Р Е Ш
Е Н И Е
№ 123/02.03.2020г.
гр.
Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на
дванадесет и осми февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария
Ницова
при секретаря Петя
Видова и с участието на Окръжен прокурор Нина Борисова при Окръжна прокуратура
- Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня Камарашка касационно
административно - наказателно дело № 105
по описа на съда за 2020г., за
да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК /редакцията на разпоредбите след
изменението, публ. в ДВ бр. 77 от
Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение
№1 от 03.01.2020 г. по АНД № 473 по описа за 2019г. на Районен съд – Лом, с
което е потвърдено наказателно постановление № 10 от 30.09.2019год. издадено от Началника Отдел
"Рибарство и Контрол - Западна България" - София към ГД
"Рибарство и контрол" при Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури /ИАРА/, упълномощен със Заповед №РД 09-25/21.01.2014год издадена от
министъра на МЗХ. С
наказателното постановление на Ц.В.П. с ЕГН * ***, е наложено административно
наказание глоба в размер на 1500.00 лева /хиляда и петстотин лева/, на
основание чл.70, ал.1 от ЗРА, за извършено административно нарушение на чл.32,
ал.1 от ЗРА и Заповед №РД 09-376/12.04.2019г. на Министъра на МЗХГ, като на
основание чл.90, ал.1 от ЗРА са отнети в полза на държавата – 1бр. пластмасова
лодка с рег. №ЛМ 673, бяла на цвят, модел РВ-398 SN/BGADR2M0088408; 1бр.
извънгабаритен мотор PARSUN T9.8 BM.SN *********; 1 бр. резервоар HULK 12L; 2бр. гребла ENAL; 1бр. хрилна мрежа тип „сетка” с размери
60м/1.20/1.2мм. и уловената риба – 1бр. сом с дължина от 75см. и тегло 3кг.;
Касационният жалбоподател Ц.В.П. *** се явява лично и се представлява от
адвокат К.Г. ***, като в
жалбата и по съществото на делото навежда доводи за допуснато нарушение на
материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага
доводи, че съдът е кредитирал показанията на двамата свидетели които са
противоречиви поради което е стигнал до необоснован извод относно установената
по делото фактическа обстановка досежно времето на извършване на деянието и
наличието на уловена риба в лодката. Твърди, че мястото където е съставен АУАН
на касатора е на брега на река Дунав, което не попада в рибностопански обект и
не представлява мястото описано в АУАН. Установената празна лодка и
разстоянието на което касатора е бил от мрежата в която е установено
количеството риба водят на извода, че същия не е извършвал „стопански риболов”.
Излага доводи, че неправилно са му отнети лодката, мотора и греблата след като
в лодката не е установен улов на риба, както и че същите не представляват
уреди, средства, принадлежности и приспособления за риболов по см. на
разпоредбата на чл.90, ал.1 от ЗРА, като отнемането им противоречи на
разпоредбата на чл.20, ал.4 от ЗАНН. Твърди, че липсват приложени писмени
доказателства за измерване на количеството на установената риба. Моли за отмяна
на въззивното решение и издаденото НП.
Ответника по касационната жалба Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури,
представлявана от изпълнителния директор, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител, като
в писмено възражение по касационната жалба, оспорва същата и моли съда да остави в сила
обжалваното съдебно решение, като навежда доводи за установеност на
административното нарушение и законосъобразно ангажиране на
административнонаказателната отговорност.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето
производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че
жалбата е неоснователна, а атакуваното решение следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във
въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно,
при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, прие следното: касационните основание, които са
заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 16.05.2019 г. от 05,54ч. до 08,47ч. касатора – Ц.В.П. е
наблюдаван от служители на ИАРА – В*** К*** С*** и Р*** Й*** В. на река Дунав,
при устието на р. Скомля и остров Д*** – воден обект с надморска височина до
500метра, да извършва стопански риболов с един брой хрилна мрежа, тип „сетка”,
в период на забрана, поради размножителния период на рибите, установен със Заповед №РД 09-376/12.04.2019г. на Министъра на
МЗХГ, като навлиза с лодка и използва хрилна мрежа с които е уловил риба от
вида на пролетно – лятно размножаващи се – „сом” и „уклей”. За констатираното нарушение на 16.05.2019
г. бил съставен АУАН, с фабр. № В*** на Ц.В.П. за извършено нарушение по чл. 32, ал.1
от ЗРА; както и че се изземват лодка, извънбордов мотор, резервоар,
гребла, хрилна мрежа и уловената риба. При предявяване на АУАН административно
наказаното лице е отказало да подпише същият, като отказа му е удостоверен с
подписа на един свидетел. В срока по чл. 44 от ЗАНН не е депозирал възражения.
Въз основа на акта било издадено и оспореното Наказателно
постановление№ 10 от 30.09.2019год. издадено от Началника Отдел
"Рибарство и Контрол - Западна България" - София към ГД
"Рибарство и контрол" при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
/ИАРА/, упълномощен със Заповед №РД 09-25/21.01.2014год издадена от министъра
на МЗХ, с което на касационния жалбоподател било наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 1500,00 лева на основание чл.70, ал.1 от ЗРА, за извършено административно
нарушение на чл.32, ал.1 от ЗРА и Заповед №РД 09-376/12.04.2019г. на Министъра
на МЗХГ. Със същото на основание чл.90, ал.1 от ЗРА са отнети в полза на
държавата – 1бр. пластмасова лодка с рег. №ЛМ 673, бяла на цвят, модел РВ-398
SN/BGADR2M0088408; 1бр. извънгабаритен мотор PARSUN T9.8 BM.SN *********; 1 бр.
резервоар HULK 12L; 2бр. гребла ENAL; 1бр. хрилна мрежа тип „сетка” с размери
60м/1.20/1.2мм. и уловената риба – 1бр. сом с дължина от 75см. и тегло 3кг.;
За да потвърди наказателното постановление, въззивния съд е
приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице, както и че правилно е приложен материалния закон, тъй като в
хода на съдебното дирене от събраните по делото доказателства и доказателствени
средства се установило по безспорен и категоричен начин, че касатора на
посочената в акта дата е извършил описаното в акта и в наказателното
постановление нарушение, а именно, че е извършил стопанския риболов по см. на
параграф 1,т.28 във вр. т.26 от ДР на ЗРА по време на забрана за риболов.
Съдът извърши служебна проверка за валидността,
допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални
закон и констатира, че Районен съд - Лом е постановил правилен, обоснован и
законосъобразен съдебен акт.
Наведените в касационната жалба доводи за неправилност на
решението на районния съд в обжалваната част, поради съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон, са неоснователни. Съдът
е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е изложил мотиви, които
кореспондират на установената по делото фактическа обстановка. Всички наведени
с жалбата и с изявления по делото възражения на жалбоподателя са обсъдени от
съда и той е изложил мотиви защо ги счита за неоснователни. Тези мотиви се
възприемат изцяло от касационния съд. Неснователни са наведените доводи в
касационната жалба за наличието на противоречия в показанията на разпитаните
свидетели, тъй като и двамата явяващи се очевидци на извършеното деяние са
наблюдавали в продължение на повече от два часа касатора и то по повод подаден
сигнал, като и двамата са възприели както времето, така мястото, лицето и начина
на извършване на административното нарушение. Показанията на тези свидетели
правилно са били кредитирани от съда като еднопосочни, допълващи се и
кореспондиращи със събраните по делото доказателства, а твърденията на
жалбоподателя са приети за изолирани, поради което и правилно въззивния съд не
ги е кредитирал.
Съгласно чл. 220 от АПК касационния съд преценява прилагането на материалния закон въз
основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.
Въззивният съд правилно е установил фактическата обстановка, като е формирал и
съответни на доказателствата правни изводи. От доказателствата по делото се
установява по безспорен начин извършено административно нарушение, а именно –
стопанския риболов по см. на параграф 1, т.28 във вр. т.26 от ДР на ЗРА по
време на забрана за риболов. Доказателствата относно изпълнителното деяние,
авторството и вината на жалбоподателя са преки и непосредствени, като липсва
всякакво съмнение относно елементите на административното нарушение. В този
смисъл са необосновани твърденията на касатора, че решението на съда и НП се
основават на предположения.
Правилно въззивния съд е
приложил материалния закон.
Съгласно чл.32,
ал. 1 от ЗРА във водните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 се забранява уловът
на риба и други водни организми през периода на тяхното размножаване съгласно
приложение № 1. В това приложение са посочени сроковете за забрана на улов на
риба и други водни организми през периода на размножаване. В следващите алинеи
на чл.32 от ЗРА са предвидени възможностите
със заповед на министъра на земеделието и храните да се извършват промени в сроковете по приложението, както и обектите за
които тази забрана да не важи. Именно такава е и заповедта посочената в
процесното НП, издадена под №РД
09-376/12.04.2019г. на Министъра на МЗХГ – забрана за
пролетно - лятно размножаващите се риби. От съдържанието и става ясно, че е
забранен улова на пролетно-лятно размножаващи се риби в рибностопански обекти в
зависимост от надморската височина, както следва: в рибностопански обекти,
намиращи се до 500м. надморска височина от 15.04.2019г. до 31.05.2019г. и в
рибностопански обекти, намиращи се от 500м. до 1500м. надморска височина от
01.05.2019г. до 15.06.2019г.
От гореизложеното следва, че посочения в НП при
устието на р. Скомля и
остров Д*** е воден обект с надморска височина до
Деянието не съставлява нарушение с по-ниска
степен на обществена опасност от обичайните такива от същия вид.
Обстоятелството, че уловената риба е върната във водите на реката не
представлява смекчаващо отговорността обстоятелство и не води до отпадане на
отговорността на нарушителя. Нещо повече, достатъчно за ангажиране на
последната е извършването на риболов, който за да е налице, съобразно
дефиницията по §1, т.26 от ДР на ЗРА, не е необходим конкретен улов.
Предвид гореизложеното правилно е била
ангажирана отговорността на санкционираното лице по реда на чл.32, ал.1 от ЗРА.
Доколкото е установено, че касаторът е извършвал риболова през размножителния
период, за което е налице забрана, правилно същият е санкциониран на основание
чл.70 ал.1 от ЗРА. Ето защо твърденията на жалбоподателя, че решението на
районния съд противоречи на материалния закон е неоснователно и недоказано
Във връзка с установените нарушения
законосъобразно е приложена и санкцията по чл.90 ал.1 от ЗРА.
Съгласно чл. 90, ал. 1 от ЗРА, в случаите по чл. 56, 62, 64,
65, чл. 66, ал. 4 и 5, чл. 67, 67а, 68, 69а, 70, 71, 72, 73 – 77, 81, 82, 82а,
82в, 85, 85а и 86 рибата и другите водни организми, както и уредите, средствата
и приспособленията, с които те са придобити, се отнемат в полза на държавата.
Съгласно чл. 20, ал. 1 и 3 ЗАНН отнемане в полза на
държавата се постановява и спрямо вещи, принадлежащи на нарушителя, послужили
за извършване на административното нарушение, когато това е предвидено в
съответния закон, както и вещите, принадлежащи на нарушителя, които са били
предмет на нарушението. Като коректив на това в чл. 20, ал. 4 ЗАНН е предвидено,
че отнемане по ал. 1 и 3 не се допуска, когато стойността на вещите явно не
съответства на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в
съответния закон или указ е предвидено друго.
При така посочената законова рамка съдът приема доводите на
касатора за неоснователни. Съотношението между ЗАНН и ЗРА е такова между общ и
специален закон, при което следва да се прилагат правилата на специалния закон
и едва при липса на такива - тези на общия закон. Разпоредбата на чл. 90, ал. 1
ЗРА не препраща към тази на чл. 20 ЗАНН, а дава самостоятелна уредба на
предпоставките за отнемане на вещите, с които са уловени водните организми.
Текстът на закона е ясно формулиран и не дава основание за извод, според който
предпоставките за отнемането не са посочени изчерпателно и допълнителни такива
следва да се търсят в нормите на общия закон – ЗАНН. Касационната инстанция намира,
че тежестта на нарушението не следва да се преценя единствено на базата на
стойността на водните организми, предмет на деянието, както се твърди от
касатора, тъй като от разпоредбата на чл. 1, ал. 2, т. 1 ЗРА става ясно, че
целите на закона, респективно обектът на защита на административнонаказателните
му норми, значително надхвърля материалния субстрат на отделното административното
нарушение. Именно затова законодателят, чрез правилото на чл. 90, ал. 1 ЗРА е
предвидил, че отнемането се постановява във всички случаи на административно
нарушение по посочените текстове. Тази правна регламентация предписва
императивно на АНО след налагането на административно наказание да се произнесе
за отнемане в полза на държавата на улова и средствата, послужили за
реализиране на нарушението, и то в условията на обвързана компетентност.
В обобщение на изложеното касационата инстанция не констатира
наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на проверяваното
решение на Районен съд – Лом, други такива не бяха установени и при служебно
дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради което решението следва да
бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, тъй като не са налице
визираните в касационната жалба основания за неговата отмяна.
По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК
във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен
съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1 от 03.01.2020 г. по АНД № 473 по описа за
2019г. на Районен съд – Лом, с което е потвърдено наказателно постановление № 10 от 30.09.2019год. издадено от
Началника Отдел "Рибарство и Контрол - Западна България" - София към
ГД "Рибарство и контрол" при Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури /ИАРА/, упълномощен със Заповед №РД 09-25/21.01.2014год издадена от
министъра на МЗХ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: