№ 198
гр. Свиленград, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20255620200783 по описа за 2025 година
Производството е по глава III, раздел V, чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания, вр. чл.189 ал.8 от ЗДвП.
Производството е образувано по жалба от Я. А. Д. с ЕГН ********** с
адрес гр.****************** – законен представител на фирма „АН
ИНДЪСТРИ“ЕООД с ЕИК ********* с адрес и седалище на управление:
гр.******************- против Електронен фиш за налагане на глоба Серия
К №8537517 на ОД на МВР - Хасково, с който за нарушение по чл.21,ал.2 във
вр. с ал.1 от ЗДвП е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2,т.3 от
ЗДвП административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100,00 лв.
В жалбата се твърди, че атакуваният електронен фиш е
незаконосъобразен,необоснован и издаден при допуснати съществени
процесуални нарушения. Твърди се,че изложените обжалвания ЕФ
констатации не отговаряли на обективната действителност. Отделно от това се
оспорва нарушението,което не било констатирано по предвидения в закона ред
,като се твърди,че били допуснати съществени процесуални нарушения на
ЗДвП и Наредба №8121з-532 от 12.05.2015.г за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
двежине по пътещита и на Закона за измерванията, без да сочи конкретни
такива. Намира,че описаното деяние било несъставомерно по посочените
разпоредби,като липсвали обективни и субективни признаци на
същото,квалификацията била непълна,невярна и неточна,което нарушавало
правото му на защита,а наказанието не било наложено по установения за това
ред ,като по изложените доводи, моли съда да отмени изцяло атакувания
1
Електронен фиш.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява. От
пълномощника му -адв.А. е постъпило писмено становище с което поддържа
жалбата по изложените в нея доводи. Отделно сочи,че ЕФ не съдържал
задължителните реквизити посочени в чл.189,ал.4 от ЗДвП , в частност не
било посочен конкретен идентификационен номер на използваното
техн.устройство,не били посочени всички съставомерни признаци ,тъй като в
нарушение на чл.21,ал.2 от ЗДвП не била посочена категорията на превозното
средство,а ограниченията били различни за различните категории. Излага
твърдения за непълна правна квафиликация,липса на конкретизация на
мястото на нарушението,на разположението на пътния знак и зоната на
неговото действие. Връчения ЕФ се различавал от приложения по АНПр,тъй
като наложената глоба освен в лева, на единия екземпляр била посочена и
стойност в евро.Оспорва справката предоставена от АПИ,като счита че не
била доказана по безспорен начин въведената скорост за съответния пътен
участък към посочената в ЕФ дата на нарушението. Отделно от това ТУ с
което било заснето нарушението било след кръстовище,като излага доводи за
несъставомерност на нарушението,съобразно чл.68 от Наредба №РД-02-21-1
от 23.11.2023 за сигнализация на пътищата с пътни знаци,в резюме скоростта
е била заснета след зоната на действие на пътен знак В26,както и че пътят по
който се движел жалбоподателя в нарушение на чл.86,ал.2 от Наредба
№18/2001г. скорстта от 90км/ч, с пътен знак В26 се намаляла на 60км/ч., която
разлика от 30км/ч била забранена от закона, тъй като била предпоставка за
настъпване на ПТП. Оспорва и приложената снимка към ЕФ, Протокол за
използване на ТУ ,снимка към ЕФ ,както и годността на ТУ ,за което излага
доводи.
Издателят на електронния фиш ОД на МВР - Хасково, редовно
призован, не се представлява и не взема становище по жалбата.
Заинтересована страна РП Хасково,ТО Свиленград, редовно
призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 09.12.2023г. в 14,49 часа било установено и заснето с
автоматизирано техническо средство TFR1-M 656/14 движение на лек
автомобил марка „ОПЕЛ АСТРА", с регистрационен номер Х 5037 КМ на
път- ПП- II-88, при км 1+500, на територията на община Свиленград, до
разклона за с.Мезек посока ГКПП Капитан Петко войвода със скорост от 88
км./ч. /след приспадане на допустимата грешка от -3км в час/ – над
разрешената за движение въведена с пътен знак В26 от 60 км/ч. и е посочено
превишение от 28 км/ч. /след приспадане на допустимата грешка от -3км в
час/.
2
От извършената Справка в централна база КАТ, по регистрационен
номер, се установило, че автомобилът с посочения по – горе регистрационен
номер е лек по своя вид и същият е регистриран на името на фирма „АН
ИНДЪСТРИ“ЕООД с ЕИК ********* с адрес и седалище на управление:
гр.****************** със законен представител Я. А. Д. с ЕГН **********
с адрес гр.******************.
Въз основа на тези констатации е издаден процесния електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, като за нарушител бил вписан жалбоподателят в качеството му
представител на фирмата-собственик на лекият автомобил,към датата на
издаване на ел.фиш.
В описателната част на електронния фиш е вписано движение с
установена скорост от 88км./ч. – превишаване с 28 км/ч.
За дата и час на нарушението са вписани показанията на техническото
средство № TFR1-M 656 /клип 24691/ , а за място на нарушението – са
вписани координатни точки .
Електронният фиш е връчен на жалбоподателя лично срещу подпис на
дата 09.09.2025г. според отбелязването преглед на фиш, като съгласно чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави
писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие
от Свидетелството му за управление на МПС.
В указания срок, жалбоподателят не е представил в ОДМВР - Хасково
Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не е направил възражения в срока по чл. 189,
ал. 6 от ЗДвП (7 дни).
За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-656 на
процесната дата - 09.12.2023г, когато е установено нарушението, е изготвен
Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 година, издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е
приложен по делото и приет като доказателство по делото.
От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на
използването на АТСС - 09.12.2023г, времето (13.45 часа до 16,50часа) и
точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана
системата – ПП- II-88, при км 1+500, на територията на община Свиленград,
до разклона за с.Мезек посока ГКПП Капитан Петко войвода, за
ограничението на скоростта въведено с пътен знак - 60 км/ч разрешена
скорост , режима на измерване - стационарен, номера на служебния
автомобил, където е поставено, така и броя на установените нарушения и
други сведения, съгласно реквизитите на образеца.
Липсва обаче посочен в горепосочения Протокол- разстояние от пътния
знак с въведено ограничение до АТСС в метри
ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение
по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо налични са 4
3
броя снимки за конкретния клип, на които е виден рег.номер на автомобила и
представена допълнителна такава по делото. От същите се установява, че е
заснет автомобил с държавен регистрационен № Х 5037 КМ в процес на
приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост
на движение 91км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч),
съответно наказуема установена скорост – 88 км/ч (след приспадане на
допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 60 км.ч., като
превишението е 28 км/ч. (след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч).
От представения Протокол №7-50-23/10.05.2023 година, издаден от
Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на
посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.
В публичния регистър на Български институт по метрология (БИМ),
който е общодостъпен в интернет-страницата на посочения институт, след
извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен
тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.
Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на
делото) №10.02.4835.
Налично е и писмо на Зам.директор към МВР,съгласно което одобрените
средства за измерване за мобилна система за видеоконтрол на нарушенията по
ЗДвП,за които изтича на 24.02.2020г. ,съгласно чл.30,ал.5 от Закона за
измерванията,когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване,които отговарят на
одобрения тип,се считат за одобрен тип,като съответно следва да са
преминали последваща метрологична проверка,съгласно чл.43 от Закона за
измерванията.
След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си
на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд -
Свиленград.
Налична по АНПр е и снимка на разположението на полицейският
автомобил заснел процесното нарушение, преглед на ЕФ, както и справка
касателно собствеността на процесния автомобил.
Изискана е от ОПУ - Хасково и е постъпила с Писмо с вх.рег.№ 9538 от
07.10.2025 година Схема на процесния пътен участък, от които става ясно, че
пътният знак В26, ограничаващ скоростта до 60 км/ч, се намира на км. 1+163,
т.е. преди км. 1+500 в посока ГКПП „Капитан Петко войвода” и няма поставен
знак отменящ забраната до кръстовището за село Мезек, който е при
км.1+150.
