Р Е Ш
Е Н И Е
№……………..
07.07.2020 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Йорданова гр.дело № 16764 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 240, ал. 1 ГПК
С решение от 13.12.2018 г. по
гр.д. №39384/2018 г. по описа на СРС,153
състав, постановено по реда на чл.238 ГПК,
е признато за установено, че Г.Й.Г., ЕГН:********** дължи на „Т.С.“ ЕАД
на основание чл.59 ЗЗД сумата от 56,44 лв., представляваща стойност на
доставена топлинна енергия в периода 01.10.2014 г.-30.04.2017 г., сумата от
38,12 лв. за дялово разпределение за периода 01.10.2014 г.-30.04.2017 г. в имот с абонатен №Т400456 –магазин №1, находящ се в гр. София, ж.к. „********,
с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, заедно със
законната лихва от 30.11.2017 г. до погасяване на задължението, както и на
основание чл.86, ал.1 ГПК, сумата от 9,01 лв. – обезщетение за забава за
периода от 01.12.2014 г. -20.11.2017 г. и сумата от 6,62 лв., представляваща
лихва за забава върху вземането за главница за дялово разпределение за периода
01.12.2014 г.-20.11.2017 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение
по гр.д. №84161/2017 г. по описа на СРС,
153 състав.
Срещу
неприсъственото решение е подадена молба от 27.06.2019 г. за отмяна от ответника Г.Й.Г. чрез адв. П.. В молбата се поддържа, че в хода
а първоинстанционното производство са допуснати процесуални нарушения при
връчването на преписи от исковата молба и призоваването му за съдебни
заседания. Излага, че през целия период на провеждане на производството пред
СРС е живял на посочения от него във възражението му по чл. 414 от ГПК в
заповедното производство адрес – гр. София, ж.к. ********. Сочи, че при връчване на препис на исковата
молба, районният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.41, ал.2 ГПК
вместо да разпореди залепяне на уведомление по чл.47 ГПК. Излага, че при
призоваването му за съдебното заседание, не е спазен реда на чл.47, ал.1 и сл. ГПК за залепяне на уведомление, поради което призоваването му е било нередовно.
Сочи нарушение на разпоредбите за залепяне на уведомление и при връчване на
съдебното решение. Излага, че за решението на СРС е разбрал след залепване на
посочения адрес на уведомление от ЧСИ за образувано изпълнително производство
за събиране на вземанията признати за установени с неприсъственото решение.
С уточнителна молба от
07.08.2015 г. молителят е уточнил молбата си за отмяна, като поддържа, че
същата е с правно основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК, а не чл.240 ГПК, доколкото
неприсъственото решение не му в връчено надлежно и в този случай не са налице
предпоставки по чл.240, ал.1 ГПК.
Ответникът по
молбата "Т.С." ЕАД счита, че молбата следва да бъде оставена без
уважение. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач „Т.“ ООД, на страната на ищеца, не е
депозирало становище в предоставения му срок.
Софийският
градски съд, като прецени данни по делото и взе предвид доводите на страните, с
оглед наведеното основание за отмяна, приема следното:
Молбата за отмяна на неприсъственото решение,
постановено по гр.дело № 39384/2018 г. по описа на СРС, ГО, 153 с-в, се
явява процесуално допустима.
Нормите на чл. 240, ал. 1, т. 1 до т. 3 ГПК са
специални по отношение на нормата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и доколкото е
налице идентичност на уредените с тях предпоставки за отмяна на влязло в сила
решение, отнасящи се до лишаване от възможност за участие на страната, то
разпоредбите на чл. 240, ал. 1, т. 1 до т. 3 ГПК изключват отмяната по чл. 303,
ал. 1, т. 5 ГПК. Този извод се подкрепя и от разпоредбата на чл. 303, ал. 3, ГПК оставяща поле за приложение на чл. 303, ал. 1 ГПК за отмяна на
неприсъствено решение по причини, които не са предвидени в чл. 240, ал. 1 и ал.
2 ГПК / така Определение № 418 от 20.07.2015 г. на ВКС по ч.
т. д. № 1423/2015 г., II т. о., ТК. Неоснователен е въведеният довод, че подадената
молба е такава за отмяна по чл. 303 ГПК, тъй като неприсъственото решение не е
връчено на страната, а отмяната по чл. 240, ал. 1 ГПК е допустима само в
едномесечен срок, който тече от връчване на решението. След като страната се
позовава на липса на връчване по смисъла на чл. 240, ал. 1 ГПК, то за нея не е
започнал да тече срокът за подаване на молба за отмяна на основание чл. 240,
ал. 1, т. 1 ГПК / така Определение № 140 от 30.10.2013 г. на ВКС по т. д. №
1151/2013 г., I т. о., ТК/ и в конкретния случай съдът прави преценка, че
молбата е подадена в срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
От данните по заповедното производство по ч.гр.д №84161/2017 г. по описа на СРС, 153 състав се установява,
че издадената заповед за изпълнение е получена редовно връчена – получена е
лично от длъжника Г. на 10.04.2018 г. на
адрес: *** /л.14 от заповедното дело/. В депозираното на 23.04.2018 г. възражение
по чл.414 ГПК длъжникът е посочил същия адрес. В полученото от Г. съобщение е
вписано задължението на страната по чл.41, ал.1 ГПК – при отсъствие повече от
един месец от адреса, който е съобщил по делото или на който му е връчено
съобщение, да уведоми съда за новия си адрес. Указана е и последицата от
неизпълнението на задължението, а именно, че всички съобщения ще се прилагат по
делото и ще се смятат за връчено / чл.41, ал.2 ГПК/.
Производството по гр. д. № 39384/2018 г. по
описа на СРС, 153 състав е образувано по
искова молба на "Т.С.“ ЕАД срещу молителя за установяне на парични
притезания, за които е издадена заповед за изпълнение по .гр.д №84161/2017
г. по описа на СРС, 153 състав.
Съобщение с приложен препис на исковата молба
е изпратено до ответника / молител в настоящото производство/, до посочения по
делото лично от длъжника адрес в гр. София, ж.к. „*****“. В разписката за
връчването на съобщението /л. 60 от делото/, от връчителя е удостоверено, че
адресът е посетен на 21.08.2018 г. и 22.08.2018 г., като по данни на
домоуправителя С.Т.няма лице Г.Г. на адреса и никога не е имало, собственици на
апартамент № 28 били сем .П., а от 2015 г. има нови собственици, които Г.
е заявила че не познава.
Районният съд е разпоредил да се извършат още
три посещения в рамките на един месец. Видно от разписката на л.61, адресът е
посетен на 30.08.2018 г., 15.08.2018 г. и 05.10.2018 г. по различно време, като
отново са удостоверени сведения от С.Т.за липсата на „такова“ лице на адреса.
Районният съд е приложил разпоредбата на чл.41, ал.2 ГПК, с оглед което
съобщението е приложено по делото и е сметнато за връчено.
Призовка до Г.Г. за откритото заседание по
делото е изпратена отново на същия адрес / л.64/, като след посещения на
05.11.2018 г. и 06.11.2018 г. връчителят отново е изложил извършените от него
действия във връзка с връчването – получаване на сведения от същото лице, че Г.
не живее на адреса и от 2015 г. апартамента има нови собственици / след семП./,
които тя не познава. За призовката за съдебното заседание, на 14.11.2018 г. на
адрес в ж.к. „*****“ е залепено уведомление по чл.47 ГПК /л.68/, като
връчителят е отбелязал, че е залепил уведомлението на входната врата на ап.28 и
е пуснал екземпляр от същото в пощенската кутия на ап.28. Районният съд е
приложил разпоредбата на чл.41, ал.2 ГПК.
В производството пред СГС е разпитан един
свидетел по искане на молителя, който цели да установи, че от закупуване на
апартамента от него през 2004 г./ видно от нотариален акт, №124, том 2, рег. №7002, дело №300/21.04.2004
г., приложен към молбата за отмяна на неприсъственото решение/ и до момента,
ищецът живее в ап.28 и него е напускал. При разпита свид. Й.Г.Г. / син на
молителя/ разказва, че той заедно с баща си, брат си и майка си живеят в гр.
София, ж.к. ******** от 2004 г. непрекъснато. Разказва, че самият той работи
предимно с работно време от 09.00 ч. до
18:00 ч., а майка му работи на смени. Сочи, че не е виждал на видни места във
входа да има залепени уведомления, адресирани до баща му и не забелязвал съседи
да премахват поставени във входа съобщения до обитатели на жилищния блок. Сочи,
че на вратата на апартамента и на пощенската кутия има табелки с номер 28.
Разказва, че не познава лицето С. Г., което да живее в същия вход.
В съдебното заседание пред СГС, молителя Г.
уточнява, че сем.П., посочени в разписките за връчване на съобщенията до него,
са предишните собственици на апартамент 28, от които той го е закупил.
Същият твърди, че познава лицето С. Г.,
която за кратък период е била домоуправител на входа и живее на ет. 1 в същия.
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото съдебно
заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника
или да оттегли иска. Неприсъствено решение се постановява, когато на страните
са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или
вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства - чл. 239, ал. 1 ГПК.
Предпоставките за отмяна на неприсъствено решение в производството
по извънинстанционен контрол пред въззивния съд са изчерпателно уредени и
почиват на лишаване от право на участие само в посочените в чл. 240, ал. 1, т.
1 - 3 ГПК хипотези. Предпоставките за отмяна поначало не съвпадат с пречките за
постановяване на неприсъствено решение. В производството по чл. 240, ал. 1 ГПК
съдът проверява допустимостта на молбата и основателността й с оглед
осъществяване на заявените основания за отмяна и не решава спора по същество.
При отмяна на решението се възстановява висящността на спора пред
първоинстнационния съд.
Съгласно чл. 240, ал. 1 ГПК са посочени основанията за отмяна на неприсъствено
решение, а именно: 1/ ненадлежно
връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание; 2/
невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба
или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства
и 3/ невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени
непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
В разглеждания случай ответникът по същество се позовава на първото основание за
отмяна на неприсъствено решение - ненадлежно връчване на преписа от исковата
молба и призовката за съдебното заседание.
Настоящият съдебен състав приема, че разпоредбата на чл.
41, ал. 2 ГПК е била правилно приложена от СРС, както по отношение на
връчването на преписите от исковата молба и приложенията към нея на ответника,
така и при призоваването му за съдебното заседание, поради следните
съображения:
Предвидената в чл. 41, ал. 2 ГПК фикция за призоваване
може да намери приложение единствено в случай, че 1./ по делото е надлежно
удостоверено обстоятелството, че страната отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който вече е получила съдебни книжа и
2./ страната е била предупредена за последиците по чл.41, ал.2 ГПК.
Принципът е, че призовката или съобщението следва да се
връчи лично на страната, респ. на нейния съдебен адресат или пълномощник - чл.
38 и чл. 39, ал. 1 ГПК, а ако адресатът не може да бъде намерен, книжата се
връчват на друго лице от категорията на посочените в чл. 46, ал. 2 ГПК, ако
същото е съгласно да ги приеме. С цел да се обезпечи развитието и приключването
на производството в хипотезата, при която страната или нейният представител
отсъстват продължително от адреса си, законодателят е предвидил т.нар.
"фингирано връчване", при което прилагането на призовката или
съобщението в цялост е приравнено на връчване, но доколкото този институт по
естеството си ограничава възможността правните субекти да упражнят процесуалните
си права, като вземат участие при разглеждане на делото, същият не може да се
тълкува и прилага разширително и при други хипотези, в които са налице
трудности при връчване на призовки и съобщения по делата. Затова правилото на
чл. 41, ал. 2 ГПК може да намери приложение само в случай, че по делото са
събрани данни за настъпила промяна на адреса на страната или нейния
представител в продължение на повече от един месец. Простото ненамиране на
адресата, без да е удостоверено от връчителя, че същият е напуснал адреса, не е
основание за прилагане на призовката или съобщението в цялост като редовно
връчени, / така Решение № 40 от
30.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4679/2014 г., II г. о., ГК, Решение № 488 от
02.06.2010 г. по гр.д. № 539/2010 г., ІV г.о., ГК; Решение № 298 от 10.07.2012
г. на ВКС по гр. д. № 505/2011 г., IV г. о., ГК/.
Съгласно разяснения, дадени в т. 11г от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г., ОСГТК, в
производството по иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, респ. чл. 415,
ал. 1 ГПК, е допустимо да се вземе предвид адреса на страната, посочен в
заповедното производство, но за прилагането на последиците по чл. 40 и чл. 41 ГПК страната следва да е била предупредена от съда. В мотивите на посоченото
Тълкувателно решение е прието, че съображенията за това се основават на
настъпването на процесуалните последици от предявяването на иска, считано от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Посочването на адрес на ответника във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК е
направено по време на висящността на процеса, но за прилагането на последиците
по чл. 40 и чл. 41 ГПК страната трябва да е била предупредена от съда при
връчването на първото съобщение. "Първото съобщение" на длъжника в
заповедното производство е връчването на заповедта за изпълнение. Връчването на
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК се извършва от съда в
заповедното производство /чл. 411, ал. 3 ГПК/, а на заповедта за изпълнение по
чл. 417 ГПК - от съдебния изпълнител /чл. 418, ал. 5 ГПК/. В образците за
призовки и съобщения по чл. 2, т. 18 и приложение № 18 на Наредба №
7/22.02.2008 г., не са възпроизведени разпоредбите на чл. 40 и чл. 41 ГПК,
поради което липсва предупреждение от съда и не биха могли да бъдат приложени последиците
по чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 ГПК. Според образците по чл. 3, т. 1 и
приложение № 21 на Наредба № 7/22.02.2008 г. в поканата за доброволно
изпълнение се посочва, че се връчва и заповедта за изпълнение; възпроизведени
са разпоредбите на чл. 40 и чл. 41 ГПК и е налице предупреждение за последиците
по чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 ГПК. Във всички останали случаи на връчване от
съда на съобщения в заповедното производство както на заявителя, така и на
длъжника, последиците по чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 ГПК могат да се
приложат, ако страната изрично е предупредена за тях от съда в заповедното
производство.
В конкретния случай, от приложената разписка
за връчване на съобщението за издаване на заповедта за изпълнение на длъжника,
се установява, че в същата е възпроизведена
разпоредбата на чл. 41 ГПК, поради което и Г.Г.
е надлежно предупреден за последиците от непосочването на нов адрес при
напускане на известния по делото такъв.
Съдът намира, че призовката на л.61 от делото
пред СРС е надлежно оформена и съдържа необходима информация, за да се приеме,
че лицето не е изпълнило задължението си по чл.41, ал.1 ГПК. Връчителят е
удостоверил, че е посетил адреса 3 пъти в период по-дълъг от един месец /
30.08.18 г. / четвъртък/, 05.09.2018 г. / събота/ и 05.10.2018 г. / петък/ по
различно време, посочил е лицето чийто сведения е възпроизвел, както и отразил,
че за целия период не е имало „такова лице“ / т.е. длъжника Г./ на адреса.
В настоящото производство не са опровергани
удостоверяванията на съдебен служител - призовкар. В този смисъл следва да бъде
посочено, че изявленията на връчителя на съдебни книжа имат материална
доказателствена сила за удостоверените от него факти, тъй като тези изявления
са извършени от длъжностно лице в кръга на службата /решение № 107 от
16.07.2013 г. по гр. д. № 1782/2013 г., № 269 от 15.01.2014 г. по гр. д. №
4081/2013 г. на III ГО на ВКС № 829 от 13.12.2010 г. по гр. д. № 1527/2010 г.
на IV ГО на ВКС/. Ето защо в тежест на жалбоподателя е да опровергае твърденията,
съдържащи се в разписките към призовките, което той не е сторил.
От съвкупната преценка на сведенията на
съседа и удостоверените от връчителя обстоятелства следва да се приеме, че
молителят е напуснал адреса най- малко за периода между отбелязванията на
връчителя при първия опит да връчи съобщение с приложен препис на исковата
молба - 21.08.2018 г. и 05.10.2018 г., когато е последното посещение във връзка
с връчването на съобщението, който срок е по-продължителен от един месец и
разпоредбата на чл.41, ал.2 ГПК е била правилно приложена / вж. Решение № 49 от
8.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 324/2019 г., III г. о., ГК/.
На следващо място, съдът намира, че са
неотносими възраженията на молителя за неспазване на изискванията на чл.47,
ал.1 от ГПК за залепване на уведомление, доколкото тъй като съдът правилно е
приложил чл.41 ГПК, не е имал задължение изобщо да залепя уведомление на
длъжника. В този смисъл, районният съд е положил усилия за осъществяване на
връчване на призовката на лицето по-големи от необходимите.
Свидетелят Г. разказва, че не е виждал
залепени уведомления до баща му-молителя във входа, като показанията в тази
част, които съдът преценява съобразно чл.172 ГПК, поради близката родствена
връзка на свидетеля и молителя в настоящото производство не се подкрепят от събраните
доказателства за залепване на уведомлението по чл.47 ГПК във връзка с
провеждане на откритото съдебно заседание при необорената доказателствена
стойност на удостоверените от връчителя обстоятелства. В допълнение, следва да
се вземат предвид и твърденията на ответника, че е намерил във входа залепено
от ЧСИ уведомление / също по реда на чл.47 ГПК/ относно образуваното срещу него
изпълнително производство. В изпълнителното производство се прилагат правилата
за връчване на призовки от Глава шеста „съобщения и призовки“ от ГПК – чл.37-58 ГПК, приложими в общия исков процес, т.е. редът за залепяне на уведомление /
вкл. местата на които то се лепи – входната врата, вратата на апартамента и
пощенската кутия/ е еднакъв, поради което твърдението, че молителят се е
запознал с уведомлението, залепено от ЧСИ, но не се е запознал със това
залепено по разпореждане на съда не може да се възприеме, като достоверно.
При изложеното, съдът намира, че отменително
основание по чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК не
е налице и молбата следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на спора на молителят не се
следват разноски за настоящата инстанция. Ответникът по молбата е направил
искане за присъждане на разноски, като на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП
вр. чл.25 от НЗПП на „Т.С.“ ЕАД следва да бъдат присъдени 100,00 лв. – разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 2 ГПК настоящето решение е
окончателно.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
с правно основание чл. 240, ал. 1 ГПК,
подадена от Г.Й.Г. за отмяна на решение от 13.12.2018 г. по гр.д. №39384/2018 г. по описа на СРС,153 състав, постановено по реда на чл.238 ГПК
ОСЪЖДА Г.Й.Г., ЕГН:
********** *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:********,
със седалище и адрес на управление:*** сумата от 100,00 лв. / сто лева/ -
разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящата инстанция.
Решението е постановено при участието на третото
лице-помагач „Т.“ ООД, на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.