№ 836
гр. Сливен, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20232230103095 по описа за 2023 година
Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД и
чл. 55 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по Договор за кредит № 667649 от
22.01.2021 г., сключен със „Стик-Кредит“ АД.
Сочи се, че съгласно чл.1 от Договора за кредит, Кредитодателят се задължава да
предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 1700.00 лева, а Кредитополучателят
се задължава да върне сумата от 5934.36 лева, съгласно условията на договора, при срок на
договора 24 месеца.
Съгласно Договора за кредит, ГПР по кредита е в размер на 42.58 % , а ГЛП в размер
на 36 %.
В чл.17 ал.1 от договора било предвидено, че ако ищцата не предостави
допълнително обезпечение, дължи на КРЕДИТОРА неустойка в размер на 0.9 % от
стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено
договореното обезпечение, а съгласно ал.2 от същата разпоредба, неустойката се заплаща
периодично заедно с всяка погасителна вноска.
В тази връзка на ищцата била начислена неустойка в общ размер на 3320.85 лева,
добавена към дължимата главница и лихва.
На 26.01.2021 г. ищцата е погасила предсрочно Договора за кредит, като е заплатила
сумата от 1730.50 лева.
Счита се, че Договор за кредит № 667649 от 22.01.2021 г. е нищожен на основание
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.22 от ЗПК, а
1
в условията на евентуалност, че неустойката по Договор за кредит № 667649 от 22.01.2021 г.
е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр 3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при
неспазване на нормите на чл.ЗЗ от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, като се излагат
съображения в тази насока.
Сочи се, че сключеният Договор за кредит е недействителен на специалните
основания по чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като в него не били
посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. Липсвало изрично
посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок за кредита, или е променлив
като визираната неяснота съществено ограничавала правата на ищцата и била основание за
недействителност на Договора за кредит. Посочената годишна лихва не било ясно как точно
се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят бил
поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания
от него финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11 ,ал. 1 ,т. 10 от ЗПК,
следвало в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер
на предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат
посочени всички разходи, които заемателят ще направи и които са отчетени при формиране
на ГПР. Поставянето на заемателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР,
да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по паричния заем, невключена в ГПР, противоречало на изискването за
яснота, въведено в чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК.
Наред с това се сочи, че посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който
не бил реално прилагания в отношенията между страните, представлявало заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на
потребителите.
По отношение на евентуалния иск за нищожност на клаузата за неустойка се сочи, че
в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите
нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3, вр. от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава
правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на
конкретни други разпоредби и поради накърняването на принципа на „добри нрави“ по
смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД, се достига до значителна нееквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на
ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора.
В допълнение се сочи, че неустойката по Договор за кредит е нищожна, тъй като
последната е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла
на чл.143, т.19 от ЗЗП и по този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност
и справедливост. Предвидената клауза била неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 от
ЗЗП, тъй като същата предвиждала заплащането на неустойка, която била необосновано
висока. С неустойката в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително
обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение и основната цел на така
уговорените клаузи била да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за
2
сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително
е още % от предоставената главница.
В тази връзка, доколкото Договор за кредит е недействителен и кредитополучателя
дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви,
неустойки и други разходи по кредита, то на основание чл.23 от ЗПК, ответното дружество
следвало да бъда осъдено да заплати на ищцата сумата от 30.50 лева. В условията на
евентуалност, ако съдът счете, че Договор за кредит е действителен, то се моли ответната
страна да бъде осъдена да заплати на ищцата и сумата в размер на 20 лева, представляваща
недължимо платена неустойка по Договор за кредит № 667649 от 22.01.2021 г.
Предвид изложеното се моли съда да приеме, че Договор за кредит № 667649 от
22.01.2021 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради това, че е сключен при
неспазване на нормите на чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, се моли съда да
приеме, че неустойката по Договор за кредит № 667649 от 22.01.2021 г. е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите
на чл.ЗЗ от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
Въз основа на изложеното, се моли съда на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД да осъди
„Стик Кредит“ АД да заплати на ищцата сумата от 30,50 лева - недължимо платена по
недействителен Договор за кредит № 667649 от 22.01.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата, а в
условията на евентуалност, на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, да осъди „Стик Кредит“ АД да
заплати на ищцата сумата от 20 лева - недължимо платена неустойка по Договор за кредит
№ 667649 от 22.01.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноските по делото.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответното дружество, чрез
процесуален представител, в който изразява становище за допустимост на исковете, но
неоснователност по същество. Не се оспорва сключения договор за кредит, като се твърди,
че при сключването му са спазени изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Оспорват се
твърденията на ищцата за нищожност на договора на всички изложени от нея основания,
като се изтъква, че е спазена изискуемата от закона форма, а изчисленият ГПР по кредита
отговаря на изискванията на ЗПК, както и че уговорената клауза за неустойка е
компенсаторна и представлява адекватно обезщетение за неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да представи обезпечение по договора. Твърди се още, че уговорената
възнаградителна лихва по договора също не противоречи на добрите нрави, като се излагат
аргументи в тази насока и се сочи съдебна практика. Претендират се разноските по делото.
В с.з. ищцата редовно призована, не се явява и не се представлява. Депозирано е
становище от процесуалния й представител, с което моли съда да се даде ход на делото в
негово отсъствие. Поддържа изцяло депозираната искова молба и приложените с нея
доказателства и искания. По същество моли съда да уважи предявените искови претенции,
като излага подробни съображения. Претендира разноските по делото.
3
В с.з. ответното дружество „Стик Кредит“ АД, редовно призовано, не изпраща
представител. Депозирано е заявление от процесуален представител, с което моли да се даде
ход на делото. Поддържа подадения отговор на основание чл. 131 от ГПК и моли да бъдат
приети представените с него писмени доказателства. По същество моли съда да отхвърли
исковата претенция на ищеца като неоснователна и недоказана. Претендира разноските по
делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното
от фактическа страна:
На 22.01.2021 г. между ищцата С. И. Ж. и „Стик Кредит“ АД е сключен Договор за
кредит № 667649. Съгласно чл.1 от Договора за кредит, Кредитодателят се задължава да
предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 1700.00 лева, а Кредитополучателят
се задължава да върне сумата от 5934.36 лева, съгласно условията на договора, при срок на
договора 24 месеца.
Съгласно Договора за кредит, ГПР по кредита е в размер на 42.58 % , а ГЛП в размер
на 36 %.
В чл.17 ал.1 от договора било предвидено, че ако ищцата не предостави
допълнително обезпечение, дължи на КРЕДИТОРА неустойка в размер на 0.9 % от
стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено
договореното обезпечение, а съгласно ал.2 от същата разпоредба, неустойката се заплаща
периодично заедно с всяка погасителна вноска.
В тази връзка на ищцата била начислена неустойка в общ размер на 3320.85 лева,
добавена към дължимата главница и лихва.
На 26.01.2021 г. ищцата е погасила предсрочно Договора за кредит, като е заплатила
сумата от 1730.50 лева.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Безспорно се установи в производството, че между страните е сключен на 22.01.2021
г. договор за паричен заем в размер на 1700 лева.
Видно от приетата по делото справка погасителен план по договора, отпуснатата
главница е 1700 лева със срок на договора 24 месеца , месечна вноска по 247.26 лева или е
следвало да върне сумата 5934.24 лева.
Съдът намира , че съдържанието на договора за потребителски кредит от разстояние е
в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за кредит е посочен годишен процент
на разходите в размер на 42.58%.Този годишен процент на разходите е неточен и
заблуждава потребителя с оглед задължението в договора, потребителят да осигури
поръчител или банкова гаранция за обезпечение на договора.
Уговорената неустойка не е за неизпълнение на същинското задължение надлъжника
4
по договора за заем, а на допълнително задължение за обезпечаване при неизпълнение.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който
би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска
по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита. Така уговорена, тази неустойка противоречи на
разпоредбата на чл. 33 ЗПК, тъй като по този начин на практика обезщетението, което
кредиторът би получил при неизпълнение, би надхвърлило максимално допустимия размер
на обезщетението за забава, а именно законната лихва. Изрично в посочения текст е
предвидено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
По този начин ответното дружество е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, като не е посочено реално ГПР. Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, която предвижда, че ГПР по договора за потребителски кредит не може да
бъде по висок от 5 пъти размера на законната лихва. Договорът за потребителски кредит е
недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и
не дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита.
Не е спорно обстоятелството, че ищца е погасила предсрочно кредита, като е
заплатила сумата 1730.50 лева на 26.01.2021 г.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявения иск за прогласяване на нищожност
на договор за потребителски кредит от 22.01.2021 г е основателен и следва да бъде уважен.
Основателен е и предявеният иск с правно основание чл. 55, ал.1, предложение първо
от ЗЗД във вр. чл. 23 от ЗПК и чл. 22 от ЗПК.
Безспорно се установи в производството , че ищцата е сключила договор за кредит с
ответното дружество на 22.01.2021 г., по силата, на който кредиторът е предоставил на
потребителя сума в размер на 1700 лева. Ищцата е погасила предсрочно кредита на
26.01.2021 г. със сумата 1730.50 лева.
В договора за кредит не е посочен реалния годишен процент на разходите. По
този начин ответното дружество е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като
не е посочено реално ГПР.Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, поради което договора за потребителски кредит от разстояние е недействителен и
кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи
заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита.
Главницата по договора за кредит е в размер на 1700 лв., т.е., ще следва да бъде
уважен изцяло предявеният иск за сумата от 30.50 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка чл.38,ал.1, т.2 от ЗА, ответното
дружество дължи на адв. Д. В. М. – пълномощник на ищцата адвокатско възнаграждение в
5
размер на 1552 лв и заплатена д.т. в размер на 287.37 лева на ищцата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, площад Оборище 13 Б и С. И.
Ж., ЕГН **********, от ................................, че сключеният договор за потребителски кредит
№ 667649 от 22.01.2021 г. е нищожен, като противоречащ на чл.26, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
ОСЪЖДА „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Шумен, площад Оборище 13 Б ДА ЗАПЛАТИ на С. И. Ж., ЕГН **********, от
.................................... на основание чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД във вр. чл. 23 от
ЗПК и чл. 22 от ЗПК сумата от 30.50 лв., представляваща, получена, без основание от Стик
Кредит АД, по договора за паричен заем от 22.01.2021 г., ведно със законната лихва за забава
от датата на подаване на исковата молба 01.08.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата и разноски в размер на 287.37 лева.
ОСЪЖДА „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Шумен, площад Оборище 13 Б ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. В. М. на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка чл.38,ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в
размер на 1552 лв.
УКАЗВА на „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Шумен, площад Оборище 13 Б че могат да заплатят сумите за държавни такси
и адвокатско възнаграждение по следната банкова сметка:IBAN BG87UNCR 7000 1521 5143
14, ТИТУЛЯР адвокат Д. В. М. -, а дължимите суми на ищцата с пощенски запис на адрес
.................................
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6