РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. Перник, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Катя В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20211720201615 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №587854-F587855/15.07.2021г., издадено
от Л. П. Х. - началник на отдел „Оперативни дейности“ в Централно
управление на Национална агенция за приходите, на ЕТ „*****“, гр. Перник,
ЕИК *****, на основание чл.185, ал.1 от Закон за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер 500.00 лв., за
това, че на 22.01.2021 г., в 14.55 часа, при извършена проверка в търговски
обект по смисъла на §1, т.41 от ПР на ЗДДС – магазин за козметика и
парфюмерия, находящ се в гр. Перник, ул. *****, стопанисван от ЕТ *****“,
се установило, че при направена контролна покупка на стойност 1,80 лева,
заплатени в брой от инспектор по приходите АЛ. Н. ИЛ., не е издадена
фискална касова бележка от фискалното устройство в обекта, като плащането
е прието от работещата в обекта ***** за сметка на ЕТ „*****“ – нарушение
на чл.118, ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност .
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила
жалба от ***** К. в качеството й на ЕТ „*****“, гр. Перник, чрез
пълномощник – адв. М.Т., с която се оспорва процесуално-правната и
материално-правната законосъобразност на издаденото наказателно
постановление, като се поддържа, че са нарушени процесуални правила при
издаването му, че приетите за установени факти и обстоятелства не се
подкрепят от събраните доказателства, че наложената административна
санкция е неправилно определена. На основание изложеното се моли за
1
отмяна на наказателното постановление.
В съдебното производство жалбоподателят не е участвал лично, не е
участвал и пълномощникът му. Преди съдебното заседание е депозирана
молба от адв. Т., в която е обективирано заявление, че поддържа жалбата и е
изразено желание за разглеждане на делото в нейно отсъствие. Претендира се
и присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – ст. ю.к. К.,
изразява становище за неоснователност на възраженията за
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като
застъпва теза, че наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, в кръга на правомощията му, и в съответствие с материалния закон.
Пледира за потвърждаване на издаденото наказателно постановление като
законосъобразно и правилно и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на
страните, намира за установено следното:
На 22.01.2021 г., около 14.55 часа, свидетелите А. Н. И. и В. Д. С. –
инспектори по приходите в дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП –
София, извършили проверка в търговски магазин за козметика и
парфюмерия, находящ се в гр. Перник, ул. *****, стопанисван от ЕТ
„*****“, гр. Перник. Свид. И. влязла сама в търговския обект и извършила
контролна покупка на 1 брой лак за нокти на стойност 1,80 лева, които
заплатила в брой. Сумата била приета от собственика на фирмата *****,
работеща в обекта, която предоставила закупения артикул на клиента. За
покупката на свид. И. не била издадена фискална касова бележка, въпреки че
в обекта имало монтирано фискално устройство, за което впоследствие
инспекторите по приходите установили, че е модел “****“ с индивидуален
номер на ФУ ****, номер на фискална памет ***, регистрирано в НАП с
потвърждение №4097016 от 20.03.2019г., както и че е изправно и в работен
режим..
Малко след като получила закупения лак за нокти свидетелката А. И.,
напуснала обекта. Около 5 минути по-късно заедно със свид. В.С. се върнали,
легитимирали се и предприели извършване на проверка. Установили
самоличността на лицето, приело плащането, което пред тях потвърдило, че е
собственик на фирмата, стопанисваща обекта. В присъствието на *****
инспекторите проверили книгата за дневните финансови отчети, изискали
свидетелството за регистрация и паспорта на установеното в обекта фискално
устройство и изискали отпечатване на междинен финансов отчет, от който
била разчетена касова наличност от ФУ 15.00 лева, от които оборот – 5.00 лв.
Във ФУ била регистрирана промяна на касовата наличност чрез наличната
операция "служебно въведени" суми /10 лв./. Така установената наличност
съответствала на установената фактическата наличност в касата, възлизаща
2
на същата сума - 15.00 лева, съгласно изготвен опис. Сумата от 1.80,
заплатена за извършената контролна покупка инспекторите не отразили във
фактическата наличност на пари в касата, за да не послужи като основание за
двойно наказване, според пояснението направено от свид. С. в с.з. В 15.01ч.
бил отпечатан и КЛЕН отчет /контролна лента на електронен носител/ за
22.01.2021г. Въз основа на тези документи инспекторите се уверили, че
извършената продажба непосредствено преди започване на проверката не е
регистрирана чрез фискалното устройство.
Констатациите си и установеното фактическо положение контролните
органи отразили в протокол за извършена проверка №0453380 от 22.01.2021г.
Протоколът бил подписан от жалбоподателката, която не оспорила
нарушението, а направила възражение срещу самото извършване на
проверка. В писмено обяснение посочила, че не отчела извършената продажба
поради разсеяност.
На 30.01.2021г. срещу едноличния търговец, в присъствие на
собственика на фирмата – *****, било образувано
административнонаказателно производство със съставяне на акт №*****,
като свидетелката А.И. приела, че е нарушена разпоредбата на чл.118, ал.1 от
ЗДДС. Непосредствено след съставяне на акта същият бил предявен за
запознаване и подписване, при което К. подписала акта без обяснения и
възражения и приела връчения препис.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили и писмени възражения..
На 15.07.2021г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН,
базирайки се на събраните по преписката доказателства,
административнонаказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53
и чл.83 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание
чл.185, ал.1 от ЗДДС наложил имуществена санкция на ЕТ „*****“ за
нарушението по-горе.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин, като взе предвид показанията на свидетелите А. Н. И., В. Д.
С., както и приетите писмени доказателства: акт за установяване на
административно нарушение №F587855 от 30.01.2020г., заверени копия на
протокол за извършена проверка №0453380 от 22.01.2021г., опис на касова
наличност, дневен финансов отчет за 22.01.2021г. и разпечатка КЛЕН,
заповед № ЗЦУ –1149/25.08.2020г. на изпълнителен директор на НАП,.
Въз основа установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява
неоснователна.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са пречка за разглеждане на делото по
същество. Възраженията в тази насока наведени в жалбата са неоснователни.
3
Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а
наказателното постановление е издадено от длъжностни лица с доказана
материална компетентност, правомощията на които произтичат от приетата
като писмено доказателство заповед № ЗЦУ –1149/25.08.2020г. на
изпълнителен директор на НАП. Спазени са изискванията към съдържанието
им, установени в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и не са допуснати съществени
нарушения в хода на административнонаказателното производство, които да
са засегнали правото на защита на жалбоподателя.
Фактическото описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, са изложени ясно и разбираемо, по начин, гарантиращ
възможността на привлечения към административнонаказателна отговорност
субект да разбере какво точно нарушение му е вменено във вина, при какви
обстоятелства го е извършил и въз основа на какви факти е достигнато до
формирания извод. По-голяма изчерпателност от изложената не е и възможна.
Нарушението е квалифицирано законосъобразно, тъй като изложените
факти са относими към елементите от състава на чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Доколко тези факти съответстват на обективната действителност и са
установени правилно е въпрос по същество.
По същество:
Съдът приема за безспорно доказано, че при проверката извършена от
инспектори по приходите в ЦУ на НАП в стопанисвания от ЕТ „*****“ обект,
намиращ се в гр. Перник, ул. ******, е констатирано нарушение на
изискванията за регистриране и отчитане на продажбите в търговските
обекти, тъй като при извършена контролна покупка от единия от
инспекторите – А.И., работещата в обекта ***** приела плащане, без да
издаде касова бележка от монтираното в обекта, изправно и работещо
фискално устройство. Свидетелите И. и С. са категорични за последното
обстоятелство, като първата допълва, че е била единствен клиент в обекта и
закупила само лак за нокти, поради което търговецът не е бил затруднен да
изпълни спокойно дължимото действие като регистрира продажбата и издаде
касова бележка. Свидетелите установяват, че фискалното устройство е било
изправно и работещо предвид отпечатаните 5-10 минути по-късно дневен
отчет и КЛЕН отчет, което се потвърждава от същите тези документи, приети
като писмени доказателства по делото. При това положение не е била налице
хипотеза, обуславяща приложимост на алтернативния ред за документиране
на продажбите по чл.36 от Наредба №Н-8 от 13.12.2006г. - чрез издаване на
касова бележка от кочан.
В съдебното производство горните фактически констатации, закрепени
в протокола за проверка и в АУАН не са разколебани, а и по същество не се
оспорват. Същите убедително са подкрепени от показанията на свидетелите
А.И. и В.С. при разпита им в съдебното следствие и доколкото по същество
не са в противоречие с позицията на жалбоподателя, съдът приема
релевантните за казуса факти за безспорно установени. Те напълно се
4
субсумират в състава на нарушението по чл.118, ал.1 от ЗДДС, поради което
формираните от актосъставителя и наказващия орган изводи от фактическа и
правна страна са обосновани и правилни, и законосъобразно срещу
жалбоподателят е образувано административнонаказателно производство за
посоченото административно нарушение.
С изложената в жалбата на ЕТ интерпретация на фактическата
обстановка вмененото нарушение не се оспорва, а само се излага причината
за нерегистриране на продажбата и неиздаване на касова бележка. Твръди се,
че след предоставяне на закупения лак за нокти „клиентката“ е проявила
интерес и към други стоки, но внезапно е променила решението си и е
напускала обекта, заплащайки лака, без да изчака издаване на касова бележка
за тази покупка. Твърдението не се кредитира като достоверно, тъй като е
голословно, доказателства в негова подкрепа не са ангажирани, опровергава
се от събраните гласни и писмени доказателства, а е в противоречие с
позицията на самия търговец в хода на административнонаказателното
производство. Дори да се приеме, че такова е било фактическото положение,
следва да се отбележи, че от извършването на контролната покупка до
връщането на двамата инспектори в търговския обект са изминали не по-
малко от 7 минути, предвид часа, в който покупката е извършена и часа на
отпечатване на КЛЕН и дневен отчет след легитимацията им, поради което не
е имало никаква пречка в този интервал от време търговецът да регистрира
извършената продажба, което не е сторил.
Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ) (фискален бон) или
чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални
бележки са детайлизирани в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства (Наредба № Н-18/13.12.2006 година/. В чл.3, ал.1 и чл.25, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. е регламенитрано аналогично на законовото
задължение по-горе всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ за всяко плащане, като отклонение от него е
предвидено за изчерпателно посочени хипотези, сред които процесният
случай не е. Съгласно тези разпоредби задължението за издаване на фискална
бележка възниква в момента на извършено и прието плащане по съответната
продажба.
В контекста на тази нормативна уредба, безспорно жалбоподателят е
субект на вмененото му нарушение и законовите предпоставки за ангажиране
на отговорността му са налице, тъй като приемането на плащане от търговеца
за направената с контролна цел покупка в обекта от служителите на ЦУ на
5
НАП, без да издаде документ по чл. 118, ал.1 ЗДДС, осъществява състава на
вмененото нарушение..
Съдът не констатира нарушение на закона и при административното
наказване, като счита, че деянието не попада в приложното поле на чл.28“а”
от ЗАНН. Следва да се отбележи, че стойностният критерий – стойността на
продажбата, нерегистрирана и отчетена по установения ред, не е определящ
при преценката за маловажност, тъй като нарушението е формално, съставът
му не включва вреди и за осъществяването му е достатъчно неиздаване на
фискална касова бележка от фискалното устройство в обекта. Поради това,
евентуална съпоставката между стойността на неотчетената по предвидения
ред продажба и размерът на предвиденото/наложеното наказание за
нарушението нито е релевантен, нито може да бъде убедителен довод в
насока маловажност. Съгласно §1, т.6 от Наредба №Н-8 от 13.12.2006г.
"контролна покупка" е тази, която се извършва от или под контрола и
наблюдението на органите на НАП и се документира с протокол за проверка;
чрез контролната покупка се констатира спазването от лицата по чл. 3
изискванията по тази наредба за регистриране на продажби на стоки или
услуги с изискуемия документ за конкретния случай“. Видно е, че
контролната покупка, каквато в случая е извършила свид. И., е само средство
за проверка спазването на изискванията за регистриране на извършените в
търговските обекти продажби. Този извод ясно следва от разпоредбата на
чл.31, ал.5 от Наредбата, според която „при извършване на покупка от или
под наблюдението на орган на НАП (контролна покупка) лицето по чл.3
връща сумата, когато предметът на покупката може да бъде използван за
търговска продажба и неговата потребителна стойност не е намаляла или
услугата не е консумирана изцяло или частично. При издадена фискална
касова бележка лицето по чл.3 извършва сторно операция по реда на ал. 1 и 2.
Органите на НАП извършват контролни покупки при условия и по ред,
определени от изпълнителния директор на НАП, като средствата се
осигуряват от бюджета на НАП“. Предвид тази регламентация, нито е
необходимо, нито може да се очаква висока стойност на покупката.
В този смисъл, ниската стойност на продажбата не е основание за
квалифициране на нарушението както маловажно.. Съдът не установява
наличието на други обстоятелства, които да очертаят конкретното нарушение
като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от същия вид. Установените в казуса
факти сочат, че конкретното нарушение е типично спрямо останалите от
същия вид и не се отличава с особености, които да мотивират извод за
неправилно приложение на закона.
Извод за маловажност не може да обоснове и фактът, че нарушението е
извършено за първи път, тъй като ако се приеме обратното, то всяко първо
нарушение би следвало да се квалифицира като маловажен случай, а не това е
целта на обективирания в чл. 28 от ЗАНН правен институт. Това
обстоятелство следва да бъде съобразено единствено като смекчаващо
6
отговорността обстоятелство при индивидуализация на наказанието.
Обществените отношения, които регулира ЗДДС се отличават с особена
обществена значимост и със засилена защита, като е достатъчно да се
отбележи, че при констатиране на нарушение като процесното, нормата на
чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС предвижда и прилагане на принудителна
административна мярка - запечатване на обекта за срок до 30 дни, независимо
от наложената глоба или имуществена санкция за нарушението и без изобщо
да обвързва прилагането на мярката със стойността на недокументираната по
установения ред продажба. Очевидно, при нарушения като процесното не
може да се формира извод за незначителна обществена опасност на деянието,
тъй като неиздаването на фискален касов бон предполага нерегистриране и
неотчитане от извършена търговска продажба, последица от което е
неотчитане на приходи, подлежащи от своя страна на облагане с
корпоративен данък. Следователно нормативните предписания по-горе са
насочени към спазването на стриктна данъчна дисциплина при извършване
на търговска дейност, независимо от нейния вид и обема на търговския
стокооборот.
Относно индивидуализацията на наказанието:
Административнонаказателната разпоредба на чл.185, ал.1 от ЗДДС
предвижда за неиздаване на документ по чл.118, ал.1 от ЗДДС имуществена
санкция за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до
2000. В случая е наложена санкция в минимален размер 500 лв., като
наказващият орган е взел предвид обстоятелството, че нарушението е за
първи път и очевидно е счел, че целите по чл.12 от ЗАНН могат да бъдат
постигнати с минимална по размер имуществена санкция. При това
положение и предвид обстоятелството, че производството е образувано по
жалба на наказания търговец, съдът не може да въздейства спрямо размера на
наложената имуществена санкция.
Тези съображения мотивират потвърждаване на наказателното
постановление.
По разноските:
Изхода на делото обосновава присъждане на разноски на въззиваемата
страна, тъй като е представлявана от юрисконсулт, видно от приложеното на
л.39 пълномощно, който своевременно, направи искане за присъждане на
разноски съобразно правото в чл.63, ал.3 от ЗАНН /ред. ДВ, бр.94 от 2019г./ .
Поради това, на основание чл.63д, ал.4 и 5 от ЗАНН на ЦУ на НАП–
София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая приложима е нормата на чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, която предвижда, че
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
7
нарушения и наказания е от 80 лв. до 150 лв. При определяне на
възнаграждението на правоимащата страна, съдът взе предвид, че делото не
се отличава с фактическа или правна сложност, което мотивира присъждане
на възнаграждение в минимален размер, а именно - 80 лева.
Жалбоподателят не е доказал направени разноски и няма основание за
присъждане на такива .
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.9, вр. ал.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №587854-
F587855/15.07.2021г., издадено от Л. П. Х. - началник на отдел „Оперативни
дейности“ в Централно управление на Национална агенция за приходите, с
което на ЕТ „*****“, гр. Перник, ЕИК *****, с адрес на управление гр.
Перник, *****, на основание чл.185, ал.1 от Закон за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер 500.00
/петстотин/ лв. за нарушение на чл.118, ал.1 от Закон за данък върху
добавената стойност .
ОСЪЖДА ЕТ „*****“, гр. Перник, ЕИК *****, с адрес на управление
гр. Перник, *****, да заплати на Централно управление на Национална
агенция за приходите – София, с адрес гр. София, бул. Христо Ботев, №17,
ет.3, юрисконсултско възнаграждение в размер 80 /осемдесет/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8