№ 1215
гр. София, 10.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110170883 по описа за 2024 година
Съдът намери, че следва да съобщи на страните писмения доклад по делото по реда на
чл. 312, ал. 1, т. 2 ГПК:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от А. А. П. срещу „.“ ООД с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ, за признаване за
незаконно на наложено със заповед № .г. на управителя на „.“ ООД дисциплинарно
наказание „.“ и последващото прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата със
заповед № .г. на управителя на „.“ ООД и за присъждане в полза на ищцата на сумата от
2000 лева – обезщетение за оставане без работа за периода от 10.10.2024 г. до 10.11.2024г.
Релевирано е и искане по чл. 242 ГПК за допускане на предварително изпълнение.
Ищецът А. А. П. твърди, че се е намирала в трудово правоотношениe с ответника „.“
ООД по силата на трудов договор от 05.03.2021г, при когото заемала длъжността „.“.
Подчертава, че считано от 29.03.2024г. по силата на допълнително споразумение сключено
между страните основното трудово възнаграждение на ищцата е било 2000 лева. Излагат се
твърдения, че на 30.09.2024г в края на работния ден ищцата била извикана от управителя на
дружеството, който и съобщил, че желае да прекрати трудовото и правоотношение, като П.
изразила устно съгласието си за това с молба за изготвяне на справка за размера на
незаплатените и трудови възнаграждения. В изпълнение на молбата на ищцата се посочва,
че работодателят е изготвил справка за незаплатените трудови възнагражения за месец юли,
август и септември и предоставя на П. предварително подготвена молба по чл. 325, ал.1, т. 1
КТ, която ищцата следвало да подпише, ведно със заповед № .г за прекратяване на трудовото
и правоотношение по взаимно съгласие, неподписано от страните. Сочи се, че въпреки
отправено от ищцата искане за време да се запознае със значението на цитираните в
заповедта разпоредби на КТ, такова не и било предоставено, а бил упражнен натиск да
подпише документите веднага. Твърди се, че отказът на ищцата да подпише веднага
провокирало управителя на дружеството, който наредил да напусне веднага и да остави
ключовете си за помещението, в което работи и повече да не се връща на работа. Поддържа
се, че именно това е сторила и ищцата, като е събрала личните си вещи и е напуснала офиса,
1
оставяйки ключовете за него на бюрото си. Подчертава се, че н 01.10.2024г ищцата се
свързва по телефона с работодателя, като го информира, че е съгласна да прекратят
трудовото правоотношение по взаимно съгласие, като помолила да бъде уведомена кога да
се яви да подпише документите, тъй като достъпът до офисът и бил ограничен. Сочи се, че
въпреки така постигнатата уговорка последващо обаждане от представител на работодателя
не последвало, а ищцата получила на 03.10.2024г обаждане от куриер, който я уведомил, че
има пратка за получаване на адреса, на който живее, но тъй като не била в дома си, поела
ангажимент на следващия ден да получи пратката в офис куриера. На 04.10.2024г. ищцата
твърди, че е получила имейл със сканиран екземпляр от заповед за налагане на
дисциплинарно наказание „.“, за това че не се е явила на работа в офиса на „.“ ООД два
поредни дни. Изрично се оспорва, че изпращането на имейл не представлявало надлежно
връчване на заповедта. В имейла било посочено, че заповедта ще бъде изпратена на ищцата
по куриер, като на фактически се твърди, че на 09.10.2024г. ищцата е получила писмо с
искане на обяснения от 03.10.2024г и заповед за прекратяване на трудово правоотношение
от 04.10.2024г. и заповед за налагане на дисциплинарно наказание „.“ също от 04.10.2024г.
Изтъква се, че в деня, в който са получени процесните документи, ищцата е изпратила по
имейл на работодателя исканите от нея обяснения, като същите са изпратени и по имейл. С
оглед изложеното се подчертава, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
е била връчена на 09.10.2024г. и именно от тази дата следва да се счита прекратено същото.
Излагат се аргументи за незаконосъобразност на наложеното наказание в насока, че не е
спазена процедурата по искане на обяснения по чл. 193 КТ, тъй като писмото за искане на
обяснения е получено на 09.10.2024г, а наказанието е наложено със заповед от 04.10.2024г.
Подчертава се, че заповедта за налагане на наказанието и за прекратяване на трудовото
правоотношение е издадена само 1 ден след като е било изпратено по куриер искането за
получаване на обяснения. Поддържа се, че на ищцата не и е предоставен подходящ срок за
даване на обяснения на работодателя. Сочи се, че ищцата не е извършила описаното в
заповедта нарушение, а именно неявяване на работа без основателна причина, тъй като в
действителност достъпът до работното и място е бил ограничен, доколкото е предала
ключовете си за него, т.е твърди наличие на недопускане до работа. В исковата молба се
навеждат твърдения и за проявено недобросъвестно упражняване на право на прекратяване
на трудовото правоотношение на ищцата нарушавайки чл. 8, ал. 1 КТ, доколкото е
съществувало уговорка между страните за прекратяване на трудовото правоотношение по
взаимно съгласие. Твърди се наличие и на нарушение на чл. 189, ал. 1 КТ, тъй като не била
извършена преценка на извършеното нарушение. Поддържа се, че с оглед незаконното
прекратяване на трудовото и правоотношение, ищцата е останала без работа в периода от
10.10.2024г. до 10.11.2024г. Претендира се присъждането на сторените по делото разноски.
Ответникът в срока за отговор по чл. 131 ГПК оспорва предявените искове, като
счита същите за неоснователни. От името на ответника се признава, че страните са били
обвързани с трудов договор от 05.03.2021г., по силата на който ищцата е заемала длъжност
„.“, както и че към момента на прекратяване на трудовото и правоотношение трудовото и
възнаграждение е било в размер на 2000 лева. Сочи се, че изготвеният проект на
2
споразумение за прекратяване на трудово правоотношение по взаимно съгласие не е било
подписано от никоя от страните, поради което не е породило и своето действие. Предвид
това се изтъква, че към 01.10.2024г. ищцата все още е била служител на ответното
дружество, поради което е следвало да изпълнява служебните си задължения, доколкото
воденето на преговори за прекратяване на трудовото правоотношение не изключвало
задължението на ищцата да полага труд. Ответникът не оспорва, че на 01.10.2024г са водени
разговори с ищцата относно прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно
съгласие, но и относно неявяването и на работа. Изтъква се, че ищцата изрично е заявила, че
няма да се явява на работа както на 01.10.2024г, така и в следващите дни без да посочи
основателна причина. Сочи се, че именно това неявяване на работа в рамките на два работни
дни без наличие на основателна причина е довело до предприемане на действие по реда на
чл. 188 КТ, като това нарушение е било прието за достатъчно тежко за иницииране на
процедура по дисциплинарно . на основание чл. 190, ал.1, т. 2 КТ. Подчертава се, че
съобразно законовите изисквания ответникът е отправил искане до ищцата за обяснения по
реда на чл. 193 КТ, като поканата била изпратена още на 02.10.2024г чрез куриер, но не била
получена своевременно по вина на самата ищцата, която вместо да се яви да получи
пратката още на 03.10.2024г отишла едва на 09.10.2024г. Твърди се, че ищцата е имала
достатъчно време да депозира обясненията си, като е можела още на 04.10.2024г да получи
поканата по чл. 193 КТ и да се яви пред работодателя и да даде обяснения, но не го е
сторила. Предвид изложеното се застъпва становището, че в случая е налице хипотезата на
чл. 193, ал. 3 КТ, а именно злоупотреба с права от страна на служителя и същата не е била
изслушана по своя вина.Във връзка с приложението на чл. 193, ал. 3 КТ е цитирана и
практика на ВКС. Изтъква се и, че на ищцата не е бил ограничаван достъпа до работното и
място, а предаването на ключовете представлявало предпазна мярка да не се изнесат
документи от дружеството. Подчертава се, че сградата не е била заключена, нито някой
служител и е попречил да влезе, а останалите служители на ответника също не разполагали
с ключове за офиса. Сочи се, че неоснователен е и иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.По така
изложените доводи моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже
съществувало между страните трудово правоотношение, което е прекратено.
В тежест на ищеца е и да докаже, че неявяването и на работа се дължи на уважителна
причина, а именно съгласно твърденията и, че с поведението си /взел ключовете и забранил
и да се явява на работа/ работодателят е препятствал явяването и на работа /отстранил я е/.
В тежест на ответника е да докаже предпоставките на уволнителното основание, а
именно, че са извършени конкретните нарушения на трудовата дисциплина - че в периода
01.10.2024г и 02.10.2024г ищцата не се явила на работа без да са налице уважителни
причини за това; че от ищцата са поискани обяснения във връзка с извършените нарушения
по реда на чл. 193 КТ при предоставен подходящ за това срок; че при налагане на
наказанието работодателят е съобразил поведението на ищцата и тежестта на нарушението с
тази на наложеното наказание, а също и момента, начина и мястото на връчване на искането
3
за обяснения /с оглед възраженията по чл. 193, ал. 3 КТ/ и на заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ ищцата твърди да е
останала без работа в резултат от незаконното . за процесния период, като в нейна тежест е
да докаже изгодния за него факт - че е останал без работа за сочения период /ал. 1/, че
оставането без работа е в причинна връзка с .то, както и размера на брутното трудово
възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди .то.
УКАЗВА на ищцата на основание чл.146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
оставането си без работа за периода, за който претендира обезщетение.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че между
страните е съществувало трудово правоотношение, въз основа на Трудов договор от .г,ведно
със сключено допълнително споразумение от 29.03.2024г по силата на който ищцата е
заемала длъжността „.“, което правоотношение е било прекратено със заповед № № .г. на
управителя на „.“ ООД налагане на дисциплинарно наказание „.“ и заповед № .г. на
управителя на „.“ ООД за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, както и че
размерът на основното трудово възнаграждение на ищцата е бил 2000 лева. Безспорно
между страните е и, че на 01.10.2024г и 02.10.204г. ищцата не се е явила на работното си
място. Страните не спорят, че са водени преговори за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата по взаимно съгласие и е изготвен проект на споразумение в тази
насока, както и че ищцата е предала ключовете за офиса на работодателя.
По доказателствените искания:
Към исковата молба и към отговора са представени писмени доказателства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда
правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото. Съдът
намира за неоснователни възраженията на ответника във връзка с приемането на част от
приложените към исковата молба документи, като изложените аргументи касаят начина, по
който съдът следва да цени същите, а не тяхната допустимост, относимост и необходимост.
По искането по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи по делото
фишът за работната заплата на ищцата за м.07.2024г, съдът намира, че същото е допустимо и
относимо към правния спор и се явява необходимо, поради което следва да бъде уважено,
като бъде указано на ответника да посочи и дали м.07.2024г е последният пълен отработен
месец преди прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата.
Исканията на ответника за допускане на един свидетел при режим на довеждане за
установяване на обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба се явява
основателно и следва да бъде уважено.
По отношение на искането на ищцата за допускане на основание чл. 176 ГПК
обяснения на законния представител на ответника, съдът намира, че следва да бъде уважено
единствено искането досежно въпрос № 2 и то в частта „Е ли вярно, че сте инструктирал
4
ищцата да не се връща повече на работа?“ По отношение на останалите обстоятелства има
надлежно изложени твърдения в отговора на исковата молба, с които се дава отговор на
поставените въпроси относно водените преговори между страните за прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие, за оставянето на ключовете в офиса, за
наличието на разговор между ищцата и законния представител на дружеството на
01.10.2024г. Ето защо поставянето на останалите въпроси на ищцата не се явява необходимо
за изясняване на правния спор.
Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 04.02.2025 г. от
11:10 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
определение, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба, ведно с
приложенията към него.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „.“ ООД в едноседмичен срок от получаване
на препис от настоящото определение да представи заверен препис от фиш за работната
заплата на ищцата за месец юли 2024г., както и информация дали м.07.2024г е последният
пълен отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата.
УКАЗВА на „.“ ООД, че на основание чл. 190, ал. 2 ГПК при непредставяне на
документите, които е задължен да представи, поведението му ще се преценява съгласно чл.
161 ГПК.
ДОПУСКА един свидетели на ответника при режим на довеждане за установяване на
обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба, като му УКАЗВА, че допуснатият
му свидетел следва да бъде доведен в първото по делото открито заседание.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 176 ГПК законния представител на ответника – .. да се
яви в първото по делото съдебно заседание и да отговори на въпроса: „Вярно ли е, че сте
инструктирал ищцата да не се връща повече на работа?“, като ПРЕДУПРЕЖДАВА
ответника, че на основание чл. 176, ал. 3 ГПК при не явяване на . или отказ да отговори на
въпроса без основателна причина, съдът може да приема за доказано обстоятелството, за
изясняването на което е задължен да даде обяснения.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата по чл. 176 ГПК в останалата му част.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на определението могат
да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални действия,
включително представяне на доказателства и оспорване на представените такива с отговора
на исковата молба, като в противен случай губят възможността да сторят това по-късно.
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба.
5
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация с помощта на Центъра за
спогоди и медиация към Софийски районен съд – за контакти: Мариана Николова, Мария
Георгиева - тел. 02/8955 423.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6