№ 28
гр. Пазарджик, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20215220100086 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба от ЕЛ. ИВ. П., ЕГН-********** от гр.Пазарджик, ул.
„********“№*, обл. Пазарджик, против Д. Б. Д., ЕГН-********** от гр. Пазарджик,
ул.“******“№*, ет.*,ап.*, с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.52 и чл.86 от ЗЗД.
В подадената искова молба, ищецът твърди, че на 10.04.2020 г., около 10,30 часа, на
кръстовището на ул. „**********“ и ул. „*******“ в гр. Пазарджик е настъпило
пътнотранспортно произшествие (ПТП) между пътно превозно средство - бял велосипед,
марка „Уикенд“, управлявано от ответника Д.Д. и пешеходката - ищцата Е.П., за което бил
съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег. № 1006р-3780/13.04.2020 г.
по описа на ОДМВР - гр. Пазарджик. Ищцата
твърди, че вина за настъпването на произшествието има ответникът, който управлявайки
велосипед при несъобразена скорост и неспазване на правилата за движение по пътищата,
навлязъл с висока скорост в кръстовището, отнел предимството й докато пресичала по
пешеходната пътека на пътното платно и я блъснал. Непосредствено след пътния инцидент
пострадалата Е.П. била откарана по спешност в „МБАЛ - Пазарджик“ АД в средно-тежко
общо състояние и след изпадане в безсъзнание. Същата била хоспитализирана в болничното
заведение, където претърпяла оперативна интервенция и била подложена на
медикаментозно лечение. В резултат на произшествието ищцата получила следните
наранявания: петрохантерно счупване (счупена петрохантерна бедрена кост на дясно бедро);
разкъсвания в областта на коляното и разкъсан заден мениск; контузия на таза; контузия на
гърба вдясно; белези и др. Изпитвала силни болки в областта на главата, където
имала кръвонасядания и отоци, на дясна гривенна става, корема, гръбначния
1
стълб, торса, на дясната колянна и раменна става. Имала оплаквания от дезориентация,
световъртеж, виене на свят и гадене. Контузните рани на лицето и в областта на цялата й
глава били болезнени и загрозяващи. До началото на месец септември 2020 г. ищцата не
можела да стъпва на десния си крак.
Счупването на трохантера на дясното бедро причинило на ищцата трайно
затрудняване на движенията на десен долен крайник с имобилизация за 2 месеца. Болките в
областта на дясната подбедрица, бедрото и менискуса не отшумявали. Това наложило
ищцата да потърси специализирана медицинска помощ в ДКЦ „Пълмед“ ООД – Пловдив и
във Военномедицинска академия. Около 7 месеца след инцидента ищцата продължавала да
се придвижва с помощно средство – патерица. Лечебният и възстановителен период
продължавал и в настоящия момент. В резултат на инцидента ищцата получила и
разстройство на психическото здраве - понижено настроение, тревожност, нарушения на
паметта и вниманието, панически страх, че станалото може да се повтори. След случая била
силно потисната, лесно раздразнителна, нервна, емоционално нестабилна и волево
неустойчива. Вследствие на произшествието ищцата претърпяла и имуществени вреди,
представляващи разходи за изследвания с ЯМР, за лечение и рехабилитация. Сочи, че за
закупуването на ортошоп наколенка е заплатила сумата в размер на 205 лв. Във връзка с
лечението направила и други административни разходи. Изтъква, че за настъпилото ПТП на
виновния водач – ответника бил съставен АУАН № 204304/10.04.2020 г. по описа на РУП –
Пазарджик и образувано АНД № 747/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищцата сумата в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки, уплаха и страдания, предявена като част от дължимо от
ответника обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. и сумата в размер на
205 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за проведено
оперативно лечение, лекарства, медикаменти и консумативи, предявена като част от
дължимо от ответника обезщетение за имуществени вреди в размер 1 000 лв., причинени в
резултат на ПТП, настъпило на 10.04.2020 г., около 10,30 часа, на кръстовището на ул.
„**********“ и ул. „*******“ в гр. Пазарджик, ведно със законната лихва върху посочените
суми, считано от датата на увреждането – 10.04.2020 г. до окончателното им изплащане.
Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Д. Б. Д., чрез адв. К.С., е депозирал
отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер.
