РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Бургас, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кирил Гр. Стоянов
Членове:Кремена Ил. Лазарова
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело
№ 20232000500063 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по в.гр.дело № 63/2023г. по описа на Апелативен съд –
Бургас е по реда на чл.258 ГПК. Образувано е по въззивната жалба на
адвокат М. Д., АК-Бургас, пълномощник на „Глисада-2010” ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление гр.Н.р, кв."А.", к-с "А.", бл.*, вх.*, ет.*,
ап.3-2, представлявано от управителя О. А. М., със съдебен адрес: гр.Б., ул.
„О.“ № *, ет.* против решение № 926 от 10.10.2022г. по гр.д. № 1787 по описа
за 2021г. на Окръжен съд – Бургас, с което е отхвърлен предявеният от
дружеството иск с правно основание чл.59 от ЗЗД на „Глисада-2010“ ЕООД,
ЕИК * против Българската държава за осъждането и да заплати на ищеца
сумата от 26 000 лв., част от общо 137 861,30 лв., представляваща сумата, с
която държавата се е обогатила за сметка на ищеца, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане. Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно
и постановяването на друго, с което искът да бъде уважен. Намира за
неправилни изводите в решението за липса на общ факт или обща група
факти, от които да произтича обедняването на ищеца, резултат на
неизпълнение на задължение на неговите праводатели, и обогатяването на
ответника. Посочените обстоятелства представляват причинно – следствена
връзка, която според т.5 на ППВС №1/28.05.1979г. е ирелевантна, тъй като
при иска по чл.59 ЗЗД връзката не е причинно – следствена, а и
обогатяването, и обедняването са в резултат на общи факти. Сочи, че
1
институтът на неоснователното обогатяване е приложим при липса на
договорна връзка между страните, докато в случая съдът е изследвал факти и
обстоятелства, касаещи претенции с договорно основание и подобрения, и е
достигнал до изводи, които не съответстват на фактите по делото и
основанието на предявения иск.
Общият правопораждащ факт е имущественото разместване между
страните, основано на решение № 210/30.05.2019г. по гр.дело № 1523/2018г.
по описа на БОС, което се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение
на страните в настоящото производство, включително мотивната част, в която
е установено изпълненото строителство в чужд имот. С решението
имуществените блага са отнети от патримониума на въззивника и внесени в
патримониума на ответника. Претенцията касае стойността на приращението,
с което Държавата се е обогатила, а „Глисада-2010“ ЕООД е обеднял по
силата на посоченото съдебно решение. Ищецът има право да претендира
неизпълнение на договорно основание между него и прехвърлителите му, а не
неоснователното им обогатяване както е прието в решението.
Намира за неправилни мотивите, с които предходната инстанция
приема, че построяването на сградата е извършено от трето лице – „Спектър“
ООД, а не от ищеца предвид заплатената от него сума от 70 487 евро, която е
послужила за строителство в имота и не е постъпила в патримониума на
Държавата. Счита, че тяхната неправилност е в резултат на погрешното
разбиране относно обекта на прякото имуществено разместване – построената
сграда, а не продажната цена. Решението е постановено в противоречие с
разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗЗД, ППВС №1/28.05.1979г. и практиката на ВКС
поради неизследване на общите факти, релевантни за правилното решаване на
спора.
Не е съобразено и с т.11 на ППВС №1/28.05.1979г., според която
възможността ищецът да се защити на известно основание спрямо друго лице,
не го лишава от правото да иска от неоснователно обогатилия се връщане на
полученото до размера на обедняването, т.е. дори когато намаляването на
имуществото е в резултат на действията на трето лице, срещу което има
договорен или деликтен иск.
На последно място се оспорват констатациите на съда, че
неизвършването на процесните подобрения от ответника го лишава от
възможността да иска заплащането им. Сочи, че предмет на иска не е
стойността на подобренията по смисъла на чл.72 ЗС и иск с такова основание
не е предявен. При проследяване на веригата от осъществени продажби от
извършителя на подобренията до крайния приобретател на имота следва, че
единственото обедняло от нея лице е ищцовото дружество.
Претендира разноски по делото.
В отговор на въззивната жалба, подаден от Държавата, представлявана
от Министъра на финансите, чрез пълномощника юрисконсулт Б., се иска
оставянето и без уважение като неоснователна. Оспорва изложените в нея
доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение.
2
Счита, че предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл.59 ЗЗД
са обогатяване на едно лице - ответника по делото, чрез увеличаване на
неговия актив, намаляване на неговия пасив или спестяване на необходими
разходи; обедняване на друго лице - ищеца, връзка между обогатяването и
обедняването, липса на основание за това и на друг път на защита /Решение
№ 111 от 07.06.2019г. по гр.д. № 2629/2018г. на Върховен касационен съд,3-
то гр. отделение/. Поддържа констатациите на съда, че по делото връзка
между разместването на благата не е установена. Поддържа и становището
си, изложено в отговора на въззивната жалба, за придобиване на имота чрез
оригинерен способ, на валидно правно основание – влязло в сила съдебно
решение.
Изтъква, че ищецът не е представил доказателства за заведено от него
против продавачите на имота – трети лица по делото дело за разваляне на
сключения договор за покупко – продажба и този договор е валиден
понастоящем. Твърди, че съгласно константната съдебна практика, както и
Тълкувателно решение от 02.07.2021г. по т.д. № 1/2019г. на ОСГТК на ВКС,
ако продадена вещ принадлежи изцяло на трето лице, съгласно чл.189, ал.1 от
ЗЗД добросъвестният купувач има право да развали договора по реда на чл.87
от ЗЗД, като това разваляне следва да се извърши по съдебен ред.
Моли на основание чл.78, ал.8 ГПК за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Третите лица – помагачи на страната на ответника /въззиваем/ – О. А. А.
и А. Х. А. не вземат становище по въззивната жалба. Не изпращат
представител и не излагат становище по делото пред съда в проведеното
съдебно заседание на 22.03.2023г.
С входирана в окръжен съд искова молба с вх. № 7223 от 13.10.2021г.
„Глисада-2010“ ЕООД, ЕИК * със седалище – гр.Н., представлявано от
управителя си О. М. е предавила иск на основание чл.59 от ЗЗД против
Българската държава, представлявана от Министъра на финансите. Страната е
заявила, че е придобила чрез покупко-продажба недвижим имот – апартамент
с идентификатор 51500.510.118.1.30 по КККР на гр.Н. с площ от 77.31 кв.м на
24.08.2010г. от О. и А. А. за сумата от 70 487 евро.
През 2019г. с Решение №210/30.05.2019г., постановено от Окръжен съд
– Бургас по гр.д. № 1523/2018г. по описа на ОС по иск, предявен от
Националната спортна академия в качеството и на процесуален субституент
на Българската държава, съдът приема за установено, че държавата е
собственик на този недвижим имот по силата на приращението като
собственик на терена върху който е построен имота. С това решение
дружеството е осъдено да предаде на държавата владението върху имота чрез
процесуалния и субституент – НСА „В.Левски“. Решението е потвърдено от
АпС, съответно е недопуснато до касация от ВКС – т.е. – влязло е в законна
сила. Вследствие на това ищецът сочи, че е лишен от собствеността си –
процесния апартамент на стойност 70 487 евро, докато ответникът –
Българската държава е получила в патримониума си този апартамент – респ.
3
– обогатила се е с тази сума вследствие получаването на апартамента.
Страната сочи, че е налице неоснователно обогатяване и поради това на
основание чл.59 от ЗЗД претендира съдът да осъди държавата да и заплати
сумата в размер на 26 000 лв. - част от общата сума от 137 861.30 лв. ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. Направено е искане за разноски.
Ответникът е оспорил исковата претенция като неоснователна – позовал
се е на влязлото в сила съдебно решение и сочи, че е налице валидно правно
основание за разместване на благата – не е налице хипотеза на неоснователно
обогатяване по чл.59 от ЗЗД – не е налице факт или обща група от факти о
които да произтича обедняването на ищеца и обогатяването на държавата.
Платената от ищеца сума е получена от трети лица – продавачите на имота.
Направено е искане за привличането им като трети лица – помагачи на негова
страна – при уважително решение счита, че ще има право да иска от тези
лица платената им цена, тъй като на свой ред те са се обогатили от сделката.
Също претендират разноски.
С определение от 16.05.2022г. като трети лица – помагачи по делото са
конституирани продавачите по сделката от 2010г. – О. и А. А..
С обжалваното решение № 926 от 10.10.2022г. по гр.д. №1787/2021г. на
ОС е установена фактическата обстановка по делото, по която не се спори:
Търговското дружество – ищец „Глисада- 2010“ ЕООД е придобило чрез
покупко-продажба недвижим имот – апартамент с идентификатор
51500.510.118.1.30 по КККР на гр.Н. с площ от 77.31 кв.м на 24.08.2010г. от
О. и А. А. за сумата от 70 487 евро, за което е съставен надлежен нотариален
акт. Въпросният имот продавачите А. на свой ред са придобили от „Спектър“
ООД, което дружество е извършило строителството на процесния апартамент
като част от сградата, изградена в поземлен имот УПИ 1 – 794 в кв.1 по ПУП
на местността „Акротирия“ в землището на гр.Н.. Т.е. - установено, че
построяването на сграда и процесния апартамент като част от тази сграда в
собствения на държавата поземлен имот не е извършено от ищеца „Глисада-
2010“ЕООД, а от друго търговско дружество – трето за настоящия спор лице
– „Спектър“ ООД.
През 2019г. с Решение № 210/30.05.2019г., постановено от окръжен съд
– Бургас по гр.д. № 1523/2018г. по описа на ОС по иск, предявен от
Националната спортна академия в качеството и на процесуален субституент
на Българската държава, съдът приема за установено, че държавата е
собственик на този недвижим имот по силата на приращението като
собственик на терена върху който е построен имота. С това решение
дружеството е осъдено да предаде на държавата владението върху имота чрез
процесуалния и субституент – НСА „В.Левски“. Решението е потвърдено от
АпС, съответно –е недопуснато до касация от ВКС – т.е. – влязло е в законна
сила. Безспорно е, че ответникът – Българската държава, в частност –
процесуалния субституент - НСА е придобила собствеността върху
процесния апартамент без да са извършени разходи за построяването на
4
същия. А същевременно ищецът „Глисада- 2010“ ЕООД е направил
престация в размер на 70 487 евро на А. и О. А. – т.е. – дружеството е
обедняло с тази сума. Съдът е приел, че се касае за иск по чл.59 от ЗЗД и иск
по чл.86 от ЗЗД. Посочил, че връзката между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника не е причинна – т.е. – едното не е следствие от
другото, а те са последици от един и същи факт или от обща група
правопораждащи факти. Като е изследвана връзката между обедняването на
ищеца със сумата от 70 487 евро и обогатяването на ответника с
придобиването в патримониума му на процесния апартамент по приращение,
който е бил построен върху собствения му терен и спестяване на разходите за
построяването на този апартамент. Направен е и съответно извода, че
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от различни
факти – т.е. - не е налице общ факт или обща група от факти, от които
произтича обедняването на ищеца и обогатяването на ответника и поради
това предявения иск се явява неоснователен. По такива мотиви предявените
от „Глисада-2010“ ЕООД искове по чл.59 от ЗЗД - за заплащане на сумата от
26 000 лв. – част от левовата равностойност на 70 487 евро и по чл.86 от ЗЗД –
за лихва върху главницата начиная от датата на подаване на исковата молба
до окончателното плащане са били отхвърлени като неоснователни.
Въззивната жалба на „Глисада-2010“ ЕООД съдът намира за редовна и
допустима. Извършената от Бургаския апелативен съд служебна проверка по
чл.267 във вр. с чл.262 от ГПК констатира, че въззивната жалба е редовна,
подадена е от страна с право на жалба в рамките на предвидения от закона
преклузивен срок и пред надлежната по правилата на функционалната
подсъдност инстанция.
По основателността на жалбата съдът съобрази следното:
Съгласно Постановление № 1 от 28.05.1979г. на Пленума на ВС, когато
не са налице елементите на някой от трите фактически състава на чл.55, ал.1
ЗЗД и когато въобще липсва друга възможност за правна защита, а е
увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото
на друго лице, обеднелият разполага с иска по чл. 59 ЗЗД. В същото
постановление се приема, че обедняването и обогатяването могат да са
последица на един факт или на повече факти, поради което по делата за
неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД следва да се изяснява дали
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ
факт, или от обща група факти. Разяснено е още, че обогатяване е налице не
само при увеличаване имуществото на едно лице, но и когато са му спестени
средства за сметка на имуществото на друго лице. Следователно, за да се
уважи иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД е необходимо да се установи обедняването
на ищеца, обогатяването на ответника и връзката между тях- наличието на
общ факт или обща група от факти, от които произтичат обедняването и
обогатяването. В процесния случай първоинстанционния съд е установил
липса на такава връзка и поради това е отхвърлил предявените от „Глисада-
2010“ ЕООД искове. Според приетото в Решение №210/30.05.2019г. по гр.д.
5
№1523/18г. /л.17 по гр.д.№1787/21г. на ОС / държавата като собственик на
земята по силата на закона/ право признато със СПН спрямо ответника –
„Глисада-2010“ ЕООД /съгласно принципа на приращението на основание
чл.92 от ЗС е собственик и на постройките върху нея и на това основание е
признато правото на собственост и върху процесния апартамент. Т.е. –
собствеността е по силата на закона, а не на решението, което е постановено
по установителен иск за собственост и няма конститутивно действие и
характер. Собствеността за държавата възниква от момента на изграждането
на сградата и апартамента в него от „Спектър“ООД през 2006г. От една
страна „Спектър“ООД, а впоследствие и О. и А. А. в нито един момент не са
имали правото на собственост върху процесния апартамент и въпреки
осъществените сделки не са могли валидно да придобият, както и да
прехвърлят правото на собственост. Такова право на собственост не е могло
да придобие и търговското дружество – ищец „Глисада-2010“ ЕООД. В тази
смисъл мотивите на първоинстанционния съд за обедняването на ищеца
„Глисада-2010“ ЕООД при осъществяването на сделката през 2010г.- са
правилни, тъй като срещу платената цена от 70 487 евро дружеството не
получава очакваната от него собственост върху процесния имот. И към този
момент правото на собственост върху апартамента вече по приращение е било
на държавата като продавачите не са били в състояние да прехвърлят валидно
право на собственост на купувача. Обогатяването на държавата е последица
от извършените от „Спектър“ ООД СМР в собствения и терен през 2006г. и
няма основание да се приеме, че обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника са последица на един факт или на повече факти – съобразно
гореизложеното.
В насока на гореизложеното първоинстанционното решение се явява
правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Изложените
във въззивната жалба доводи са несъстоятелни: - че е следвало да се извърши
„проследяване по веригата“, че са осъществени поредица от продажби след
първоначалната от „Спектър“ ООД, че продавачите А. не са се обогатили
неоснователно, тъй като са се разпоредили с недвижимия имот, който е
излязъл от техния патримониум. „Спектър“ ООД действително е построил
сградата, но не е станал собственик на нищо от построеното от него, тъй като
по приращение по чл.92 от ЗС собственик на построеното става държавата и
в нито един момент това дружество не е било собственик на построеното от
него. Построения апартамент не е преминавал от един патримонуим в друг,
както се сочи във въззивната жалба, тъй като този апартамент изначално с
построяването си става държавна собственост по приращение. Не може да се
приеме, че със съдебното решение правото на собственост преминава в
патримониума на държавата, тъй като това съдебно решение самоконстатира
/прокламира/ правото на собственост и в него ясно е посочено, че държавата
придобива собствеността по силата на закона, съдебното решение не създава
права, нито има транслативен ефект по отношение на това право на
собственост.
6
С оглед изхода на спора по делото в полза на въззиваемата страна
следва да бъдат присъдени разноски , представляващи юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78 ал.3 и ал.8 от ГПК - в случая размерът на
присъденото юрисконсултско възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
ЗПП. Съгласно чл.37 от ЗПП, заплащането е съобразно вида и количеството
на извършената дейност и се определя в наредба на МС. Въз основа на този
разпоредба е приета и Наредбата за заплащане на правната помощ.
Следователно размерът на юрисконсултско възнаграждение следва да се
определи от съда, според вида на делото и в размерите, определени в НПП.
Съобразно вида на делото, съдът намира, че следва да приложи разпоредбата
на чл.25 ал.1 от НПП и да определи размера на възнаграждението в размера
от 100 до 360лв. Следва само да се отбележи, че този размер е същият, както и
размера по чл.23, т.1, предл. второ /трудови дела с определен материален
интерес/ по НПП. В случая е неприложима разпоредбата на чл.2, ал.5 от
НМРАВ /2004г./ и възнаграждението не следва да се определя според иска /
исковете/, а да се определи едно възнаграждение в размерите посочени в
НПП, според вида на делото. Съобразявайки делото, характера на иска и
процесуалните действия на пълномощника на ответната страна, а именно -
депозиране отговор на въззивна жалба, съдържание на отговора на въззивната
жалба и основателност на наведените възражения,от друга страна - неявяване
в съдебно заседание съдът намира, че следва да определи юрисконсултско
възнаграждение под средния размер, определен в чл.25 от НПП размер, а
именно 150лв.
По гореизложеното, Апелативен съд – Бургас
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 926 от 10.10.2022г. по гр.д. № 1787 по
описа за 2021г. на Окръжен съд – Бургас, с което е отхвърлен предявеният от
дружеството „Глисада-2010“ ЕООД иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД на
„Глисада-2010“ ЕООД, ЕИК * против Българската държава за осъждането и
да заплати на ищеца сумата от 26 000 лв., част от общо 137 861,30 лв.,
представляваща сумата, с която държавата се е обогатила за сметка на ищеца,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Глисада-2010“ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на
управление гр.Н., кв. "А.", к-с "А.", бл.* вх.*, ет.*, ап.*, представлявано от
управителя О. А. М., да заплати на Българската държава, представлявана от
Министъра на финансите – гр.С., ул.“Р.“ № 102 разноски по делото,
представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и
петдесет/ лева.
7
Решението е постановено при участието на трети лица – помагачи на
въззиваемата страна – ответник – Българската държава – О. А. А. и А. Х. А., и
двамата с постоянен адрес – с.А. , общ.В. Т. ул.“К. П. Г.“ №*.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8