№ 9397
гр. София, 12.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211110171999 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от РЕБЪЛ АКТ ООД срещу ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ ЕАД за установяване недължимост на следните суми – сумата от 1218.58 лв. –
главница за топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабден имот с
аб. № 171491, сумата от 248.43 лв. – мораторна лихва върху вземането за топлинна енергия
за периода 01.12.2018 г. – 09.09.2021 г., сумата от 39.51 лв. – главница за услуга дялово
разпределение за периода 01.10.2018 г. – 29.02.2020 г. и сумата от 8.44 лв. – мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. – 09.09.2021 г.
Съдът, при извършена служебна проверка на допустимостта на исковата молба,
установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК, когато в един и същ съд или в различни
съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото
искане, по – късно заведеното дело, се прекратява служебно от съда.
От справка по гр. д. № 2448/2022 г. на 45 състав на СРС се установява, че между
същите страни е образувано производство по чл. 422 ГПК. По посоченото дело
ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД иска да се признае за установено, че РЕБЪЛ АКТ ООД му
дължи следните суми - сумата от 1218.58 лв. – главница за топлинна енергия за периода
01.10.2018 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабден имот с аб. № 171491, сумата от 248.43 лв. –
мораторна лихва върху вземането за топлинна енергия за периода 01.12.2018 г. – 09.09.2021
г., сумата от 39.51 лв. – главница за услуга дялово разпределение за периода 01.10.2018 г. –
29.02.2020 г.. и сумата от 8.44 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.12.2018 г. – 09.09.2021 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 53187/2021 г.
Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен
срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разпореждането по ч. гр. д. № 53187/2021 г. на СРС, с което са дадени на заявителя
указания за предявяване на иска по чл. 422 ГПК, е от 11.01.2022 г. Исковата молба по гр. д.
№ 2448/2022 г. на 45 състав на СРС е с вх. № 9034/19.01.2022 г. по описа на СРС, т. е. спазен
е срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК, следователно искът по чл. 422 ГПК се смята за предявен
от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 53187/2021 г. на СРС, а
именно, считано от 13.09.2021 г.
Налице са едновременно висящи пред СРС две производства по положителен
установителен и отрицателен установителен иск за едни и същи претенции. Висящността на
1
производството по положителния установителен иск съставлява абсолютна процесуална
пречка по чл.126, ал.1 ГПК за започване и за провеждане на производството по
отрицателния установителен иск.
В разпоредбата на чл.126, ал.1 ГПК е установена забрана за едновременно
разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в
рамките на които се търси идентична съдебна защита. Целта на забраната е да се
предотврати постановяването на противоречиви съдебни решения, съдържащи разнопосочно
произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение. За да се избегне
обвързването на страните с противоречива по съдържание сила на пресъдено нещо, съдът,
пред който е образувано по-късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно, след
като констатира недопустимостта на предявения иск. Забраната по чл. 126 ГПК важи и,
когато страните имат различно процесуално качество в двата процеса – виж решение № 119
от 17.04.2015 г. по гр. д. № 3368/2014 г. на IV г. о. на ВКС.
Независимо, че кредиторът и длъжникът участват в различно процесуално
положение по всяко от делата и, че предявеният от кредитора установителен иск е
положителен, а предявеният от длъжника иск е отрицателен, с исковете се цели идентичен
резултат - установяване със сила на пресъдено нещо дали ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД
има възникнало вземане към РЕБЪЛ АКТ ООД следните суми – сумата от 1218.58 лв. –
главница за топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабден имот с
аб. № 171491, сумата от 248.43 лв. – мораторна лихва върху вземането за топлинна енергия
за периода 01.12.2018 г. – 09.09.2021 г., сумата от 39.51 лв. – главница за услуга дялово
разпределение за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г. и сумата от 8.44 лв. – мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. – 09.09.2021 г.
Един и същ правен спор може да даде повод било за положителен, било за
отрицателен установителен иск – зависи коя от двете страни ще вземе инициативата за
съдебното разрешаване на спора. Да се уважи отрицателен установителен иск е равнозначно
на отхвърляне на положителен такъв – това обяснява защо и по двата иска разпределението
на доказателствената тежест е едно и също. Съществуването на вземането и по двете
производства ще се установява към момента на приключване на устните състезания, поради
което е налице тъждество между паралелно водените от страните дела. Разпоредбата на чл.
235, ал. 3 ГПК намира изцяло приложение и в производството по чл. 422 ГПК – напр.
решение № 60162 от 26.01.2022 г. по т. д. № 2482/2018 г. на II т. о., решение № 10 от
25.02.2020 г. по т. д. № 16/2019 г. на II т. о. на ВКС и решение № 193 от 10.04.2020 г. по т.
д. № 3092/2018 г. на II т. о. и др.
Настоящият съд не споделя изложеното в исковата молба за допустимост на
производството. В този смисъл цитираната от ищеца практика касае хипотези, при които е
предявен ОУИ без да е налице паралелен процес по чл. 422 ГПК за същите вземания.
Настоящата хипотеза обаче е различна, тъй като е налице висящо надлежно образувано
производство по чл. 422 ГПК. В случая длъжникът освен ОУИ е подал в срок и възражение
по чл. 414 ГПК, а в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят е подал иск по чл. 422 ГПК.
Ако цитираната от ищеца практика се тълкува в смисъл, че „при оспорване от
длъжника на вземането по заповедта за изпълнение чрез иск, за кредитора не тече срок по
чл. 415 ГПК, тъй като спорното вземане вече е предмет на установяване в исков процес, а
предявеният иск по чл. 422 ГПК за същото вземане е недопустим и подлежи на
прекратяване“, то настоящият съдебен състав не споделя тази практика. Подобно тълкуване
противоречи на чл. 126 ГПК, а в разпоредбите относно заповедното производство не е
предвидено подобно изключение. Не е налице законова опора, която да обоснове извод, че
фикцията по чл. 422, ал. 1 ГПК в сочената хипотеза не намира приложение. При споделяне
на подобно разрешение, то подавайки последователно и отрицателен установителен иск, и
възражение срещу издадената заповед за изпълнение, дори впоследствие този иск да бъде
2
отхвърлен, длъжникът ще постигне резултат, при който производството по положителния
установителен иск на заявителя следва да бъде прекратено. Кредиторът ще загуби
разноските по заповедното производство и при наличието на обезсилена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист съдебният изпълнител ще следва да прекрати
изпълнителното производство. Подобно разрешение противоречи пряко на чл. 3 ГПК.
Разбирането, че предявен от длъжника иск за установяване, че вземането по заповедта за
изпълнение е недължимо е всякога допустим би довело до образуване на множество дела с
идентичен предмет и страни, и оставя отворен въпроса по какъв ред кредиторът ще се
снабди с изпълнителен титул за вземането си срещу длъжника. Евентуално би довел и до
необходимост кредиторът да предяви нов осъдителен иск, за да може да се снабди с
изпълнително основание за принудително осъществяване на правото си.
Следва да се посочи, че преобладаващата практика на ВКС намира за недопустим предявен
от длъжника отрицателен установителен иск при заведен успореден такъв по чл. 422 ГПК от
заявителя, когато заявлението по чл. 410 ГПК е подадено преди подаване на исковата молба по
ОУИ – по сходни казуси виж решение № 46 от 08.04.2013 г. по т. д. № 96/2012 г. на II т. о. на
ВКС, определение № 182 от 18.04.2018 г. по ч. т. д. № 216/2018 г. на I т. о. на ВКС, определение
№ 15 от 10.01.2012 г. по ч. т. д. № 764/2011 г. на II т. о. на ВКС, определение № 23 от 17.01.2012
г. по ч. т. д. № 867/2011 г. на I т. о. на ВКС, определение № 274 от 12.04.2012 г. по ч. т. д. №
131/2012 г. на II т. о. на ВКС. В подобен смисъл е и определение № 3442 от 19.10.2021 г. по в. ч.
гр. д. № 10973/21 г. по описа на СГС.
Извод за недопустимост на настоящото производство може да бъде изведен и от
определение № 222/13.05.2019 г. по ч. гр. д. № 222/13.05.2019г. по ч. гр. д. № 335/2019 г., IV г.
о. на ВКС, съгласно което „изричното законодателно решение по чл. 424 ГПК, предвиждащо
възможност на длъжника да предяви отрицателен установителен иск за вземането по
заповедта за изпълнение единствено при новооткрити обстоятелства или нови писмени
доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до
изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в
същия срок, не би било необходимо ако длъжникът разполагаше с възможност да предяви
отрицателен установителен иск срещу заявителя във всеки един момент“.
Гр. д. № 2448/2022 г. се счита за образувано от дата на подаване на заявлението по ч.
гр. д. № 53187/2021 г. на СРС, поради което е образувано по-рано от настоящото
производство, същото не е прекратено към настоящия момент /исковата молба по гр. д. №
2448/2022 г. на 45 състав е оставена без движение с указания с разпореждане от 23.02.2022
г./ и представлява абсолютна отрицателна предпоставка за допустимост на по–късно
заведеното производство, чийто предмет изцяло поглъща. Оттук и следва да се приложи
разпоредбата на чл. 126 ГПК и да се прекрати по-късно заведеното дело. Ето защо
настоящото производство е недопустимо и следва да се прекрати.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 109530/15.12.2021 г. подадена от РЕБЪЛ АКТ ООД
срещу ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД и ПРЕКРАТЯВА изцяло производството по гр. д.
№ 71999/2021 г. по описа на СРС, 88 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на ищеца пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4