№ 1020
гр. Сливен, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20252230104042 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от Б. В. Д. от гр. Сливен
срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с която е предявен установителен иск за
недължимост на вземания по чл. 439, ал. 1 ГПК.
Ищецът твърди, че по издаден изпълнителен лист от 19.10.2010 г. по ч.
гр. д. № 5631/2010 г. по описа на СлРС било образувано ИД № 57/2012 г. по
описа на ЧСИ Павел Георгиев, перемирано на 10.02.2016 г. Било образувано
ново ИД № 429/2016 г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев, по което последното
изпълнително действие било извършено на 30.05.2016 г. С договор за цесия от
31.01.2018 г. ответното дружество придобило от „Обединена Българска Банка“
АД всички вземания спрямо ищеца по договора за кредит, като уведомлението
за цесията било с дата 03.02.2025 г. На 10.02.2025 г. по молба на ответното
дружество било образувано ИД № 297/2025 г. по описа на ЧСИ Павел
Георгиев. Ищецът твърди, че считано от датата на последното изпълнително
действие - 30.05.2016 г. е изтекъл давностният срок за вземанията на
ответника, поради което моли съда да признае за установено по отношение на
ответника, че ищецът не му дължи сумите от 4590,55 лв. - главница по
Договор за потребителски кредит от 22.10.2007 г., сключен с „Обединена
Българска Банка“ АД, вземанията по който са прехвърлени на ответника с
Договор за цесия от 31.01.2018 г., 360,64 лв. - договорна лихва, 380,98 лв. -
1
наказателна лихва и 466,59 лв. - разноски, за които суми е издаден
Изпълнителен лист от 19.10.2010 г. по ч. гр. д. № 5631/2010 г. по описа на
СлРС, поради изтекла погасителна давност.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответното дружество, с който изразява становище за недопустимост на иска и
неоснователност по същество. Излага, че по ИД № 429/2016 г. по описа на
ЧСИ П. Георгиев давността за вземанията на ответника била прекъсвана
многократно с предприемане на различни действия по принудително
изпълнение, поради което и при съобразяване на разпоредбите на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, давностният срок
не е изтекъл. На изложените основания ответникът моли искът да бъде
отхвърлен и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Евентуално прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищеца.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично и не
изпраща представител. Депозирал е чрез своя пълномощник - адвокат
писмено становище, с което поддържа предявения иск, моли съда да го уважи
и да присъди направените по делото разноски.
Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439,
ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, че ищецът Б. В. Д. не дължи сумите от 4590,55 лв. -
главница по Договор за потребителски кредит от 22.10.2007 г., сключен с
„Обединена Българска Банка“ АД, вземанията по който са прехвърлени на
ответника с Договор за цесия от 31.01.2018 г., 360,64 лв. - договорна лихва за
периода от 15.12.2009 г. до 17.10.2010 г., 380,98 лв. - наказателна лихва за
периода от 15.12.2009 г. до 17.10.2010 г. и 466,59 лв. - разноски, за които суми
е издаден Изпълнителен лист от 19.10.2010 г. по ч. гр. д. № 5631/2010 г. по
описа на СлРС, поради изтекла погасителна давност.
Предявеният иск е процесуално допустим, а по същество е и
основателен.
2
С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва
изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава
само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът има за
цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство
ищецът може да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи,
правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в
производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на
длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на
липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и
удостоверено с изпълнителното основание.
Наведеното от ищеца основание за недължимост на процесните суми е
тяхното погасяване по давност.
По въпроса от кога започва да тече нова погасителна давност за
вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е постановено ТР № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС. В т. 10 от ТР е дадено разрешение на поставения въпрос,
като е направено разграничение между изпълнителния и исковия процес и
последиците от подаването на исковата молба и молбата за образуване на
изпълнително дело. Доколкото изпълнителното производство се
характеризира със своята динамичност и в някои случаи и по-дълга
продължителност, както и като се вземат предвид последиците на всяко едно
от производствата, от значение за прекъсването на давността в изпълнителния
процес е не моментът на образуването на изпълнителното дело, а
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането (чл.
116, б. „в“ ЗЗД). Прекъсва давността предприемането на което и да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е било поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагането на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис или оценка на
вещ, назначаването на пазач и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
3
давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и
книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила
разпределение. Преценката дали е прекъсната давността е конкретна във всеки
случай с оглед активността на кредитора по делото и предприетите по
отношение на длъжника изпълнителни действия.
В случая от приетите по делото преписи от ИД № 429/2016 г. по описа на
ЧСИ Павел Георгиев и ИД № 297/2025 г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев се
установява, че по издадения изпълнителен лист от 19.10.2010 г. по ч. гр. д. №
5631/2010 г. по описа на СлРС било образувано ИД № 429/2016 г. по описа на
ЧСИ Павел Георгиев, по което последното изпълнително действие било
извършено на 13.06.2016 г. ИД е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК с Постановление на ЧСИ от 15.08.2018 г.
С договор за цесия от 31.01.2018 г. ответното дружество придобило от
„Обединена Българска Банка“ АД всички вземания спрямо ищеца по договора
за кредит, като на 10.02.2025 г. по молба на ответното дружество било
образувано ИД № 297/2025 г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев.
Започналата да тече петгодишна погасителна давност по отношение на
вземанията на ответното дружество, считано от датата на последното й
прекъсване - 13.06.2016 г. е изтекла много преди датата на образуване на ИД
№ 297/2025 г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев, поради което предявеният иск
следва да бъде изцяло уважен.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените разноски
по делото в общ размер на 1110,95 лв., от които 231,95 лв. заплатена държавна
такса и 879,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Възражението на ответното дружество за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищеца е неоснователно.
Същото е уговорено и заплатено в размер, съответен на чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и
4
отговаря и на обстоятелствата, че разглеждането на делото е приключило в две
открити съдебни заседания, а пълномощникът на ищеца, макар и да не се е
явил лично, е депозирал становища по хода на делото и по същество и
извършената от адвоката работа съответства на полученото възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че
Б. В. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ..............., .................. НЕ
ДЪЛЖИ на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Младост, ж. к. „Младост 4“, ул. „Бизнес
Парк София“ № 1, сграда 15, вх. А, ет. 4 сумите от 4590,55 лв. - главница по
Договор за потребителски кредит от 22.10.2007 г., сключен с „Обединена
Българска Банка“ АД, вземанията по който са прехвърлени на ответника с
Договор за цесия от 31.01.2018 г., 360,64 лв. - договорна лихва за периода от
15.12.2009 г. до 17.10.2010 г., 380,98 лв. - наказателна лихва за периода от
15.12.2009 г. до 17.10.2010 г. и 466,59 лв. - разноски, за които суми е издаден
Изпълнителен лист от 19.10.2010 г. по ч. гр. д. № 5631/2010 г. по описа на
СлРС, по който е образувано ИД № 297/2025 г. по описа на ЧСИ Павел
Георгиев, рег. № 837 и район на действие ОС - Сливен, поради погасяване на
вземанията по давност.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Младост, ж. к. „Младост 4“, ул. „Бизнес
Парк София“ № 1, сграда 15, вх. А, ет. 4 ДА ЗАПЛАТИ на Б. В. Д., ЕГН:
**********, с адрес гр. Сливен, ..............., .................., на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата от 1110,95 лв. /хиляда сто и десет лева и деветдесет и пет
стотинки/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Сливен в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5