РЕШЕНИЕ № 260050
гр.
Кюстендил, 19.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
в открито заседание от двадесети
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН
ВАСИЛЕВ-мл. съдия
При
участието на секретаря В. Бараклийска, като разгледа докладваното от младши
съдия Василев в. гр. д. №313/2020г. по описа
на Окръжен съд - Кюстендил и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 268 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.
№3467/18.03.2020г. от Б.Г.Й. ***, чрез упълномощения си адвокат Т. П., съдебен
адрес:***, кантора 5, против решение №142 от 02.03.2020г., постановено по гр.
д. №866/2019г. по описа на Районен съд – Дупница, допълнено с решение от
23.03.2020г.
С оспорваното
решение №142/02.03.2020г., постановено по гр. д. №866/2019г. по описа на ДРС е
изменено упражняването на родителските права по отношение на непълнолетните В.В.Т.
и Г.В.Т., като съдът ги е предоставил на бащата В.Й.Т.. Майката Б.Г.Й. е
осъдена да плаща издръжка в размер на 180 лв. за всяко от децата. Решението е
допълнено с определение №391 от 23.03.2020г., с което е определено децата да
живеят с баща си на адрес: с. Бистрица, ул. ***и е посочено, че майката има
право да ги взема, когато е на територията на Република България като
издръжката се дължи от датата на поканата – 24.04.2019г.
Въззивникът намира първоинстанционното решение за
неправилно – постановено при съществени нарушения на материалния закон и
процесуалните правила, необосновано и незаконосъобразно и се иска отмяната му.
На първо място се сочи, че не било изслушвано пред съда по-голямото от децата.
По делото липсвали доказателства, а се твърдяло, че са налице нови
обстоятелства след прекратяването на брака и се налагало пререшаване на въпроса
по упражняване на родителските права и същите да се предоставели на бащата и
същите да живеят на адреса, на който е той. Майката била заминала в чужбина по
финансови причини, а бащата нямал необходимия родителски капацитет, за да се
грижи за тях, не се интересувал от здравословното им състояние. Имало жалби
срещу него в РУ на МВР- Дупница и РП- Дупница. Бащата позволявал на детето В.Т.
да управлява мотори и други МПС-та и заради това детето е претърпяло няколко
инцидента и операции, поради неосъществен контрол от негова страна. Не било
отчетено, че майката регулярно осъществявала връзка с децата си, посредством
програма “skype”, както и
изпращала пари за тях. Децата били добре гледани от майката на въззивницата. Не
било налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 от СК. Не
било влошено положението на децата, нито би се подобрило ако бъдели присъдени
за отглеждане при бащата. Съдът следвало да установи най-добрия интерес за
децата, отчитайки дефиницията за това в пар. 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. По делото
не били събрани доказателства, че променяйки упражняването на родителски права
ще се постигне най-добрия интерес за децата. Напротив с търсената промяна децата щели да бъдат
поставени в рискови ситуация, доколкото им се позволявало да управляват мотори и моторни шейни със съгласието на
бащата, претърпени били инциденти. Лошо отношение спрямо децата имал синът на
бащата от предишен брак. Тези обстоятелства били коментирани в предходно
решение, но не и в атакуваното. Отсъствието на майката от страна не следвало да
се преценява като родителска безотговорност, тъй като бабата полагала
пълноценни грижи и майката също осъществяла грижи за тях, помагайки в учебния
процес, имало и ежедневна комуникация между нея и децата чрез технически
средства. Майката и децата имали силна емоционална връзка, а бащата бил със
занижен контрол по отношения на тях и ги излагал на риск. В интерес на децата
било за тях да се грижи майката. Неизслушването на двамата родители в съдебното
производство било съществено процесуално нарушение и било закрепено в нормата
на чл. 59, ал. 6 от СК, а също така следвало да се извърши изслушване на детето
В.Т.. Към въззивната жалба са приложени писмени доказателства – формуляри за
парични преводи; удостоверение за успеха на Г. Т.; сведение от учител; жалба до
РУ “Полиция“; отговор от Агенция „Социално подпомагане“; епикриза.
На тази база се иска отмяна на
постановеното решение на ДРС и отхвърляне на предявените искове като неоснователни.
Въззиваемият В.Й.Т. е получил препис от въззивната
жалба, като в законоустановения срок е представил отговор на същата. Иска се
потвърждаване на първоинстанционния акт и оставяне без уважение на въззивната
жалба. Не било вярно, сочи въззиваемият, че бащата имал занижен контрол върху
децата си. Неоснователни били твърденията, че майката полагала грижи за тях и
била силно отдадена. Безспорно било установено, че въззивницата е напуснала
страната през 2018г. Това следвало да се счете като достатъчно основание за
изменение на обстоятелствата, обуславящо промяната на упражняването на родителските
права. Социалният доклад установявал, че битовите условия при бащата били добри
и че същият е подпомаган в отглеждането на децата си от своята майка. Правилно
съдът не бил изслушал ответницата в производството пред ДРС, доколкото се
установявало, че същата живее в САЩ. Не било нужно изслушването пред съд на
по-голямото дете, тъй като неговите обяснения били взети предвид от социалните
работници при изготвянето на социалния доклад. Намира, че са налице основания
за изменение на упражняването на родителските права по чл. 59, ал. 9 от СК,
като се цитира Постановление №1/1974г. на пленума на ВС, където в раздел V, б.“б“ се
коментирало като такова основание напускането на пределите на страната от
родителя, комуто е предоставено упражняването на родителските права, а в б.“г“
от същото се сочи като основание неизпълнение на мерките и неосигуряване на
лични грижи по отношение на детето. В тази насока била и съдебната практика. Не
било в интерес на децата те да получават грижи единствено от баба си по майчина
линия, а под упражняване на родителски права съдът следвало да разбира
полаганите ежедневни грижи. Съдът имал социална функция да осигури в най-висока
степен интереса на децата като прецени кой от двамата родители може в най-пълен
обем да осъществява ежедневни грижи за децата. Невярно било твърдението, че
бащата бил безотговорен и имал занижен контрол по отношение на децата си. Било
установено по делото, че само той полагал грижи за децата, водел ги на лекари,
купувал лекарства, срещал се с класните им ръководители. Сочи се платена сума
от 1520 лв. за операция на В.Т.. Г.Т. многократно бил воден на зъболекар. На
тази база се иска постановяване на акт, с който да се потвърди
първоинстанционното решение. Претендират се и всички съдебно-деловодни разноски
за двете съдебни инстанции. Срещу допълнителното решение от 23.03.2020г.,
постановено по гр. д. №866/2020г. по описа на ДРС са депозирани в срок частна
жалба и отговор на частната жалба. В тази връзка съгласно чл. 250, ал. 3 от ГПК
съдът се произнася с допълнително решение, което подлежи на обжалване по общия
ред. Ето защо въпреки, че актът е наименован „определение“, той представлява
решение, а частната жалба и отговорът на частната жалба съдът ще цени като част
от въззивната жалба и респективно - от отговора на въззивната жалба. По
основателността им съдът ще се произнесе с крайния си акт – решението на
въззивната инстанция.
Аргументи от въззивната жалба /“частна
жалба“/ против допълненото решение са, че въззивниците не са получили препис от
молбата на ищеца за допълване на решението, производството по реда на чл. 250
от ГПК следвало да се осъществи в открито съдебно заседание, а съдът се
произнесъл в закрито заседание. Депозираната от молителя молба била за
определяне на привременни мерки по чл. 323 от ГПК. Неправилно в допълнителното
решение било променена датата, от която се дължала издръжката, като в първото
решение е посочено, че същата се дължи от влизане на решението в сила, а в
решението, с което се допълва – че издръжката се дължала от поканата –
24.04.2019г. По този начин първото решение се изменяло с допълването му. Ето
защо се иска отмяната на допълващото решение.
В отговора по жалбата се иска оставянето
й без уважение. Коментира се, че процесуалният представител на Т. е поискал с
молба с вх.№3182/10.03.2020г. допълване на постановения акт и искане на
основание чл. 247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка.
Неоснователно било оплакването, че заседанието следвало да е открито, тъй като
според нормата на чл. 250, ал. 2 от ГПК – това било по преценка на съда и
съществувала законова възможност да се постанови акт в закрито заседание. По
отношение на искането по чл. 247 от ГПК също било предвидено възможност за преценка
от страна на съда дали да провежда открито съдебно заседание. Неоснователно
било твърдението, че произнасянето на съда е по привременни мерки по чл. 323 от ГПК. Не било основателно твърдението, че съдът бил пререшил с допълването
датата, от която да е дължима издръжката, тъй като било налице основанието по
чл. 247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в решението, като
съдът отстранил грешката си, сочейки за правилна датата 24.04.2019г., от която
да се счита дължима издръжката.
