О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 2661/15.11.2019г.
Ямболският районен съд, гражданско отделение, в закрито заседание
На…петнадесети…ноември….…..две хиляди и деветнадесета година
В състав: Председател: Г.Вълчанова
Членове: ………………
………………
При секретаря И.Георгиева………………………………...........…..….
Изслуша докладваното от……….Г.Вълчанова….............гр.д.
№ 3409
по описа за 2019 година...……………………………………………….
Пред съда е депозирана искова молба от „СЪНФУДС
БЪЛГАРИЯ” ЕООД гр.София против Е.Г. ***, с която се претендира да бъде прието
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 220, ал.1 от КТ сумата от 2195,42 лева, представляваща
обезщетение за неизпълнение на задължение по допълнителни споразумения №
1289/01.10.2016 г. и № 1319/01.01.2017 г., заедно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК-
22.04.2019 г. до окончателното плащане; на
основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 303,11 лева,
представляваща мораторна лихва върху вземането по чл. 220, ал. 1 КТ от деня на
прекратяване на трудовото правоотношение - 12.12.2017 г. до датата на
подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК - 22.04.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№ 1512/2019 г. на ЯРС, както и присъждане на направените разноски.
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор е
постъпил от ответника Г. чрез неговия пълномощник и се възразява по
допустимостта на иска, тъй като ищецът-заявител в заповедното производство е
бил уведомен още на 9.07.2019 г. при първото връчване, а не на 10.09.2019 г.
чрез пълномощника му адв.Владимирова. Другото възражение за недопустимост на
иска е за това, че липсва пълен идентитет между претенцията по чл.410 от ГПК и
заявената в настоящото производство, както за нейното основание, така и за
размера й.
Съдът намира и
двете възражения за недопустимост на иска за неоснователни. Относно
уведомяването на заявителя по реда на чл.415 от ГПК, съдът приема, че същото се
е случило редовно на 10.09.2019 г., когато съобщението е получено от
пълномощника му адв.Владимирова. Преди този момент действително са били
изпращани две съобщения до дружеството, които са били връщани цели, т.е.
неполучени, макар и с отразяването „получател: Илиян Будинов“. Това връчване,
както и заповедния съд не може да бъде прието за редовно, което вече е станало
със съобщението до пълномощника, получено надлежно на 10.09.2019 г.
Второто възражение
за липсва пълен идентитет между претенцията по чл.410 от ГПК и заявената в
настоящото производство, съдът също намира за неоснователно. Действително по
искане на ищеца е била издадена заповед по чл.410 от ГПК за сумата 6395,42 лв.
– неустойка по договор и мораторна лихва 882,99 лв. от 12.12.2017 г. до
22.04.2019 г. В т.14 от заявлението, които обстоятелства са вписани в
заповедта, заявителят е посочил по пера от както се състои цялото вземане, а
именно – 1800 лв. неустойка по чл.12 от договор за повишаване на квалификация
за втори асистент мениджър от 1.10.2016 г., 2400 лв. неустойка по чл.12 от договор за
повишаване на квалификация за първи асистент мениджър от 1.01.2017 г. и 2195,42
лв. обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220 ал.1 от КТ, както и
мораторна лихва върху цялата сума в размер 882,99 лв. При тези данни съдът
приема, че в заповедното производство е издадена заповед за изпълнение по
отношение на претендираните в устатновителното производство суми за обезщетение
и лихви. Следва да има идентитет между претенциите по чл.410 от ГПк и по чл.422
от ГПК, но липсва задължение заявителят да предяви установителен иск само за
част от заявеното в заповедното производство, а не за всичко. В случая
заявителят е преценил да заведе установителен иск само за обезщетението по
чл.220 от КТ и лихвата върху същото и съдът не счита, че е налице недопустимост
на предявения иск.
Останалите
възражения по отговора на ищеца за за неоснователност на исковете.
На основание
изложеното и чл.140 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Не уважава
възраженията на ответника Г. за недопустимост на иска.
Насрочва с.з. на
9.12.2019 г. от 10.30 часа, да се призоват страните.
По доказателствата
на ищеца приема и прилага: трудов договор от 20.06.2010 г.; допълнително
споразумение № 1289/1.10.2016 г.; допълнително споразумение № 1319/1.01.2017
г.; покана за доброволно изпълнение; известие за доставяне; молба №
2845/11.12.2017 г.; заповед № 1568/12.12.2017 г.; справки за изчислена лихва и
от ТР.
Приема и прилага
ч.гр.д.№ 1512/2019 г. по описа на ЯРС.
Препис от отговора
да се връчи на ищеца.
Препис от
определението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: