Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 12.05.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 състав
в
открито заседание на деветнадесети април
две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Комитова т. д. №
7808 по описа за 2016 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРЕДЯВЕНИ
СА ОБЕКТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 55 АЛ.1 ПРЕДЛ. ТРЕТО ОТ ЗЗД И ЧЛ.86 АЛ.1 ОТ ЗЗД.
Ищецът „К.“ АД, с ЕИК *******,
със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор Д.С.С.,
чрез адв. В.С.,***, с искова молба от
27.10.2016 г. твърди, че е собственик и произвежда електрическа енергия от
възобновяеми енергийни източници („ВЕИ”), чрез
малка водноелектрическа централа с инсталирана мощност от 1.872 MW, находяща се в ПИ
№001579, 000027, 000070, 100019, 100016, местност „Войчов лак“, в землището на
с. Игнатица, общ. Мездра, обл. Враца; ПИ №035013, 035010, местност „Бранището“,
в землището на с. Зверино, общ. Мездра, обл. Враца; ПИ №105001, 105010,
местност „Странето“, в землището на с. Люти брод, общ. Мездра, обл. Враца („МВЕЦ Ч.”). МВЕЦ -
Ч. е присъединена към електроразпределителната мрежа на „Ч.Р.Б.”
АД, по силата на Договор за
присъединяване на обект на производител на електрическа енергия №
ДПЕРМ-**********/28.04.2011 SAP № IB -33 -11-30075 от 28.04.2011 год. сключен между
ищеца и „Ч.Р.Б.” АД, ЕИК *******. Ползването на МВЕЦ - Ч. е разрешено от
Дирекцията за национален строителен контрол с Разрешение за ползване №
ДК-07-СЗР-19/28.03.2012 год. По искане на
операторите на електропреносните и електроразпределителните мрежи, със свое
Решение № Ц-33 от 14.09.2012 год. („Решение № Ц-33”) ДКЕВР
определя временни цени за достъп, които да бъдат заплащани ежемесечно, с размер
определен в зависимост от датата на присъединяване към съответната мрежа, от
производителите на електрическа енергия от ВЕИ, какъвто
е ищецът. Съгласно раздел XII, т. 2, от Решение № Ц-33 за нисконапорни руслови
ВЕЦ, с нетен пад до 30 метра и инсталирана мощност от 200 Квт до 10 000 кВт -
11,14 лв., чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-18/ 20.06.2011
г. (какъвто е МВЕЦ - Ч. собственост на ищеца), временна цена за достъп до
електроразпределителните мрежи е определена на 11,14 лв./МВтч., без ДДС. Твърди, че за периода от 14.09.2012 г. до 31.12.2013 г. ответникът му
издал описаните в таблицата на стр. 2 от исковата молба (л.3 от кориците на
делото) 16 бр. фактури на обща стойност
147 709,69 лв., сумите по които е изплатил. Твърди, че процесното решение на ДКЕВР, в частта му по раздел ХІІ,т.2 е отменено от ВАС, ІV-то отд. с решение по адм.дело № 13228/2012г., което е
потвърдено с решение на Петчленен състав по адм. дело № 14456/2013г. от
16.12.2013г. Тази отмяна има действие спрямо всички, в това число
и спрямо него, и обратно действие, поради
което задължението му за заплащане на цена за достъп е отпаднало с обратна
сила. Твърди, че е поканил „Ч.Р.Б.“ АД да му върне сумите с покана/искане, вх. № на ответника CD-DOC 3162(1)/07.04.2014 г. В отговора си на поканата,
обективиран в писмо изх. № CD-DOC 3162(1)/09.04.2014 г., ответникът се позовол на
необходимостта от технологично време за уреждане на взаимоотношенията,
позовавайки се на дадения краен срок в Решение №КМ-1 от 13.03.2014 г. на ДКЕВР
– 15.04.2014 г., но и след този срок не са били възстановени сумите, събрани по
отмененото Р-ние № Ц-33. На 10.07.2014г., К. АД изпратило второ писмо до Ч.Р.Б.
АД, с вх. № на ответника CD-DOC 3162(2)/10.07.2014 г., едновременно с копие на същото
и до ДКЕВР, вх. № Е-12-00-1749/10.07.2014 г. В дадения 10-дневен срок,
ответникът не е заплатил дължимата сума и е продължил да я задържа
незаконосъобразно. Предвид горното претендира осъждането на ответника да му
заплати сумата
от 147 709,69 лева, представляваща цената за достъп до мрежата на
Ответника, заплатена от Ищеца на отпаднало основание и незаконосъобразно
задържана от Ответника, ведно със
законната лихва върху посочената главница до окончателното изплащане на
задължението, и сумата от 38 029.21 лева -
обезщетение за забава върху сумата от 147 709,69 лева
за периода от 15.04.2014 год. до 26.10.2016 год. включително. В допълнителната искова молба от 08.10.2015г. възразява подробно по
доводите на ответника. В хода на съдебното производство поддържа исковите си
претенции, претендира уважаването им и присъждане на разноски.
Ответникът „Ч.Р.Б.”
АД, с ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:***, Б.М.Б.Център, оспорва иска по
съображения, подробно изложени в писмен отговор от 01.12.2016, както и в допълнителен писмен отговор вх. № на СГС 2232/09.01.2017г., както и в хода по същество. Твърди,
че сумите са начислени по договор за достъп до мрежата, който не е развален или
прекратен, поради което не е налице отпадане на основанието и счита искът за
недопустим, тъй като бил субсидиарен и се изключвал от твърденията на ищеца, че
към момента на плащане на сумите имало действащ договор. Счита иска недопустим и защото ищецът можел да търси обезщетение за вреди от
отмяна на решението на ДКЕВР по реда на ЗОДОВ, но той не е
легитимиран ответник по такъв иск с оглед отмяната на индивидуален
административен акт, какъвто твърди, че представлява решението на ДКЕВР. Твърди, че основанието за заплащане на цена за
достъп е самото осъществяване на услугата, което той е
извършвал през процесния период, както и законовите разпоредби, а с решението бил определен само размера на
същата. Счита, че за ищеца е налице
и нормативно установено задължение за заплащане на услугата достъп до
разпределителната мрежа, регламентирано в чл. 84, ал. 2 ЗЕ и чл. 104 ЗЕ, поради
което той дължи да заплати тази цена на ответното дружество, което е изпълнило
своето задължение по сделката като е осигурило правото на ползване на
преносната и/или разпределителна мрежа за пренос на електрическа енергия.
Твърди, че дори и да се приеме, че в сключения между страните договор не е
уговорена цена за предоставената услуга, то получателят й дължи тази, която
обикновено се плаща при сключване на сделка, като процесната, като се позовава
на разпоредбата на чл. 326, ал. 2 ТЗ. Посочва, че ищецът е използвал правото си
да приспадане данъчен кредит за размера на начисления по описаните в исковата
молба фактури ДДС, който е в размер на 24 618,28 лв., поради което и не е налице
обедняване с тази сума, което е основание за отхвърляне на иска в тази му част.
Поради изложеното моли предявените искове да се отхвърлят. Претендира
присъждане на разноски.
Съдът, като се
запозна и прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 28.04.2011 г. е сключен
Договор за присъединяване на обект на Производител на електрическа енергия към
електроразпределителната мрежа на „Ч.Р.Б.“ АД ДПЕРМ № ********** SAP №IB-33-11-30075 между Ч.Р.Б. АД, в качеството му на ЕРД и „КА 5“АД, в качеството му
на производител. Съгласно чл. 1 от Договора, същият се сключва на основание чл.
116 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, чл. 57, ал. 1 от Наредба № 6/09.06.2004 г.
за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната
и разпределителните електричеки мрежи, чл.13, чл.14 и чл.15 от Закона за
възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата /Дв,
бр.49/07г./ пар.6, ал.2 във вр. с чл.29 от Закона за енергията от възобновяеми
изгочници (ДВ бр.35/2011г) /ЗЕВИ/ и писмено искане от производителя с вх. № **********/13.08.2010г.