В
съдебно заседание страните, редовно призовани, явяват се жалбоподателят Й.,
заедно с процесуалния си представител -
адв. П.. Въззиваемият не се явява, депозирал е молба, с която иска отлагане на
делото, сочи заболяване, представя епикриза. Приложеният болничен лист не е
оформен, съгласно реквизитите, очертани в Наредбата за медицинската експертиза,
поради което съдът е дал ход на делото. Въззивникът и процесуалният му
представител изразяват становище за отмяна на първоинстанционното решение.
Въззивният съд,
след като обсъди доводите на жалбоподателя и след проверка на данните по
делото, съдът установи от фактическа страна следното:
Жалбата и отговорът по нея са подадени в срок,
от надлежни страни, процесуално допустими са, заплатена е дължимата държавна
такса, поради което съдът пристъпи към разглеждане на тяхната основателност. Атакуваното
решение е валидно и допустимо.
С решение №561 от 30.10.2017г., постановено по
гр. д. №805/2017г. по описа на Районен съд – Дупница /влязло в сила на
24.11.2017г./ е прекратен бракът между В.Т. и Б. Таушанска /понастоящем с
фамилно име Й./. Упражняването на родителските права по отношение на родените
от брака деца – В.Т., роден на ***г., и Г.Т., роден на ***г., са предоставени
на майката – Б.Й.. При нея е определено и местоживеенето на децата - гр. Бобов дол, ***. Определен е режим на
лични контакти с бащата. Определена е месечна издръжка, която Т. да плаща – 150
лв. за Г.Т. и 200 лв. за В.Т..
По
делото са събрани следните писмени и гласни доказателства: удостоверение за
раждане на В.Т., удостоверение за раждане на Г.Т., служебна бележка от 7-о ОУ
„Кузман Шапкарев“, 2 бр. жалби – до директора на ДСП- Бобов дол и до
изпълнителния директор на АСП, решение №561 от 30.10.2017., постановено по
гр.д. №805/2017г. по описа на ДРС, справка за трудови договори на Й. към
27.06.2019г., служебна бележка от Средно училище „Христо Ботев“ – гр. Бобов
дол, трудов договор №062/11.07.2019г.; социален доклад с изх.№ПР/Д-КН-Д/123-001/20.01.2020г.,
бележки за парични преводи чрез „Банка ДСК“ ЕАД и MoneyGram
и Български пощи, удостоверение от Средно училище „Христо Ботев“, удостоверение
с изх. № 2/09.01.2020г. от народно читалище „Миньор -2006г.“, постановление за
отказ да се образува досъдебно производство от РП- Дупница, етапна епикриза към
лист №000882, епикриза от 09.02.2020г. за В.Т. и приложения, справка от Районно
управление на МВР-Дупница, социален доклад №ПР/Д-КН-Д/62-001/14.08.2020г.,
изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ – Дупница, доклад с
изх.№ДП/Д-КН-БД/21-001/20.08.2020г., изготвен от Дирекция „Социално
подпомагане“ - Бобов дол, справка за трудова заетост на Б. Й. към „Грийн Вели
Партнърс“ ООД към 17.02.2020г., извлечение за трудови възнаграждение на Й.,
справка за постоянно пребиваващ гражданин в САЩ на Й.. Разпитани са
свидетелите: Е. Х. – сестра на Б.Й., изслушана е въззивницата Б.Й., изслушани
са децата В.Т. и Г.Т., изслушан е социалният работник от ДСП- Дупница В. Т., в
производството по привременни мерки са изслушани Б. Й. и В.Т., разпитана е
свидетелката С.Х. – майка на Й., Т.Т. – сестра на В.Т.,*** са разпитани като
свидетели С. Т. майка на В.Т. и С.Х. – майка на Й..
От
събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
В.Т. е на 15г. и е ученик в 10-и
клас в Седмо средно училище „Кузман Шапкарев“ в гр. Благоевград. От понеделник
до петък живее заедно с братовчед си в апартамент, собственост на леля си, в
гр. Благоевград. През почивните дни - събота и неделя, пребивава както при баба
си по майчина линия в гр. Бобов дол, така и при баща си в с. Бистрица. През последните месеци не
комуникира с баща си, поради конфликт. Юни 2020 г. е прекарал при баща си в с.
Бистрица. При управление на мотор, даден му от баща му, е счупил ключицата си,
за което е преминал медицинско лечение.
Г.Т. е на 10 г.,
ученик в четвърти клас в средно училище „Христо Ботев“ в гр. Бобов дол. След
развода на родителите си е живял заедно с майка си и баба си по майчина линия в
гр. Бобов дол, а от края на декември 2019 г. до идването на майка си през
август 2020г. е живял при баща си в с. Бистрица. От август 2020г. и понастоящем
отново живее на адреса на баба си по майчина линия в гр. Бобов дол. В открито
съдебно заседание в отсъствие на родителите си в залата, но в присъствие на
социален работник детето заявява, че
С
решението за развод, влязло в сила на
24.11.2017г. на майката Б.Й. е
предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата В.Т. и Г.Т..
Определено е местоживеенето на децата да бъде на адреса на майката - гр. Бобов дол***. По обяснения на свидетелките С.Х. и С.
Т., след развода с В.Т., през октомври 2018г., е заминала за САЩ. Й. сочи, че е спечелила зелена карта за САЩ, а
по делото е представена преведена справка, че същата е със статут на постоянно
пребиваващ гражданин в САЩ. От справката, приложена по въззивното дело се
установява, че същата работи в компания „Грийн Вели Партнърс“ към „Пица
Папа Джоунс“ като шофьор за доставки.
Видно от извлечението за получени
трудови възнаграждения от работодателя за периода 06.07.2020г. до 19.07.2020г.
е получила нетно възнаграждение в размер на 513,94 долара. След заминаването си
за САЩ малкото дете Г.Т. е останало да живее при баба
си по майчина линия – С.Х., като това е продължило в периода от октомври 2018г.
до декември 2019г. От декември 2019г. до август 2020г. Г.Т. ***. През август,
септември и октомври 2020г. Г.се е живял на адреса на баба си в гр. Бобов дол.
Майката Й. от заминаването си през октомври 2018г. в САЩ се е връщала в
България за един месец през летния период на 2019г. и за два или три месеца
през 2020г.
В.Т. ***. Освен В.Т.
и Г.Т., има още един син – А.Т., от връзката си с Таня Б.. А.Т. е пълнолетен и
съгласно социален доклад от 20.01.2020г., изготвен от Дирекция „Социално
подпомагане“ – Дупница, същият живее при майка си. В същия социален доклад е
отразено, че бащата Т. работи като юрисконсулт с месечно възнаграждение от 1 500
лв. В социален доклад от 14.08.2020г.,
изготвен от служител на ДСП – Дупница е отразено, че В.Т. работи като
организатор автомобилен транспорт във „Виктория Интертранс“ ООД и получава
месечно възнаграждение в размер на 1000 лв.
С.Х. е на 58 години, вдовица, майка е
на Й.,***. На посочения адрес е постановено в решението за развод между Т. и Й.
местоживеенето на децата от брака. От октомври 2018 г. до края на декември 2019
г. предимно тя се е грижила за Г.Т., тъй като майката е живяла в САЩ с кратки
прекъсвания, когато е идвала в България, а бащата Т. ***. Жилището й в гр.
Бобов дол представлява двуетажна къща. Децата В.и Г.имат една обща стая. През
делничните дни на учебния
период В.живее в Благоевград и Г.сам ползва стаята.
Разпитана като свидетел Х. сочи, че се
грижела изцяло за Г.Т. през описания период, докато детето отишло при баща си.
Причината Г.да посети баща си била коледните празници и детето е било
посъветвано от баба си по майчина линия и от майка си, че е редно на празниците
да е с баща си. След отиването Г.е останал там до идването на майка си през
септември 2020г. Х. сочи, че има добри битови условия в къщата си за
отглеждането на Г.и В.. Съставила е три жалби срещу бившия си зет – за
счупената ключица на В. Т., за това, че Г.Т. е имал проблем при управление на
мотор, озовавайки се извън града и за заплаха срещу нея от зет й, за която
научил от внука си Г.Т.. Добавя, че
малкото дете имало циничен език, което по нейно мнение се получило, понеже
слушало как баща му псува. Коментира за конфликт между В.Т. и баща му, който според нея се получил,
тъй като баща искал от син си да бъде на негова страна по предстоящите съдебни
производства, но синът отказвал, поради което бащата му казал, че вече не е
част от неговото семейство и добавил да ходи при баба си.
Разпитана е и Е. Х. – сестра на Б.Й., живее в гр.
Бобов дол. Сочи, че съдейства на В.Т., предоставяйки му жилището си в гр.
Благоевград, където за учи заедно с нейния син. Коментира, че майка й С.Х. се
справя с отглеждането на Г.Т., който е стоял повече време при нея, докато В.с
оглед възрастта си вече бил по-самостоятелен. Когато синът и племенникът й били
в осми клас ходела по-често да ги види в Благоевград – по 2-3 седмично, а вече
по-рядко. Счита че вероятно с майка си имат грешка, че са насърчили Г.да посети
баща си на Коледа миналата година, като след това няколко месеца не можел да се
върне в Бобов дол. Намира характерът на
сестра си за по-умерен и по-добър от този на зет си. Децата имали по-голямо
желание да бъдат с майка си. Заявява, че
бащата Т. не се интересувал от големия си син, не давал пари за битовите сметки
за апартамента в Благоевград. Знае за счупената ключица на големия си племенник
и инцидента с мотора.
В.Т.
при разпита си пред съда заявява, че баща му не се интересувал през последните
месеци от него, не му се е обаждал. Предпочитал през уикендите да стои при баба
си в гр. Бобов дол. Живял е при баща си
и се е чувствал добре до момента, в който в отношенията им се намеси баба му по
майчина линия. Ставал е свидетел на конфликти между баща си и неговия баща,
заради употреба на алкохол на дядо му.
Разказва за инцидента с мотора, който му е даден от баща му и за
счупената ключица.
Г.Т. разказва, че по настояване на майка
си и баба си по майчина линия е отишъл за Коледа 2019г. при баща си и след това стоял няколко месеца там.
Баща му забранявал да говори с майка си по телефона, затова сега пък той не
искал да говори по телефона с него. Разказва, че е карал мотори, дадени му от
баща му. Преди време управлявал по-малки мотори, а сега по-големи. Баща му
живеел с приятелката си – Е. в къщата в с. Бистрица. Сочи за конфликта между
баща си и дядо си, заради употреба на алкохол на дядото. Казва, че майка му
изпращала различни вещи. И баща му му
давал пари, докато живеел при него. Казва че и брат му карал мотори, дадени му
от баща им. Предпочита да е при баба си по майчина линия, отколкото при баща
си.
Свидетелят
Т.Т., сестра на въззиваемия, коментира, че откакто Й. заминала за Америка
повече за малкото дете се грижел брат й. Голямото дете било настройвано от
майка си и затова през уикендите ходело при баба си по майчина линия. Счита, че детето е предпочело да е така, тъй като
там е без контрол. По нейна преценка децата искали да са при баща им, а когато
си идвала майката – да са с нея. Децата били при брат й до постановяване на
първото съдебно решение. В.Т. карал с кола всеки учебен ден Г.до училището и
обратно. В.бил търсил помощ от баща си в трудни моменти и я получавал. Майката
на Т. помагала в отглеждането на децата. Знае, че по-голямото дете е счупило
ключицата си при игра на баскетбол. Добавя, че условията за децата в къщата на
брат й са много добри. Знае, че брат й работи „сам за себе си”, а не в чужда
фирма. Добавя, че между брат й и баща и е имало дребни конфликти, но нямало
свади, преди баща им пиел, но вече спрял.
Въззиваемият Т. при изслушването му в
производството по определяне на приевременни мерки заявява, че иска да има пряк
контрол върху децата си, и не било логично при жив баща децата да се отглеждат
от някоя от бабите им. Децата нямало контрол при баба им по майчина линия. Той знаел
за случаи, когато големият му син тайно отивал на дискотека, без да съобщи на
никого. Отделно имал проблеми в Благоевград, за чието разрешаване съдействал.
Грижите, които децата получавали при баба им били да ги нахрани и да ги изпере,
но същинска родителска грижа бившата му тъща не можела да осъществи. Малкият му
син споделял, че не иска да живее при баба си в Бобов дол, отделно от това
нямало развлечения там. Малкото дете било само през деня, тъй като баба му
ходела на работа. При него не било така, понеже неговата майка му помагала и тя
била през деня с него, ако той отсъствал. Счита, че малкият му син искал да учи
в Дупница, а големият се чувствал объркан от ситуацията, която се получила след
раздялата на родителите. Потвърждава уклончиво, че В.си е счупил ключицата при
управление на мотор, но като баща си е понесъл последствията, бил е до него по
време на лечението и е осигурил средства за необходимите манипулации в размер
на 3000 лв. Казва, че от страна на жена му и майка й често се депозирали жалби
в различни институции, заради което и децата давали обяснения. Счита, че има
разбирателство между децата му и приятелката му - ходели заедно на различни
места. Казва, че главно той осигурява дрехите на децата, не виждал майката да
помага с дрехи или с пари за отглеждането на децата. Добавя, че най-големият му
син често му гостувал в къщата в с. Бистрица.
При изслушването Б.Й. сочи, че по
икономически причини след развода с Т. се принудила да отиде и да работи в САЩ.
Големият син бил по-самостоятелен и през седмицата учел в Благоевград, а през
уикендите ходел при майка й в Бобов дол. За малкия син се грижела предимно
майка й. За Коледа през 2019г. помолила Г.да посети баща си за празниците и
след това останал там няколко месеца. Детето не искало да ходи, но било
помолено от нея и баба си. Сочи, че атмосферата в къщата в с. Бистрица не била
добра за децата, тъй имало битови скандали. Коментира, че отношенията на бащата
Т. с В.били влошени, показателно за което е, че бащата не искал синът му да
дава обяснения в съдебно производство. Сочи, че бащата не се интересувал от Влади.
В отглеждането на децата й помагала майка й, която била на 62 г., както и
сестра й /на Б./, която била учителка в училището, където учи малкия син
Георги, но въпреки роднинската връзка не го толерирала в оценяването му. Казва,
че е имало опит да подобри отношенията си с бившия си съпруг Т. дори чрез
социални работници, но фокусът на разговорите се преместил вместо върху грижата
за децата след развода, към техните взаимоотношения. Сочи, че В.Т. не плащал
издръжка за децата според условията заложени в решението, с което е прекратен
бракът им.
От
правна страна съдът установи следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 59,
ал. 9 от Семейния кодекс. Съдът, на първо място, следва да установи дали са
налице толкова съществени изменения в обстоятелствата, които да обуславят
промяна на мерките, постановени с решение №561 от 30.10.2017 г. по гр.д.
№805/2017 г. по описа на Районен съд – Дупница. Със същото родителските права
са предоставени на майката Б. Й.. Тези нови обстоятелства
могат да имат различна проявна форма. Едни от тях могат да се отнасят до
родителските, възпитателските или моралните качества, до социалната среда, в
която живеят децата след решението, до жилищните или битовите условия и т. н. В
решение №207/13 г. по гр. дело №911/2012 г. на ВКС, IV г.о. е доизяснено, че
няма приоритетно значение на едни обстоятелства спрямо други - те се преценяват
в съвкупност по всеки конкретен случай, с оглед неговите специфики, като по
всеки казус съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на
положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото.
Безспорно
е по делото, а и са налице гласни доказателства – обясненията на Й. и
показанията на останалите свидетели, и
писмени доказателства – справка за трудово правоотношение на Й., извлечение за
трудови доходи, справка за постоянно пребиваващ гражданин в САЩ, че Б.Й. трайно
се е установила в САЩ и за период от две години /от октомври 2018г. досега/ е
прекарала не повече от 3-4 месеца в България. От изслушването на децата става
ясно, че същата почти ежедневно комуникира с тях посредством приложенията
„вайбър” и „месинджър”. Това представлява загриженост и внимание от страна на
родителя, макар да е дистанцирано и опосредено от технически съоръжения, то
може да се окачестви като общуване и грижа, дори и при дефицит на непосредствен
контакт между родител и деца. Наред с това се събраха гласни доказателства, от
които става ясно, че майката изпраща пари и колети за децата си, като те се
получават от нейната майка – С.Х., и след това се разпределят на децата, поради
което настоящият съдебен състав намира, че същата поема и изпълнява своя
ангажимент за материалната обезпеченост на децата, наред с издръжката, която Т.
следва да плаща за децата си. Действително в Постановление 1/1974 г. на Пленума
на ВС на РБ, което е актуално и при действието на сега действащия СК е
посочено, че една от причините, която може да доведе до изменение в
предоставяне упражняването на родителските права е напускането на страната без разрешение. Следва да се
посочи, че социално-икономическият строй в страната към момента на
постановяване на това постановление е имало силно критично отношение към
лицата, които нелегално напускат пределите на страната и една от мерките в
отговор на това „укоримо” поведение е даване предимство на другия родител да
получи упражняването на родителските права. Няколко десетилетия по-късно този
подход отдавна е изоставен и само поради причина на пребиваване на единия
родител в чужбина по причина да може икономически да подпомага децата си в
тяхното отглеждане, не би могло да се търси като последица промяна в
упражняването на родителските права и предоставянето им на другия родител.
Следва да се има предвид, че към момента на постановяване на цитираното
постановление напускането на пределите на страната без разрешение по правило е
водело до абсолютно прекъсване на всякакъв контакт с близките, останали в
България. Не такъв е настоящият случай. Причината Й. да напусне страната, както се
установи от свидетелските разпити е икономическата безизходица, в която се е
намирала след развода с Т.. Поведението на Й. не представлява пълно
дезинтересиране от децата си, показателно за което е, че децата предпочитат да
комуникират с майка си и да пребивават при баба си по майчина линия, отколкото
да живеят изцяло при баща си.
От битова страна се установи от
разпита на С.Х. и децата, че същите имат самостоятелна, обща стая в къщата, в
която живее Х., като по-малкото дете – Г.Т. я ползва само през повечето време,
доколкото брат му – В.Т., през делничните дни се намира в Благоевград, където
учи. Следва да се отчете, че С.Х., която фактически изпълнява най-голям обем от непосредствени грижи по
децата се подпомага от дъщеря си – Елеонора Х., която е предоставила собствения
си апартамент в гр. Благоевград, където да пребивава В.Т. в делничните дни. От
нейния разпит се установява, че Е. Х. осъществява надзор върху своя племенник В.Т.,
който живее заедно с нейния син. Да безспорно е по делото, че В.Т. е търсил
известна помощ от баща си, но връзката им не е така плътно изпълнена с
отношения и комуникации, както би следвало. Понастоящем дори по данни на В.Т.,
Е. Х. и С.Х., те не общуват и са скарани, като бащата не правил опити да
инициира възстановяване на добри отношения. Показателно за родителската
комуникация между децата и баща им е и обстоятелството, че малкият син – Г.Т. е
бил подканван неколкократно от майка си и баба си по майчина линия да посети
баща си за коледните празници, без да са налице данни, че именно бащата е
търсил децата си, за да прекарат празниците заедно. Не може да се подцени
изразеното от децата желание да не се променя упражняването на родителските
права, така че да започнат да живеят при баща си. Същите бяха изслушани,
съобразно нормата на чл. 15 от ЗЗДет в присъствието на социален работник от
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Дупница и посочиха изчерпателно проблеми
в общуването с баща си.
В цитираното
постановление на ВС, а и в нормата на чл. 59, ал. 4 от СК е определено, че при
вземане на решение на кого да предостави упражняването на родителските права
съдът след да преценява възпитателските качества на родителите, полаганите до
момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността
на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от
трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните
възможности. Вземайки предвид това настоящият съдебен състав намира, че
въпреки констатациите, отразени в
социалните доклади на служителите на Дирекция „Социално подпомагане” - Дупница
е налице известен родителски дефицит при В.Т.. От изслушването на децата пред
съда в открито съдебно заседание, проведено на 20.10.2020г., на което не
присъстваха родителите, именно с цел да не се повлиява пряко върху обясненията
им, но в присъствието на социален работник, съгласно нормата на чл. 15, ал. 4
от Закона за закрила на детето, се установи, че В.Т. при престоя при баща си
многократно е карал мотори, без да има правоуправление за това, в резултат на
което е счупил ключицата си, което е наложило определени медицински интервенции
и лечение. Малкото дете – Г.Т. също заяви, че е управлявало мотори с различен
обем на двигателя, започвайки от такива с по-малък обем и продължавайки с
мотори с по-висока мощност. Същият е имал инцидент, бедствал е с мотор в
присъствието на най-големия си брат Александър, извън населеното място на баща
и, при когото се е намирал по това време. Съдът намира показанията им за
правдиви, тъй като за счупването на ключицата бащата след колебание призна това
обстоятелство, акцентирайки, че е поел отговорността си за това и се погрижил
за оздравяването му и е поел разходите за лечението. Относно инцидентът с Г.Т.
това обстоятелство се потвърди от обясненията
му пред съда, както и от разпитите на свидетелите С. Х. и от
въззивницата Й.. За този инцидент бабата по майчина линия е изготвила жалба. На
следващо място съдът цени изразеното от децата желание В.Т. да учи през
делничните дни в гр. Благоевград, а уикендите да бъде при баба и в Бобов дол. Г.Т.
сочи, че при баба си в Бобов дол се чувства по-добре, отколкото при баща си. Последният
добавя, че емоционално не се чувства добре при баща си, въпреки, че социален
доклад е отразено тъкмо обратното. Съдът намира, че изразеното в съдебното
заседание за по-искрено от отразеното в доклада, без да подценява работата на
служителите, с водещ аргумент, че е налице известна тенденциозност по отношение
на бащата, изразяваща се в ограничаване на комуникацията на Г.Т. с майка му и
баба му С.Х. чрез телефон, за което се съобщава и от майката, от бабата, а и от
самото дете. На следващо място относно вземането на решение да не предостави
упражняването на родителските права на бащата съдът отчита данните, че е налице
траен конфликт между В.Т. и неговият баща по причина за злоупотреба с алкохол
от страна на последния. Съдът не намира причина да не даде вяра на това
обстоятелство, данни за което се изнасят от Г.Т., В.Т., Й. и С. Х.. При
изслушването на Т.Т.- сестра на В.Т., тя посочи, че баща й действително е
употребявал алкохол в миналото, твърдейки, че съществуват конфликти, както в
повечето семейства. С оглед превеса на показанията, че дядото предизвиква
проблемни ситуации с употребата си на алкохол, съдът намира, че Т.Т.
омаловажава сериозността на проблема, с цел да се постигне решението,
удовлетворяващо нейния брат. Съдът намира, че децата не следва да бъдат
поставени в позицията на свидетели на тези конфликти. Не може да се подцени
желанието на децата за тях да полага непосредствени грижи баба им по майчина
линия, за времето, в което това не може да прави майка им.
Настоящият съдебен състав е убеден в ясно
изразеното желание на бащата да осъществява непосредствени грижи за децата и
действително осъществявал тяхната подкрепа. В хода на производството, обаче, се
установяват, редица възпитателски дефицити у Т., без да се пренебрегва
родителското му желание децата му да бъдат добре, които са поставяли Г.и В.в
опасни за здравето ситуации, а отчитайки и съществуващата конфликтна атмосфера
в дома му, намира че не би било в най-добрия интерес на децата, упражняването
на родителските права да бъде предоставено на бащата. Като под най-добър
интерес на децата съдът извлича житейското й съдържание, но и заложеното в пар.
1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. Настоящото решение не следва да бъде възприемано от
бащата Т. като пречка същият да комуникира с децата си, да ги подпомага и то не
само финансово, нито би го възпрепятствало да осъществява бащински контрол в
процеса на израстването им, тъй като е незаменима фигура в техния живот,
независимо от обратите в отношенията между него и бившата му съпруга. В този
смисъл никак не се споделят доводите на Т., че ако не получи упражняването на
родителските права това би го поставило в невъзможност да може да се грижи за
тях и да осъществява контрол. Връзките
им в никакъв случай не биха се прекъснали, нито засилили, независимо от
характера на съдебния акт, а в много по-голяма степен зависят от постъпките на
родителите и децата.
По
изложените съображения настоящият съдебен състав на КОС ще отмени атакуваното
решение, като незаконосъобразно, с което ще отхвърли иска на Т. и ще запази
действието на решение №561 от 30.10.2017г., постановено по гр. д. №805/2017г.
по описа на Районен съд – Дупница /влязло в сила на 24.11.2017г./, с което са
определени, освен прекратяването на брака, то още и режимът на лични контакти,
местоживеенето на децата, издръжката и упражняването на родителски права.
По
разноските:
В настоящото производство страните не
си дължат разноски.
По
обжалваемостта:
Настоящото
съдебно решение подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаването му чрез
Окръжен съд – Кюстендил пред Върховния касационен съд при спазване на
предпоставките на чл. 280 от ГПК.
Водим
от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Кюстендил,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №142/02.03.2020г., постановено по гр. д.
№866/2019г. по описа на Районен съд – Дупница, допълнено с определение
№391/23.03.2020г.
ОТХВЪРЛЯ иска на В.Й.Т., ЕГН: **********,
адрес: ***, за предоставяне на родителски права, определяне на
местожителството на децата, режим на
лични контакти на децата – В.В.Т., ЕГН:**********, и Г.В.Т., ЕГН:**********, с
майка им Б.Г.Й., ЕГН:**********, както и последната да изплаща издръжка на
децата си.
Решението подлежи на обжалване чрез КОС пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.