4
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед с рег №8121з-
172 от 29.02.2016г.на Министъра на Вътрешните работи е утвърдил образци
на електронни фишове/приложен екземпляр от него по преписката/.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в ЕФ, се установява по категоричен начин от
писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло
кредитира писмените доказателства, приложени в
Административнонаказателната преписка (АНП), както и допълнително
представените такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от
ЗАНН (ЕФ и другите документи, съдържащи се в АНП се оспориха от страна
на жалбоподателя, но доказателствена им сила не се опроверга от събраните
по делото доказателства, т.е. направеното оспорване от страна на
жалбоподателя Д. не бе проведено успешно), като цени същите при
формиране на фактическите и правните си изводи. Същите се цениха изцяло
по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични
по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така
обсъдените и оценени с кредит на доверие писмените доказателства са пряко
относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото
авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават
фактическото му извършване от жалбоподателя Я. Д. в качеството й на
управител, законен представител на дружеството – собственик на процесното
МПС, с оглед установения факт на управление на МПС, със скорост над
разрешената, въведена с разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр.с ал.1 от ЗДвП.
По отношение на приложения снимков материал от заснет на
09.12.2023г. клип с техническо средство № TFR1-M 656 съображения ще
бъдат изложени по – долу в изложението на правните изводи.
На това място следва единствено да бъде отразено законовото
положение, че снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за
движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, съставлява веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес и като
такова бе приобщено по делото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр. чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните,
настоящият съдебен състав, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата
на чл. 189, ал. 8 ЗДвП/действала към датата на нарушението и към датата на
издаване на ЕФ/, предвид представените доказателства за датата на
връчването на санкционния акт от АНО/ видно от приобщения по делото
преглед на фиш / на 09.09.2025г., а жалбата е входирана на 18.09.2025г.поради
5
което е процесуално допустима.
На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, Съдът констатира, че
процесната Глоба не е платена – видно от Писмо с рег.№ 351000-6739 от
25.09.2025 година и от Разпечатката на картона на ЕФ, ето защо
производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на ЕФ в
резултат на плащане на финансовата санкция.
Преценена по същество,съдът намира подадената жалба за
неоснователна по следните съображения:
Съдът приема,че обжалваният ЕФ се явява за законосъобразен от
формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи
след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената
АНП.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да са основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
В настоящия случай административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 2, т. 3, вр.чл. 21, ал.
2 вр с ал.1 от ЗДвП, установено с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M
656/14 (радар) на основание издаден против него ЕФ.
Последният според легалното си определение, съдържащо се в
разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП
представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС.
ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни
реквизити, изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП/действала към датата на издаване на обжалвания ЕФ/.
Тъй като разпоредбата е специална по отношение на разпоредбите на
общия административнонаказателен процес - конкретно чл. 57 от ЗАНН,
поради което при преценка формалната законосъобразност следва да се държи
сметка за спазването на намиращата приложение специална норма. Т.е.
процесуалните изисквания относно съдържанието на НП, не са приложими са
ЕФ, независимо, че по правното си действие той е приравнен на санкционен
акт - аргумент от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, едновременно с това
материализиращ и констативния такъв (Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН)).
При наличие в ЕФ на посочените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП обективни
признаци, наред с вписаните данни в обстоятелствената част на ЕФ -
цифровите стойности на разрешената - максимално допустима скорост на
6
движение, на засечената с АТСС и конкретното й превишение, Съдът приема,
че се покриват основните съществени елементи от административно-
наказателния състав на чл. 182, ал. 2, т. 3, вр.чл. 21, ал. 2 вр с ал.1 от ЗДвП,
твърдян за осъществен и вменен в отговорност на жалбоподателя. По този
начин Съдът приема, че описанието на нарушението съдържа всички
релевантни обективни признаци, поради което е удовлетворено това изискване
за реквизита по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Т.е. самото нарушение е описано,
както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Така
изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице за да
разбере в цялост извършеното административно нарушение и да организира
адекватно защитата си.
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на на органа,
издал процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново,
изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът приема че е налице, видно от съдържанието на
ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР - Хасково в
структурата на МВР.
Посочването на дата на издаване на ЕФ,както и поставяне на печат на
ЕФ не е след задължителните реквизити на ЕФ.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание,
реквизити и процедури по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и процедура (включително срокове) за
издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на ЕФ. Предвид изложеното, и в светлината на
Тълкувателно решение № 1/2014 година по т.д.№ 1/2013 година на ВАС,
настоящият Съдебен състав намира, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не
намират приложение и не следва да се прилага по аналогия при липса на
изрична разпоредба. Дори и да се приеме обратното, релевантно в случая е че
към датата на връчване на ЕФ не е изтекъл, респ. несъмнено е спазен общия
давностен срок - една година от извършване на нарушението/нарушението е
извършено на 09.12.2023г.,а ЕФ е издаден на 10.01.2024г. видно от преглед на
фиш/, според неговия вид (с основание по ЗДвП извън изключенията с
предвидена по-дълга давност). Обстоятелството, че ЕФ е връчен на Д. на
09.09.2025 година не съставлява процесуално нарушение от кръга на
съществените, водещо до отмяната му на самостоятелно основание, тъй като
това не е рефлектирало неблагоприятно върху правото на защита на
наказаното лице. В процесния случай, след като на нарушителя Д. е бил
връчен ЕФ, същата го е обжалвала в предвидения от закона срок и е
7
реализирала в пълнота правото си на защита. На следващо място следва да се
посочи, че обстоятелството, че ЕФ е бил надлежно връчен на адресата му Д.
едва на 09.09.2025 година не изключва възможността за реализиране на
административнонаказателната й отговорност, доколкото както към датата на
съобщаване на ЕФ, така и понастоящем, не са изтекли нито регламентираната
в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК относителна давност за реализиране на
административнонаказателно преследване, нито уредената в чл. 81, ал. 3 от
НК абсолютна такава, които разпоредби са приложими в
административнонаказателното производство по силата на препращащата
разпоредба на чл. 11 от ЗАНН и Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 година на ВКС по т.д.№ 1/2014 година, ОСНК и ОСС на Втора
колегия на ВАС, т.е. сроковете, които трябва да са изтекли следва да са
съответно 3 години, и 4 години и 6 месеца, които към настоящия момент не са
изтекли.
Техническото средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на
Закона за измерванията, преминало е технически преглед , поради което
Съдът приема, че е в съответствие с метрологичните изисквания, технически
изправно, както се установява от приетите доказателства от АНП. Т.е.
контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 година.
В тази връзка съдът намира възражението на пълномощника на
жалбоподателя касаещо техническото средство за неоснователно,доколкото
същото е от одобрен тип съгласно правилата на Закона за измерванията (ЗИ),
притежава надлежното Удостоверение № 4835, издадено от БИМ и
регистрирано във водения Регистър, констатация от служебната проверка на
Съда в същия - общодостъпен на интернет- страницата на органа и видно от
наличното по делото Удостоверение. Същото Съдът приема, че е в
съответствие с метрологичните изисквания, технически изправно и
преминало последваща проверка, както се установява от приетите
доказателства от АНП. Съгласно чл. 30, ал. 5 от ЗИ, когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип (както е в настоящия случай), се
считат от одобрен тип. Безспорно е, че използваното АТСС TFR 1-M №
656 представлява „средство за измерване” по смисъла на § 1, т. 27 от ДР на ЗИ
- техническо средство, което има метрологични характеристики и е
предназначено да се използва за измервания самостоятелно или свързано с
едно или повече технически средства. Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗИ на
средствата за измерване в употреба се извършва последваща проверка и тя се
удостоверява със знаци за последваща проверка, като тази проверка е
периодична или след ремонт на средствата за измерване – ал. 2, а съгласно ал.
4, чл. 43 от ЗИ периодичността на проверките се определя със Заповед на
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор
(ДАМТН), която се обнародва в Държавен вестник и се обявява в официалния
бюлетин на Агенцията. По отношение на средството за измерване –
8
скоростомер, се установи Заповед № А-616/11.09.2018 година, в която е
предвидено от ДАМТН като средство за измерване, подлежащо на периодична
проверка – т. 31, с периодичност на проверките – 1 година. Така към момента
на нарушението – 09.12.2023 година, за използваното АТСС не е изтекъл
едногодишния срок за периодичност на последващата проверка, установена с
Протокола за проверка от 10.05.2023 година.
Фактът на извършване на последваща проверка на посочената в ЕФ АТСС
в Лаборатория на МВР не е основание за приемане на Протокола за извършена
последваща проверка № 7-50-23 от 10.05.2023 година за негодно
доказателство (в този смисъл е Решение от 01.03.2021 година по КАНД №
1131/2020 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията
Пенка Костова). Т.е. контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година. В обжалвания ЕФ се съдържа
наименованието на АТСС, използвано за измерване на скоростта, както и
номерът му. В този смисъл няма нарушение на нормата на чл. 6, ал. 1 от
цитираната Наредба. Действително в кориците на делото липсват данни по чл.
6, ал. 2 от посочената Наредба за анализ относно избора на място за контрол с
АТСС, но в случая това е ирелевантно, тъй като мястото за контрол с АТСС е
определено от контролния орган и дори да не отговаря на критериите,
посочени в ал. 2 на чл. 6 това не представлява нарушение на цитираната
Наредба, тъй като по безспорен и категоричен начин е установено
нарушението. Т.е. липсата на доказателства относно критериите за избирането
на място за контрол с АТСС не представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като не засяга пряко процедурата по установяване
и заснемане на нарушението, както и не обуславя извод за
незаконосъобразност на издадения ЕФ. В този смисъл е и Решение № 604 от
12.10.2020 година по КАНД № 559/2020 година на Административен съд –
Хасково, докладчик Съдията Василка Желева, където е посочено, че
производството по ангажиране на отговорността на водачите на МПС чрез ЕФ
е административнонаказателно. В него се събират доказателства, които
обосновават извършването или неизвършването на административно
нарушение. След като констатира такова нарушение, АНО е длъжен да събере
доказателства, с които се доказват всички елементи от състава на
нарушението. Изборът на място, на което да се постави АТСС, не е сред тези
елементи.
ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на вътрешните работи.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че при
връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния снимков
материал на нарушителя, който се прилага към АНП.
От приложените по делото доказателства се установява, че след
съобщаването на ЕФ на жалбоподателя Я. Д., тя не е посочила друго лице
като извършител на нарушението при съблюдаване на изискванията на чл.
189, ал. 5 от ЗДвП, което изключва предвидената в цитираната разпоредба
9
възможност за анулиране на Фиша.
Фактът, че в ЕФ е посочен погрешно номерът на дома на Д., не
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като е посочено ЕГН,
което е основен идентифициращ белег за физическите лица.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесният ЕФ не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
От обективна страна, с оглед разпечатаните показания на техническото
средство, приложения снимков материал, ведно с допълнително представения
такъв, (надлежно и годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес), Съдът приема, че са установени
точния час на нарушението, регистрационния номер на автомобила и
скоростта на движението му, както и мястото на нарушението. Тези
доказателства, обсъдени в съвкупност с данните от съдържанието на
Протокола за използване на АТСС, Съдът приема, че доказват обективните
признаци на нарушението - скоростта на движението на автомобила и
превишението на максимално разрешената скорост в пътния участък. Видно
от Протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, в него
изрично е отбелязано обстоятелството, че ограничението на скоростта е в
следствие на пътен знак, важим за мястото на нарушението. При така
попълнените данни в Протокола, по несъмнен начин се потвърждава и
визираната от органа правна квалификация на нарушението, като такова по чл.
21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП. Ето защо използваното АТСС по смисъла на § 6, т.
65, б. „б” от ДР на ЗДвП законосъобразно е приведено в работен режим на
твърдяното място и време, технически изправно е, поради което
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Д. е
законосъобразно ангажирана по коментирания специален правов ред.
Въз основа на същите, Съдът приема за установено, че на 09.12.2023
година на второкласен път № 8 при км. 1+500, до разклона за село Мезек, на
територията на община Свиленград, област Хасково, Я. А. Д. в качеството си
на управител, законен представител на „Ан индъстри” ЕООД – собственик на
лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с държавен регистрационен
номер Х 50 37 КМ, го е управлявала със скорост 88 км/ч, при ограничение на
скоростта, регламентирано с пътен знак В26, предвиждащ забрана за
движение със скорост, по-висока от означената, а именно: 60 км/ч.
Несъобразяването на скоростта на движение с разрешената за съответния
10
пътен участък, регламентирана с пътен знак, са фактите, изпълващи
хипотезата на чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП, и основание за прилагане на
санкцията на чл. 182, ал. 2, т. 3 от същия закон, съобразно констатираното
превишение от 28 км/ч, над разрешената – 60 км/ч спрямо установената на
движението на МПС - 88 км/ч, след приспадане на допустимата грешка - 3
км/ч, отразена и видно от Протокола за проверка на системата за
видеоконтрол.
По делото липсват доказателства, които да опровергават факта на
извършеното нарушение, за което е издаден процесният ЕФ. Ето защо и
наведеното в тази насока в Жалбата възражение е неоснователно.
