Решение по дело №230/2018 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 376
Дата: 5 октомври 2018 г. (в сила от 23 октомври 2018 г.)
Съдия: Данчо Йорданов Димитров
Дело: 20183230200230
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 февруари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Добрич, 05.10.2018 г.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Добричкият районен съд, наказателна колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на дванадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Данчо Димитров

 

При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа докладваното от съдия Димитров АНД № 230 по описа на Добричкия районен съд за 2018 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И.М.Г. с ЕГН **********,***, срещу наказателно постановление № 17-0851-002504 от 04.01.2018 г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Добрич, с което на И.М.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение по:

- чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лв.

- чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лв. и

На основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 14 точки.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощника си поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, в писмено становище се иска съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди наказателното постановление.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 2504/08.12.2017 г. /бланков № 0333792, серия Д/, съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и Заповед    8121з-952/20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съдебния състав. Съгласно т. 1.1.2 от заповедта, на полицейските органи от секторите “Пътна полиция” (СПП) в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) е възложено да издават фишове и да съставят актове за установяване на административни нарушения по Закона за движението по пътищата – на територията на областта. Няма спор в настоящия случай, че актосъставителят Б.Р.А. е именно младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР гр. Добрич. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на АУАН нарушителят е бил запознат със съдържанието на акта, както и с правото си на възражения и обяснения, като е изписал: „Не съм минал сфетофара на червено” /цитат/. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта пред наказващия орган. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. В действителност в АУАН не е посочен ЕГН на свидетеля В.П.Г., но това не е съществено процесуално нарушение, тъй като е посочен адрес по местоработата му и установяването на самоличността му от наказващия орган и съда е гарантирано. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/. Същото е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед    8121з-952/20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съдебния състав,  съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на съставите, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочени са и съответните законни разпоредби, за която се твърди, че са нарушени - чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува, поради което съдът не споделя бланкетните доводи на жалбоподателя, че при съставяне на акта и издаването на наказателното постановление били допуснати процесуални нарушения.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

Тъй като жалбоподателят е санкциониран за две нарушения, съобразявайки разпоредбата на чл. 301, ал. 2 от НПК,   съдебният състав следва да обсъди и реши въпросите по ал. 1 за всяко нарушение поотделно.

Относно нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП:

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 08.12.2017 г. около 16:20  часа, в гр. Добрич, по бул. „Добруджа”, на кръстовището с ул. „Цар Петър”, в посока ул. „Васил Левски”, управлява лек автомобил „Хонда ЦРВ” с рег. № ***, като извършва десен завой и преминава през кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим.

Жалбоподателят оспорва констатацията в наказателното постановление, че е преминал на червен сигнал на светофарната уредба, като ангажира гласни доказателства, посредством обясненията си и показанията на свидетелите П.Д.Т. и З.Н. Г..

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на И.М.Г. и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са установени от свидетелите Б.Р.А. и В.П.Г..

Разпитан като свидетел в съдебно заседание, актосъставителят А. потвърждава констатациите в акта, като дава следните показания: „На въпросната дата бях назначен автопатрул с колегата ми Г., като упражнявахме контрол на движението на улица „Цар Петър” с кръстовището на бул. „Добруджа”.  Бяхме спрели от страната на училището, на спирката до бараката. Около 16:20 часа видях лек автомобил Хонда, който премина от бул. „Добруджа” пред бензиностанция на Лук Ойл и зави на десен завой на червен сигнал на светофара, за да се включи в движението по ул. „Цар Петър”. Затова му е съставен този акт.  Проведох разговор с водача, поисках му документите, той ми ги предостави. Спомена ми, че е бил кмет на с. Черна, но това не го оправдава, защото нарушението си е нарушение, за това работи светофарът, за да няма ПТП. Той ми твърдеше, че светофарът мигал в жълто, което не е вярно, тъй като този светофар винаги е работел в постоянен режим”. От своя страна св. Г. заявява: „На горепосочената дата въпросният автомобил с въпросния водач беше спрян за извършено нарушение – преминаване на червен сигнал на светофарната уредба. Същата работеше  в нормален режим на работа. За нарушението му беше съставен АУАН. Ние бяхме спрели на ул. „Цар Петър”, а водачът се движеше по бул. „Добруджа” и на кръстовището с ул. „Цар Петър” направи десен завой, като премина на червен сигнал. Ние бяхме спрели около автобусната спирка, където има отбивка”.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Б.А. и В.Г., които пресъздават свои непосредствени възприятия от извършения от тях пътен контрол и чийто показания са обективни, безпристрастни и логически последователни, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина.

От теорията е известно, че експертизата не съставлява средство за установяване на доказателства, а само способ за изясняване на някои обстоятелства по делото, за които са нужни специални знания. В случая показанията на свидетелите Б.А. и В.Г., доколкото са били необходими специални научни знания от областта на техниката, са проверени посредством назначената и изготвена в хода на съдебното следствие автотехническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице по изготвената, неоспорена и приета от съда автотехническа експертиза, „На 08.12.2017 г., около 16:20 часа, през Т-образното кръстовище на бул. „Добруджа” с ул. „Цар Петър”, лекият автомобил „HONDA CRV” с рег. № *** е преминал при включена червена светлина на двете светофарни секции на светофарната колона, предназначена за сигнализация на превозните средства, движещи се по бул. „Добруджа”, по посока сградата на съда, в лентата за извършване на десен завой за включване в движението по ул. „Цар Петър” в посока ул. „В. Левски”.

Съдът намира обясненията на жалбоподателя за недостоверни и като израз на защитната му позиция, тъй като същите се оборват по категоричен от останалите, събрани по делото гласни и писмени доказателства.

Не следва да бъдат кредитирани и показанията на св. П.Д.Т., тъй като от една страна, показанията му се оборват от останалите доказателства по делото, като от друга страна е налице индиция за неговата заинтересованост, предвид факта, че същият е пътувал в автомобила на жалбоподателя, поради което съдът намира показанията му за поставени в услуга на защитната позиция на наказаното лице.

Съдът кредитира показанията на св. З.Н. Г. дотолкова, доколкото същият не е бил очевидец на извършеното от жалбоподателя нарушение, като пресъздава факти и обстоятелства, които остават извън предмета на доказване по делото, определен съобразно чл. 102 от НПК /В съдебно заседание св. Г. заявява: „Не мога да кажа жалбоподателят на какъв сигнал е минал”/.

Изложената фактическа обстановка, отразена в АУАН и в издаденото въз основа на него НП, съдът намира за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите Б.А. и В.Г., чиито показания кореспондират както със заключението на вещото лице по изготвената автотехническа експертиза, така и с приложените по делото писмени доказателства: справка от Община град Добрич с рег. № 11-03-258/26.04.2018 г., ведно със схема /л.л. 33-34 от делото/, съвместна скица извадка от Подробен устройствен план – План за регулация и застрояване /ПУП-ПРЗ/ и действащата Кадастрална карта /КК/ с обхват кръстовището на бул. „Добруджа” и ул. „Цар Петър” в град Добрич /л.л. 35-36 от делото/.

Иначе казано – доказателствената сила на АУАН не само че не е оборена, но фактическата обстановка описана в него и в НП е безспорно установена в съдебно заседание.

С оглед изложеното, съдът намира така описаното нарушения по чл. 6, т. 1 от ЗДвП за доказано, поради което законосъобразно на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, административнонаказващият орган е  санкционирал жалбоподателя.

По отношение на наложеното наказание:

Предвиденото наказание по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е глоба в размер на 100 лева. Наложеното наказание глоба в размер на 100 лв. е законоустановено и не подлежи на преразглеждане от съда.

Конкретното нарушения не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с нарушената материално правна норма обществени отношения. Обект на защита са обществените отношения по опазването животът и здравето на участниците в движението по пътищата. В този ред на мисли съдът намира за нужно да отбележи, че нарушението, извършено от И.М.Г. се отличава с висока степен на обществена опасност на деянието. Фразата „висока степен на обществена опасност на деянието” е твърде слаба, когато става въпрос за честотата на извършените нарушения от този вид. Особено укорими са нарушенията, при които деецът преминава през кръстовище при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.

При това положение съдът намира, че така наложеното наказание е справедливо и би изпълнило целите на наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира чл. 12 от ЗАНН.

Относно отнетите контролни точки:

Отнемането на контролни точки е уредено в Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които, от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, издадена от министъра на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 1 от 4.01.2013 г., в сила от 4.02.2013 г./.

Съобразно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП и чл. 2, ал. 1 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. тези точки са контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Изхождайки от тази формулировка, следва да се приеме, че законодателят ги е предвидил единствено като средство за отчитане на установените нарушения, без да третира отнемането им като самостоятелно административно наказание или принудителна административна мярка. Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП. В тази насока следва да се приеме, че отнемането на контролни точки не е санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна по отношение на водачите и информационно – статистическа от гледна точка на контролните органи функция. Видно от разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредбата, при отнемане на контролни точки, съответният административнонаказващ орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на административно наказание за извършеното нарушение, т.е. има ли доказано нарушение, има и отнемане на предвидените за съответното нарушение контролни точки.

Законосъобразно, на основание чл. 6, ал. 1, т. 12 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение /обн., ДВ, бр. 1 от 4.01.2013 г./, за нарушението по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП /за преминаване при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването/, са отнети 8 контролни точки.

Предвид изхода на делото – потвърждаване на наказателното постановление и на основание чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 189, ал. 3 от НПК, И.М.Г. следва да заплати по сметка на Районен съд - Добрич  разноските по делото в размер на 295.00 /двеста деветдесет и пет/ лв., представляващи възнаграждение на вещо лице по изготвената в съдебно заседание автотехническа експертиза.

Относно нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 08.12.2017 г. около 16:20 часа, в гр. Добрич, по бул. „Добруджа”, на кръстовището с ул. „Цар Петър”, в посока ул. „Васил Левски”, управлява лек автомобил „Хонда ЦРВ” с рег. № ***, като не използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила – нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска, се наказва с глоба в размер на 50 лева /чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП/.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на И.М.Г. и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са установени от показанията на свидетелите Б.А. и В.Г., които съдът кредитира по съображенията, изложени относно нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Иначе казано – доказателствената сила на АУАН не само че не е оборена, но фактическата обстановка, описана в него и в НП е безспорно установена в съдебно заседание.

С оглед изложеното, съдът намира така описаното нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП за доказано, поради което законосъобразно на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателя.

По отношение на наложеното наказание:

Наложеното от административнонаказващият орган наказание глоба в размер на 50 лв. е законоустановено и не подлежи на преразглеждане от съда.

Относно отнетите контролни точки:

Законосъобразно на основание чл. 6, ал. 1, т. 10 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, за нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП /за неизпълнение на задължението за използване на предпазен колан или за носене на каска/, са отнети 6 контролни точки.

С оглед изложеното, съдът намира, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.

 

Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 17-0851-002504 от 04.01.2018 г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Добрич, с което на И.М.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение по:

- чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лв.

- чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лв. и

На основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 14 точки.

 

ОСЪЖДА И.М.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Районен съд - Добрич сторените по делото разноски в размер на 295.00 /двеста деветдесет и пет/ лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

 

                                                                           

                                                                         Районен съдия:                                                                                                                                         /Данчо Димитров/