РЕШЕНИЕ
гр. София 16.12.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, ІI-А състав в открито заседание на 24.03.2022г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Г.
ЧЛЕНОВЕ: Виолета
Йовчева
Димитър Ковачев
При секретар Емилия Вукадинова като разгледа докладваното от
съдия Ковачев в.гр.д. № 4201 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивни
жалби от двете страни по делото срещу Решение 167574/04.08.2020г, постановено
по гр.д. 53760/2019г. на СРС, 32 с-в.
Ищецът Сдружение Национална асоциация „П.за с.“ЮЛНЦ с насрещна жалба
(обективирана в отговор на жалбата на ответника) обжалва решението в частта, с
която е отхвърлен за разликата над 2000,00 лева до пълния размер от 5000,00
лева искът му по чл. 45 ЗЗД предявен срещу А.Г.Г. за неимуществени вреди
(уронване доброто име на сдружението) чрез неверни твърдения, разпространени в
електронни печатни издания. Счита, че СРС не е отчел широкото разпространяване
на процесната публикация в интернет между неограничен кръг лица.
Ответника обжалва решението в частта за уважаване на иска. Прави
оплаквания за процесуални нарушения (липса на указания до него какво следва да
доказва), довели до неправилно решение. Посочва, че СРС уважил иска поради
недоказване, че финансирането на ищцовото сдружение е „непрозрачно“ без да му е
дал указания, че следва да доказва това и отделно счита, че се касае за
отрицателно твърдение. Не били обсъдени положителни факти, сочещи на
непрозрачно финансиране, а именно неяснота кои са действителните физически
лица, стоящи зад организацията. Нямало изнесени от нея обвинения в престъпление
(късане на плакати с телефона на за деца пострадали от насилие). Нямало как ЮЛ
да носи наказателна отговорност и следователно да бъде обвинявано в
престъпления. За такива случаи била образувана пр.пр. 1278/2019г. на СпП. Не били
обсъдени възраженията ѝ за липса на активна процесуална легитимация.
Изразеното в публикацията било по повод на оттегляне на „Националната
стратегия за детето 2019-2030г.“ от премиера поради силен обществен натиск и
представлявало лична оценка на случващото се, като не съдържало никакви
твърдения за факти, а само оценка на такива. Изложени са твърдения, че
публикацията не се отнася за ищцовото сдружение, а за дейността на неперсонифицирана
общност в интернет приложението „Facebook”, която
била създадена много преди ищеца.
Не било доказано настъпването на вреди за ищеца. Публикацията не била
разгледана в цялостен аспект. Не бил взето предвид, че тя първо е публикувана на
личната страница на ответника и преди възникването на ищеца, като правен
субект. Изказването било по повод важна обществена тема.
СГС при проверка по чл. 269 ГПК намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
Оплакванията на жалбоподателя ответник за липса на
процесуална легитимация на ищеца и оттам за недопустимост на иска и решението
са неоснователни. Процесуалната легитимация в
исковия процес се обуславя от правното твърдение на ищеца, че има вземане към
ответника. Дали такова вземане съществува е въпрос по същество. Същевременно е
налице и трайна практика на ВКС с която е изоставено съществувалото в миналото
схващане, че юридически лица не могат да търпят неимуществени вреди.
От фактическа страна не се спори между страните за
наличието на процесната публикация и нейното съдържание. Спорен е въпросът дали
релевираните с исковата молба като обидни и клеветнически изрази ползвани
в публикацията имат действително такъв
характер и дали се касае за превратно упражняване правото на свободно
изразяване.
За да уважи исковете частично СРС е приел, че
осъществяват състав на деликт (тоест, че са обидни и клеветнически твърдения)
изразите: „непрозрачно финансиране“ (за който е счетено, че се отнася за
ищцовото сдружение) и „отдавна се борят
срещу правата на семействата и децата", а също и: „И така антиевропейската
и сектантска пропаганда намериха общ интерес и ядро и с типично проруски
похвати на лъжи, фалшиви новини и манипулации успяха да уплашат 20000 българи”,
както и „Стигна се дотам те да късат плакатите с държавния телефон за деца, пострадали
от насилие от вратите на училищата и да ликуват и да се хвалят с този престъпен
акт”, за които е счетено, че представляват твърдения за факти и имат клеветническо
съдържание, целящо изграждане на превратни, негативни представи за дейността на
ищеца, а изнасянето на тези твърдения с негативно съдържание засяга репутацията
на ищеца и уронва престижа му, като надхвърля правото на свободно изразяване .
СГС споделя само част от тези изводи на СРС.
Изречението „Стигна се дотам те да късат плакатите с държавния телефон за деца,
пострадали от насилие от вратите на училищата и да ликуват и да се хвалят с
този престъпен акт” не е адресирано към ищцовото сдружение. То е във връзка с предходния
абзац и очевидно в него се има предвид, че късането на плакати е дело на „20000
българи“. След като не съдържа твърдение, че ищцовото сдружение (негови
членове) са вършили престъпления не може да се вземе предвид. Освен това и да се
приеме, че има твърдение за късане на такива плакати под давление дейността на
ищеца, то това не е твърдение с клеветническо съдържание от типа приписване на
престъпление, както се твърди в исковата молба. Късането на плакати с телефонни
номера оперирани под егидата на държавни агенции (в случая ДАЗД) съставлява
допустима форма на протест срещу дейността на съответното учреждение (вкл.
предлагане на определени концепции и стратегии от неговата сфера на
осъществяване на държавна политика и по изключително значим въпрос свързан с
държавната политика в областта на закрила и развитие на децата), Такива форми
на протест са например и замерване с домати и яйца, използвани в други случаи
на изразяване на граждански позиции и трайно възприемани от съдебната практика
като несъставомерни по НК. Изразяване на негативна за такива действия оценка от
лице, което не споделя съответните възгледи, какъвто е смисъла на това
изречение, колкото и да е остро не поражда отговорност за вреди, тъй като
обективно не може да се касае за вменяване на извършване на престъпление, нито
за твърдение за осъществено позорящо действие.
Неправилно СРС е счел изразът „отдавна се борят срещу
правата на семействата и децата" за клеветнически и уронващ доброто име на
ищеца. Този израз е свързан със следващото го непосредствено изречение с
пояснителен характер, в което
ответницата е посочила срещу кои „права“ смята, че се бори ищцовата
организация. Касае се за спорният и в обществото въпрос за нормативно уреждане
на статута на живеещите в т.нар. „фактическо съпружеско съжителство“ и за допускането
на „сурогатно майчинство“. Очевидно се касае за оценка на ответницата на
дейност на ищцовата организация в защита на едното от становищата по двата
спорни и обществено значими въпроса, доколкото всяка от позициите в полза или
против едната или другата теза има своите разбирания за „борба“ и за „права“.
Няма твърдения в статията по някакъв начин ищцовата организация да е предприела
действия с които да накърнява признати от нормативната уредба права на децата и
техните родители
Правилен е изводът на СРС, че изразът „непрозрачно
финансиране“ в случая има клеветнически характер. В обществото добилото
гражданственост значение на този израз е на финансиране с незаконен произход.
Привръзването на този израз към организациите посочени в текста (едната от
които е ищеца) в комбинация с посочването в статията, че тези организации са заели
силни позиции в политически партии, за които в статията е посочено, че
провеждат чуждестранни интереси явно цели внушение, че визираните организации
се финансират незаконно и провеждат чуждестранна политика в противовес с
интересите на българското общество, за което няма доказателства по делото.
Ищцовото сдружение е изпълнило при регистрацията задължението си по ЗЮЛНСЦ да
посочи които са лицата които го контролират (учредителите и членове) в секция
„обявени актове“ в ТР по неговата партида са публично достъпни протокола за
учредяване с посочени учредители с техните идентификационни номера, както и
протоколи във връзка с последващи промени
в членския състав. Това са изискванията на закона за мерките срещу изпиране на
пари и доколкото към момента на статията, както правилно е приел СРС не е имало
задължение да има обявен ГФО, то и не е налице непрозрачност по отношение финансирането
на организацията.
Недоказано е оплакването, че не е взето предвид
обстоятелството, че публикацията на личната страница на ответницата предхожда
възникването на ищцовото сдружение. Въззивния съд даде указания, че не се сочат
доказателства в подкрепа на това фактическо твърдение, но такива не бяха
представени и следва да се приеме, че публикацията е разпространена за пръв път
в електронно издание на вестник „Терминал“ на 27.04.2019г и касае именно
ищцовото сдружение.
Правилно е счел СРС, че в изречението „И така
антиевропейската и сектантска пропаганда намериха общ интерес и ядро и с типично
проруски похвати на лъжи фалшиви новини и манипулации успяха да уплашат 20000
българи” се съдържат твърдения за факти. Смисълът на това изречение е внушаване
на читателя, че ищецът постига целите си чрез разпространяване на неистини. „Лъженето“
е неморално действие според обществените разбирания в страната и посочването,
че някой лъже (наричането на някого лъжец) е обида. Отнесено към юридическо
лице това е увреждащо репутацията действие.
Правилни са изводите на СРС и че определянето на една
организация като религиозна и като секта не е нито обидно, нито клеветническо,
а представлява оценка на ответника. Независимо дали се създава негативно внушение
за нея това не е деликт. Дори
определянето им като опасни не се счита за клевета или обида (по въпроса има
практика и на ВКС.).
СРС действително не е отчел при определяне на
дължимото обезщетение създаването чрез ползване на интернет на възможност за
достъп до публикацията от неограничен кръг от субекти.
Това обаче в случая не следва да доведе до уважаване
на насрешната жалба, доколкото СГС не сподели част от правните изводи на СРС,
досежно квалификацията на част от процесните изялвнеия..
По въпроса за критериите които се вземат предвид при
определяне на обезщетение за неимуществени вреди на юридически лица са дадени
насоки с Решение № 35 от 12.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3901/2021 г., IV г.
о., ГК, изведени от ВКС съобразно практиката на СЕС. Сред посочените критерии
са тежестта на констатираните нарушения
(в случая тежестта на приписаното деяние (непрозрачно финансиране и ползване на
неистини за постигане на целите); ефектът пред трети лица на твърденията, които
са били разпространени; репутацията на компанията и макар и в по-малка степен, безпокойството и
неудобството, причинено на членовете на управленския екип. В решението на ВКС и
цитираната от него практика на СЕС и на ЕСПЧ има и други критерии, които обаче
са приложими по-скоро за търговски дружества. Според СГС следва да се има
предвид моралното удовлетворение от
осъждането, същевременно имащо възпиращо и предупредително значение за
нарушителя
СГС не кредитира показанията на свидетеля Колев в
частта им, с която свидетеля посочва, че му се обаждали множество лица с уплаха
и с въпроси каква е тази организация. Няма никаква конкретика в тези показания.
Не се посочват конкретни лица с които свидетеля да е комуникирал, а
твърдението, че му са се обаждали по телефон и са му писали писма предполага,
че са разполагали с телефонни номера и ел. пощенски адреси на свидетеля, което
от своя страна показва лично познанство. Според свидетеля („според мен…“) много
хора повярвали на статията, и започнали да тиражират, че има финансиране от
Русия, че има „пета колона“ и прочие, но свидетеля не излага конкретни факти,
не посочва конкретни хора, не казва къде е прочел изявления с които се
тиражират такива твърдения. Не посочва и хората за които изнася данни да са си
правили други организации. Други доказателства за конкретни увреждания на
репутация на ищеца няма. Коментари под статията на които той се позовава в
насрещната си жалба и с които се изказва нечие възмущение от статията всъщност
са негативни оценки, но насочени към ответника и не могат да се приемат за
доказателство за нарушена репутация. Не е без значение и краткия срок на
съществуване на сдружението, доколкото репутация на едно юридическо лице се
изгражда в един по продължителен период, в който биха могли да се видят
резултати от дейността му и да се правят съответни оценки за нея, а от възникването
му до статията са минали по малко от два месеца. Следователно не са настъпили
сериозни последици по отношение на репутацията на сдружението и неговата
дейност. От друга страна самото
разпространяване на неверни твърдения по отношение на ищеца има увреждащо
действие, в който смисъл също има практика на ВКС. С оглед на горното СГС намира
че СРС неправилно е определил размера на дължимото обезщетение. Според
настоящият състав справедлив размер е този от 1000,00 лева.
Решението с което искът е уважен над този размер
следва да се отмени, а в останалите обжалвани от страните части да се потвърди.
По разноските.
При този изход на делото и двете страни имат право на
разноски за въззивна инстанция. Уважени са 50 % от жалбата на ответника и
същият има право на половината от платената държавна такса или на 20,00 лева.
Претендира хонорар за адвокат от 500,00 лева. Няма договор по делото от който
да се посочва каква част от хонорара е за защита по нейната жалба и каква част
за защита по насрещната жалба. Следва да се приеме, че хонорарът е уговорен в
равни части. За уважената част от жалбата на Г. следва да ѝ се присъдят
125 лева, както и 250,00 лева за отхвърлената жалба на ищеца.
Ищецът е представил договор за адвокатска защита също
без посочване каква част от хонорара е за отговор на въззивната жалба на
ответника и каква част по насрещната жалба. И тук следва да се приеме, че е уговорено
в равни части. За отхвърлената част от жалбата на Г. на ищеца следва да се
присъдят 125,00 лева.
Ответникът има право на още 100,00 лева разноски за
адвокат за първа инстанция съобразно крайния изход на делото (80 % отхвърлен
иск)
Водим от горното СГС, II-А с-в.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 167574/04.08.2020г, постановено по гр.д. 53760/2019г. на
СРС, 32 с-в В ЧАСТТА С КОЯТО Е УВАЖЕН НАД размера от 1000,00 лева до размер от
2000,00 лева предявеният от Национална асоциация „П.за с." с ЕИК ******срещу
А.Г.Г. с ЕГН ********** с адрес иск по чл. 45 ЗЗД за обезщетение за неимуществени
вреди от публикация на 30.4.2019г. в електронни издания „Дневник.бг“ и в „Терминал
3“ със заглавие „Заложници на 20000 нечетящи и уплашени българи“, КАТО ВМЕСТО
ТОВА ОТВХЪРЛЯ ИСКА ЗА РАЗЛИКАТА от 1000,00 лева (до който размер иска е
основателен) до присъдения размер от 2000,00лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани от страните части.
ОСЪЖДА Национална асоциация „П.за
с." с ЕИК ******ДА ЗАПЛАТИ НА А.Г.Г. с ЕГН ********** сумата от 395,00
лева разноски за адвокат и държавна такса за въззивното дело и още 100,00 лева
за адвокатска защита в първа инстанция.
ОСЪЖДА А.Г.Г. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ НА Национална асоциация „П.за с." с ЕИК ******сумата от 125,00
лева разноски за адвокат във въззивното дело.
Въззивното решение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.