№ 50443
гр. София, 11.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110136108 по описа за 2024 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от Д. Б. К. срещу „И“ АД установителен иск с правно основание чл. 26,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключен между страните договор за
паричен заем № 3719673 от 23.12.2019 г., кумулативно обективно съединен с осъдителен иск
с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 84,16 лева,
представляваща недължимо платена сума – въз основа на недействителен договор под
формата на договорна (възнаградителна) лихва, ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на подаване на исковата молба – 10.05.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът твърди, че между него, в качеството му на заемател и ответника „И“ АД, в
качеството му на заемодател, е сключен договор за паричен заем № № 3719673 от 23.12.2019
г. за предоставяне в полза на Д. К. на паричен заем в размер на сумата от 1000 лева, със
задължение за връщането му чрез месечни вноски, без конкретно посочен размер на
месечния лихвен процент, при общо дължима сума в размер от 1084,16 лева. Твърди също,
че на основание клаузата на чл. 4 от договора и за обезпечаване изпълнението на
задълженията на К. по договора за заем, между него, ответното дружество и третото за
процеса лице „Ф“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на гаранция №
3719673/23.12.2019 г., по силата на който дружеството поело задължение да обезпечи пред
кредитора и заемодател „И“ АД изпълнението на договора за паричен заем от
заемополучателя чрез налични парични средства и готовност за изплащане на задълженията.
Поддържа се, че по силата на този договор Д. К. се задължил да заплати на гарантиращото
дружество сумата от 463,19 лева, чието плащане било разсрочено чрез включването й в
месечната вноска по договора за паричен заем, платима фактически на дружеството –
заемодател, което от своя страна следвало да я предостави на „Ф“ ЕООД по силата на
овластяване за това. Ищецът изяснява, че е погасил изцяло дължимата сума по договора за
заем, в частност възнаграждението по договора за поръчителство. Намира, че процесният
договор за паричен заем има характера на потребителски договор по см. на чл. 9 ЗПК, тъй
като при сключването му ищецът е действал като физическо лице и има качеството на
потребител. Ето защо, спрямо същия намират приложение изискванията за валидност,
установени в специалния ЗПК. Ищецът счита, че договорът за паричен заем е
1
недействителен поради липсата на ясно посочен годишен процент на разходите (ГПР) по
договора, в случая отразен като %, но без посочване кои конкретно разходи са включени в
съдържанието му . Налице е нарушаване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Същевременно се твърди и заобикаляне на тази норма, предвид невключване от кредитора в
ГПР на възнаграждението по договора за поръчителство, въпреки наличието на основание за
това. Изтъква се, че с оглед начина на формулиране на клаузата на чл. 4 от договора и
изискванията към обезпечението, то последната по същество представянето на обезпечение
представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране без
възможност за избор от потребителя дали да предостави обезпечение и какво конкретно да е
то. В исковата молба ищецът твърди, че въведените с тази договорна клауза изисквания към
част от обезпеченията са практически неосъществими за потребителя, като по този начин
същият се насочва към единствената форма на обезпечение, която същият може да си
позволи – от одобрено от кредитора дружество, което е и свързано със същия лице. Посочва
се, че разходът по договора за поръчителство е сигурен и изначално известен за кредитора,
тъй като предоставянето на поръчителство е необходимо условие за усвояване на
финансовия ресурс, а условията към другите две обезпечения са практически невъзможни за
осъществяване от потребителя. Ето защо, възнаграждението по договора за поръчителство
подлежи на включване като общ разход при определяне на ГПР по договора за кредит,
съгласно дефиницията, дадена в § 1, т. 1 ДР на ЗПК, което в случая не е направено. В
исковата молба са изложени подробни съображения, поради които ищецът намира за
недействителен договорът за предоставяне на поръчителство, сключен с трето за процеса
лице. Твърди се, че възнаграждението по този договор представлява скрито възнаграждение
по договора за паричен заем и поради невключване на размера на същото в ГПР е налице
разминаване между посочения такъв и действителния, което представлява нарушение на чл.
22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, обуславящо недействителността на договора. С тези
съображения ищецът отправя искане за прогласяване нищожността на сключения между
страните договор за паричен заем № 3719673 от 23.12.2019 г. и за заплащане на сумата от
84,16 лева, представляваща недължимо платена сума – въз основа на недействителен
договор под формата на договорна (възнаградителна) лихва, ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.05.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането. Претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „И“ АД, чрез
пълномощника си юрк. К, с който претенциите са оспорени като неоснователни. Посочва се,
че сумата от 84,16 лева е получена от ответника на валидно правно основание – във връзка с
погасяване на задълженията на ищеца по договор за паричен заем № 3719673. Намира този
договор за действителен, оспорвайки да страда от пороците, посочени в исковата молба.
Твърди се, че посоченият от ищеца договор за предоставяне на гаранция е признат за
нищожен с Решение № 138/05.09.2024 г. по гр. дело № 141/2023 г. по описа на Районен съд –
Оряхово, като дружеството-гарант е осъдено да възстанови на Д. К. сумата, заплатена от
него по договора за предоставяне на поръчителство. Изтъква се, че договорът за паричен
заем не е бил предмет на разглеждане в това производство. Поддържа се, че съгласно чл. 19,
ал. 5 ЗПК надвишаването на максимално допустимия ГПР по договора не води до
нищожността му в цялост, а единствено до недействителност на договорните клаузи,
обусловили оскъпяването. Излага се, че клаузите на процесния договор за паричен заем са в
съответствие с изискването на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 ЗПК. Твърди се,
че информацията относно ГПК и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора, са налице. Посочени са и взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР в случая от 41,74 %. Поддържа се, че този елемент от
съдържанието на договора за заем е изчислен при съобразяване с размера на усвоената сума,
2
размер и брой на погасителните вноски, обща дължима сума. Именно така посочен като %
ГПР позволява на потребителя да прецени икономически обхвата на задължението си.
Твърди се, че задължителният начин на формиране на ГПР е описан в Приложение № 1 към
ЗПК по предвидена формула, поради което няма изискване към договора за разписване на
методиката на формиране на ГПР. Изтъква се, че ГПР по процесния договор включва всички
разходи по кредита, като размерът му е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С
отговора на исковата молба ответникът излага съображения, поради които счита, че
възнаграждението по договора за поръчителство не се включва при определяне на ГПР по
договора за заем и не представлява част от общия разход по кредита. Поддържа, че
договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение с различни правни субекти,
сключен след сключване на договора за кредит, а възнаграждението за дружеството-гарант
не представлява разход за допълнителна услуга, който да подлежи на включване в ГПР. В
тази връзка счита, че сключването на договор за гаранция не е задължително условие за
получаване на кредита. Посочва, че заемодателят няма задължение да изчислява и да
посочва нов ГПР при промяна в условията по договора. С тези доводи „И“ АД отправя
искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски по делото. В случай на
уважаване на исковете, оспорва наличието на основание за присъждане в полза на
пълномощника на ищеца на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв,
възразявайки като недоказано срещу твърдението за липсата на средства у ищеца за
заплащане на адвокатско възнаграждение като предпоставка за присъждане на такова по чл.
38 ЗАдв. Прави възражение и за неговата прекомерност.
Съдът, при извършена по реда на чл. 140 ГПК служебна проверка относно
редовността на исковата молба, намира, че на ищеца следва да бъдат дадени указания да
уточни относимостта на изложените в обстоятелствената част твърдения относно
недействителност на договор за предоставяне на поръчителство от 23.12.2019 г., към
действителността на процесния договор за паричен заем, прогласяването на чиято
нищожност се търси в процеса, предвид и твърденията на двете страни за предходно водено
дело, имащо за предмет прогласяване на недействителността на договора за предоставяне на
поръчителство. На ищеца следва да бъде указано да уточни и основанието, на което
претендира връщане на платената като възнаградителна лихва сума по договора за паричен
заем, като посочи твърди ли недействителността да обуславя основанието за връщане на
платеното.
На ответната страна следва да бъдат дадени указания по реда на чл. 145, ал. 2 ГПК за
уточняване оспорва ли получаването на процесната сума, предмет на претенцията по чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД под формата на възнаградителна лихва.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените искове,
както следва:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи сключването между него и ответното дружество на
процесния договор за паричен заем и неговото конкретно съдържание – права и задължения
на страните, в частност наличието на договорна клауза, предвиждаща задължение за
заемодателя за представяне на обезпечение измежду конкретно предвидени.
В тежест на ответника е да докаже действителността на договора, в частност
съответствието му със законовите изисквания откъм съдържанието му, въведени с
разпоредбата на чл. 11 ЗПК, и конкретно с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
3
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че
ответното дружество е получило процесната сума, както и, че това е осъществено при липса
на правно основание.
При установяване на тези факти, в тежест на ответника е да установи наличието на
основание за получаване и последващо задържане на сумата.
С оглед конкретните твърдения, изложени от всяка от страните, на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между ищеца Д. Б. К., в качеството му на заемател и ответника „И“
АД, в качеството му на заемодател, е сключен договор за паричен заем № 3719673 от
23.12.2019 г. за предоставяне в полза на ищеца на паричен заем в размер на сумата от 1000
лева със задължение за заемателя за представяне на обезпечение от вида и при условията на
клаузата на чл. 4 от договора.
По доказателствените искания:
Представените от ищеца писмени материали съдът намира за относими към предмета
на спора и необходими за правилното му разрешаване, поради което следва да бъдат приети
като доказателства по делото.
Следва да бъде изискан заверен препис от представеното съдебно решение, в случай,
че последното е влязло в законна сила.
Като неотносимо – предвид общото му формулиране, към предмета на спора следва да
бъде оставено без уважение искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение за
пред Дирекция Регистри на БНБ за снабдяване с информация относно всички сключени
договори за гаранция между ищеца и ответника, както и за движението по тях, предвид и
липсата на твърдения за сключен такъв договор между страните.
Произнасянето по искането на ищеца за допускане изслушването на
съдебносчетоводна експертиза по въпросите, формулирани в исковата молба, следва да бъде
отложено до постъпване на уточнение от ответника, респ. на изискания заверен препис от
съдебно решение.
Като относими към проведеното оспорване срещу наличието на предпоставките за
присъждане на адвокатско възнаграждение за ищцовата страна по реда на чл. 38, ал. 2, вр.
ал. 1 ЗАдв следва да бъдат уважени направените в тази връзка доказателствени искания от
ответника, с изключение на искането по чл. 190 ГПК за задължаване на ищеца да представи
декларация за семейно и имотно състояние, доколкото се касае за представяне на документ,
който не се твърди да съществува, а да бъде изготвен, представянето на който е във връзка с
конкретно предвидени в закона случаи (искане за освобождаване от задължението за
заплащане на държавна такса/искане за правна помощ и т.н.), какъвто не е процесният, а и
предвид вече уважените искания на страната за същото обстоятелство.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което
да се призоват страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца Д. К. в двуседмичен срок от получаване на съобщението с
писмена молба, да: 1). уточни относимостта на изложените в обстоятелствената част на
исковата молба твърдения относно недействителност на договор за предоставяне на
поръчителство от 23.12.2019 г., към действителността на процесния договор за паричен заем,
4
прогласяването на чиято нищожност се търси в процеса; 2). уточни основанието, на което
претендира връщане на платената като възнаградителна лихва сума по договора за паричен
заем, като посочи твърди ли недействителността на договора да обуславя основанието за
връщане на платеното, като при липсата на уточнение в срок съдът ще приеме доводите за
неотносими към конкретно предявената претенция и неподлежащи на обсъждане по
същество с крайния съдебен акт, респ. постанови връщане на исковата молба в частта
относно претенцията по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
УКАЗВА на ответника „И“ АД в двуседмичен срок от получаване на съобщението, с
писмена молба, да заяви оспорва ли получаването на сумата от 84,16 лева под формата на
възнаградителна лихва, заплатена от ищеца по процесния договор за паричен заем, като при
липсата на уточнение съдът ще приеме, че това обстоятелство не се оспорва изрично.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 31.03.2025 г. от
10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца и препис
от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
ищеца писмени материали
ДА СЕ ИЗИСКА от Районен съд – Оряхово заверен препис от постановеното съдебно
решение от 15.09.2023 г. по гр. дело № 141/2023 г. по описа на съда.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение
за пред дирекция Регистри на БНБ за снабдяване с информацията, посочена в т. III.а от
доказателствата на исковата молба.
ОТЛАГА произнасянето си по искането на ищеца за изслушване на съдебносчетоводна
експертиза по въпросите, формулирани в исковата молба, съгласно мотивите на настоящото
определение.
ДА СЕ ИЗИСКА от Столична община, Дирекция „Местни данъци и такси“ и от
Община Оряхово, отдел „Местни данъци и такси“ в двуседмичен срок от получаване на
съобщението представяне на информация относно декларирано имущество от лицето Д. Б.
К., с ЕГН: **********.
ДА СЕ ИЗИСКА от Национална агенция по приходите в двуседмичен срок от
получаване на съобщението представяне на информация относно декларирани доходи от
работодател/лично от лицето (като самоосигуряващо се такова) за лицето Д. Б. К., с ЕГН:
********** за 2023 г. и 2024 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на ищеца да
представи декларация за семейно и имотно състояние.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
5
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, в която се оставя без уважение искането на ищеца по
чл. 219, ал. 1 ГПК подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски съд, в
едноседмичен срок от получаване на съобщението с препис от определението, а в
останалата част не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6