№ 171
гр. Варна , 13.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на тринадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503629 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 286015/01.12.2020 г., подадена от
Р. Ж. А., чрез адв. Драгомир Димов, срещу Определение №
2630983/11.11.2020 г., постановено по гр. дело № 9353/2020 г. на Варненски
районен съд, 50-ти с-в, с което е прекратено производството по делото в
частта, с която е прекратено производството по предявените от Р. Ж. А.
срещу С. Н. Н. искове за предоставяне на родителските права по отношение
на детето Жулиян Стоянов Николов, роден на 30.12.2015г. на майката, при
която да бъде определено местоживеенето на детето, да бъде определен
режим на личен контакт на бащата с детето, за предоставяне ползването на
семейното жилище, както и осъждане на бащата да заплаща издръжка в полза
на детето в размер на 300 лева, от 1-во до 5-то число на месеца за който се
дължи, чрез майката, считано от исковата молба до настъпване на основание
за изменение или прекратяване на издръжката, на основание чл. 49 ал. 3 от
СК и чл. 59, и чл. 143 от СК, поради неподведомственост на спора, на
основание чл. 15, ал. 1 ГПК.
В жалбата се излага становище за неправилност на постановения акт и
на извода за липса на компетентност на Варненски районен съд да разгледа
спора за родителските права. Твърди се, че няма спор, че компетентността
следва да бъде определена по Регламент № 2201/2003, но тъй като ищцата е
българска гражданка /както и ответника и детето Жулиян/, както и последната
1
е имала обичайно местопребиваване в Република България, т.е. живяла е
последните шест месеца преди предявяване на иска в България. Твърди, че
приложение следва да намери и чл.15 на Регламента, тъй като детето има
обичайното си местопребиваване в България, където е и родено и е
обичайното местопребиваване и на майката, поради което е и в негов интерес
делото да се гледа от български съд. Позовава се, че е налице и изключението
на чл.10 от Регламента, тъй като детето е неправомерно задържано в
Германия- майката е възпрепятствана да вижда детето и детето не е
допускано да се върне в България. Моли се за отмяна на атакуваното
определение, тъй като е налице компетентност на българския съд да разгледа
делото.
В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК е депозиран отговор от С. Н. Н., с който
се моли да бъде оставена без уважения жалбата и оставено в сила
обжалваното определение, като правилно и законосъобразно. Излага
съображения за липса на компетентност на българския съд да разгледа спора,
съобразно разпоредбите на чл. 8 и чл. 10 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003.
Твърди, че детето живее при своя баща от ноември 2018г. до подаване на
молбата от ищцата, поради което и следва да се приеме, че Германия е
неговото обичайно местопребиваване и ВРС не е компетентен да разгледа
спора за родителските права.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане от настоящия състав на ВОС.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, по следните
съображения:
Варненският районен съд е сезиран с искова молба, подадена на
2
10.08.2020 г. от Р. Ж. А. против С. Н. Н., с която е са предявени брачни и
небрачни искове за прекратяване на сключения между страните през 2017г.
граждански брак, поради настъпване на дълбоко и непоправимо разстройство
на брака по вина на съпруга, за предоставяне ползването на семейното
жилище, за предоставяне на родителските права по отношение на детето
Жулиян Стоянов Николов, роден на 30.12.2015г. на майката, при която да
бъде определено местоживеенето на детето, както и да бъде определен режим
на личен контакт на бащата с детето, и осъждане на бащата да заплаща
издръжка в полза на детето в размер на 300 лева, от 1-во до 5-то число на
месеца за който се дължи, чрез майката, считано от подаване на исковата
молба до настъпване на основание за изменение или прекратяване на
издръжката, на основание чл. 49 ал. 3 от СК и чл. 59 и чл. 143 от СК.
Сочи, че бракът им е сключен през 2017г. в гр. Варна, където са и
живеели до юни 2017г., когато двамата съпрузи заедно с детето са заминали
за Германия. Ответникът е работел там още от 2016г. През 2017г. е започнала
работа там и ищцата. Твърди, че до октомври 2018г. са живеели заедно, след
което ищцата се е върнала в България сама поради постоянно упражняван от
ответника тормоз. Твърди, че детето е останало при своя баща, където живее
и понастоящем. Сочи, че бащата ограничава контактите й с детето и
връщането на детето в България.
В срока за отговор ответникът С. Н. Н. е релевирал възражение за
международна неподведомственост на спора на българския съд по
съображения, че последното обичайно местоприбававане на съпрузите и
роденото от брака дете е на територията на Р. Германия. Посочва, че от
16.11.2018 г. до настоящия момент бащата и детето живеят в Германия,
където детето е записано и в детска градина. Моли производството по делото
да бъде прекратено. В условие на евентуалност моли за отправяне на
преюдициално запитване до СЕС относно компетентния съд съгласно
Регламент №2201/2003г.
С обжалваното Определение първоинстанционният съд е преценил, че е
компетентен да разгледа само иска за развод, а делото по останалите
предявени искове, касаещи родителските права по отношение на детето,
режима на лични отношения, местоживеенето на детето и издръжката му
3
следва да бъде прекратено на осн. Регламент № 2201/2003. За да постанови
определението си, Варненският районен съд е приел, че обичайното
местопребиваване на детето е в Р Германия и не са налице предпоставките,
изключващи компетентността на германския съд, съобразно разпоредбите на
Регламент № 2201/2003.
Настоящият състав на ВОС споделя изцяло изводите на районния съд и
приема обжалваното определение за прекратяване на производството за
правилно и законосъобразно.
Не е спорно между страните, а и се установява от представените към
исковата молба писмени доказателства, че детето Жулиян е родено на
30.12.2015 г. в България от съвместното съжителство на страните, същото е
български гражданин. Родителите на детето Рая Алексиева и Стоян Николаев
също са български граждани. Няма спор /видно от твърденията в исковата
молба, а и в депозирания отговор/, че детето живее от месец юни 2017г. и до
настоящия момент в Германия. Видно от приложените доказателства, детето
Жулиян Стоянов има адресна регистрация в Германия от 12.12.2017г., като
през 2019г. е сменен адреса на местопребиваване. Считано от 15.05.2018г.
детето е регистрирано и посещава детска градина към Християнски
интегративен дневен център „Дървото на живота“ от 9.00 ч. до 16.00 ч.
Приложено е и писмено доказателство, установяващо, че детето Жулиян
Стоянов има избран лекар, считано от февруари 2018г.
Предявените искове за предоставяне упражняването на родителските
права и определяне местоживеенето на детето, за определяне режим на лични
отношения с неотглеждащия родител, както и за издръжка следва да бъдат
квалифицирани като такива за родителската отговорност и издръжката по
отношение на малолетното дете на страните, които са граждани на една
държава-членка на ЕС, поради което следва да бъдат приложени
разпоредбите на Регламент /ЕО/ № 2201/2003 на Съвета относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност и Регламент /ЕО/
№ 4/2009 на Съвета относно компетентността, приложимото право,
признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по
въпроси, свързани със задължения за издръжка.
4
Разпоредбата на чл. 8 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 възлага обща
компетентност на съдилищата на държава-членка по дела, свързани с
родителската отговорност за дете, ако детето има обичайно местопребиваване
в тази държава-членка по времето, когато съдът е сезиран, при спазването на
условията на чл. 9, чл. 10 и чл. 12 от същия Регламент. По аргумент от
противното – ако не са налице посочените в Регламента изключения,
компетентността на съда следва да бъде определена, съобразно обичайното
местопребиваване на детето към релевантния момент – датата на подаване на
исковата молба (чл. 16 от Регламента).
В разпоредбите на Регламент /ЕО/ № 2201/2003 не се съдържа легална
дефиниция на понятието „обичайно местопребиваване на детето“, поради
което същото е разяснено посредством тълкувателната практика на Съда на
ЕС в Решението по дело С-497/10. Практиката на Съда на ЕС е задължителна
за националните съдилища, поради което, за да прецени своята
компетентност съдът, сезиран с иск за родителска отговорност, следва да
съобрази даденото от СЕС тълкуване на термина „обичайно
местопребиваване на детето“, респективно да прецени наличието на
съответните териториални и социални елементи.
Според даденото от СЕС тълкуване, „Понятието „обичайно
местопребиваване“ по смисъла на членове 8 и 10 от Регламент № 2201/2003
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения
по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се
отменя Регламент № 1347/2000, трябва да се тълкува в смисъл, че това е
мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и
семейна среда. За тази цел, когато се разглежда положението на дете, трябва
по-специално да се вземат предвид продължителността, редовността,
условията и причините за престоя на територията на тази държава-членка в
която пребивава понастоящем. Националната юрисдикция следва да установи
обичайното местопребиваване на детето, като държа сметка за съвкупността
от специфичните за конкретния случай фактически обстоятелства.“.
При съобразяване със задължителното тълкуване на СЕС, настоящият
състав на ВОС, приема, че обичайното местопребиваване на детето Жилян
Стоянов е Германия. За да стигне до горния извод, съставът съобрази, че
5
детето пребивава период от почти три години преди подаване на исковата
молба в Германия, където адресно регистрирано. Тази държава-членка е била
първоначално и обичайно местопребиваване на неговите родители- същите са
били адресно регистрирани там и работещи. Детето през целия период е
посещавало детско заведение, ползвало е социални и здравни услуги. Тази
държава и понастоящем е обичайно местопребиваване на единия му родител-
ответника Николов. Макар Република България да се свързва с географския и
семейния произход на детето и неговите родители /всички те- български
граждани/, то пребиваването на детето в за около година и половина след
раждането му, почти в кърмаческа възраст на територията на България, не би
могло да се приема, че е налице трайна интеграция на детето в социална и
семейна среда в България.
Общата компетентност на съдебните органи на Кралство Испания би
могла да бъде преодоляна, само в изрично посочени случаи – чл. 9, чл. 10 и
чл. 12 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003. В конкретния случай не е налице нито
една от предвидените хипотези: не са осъществени предпоставките на чл. 9 от
Регламента, тъй като правомерната промяна в обичайното местопребиваване
на детето е настъпила още през 2017г., поради което и тримесечния срок по
чл.9 т.1 от Регламента е изтекъл. Също така не е налице приемане на
компетентността на българския съд от носителя на правото на лични
отношения – напротив бащата е направил възражение за липса на
компетентност пред ВРС.
Не е налице и хипотезата на чл. 10 от Регламента, тъй като спора не се
отнася за случай на отвличане - неправомерно отвеждане или задържане на
дете, което е имало преди тези незаконосъобразни действия обичайно
местопребиваване в Република България. Ищцата доброволно е напуснала
Германия, а видно от представените доказателства, детето е било настанено в
Център за грижи към Службата за младежта, където е задържано до
отпътуването на майката за България. Т.е. задържането не е било упражнено
неправомерно от ответника, а от социална служба.
Не са налице предвидените в чл. 12, § 1 от Регламента предпоставки за
пророгация на компетентността, тъй като липсва втората кумулативна
предпоставка по буква Б – компетентността на българския съд а е приета от
6
страните изрично към датата на сезиране. Пред ВРС ответникът е оспорил
компетентността на този съд още с отговора на исковата молба. В тази насока
е задължителната практика на Съда на ЕС по приложението на Регламента –
Решението по дело С-656/13 и Решението по дело С-565/16, с които е прието,
че „наличието на изрично или недвусмислено съгласие по смисъла на чл. 12
от Регламента явно не може да бъде установено, когато въпросният съд е
сезиран единствено по инициатива на една от страните в производството и
когато по-късно другата страна в това производство още с първото си
процесуално действие в рамките на същото производство оспори
компетентността на сезирания съд. ", както и че "не е налице такова съгласие
относно пророгацията на компетентност, ако само едната страна сезира съда,
а другата встъпи по-късно в производството пред същия съд, но за да оспори
неговата компетентност".
По възражението в жалбата, че компетентността на българския съд
следва от компетентността му чл.3 от Регламента, съдът намира, че отговор
дава Определение на Съда от 3 октомври 2019 година по дело C-759/18 (OF
срещу PG). По отправено преюдициално запитване дали член 12, параграф 1,
буква б) от Регламент № 2201/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че когато
съд на държавата членка, на която са граждани съпрузите, сезиран от ищеца, е
компетентен да се произнася по дела за развод съгласно член 3, параграф 1,
буква б) от Регламент № 2201/2003, условието за приемане на
компетентността, предвидено в този член 12, параграф 1, буква б), е
изпълнено, така че тази юрисдикция да става автоматично компетентна да се
произнася по въпросите относно родителската отговорност и задължението за
издръжка, свързани със съответното дете, Съдът дава следния отговор.
За да се отговори на висшия интерес на детето и да се даде предимство на
критерия на близостта, член 8 от Регламент № 2201/2003 установява обща
компетентност в областта на родителската отговорност на съдилищата на
държавата членка, в която е обичайното местопребиваване на детето (вж. в
този смисъл решение от 15 февруари 2017 г., W и V, C-499/15,
EU:C:2017:118, т. 51 и 52). Член 12, параграф 1, буква б) от Регламент №
2201/2003 предвижда възможността за пророгация на компетентност по дела,
свързани с родителската отговорност, в полза на съдилищата на държавата
членка, в която компетентността се упражнява по силата на член 3 от този
7
регламент при произнасяне по искане за прекратяване на брачната връзка (вж.
в този смисъл решение от 12 ноември 2014 г., L, C-656/13, EU:C:2014:2364, т.
42). Така съдът, който е компетентен по силата на посочения член 12,
параграф 1, е компетентен да се произнася и по въпроси, свързани със
задължения за издръжка, по силата на член 3, буква г) от Регламент № 4/2009,
когато искането за издръжка е акцесорно спрямо иска в областта на
родителската отговорност (решение от 15 февруари 2017 г., W и V, C-499/15,
EU:C:2017:118, т. 48). Посоченият член 12, параграф 1 изисква да бъде
установено наличието на изрично или най-малкото на недвусмислено
съгласие относно пророгацията на компетентност по дела, свързани с
родителската отговорност, между всички страни в производството към
момента на сезиране на съда. Доколкото такова съгласие няма /напротив,
направено е възражение за липса на компетентност/, то и следователно при
тези условия юрисдикцията, която е компетентна да се произнесе по иска за
развод на основание член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 2201/2003,
не може да се счита за компетентна съгласно член 12 от този регламент и a
fortiori автоматично да се счита за компетентна да се произнася по въпроси
относно родителската отговорност и задължението за издръжка по отношение
на съответното ненавършило пълнолетие дете.
С въпросното определение се сочи, че даденото по-горе тълкуване се
подкрепя от определението на председателя на Съда от 16 януари 2018 г., PM
(C-604/17, непубликувано, EU:C:2018:10, т. 29), в което се приема, че от
самия текст на Регламент № 2201/2003 следва, че съдът на държава членка,
който е компетентен да се произнесе на основание член 3, параграф 1, буква
б) от посочения регламент по иск за развод на съпрузи, граждани на тази
държава членка, не е компетентен да се произнася по правото на упражняване
на родителски права и правото на лични отношения с детето на тези съпрузи,
когато към момента, в който е сезиран, обичайното местопребиваване на
детето е в друга държава членка по смисъла на член 8, параграф 1 от
посочения регламент и когато не са изпълнени необходимите условия за
предоставяне на тази компетентност на посочената юрисдикция по силата на
член 12 от същия регламент, като се има предвид освен това, че от
обстоятелствата по делото в главното производство също не следва, че тази
8
компетентност може да се основава на други членове от същия регламент.
Затова и по отправеното преюдициално запитване с Определение на
Съда от 3 октомври 2019 година по дело C-759/18 се дава отговор, че член 12,
параграф 1, буква б) от Регламент № 2201/2003 трябва да се тълкува в
смисъл, че когато сезираният от ищеца съд на държавата членка, на която са
граждани съпрузите, е компетентен да се произнесе по дела за развод
съгласно член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 2201/2003, условието за
приемане на компетентността, предвидено в посочения член 12, параграф 1,
буква б), не може да се счита за изпълнено, тъй като производството няма за
предмет родителска отговорност и ответникът не се е явил. При това
положение сезираният съд, който е компетентен да се произнесе по развода
на съпрузите, не е компетентен съгласно член 12, параграф 1, буква б) и член
3, буква г) от Регламент № 4/2009 да се произнася по въпроси, отнасящи се
съответно до родителската отговорност и до задължението за издръжка по
отношение на съответното дете.
Предвид всичко изложено и с оглед липсата на изрично посочени
изключения, спорът следва да бъде разгледан и разрешен по правилата на
общата компетентност, прогласена в чл. 8 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 –
от съда по обичайното местопребиваване на детето към момента на сезиране с
исковата молба. Компетентен да разгледа спора за родителската отговорност
е съдът в Германия по местопребиваването на детето.
Неподведомствен на българския съд е и съединеният иск за издръжка на
детето, доколкото не се установи наличието на предпоставките по чл. 3 от
Регламент /ЕО/ № 4/2009 на Съвета относно компетентността, приложимото
право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството
по въпроси, свързани със задължения за издръжка. Съгласно буква Г на
посочената норма, компетентността по искове за издръжка е предоставена на
съда, който е компетентен да разгледа иска за родителската отговорност,
когато искането за издръжка допълва този иск.
При тази фактическа и правна установеност, въззивният съд приема, че
образуваното производство по искова молба на Рая Алексиева срещу С. Н. Н.
за предоставяне упражняване на родителските права по отношение на детето
Жулиян и определяне местоживеенето му при майката, за определяне режим
9
на лични отношения между бащата и детето и за осъждане на Стоян Николов
да заплаща издръжка в полза на детето Жулиян не попада в международната
компетентност на българския съд. Варненският районен съд следва да бъде
прогласен за некомпетентен да се произнесе по въпросите за родителската
отговорност и издръжката на основание чл.17 от Регламент №2201/2003г. на
Съвета, а производството по тези искове следва да бъде прекратено.
Определението, с което е сторил това ВРС е законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2630983/11.11.2020 г., постановено
по гр. дело № 9353/2020 г. на Варненски районен съд, 50-ти с-в, в частта, с
което е прекратено производството по делото по предявените от Р. Ж. А.
срещу С. Н. Н. искове за предоставяне на родителските права по отношение
на детето Жулиян Стоянов Николов, роден на 30.12.2015г. на майката, при
която да бъде определено местоживеенето на детето, да бъде определен
режим на личен контакт на бащата с детето, както и за осъждане на бащата да
заплаща издръжка в полза на детето в размер на 300 лева, от 1-во до 5-то
число на месеца за който се дължи, чрез майката, считано от исковата молба
до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, на
основание чл. 49 ал. 3 от СК и чл. 59, и чл. 143 от СК, поради
неподведомственост на спора, на основание чл. 15, ал. 1 ГПК вр. чл.17 от
Регламент №2201/2003г. на Съвета.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред
Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10