РЕШЕНИЕ
№ 2123
гр. Варна, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20213110114023 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от *** срещу Г. Р. Р. кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327, ал.
1 ТЗ и 86 ЗЗД за установяване съществуването на паричното притезание, удостоверено в
Заповед № 1756/18.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № ***/2021 по описа на Районен съд – Варна, 12 с-в, за
следните суми: сумата от 252,68 лв. (двеста петдесет и два лева и шестдесет и осем
стотинки), представляваща главница за периода от 12.11.2019 г. до 06.08.2020 г., дължима за
ползвани и незаплатени ***услуги по партида за вода с аб. № ***за обект находящ се гр. ***
ведно със законна лихва от подаване на заявлението – 17.05.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата; сумата от 17,41 лева (седемнадесет лева и четиридесет и една
стотинки), представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 06.09.2020
г. до 12.05.2021 г.
Ищцовото дружество ***твърди в исковата молба, че ответникът в качеството си на
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за имот, находящ се на адрес гр.
*** с абонатен номер ***, е ползвал предоставени от ищеца услуги, които не е заплатил.
Поради неплащане на горните суми, ищецът е подал заявление и е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, като на основание чл. 415, ал. 1 ГПК е бил уведомен, че
може да предяви иск за установяване на вземането си, предвид подадено възражение от
длъжника. В исковата молба се сочи, че пртендираната сума за главница представлява
реално доставени и отчетени ВиК услуги в имота. Претендира и присъждане на направените
съдебни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба чрез
назначения му особен представител. В отговора се поддържа, че иска е недопустим, тъй като
ищецът не притежава качеството на кредитор по отношение на ответника, доколкото не е
доказано, че ответникът е абонат на ***услуги. Сочи се, че искът е и неоснователен, като се
оспорва ищецът да е доставял ***услуги на ответника, доколкото не е установено имотът да
е включен в мрежата на ищцовото дружество. Оспорва се ответникът да е абонат, тъй като
не се установява да е собственик или ползвател на имота, а напротив – в представената от
ищеца справка за недобор е посочено друго лице. Иска се отхвърляне на исковата
претенция.
Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
1
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.327, ал.1 ТЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието
на действително облигационно правоотношение между страните, по силата на което
ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги като титуляр на
партида с абонатен номер ***за обект, находящ се на адрес гр. *** 2) ищецът е предоставил
на потребителя посочените водоснабдителни и канализационни услуги в заявения обем, като
доставената и потребената вода е отчетена и измерена по предвидения в Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор, размера на претендираните
задължения за заплащане на продажна цена за предоставени ВиК услуги, настъпването на
изискуемостта на тези задъжления, както и размера на мораторната лихва върху главницата.
Процесните отношения по повод предоставянето на водоснабдителните и
канализационните услуги почиват на нормативната уредба, съдържаща се в Закона за
водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи. Потребителите на ***услуги на
територията на гр. Варна и операторът „***, гр. Варна са обвързани и от Общите условия на
дружеството, приложени по делото.
Съгласно § 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ потребители на ВиК услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат
отпадъчни и/или дъждовни води. С идентично съдържание е и текстът на разпоредбата на
чл. 2, ал. 1, т.1 от ОУ на „***. Според чл.3, ал.1, от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите на ***са: т.1 -собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, на водоснабдявани
имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; т.2 - собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост; т.3 - собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
В конкретния случай е оспорено от ответника, че той има качеството на клиент на
***услуги. От ищеца по делото е представена справка от имотния регистър към Агенция по
вписванията, видно от която ответницата притежава правото на собственост върху
процесния имот по силата на договор за дарение от 2014 г. / т.е. преди процесния период/.
Вписаните в регистъра данни се отчитат от съда като достоверни, доколкото съгласно чл. 2.,
ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър
имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република
България, за тяхната индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права,
ипотеки, възбрани и други права, предвидени в закон, а в ал. 2 е уточнено, че имотният
регистър показва състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване
и дава възможност да се проследят хронологично промените във вписаните обстоятелства,
както и вписаните актове. Предвид изложеното, съдът намира, че от доказателствата по
делото се установява, че ответникът е собственик на имота и в това си качество е
потребител на ***услуги.
По делото е представена справка за недобора на частен абонат за аб. номер ***, в
която като абонат е посочен именно ответника. В справката е посочено потребление към
началото на процесния период – 12.11.2019 г.- 2613, а към края на периода 06.08.2020 г.-
2729.
От ищеца е представен опис на отчети за абонатен номер ***от таблет за част от
процесния период, а именно от 11.05.2020 г. до 06.08.2020, като показанията са били „2613“,
а на 04.09.2020 е отчетено показание „2729“. В описа е посочено, че водомерът е изправен.
Представен е констативен протокол 1/2022 г. от 31.05.2022 г., от който се установява,
че при извършена проверка от инкасатор- И*** и водомайстор- **** е проверен водомер с
фабричен номер ***на адрес. *** и е констатирано показание на водомера 2729.
Протоколът е подписан от инкасатора, водомайстора и ***а / майка на абоната/ в качеството
2
на присъствал на проверката.
По делото е изслушана и приета без възражения от страните съдебно-счетоводна
експертиза, от която се установява, че при оглед на имота, видимо къщата не се обитава, а
показанието на водомера от 2779 куб.м. Сочи се, че задължението е формирано по партиден
номер ***по фактура от 07.08.2020 г. в размер на 252,68 лв. главница към 12.05.2021 г.
Експертът е посочил, че лихвите са изчислени съгласно чл.33, ал.2 от ОУ, а именно
съобразно задължението на потребителите да заплащат ползваните ***услуги в 30-дневен
срок след датата на фактуриране. Лихвата е изчислена в размер на 17,41 лв. от падежа до
12.05.2021 г. Вещото лице сочи, че към 30.05.2022 г. няма постъпили плащания по
фактурите. Съдът намира, че следва да даде вяра на така изготвената експертиза, тъй като
същата е компетентно дадена и отговора точно и обосновано на поставените въпроси.
При така събраните доказателства, съдът достига намира, че по делото се установява,
че в имота през реално са използвани ВиК услуги, противно на твърдението в отговора на
исковата молба. В имота е монтиран водомер, който отчита потреблението и който е отчетен
и лично от вещото лице при посещение на място. Следва да се съобрази, че доставката на
ВиК услуги се установява от разглеждането в съвкупност на представените по делото частни
документи. Представените от ищеца опис и справка представляват частни документи
изхождащи от страната и удостоверяващи изгодни за нея факти, като не се ползват с
обвързаща съда сила, а следва да се преценяват в съвкупност с останалите доказателства.
Именно при тяхната преценка ведно с подписания от представител на ответника – нейна
майка протокол от 31.05.2022 г., в който е посочено показание на водомера, се установява,
че са доставяни ***услуги. Протокола от 31.05.2022 г. е подписан след процесния период, но
като документ, който изхожда и от представител на ответника / видно от справката в
Агенция по вписванията, приложена по делото *** е лицето, дарило процесния имот на
ответника/ и го обвърза от констатациите в него, установява, че имотът е водоснабден. От
показанията на водомера към 31.05.2022 г., тези посочени от вещото лице и представените
от ищеца справка и опис, може да се заключи какво е потребеното количество вода.
При изложеното, съдът намира, че искът за главница е основателен.
По иска по чл.86 ЗЗД
Според чл.84., ал.1, изр.1 от ЗЗД, когато денят на изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Съгласно чл.33, ал.2 от ОУ
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях Вик услуги в
30-дневен срок след датата на фактуриране. Съобразно тези разпоредби вещото лице е
посочило, че нормата от ОУ е спазена, т.е. е начислена лихва от 06.09.2020 г. до 12.05.2021
г. / дата предшестваща подаването на заявлението по чл.410 ГПК/. Съдът дава вяра на
експертното заключение, поради и което намира, че иска за лихва за забава е основателен за
размера, посочен от вещото 17,41 лв. за периода от 06.09.2020 г. до 12.05.2021 г., т.е. е
изцяло основателен, тъй като заключението на вещото лице отговаря на претенцията на
ищеца.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът.
Ищецът е доказал заплащането на следните разноски в исковото производство 75,00
лв.- държавна такса, 300 лв.- за особен представител на ответника, 200,00 лв.- депозит за
ССчЕ, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП съдът определя 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 675,00лв.- разноски в исковото производство.
С оглед даденото задължително тълкуване в Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. на
ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски, направени в
заповедното производство, настоящият състав следва да постанови осъдителен диспозитив, с
който да се произнесе по този въпрос.
Ищецът е сторил разноски в размер на 25,00лв.- държавна такса и 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, като съразмерно в уважената част от исковете, следва да
се присъди сумата от 75,00 лв.- разноски в заповедното производство.
Ответникът не е представил доказателства за заплащане на разноски в заповедното
производство, поради което и такива не му се присъждат.
По изложените съображения съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.Р. ***, ЕГН:
**********, адрес: **** дължи на „*** със седалище и адрес на управление: гр. ***, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.327, ал.1 ТЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 252,68 лв. (двеста петдесет и два лева и шестдесет и осем стотинки),
представляваща главница за периода от 12.11.2019 г. до 06.08.2020 г., дължима за ползвани
и незаплатени ВиК услуги по партида за вода с аб. № ***за обект находящ се гр.***, ведно
със законна лихва от подаване на заявлението – 17.05.2021 г. до окончателното изплащане
на сумата; сумата от 17,41 лева (седемнадесет лева и четиридесет и една стотинки),
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 06.09.2020 г. до
12.05.2021 г., за които сума е издадена Заповед № 1756/18.05.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № ***/2021 по описа на Районен
съд – Варна, 12 с-в,
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Г.Р. ***, ЕГН: **********, адрес: *** да
заплати на „**** със седалище и адрес на управление: гр. *** сумата от 675,00 лв.-
разноски в исковото производство и сумата от 75,00 лв.- разноски в заповедното
производство
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4