му заплати следващото се обезщетение. В този смисъл, за да възникне задължението за заплащане на обезщетение от страна на съсобственика, който чрез личното ползване лишава другия съсобственик от възможността да ползува и той общата вещ, се изисква само писмено поискване. От този момент той дължи заплащането на наемоподобното обезщетение. Доказването на това условие, а именно, че до ползващия съсобствения имот е отправено писмено поискване е в тежест на ищецът. Само в случай, че ползващият съсобственик, след отправената му писмена покана, отговори, че предоставя ползването на общата вещ в съответствие с правата на съсобственика, който не я ползува и последният откаже това предложение, то обезщетение не се дължи. Това произтича от общата забрана на чл. 59 от ЗЗД едно лице да се облагодетелства за сметка на друго лице, като го препятства да упражнява свое субективно материално право - правото на съсобственика да ползува своята част от вещта, на която разпоредбата на чл. 31, ал.2 от ЗС се явява частен случай(Решение № 1383/07.01.2009 г. по гр.дело№ 5951/2007 г. II г.о. ГК на ВКС; Решение № 445/20.07.2009 г. по гр.дело№ 1019/2008 г. I г.о. ГК на ВКС).

В тази връзка, ищеца следваше да установи отправянето на покана до ответниците  по делото да му заплащат обезщетение за ползване на имота. По делото е представена нотариална покана, от която е видно, ищецът е отправил покана до ответниците, с което писмено е пискал обезщетение за това, че е лишен от възможността да ползва имота. Това  е станало първо с  нотариална покана № 56, том I, общ per. 2427 от 18 03.2013 година на Н. С. нотариус с per. № 123 от Нотариалната камара. Писмено искане е отправено и с нотариална покана рег. № 8169, том 2, акт 144 от 10.07.2019 година на Н. С. нотариус per. № 123 на Нотариална камара. Поканата е връчена на 30.07.2019 година с уведомление от 15.07.2019 година, което е отбелязано от нотариуса, приел и удостоверил редовност на връчването, чрез коментирания способ, регламентиран от ГПК.

Относно това изявление няма специални изисквания освен то да е писмено и да е получено от ответника. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е едностранно волеизявление, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. Съдът намира, че ищецът надлежно установи по делото отправянето на писмена покана за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването, която е получено от ответниците по делото. Съдът намира за неоснователни развитите възражения и съображения, за ненадлежността на връчване на нотариална  покана, тъй като по отношение на същата от нотариуса по предвидения от закона ред и съобразно дадените му правомощия е прието и удостоверено редовност на връчване по законодателно регламентиран способ. Нотариалната покана по правната си природа представлява едностранно адресирано волеизявление, получено от адресата, поради което от датата на получаването си е произвела своето действие. Поканата е част от фактическия състав за възникване правото на получаване на обезщетение за лишаване от ползването на съсобствената вещ съобразно правата в нея. С осъществяването на всички кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав, възниква вземането на ищеца спрямо ответника. Самата покана не представлява вземане, а е елемент от фактическия състав за възникване на вземането. По правило всеки ответник би могъл  да  установи, че не дължи обезщетение само ако докаже, че никой не е пречил на ползването от страна на ищеца на съсобствената вещ съобразно квотите в съсобствеността, другия съсобственик е ползвал общо имущество, което съответства на правата им или са реализирали доходи от такова имущество, а подобни твърдения по делото не са наведени и доказателства не са ангажирани(Решение № 1458/15.12.2008 г. по гр.дело№ 623/2008 г., V г.о. ГК на ВКС). Правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. Размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващия имота съсобственик - длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността.

От експертните заключения  безспорно се установи, че месечния наем за процесния имот е в размер на 205 лева,  като общо за целия претендиран период от 01. 08. 2019 година до 28. 02. 2020 година наема за процесния имот възлиза на 1541 лева. Изчислен процесния период на база 1541 лева, се получава пропорционална част за 1/4 идеални част равна на сумата 385.25 лева.

Възраженията на ответниците за придобиване на собствеността върху имота по давностно владение се приемат за неоснователни. По правило, за да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един - отчасти или изцяло чужд, недвижим имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС установява, че претендиращият собствеността на целия имот следва да е упражнявал в период - по-дълъг от 10 години, фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца и да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен собственик (animus), т. е., че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си. Само доколкото елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС са налице по отношение на претендиращия собствеността владелец в рамката на едно пълно и пряко доказване в хода на процеса, правоизключващото му съсобствеността възражение за изтекла придобивна давност може да бъде уважено. Доказването на условията на закона - елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС, за признаване право на собственост на основание изтекла придобивна давност следва да е пряко и пълно. Такова доказване от страна на ответниците не е осъществено, а липсата на категоричност, за която и да е от законовите материалноправни предпоставки, изключва придобиването на собствеността. Освен  това следва да се отбележе, че обикновеното неползуване на имота не води до изгубване на правото на собственост. Неупражняването на фактическа власт върху съсобствения имот, само по себе си, не представлява отказ от права. Манифестирането на намерението да се свои целия имот е същественият елемент от предвиденото в чл. 79 от ЗС придобивно основание. Промяната в намерението, с което се упражнява фактическата власт върху имота, следва да бъде демонстрирана по категоричен начин и не може да се предполага. То трябва да се противопостави на останалите съсобственици, като в исковия процес следва да бъде установено, че противопоставянето е достигнало до знанието им. Точно тези съществени елементи не се установяват и доказват. Обратното по делото са събрани доказателства както писмени така и гласни доказателства от които да може да се приеме по отношение на всеки от ответниците,заедно или по отделно, че е осъществил в продължение на 10 години трайно, явно, непрекъснато владение, като е упражнявал фактическа власт върху имота  с намерение за своене, манифестирайки промяната в намерението си да владее за себе си.

Предвид гореизложеното, искът се явява установен по основание и размер и като такъв следва да се уважи изцяло, като се присъди и законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 09.04.2020 година до окончателното й изплащане.

С оглед настоящото произнасяне, очертаващо изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца, направените в хода на производство деловодни разноски в общ размер на  555.00 лева за държавни такси за образуване на производството и за издаване на съдебно удостоверение, за възнаграждение на вещо лице и за възнаграждение на адвокат.

По изложените съображения съдът

 

Р   Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА К.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и С.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС  ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.К.Г., ЕГН **********, с адрес: ***  сумата в общ размер на 385.25 лева (триста осемдесет и пет лева и двадесет и пет стотинки) представляваща обезщетение за лишаване на последния от правото му на ползване по отношение на съсобствен недвижим имот - ПЪРВИ ЕТАЖ със застроена площ от 89 (осемдесет и девет) кв.м., състоящ се от дневна, спалня, кухня, баня, тоалетна, антре, обособени като самостоятелен жилищен обект на двуетажна двуфамилна жилищна сграда, построена в имот пл. № 7803( седем хиляди осемстотин и три), бразуващ парцел IХ-7803,7804 (девети за седем хиляди осемстотин и трети, седем хиляди осемстотин и четвърти) в кв. 441 (четиристотин четиридесет и първи) по плана на гр. Сливен кв. „Ново село“ - юг, целият от 192 (сто деветдесет и два) кв., от които застроени 89 (осемдесет и девет)  кв.м. при граници на имота: имоти пл. №№ 7804,7801,7800 и улица, заедно с прилежащите избено помещение със застроена площ от 12 (дванадесет) кв.м. и югоизточно изложение, избено помещение със застроена площ от 16 (шестнадесет) кв.м. и със североизточно изложение, 1/2 (една втора) ид.ч. от общите части на сградата и 1/2 (една втора) идеална част от отстъпено право на строеж върху държавна земя за периода от 01.08.2019 година до 16.03.2020 година, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 09.04.2020 година до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА К.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и С.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.К.Г., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 555.00 лева /петстотин петдесет и пет лева/, представляващи направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: