№ 1339
гр. Варна, 18.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. И.
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20233110203097 по описа за 2023 година
МОТИВИ: Производството по делото е образувано по жалба на “***“ ООД, чрез
управител против НП № 03-22300013/08.02.2023г., издадено от Директора на Дирекция
“Инспекция по труда”- Варна, с което е наложено административно наказание
„имуществена санкция ”.
С жалбата се иска отмяна на НП, като се сочи, че наказателното постановление не е
връчено надлежно. Всички документи са били представени на проверяващите.
В допълнителна молба се сочи, че сумата по наказателното постановление е била
платена.
В съдебно заседание не се явява представляващ дружеството.
Представител на въззиваемата страна оспорва жалбата. Моли съда да потвърди НП и
претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 08.12.2022г. от служители на ДИТ Варна, сред които св. М., била извършена
проверка на обект – склад за перилни препарати, находящ се в гр. Варна, ЗПЗ, под
„Зеленчукова борса“, където осъществявали работа две дружества, едното от които “***“
ООД.
На място била връчена чрез работник призовка за явяване на представляващ
дружеството в сградата на ДИТ Варна, за представяне на документи на 15.12.22г.
Тъй като на 15.12.2022г. никой не се явил за да представи исканите документи и не
постъпило уведомяване за невъзможност представляващ дружеството да се яви,а постъпили
отделни документи , от разбични еклектронни пощи, била отправена писмена покана до
1
управител или представляващ дружеството да се яви за съставяне на АУАН.
На 23.01.2022г. св. М. съставила акт за установяване на административно нарушение,
в който били посочени обстоятелствата на извършване на нарушението и правната му
квалификация. Актът бил връчен, като в срока за възражения не били депозирани такива.
Въз основа на АУАН е издадено процесното наказателно постановление, с което
наказващият орган е възприел фактологията, изложена в АУАН. При квалификация на
деянието по чл.415 ал.3 от КТ е било наложено административно наказание глоба в размер
от 15 000 лева.
Гореописаното съдът приема за установено от събраните по делото писмени и гласни
доказателства – показанията на св.М.; призовка; извлечение от електронна кореспонденция;
заповед и др. Съдът ги кредитира изцяло като взаимно допълващи се и непротиворечиви.
Показанията на св. М. са такива на свидетел- очевидец, пряко възприел извършването
на нарушението.
Същите кореспондират с писмените доказателства по делото- призовка за явяване и
извлечение от електронна кореспонденция.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното :
Административно наказателното производство по установяване на нарушението е било
съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за установяване
на административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички срокове и
процедури по тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на
база на събраните доказателства – призовка за явяване и съответно- собствените си
възприятия по повод неявяването на представител за представяне на документи и др. В акта
за установяване на административно нарушение е била посочена правилната правна
квалификация на описаното административно нарушение. Административно наказващият
орган, на база на събраните доказателства е направил единствения възможен извод за
извършено административно нарушение от категорията на нарушенията чл.415 ал.3 от КТ.
Съдът намери, че при определяне размера на административното наказание
имуществена санкция, административно наказващият орган правилно е определил
санкционната норма, но неправилно е определил размера на административното наказание .
Предвид на факта, че се касае за констатирано нарушение за първи път, адекватно на
нарушението се явява административно наказание имуществена санкция в минималния
размер и в този смисъл наказателното постановление следва да бъде изменено.
Що се отнася до наведените с жалбата и в съдебно заседание възражения, извън това за
завишен размер на наказанието, съдът намира следното:
С жалбата се сочи, че наказателното постановление не е връчено надлежно.
2
Доколкото въззивното дружество , подавайки въззивната жалба и инициирайки
настоящото въззивно производство е осъществило правото си на защита в пълен обем, съдът
намери възражението за неоснователно.
Сочи се още, че всички документи са били представени на проверяващите.
Подобна позиция противоречи на събраните доказателства по делото, коментирани по–
горе, които по категоричен начин установяват твърденията на наказващия орган.
На последно място по соченото, че сумата по наказателното постановление е била
платена, единствено може да се отбележи, че това обстоятелство по никакъв начин не касае
отговорността на дружеството. Не е в правомощията на решаващия въззивен състав в
настоящия казус да постановява осъждане на наказващия орган да възстанови такива суми с
настоящото решение.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 03-22300013/08.02.2023г. на Директор на
Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което на “***“ ООД е наложено наказание
имуществена санкция в размер на 15 000 лева на основание чл.415 ал.3 от КТ, като
НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание имуществена санкция от
15 000 лева на 2500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Варна в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3