С договора страните определят правата и задълженията си, както и необходимите
условия за присъединяване на обект: малка
водноелектрическа централа с инсталирана мощност от 1.872 MW, находяща се в ПИ
№001579, 000027, 000070, 100019, 100016, местност „Войчов лак“, в землището на
с. Игнатица, общ. Мездра, обл. Враца; ПИ №035013, 035010, местност „Бранището“,
в землището на с. Зверино, общ. Мездра, обл. Враца; ПИ №105001, 105010, местност
„Странето“, в землището на с. Люти брод, общ. Мездра, обл. Враца („МВЕЦ Ч.”). Присъединяването на обекта
е съгласно Предварителен договор № **********/14.06.2010г. Срокът за въвеждане
в експлоатация на енергийния обект е до 24 месеца. (чл. 13,). Производителят е
длъжен да заплати цена за присъединяване, посочена в чл. 41, в сроковете
посочени там (чл. 23 от Договора). Раздел VI от Договора урежда финансовите
взаимоотношения между страните. Съгласно чл.15, ал.2 от ЗВАЕИБ и чл. 25,ал.1 от
Наредбата за регулиране на цените на електрическате енергия, цената за
присъединяване на обекта е равностойна на преките разходи, извършени от
Дружеството по присъединяване (чл. 41, ал. 1 от Договора).
С Договор за използване на
разпределителната мрежа от производител № **********, сключен на 12.04.2012 г. между „Ч.Р.Б.” АД, в качеството
му на разпределително предприятие и „КА -5“ АД, в качеството му на производител, се осигурява от страна на
разпределителното предприятие достъп до електроразпределителната мрежа,
измерването, валидирането, обработването, съхраняването и предоставяне на
данните за измереното количество произведена/потребена електрическа енергия на
ползвателите на мрежата, на крайния снабдител и на ЕСО, както и пренос през
разпределителната мрежа на количествата електрическа енергия, произведени от
съоръженията на производителя, включително в случаите, когато същият е сключил
сделка по реда на чл. 102 от ЗЕ или захранва собствени обекти, в случаите по
чл. 119, ал. 1, т. 1 от ЗЕ. Съгласно чл. 24 от Договора производителят заплаща
на разпределителното предприятие извършения пренос през разпределителната мрежа
на произведената/потребена електрическа енергия по цена, утвърдена от ДКЕВР.
С Решение № Ц-33 от
14.09.2012 г. на Д.К. за Е. и В.Р. са били
определени, считано от 18.09.2012 г. временни цени за достъп до
електропреносната и електроразпределителните мрежи на „Е.С.А.“ ЕАД, „ЕВН Б.Е.“
АД, „Е.М.“ АД, „Ч.Р.Б.“ АД, без ДДС, които да бъдат заплащани ежемесечно, в
зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на
електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени,
за количествата продадена електрическа енергия.
За предявената претенция, като
главнца в размер на 147 709,69 лв. с ДДС лв., по
делото са представени следните 16 (шестнадесет) броя фактури, издадени
от „Ч.Р.Б.“ АД, с получател „КА 5“ АД, във
връзка с достъп до
електроразпределителна мрежа, а именно:
·
Фактура № **********/30.09.2012г. за сумата от 2 319,89лв. с ДДС;
·
Фактура № **********/31.10.2012г. за сумата от 5 758,73 лв. с ДДС;
·
Фактура № **********/30.11.2012г. за сумата от 5 662,78 лв. с ДДС;
·
Фактура № **********/31.12.2012г. за сумата от 7 661,94 лв. с ДДС;
·
Фактура № **********/31.01.2013г. за сумата от 10 646,89 лв. с ДДС;
·
Фактура № **********/28.02.2013г. за сумата от 12 667,62 лв. с ДДС;
·
Фактура № **********/31.03.2013г. за сумата от 18 421,85 лв. с ДДС;
·
Фактура № **********/30.04.2013г. за сумата от 18 208,70 лв. с ДДС;
·
Фактура № **********/31.05.2013г. за сумата от 11 664,40 лв. с ДДС;
·
Фактура № **********/30.06.2013г. за сумата от 10 947,72 лв. с ДДС;
·
Фактура № **********/31.07.2013г. за сумата от 14 508,50 лв. с ДДС;
·
Фактура № **********/31.08.2013г. за сумата от 6 685,99 лв. с ДДС;
·
Фактура № **********/30.09.2013г. за сумата от 4 616,36 лв. с ДДС;
·
Фактура № **********/31.10.2013г. за сумата от 7 083,56 лв. с ДДС;
·
Фактура № **********/30.10.2013г. за сумата от 7 122,06 лв. с ДДС;
·
Фактура № **********/31.12.2013г. за сумата от 3 732,70 лв. с ДДС;
или общо сумата в размер на 147 709,69 лв. сДДС;
За извършените плащания на сумите, отразени в горните фактури,
свидетелстват представените по делото извлечения
от разплащаната сметка на ищеца за всеки един от процесните периоди.
Видно
от Решение № 6199/08.05.2013 г. на ВАС, IV отд., по адм. д. № 13228/2012 г., е
отменено Решение Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР, с което са били определени,
считано от 18.09.2012 г. временни цени за достъп до преносната и
разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от
възобновяеми източници, ползващи преференциални цени за количествата продадена
електрическа енергия, в частта по раздел ХІІ, т.2. Същото е оставоно в сила с Решение
№ 16773/16.12.2013г. на ВАС, петчлен състав, I колегия по адм. дело № 14456/2013г.;
Към
доказателствения материал по делото са приобщени: 1./ искане вх. № на „Ч.Р.Б.“ АД CD-DОC 3162 от 07.04.2014 г. за
възстановяване на сумата от 147 709,69 лв. с ДДС, във връзка с Решение
№КМ-1 от 13.03.2014г.; 2./ отговор изх.
№ на „Ч.Р.Б.“ АД CD-DОC 3162/1/
от 09.04.2014г. във връзка с писмо за възстановяване на суми, платени
като цена за достъп; 3./ Покана за
доброволно плащане вх.№ на „Ч.Р.Б.“ АД CD-DОC 3162/2/ от 10.07.2014г. и ДКЕВР Е-12-00-1749 от
10.07.2014г.; 4./
Разрешение за ползване № ДК-07-СЗР-19/28.03.2012 г.; 5/. Решение № Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР; 6./
писмо изх.№ ПВ2-00177 от 25.08.2010 г. на Басейнова дирекция за управление ***
Плевен към М-во на околната среда и горите; 7./ Решение № 282/25.08.2010 г.
на Басейнова дирекция за управление *** Плевен към М-во на околната
среда и горите, за изм. на Разрешително №100621/30.10.2006 г. за водоползване,
изменено с Решение № 112/12.08.2008 г. и Решение № 164/04.09.2009 г. за изм. на Разрешително №100621/30.10.2006 г.;
8./ разрешително за водовземане от
повърхностен воден обект №11140093/25.08.2010г.; 9./ Решение №КМ-1от 13.03.2014 г. на ДКЕВР за определяне на
компесаторни мерки със срок за изпълнение до 15.04.2014 г.;
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Правната
квалификация на предявения иск е чл.55 ал.1 предл. трето от ЗЗД. Съгласно
текста на цитираната разпоредба - който
е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Нормата визира
три отделни, самостоятелни фактически състава, като при последния от тях - основанието съществува при получаването на
престацията, но след това е отпаднало с обратна сила.
От събраните по
делото доказателства се установи, че ищецът е производител на електрическа
енергия и собственик на фотоволтаична централа въведена в експлоатация,
присъединена с договор към електроразпределителната мрежа на „Ч.Р.Б.“ АД. Не се спори между страните, че 28.04.2011 г. и 12.04.2012г. са сключили - Договор за
присъединяване на обект на Производител на електрическа енергия към
електроразпределителната мрежа на „Ч.Р.Б.“ АД ДПЕРМ № ********** SAP №IB-33-11-30075, съответно - Договор за използване на разпределителната мрежа от производител №
**********.
Безспорно е, че
ответникът е получил сумата от 147 709,69
лв.., представляваща цена за достъп до електроразпределителната мрежа
на дружеството, за периода от 14.09.2012
г. до 31.12.2013 г., която е била цената по описаните по-горе фактури.
Съгласно чл. 104,
ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.),
ползвателите на съответната мрежа, с изключение на крайните клиенти, уреждат
чрез сделка взаимоотношенията с оператора на електропреносната и/или електроразпределителната
мрежа за ползване на мрежата, за достъп до мрежата и за преноса на количествата
електрическа енергия, постъпили в мрежата или потребени от нея. Редът,
условията и съотношението в заплащането на цените по ал. 1 от ползвателите на съответните
мрежи се определят с Правилата за търговия с електрическа енергия, които са
подзаконов нормативен акт, издаден по законова делегация на чл. 91, ал. 2 от
ЗЕ, обн, ДВ, бр, 64 от 17.08.2010 г.
Временната цена
за достъп до електроразпределителната мрежа на „Ч.Р.Б.”АД е определена с Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, което е
отменено с влязло в сила съдебно решение. Ищецът счита, че с отмяната на
решението на ДКЕВР целените с него правни последици по отношение на въвеждане
на такса „достъп” са заличени с обратна сила, като отмяната има действие по
отношение на всички.
Съгласно чл.13,
ал. 2 от ЗЕ ДКЕВР се произнася с мотивирани решения, които са индивидуални или
общи административни актове. В конкретния случай с решението на ДКЕВР са
определени временни цени на оператори на електропреносна и
електроразпределителни мрежи, поради което, на основание чл.36а, ал.2 от ЗЕ, решението представлява индивидуален
административен акт. Той урежда отношенията между страните по доставка
на електроенергия и размера на цената за достъп до електропреносната мрежа,
като при това е с предварително изпълнение, допуснато от закона съгласно чл.
13, ал. 7 от ЗЕ. Правомощие на ДКЕВР е да замести волята на страните и да
издаде административен акт, с който да уреди съществен елемент от отношенията
им, а именно цената. ДКЕВР е административен орган, който има задължение на
основание чл. 32, ал. 4, чл, 30, ал. 1, т. 13 и във връзка с чл. 21, ал. 1, т.
8 от ЗЕ, да регулира цените за достъп до електропреносната и
електроразпределителните мрежи, като регулирането се извършва съгласно наредба
по изрична законова делегация.
Ищецът не е бил страна в
производството по оспорването на решението на ДКЕВР, но съгласно чл.177, ал.1
от АПК дори и да не е бил такава страна, ако оспореният административен акт
бъде отменен или изменен. Решението, с което незаконосъобразният акт е отменен
има конститутивно действие, състоящо се
в отпадането с обратна сила на разпоредените с него правни последици, като това
действие се простира по отношение на всички.
За действието и
правните последици на отмяната от ВАС на индивидуален административен акт, с
който са определени, в резултат на нормативно заложена компетентност на ДКЕВР,
временни цени за достъп, дължими от производителите на електрическа енергия от
възобновяеми енергийни източници на операторите на електрическата мрежа е
предмет на уеднаквената съдебна практика, с оглед постановените към момента по
реда на чл.290 ГПК актове, сред които: решение
№ 212 от 23.12.2015г. по т.д.2956/14г. на ВКС, І т.о., решение №157 от
11.01.2016г. по т.д. 3018/14г. на ВКС, ІІ т.о., решение №155 от 11.01.2016г. по
т.д. 2611/14г. на ВКС, ІІ т.о., решение №28 от 28.04.2016г. по т.д. 353/15г. на
ВКС, ІІ т.о.;
От друга страна
разпоредбата на чл.302 ГПК указва задължителна сила на решението на Върховният
административен съд и следва да бъде зачетено от гражданския съд, разглеждащ
последиците от отмяната на незаконосъобразният съдебен акт. В продължение на
горното и относно дължимостта на процесната цена за достъп, Съдът като съобрази
наличието на формираната по реда на чл. 290 и сл. ГПК задължителна практика на
касационната инстанция (обективирана в Решение №. 157/ 11.01.2016г. на ВКС, ТК, ІІ
отд. по т.д. № 3018/2014г.), приема следното: разпоредбите на чл. 84, ал. 2 и 3,
чл. 104 ЗЕ и § 197 от ЗИДЗЕ от 2012 г. предвиждат задължение за сключване на
договор за достъп, но дължимите цени
за предоставените от електроснабдителното дружество услуги подлежат на административно регулиране единствено от ДКЕВР - чл. 30,
ал. 1, т. 13 ЗЕ. Определената от регулаторния орган цена за достъп
несъмнено става част от същественото съдържание на договорното отношение и
нейното заплащане е дължимо на договорно основание. Този елемент /клауза/ от договорното отношение обаче не е подвластен на
волята на страните по договора, а подлежи на принудително административно
регулиране от държавния енергиен регулатор. Правното действие на този
административен акт обуславя и правното действие на клаузата за цената, като
елемент от съдържанието на всеки конкретен договор от подобен вид.
