Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Плевен, 16.09.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове:
РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
като разгледа докладваното от
съдията Кунчева в.гр.дело № 620 по описа за 2019 година, на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 435 и
сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на постъпила жалба от С.В.К.,
с посочен съдебен адрес ***, който е длъжник
в изпълнителното производство по изп.д. № 20197550400139 по описа на частен
съдебен изпълнител П.Д., с район на
действие Окръжен съд – Плевен, срещу постановлението
за разноски, обективирано в поканата за доброволно изпълнение до длъжника по същото изпълнително дело, както и срещу
насочване на изпълнението върху несеквестируем доход на длъжника, а именно
получаваното от него обезщетение за безработица по банкова сметка. ***н произход на така определените разноски по
изпълнението, както и че същите не са
съобразени с разпоредбата на чл. 26 от
ТТРЗЧСИ и с основанието за образуване на изпълнително дело, а освен това,
според жалбоподателя, по делото не са приложени платежни нареждания за
заплатени от взискателя обикновени такси за започване на изпълнителното
производство. Твърди се също така, че съдебният изпълнител е запорирал
банковата сметка на жалбоподателя в „Банка ДСК“, където му превеждат
обезщетенията за безработица и с това на практика е оставен без средства да
живее. Жалбоподателят се позовава на изтекла петгодишна погасителна давност по
чл. 110 от ЗЗД за вземането на взискателя и счита, че изпълнителното
производство следва да бъде прекратено. В жалбата са изложени и други
оплаквания, които не обосновават основанията по чл. 435 от ГПК. С жалбата се
претендира отмяна на постановлението за
разноски и определяне на действително дължимите такси по изпълнението, да бъде
вдигнат наложения запор по сметката на жалбоподателя, както и прекратяване на
изпълнителното производство, ако се установи, че е изтекла погасителната
давност по чл. 110 от ЗЗД.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не са
постъпили писмени възражения от взискателя в изпълнителното производство „АПС
Бета България“ ООД, със седалище гр. София.
Представени са писмени мотиви от
частния съдебен изпълнител П.Д..
Като взе предвид съдържащите се в жалбата
оплаквания и съобрази данните по делото, настоящият съдебен състав на Плевенски
окръжен съд намери за установено
следното:
Жалба
е подадена в срок, от надлежна страна в изпълнителния процес и срещу действия на съдебния изпълнител, подлежащи на съдебен
контрол с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2, поради което разглеждането й е процесуално
допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
От
данните по приложеното копие на изпълнителното дело е видно, че същото е било
образувано по молба на взискателя „АПС Бета България“ ООД гр. София, в
качеството му на цесионер по споразумение за покупко-продажба и прехвърляне на
вземания от 23.02.2015 г., сключен с цедента „Транзакт Юръп“ ЕАД гр.София / с
предишно наименование „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД/, въз основа на изпълнителен лист
от 23.10.2014 г., издаден в полза на цедента по ч.гр.д. № 2118/2010 г. по описа
на Плевенски районен съд, срещу длъжника С.В.К., с ЕГН **********. С молбата е
поискано и присъединяване на изпълнителния лист срещу същия длъжник, по който е
било образувано перемирано при същия ЧСИ производство по изп.д. № 155/2015 г.
В хода на принудителното изпълнение
е установено и вземане на държавата към С.В.К. в общ размер от 2596,69 лв.
С изпратената до длъжника покана за доброволно изпълнение, изх. № 3796/05.07.2019
г., частният съдебен изпълнител е
постановил дължимостта на разноски по изпълнителното производство в размер на
932,39 лв. съгласно Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ.
Съдът намира, че обжалваното
постановление за разноски е правилно.
Същото включва събраните от взискателя
обикновени такси, които са удостоверени с изготвените от частния съдебен
изпълнител сметки, а съответните действия, обективирани в същите, за които е
събрана дължимата по Тарифата такса, се установяват от наличните данни по
изпълнителното дело. Правилно също така съдебният изпълнител е изчислил и
определил пропорционална такса по
горепосочената Тарифа, съобразно правилото на т.26 от същата.
Следва да се има предвид, че в
случаите, когато изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител, какъвто
е и настоящият случай, длъжникът дължи такса и при плащане в срока за
доброволно изпълнение, с оглед на което правилно съдебният изпълнител е включил
в постановлението за разноски, съдържащо се в изпратената до длъжника покана за
доброволно изпълнение, и таксата по т. 26 от Тарифата, определена за целия
дълг.
Съдът намира за изцяло
неоснователни оплакванията на жалбоподателя за наложен запор
върху банковата му сметка, по която се превеждат обезщетения за безработица,
при което той остава без средства.
След изискана справка от ТД на НАП
за трудовите договори на длъжника, по изпълнитеното дело е установено, че
същият е в трудово правоотношение с „Леони България“ ЕООД. Следователно
длъжникът получава трудово възнаграждение от своя работодател, а не обезщетение
за безработица, както твърди в жалбата.
Съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до „Банка ДСК“ за налагане
на запор по сметките на длъжника С.В.К..
С писмо от 02.07.2019 г. банката е уведомила ЧСИ, че суми по запора няма да
бъдат превеждани, тъй като по разплащателната сметка на лицето постъпва
работната му заплата, която е под размера на минималната работна заплата и
запорът не поражда действие.
Що се
касае до възражението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност по
отношение вземането на взискателя и претенцията му за прекратяване на
изпълнителното производство на това основание, следва да се има предвид
следното:
В разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК са
изброени изчерпателно основанията за прекратяване на изпълнителното
производство, като институтът на погасителната давност не е сред тях. Твърдението
за наличие на изтекла погасителна давност по отношение вземането на взискателя
не може да бъде обсъждано и проверявано от съдебния изпълнител в рамките на
изпълнителния процес, респективно в производството по чл. 435 и сл. от ГПК.
Съдебният изпълнител не може да преценява дали притезателното право, което е
материализирано в изпълнителния титул, съществува или не и дали същото е
погасено по давност. Той може да прекрати изпълнителното дело на основание чл.
433, ал. 1, т. 7 от ГПК, ако му бъде представено влязло в сила решение, с което
е уважен иск по чл. 439 от ГПК и
длъжникът успешно е оспорил съществуването на вземането в отделно исково
производство, въз основа на факти, настъпили сред приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в т.ч. и
изтекла погасителна давност. В този смисъл давността може да бъде навеждана
само в рамките на съдебно състезателно производство, при участието на двете
страни, но не и в производството по чл. 435 от ГПК.
Предвид гореизложените съображения, Окръжният съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на С.В.К. - длъжник в изпълнителното производство по
изп.д. № 20197550400139 по описа на частен съдебен изпълнител П.Д., с район на действие Окръжен съд –
Плевен, срещу постановлението за
разноски, обективирано в поканата за доброволно изпълнение до длъжника
по същото изпълнително дело с изх.№ 3796/05.07.2019 г. и срещу насочване на изпълнението върху
несеквестируем доход на длъжника, а именно получаваното от него обезщетение за
безработица по банковата му сметка в „Банка ДСК“.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: