Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-„A“ въззивен
състав, в открито съдебно
заседание на осемнадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.
с. МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при
участието на секретаря Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева
гр. д. № 9161 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 109675 от 03.06.2020 г., постановено по гр. д. № 49244/2018
г. по описа на СРС, III ГО, 148 състав са отхвърлени изцяло предявените от Л.Т.
С., ЕГН ********** против „Т.С.И В.“ ЕАД, ЕИК ******** (като правоприемник на
Държавно предприятие „Т.С.И В., ЕИК ********) искове по:
-
чл. 344, ал.
1, т. 1 и 2 КТ за отмяна на уволнението на ищеца от длъжността „Ръководител
отдел „Планово-икономически“ при ответника, извършено със Заповед № РД-09-17/
31.05.2018 г. на ответника, и за възстановяването на ищеца на предишната
работа, като неоснователни;
-
чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ за сумата
10 657,98 лв., претендирана като обезщетение за оставане без работа поради
уволнението в периода от 31.05. до 31.11.2018 г., ведно със законната лихва от
27.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, като неоснователен;
-
чл. 128, т.
2 КТ за сумата 2003,59 лв., представляваща нетно трудово възнаграждение за м. 1
- 3 и 5. 2018 г., ведно със законната лихва от 25.07.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, поради плащане в хода на процеса;
-
чл. 86, ал.
1 ЗЗД за сумата 79,15 лв., претендирана като обезщетение за забава по отношение
на нетното възнаграждение за периода от 28.02.2018 г. до 24.07.2018 г., като
неоснователен за датата 28.02.2018 г. и за горницата над 29,46 лв. до пълния
претендиран размер от 79,15 лв., а за сумата 29,46 лв. - поради плащане в хода
на процеса;
-
чл. 220 КТ
за сумата 1776,33 лв., претендирана като брутно обезщетение за неспазен срок на
предизвестие, ведно със законната лихва от 25.07.2018 г. до окончателното
плащане на сумата, поради плащане в хода на процеса;
-
чл. 86, ал.
1 ЗЗД за сумата 20,85 лв., претендирана като обезщетение за забава в периода от
30.06. до 24.07.2018 г. върху брутното обезщетение за неспазен срок на
предизвестие, като неоснователен за датата 30.06.2018 г. и за горницата над
11,84 лв. до 20,85 лв., а за сумата 11,84 лв. - поради плащане в хода на
процеса.
С
Решението „Т.С.И В.“ ЕАД, ЕИК ******** е осъдено да заплати на Л.Т. С., ЕГН **********
на основание чл. 78 ГПК сумата от 149,01 лв. – разноски по делото, както и да
заплати по сметка на СРС сумата от 152,95 лв. – разноски пред първата
инстанция.
Срещу
постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца Л.Т.С., чрез
пълномощника адв. В.В., в която се обжалва решението, в частта, в която с
отхвърлени исковете по: чл. 344, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от КТ за отмяна на уволнението от длъжността „Ръководител отдел
„Планово-икономически“, извършено със Заповед № РД-09-17/31.05.2018 год. и за
възстановяване на ищеца на предишната работа при ответника „Т.С.И В.“ ЕАД;
както и по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр.
с чл. 225 от КТ за сумата от 10 657,98 лева, претендирана като обезщетение
за оставане без работа поради уволнението в периода от 31.05.2018 год. до
31.11.2018 год., ведно със законната лихва от 27.05.2018 год. до окончателното
изплащане на вземането.
В
жалбата се излага, че в тази част постановеното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно
и следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да
бъдат уважени предявените искове. Жалбоподателят поддържа, че при постановяване
решението, съдът не е взел предвид липсата на активно поведение от страна на
ответника да докаже законосъобразността на извършеното уволнение. Твърди се, че
неоснователно в атакуваното решение е прието, че по делото е доказано от страна
на ответника, че ищецът попада в понятието на „служител от ръководството на
предприятието“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ. Сочи се, че съгласно разпределената
от съда доказателствена тежест в доклада по делото е указано, че в доказателствена
тежест на ответника е да докаже законността на уволнението като счита, че в тази
доказателствена тежест попада и положителният факт дали ищецът е ръководен
служител, с оглед оспорването на това обстоятелство с исковата молба. Поддържа
се, че такова пълно и главно доказване не е проведено в хода на първоинстанционното
производство.
На
следващо място, във въззивната жалба се навеждат доводи, че атакуваната заповед
е подписана от лице без представителна власт, тъй като видно от Търговския
регистър към АВ по партидата на ответното дружество, лиецто Б.Д.е вписан като
управител на 01.06.2018 г., а заповедта за прекратяване е издадена и връчена на
31.05.2018 г. и следователно 1 ден по-рано. Поради изложеното жалбоподателят счита,
че неправилно в решението е прието, че лицето Б.Д.разполага с представителна и работодателска
власт.
В
жалбата се излага, че липсва и конкретна бизнес задача и постигането на
Финансов резултат/бизнес план към датата на прекратяване на трудовия договор с
ищеца като необходим и задължителен елемент на договора за възлагане на
управление на ръководителя на предприятието. Поддържа се, че представеният по
делото договор за управление не може да бъде определен като „договор за
управление”, доколкото не отговаря на съществената характеристика на същия за
възлагане и преследване на бизнес цел, поради което въз основа на него не могат
да бъдат уволнявани служители от ръководството на предприятието, доколкото
същият не налага необходимост от избор на екип за постигане на конкретно
възложени цели. Жалбоподателят счита, че не може да се приеме и изводът на
съда, че следва да се вземе предвид предходния бизнес план, тъй като същият не
попада в приложното поле на чл. 328, ал. 2 КТ и не може да послужи за основание
за прекратяване на трудови правоотношения.
Поддържа
се, че правилно е посочено от първоинстанционния, че представената декларация от
21.05.2018 г. е антидатирана и е създадена за целите на съдебното производство,
но едновременно с това съдът е възприел тезата на ответника, че е налице конкретна
бизнес задача. Излага се, че неправилно е било прието в атакуваното решение, че
са налице конкретни бизнес задачи, тъй като договорът за възлагане на
управлението от 16.05.2018 г. не съдържа бизнес задачи. Сочи се, че заложените
в него цели са изключително общи и абстрактни, не съдържат конкретни
икономически показатели, които новият директор следва да постигне, поради което
не може да се приеме за бизнес програма на управителя.
Поради
изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната
част и вместо него да постанови друго, с което да уважи исковете за отмяна на
уволнението, възстановяване на предишната работа, както и да бъде уважена
исковата претенция по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225 КТ, ведно със законна
лихва от 27.05.2018 г. Претендира и разноските във въззивното производство.
Въззиваемата
страна по делото „Т.С.И В.“ ЕАД е депозирала отговор на въззивната жалба, в
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който оспорва жалбата като неоснователна и
моли съда да я остави без уважение, а първоинстанционното решение, в
обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Решението,
в частта, с която са отхвърлени другите предявени искове поради извършено
плащане в хода на процеса е влязло в законна сила като необжалвано.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с предявени от Л.Т. С., ЕГН ********** против „Т.С.И В.“ ЕАД, ЕИК
******** (като правоприемник на Държавно предприятие „Т.С.И В., ЕИК ********)
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ за отмяна на уволнението
на ищеца от длъжността „Ръководител отдел „Планово-икономически“ при ответника,
извършено със Заповед № РД-09-17/ 31.05.2018 г. на ответника, както и за
възстановяването на ищеца на предишната работа; по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.
225 КТ за осъждане на ответника да му заплати сумата 10 657,98 лв. - обезщетение за оставане без работа поради
уволнението в периода от 31.05. до 31.11.2018 г., ведно със законната лихва от
27.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; по чл. 128, т. 2 КТ за заплащане
на сумата от 2003,59 лв., представляваща нетно трудово възнаграждение за м. 1 -
3 и 5. 2018 г.; по чл. 220 КТ за сумата от 1776,33 лв. – претендирана като брутно
обезщетение за неспазен срок на предизвестие; по чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение
за забава за периода от 28.02.2018 г. до 24.07.2018 г. по отношение на нетното
възнаграждение в размер на сумата от 79,15 лв.; чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение
за забава за периода от 30.06. до 24.07.2018 г. по отношение на обезщетението за неспазено
предизвестие в размер на 20,85 лв., ведно със законната лихва върху главниците
от датата на исковата молба до окончателното им изплащане.
Ищецът
твърди, че е работел при ответното държавно предприятие по Трудов договор от 18.06.2012
г. на длъжност „Ръководител отдел „Икономически анализи и прогнози/„Планово
икономически“ при брутно трудово възнаграждение от 1776,33 лв. На 16.05.2018 г.
ответникът сключил Договор за управление с Б.Д.. С предизвестие изх. № 1329/31.05.2018
г. и Заповед № РД-09-17 на Б.Д.от същата дата, връчени на ищеца на тази дата,
трудовото правоотношение на ищеца било прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ и чл. 42, ал. 2 от Правилника за дейността и структурата на ответното държавно
предприятие. Ищецът счита уволнението за незаконно, тъй като не е част от
ръководството на предприятието, още по-малко с функции от значение за стопанските
му резултати. За посочения период от време от подписването на Договора за
управление до връчването на заповедта за уволнение нямало изработен и надлежно
приет бизнес план с конкретни поставени цели. Към момента на издаване на уволнителната
заповед Б.Д.не е разполагал с представителни и управленски функции.
Ответникът
„Т.С.И В.“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок
по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който е оспорил предявените искове като неоснователни.
Признава наличието на трудово правоотношение, неговото прекратяване и договора
за управление, като счита, че уволнението е настъпило, считано от 01.06.2018г.,
а Б.Д.е назначен и със заповеди на министъра на транспорта. Твърди, че с оглед
длъжностната характеристика и Правилника, длъжността на ищеца има управленски и
контролни функции - по извършване на анализи, предложения по отношения на
обекти, система за управление, ръководство на главните експерти. Ответникът
поддържа, че наличието на бизнес задача или план за изпълнението й не е
необходимо, особено в държавни предприятия, които не са търговски дружества,
като цитира съдебна практика и се позовава на специалния ЗПСВВМТВКПДДП. Твърди
се, че независимо от това, в договора са били поставени финансови изисквания, а
на 28.05.2018 г. бил одобрен бизнес план за 2018 г. Поддържа се, че искът за
оставане без работа като акцесорен на главния иск е неоснователен, а възнаграждението
и обезщетенията били платени.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна,
поради което е процесуално допустима.
Съгласно
нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваните му части, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършена служебна проверка настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно
и процесуално допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение
на императивни материалноправни и процесуалноправни норми, поради което следва
да бъдат обсъдени доводите относно правилността му.
Настоящият
въззивен състав намира, че обжалваното решение е правилно, като фактическите и
правни констатации на въззивния съд съвпадат с направените констатации от
районния съд в атакувания съдебен акт, поради което и на основание чл. 272 от ГПК,
настоящият състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Във връзка с
изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави следното:
Не
се спори между страните по делото, че между тях е съществувало валидно трудово
правоотношение, като ищецът е заемал длъжността Ръководител отдел икономически анализи и прогнози „Планово-икономически“.
Работодателят
е упражнил субективното си потестативно право едностранно да прекрати трудовия
договор с ищеца на основание чл. 328, ал. 2 КТ – поради сключването на договор
за управление на предприятието.
На
31.05.2018 г. на ищеца е връчено 30-дневно предизвестие № 1329/31.05.2018г. за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328 ал. 2 КТ,
подписано от Б.Д.. На същата дата му е връчена и Заповед № РД-09-17/
31.05.2018г., с която при посочено „основание чл. 328, ал. 2 КТ (поради
сключване на договор за управление на предприятието за тригодишен мандат,
считано от 15.06.2018 г.), във връзка с чл. 326, ал. 2 от КТ, чл. 42, ал. 2 от
Правилника за дейността и структурата на ответното предприятие и предизвестието
трудовият договор е прекратен считано от деня, следващ деня на връчване на
заповедта, а на основание чл. 220, ал. 1 КТ е постановено да му се изплати
обезщетение за неспазен срок на предизвестието в размер на брутното трудово възнаграждение
за 30 дни.
Жалбоподателят
поддържа довод, че е необоснован изводът на решаващия съд, че по делото е
доказано от ответника, че ищецът попада в понятието на „служител от
ръководството на предприятието“ по смисъла на § 1, т.3 ДР от КТ.
Съгласно
легалното определение, дадено в § 1, т. 3 от ДР на КТ, в ръководството на
предприятието са включени ръководителят на предприятието, неговите заместници и
други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително
и в поделение на предприятието, както и колективните изборни органи за
управление (стопански съвет, управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно
бюро и други подобни). Преценката за ръководния характер на длъжността следва
да се извършва конкретно при всеки отделен случай, като освен задълженията по
длъжностна характеристика, критерий е и мястото на длъжността в общата
структура на длъжностите в предприятието и включените в нея трудови функции.
Следва да се има предвид също така, че само по себе си обстоятелството, че
длъжността носи наименованието „ръководител“ не обосновава извод, че служителят
е имал ръководни (управленски функции) и съответно, че е имал качеството на
служител от ръководството на предприятието. Характерът на длъжността като
ръководна се определя от длъжностната характеристика, а не от определянето й
като ръководна по Единния класификатор на длъжностите (решение № 250 от
13.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2682/2013 г., ГК, ІІІ ГО; решение № 442 от
8.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1621/2009 г., ГК, III ГО, постановени по реда
на чл.290 ГПК).
В
случая, въззивният съд намира, че между страните е уговорено, че ищцовата
длъжност е ръководна. Този извод се потвърждава от представената по делото
длъжностна характеристика. В т. IX и X от същата е посочено, че ищецът е подчинен
на директора на дирекция, главен счетоводител, а на ищеца са подчинени
експертите в отдел „Планово-икономически“. В тази връзка, съдът намира, че от една
страна, ръководният характер на длъжността се изразява в направляването на
подчинените експерти, а от друга страна, в извършването на икономически анализ
и изготвяне на предложения за намаляване на преразходите. Следва да бъде взето
предвид също така, че въпросната длъжност се намира в Главното управление на
ответното предприятие, чиято задача очевидно е да направлява цялостната му
дейност и да осигурява и координира работата на отделните териториални
поделения.
В
тази връзка, настоящият състав намира, че от представената длъжностна
характеристика на ищеца се установява безспорно, че на същия са възложени
задачи по управление, ръководство и контрол на трудовия процес, в част от
главното управление на работодателя, поради което твърденията на жалбоподателя
в тази насока са неоснователни. От ответната страна, противно на доводите на
въззивника са представени и доказателства за структурата на предприятието, а
именно длъжностното разписание, което в унисон с договора и длъжностната характеристика
разкрива, че ищецът е ръководител на отдел от трима души в централата на
предприятието. Структурата на предприятието е регламентирана в Правилника за дейността
и структурата на държавно предприятие „Т.С.И В., ДВ 13/02г., изм. ДВ 90/16 г.).
Съгласно чл. 24 от Правилника, главното управление осъществява административно-техническо,
инженерно, финансово, материално и правно осигуряване и контрол на дейността на
предприятието. Съгласно чл. 32а дирекция „Финансово-икономическа“ се състои от
отдели, които се ръководят от ръководители, като съгласно предвиденото в чл. 32
относими правомощия на процесния отдел са разработването на икономически анализи
на дейността на предприятието и предложения за повишаване на нейната
ефективност; на ежегодния бизнес план на предприятието; планирането и
отчитането на крайните икономически показатели на предприятието и др.
Следва
да се посочи от съда също така, че разглежданото основание за едностранно
прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя намира
приложение независимо дали служителят е пряко и непосредствено подчинен на управителя
или е подчинен посредством други служители в управленската структура на
предприятието. То е приложимо по отношение на всички лица, на които е възложено
управлението на трудовия процес във всяко едно отделно звено на предприятието.
В ръководството на предприятието се включват всички служители, от чиято трудова
функция пряко зависи дейността на предприятието или на отделни негови звена, с
оглед постигането на съответните цели по предмета на дейност на работодателя, в
който смисъл са решение № 123/13.09.2016 г. по гр. д. № 117/2016 г. на ВКС, ГК,
ІV ГО; решение № 442/08.06.2010 г. по гр. д. № 1621/2009 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО;
решение № 111/12.03.2012 г. по гр. д. № 726/2011 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение
№ 388/06.12.2012г. по гр. д. № 582/2012 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО и др.
По
изложените съображения съдът счита за неоснователен релевирания от жалбоподателя
довод, че заеманата от него длъжност не попада в понятието на „служител от
ръководството на предприятието“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ.
По
отношение на релевираното възражение относно липсата на представителна власт на
лицето, което е подписало заповедта за уволнение, съдът намира следното:
По
делото е безспорно, че по силата на Договор за възлагане на управление на
предприятието от 16.05.2018 г., сключен между Б.Н.Д., в качеството му на
изпълнител /главен директор и член на УС на ДП ТСВ/ и Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, в качеството му на възложител /орган
упражняващ правото на собственост на държавата в ДП ТСВ/ е възникнало
правоотношение по възлагането на управлението на Държавното предприятие
съгласно съответните разпоредби на Закона за преобразуване на строителните
войски, войските на Министерството на транспорта и войските на Комитета по пощи
и далекосъобщения в държавни предприятия. Съгласно чл. 13 от този закон, Министърът
по чл. 2, респ. в случая съгласно чл. 7 от Правилника за дейността и
структурата на ДП "Т.с.и в." /ПДСДПТСВ/ Министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията назначава и освобождава членовете на
управителния съвет и главния директор. На основание чл. 8, ал. 1 от ПДСДПТСВ,
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията назначава и
освобождава членовете на управителния съвет и главния директор, сключва и
прекратява договорите за управление с тях и определя възнагражденията им, а
съгласно чл. 13, ал. 2 от ПДСДПТСВ главният директор се назначава за срок от
три години без ограничение на броя на мандатите.
Със
Заповед № ПД-112/16.05.2018 г. и Заповед № ПД-113/16.05.2018 г. Б.Н.Д. е
назначен за член на Управителния съвет и Главен директор на ДП "Т.с.и в." с мандат от три години,
считано от 16.05.2018 г. Въз основа на тези заповеди са подписани представените
от ищеца договори за възлагане на управлението за посочения период – Договор, с
peг. № ВД-12/16.05.2018 г. и Договор, с peг. № ВД-13/16.05.2018 г.
Следва
да се посочи, че вписването на главния директор в Търговския регистър има
единствено оповестително значение, (чл. 7 ал. 2) и се извършва в 7-дневен срок
след като обстоятелството вече е настъпило (чл. 6 ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ). Невписаните
обстоятелства са непротивопоставими само на онези трети лица, които не са знаели,
че те съществуват (чл. 10 ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ). Съдът намира, че това правило е
неприложимо към ищеца, тъй като на първо място е спорно дали служителите
представляват трети лица за предприятието, а на следващо място - уволненият
служител е част от структурата на самото предприятие, поради което за него
вписването на новия представляващ и управляващ е без значение. От значение е само наличието на сключен
договор и започване на мандата, което е начало на изпълнението. В този смисъл
правилно е било прието в мотивите на първоинстанционния съд, че предвид
ръководната позиция на ищеца и връчената му от новия директор заповед, не би
могло да се приеме, че същият не е знаел за промяната, още повече, че в случая
не се касае за действие на стария директор, а за извършено действие от един
действително назначен към онзи момент директор.
Във
връзка с изложеното, че вписването в Търговския регистър има единствено
оповестително действие, то следва да се приеме, че началото на изпълнение на
договора за управление не е датата на неговото вписване в ТР, а датата, от
която новият главен директор по волята на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията е започнал да изпълнява задълженията си по договора. Съгласно
чл. 2 от Договора с Главния директор за възлагане на управлението на ДП „Т.с.и в.“,
peг. № ВД-12/16.05.2018 г. и на Договор peг. № ВД-13/16.05.2018 г., договорът
поражда действие между страните от датата, определена в заповедта на министъра
за назначаване на Главния директор и на нов член на УС на ДП „ТСВ“, които са
представени от ищеца. Съгласно т. 3 от Заповед № ПД-112/16.05.2018г. и от
Заповед № ПД-113/16.05.2018 г. назначаването на Б.Д.за главен директор и нов
член на УС на ДП ТСВ е считано от датите на двете заповеди - 16.05.2018 г. В
тази връзка съдът намира, че с волеизявлението на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, обективирано в посочените заповеди се доказва датата,
от която започва изпълнението на договора за управление, която е преди датата
на уволнението. Съгласно т. 4 от Заповед № ПД-112/16.05.2018 г. и от Заповед №
ПД-113/16.05.2018г., Министърът на транспорта, информационните технологии и
съобщенията е наредил на новия главен директор на ДП „ТСВ“ да предприеме
необходимите правни и фактически действия по вписване на обстоятелствата по
заповедите в регистъра. С оглед на изложеното се доказва още веднъж, че с
подписването на Договор, с peг. № ВД-12/16.05.2018 г. и на Договор, с peг. №
ВД-13/16.05.201г., с подписването пред нотариус на съгласие за приемане на
управлението и образец от подпис и с входиране на всички документи в ТР,
главният директор на ДП „ТСВ“ е обективирал намерението си да започне
изпълнението по договора, считано от дата 16.05.2018 г. От значение е също така
и обстоятелството, че дори и уволнението да е извършено от лице без
представителна власт, на същата може да се позовава само представляваният, а и
уволнението се явява санирано с подадения по делото отговор на исковата молба,
в който главният директор (вече вписан) признава уволнението и поддържа неговата
законност (чл. 42 ЗЗД).
Поради
изложеното настоящият състав намира, че съдът правилно и законосъобразно е
приел, че оспорената заповед е издадена от надлежно легитимирано да представлява
предприятието лице, към момента на издаването й.
По
отношение на възражението за липсата на конкретна бизнес задача и постигането
на финансов резултат/бизнес план, съдът намира следното:
Работодателят
е държавно предприятие, чиято структура, управление, задачи и цели са посочени
в Закона за преобразуване на строителни войски, войските на МТ и т.н. и в
Правилника за дейността и структурата на ДП „ТСВ“. Съгласно чл. 4 от
Закона са посочени основния предмет на
дейност на предприятието и неговите публични цели. В чл. 6 от същия закон е
посочено, че предприятието има право и на друга дейност, включително да участва
като възложител или изпълнител в обществени поръчки. Посочено е, че
предприятието си има имущество, с което отговаря за своите задължения /чл. 10 /
Отделно от това в ПДС на ДП „ТВС“ – в чл. 5 е посочено, че извън публичните си
функции предприятието изпълнява дейността си изцяло със собствени средства.
Съответно в чл. 8 е посочено, че Министъра на транспорта назначава и
освобождава членовете на управителния съвет и главния директор, сключва и
прекратява договорите за управление с тях. С оглед изложеното съдът намира, че
без да е търговско дружество ответникът е предприятие, което има и търговски
функции, доколкото има собствено имущество, участва по определение /по дейност/
в търговския живот като сключва сделки в изпълнение на своята дейност, отговаря
по сделки и реализира печалби от своята професионална дейност.
Договорът
за възлагане на управление е вид договор за поръчка с елементи на изработка. Разпоредбите,
уреждащи съдържанието на договорите за
поръчка, в това число и договорите за
управление, не са с императивен характер,като конкретното съдържание на
отделния договор за управление на предприятието зависи от интереса на
принципала. Принципалът е този, който предоставя на управителя, директора или
органен представител управлението на търговското предприятие като съвкупност от
субективни права, правни задължения и фактически отношения , като поставя пред
него изисквания и цели, в зависимост от самото управлявано предприятие и
неговия предмет на дейност, поради което страните по тези договори могат
свободно да уговарят правата и задължения, при изпълнението на които да се
осигури постигането на целите на предприятието чрез упражняване на неговата
дейност.
Отделно
от изложеното, за пълнота настоящият
съдебен състав приема, че от
представения договор за управление на ответното ДП може да се направи
извод, че и по отношение на управлението на ответното предприятие са поставени
финансови изисквания към главния
директор. От представения договор за възлагане на управлението от 16.05.2018 г. се установява, че освен организационното
управление на предприятието, на директора са възложени и задачи за постигане на
финансови резултати, тъй като е предвидена
възможност за предсрочно прекратяване на договора поради влошаване на финансите
на предприятието, както и при неизпълнение на бизнес-задачите. В тази връзка в чл.
4, т. 1 от Договор peг. № ВД-12/16.05.2018 г. е предвидено, че главният
директор организира, ръководи и контролира цялостната дейност на ДП „ТСВ“, а
съгласно чл. 4, т. 6 от същия директорът изготвя и представя на Министъра
тримесечна информация за състоянието на предприятието по основни икономически
показатели. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Договора директорът получава
възнаграждение, съгласно приложението, неразделна част към него, а в чл. 14,
ал. 1, т. 2 от договора е предвидено, че същият се прекратява предсрочно от
Министъра при действия или бездействия от страна на директора, довели до влошаване
на финансовите резултати. Към договора е налице и Приложение, с посочени в него
показатели, които директорът следва да изпълни и от които зависи прекратяването
на договора.
Въззивният
съд намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че Договорът с
главния директор за възлагане на управление на ДП „Т.с.и в.“, с peг. №
ВД-12/16.05.2018 г. не следва да се разглежда самостоятелно, а само във връзка
с Договор, peг. № ВД- 13/16.05.2018 г., тъй като главният директор е и член на
Управителния съвет на предприятието съгласно ЗПСВВМТВКПДДП и ПДСДПТСВ. Посоченото разбиране следва и от чл. 14, ал.
1, т. 6 от договора. Съгласно чл. 4, т. 1 от Договор, peг. № ВД- 13/16.05.2018
г. директорът се задължава да осъществява ефективно управление, при спазване на
действащото законодателство и клаузите на договора. Съгласно чл. 4, т. 4 от договора,
директорът се задължава да участва в изготвянето и представя на Министъра за
утвърждаване бизнес-програма на предприятието и осигурява нейното изпълнение.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от договора директорът внася по доверителна банкова
сметка ***о си брутно възнаграждение, която се възстановява след прекратяване
на договора и освобождаването му от отговорност. От посочените разпоредби е
видно, че действителната воля на страните и на принципала, която е била
правилно тълкувана от първоинстанционния съд е директорът да осъществява
ефективно управление на предприятието, в съответствие с действащото законодателство,
да не влошава финансовите му резултати и да изпълнява икономическите
показатели, определени в приложение към договора. В противен случай, директорът
носи отговорност, като на същия ще бъде прекратен договора за управление, ще
отговаря с предоставената гаранция, а възнаграждението, което остава да му се
заплати ще бъде силно занижено.
На
следващо място, видно от приложението към Договор, с peг. № ВД-12/16.05.2018
г., съдържащо показателите, които директорът следва да изпълни, в същото се
съдържат икономически показатели: стойност на ДМА, средносписъчен брой на
персонала, рентабилност, изменение на финансовия резултат, обслужване на
кредитите и задължения на предприятието /в този см. Решение № 249 от 04.07.2013
г. на ВКС по гр. д. № 1358/2012 г., IV г. о., ГК/. При разглеждане на
показателя „изменение на финансовия резултат“ в приложението са посочени 4
опции: запазване или увеличаване на загубата; намаляване на загубата; запазване
или увеличаване на печалбата. Тези 4 опции нямат цифрово изражение, но първата винаги
ще доведе до предсрочно прекратяване на договора за управление (влошаване на
финансовите резултати на дружеството), а останалите 3 ще увеличат възнаграждението
на управляващия. По отношение на показателите „рентабилност“, „обслужване на
кредитите“ и „задължение на дружеството“ - липсата на рентабилност, неспазване
на сроковете, записани в кредитните споразумения или неспазени срокове по
текущите задължения и необслужвани редовно просрочени задължения по сключени
договори за погасяването им не само, че получават бална оценка /0,00/, но и са
основание за предсрочно прекратяване на договора и търсене на отговорност от
управляващия, тъй като представляват влошаване на финансовите резултати на
дружеството по см. на чл. 14, ал. 1, т. 2 от Договора.
За
пълнота на изложеното следва да се посочи, че съгласно съдебната практика,
обективирана в Решение № 144 от 04.07. 2019 г. по гр.д. № 4350/2018 г. на ВКС, IV г.о., постановено
по реда на чл. 290 ГПК се приема, че при липсата на друга уговорка, новият директор
е ангажиран с постигането на икономическите показатели по приетия и действащ
финансов план на държавното предприятие, като е без правно значение по чие
предложение е приет финансовия план и дали той се съдържа в самия договор или в
други документи. Във връзка с посочената съдебна практика и с оглед на
представения от ищцовата страна Договор, с peг. № ВД-12/16.05.2018 г. с главния
директор за възлагане на управлението на ДП „Т.с.и в.“ следва да се приеме, че
главният директор към момента на назначаването си и към момента на уволнението
е бил ангажиран с изпълнението на плана на държавното предприятие, от което
следва, че възражението на въззивника за липса на бизнес план, както и за
неангажираност на директора към бизнес плана е неоснователно.
В
тази връзка, въззивният съд намира, че са правилни изводите на
първоинстанционния съд относно наличието на бизнес задача в договора за
управление.
По
изложените съображения настоящият
съдебен състав намира, че предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Предвид
обстоятелството, че главният иск е неоснователен и с оглед акцесорния характер
на исковете за възстановяване на работа поради незаконното уволнение, както и
за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение, също се явяват неоснователни.
Поради
съвпадане на крайните изводи на въззивна инстанция с тези на първоинстанционния
съд, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение, в обжалваната му
част, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а подадената
въззивна жалба следва да се остави без уважение като неоснователна.
С
оглед изхода на спора, право на разноски за въззивното производство има въззиваемата
страна, която е претендирала разноски по делото, но с оглед на обстоятелството,
че доказателства за реално направени разноски по делото не са представени от
същата, то такива не следва да се присъждат.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 109675 от 03.06.2020 г., постановено
по гр. д. № 49244/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 148 състав, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.