Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2843
06.08.2020
година, град Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV
граждански състав, в публично заседание на шести юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при
участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 16688 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Образувано е по искова молба на З.С. срещу „Вива кредит”
ООД, с която са предявени обективно съединени искове – установителни и
осъдителен с правна квалификация по чл.26,
ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК и чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за
паричен заем от 26.12.2014 г. за сумата от 500 лева, като била уговорена лихва
от 40.30%, а ГПК бил 49.27%. В договора била постигната уговорка за
предоставяне на обезпечение, като при неизпълнението й се дължала неустойка.
Счита, че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречието й с добрите
нрави, защото представлявала добавка към договорната лихва и скрита печалба за
кредитора. При това положение изтъква явна нееквивалентност между
предоставяната услуга и нейната цена, като за критерии при определянето й
следвало да се вземе трикратният размер на законната лихва. Счита, че
уговорената неустойка излиза извън присъщите й функции. По този начин се
заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК при определяна на ГПР. Това
представлявало заблуждаваща търговска практика. Нищожността на неравноправната
клауза в договора, сочеща неверен ГПР, водела до недействителност на цялата
сделка поради неспазването на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Не било
спазено и изискването на т. 9 за посочване на лихвения процент, защото
потребителят е бил заблуден относно действителния му размер. Неспазването на
тези изисквания довело до недействителност на целия договор. Иска се
установяване на нищожността на договора, евентуално на клаузата за неустойка,
както и осъждането на ответника да заплати сумата от 65 лева, платена без
основание за неустойка, ведно със законната лихва. Не претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорват
исковете.
Счита, че уговорената възнаградителна лихва, като цена на
предоставената услуга не противоречи на добрите нрави, като за нейния размер не
било предвидено ограничение ЗПК, извън размера на ГПР. ГЛП бил определен
съобразно пазарните условия, статутът на кредитора, липсата на обезпечения и повишеният
риск. Не била нищожна и клаузата на неустойка. Тя била във фиксиран размер и
дружеството добросъвестно изпълнило задължението си за уведомяване на ищеца.
Разсрочването й във времето имало за цел да облекчи ищеца при погасяването й.
Счита, че неустойката не е загубила присъщите си функции. Тя не следвало да се
включва в ГПР съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПК. Нямало основание за обявяването на
целия договор за недействителен, тъй като били спазени изискванията за неговото
съдържание. Твърди, че ищецът не е платил сумата от общо 919.38 лева по
договора, тъй като е погасил задълженията предсрочно. На следващо място повдига
въпроса за размера на държавната такса дължима за производството, при
евентуално уважаване на предявените искове. Иска се отхвърляне на претенциите и
присъждане на разноски.
След преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, а и от писмените доказателства по делото
се установява, че на 26.12.2014 г. са сключили договор за паричен заем № *** по който „Вива кредит“ ООД, в качеството на заемодател, е
предоставило на З.С., в качеството му на заемател, сумата от 500 лева, която е
следвало да бъде върната в срок до 10.07.2015 г. с плащането на 14 месечни
погасителни вноски. В чл. 3, ал. 3 от договора е уговорено предоставянето на
обезпечение след сключването му, чрез поръчителство или банкова гаранция. При
неизпълнение в чл. 11, ал. 1 е уговорена неустойка в размер на общо 359.38
лева. Според ал. 2 от клаузата, при предсрочно погасяване, неустойката не може
да бъде по-малко от 65.00 лева. Ответникът признава, че ищецът е погасил
предсрочно задълженията си по договора на 17.04.2015г.
Не е спорно по делото, че ответникът е небанкова финансова
институция по чл. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства,
които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства, както и че е вписано в регистъра на
финансовите институции съгласно чл.3а, ал.1 от Закона за кредитните институции. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го
определя като кредитор по смисъла на чл.
9, ал. 4 ЗПК. Ето защо сключеният между страните договор е за потребителски
кредит и за неговата валидност следва да се съобразят изискванията на
специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.
Относно
недействителността:
Съгласно чл. 22 ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Ищецът с исковата молба твърди недействителност на договора
поради по-висок ГПР заради уговорената неустойка.
В настоящия
случай, изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК не е спазено. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. В
контекста на дадената дефиниция в § 1, т. 2 от ЗПК, че – "Обща сума, дължима от потребителя" е
сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя,
които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Като обща
дължима сума по договора е записана 560 лева, но тя не съответства на реално
дължимата, тъй като в нея не са включени допълнителните плащания, които
потребителят ще понесе заради уговорката по чл. 3, ал. 3, предвиждаща
предоставянето на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното. Непредставянето
на обезпечението самостоятелно не води до някакви вреди за кредитора, такива
биха възникнали чак при неизпълнение на задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на
кредитополучателя. Този риск следва да се съобрази от кредитора към момента на
сключването на договора и да намери отражение при вземането на решението за
отпускането на заема и параметрите, при които да стане това. Вместо това
предварително е уговорена неустойка, която от самото начало е разсрочена и
включена в месечните погасителни вноски, без да може да компенсира повишения
риск. По този начин, неустойката реално увеличава
печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения (каквото е
извършено предсрочно) се получава едно допълнително
възнаграждение. Ето защо посочения в договора годишен процент на разходите
от 49.27 % не отговарят на действителния такъв и в него следва да се включи и
сумата за неустойка от 359.38 лева.
Посочването
в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР,
представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и
по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във
вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на
забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора. В този
смисъл Решение
№ 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г., Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.;Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.
Следователно
процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Ето защо претенцията е основателна и следва да бъде уважена.
Поради уважаването на главния иск, съдът не дължи
произнасяне по предявения евентуален иск за нищожност на клаузата за неустойка.
По осъдителния иск по чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 23 ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Следователно по процесния договор длъжникът дължи
единствено главницата в размер на 500 лева. В приетата ССЕ вещото лице не е
посочило размерът на платената неустойка, но предвид признанието на ответника
за предсрочно погасяване на задълженията по договора и уговорения в чл. 11, ал.
2 минимален размер (65 лева), съдът намира, че с категоричност се установява
плащането на неустойката до тази стойност. Съгласно чл. 23
във вр. с чл.
22 ЗПК тя се явява платена при начална липса на основание и подлежи на
връщане на потребителя. Като законна последица върху тази сума следва да се
присъди и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноските в размер на 50 лева за държавна такса по
установителния иск и 50 лева за д.т. по осъдителния иск, както и сумата от 80
лева депозит за ССЕ.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, в полза на адвокат Е.И. следва да бъде присъдена
сумата от 300 лева за адв. възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните З.С.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** и „Вива
кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София,
бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 73Г, че сключеният между тях договор за паричен заем № **** г. е недействителен, на
основание чл.
22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА „Вива кредит“ ООД, ЕИК *********, да заплати на З.С.С., ЕГН **********, сумата от 65.00 лева – получена без основание за неустойка по
сключения между страните договор за паричен заем № **** г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от подаването на исковата молба – 15.10.2019 г. до
окончателното погасяване.
ОСЪЖДА „Вива кредит“ ООД, ЕИК *********, да заплати на З.С.С., ЕГН **********, сумата от 180.00 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА „Вива кредит“ ООД, ЕИК *********, да заплати на адв. Е.Г.И.,***, със служебен адрес – **** сумата от 300.00 лева– адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ З.С.С. по
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.