Следователно, задължението на
производителите на електрическа енергия за заплащане на цена за достъп на
оператора на електроразпределителна мрежа възниква от смесен фактически състав,
включващ частноправен елемент - сключен договор за достъп /такъв е налице и
при липса на писмен договор, ако съответният обект е бил фактически присъединен
към мрежата на оператора/ и
административноправен - решение на ДКЕВР за определяне на цена за достъп,
временна или окончателна. При
тази законова уредба липсата на административноправния елемент означава и липса
на основание за начисляване на ищеца на цена за достъп, тъй като само чрез
административния елемент подлежи на определяне и съдържанието на договорната
клауза за цената, дължима на ответника. От друга страна за процесната
"цена за достъп" не могат да се приложат критериите по чл. 326, ал. 2 ТЗ, тъй като на територията, на която ответникът осъществява дейността си,
липсва друг оператор на разпределителна мрежа, за да се определи обичайната
цена за тази услуга. С оглед на изложеното, задължението за ищеца за плащане на
цена за достъп, възникнало с издаването на цитираното решение № Ц-ЗЗ/14.09.2012
г. на ДКЕВР (съгласно чл. 13, ал. 7 ЗЕ) е отпаднало с влизане в сила от на
решение на ВАС, с което решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за
достъп по чл. 32, ал. 4 ЗЕ е отменено. С
отмяната на решението на ДКЕВР липсва ликвидно вземане за цена за достъп, тъй
като за процесния период то не е определено по размер; В този смисъл ежемесечно заплащаните “временни цени”
са извършени на отпаднало основание, поради липсата на валидно определен
размер на задължението.
При претенция с
цитираното правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД ищецът следва да
установи плащането на исковата сума и отпадането на основанието за това
плащане, което в случая е сторено Доводите на ответника за липса на негово
виновно поведение по чл. 81-82 ЗЗД са неоснователни, тъй като в случая не се касае
до договорна отговорност.
Доколкото
предмет на производството е получената на отпаднало основание цена за достъп,
то дължимостта на начисления с процесните фактури, респективно – получен, при
плащането от самото ответно дружеството ДДС, също е загубил своето основание. В
тази връзка и като част от общият сбор сформираната цена - данъкът подлежи на
възстановяване в съответствие с
разпоредбата на чл. 55, ал.1, изр. 3 от ЗЗД, като основанието, реда, и
условия, при които е бил ползаван впоследствие данъчен кредит, остават извън
предмета на конкретното производство.
По
гореизложените съображения съдът намира искът по чл. 55, ал. 1, предл. трето за
доказан по своето основание и размер.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.86,
ал.1 ЗЗД.
Претенцията за законна
лихва по чл.86 ал.1 ЗЗД е вземане, което възниква в резултат на едно парично
задължение. При неизпълнение на едно парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Вземането по
чл.86, ал.1 ЗЗД не е възнаграждение, а служи за обезщетение за претърпените
вреди за времето на забавата. Презюмира се, че вредата е равна на размера на
законния лихвен процент, действащ по време на забавата, и че кредиторът би
могъл да получи заемообразно на кредитния пазар сума, равна по размер на тази,
невърната му в срок, като заплати лихви по кредита. Именно техния размер ще
получи ищецът като обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД, но законът не ограничава
обема на отговорността (вж. изр. 2 на същата алинея). Обезщетението по чл.86,
ал.1 ЗЗД се дължи по силата на закона и без да е договорено между страните,
затова се нарича още законна лихва, макар и неточно, при наличие на забавено
изпълнение. Тя е акцесорно вземане и предполага наличието на главно задължение
– главница.
Предвид горното и с оглед конкретния изход на
спора в настоящото производство, съдът намира за основателна и доказана
претенция с правно основание чл. 86 от ЗЗД, поради което същата следва да бъде
уважена. В този смисъл, ответникът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата (същата, в случая и по
см. чл. 84 от ЗЗД изр. първо, установена съобразна Решение №КМ-1от 13.03.2014г. на ДКЕВР за определяне на
компесаторни мерки със срок за изпълнение -15.04.2014г.) до
окончателното плащане, като за периода - 16.04.2014г.
до дата на завеждане на исковата молба, мораторната лихва е в размер
на 38 029,21 лв.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Съгласно разпоредбата на
чл.78 ГПК всяка от страните в процеса има право на направените от нея разноски,
съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска.
Във връзка горното, съдът като съобрази
претендираните от страните разноски, съгласно представените списъци по реда на
чл. 80 от ГПК и доказателства, намира, че на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер общо на 13 529,
56 лв., от които: 1.) 7 429,56 лв. –
заплатена държавна такса и 2.) 6 100,00
лв. – възнаграждение за процесуално представителство.
Неоснователно е направеното от ответника
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съответно – въведените
твръдения за липса на основания за присъждането му. Аргументите в тази насока
се извеждат от обстоятелството, че в конкретния случая, възнаграждението е изцяло
съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2 т.4 , (в редакцията на ДВ, бр. 28 от 2014 г.) от Тарифа за минималните размери на адвокатските
възнаграждения към Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за МРАВ, като облигационното
задължение е надлежно обективирано за посочения размер, с отразен начин на
плащане – в брой, в представения към ИМ договор за правна помощ и съдействие
серия А 0338413 от 30.08.2016г.
При този изход на делото и в съответствие с
разпоредбата на чл. 78, ал.3 от ГПК – на ответника разноски не се дължат.
Водим от
горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, Б.М.Б.Център, да заплати на „К.“
АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния директор Д.С.С.., на основание чл. 55, ал. 1, предл.3 от ЗЗД,
сумата от 147 709,69 лв. (сто четиридесет и седем хиляди седемстотин и
девет лева и 0,69ст.) с ДДС,
представляваща получена на отпаднало основание временна цена за достъп за периода от 14.09.2012 г. до 31.12.2013 г.,
по фактури с № №-**********/30.09.2012
г.; **********/31.10.2012 г.; **********/ 30.11.2012 г.; **********/31.12.2012 г.;
**********/31.01.2013 г.; **********/28.02.2013 г.; **********/31.03.2013 г.; **********/
30.04.2013 г.; **********/31.05.2013 г.; **********/30.06.2013 г.; **********/31.07.2013
г.; **********/31.08.2013 г.; **********/ 30.09.2013 г.; **********/31.10.2013 г.;
**********/30.10.2013 г.; **********/31.12.2013 г.;
ведно със
законната лихва върху главницата от 27.10.2016 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, Б.М.Б.Център, да заплати на „К.“ АД, с ЕИК *******,
със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор Д.С.С., на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 38 029,21 лв. ( тридесет и осем
хиляди и двадедест и девет лева и 0,21ст.); представляваща законната лихва върху
главницата за периода 16.04.2014 г. до датата на завеждане на исковата молба.
ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, Б.М.Б.Център, да заплати на „К.“
АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителния директор Д.С.С., на основание чл. 78 от ГПК, сумата от 13 529,
56 лв.
(тринадесет
хиляди петстотин двадесет и девет лева и 0,56ст.), представляваща направените
по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: