Решение по дело №1576/2021 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 366
Дата: 17 декември 2021 г. (в сила от 18 януари 2022 г.)
Съдия: Мария Ангелова Ангелова
Дело: 20215640101576
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 366
гр. гр. Хасково, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мария Анг. Ангелова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Мария Анг. Ангелова Гражданско дело №
20215640101576 по описа за 2021 година
Искът е с правно основание чл.439, вр. чл.124 ал.1 пр. посл. от ГПК – отрицателен
установителен, предявен от М. К. К. с ЕГН ********** от гр. Х., ул. „*******“ № **; против
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. С., бул. "*****" № **, Бизнес сграда „***** ет.*, представлявано от З. Н.Д.
Ищецът твърди, че през м.01.2021 г. получил документи, че срещу него е заведено
изпълнително производство № 20209290401803 от ответника за събиране на вземане на стойност:
главница 11 324,31 лв., законна лихва в размер на 5 929,78 лв. и дължими разноски в размер на 1
382,41 лв., или общо 18 636,50 лв. Вземането се основавало на решение № 1825/ 28.08.2013 г. по
вътрешно арбитражно дело № 1825/2013 г. по описа на арбитражен съд „Арбитер Юстициарум"
СНЦ, въз основа на което бил издаден изпълнителен лист в полза на „Профи Кредит България"
ЕООД от СГС, ТО, VI – 20 състав, т.д. № 2284/2014 г., на 08.05.2014 г. за сумата от 17 380,36 лв.,
заедно със законната лихва от 28.08.2013 г. - датата на постановяване на арбитражното решение до
окончателното погасяване на задължението, сумата от 797,61 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение, и сумата от 80 лв. разноски по арбитражното производство, както и сумата от 50
лв., представляваща заплатената от молителя държавна такса в производството по издаване на
изпълнителния лист. В молбата за образуване на изпълнително дело се твърдяло, че прехвърлянето
на вземането от „Профи Кредит България" ЕООД в полза на ответника било извършено на
08.08.2018 г., след което ищецът бил уведомен чрез писмо с обратна разписка за извършената
цесия. Представената обратна разписка обаче носела подпис, който не принадлежал на ищеца, а на
отбелязаната на нея дата 21.11.2018 г. той и семейството му не били на територията на страната.
До получаване на поканата за доброволно изпълнение през м.01.2021 г. по изпълнителното дело,
ищецът не знаел, че срещу него е имало арбитражно, а в последствие и съдебно производство,
1
както и за съществуването на представения по изпълнителното дело изпълнителен лист. До
посочения момент, това вземане не му било предявявано за изплащане по никакъв начин, не бил
уведомяван за съществуването му и не му била искана насрещна престация от нито едно от
посочените две дружества. От момента на възникването на това задължение до януари 2021 г.,
срещу ищеца не били извършвани изпълнителни действия по него, поради което същото било
преклудирано по давност. Затова претендираното от ответника вземане, подробно описано по-
горе, за което бил издаден соченият изпълнителен лист, било погасено по давност, по силата на
чл.110 на ЗЗД. Така за ищеца възниквал правен интерес от завеждане на настоящия отрицателен
установителен иск, с който да бъде прогласен факта, че не дължи претендираната по заведеното от
ответника изпълнително производство № 20209290401803 сума в размер на главница 11 324,31 лв.,
законна лихва в размер 5 929,78 лв. и дължими разноски в размер на 1382,41 лв.; или общо 18
636,50 лв.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че той не дължи гореописаните суми по изп.дело – поради
новонастъпили обстоятелства – погасяването на вземането по давност след издаване на
изпълнителния титул; като му се присъдят направените по делото разноски. Това искане се
поддържа от пълномощник – адвокат на ищеца в открито съдебно заседание, като той самият не се
явява. В допълнителна уточняваща молба, в изпълнение указанията на съда, ищецът уточнява, че
сочената от него погасителна давност изтекла в периода от 08.05.2014 г., когато бил издаден
изпълнителният лист, до 08.05.2019 г., до когато не били предприети действия по прекъсването на
давностния срок.
Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок, като счита предявения иск за допустим, но по същество за неоснователен. Той
сочи, че на 08.08.2018 г. бил сключен договор за прехвърляне на вземания между „Профи Кредит
България" ЕООД и ответника, по силата на който му било цедирано вземането спрямо ищеца,
произтичащо от договор за кредит № **********, заедно с всички принадлежности към него. Въз
основа на изрично пълномощно с нотариална заверка на подписите от нотариус с рег. № 271,
ответникът бил упълномощен, да уведоми посочените в Приложение № 1А към договора за цесия
длъжници за извършеното прехвърляне на вземания от името на цедента. По силата на това
упълномощаване, ответникът изпратил на предоставен от длъжника и в исковата молба адрес
уведомление по чл.99 ал.3 от ЗЗД, чрез препоръчана поща. Същото не било получено на адреса от
длъжника и се върнало с отбелязване „непотърсено". В случай, че това представлявало
ненадлежно уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземания; ответникът иска
да се приеме за такова отговорът на искова молба и приложеното към него уведомление за
извършено прехвърляне на вземания, според практиката на ВКС. Вземането по договор за
револвиращ заем № ********** било описано в Приложение 1А, неразделна част от договора за
цесия и на това основание, считано от 08.08.2018 г. кредитор по вземането бил цесионерът –
ответникът. Неоснователна била ищцовата теза, че не дължи сумите по изп.дело, поради изтичане
на общата погасителна давност относно вземанията. Въз основа на процесния изпълнителен лист,
на 04.07.2014 г. било образувано изпълнително дело № 1739/2014 г. по описа на ЧСИ с peг. № 856,
когато било поискано и налагането на запор върху банковите сметки на длъжника, разкрити в
Банка ДСК ЕАД. На тази дата била прекъсната погасителната давност, предвид ТР от 26.06.2015 г.
по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС. На 22.07.2014 г. били изпратени множество запорни
съобщения до банки. На същата дата по делото е бил присъединен взискател в лицето на ТД на
2
НАП относно публични задължения на името на длъжника, което също прекъснало давността,
предвид т.10 от същото ТР. На същата дата била изпратена ПДИ до длъжника, получена от К. К. -
син на ищеца, което било удостоверено. На 20.06.2016 г. било изпратено запорно съобщение до
ОББ АД, което отново прекъснало погасителната давност. След като изп.дело № 1739/2014 г. било
прекратено, новият взискател изтеглил изпълнителния лист и въз основа на него на 06.11.2020 г.
било образувано ново изпълнително производство по изп. дело № 1803/2020 г. по описа на ЧСИ Н.
К. С молбата си за образуване, ответникът като взискател поискал извършването на справки за
имущественото състояние на длъжника, налагането на запори и насрочване на опис на движими
вещи, което отново прекъсвало погасителната давност. На 10.12.2020 г. била изпратена ПДИ,
ведно с призовка за насрочен опис на движими вещи за 27.01.2021 г. На 23.12.2020 г. било
изпратено запорно съобщение до ОДП-ПП – Хасково относно запор на МПС, собствено на
длъжника. На 22.12.2020 г. били присъединени публични задължения на длъжника, като по делото
се присъединил взискателят ТД на НАП. Предприемането на всяко едно от горепосочените
изпълнителни действия представлявало годно да прекъсне погасителната давност основание,
който извод следвал от цитираната задължителна практика на ВКС и от приложимите разпоредби
на закона. Ето защо, според ответника, погасителната давност относно процесното вземане не
била изтекла. Следвало да се прави разграничение между перемпционния и давностния срок, като
перемцията била без правно значение за прекъсването на давността. Следвало да се има предвид и
ТР № 2/ 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС по приложението на ППВС №
3/ 18.11.1980 г. В случая от образуване на изпълнително дело № 1739/ 2014 г. по описа на ЧСИ Б.
Б. на 04.07.2014 г. до 26.06.2015 г. намирало приложение ППВС № 3/ 18.11.1980 г и погасителна
давност не течала, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Началният
момент, от който започвала да тече погасителна давност, бил 26.06.2015 г. – датата на
постановяване на TP № 2/26.06.2015. Следователно, датата, на която вземането би се погасило по
давност била 26.06.2020 г. Но в периода след 26.06.2015 г. по цитираните две изп.дела имало
извършени изпълнителни действия, които прекъсвали погасителния давностен срок. Така по
процесното вземане срещу ищеца не била изтекла погасителната давност.
Предвид изложеното, ответникът иска отхвърляне на предявения иск, като неоснователен и
недоказан, като му се присъдят направените по делото разноски за юрисконсулт. Това си искане
той поддържа, чрез пълномощник–юрисконсулт, в допълнителна писмена молба по делото, като в
открито съдебно заседание не изпраща свой процесуален представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема
за установено следното:
По молба на „Профи Кредит България" ЕООД с вх. № 37746/04.07.2014 г., е било
образувано производство по изп.дело № 1739/2014 г. при ЧСИ с рег. № 856. Със същата на ЧСИ са
били възложени всички действия по чл.18 от ЗЧСИ, като изрично е било поискано налагане на
запор на длъжника в Банка ДСК. Приложен към молбата е бил изпълнителен лист от 08.05.2014 г.
по т.дело № 2284/2014 г. на СГС, ТО, VI-20-ти състав, въз основа на решение № 1825/28.08.2013 г.
по вътрешно арбитражно дело № 1825/ 2013 г. по описа на арбитражен съд „Арбитер
Юстициарум" СНЦ. По силата му, ищецът в настоящото производство е осъден да заплати на
взискателя сумата от 17 380,36 лв. заедно със законната лихва от 28.08.2013 г. – датата на
постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението; сумата от
797,61 лв. за юрисконсултско възнаграждение; сумата от 80 лв. разноски по арбитражното
производство, както и сумата от 50 лв., представляваща заплатена от молителя държавна такса в
3
производството по издаване на изпълнителен лист. В молбата до ЧСИ се сочи, че вземанията
произтичали от договор за потребителски кредит № **********. В кориците на това изп.дело,
приложено по настоящото дело в цялост, са налични писмени доказателства за извършените от
съдебния изпълнител действия. На длъжника– ищец в настоящото производство е била изпратена
ПДИ от ЧСИ с изх. № 47041/ 22.07.2014 г., получена от сина му К. М. К. на 26.07.2014 г., за което
се е подписал; видно от куриерско известие за доставяне. Към посочената дата синът му е бил
навършил пълнолетие, според приложената справка в НБДН от 07.07.2014 г. С ПДИ ищецът е бил
уведомен за процесния изпълнителен лист, с което е бил осъден да заплати съответните суми в
полза на взискателя; както и за актуалния размер на дълга му. Приложен е бил подлежащият на
принудително изпълнение акт, като е бил поканен в 2-седмичен срок, да изпълни задължението си,
след което ЧСИ ще пристъпи към принудително изпълнение по реда на ГПК. В отговор на
изпратени до множество банки запорни съобщения са постъпили отговори, че длъжникът не е
техен клиент, а ОББ АД на 25.07.2014 г. и ЦКБ АД на 28.07.2014 г. са отговорили, че по сметките
му няма авоари. ЧСИ е изпратил съобщение с изх. № 49748/ 01.08.2014 г. до длъжника, че ТД на
НАП е присъединен по делото като взискател, което не е било получено, видно от приложеното
куриерско известие за доставяне, с отбелязване че лицето не живее на адреса, с клеймо от
04.08.2014 г. Приложено е още едно куриерско известие за доставяне на същата пратка с №
1739/14 С 49748, с клейма от 28.11.2014 г. и от 08.12.2014 г., с отбелязване, че е получено от
съпругата А. А. на 06.12.2014 г. Според цитираната вече справка в НБДН, съпругата на ищеца е А.
А. К.. По изп.дело ЧСИ е изисквал множество справки за имуществото на длъжника, в т.ч. от НАП
и банки, като е получил отговор за налични негови МПС. На 20.06.2016 г. е изпратено запорно
съобщение до ОББ АД, както и съобщение до длъжника за това. На 23.06.2016 г. е подаден отговор
от банката, че по сметката липсват авоари. Съобщението до длъжника е получено отново от
съпругата му на 28.06.2016 г., видно от куриерско известие за доставяне с клейма от 23.06.2016 г. и
от 29.06.2016 г. На 20.10.2016 г. тя е получила друго съобщение от ЧСИ, а именно че взискателят с
уведомление от 10.09.2016 г. значително намалява дълга на длъжника по изп.дело, като му е
указано да се свърже с ЧСИ за уточняване на намаления размер на задължението. До длъжника е
било адресирано съобщение с изх. № 9466/04.03.2020 г., че на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК е
постановено прекратяване на изп.производство, като за същото е приложено и постановление на
ЧСИ от същата дата, влязло в сила на 26.03.2020 г., с посочена в него дата на последното
извършено изпълнително действие – 20.06.2016 г. За прекратяването на производството и за
връщане на процесния изп.лист, молба е била подадена от ответника в настоящото производство с
вх.№ от 17.02.2020 г., в качеството му на пълномощник на взискателя. Изпълнителният лист е бил
върнат на 11.03.2020 г., за което е съставен протокол. До ОББ АД и до ЦКБ АД на 18.03.2020 г. са
били изпратени съобщения за вдигането на запорите на банковите сметки на длъжника.
Процесният изпълнителен лист ответникът е представил със своя молба от 06.11.2020 г. на
ЧСИ с рег. № 929, по повод на която е било образувано ново изп.дело № 1803/ 2020 г. по описа на
този ЧСИ. В тази молба той е възложил на съдебния изпълнител действията по чл.18 от ЗЧСИ и е
посочил конкретни изпълнителни способи – опис на движими вещи, находящи се в дома на
длъжника, и запори на негови банкови сметки. Ответникът се е легитимирал като взискател, по
силата на договор за прехвърляне на вземания от 08.08.2018 г., сключен между „Профи Кредит
България" ЕООД, като цедент, и ответника, като цесионер; с предмет на договора продажбата на
вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит, посочени в приложение № 1, в което
фигурира и процесния договор за потребителски кредит с кредотополучател – ищецът, с остатъчно
4
задължение от 18 636,50 лв., от които главница от 11 324,31 лв. и законова лихва от 5 929,78 лв.,
както и разноски от 1 382,41 лв., по изп.дело 20148560401739. Приложено е уведомление за
прехвърляне на вземания, адресирано до ищеца от ответника, като пълномощник на цедента, за
което налице е и писмено пълномощно. Същото обаче не му е било връчено, като непотърсено,
видно от куриерско известие за доставяне с клеймо от 08.11.2018 г. Последвали са множество
справки от ЧСИ за имущественото състояние на длъжника. С разпореждане от 22.12.2020 г. е
разпоредено налагането на запор на МПС, собственост на длъжника, за което на следващия ден е
изпратено уведомление до ОДП-Хасково. До длъжника е изпратена ПДИ с изх. № 60246/
10.12.2020 г., като е бил уведомен за процесния изпълнителен лист, с което е бил осъден да заплати
съответните суми в полза на взискателя - ответникът; както и за актуалния размер на дълга му.
Приложен е бил подлежащият на принудително изпълнение акт, като е бил поканен в 2-седмичен
срок, да изпълни задължението си, след което ЧСИ ще пристъпи към принудително изпълнение по
реда на ГПК. Уведомен е бил за насрочен опис на движими вещи на адреса му на дата 27.01.2021 г.,
въз основа на разпореждане на ЧСИ от 06.11.2020 г. ПДИ е била връчена отново на сина на
длъжника К. М. К. на 11.01.2021 г. Посоченият опис не е бил извършен, за което е съставен
протокол от ЧСИ от същата дата. Видно от него, длъжникът не е бил открит,като по данни на
дъщеря му се намирал в чужбина, като на адреса не били запорираните му МПС. След това, на
дата 30.01.2021 г., на длъжника, отново чрез сина му, е било връчено съобщение на ЧСИ от
23.12.2020 г. за налагането на запор върху негови два посочени леки автомобила, за което на ЧСИ е
било отговорено от МВР- ПП- Хасково с писмо от 07.01.2021 г. На 21.04.2021 г. по същия начин
му е било връчено от ЧСИ уведомлението за извършената цесия. С изх. № от 08.07.2021 г. до
длъжника е изпратена призовка за принудително изпълнение, а именно че на 23.09.2021 г. ще се
пристъпи към такова, като се извърши опис, оценка и изземване на движими вещи на адреса му.
Същата не му е била връчена, като връчител е отразил, че длъжникът не е бил открит на адреса му.
Така насроченият опис не е извършен, поради невнасяне на такса и неявяване на представител на
взискателя, за което ЧСИ е съставил протокол от 23.09.2021 г. По изп. дело не са извършвани
други действия, до изпращане на препис от същото за прилагане по настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по
основателността на предявения иск:
Преди всичко, съдът намира предявения отрицателен установителен иск за допустим, респ.
приема наличието на правен интерес у ищеца за предявяването му. Това е така, с оглед наведените
от него доводи и отговора на ответника, сочещи, че ответникът настоява за дължимост на
процесното вземане, което ищецът оспорва, като за принудителното събиране на същото вземане е
образувано и е висящо изпълнително производство пред ЧСИ. Искът с правно основание чл.439
ал.1 от ГПК е средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, с чието предявяване
се цели да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства,
настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване.
В процесния случай предмет на исковите претенции са вземания на ответника, признати с влязло в
сила арбитражно решение, въз основа на което СГС е издал изпълнителен лист с длъжник –
ищецът и взискател - „Профи Кредит България" ЕООД. Установи се по делото, че след издаването
на изпълнителния лист на 08.05.2014 г., на 08.08.2018 г. посоченото дружество, като цедент, е
прехвърлило това си вземане на ответника в настоящото производство, като цесионер, по силата на
сключен помежду им договор за прехвърляне на вземания с приложение № 1 към него. В това си
качество ответникът е поискал прекратяването на първото изп.дело и образуването на второто. В
5
тази връзка, без значение за изхода на настоящото дело са възраженията на ищеца относно
качеството взискател на ответника по делото, поради неуведомяването му за извършената цесия.
Според решение № 209/28.11.2018 г. на ВКС по т.д. № 2530/ 2017 г., I т.о., без значение е за
основателността на иска по чл.439 от ГПК срещу конституирания в изпълнителното производство
нов кредитор/ цесионер установяване на надлежното уведомяване на длъжника по смисъла на
чл.99 ал.4 от ЗЗД за извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на
вземането – то съществува и следва да бъде удовлетворено от съдебния изпълнител, като не
освобождава длъжника от отговорност за погасяването му. Съдебният изпълнител е този, който
провежда изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия, които освен това
подлежат и на съдебен контрол, така че ако изпълни, чрез него в изпълнителното производство,
длъжникът се освобождава от дълга. Нещо повече, в случая се установява, че по второто изп.дело
ищецът надлежно е бил уведомен за извършената цесия, като ЧСИ му е изпратил представеното
му от взискателя уведомление за това, получено на 21.04.2021 г. В допълнение следва да се
посочи, че в поканата за доброволно изпълнение изрично е посочено, че сумите по издадения
изпълнителен лист следва да се платят на ответника в настоящото производство, като към
поканата е бил приложен подлежащият на принудително изпълнение акт. Така с връчването на
поканата, ищецът е узнал за извършената след издаването на изпълнителния лист цесия. Както се
посочи, според чл.439 ал.2 от ГПК, искът на длъжника за оспорване на вземането може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. Затова и с оглед конкретно наведеното в исковата
молба основание за недължимост на вземанията – погасяването им по давност, и доколкото
същите са признати с арбитражно решение, в случая ищецът може да се позовава на давност,
изтекла след влизане в сила на това решение, доколкото по-рано настъпилите факти, от които
черпи права, изключващи изпълняемото право, се явяват преклудирани. Поради това спорът по
делото съдът намира да е концентриран върху основателността на направеното от ищеца
възражение за погасяване на вземанията по давност – конкретно след издаването на изпълнителния
лист по влязлото в сила арбитражно решение. Следва да се има предвид, че искът по чл.439 от
ГПК не гарантира за длъжника втора възможност да се позове на факти, рефлектиращи върху
изискуемостта на вземането, които са му били известни, но на които не се е позовал при
разглеждането на спора за съществуването на изпълняемото право. Част от фактическите
твърдения на ищеца в настоящото производство се свеждат до това, че до получаване на поканата
за доброволно изпълнение през м.01.2021 г., той не знаел, че срещу него е имало арбитражно, а в
последствие и съдебно производство, както и за съществуването на процесния изпълнителен лист;
като до посочения момент, това вземане не му било предявявано за изплащане. Няма данни обаче,
той да се е възползвал от предоставените му от процесуалния закон множество възможности за
защита, както по повод постановеното решение, така и в рамките на изпълнителния процес.
Същевременно, установява се, че всъщност ищецът като длъжник в изпълнителното производство
надлежно е бил уведомен за същото. По първото изп.дело № 1739/ 2014 г. при ЧСИ с рег. № 856,
на длъжника – ищец в настоящото производство е била изпратена ПДИ, получена от сина му К. К.
на 26.07.2014 г., с която е бил уведомен за процесния изпълнителен лист, както и за актуалния
размер на дълга му, като приложен е бил подлежащият на принудително изпълнение акт. По това
дело, чрез съпругата си, ищецът е получил още, както следва: на 06.12.2014 г. съобщение от ЧСИ,
че ТД на НАП е присъединен по делото като взискател; на 28.06.2016 г. запорно съобщение и на
20.10.2016 г. съобщение от ЧСИ, че взискателят значително намалява дълга, като му е указано да
се свърже с ЧСИ за уточняване на намаления размер на задължението. Липсват възражения на
6
ищеца, нито ангажирани от него доказателства, тези му уведомявания да не са извършени по
надлежния за това ред, нито да не са достигнали до знанието му. Както се посочи, възраженията
му касаят единствено ненадлежното му уведомяване за извършената цесия. По второто изп.дело №
1803/ 2020 г. на ЧСИ с рег. № 929, ищецът признава, че през м.01.2021 г. надлежно е бил уведомен
за предприетите изпълнителни действия. Основният му довод по делото е, че към този момент
процесното вземане е вече погасено по давност, т.к. в периода от 08.05.2014 г., когато бил издаден
изпълнителният лист, до 08.05.2019 г. не били предприети действия по прекъсването на
давностния срок. Същият съдът намира за изцяло неоснователен и недоказан. Доколкото
възражението за изтекла давност не се прилага служебно /чл.120 от ЗЗД/, преценката на съда в
случая следва да е конкретно за възразения от ищеца период. Погасителната давност е сложен
юридически факт, състоящ се от два елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичане на
определен период от време. Началото на давностния срок е денят, от който вземането е станало
изискуемо – чл.114 ал.1 от ЗЗД. В случая изпълнителният лист за вземането е издаден на 08.05.2014
г. и от този момент ищецът сочи, че е започнал да тече давностният срок. Съгласно чл. 116 б.„в“ от
ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а от
прекъсването на давността, съгласно чл.117 ал.1 от ЗЗД, започва да тече нова давност, която
всякога е 5-годишна, ако вземането е установено със съдебно решение – ал.2. Така в деня на
подаване на молбата за образуване на изп.дело № 1739/ 2014 г. при ЧСИ с рег. № 856 – 04.07.2014
г. - давността е прекъсната /все още при действието на задължителната съдебна практика по ППВС
№ 3/ 18.11.1980 г./; в т.ч. и с получените от длъжника: на 26.07.2014 г. ПДИ и на 06.12.2014 г.
съобщение от ЧСИ, че ТД на НАП е присъединен по делото като взискател. В отговор на
изпратени до множество банки запорни съобщения са постъпили отговори, че длъжникът не е
техен клиент, а ОББ АД на 25.07.2014 г. и ЦКБ АД на 28.07.2014 г. са отговорили, че по сметките
му няма авоари. Последвало е влизането в сила на ТР № 2/ 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, след което на 20.06.2016 г. е изпратено запорно съобщение до ОББ АД, както и
съобщение до длъжника за това, получено на 28.06.2016 г. На 23.06.2016 г. е подаден отговор от
банката, че по сметката липсват авоари. С тези действия давностните срокове също са прекъснати,
а именно – последно на 23.06.2016 г. Две години след последната дата по изп.дело не е било
искано от взискателя извършването на изпълнителни действия, съответно такива не са били
извършвани. Така в съответствие с чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, съдът приема, че на 23.06.2018 г.
изпълнителното производство е прекратено по право – т.нар. „перемпция“, което е било и
прогласено в случая от ЧСИ, изпратил до взискателя съобщение от 04.03.2020 г., че на посоченото
основание прекратява изпълнителното дело, като за дата на последното изпълнително действие е
приел 20.06.2016 г. /така решение № 451/ 29.03.2016 г. по гр. д. № 2306/2015 г. на ВКС, IV
г.о./. Това е с оглед бездействието на взискателя в продължение на две години и затова
изпълнителното дело следва да се счита прекратено с изтичане на законовия срок и по силата на
закона – от момента на осъществяване на съответните правно релевантни факти, независимо дали
и кога съдебният изпълнител е постановил акт за прекратяване на принудителното изпълнение,
който акт има само декларативен характер, прогласяващ настъпилото вече ex lege прекратяване
/така т. 10 от мотивите на Тълкувателно решение /ТР/ № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/
2013 г. на ОСГТК/. Предвид датата, на която в случая е изтекъл срокът по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК
23.06.2018 г., считано от нея до датата на предявяване на настоящия иск – 05.05.2021 г. /чрез
куриер/, независимо от прекъсването на давността с новообразуваното изп.дело, не е изтекла нито
общата 5-годишна давност /чл.110 от ЗЗД/, нито кратката 3-годишна давност /чл.111 б. „б“ и „в“
7
от ЗЗД/; а в случая приложима е 5-годишна давност по цитираното правило на чл.117 ал.2, вр. ал.1
от ЗЗД. Нещо повече, на 06.11.2020 г. е подадена молбата за образуване на новото изп.дело №
1803/ 2020 г. на ЧСИ с рег. № 929, което е в рамките на 5-годишния срок, считано от 23.06.2018 г.,
и което е прекъснало давността и от когато е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок,
предвид гореизложените съображения. В тази молба той е възложил на съдебния изпълнител
действията по чл.18 от ЗЧСИ и е посочил конкретни изпълнителни способи – опис на движими
вещи, находящи се в дома на длъжника, и запори на негови банкови сметки, като някои от тях са
били реализирани в рамките на това производство, с което е била прекъсната давността. Насрочен
е бил опис на движими вещи на адреса на длъжника за което му е било съобщено с ПДИ, получена
на 11.01.2021 г., макар описът да не е бил извършен, но по причини у длъжника. На 30.01.2021 г. на
длъжника е било връчено съобщение на ЧСИ от 23.12.2020 г. за налагането на запор върху негови
два посочени леки автомобила, за което на ЧСИ е било отговорено от МВР- ПП- Хасково с писмо
от 07.01.2021 г. Така предприетите действия са с ефект на прекъсване на давността, като съдът
съобрази и решение № 37/ 24.02.2021 г. на ВКС, IV ГО, по гр.д. № 1747/ 2020 г.
За да достигне до тези си изводи, съдът взе предвид горецитираната точка от посоченото
ТР, с което ППВС № 3/18.11.1980 г. е обявено за изгубило своето действие, както и решение №
170/17.09.2018 г. на ВКС по гр.д. № 2382/2017 г., IV г.о. Съобрази и установената практика на
ВКС, че така извършената, с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на ТР и се
прилага само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към
тези, които са приключили преди това.
Предвид изложените съображения, предявеният иск като неоснователен и недоказан следва
да се отхвърли изцяло; а ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., на основание чл.78 ал.8 от ГПК.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М. К. К. с ЕГН ********** от гр. Х., ул. „****“ №
**; против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. С., бул. "*******" № **, Бизнес сграда „***** ет*, представлявано от З.
Н.Д.; да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи
заплащане на сумите, които се събират принудително по изп. дело № 1803/ 2020 г. на ЧСИ с
рег. № 929; а именно: главница от 11 324,31 лв., законна лихва от 5 929,78 лв. и дължими
разноски от 1382,41 лв.; или общо 18 636,50 лв.; дължими въз основа на изпълнителен лист
от 08.05.2014 г. по т.дело № 2284/ 2014 г. на СГС, ТО, VI-20-ти състав, въз основа на
решение № 1825/28.08.2013 г. по вътрешно арбитражно дело № 1825/ 2013 г. по описа на
арбитражен съд „Арбитер Юстициарум" СНЦ.

ОСЪЖДА М. К. К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД с ЕИК ********* деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева.
8

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
9