Ответникът признава, че на 10.04.2020 г., около 10,30 часа, е управлявал велосипеда си,
марка „Уикенд“, бял на цвят, движейки се по ул. „**********“, в посока от центъра към
ДКЦ „Здраве“ в гр. Пазарджик. Имал високо кръвно и отивал при личния си лекар за
преглед. Сочи, че преди кръстовището на ул. „**********“ и ул. „*******“ минал покрай
микробус, спрян на ул. „**********“. Прилошало му и завил към тротоара, за да стъпи на
бордюра. Натиснал спирачка на велосипеда, спрял на пешеходната пътека тип „зебра“,
2
стъпил с единия крак на асфалта, като предната му гума сочела и била непосредствено до
тротоара. В това време ищцата, която се движела пеша по пешеходната пътека тип „зебра“
на ул. ******* (успоредно на пътя, по който се движел ответника ), завила рязко в дясно и
тръгнала по пешеходната пътека тип „зебра“ на ул. „**********“, като предната гума на
велосипеда на ответника минала между краката наищцата. Ответникът твърди, че не той, а
ищцата се блъснала в него. В резултат на сблъсъка ответникът загубил равновесие и двамата
с ищцата паднали на земята заедно с колелото. Ответникът твърди, че при падането ищцата
говорела по телефона. Сочи, че за случая бил подаден сигнал на тел. 112. Пристигналият на
място медицински екип откарал ищцата в „МБАЛ - Пазарджик“ АД за преглед. На място
дошли и полицейски служители, които изчакали резултатите от прегледа на ищцата и след
като се установило, че същата не е получила травми и увреждания, съставили на ответника
АУАН № 204304/10.04.2020 г. по описа на РУП – Пазарджик, въз основа на който било
издадено НП № 20-1006-001069/24.04.2020 г. на ОДМВР-Пазарджик. Впоследствие с
Решение от 26.08.2020г. Районен съд – Пазарджик отменил наказателното постановление.
Ответникът оспорва наличието на причинна връзка между настъпилия инцидент и
твърдените увреждания на пострадалата.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Представя писмени доказателства.
Прави доказателствени искания. Претендира разноски.
С протоколно определение от 10.09.2021г. съдът е допуснал изменение в размера на
предявените искове, след което изменение претенциите на ищцата за изплащане на парично
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди са в размер на 16 000.00лв., а за
претърпени имуществени вреди в размер на 205.00лв.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
От събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, безспорно е
установено, че на 10.04.2020г. , около 10.30 часа, в гр. Пазарджик, на кръстовището,
образувано от ул. „********** и „ул. „*******“ е възникнал пътен инцидент /пътно
транспортно произшествие/ между велосипед, управляван от ответника Д. Б. Д., ЕГН-
********** от гр. Пазарджик, ул.“******“№*, ет.*,ап.* и пешеходеца ЕЛ. ИВ. П., ЕГН-
**********. Видно от приетите по делото доказателства, по това време ищцата е пресичала
пътното платно по пешеходна пътека, тип „зебра“, върху лентата за движение на велосипеда
. Процесният пътен инцидент е настъпил при отлична видимост, през светлата част на
денонощието /при ясно и слънчево време/, при суха пътна настилка. В резултат от
настъпилия удар между управлявания от Д. велосипед, марка „Уикенд“ и пешеходеца,
ищцата П. паднала на земята. Непосредствено след пътния инцидент, П. е постъпила по
спешност в МБАЛ- Пазарджик, където е била хоспитализирана /видно от приложената по
делото медицинска документация/. Впоследствие П. е претърпяла оперативна интервенция,
обективирана в оперативен протокол от 10.04.2020г. и е била подложена на медикаментозно
лечение. В резултат от настъпилото ПТП, на П. са били причинени множество увреждания
3
и й е била поставена окончателна диагноза „петрохантерно счупване на бедрената кост на
дясното бедро“, разкъсвания в областта на коляното и разкъсан заден мениск; контузия на
таза и контузия на гърба вдясно.
Издадено е било Съдебномедицинско удостоверение №127/2020г. ,съгласно
съдържанието на което, при прегледа на медицинската документация на П., се е установила
контузия на дясното бедро и таза, белези от разкъсно- контузна рана и охлузване.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
приетите по делото писмени и гласни доказателства. вкл. издаден Констативен Протокол за
ПТП №1006р-3780 от 13.04.2020 г., съгласно който, вина за настъпване на процесното ПТП
носи водачът на велосипеда- ответника Д.. Във връзка с настъпилото ПТП е била образувана
административно- наказателна преписка , а на виновния водач е бил съставен АУАН
№204304 от 10.04.2020г. по описа на РУП- Пазарджик.
С Решение от 26.08.2020г. , постановено по АНД №747/2020г. по описа на РС-
Пазарджик, е било отменено издаденото Наказателно постановление №20-1006-001069 от
24.04.2020г., с което на ответника П. е било наложена глоба в размер на 200.00лв. Видно от
мотивите на съда, последният приема за установено извършеното от ответника нарушение,
като обясненията на ответника относно механизма на настъпване на процесния инцидент са
били напълно опровергани от показанията на разпитаните по делото свидетели.
По делото са приложени етапна епикриза на ответника, издадена на 12.03.2021г. от
личния му лекар и 2бр. амбулаторни листове касаещи здравословните оплаквания на
ответника, както и Удостоверение изх.№1019-12-981-1 от 04.03.2021г. от НОИ- ТП –
Пазарджик за размера на пенсията му.
В хода на производството по делото, съдът е допуснал изслушването на съдебно-
автотехническа експертиза, видно от заключението на която, велосипедиста Д., движейки се
към наличната пешеходна пътека, е осъществил ПТП с пешеходката П., която по това време
е пресичала пътното платно върху лентата за движение от дясно наляво, навлизайки по
пешеходната пътека. Преди и след ПТП, управляваният от ответника велосипед е бил
технически изправен. Най-вероятното от техническа гледна точка място- зона на конфликта
между велосипеда и пешеходеца е върху пешеходната пътека , около средата й, по
широчина и на 1.30 до 1.80 метра от десния бордюр на изходния за пешеходеца тротоар.
Основни причини за произшествието от техническа гледна точка са избраната от
велосипедиста траектория на движение и пресичането на траекторията на пешеходеца в
момента на спиране на велосипеда върху пешеходната пътека, като велосипедистът е имал
техническа възможност да възприеме пешеходеца , който е дава признаци, че ще предприеме
пресичане, да намали скоростта или да промени траекторията си на движение. От своя
страна пешеходеца е разчитал на предимството си върху пешеходната пътека, но
същевременно е била с внимание надясно спрямо посоката си на движение и не е
възприела опасно идващия велосипед от ляво. Местопроизшествието е настъпило на
маркирана пешеходна пътека, тип „зебра“ , която е била означена със съответната
маркировка.
4
От приетото по делото заключение по извършената съдебно-медицинска експертиза се
установява, че пострадалата при ПТП на 10.04.2020г. е получила пертрохантерно спукване
на дясната бедрена кост, контузия на дясната колянна става с вътреставни увреждания,
охлузване на гърба. Описаните увреждания са получени при настъпилото ПТП при падане
на терена и директен удар в трохантерния масив на дясната бедрена кост и съотв. усукване
и завъртане на дясната колянна става. Възстановяването на пострадалата от описаните
увреждания е продължило общо около 6 месеца. Налице е трайно затрудняване на
движенията на десния долен крайник в описания период, като придвижването е ставало
първоначално с инвалидна количка, а след това и с помощта на патерици. Причинените на
пострадалата травматични увреждания се характеризират с болки, затруднени движения и
затруднено самообгрижване. Общият размер на средствата, изразяващи се в разходи, които е
направила ищцата за лечението си е 205.00лв.- за закупуване на ортопедична наколенка,
като направените разходи са свързани с получените травми. Към момента на изготвяне на
съдебномедицинската експертиза,пострадалата е възстановена от получените травми.
В депозираните пред съда обяснения по реда на чл.176 от ГПК ищцата П. сочи, че
непосредствено преди пресичане на пътното платно е възприела движещият се по него
велосипедист. Отрича да е говорила по телефона непосредствено преди настъпване на ПТП.
Решила да предприеме пресичане на пътното платно, тъй като имало достатъчно разстояние
между нея и велосипедиста /ответника Д./. Когато достигнала средата на пешеходната
пътека, била блъсната от ответника, като от удара и двамата паднали на земята.
По делото е бил разпитан в качеството си на свидетел В. П. П. /съпруг на ищцата/ от
показанията на който се установява, че П. е бил уведомен за настъпилия инцидент от
съпругата си и след около 15 минути е отишъл на мястото на инцидента, където е заварил
съпругата си полулегнала на тротоара. П. не можела да се движи и била откарана с линейка
в болнично заведение. Още същият ден я изписали от болницата, като я качили на носилка в
автомобила на П., който я откарал вкъщи, където се лекувала. Около 1 месец ищцата не
можела да става от леглото, като грижи за нея полагал св. П.. След около месец и половина,
болките на П. започнали да отшумяват и тя започнала да става и да се придвижва с помощта
на патерица. Впоследствие било установено след медицински преглед, че П. имала скъсани
връзки на коляното. В периода от м. април до м. октомври П. се оплаквала от болки в
краката, не ходила на работа. Случилото се отразило негативно и на психиката й,
последната била уплашена и притеснена, особено когато излизала навън, имала
затруднения с ходенето, куцала.
Съгласно показанията на разпитания свидетел Н. В. /съсед на ищцата/, след
претърпения от нея инцидент, П. не можела да ходи, изпитвала силни болки, наложило й се
да посещава болнични заведения, където да й бъдат извършвани прегледи и снимки.
Установило се ,че има счупване на бедрената става и в продължение на 2 месеца П. не
излизала от дома си, като през голяма част от това време била на легло. През месец
юни,2020г. започнала да се движи сама с помощта на патерици, а впоследствие и с
проходилка. Месеци наред П. имала затруднения с ходенето , коляното й било подуто,
5
поради което не ходила на работа. При проведен разговор помежду им, П. споделила на В.,
че е силно разстроена от преживяното и емоционално не се чувства добре, ме смята, че
никога няма да проходи както преди. Въпреки ,че минал значителен период от време /около
година след инцидента/, П. продължавала да изпитва затруднения с придвижването , куцала,
била притеснена и стресирана.
По делото са били разпитани в качеството си на свидетели и полицейските служители
В. и Г., които излагат в показанията си известните им по случая обстоятелства.
Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази
следното:
Предявена е искова молба от ЕЛ. ИВ. П., ЕГН-********** от гр.Пазарджик, ул.
„********“№*, обл. Пазарджик, против Д. Б. Д., ЕГН-********** от гр. Пазарджик,
ул.“******“№*, ет.*,ап.*, с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.52 и чл.86 от ЗЗД, с
която се цели обезвреда на причинените на ищцата неимуществени и имуществени вреди в
резултат от настъпилото на 10.04.2020г. пътнотранспортно произшествие, за което вина
носи ответникът Д..
Предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.52 и чл.86 от ЗЗД са допустими, налице е правен
интерес за ищцата от воденето на настоящото производство.
По отношение основателността на предявените искове- с оглед на така обсъдените
доказателства и изложени съображения, съдът намира за безспорно установено по делото, че
е налице извършено виновно деяние от ответника, което е повлияло негативно върху
физическото, психическото и емоционално състояние на ищцата, като е налице пряка и
непосредствена причинно- следствена връзка между извършеното деяние и претърпените от
ищеца неимуществени и имуществени вреди. От изложената фактическа обстановка и
приетите по делото доказателства се установява,че на ищеца са били причинени
наранявания – пертрохантерно спукване на дясната бедрена кост, контузия на дясната
колянна става с вътреставни увреждания, охлузване на гърба, които са в пряка причинно-
следствена връзка с претърпяното на 10.04.2020г. пътнотранспортно произшествие.
Възстановяването на пострадалата от описаните увреждания е продължило общо около 6
месеца. Налице е трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник в описания
период, като придвижването е ставало първоначално с инвалидна количка, а след това и с
помощта на патерици. Причинените на пострадалата травматични увреждания се
характеризират с болки, затруднени движения и затруднено самообгрижване. Процесното
деяние е било извършено от ответника Д. виновно, при условията на непредпазливост като
форма на вина.
С оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото бяха събрани гласни
доказателства. От показанията на св.П. и св. В. се установява,че ищцата е претърпяла
определени имуществени и неимуществени вреди в резултат от извършеното от ответника
непредпазливо деяние – П. била подтисната след инцидента, налагало се да седи повече
вкъщи, трудно се придвижвала, била уплашена и притеснена, особено когато излизала
6
навън, имала затруднения с ходенето, куцала. Съгласно показанията на разпитания свидетел
Н. В., ищцата била силно разстроена от преживяното и емоционално не се чувствала добре,
мислила, че никога няма да проходи както преди. Въпреки ,че минал значителен период от
време /около година след инцидента/, П. продължавала да изпитва затруднения с
придвижването , куцала, била притеснена и стресирана, ограничила социалните си
контакти, променила поведението си. Съдът кредитира показанията на посочените
свидетели в тази им част въпреки близките им отношения с ищеца, тъй като се
установява,че същите са имали преки впечатления от събитията, за които свидетелстват, а
също така показанията им се потвърждават от останалите доказателства по делото.
От друга страна, по делото се установява, че в конкретния случай, възстановителният
период е продължил около 6 месеца считано от датата на травмата, при правилно и
обичайно протичащ оздравителен процес. В подкрепа на този извод е приетото и
неоспорено от страните заключение на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска
експертиза. . Налице е било трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник в
описания период, като придвижването е ставало първоначално с инвалидна количка, а след
това и с помощта на патерици. Причинените на пострадалата травматични увреждания се
характеризирало с болки, затруднени движения и затруднено самообгрижване. Към
момента на изготвяне на съдебномедицинската експертиза,пострадалата е възстановена от
получените травми.
Предвид изложените съображения, съдът приема за установено,че възстановителният
период, свързан със съществени затруднения за ищцата, е продължил не повече от 6 месеца,
считано от датата на настъпване на ПТП, в който срок ищцата се е възстановила физически
и психически от преживяното.
С оглед на гореизложеното, съдът приема за установено по безспорен и категоричен
начин, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а
именно: деяние, противоправност на извършеното деяние, вина, причинна връзка и вреди,
поради което счита, че така предявеният иск за обезщетение за причинени неимуществени
вреди се явява основателен. Безспорно се установи извършването на противоправно деяние
от ответника Д., както и вредите, произтекли от това деяние и причинени на пострадалата
от извършеното, съгласно чл. 45 и сл. ЗЗД. Поради което съдът счита,че ответникът Д. Б. Д.,
ЕГН-********** от гр. Пазарджик следва да отговаря за вредите, причинени на
пострадалата П..
От приетото по делото заключение по извършената автотехническа експертиза е видно
,че основни причини за произшествието от техническа гледна точка са избраната от
велосипедиста траектория на движение и пресичането на траекторията на пешеходеца в
момента на спиране на велосипеда върху пешеходната пътека, като велосипедистът е имал
техническа възможност да възприеме пешеходеца , който е дава признаци, че ще предприеме
пресичане, да намали скоростта или да промени траекторията си на движение.
Местопроизшествието е настъпило на маркирана пешеходна пътека, тип „зебра“ , която е
била означена със съответната маркировка. От анализа на гореизложената фактическа
7
обстановка се налага изводът, че водачът на велосипеда /ответникът Д./ не е спазил
изискванията на чл.119,ал.1 от ЗДВП, а именно да пропусне стъпилите и преминаващи по
пешеходната пътека пешеходци, поради което неговото поведение се явява противоправно и
виновно, като същото се намира в пряка причинно-следствена връзка с причинените на
пострадалата травматични увреждания. До този извод е достигнал и съдът, разглеждащ
АНД №747/2020г. по описа на РС- Пазарджик, въпреки че впоследствие е било отменено
издаденото Наказателно постановление №20-1006-001069 от 24.04.2020г., с което на
ответника П. е било наложена глоба в размер на 200.00лв. поради финансовата
затрудненост на ответника. Видно от мотивите на съда, последният приема за установено
извършеното от ответника нарушение, като обясненията на ответника относно механизма на
настъпване на процесния инцидент са били напълно опровергани от показанията на
разпитаните по делото свидетели.
До сходни изводи е достигнало и вещото лице по изслушаната от съда автотехническа
експертиза, чието заключение съдът кредитира като обосновано, компетентно изготвено и
пълно. Технически правилно е водачът на велосипеда да съобрази поведението си, скоростта
си и движението си с пресичащият на пешеходна пътека пешеходец, при наличието на
поставени знаци и съответна маркировка за това. С поведението си, виновният водач е
допуснал несъобразяване на поведението си с пътната обстановка, навлизайки с висока
скорост в кръстовище и отнемайки предимството на пресичащия на пешеходна пътека
пешеходец.
Направените от ответника с отговора на исковата молба възражения се явяват
неоснователни, същите останаха недоказани в хода на настоящото производство и не
кореспондират със събрания от съда доказателствен материал, а твърденията на ответната
страна се опровергават от същия. Така например, ответникът твърди ,че на въпросната дата,
непосредствено преди настъпване на ПТП, се чувствал зле здравословно, прилошало му , и
той завил към тротоара , за да стъпи на бордюра. В това време П. се блъснала в него.
Изложеният от ответника механизъм на ПТП не се подкрепя от приетите
доказателства,същият звучи житейски неправдоподобно. От заключението на САТЕ се
установява , че най-вероятното от техническа гледна точка място- зона на конфликта между
велосипеда и пешеходеца е върху пешеходната пътека , около средата й, по широчина и на
1.30 до 1.80 метра от десния бордюр на изходния за пешеходеца тротоар, което изключва
настъпването на удара в непосредствена близост до бордюра, както твърди ответника.
Отделно от това, силата на удара, за която свидетелстват причинените на ищцата
травматични увреждания и техния характер, води до извод за сравнително висока скорост на
движение на управлявания от ответника велосипед непосредствено преди настъпване на
удара, което е в остър разрез с твърденията на ответника.
Обстоятелството, че издаденото на ответника наказателно постановление е било
отменено от съда също не го оневинява, доколкото, както стана ясно, Наказателно
постановление №20-1006-001069 от 24.04.2020г., е било отменено поради мотиви, свързани
с финансовото и здравословно състояние на ответника. Видно от мотивите на съда,
8
последният приема за установено извършеното от ответника нарушение, като обясненията
на ответника относно механизма на настъпване на процесния инцидент са били напълно
опровергани от показанията на разпитаните по делото свидетели.
Твърдението на ответника, че пешеходката е попаднала в „опасната зона“ за спиране на
велосипедиста бе опровергана по категоричен начин от заключението по САТЕ, съгласно
което основни причини за произшествието от техническа гледна точка са избраната от
велосипедиста траектория на движение и пресичането на траекторията на пешеходеца в
момента на спиране на велосипеда върху пешеходната пътека, като велосипедистът е имал
техническа възможност да възприеме пешеходеца , който е дава признаци, че ще предприеме
пресичане, да намали скоростта или да промени траекторията си на движение.
По възражението за съпричиняване с правно основание чл.51, ал.2 ЗЗД:
Неоснователно ответникът твърди с поведението си ищцата да е допринесла за настъпване
на вредоносния резултат. Този свой извод съдът основава на създадените със Закона за
движение по пътищата задължения на пешеходците, както следва: пешеходецът е длъжен,
преди да навлезе в платното за движение, да се съобрази с разстоянието до приближаващо
превозно средство и със скоростта му на движение (чл. 32, ал.1 от ЗДвП); пешеходецът е
длъжен при пресичане на платното за движение по пешеходна пътека, освен спазване на
горното задължение, да не удължава ненужно престоя си на пешеходната пътека и да не
спира без необходимост на пътното платно и да спазва светлинните сигнали (чл. 113, ал.1,
т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП).
В случая не се установява тези задължения да са били нарушени от ищцата. От
доказателствата по делото безспорно се установи, че ищцата е пресичала на обозначеното за
целта място, а именно пешеходна пътека. В случая не се установи нито противоправно
пресичане от страна на пострадалата, нито същата внезапно да е излязла на пешеходната
пътека, поради което водачът на автомобила да не е могъл да реагира бързо и адекватно. По
делото не се установи ищцата по някакъв начин да е създала опасност както за самата себе
си, така и за останалите участници в движението. Точно обратното, същата е предприела
пресичане на обозначеното за това място. Житейски и законово поведението на водачът на
процесния велосипед е било неправилно и противоправно с оглед на факта, че при
приближаване към пешеходна пътека той е длъжен да пропусне стъпилите на нея или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта и спре. В случая причина за
настъпването на процесното ПТП са субективните действия на водача на увреждащото
превозно средство. От заключението по САТЕ се установи, че ищцата е пресичала пътното
платно върху пешеходна пътека със спокоен ход, като е достигнала почти до средата към
момента на удара. Видно от показанията на свидетелите , а и от обясненията на самата
ищца,последната е предприела пресичане след като е възприела пътната обстановка , вкл.
движението на ответника Д.. В депозираните пред съда обяснения по реда на чл.176 от ГПК
ищцата П. сочи, че непосредствено преди пресичане на пътното платно е възприела
движещият се по него велосипедист. Отрича да е говорила по телефона непосредствено
преди настъпване на ПТП. Решила да предприеме пресичане на пътното платно, тъй като
9
имало достатъчно разстояние между нея и велосипедиста /ответника Д./. Когато достигнала
средата на пешеходната пътека, била блъсната от ответника, като от удара и двамата
паднали на земята.
Не се установи също така ищцата да е говорила по телефона непосредствено преди или
по време на пресичане на пътното платно, поради което вниманието й да е било занижено.
От приетите по делото доказателства би могло да се направи извод единствено, че П. е
държала мобилен телефонен апарат в ръката си, но не и че е говорила по него.
Останаха недоказани и твърденията на ответника, съгласно които наличието на друг
автомобил , движещ се непосредствено пред велосипедиста, е попречило на ответника
своевременно да възприеме пресичащия пешеходец. Доказателства в тази насока не бяха
ангажирани от ответната страна в подкрепа на тези твърдения, като такова обстоятелство не
е било отразено нито в издадения Констативен Протокол за ПТП №1006р-3780 от
13.04.2020 г., нито е било възприето от свидетелите-очевидци на процесното ПТП.
При това положение, съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства,
свидетелски показания и заключението на САТЕ и СМЕ, сочи на извода, че е налице виновно
противоправно деяние от страна на деликвента Д., изразяващо се в нарушение на правилата за движение и
конкретно на чл.119 от ЗДвП, според който при приближаване към пешеходна пътека водачът на съответното
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре, което деяние е довело до вредоносен за ищцата резултат – физически травми,
предизвикващи болки и страдания.
Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Според задължителната и константна практика на ВКС - т. 4 на ППВС №
4/1968 г., размера на обезщетението за неимуществени вреди също следва да се определи от
съда по справедливост. В този смисъл е и даденото разрешение в постановени по реда на чл.
290 ГПК решения на ВКС: Решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на III г.
о; Решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г. на IV г. о.; Решение № 832 от
10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на III г. о.; Решение по гр. д. № 78/2011 г. на III г.о. В
тях е прието, че съгласно трайно установената практика на ВКС, размера на обезщетението
за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в
чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий
за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този
смисъл справедливостта по см. на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от
преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер
и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално
положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на
вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и е нужно съдът да съобрази всички
доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки
и страдания/.
Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства, съдът намира, че в резултат от
10
извършеното от ответника противоправно деяние, ищцата е изпаднала в състояние на
тревожност, имала е затруднения в адаптацията- била е принудена да промени обичайното
си поведение /била подтисната след инцидента, трудно се е придвижвала с помощни
средства и е била принудена да стой повече вкъщи, ограничила е социалните си контакти,
била е предразположена към стрес/. Извършените от ответника действия се намират в пряка
причинно-следствена връзка със страданията, които ищцата е претърпяла. Тези състояния
на психическото и емоционално състояние на ищеца несъмнено са били свързани със
значителни затруднения, неудобства и промяна на поведението на ищеца, вкл. по
отношение на контактите му с другите членове на обществото. След извършеното деяние
от ответника, е бил нарушен нормалния ритъм на живот на ищеца, което се установява от
събраният и проверен по делото доказателствен материал, вкл. от показанията на
разпитаните в качеството си на свидетели по делото лица.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че при определяне на обезщетението следва да
се вземат предвид горепосочените обстоятелства, като определи да бъде заплатено
обезщетение от ответника Д. на ищцата П. в размер на 5 000.00лв. в съответствие със
справедливостта и добрите нрави в обществото. В останала им част до претендирания
размер от 16 000.00 лева срещу ответника, искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан. При определяне на размера на дължимото се обезщетение съдът
следва да спази принципа на справедливостта в чл. 52 от ЗЗД и съдебната практика,
изхождайки от характера и тежестта на причинените на пострадалия травми, срокът за
възстановяването му, изживените от него болки и страдания, които биха могли да бъдат
овъзмездени само със заплащане на сума в такъв размер. С оглед изложеното, претърпените
от ищцата физически болки и страдания и негативните изживявания, представляващи по
същността си неимуществени вреди, следва да бъдат обезщетени. По справедливост
съгласно нормата на чл.52 ЗЗД и съобразно практиката на съдилищата, съдът определя
размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди в размер на 5 000.00 лв.,
съобразявайки вида и характера на причинените на ищцата телесни увреждания. С
присъждането на този размер на обезщетение, съдът намира, че ще бъдат справедливо
репарирани претърпените от ищеца неимуществени /морални/ вреди. Следва да се отхвърли
предявения иск в останалата му част – над присъдените размери от 5 000.00 лв. до
претендираните размери от 16 000.00 лв., като неоснователен и недоказан, тъй като
претендираното обезщетение се явява прекомерно и предвид трайно установената съдебна
практика в страната.
По иска за имуществени вреди:
Съгласно чл. 51, изр. 1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. По делото се установи, че ищцата е направила
парични разходи в общ размер от 205.00 лева, представляващи пряка и непосредствена
последица от увреждането, поради което дължимото обезщетение за причинените на ищеца
имуществени вреди е основателно. От приетото по делото заключение по извършената
11
съдебно-медицинска експертиза се установява, че пострадалата при ПТП на 10.04.2020г. е
получила пертрохантерно спукване на дясната бедрена кост, контузия на дясната колянна
става с вътреставни увреждания, охлузване на гърба. Във връзка с причинените й
травматични увреждания, ищцата е направила разходи за закупуването на помощни средсва,
тъй като първоначално й е било невъзможно да се движи самостоятелно, без помощта на
патерици.Общият размер на средствата, изразяващи се в разходи, които е направила ищцата
за лечението си е 205.00лв.- за закупуване на ортопедична наколенка, като направените
разходи са свързани с получените травми.
При това положение, предявеният иск за обезвреда на причинените на ищцата
имуществени вреди се явява основателен и доказан и следва да се уважи изцяло като такъв.
Върху уважените искове следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
съответното увреждане –от 10.04.2020г. до окончателното изплащане на обезщетенията.
По отношение на разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата направените по делото разноски. При този изход на делото, ответникът Д. следва
да бъде осъден да заплати на ищцата сторените по делото разноски съразмерно с уважената
част от иска. Видно от материалите по делото, ищцата е направила разноски във връзка с
образуването и воденото на гр.дело №86/2021г. , както следва: адвокатско възнаграждение в
размер на 1000.00лв. Същевременно,предвид уважената част от иска, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата П. сумата от 321.00лв. за сторените от нея разноски.
Ищецът също следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковете. Претендираните от ответната страна разноски
са в размер на 1010.00лв. за адвокатско възнаграждение, от които по съразмерност следва да
им се заплатят 686.00лв. Предвид изхода на делото , в полза на адвокат К.С. от АК-
Пазарджик, със съдебен адрес- гр. Пловдив, ул. „Хан Кубрат“№2 се дължи адвокатски
хонорар на основание чл.38 от Закона за адвокатурата в размер на 686.00лв. за оказаната от
него безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено лице /ответникът
Д. Б. Д., ЕГН-********** от гр. Пазарджик, ул.“******“№*, ет.*,ап.*/.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът Д. следва да внесе държавна такса върху
уважената част от предявените срещу него искове, в общ размер на 250.00 лв., както и да
заплати сумата от 148.91лв. в полза на РС –Пазарджик /по сметката на Пазарджишкия
районен съд/ предвид изплатените възнаграждения на вещите лица по изготвените съдебни
експертизи, съразмерно на уважената част от исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
12
ОСЪЖДА Д. Б. Д., ЕГН-********** от гр. Пазарджик, ул.“******“№*, ет.*,ап.* ДА
ЗАПЛАТИ на ЕЛ. ИВ. П., ЕГН-********** от гр.Пазарджик, ул. „********“№*, обл.
Пазарджик, на основание чл.45 от ЗЗД, сумата от 5 000.00 лв. /пет хиляди лева /,
съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразили се в душевни
болки и психически страдания, претърпени от П. в резултат на пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 10.04.2020г. , около 10.30 часа, на кръстовището на ул.
„**********“ и ул. „*******“ в гр. Пазарджик, ведно със законната лихва върху тази сума ,
считано от 10.04.2020 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в
останалата му част – над присъдените размери от 5 000.00 лв. до претендираните размери от
16 000.00 лв. /шестнадесет хиляди лева/, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д. Б. Д., ЕГН-********** от гр. Пазарджик, ул.“******“№*, ет.*,ап.* ДА
ЗАПЛАТИ на ЕЛ. ИВ. П., ЕГН-********** от гр.Пазарджик, ул. „********“№*, обл.
Пазарджик, на основание чл.45 от ЗЗД, сумата от 205.00 лв. /двеста и пет лева /,
съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди /закупуване на ортопедична
наколенка/, претърпени от П. в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на
10.04.2020г. , около 10.30 часа, на кръстовището на ул. „**********“ и ул. „*******“ в гр.
Пазарджик, ведно със законната лихва върху тази сума , считано от 10.04.2020 г. до
окончателното й изплащане
ОСЪЖДА Д. Б. Д., ЕГН-********** от гр. Пазарджик, ул.“******“№*, ет.*,ап.* ДА
ЗАПЛАТИ на ЕЛ. ИВ. П., ЕГН-********** от гр.Пазарджик, ул. „********“№*, обл.
Пазарджик, сумата от 321.00 лв. /триста двадесет и един лева /, представляваща сторените
от ищеца съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска, на основание
чл.78,ал.1 от НК
ОСЪЖДА ЕЛ. ИВ. П., ЕГН-********** от гр.Пазарджик, ул. „********“№*, обл.
Пазарджик , да заплати на адвокат К.П. С. от АК- Пазарджик, личен №**********, със
съдебен адрес- гр. Пазарджик, ул. „Иван Вазов“№18, обл. Пазарджик , на основание чл.38,
ал.2 от ЗАдв., адвокатско възнаграждение в размер на 686.00 лв. /шестотин осемдесет и
шест лева/
ОСЪЖДА Д. Б. Д., ЕГН-********** от гр. Пазарджик, ул.“******“№*, ет.*,ап.* ,
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС-Пазарджик, сумата в размер на 250.00 /двеста и петдесет / лева - държавна
такса , както и сумата от 148.91 лв. /сто четиридесет и осем лева и деветдесет и една
стотинки / - изплатено възнаграждение на вещите лица по изготвените съдебни експертизи,
съразмерно на уважената част от исковете
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд- Пазарджик
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
13