О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.
Сливен, 24.11.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА
ДИНЧЕВА
при участието на секретаря ………като
разгледа докладваното от съдия Бозукова ЧКАНД
№ 188 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 229 от АПК във връзка с чл.63, ал.3 от ЗАНН.
Образувано е по частна жалба,
подадена от „С. ***, чрез адв. Г. Х. ***, против определение №159/27.07.2021г. постановено по АНД №
647/2021г. по описа на
Районен съд Сливен, с което е отхвърлена молбата на дружеството за допълване на решение №
144/22.07.2021г., постановено по АНД №647/2021г. и присъждане на направените по
делото от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
В частната жалба се твърди, че с
решение № 144/22.07.2021г. , постановено по АНД №647/2021г. РС Сливен е изменил
НП № НП-93 от 29.03.2021г. на Председателя на ДАМТН, с което на „С. *** е
наложена имуществена санкция в размер на 700 лева за нарушение на чл.46 ал.1
т.5 от ЗТИП, като е намален размера на наложената санкция от 700 лева на 100
лева. Тъй като е пропуснал да се произнесе за разноските с допълнителна молба
дружеството е поискало присъждането им и с определение № 159/27.07.2021г. РС
Сливен се е произнесъл по молбата, като е приел, че макар размерът на санкцията
да е намален, то не следва да се присъждат разноски в полза на жалбоподателя, доколкото
е налице допуснато от дружеството нарушение. Частният жалбоподател прави искане
съдът да отмени определението и да присъди исканите разноски, съгласно
представените доказателства за заплатен адвокатски хонорар.
Административен съд Сливен, след като
разгледа частната жалба намира, че същата е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт
подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба
е основателна.
С решение № 144/22.07.2021г. ,
постановено по АНД №647/2021г. РС Сливен е изменил НП № НП-93 от 29.03.2021г.
на Председателя на ДАМТН, с което на дружество „С. *** е била наложена
имуществена санкция в размер на 700 лева за нарушение на чл.46 ал.1 т.5 от
ЗТИП, като е намалил размера на наложената санкция от 700 лева на 100 лева. С
решението си съдът не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски,
заявено в писменото становище по делото и в с.з. на 12.07.2021г. С допълнителна
молба дружеството е поискало присъждането им и с определение № 159/27.07.2021г.
РС Сливен е приел, че макар размерът на санкцията да е намален, разноски не се
дължат в полза на жалбоподателя, тъй като е налице допуснато от дружеството
нарушение на ЗТИП. Видно от материалите по делото в производството пред
районния съд „С. ***, е бил защитаван от
адв. Г.Х. ***, за което по делото има приложено
пълномощно и договор за правна защита и съдействие /л.35/, като в същия е
отбелязано, че дружеството е заплатило на процесуалния си представител сумата
от 350 лева за защита и съдействие.
Настоящият касационен състав на
Административен съд Сливен намира, че определението на РС Сливен е неправилно.
Съображенията за това са следните:
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Различните хипотези са уредени в чл.143 от АПК.
Действително настоящия случай на намаляване на размера на имуществена санкция
не може да се подведе под някоя от изброените хипотези в тази норма. Съгласно
чл.144 от АПК обаче за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс. Ето
защо в настоящия случай следва да се приложи субсидиарно
чл.78 от ГПК, съгласно който заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат
от ответника съразмерно с уважената част от иска. В случая заплатеното от „С. ***
възнаграждение е в размер на 350 лева, а имуществената санкция е намалена от 700
лева на 100 лева. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения / изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от
2020 г., в сила от 15.05.2020 год./ ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя
по правилата на чл. 7, ал. 2
върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая имуществената
санкция е намалена на 100 лева, т.е. приложим е текста на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения /ДВ бр.68 от 31.07.2020 год./, съгласно който
при интерес до 1000 лв. възнаграждението е 300 лева. Ето защо и при
своевременно заявеното искане за присъждане на разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение, настоящият съдебен състав намира, че на „С. *** е следвало
да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лева, съобразно изменената част от
НП, които да се възложат в тежест на ДАМТН.
С оглед на гореизложеното съдът
намира жалбата подадена срещу определението на РС Сливен, с което е отхвърлено
искането му за присъждане на разноски за разноските, за основателна.
Водим от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд Сливен
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
определение №159/27.07.2021г. постановено по АНД № 647/2021г. по
описа на Районен съд Сливен, с което е отхвърлена молбата на „С. *** за
допълване на решение № 144/22.07.2021г., постановено по АНД № 647/2021г. и
присъждане на направените по делото разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор гр.София да заплати на С. ***
ЕИК *** направените в производството по
АНД № 647/2021г. по описа на РС Сливен разноски в размер на 300 /триста/ лева.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: