РЕШЕНИЕ
№ 417
гр. Бургас, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20212100501669 по описа за 2021 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258
ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на К. Д. К. чрез процесуалния му представител
адв. Веселин Анестиев, против Решение № 28/11.06.2021г. по гр.д.№ 441/2020г. по описа на
РС- Поморие, с което се приема за установено извършено домашно насилие на 10.08.2020 г.
от ответника К. Д. К. спрямо М. Й. Д.;задължава се К. Д. К. да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо М. Й. Д.;налага се на К. Д. К. на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН
глоба 200 лв., която да заплати в полза на държавата по сметка на ПРС ; присъдени са
държавна такса в полза на ПРС и разноски в полза на Д..
Във въззивната жалба се твърди, че обжалвания съдебен акт е неправилен,
незаконосъобразен и постановен в нарушение на съдопроизводствените правила, при липса
на задълбочен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства.Във
въззивната жалба е описана фактическата обстановка по делото по начина, възприет от
въззивника; заявено е, че ПРС не взел предвид съществени разминавания между
показанията на П.Ж./ *** на ищцата/ и фактите, изложени в исковата молба.Освен това
съдът възприел за установено извършването на домашно насилие от К. над Д., но не било
конкретизирано точно как, по какъв начин и с какви средства е извършено това домашно
насилие. Моли се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на молбата по ЗЗДН.В
1
проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззивникът се явява лично и се
представлява от адв. Анестиев; въззивната жалба се поддържа и се моли отмяна на
решението на първоинстанционния съд.
Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба от ответницата/ въззиваема/ Д.,
с който заявява становище за неоснователност на същата; поддържа доводи за правилност и
законосъобразност на обжалвания акт, като излага съображения относно събраните по
делото свидетелски показания. Моли потвърждаване на първоинстанционното решение и
присъждане на съдебно-деловодни разноски по делото.В проведеното пред БОС открито
съдебно заседание въззиваемата,редовно уведомена и процесуалния й представител не се
явяват
Никоя от страните не заявява доказателствени искания.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват
на обжалването – и допустимо, предвид което следва да бъде извършена проверка за
неговата правилност съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност на
атакувания съдебен акт, в рамките, поставени от жалбата, настоящата инстанция, след
преценка на събраните пред районен съд доказателства, намира следното:
Производството по делото е образувано по молба на М. Й. Д. от гр. ***, общ. ***
със съдебен адрес в гр.Поморие против ответника К. Д. К. от гр. ***, общ. ***. В молбата се
сочи, че страните са бивши съпрузи и след развода живеят в една и съща жилищна сграда в
гр. ***. Твърди се, че на 10.08.2020г., около 16,30 часа ответникът нахлул през отворената
врата на помещение на приземния етаж, ползван от ищцата и след като влязъл в
помещението, започнал да й крещи:“Аз теб ще те убия, ще те очистя, не се ли срамуваш от
годините си, не се занимавай с жена ми“.Молителката веднага позвънила на спешен телефон
112 и подала сигнал, че е в опасност. Тъй като синът на молителката бил в близост до
вратата на помещението- бил в градината, видял ответникът да влиза в помещението и да
крещи, поради което синът на молителката издърпал ответника навън от помещението, в
този момент дошла и съпругата на ответника и пред вратата се разразил скандал. В този
момент дошли полицаите , които потушили скандала и предупредили ответника да се
въздържа от злоумишлени действия спрямо молителката . Иска се издаване на заповед за
защита, с която на ответника да се наложат мерки за защита срещу домашно насилие по чл.5
от ЗЗДН . Представя декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН , в която се декларира извършеното
насилие от страна на ответника, ангажира гласни доказателства.
Искането е с правно основание чл.8, т.1, вр. с чл.3, т.2 , вр. с чл.4, ал.1 от ЗЗДН.
Ответникът в срока по чл.131,ал.1 от ГПК е подал отговор на молбата, в който отрича
2
да е извършвал твърдените от ищцата действия срещу нея; ангажира писмени и гласни
доказателства.
От представените пред първоинстанционния съд доказателства се установява
следната фактическа обстановка.
Не е спорно по делото, че молителката и ответникът са бивши
съпрузи,гражданският брак помежду им е прекратен с влязло в сила на 10.04.2006г.
Решение №52/22.03.2006 г. по гр.д. №255/2005 г. по описа на РС-Поморие.Не е спорно,че
живеят в жилищна сграда в гр. ***, ул.*** №**, където молителката ползва приземен етаж;
ответникът живее на първи жилищен етаж заедно с настоящата си съпруга. Изискана е от
ПРС справка за съдимост ,от която се установява, че ответникът К. е реабилиран на осн.
чл.88а от НК. От извършената служебна справка в регистъра по ЗЗДН при ПРС , се
установява, че спрямо ответника не са налагани мерки по ЗЗДН. От тази справка се
установява, че в ПРС е било образувано по реда на ЗЗДН производство гр.д. №248/2012 г.,
по което молител е била М.Д. и производството по това дело е било прекратено на осн.
чл.233 от ГПК по молба на молителите Д. и П.Ж.. От справката, изготвена от ЦПЗ „Проф.д-р
И.Темков” гр.Бургас, се установява, че ответникът К. не се води на диспансерен отчет . От
изискана справка № 320000-6154/29.09.2020г. на РУ Поморие се установява, че в РУ-
Поморие на 10.08.2020 г. около 16,20 часа бил получен сигнал за възникнал скандал между
К.К. и М.Д., живущи в гр. *** ул.*** № **. Адресът бил посетен от служители на РУ-
Поморие и на ответника К. е съставен предупредителен протокол по чл.56 от ЗМВР.
В представената декларация по чл.9,ал.3 ЗЗДН молителката декларира акт на
домашно насилие, извършено над нея от ответника К.К. на 10.08.2020 г. в гр.*** ул.***
№**.
Настоящият съд не кредитира показанията на свидетелите П.Ж., воден за разпит
пред ПРС от молителката и неин *** от първи брак , и на свидетелката С.К., настояща
съпруга на ответника и водена за разпит от същия пред ПРС.Това е така, тъй като
показанията на тези свидетели не съвпадат с показанията на свидетелите Е.С. и свидетелят
Н., които са без родство със страните и без данни за наличие на каквато и да била
заинтересованост от изхода на делото. Показанията на свидетелите П.Ж. и С.К. могат да се
ценят дотолкова, доколкото установяват обстоятелства за неприязнени отношения между
страните и отправяне на обиди между тях.
Съдът изцяло кредитира показанията на св. Е.И.С.,която заявява, че е в нормални
отношения с всяка от страните, тяхна съседка е, тъй като живее в къща на „калкан“ с
къщата, в която живеят страните и заявява свои непосредствени впечатления за случая на
10.08.2020г. Видно от показанията й , след 15,30 часа С. се прибирала от работа по общата
пътека на двора , като свидетелката чула М. да вика:“ Спрете да рушите, спри се“. Тогава
излязъл К., който дошъл от задната страна на къщата за да види какво става, защото
виковете се чували доста силно и казал на М.:“Спри се, до кога, вече двадесет години няма
3
ли да се спреш“. В този момент М. вече била влязла в стаята вътре, а К. бил на общата
пътека.Свидетелката Е. заявява, че била през цялото време там, не е чувала К. да вика, той
не бил влизал в стаята на М.; след като приключили панаирите /М. обиждала С./, К. и С. се
прибрали и свидетелката също се прибрала. След около няма и десет минути дошли
полицаите,които се объркали и звъннали на звънеца на свидетелката Е..Последната излязла
отново и чула М. да вика на полицаите: “ Тя насъсква мъжа ми срещу мене“, като пояснява,
че С. насъсквала К. срещу М., който обаче вече не бил мъж на М..
От показанията на свидетеля Н., посетил на място и съставил докладната записка до
РУ на МВР-Поморие за посетен сигнал на 10.08.2020г. се установява, че жената/ б.а.
молителката М./ се оплакала , че с бившия й мъж постоянно влизат в някакви конфликти,
стари конфликти, обиждат се, той влизал в тяхното дворче,което не било заградено, ходил и
чукал на прозореца.Свидетелят си спомня, че попитал дали е разделен двора и имат ли
някакви документи. Свидетелят Н. заявява, че бившият мъж отрекъл всичко, което казала
жената;свидетелят в служебния автомобил написал предупредителни протоколи, като
предупредил страните да не си отправят обиди, закани, а спорните въпроси да уреждат по
съдебен ред.Свидетелят Н. си спомня, че страните нещо са се обиждали и че самата жена
започнала да обижда мъжа в смисъл: с кой живеел , с кой не живеел.
При изложената фактическа обстановка съдът приема следните правни изводи:
Защита по Закона за защита от домашното насилие може да търси всяко лице,
което е пострадало от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата,
изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. Съгласно чл.3,т.1,предл.второ от ЗЗДН защита по
този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от
съпруг,бивш съпруг, с оглед на което молбата на М.Д. срещу бившия й съпруг К.К. е
допустима.
Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда
чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да
се предостави защита на определено лице трябва да се изследва въпроса дали по отношение
на него е осъществен акт на насилие по смисъла на чл. 2 от закона. Следователно молбата на
молителката,въззиваема в настоящото производство, следва да се разгледа в две
посоки: 1) дали изложените факти могат да се квалифицират като форма на домашно
насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН и 2) дали по делото са събрани доказателства, от които
с категоричност да се установява тяхното осъществяване.
За установяване на претендирания акт на домашно насилие са допустими
доказателствените средства по ГПК (арг. от чл. 13, ал. 1 от ЗЗДН ). Поради особения
характер на производството, както и поради обстоятелството, че проявите на домашно
4
насилие протичат обикновено в домашна обстановка и възможностите за доказването им са
ограничени, законодателят разширява кръга на годните доказателствени средства в това
производство (чл. 13, ал. 2 и 3 от ЗЗДН ), като придава такова качество и на документи,
създадени в хода на административни процедури, инициирани по повод твърдяното
насилие, както и на едностранни писмени изявления на молителя, обективирани в
декларация.
Материалната доказателствена сила на последната, обаче, не е абсолютна. Тя е
задължителна за съда само ако няма други доказателства, които я оборват.Освен това, за да
изпълни доказателствената си функция, декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН трябва да
съдържа ясно, точно и изчерпателно описание на твърдяните актове на домашно насилие -
"дата, час, място, начин на извършване, последици и т. н."
Следователно, ,декларацията по чл.9,ал.3 ЗЗДН се ползва с презумптивно
доказателствено значение досежно фактите, отразени в нея, до установяване на противното
от насрещната страна с допустими от процесуалния закон доказателствени средства.
В случая съдът намира, че събраните пред районния съд доказателства по делото не
установяват по несъмнен начин претендирания акт на домашно насилие, а и частично
противоречат на твърденията, съдържащи се в молбата за защита до съда.
За да стигне до този извод въззивният съд внимателно анализира и съпостави както
разнопосочните твърдения на всяка от страните по делото, така и показанията на
разпитаните по делото свидетели, от които свидетелски показания, както се посочи и по-
горе,съдът изцяло кредитира и дава вяра на показанията на св.Е. С. и св.Н., които намира за
обективни, непосредствени, логично и последователно възприети и изложени пред съда от
свидетели, които не се намират в някаква възможна заинтересованост от изхода по
делото.Съдът не кредитира показанията на св. П.Ж. и на св.С.К. с оглед възможната
заинтересованост на тези свидетели поради близките им родствени връзки с молителката и
с ответника, на основание чл. 172 от ГПК.За да се даде вяра на показанията на св. П.Ж.
и на св.С.К., същите следва да подкрепят изложеното в молбата по ЗЗДН, да не
противоречат помежду си и да са в съответствие с други доказателства по делото. Съдът
намира, че в случая тези предпоставки не са налице.В тази връзка например следва да се
отбележи, че свидетелят П.Ж. най-напред заявява пред съда , че майка му се обадила за
помощ, по-нататък обаче сочи, че майка му/молителката/ плачела и припаднала,каквито
твърдения не се изнасят от самата молителка по делото.
В случая съдът намира, че с ангажираните по делото показания на свидетелите Н. и Е.
С., преценени и анализирани с отразеното в докладната записка до РУ МВР-Поморие за
посетен сигнал на 10.08.2020г., категорично се разколебава презумптивната
доказателствена стойност на декларацията по чл.9 ,ал.3 ЗЗДН, както и на твърденията на
молителката в молбата й за защита от домашно насилие срещу К.К.. По тези съображения
5
съдът приема за недоказан претендирания в молбата акт на домашно насилие, изразяващ се
в отправяне на заплахи от ответника К.К. към М.Д. на 10.08.2020г., около 16,30 часа в гр.***
ул.*** № **.
Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде отменено и да се постанови друго, с което се отхвърля
молбата за издаване на заповед за защита, а издадената такава за незабавна защита се
отменя.
При този изход на делото съгласно чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН разноските са в тежест на
молителката М.Д., която следва да заплати на ответника разноските за адвокатска защита,
доказани до размера от 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение пред ПРС и
заплатена д.т. от 15 лева по сметка на БОС. На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН вр. с § 1 от
Заключителните разпоредби на ЗЗДН вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс,въззиваемата Д. следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на Районен съд- Поморие дължимата държавна такса в размер
на 25,00 лева.
Така мотивиран, Бургаският Окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 28/11.06.2021г.,постановено по гр.д.№ 441/2020г. по описа на РС-
Поморие,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата на М. Й. Д., ЕГН********** от гр. ***, общ. ***, обл.*** ул.***
№** срещу К. Д. К., ЕГН********** с адрес в гр.***, общ. ***, обл.***, ул.*** №**, за
издаване на заповед за защита по ЗЗДН за акт на домашно насилие, изразяващ се в
отправяне на заплахи от ответника К.К. към М.Д. на 10.08.2020г., около 16,30 часа в гр.***,
ул.*** №**.
ОТМЕНЯ заповед за незабавна защита № 2 /26.08.2020г., издадена въз основа на
определение № 359/26.08.2020г. по гр. д. № 441 по описа на Районен съд-Поморие за 2020г.,
с която К. Д. К., ЕГН********** с адрес в гр.***, общ.***, обл.***, ул.*** №** е задължен
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М. Й. Д., ЕГН********** от гр.
***, общ.***, обл.*** ул.*** №** за срок до постановяване на решението на съда.
ОСЪЖДА М. Й. Д., ЕГН********** от гр. ***, общ.***, обл.*** ул.*** №** да заплати
6
на К. Д. К., ЕГН********** с адрес в гр.***, общ.***, обл.***, ул.*** №** направените по
делото разноски в размер на общо 315 лева.
ОСЪЖДА М. Й. Д., ЕГН********** от гр. ***, общ.***, обл.*** ул.*** №** да
заплати по сметка на РС-Поморие държавна такса в размер на 25 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7