Не е необходимо като неразделна част от вещественото доказателство -
снимка, да бъдат приложени и снимки на пътния знак, въвеждащ ограничение
на скоростта за конкретния пътен участък, предвид посоченото в Протокола за
използване на АТСС наличие на ограничаване на скоростта в конкретния
участък, въведено с пътен знак. В този смисъл е и Решение от 16.02.2021
година по КАНД № 1079/2020 година на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Цветомира Димитрова.
Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият
орган я е посочил по следния начин: чл. 21, ал. 2, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, не
води до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на
защита на наказаното лице, защото в ЕФ се съдържат конкретните факти по
случая (кога, къде, кой, при какви обстоятелства, какво е извършил). Т.е.
налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от
фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена, а
приложената от АНО санкционна норма съответства на установеното
нарушение – констатираното нарушение е достатъчно точно описано в ЕФ и
не е налице неяснота, която по някакъв начин да е ограничила правото на
защита на жалбоподателя Д., поради което не се стига до неразбиране от
страна на последната за какво я санкционират, съответно не е нарушено по
никакъв начин правото й да организира и осъществи защитата си в пълен
обем.
Нарушението по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП касае управление на МПС
със скорост над допустимата, въведена с пътен знак. Само пътните знаци от
група „В” въвеждат забрана или отменят въведена забрана и единствено
пътният знак В26 въвежда забрана за движение със скорост, по-висока от
общата, установена в ЗДвП и писмо на ОПУ Хасково описващо пътните знаци
към датата на нарушението. Т.е. в случая не е налице неяснота относно вида
на знака. Конкретната стойност на въведеното ограничение е изводима от
данните, съдържащи се в ЕФ, както и от Схема № на пътните знаци в
процесния участък (лист 18 от делото), представена от ОПУ - Хасково.
И поради тези съображения наведеното от пъбномощника на
жалбоподателя възражение в тази насока в Писмената му становище ,съдът
намира за неоснователно.
11
Разстоянието от пътния знак до АТСС не е посочено в Протокола за
използване на АТСС, но Съдът възприема тази липса като несъществен и
неоказващ влияние върху констатациите, направени с контролния уред,
пропуск.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че
извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 91 км/ч с -3%
до приетата за установена скорост от 88 км/ч е в интерес на жалбоподателя Я.
Д., тъй като изключва неблагоприятни за нея последици от допустима грешка
на измерване с техническото средство № 656 (радар). Освен това така
извършеното редуциране на фактически измерената скорост е в съответствие с
основния принцип в административнонаказателното право наказание да се
налага само тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин. В
процесния случай обсъждането редуциране не води до промяна на правната
квалификация на нарушението.
По отношение на мястото на извършване на нарушението - същото е
посочено коректно с текстово описание и координатите, индивидуализиращи
точно определено място на извършване. От приложените доказателства, както
и от изготвения от полицейските служители Протокол, също се установява
точното място, на което е извършено нарушението, както и посоката на
движение, а така също датата и точният час, регистрационният номер на
автомобила, и останалите реквизити на акта; налице е и пълно описание на
нарушението. Иначе казано мястото на нарушението съвпада с мястото на
установяване на нарушението. Съгласно на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 година Протоколът по ал. 1 (използване на мобилно АТСС)
се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол
във време на движение с преносимо АТСС се отбелязва началото и края на
контролирания участък. Такъв Протокол по делото е представен, както вече бе
посочено. В действителност в същият липсва отбелязване на началото и края
на контролирания участък, но горното изискване Наредбата въвежда
единствено при контрол във време на движение, какъвто не е настоящият
случай. По делото има събрани достатъчно доказателства, от които може да се
направи обоснован извод, че са спазени изискванията на ЗДвП и на посочената
Наредба при използването на АТСС за контрол на скоростта - преносима
камера за контрол на скоростта TFR 1-М № 656.
За пълнота следва да се посочи, че посочването на второкласен път № 88
при км. 1+500, до разклона за село Мезек, община Свиленград, област
Хасково, е достатъчно за означаване на мястото на нарушението. Още повече,
че по делото е представена и заснетата снимка, на която освен автомобила, са
отразени локацията, включително с GPS координатите. Освен това следва да
се отбележи, че при използването на АТСС, контролният орган няма възможност да
променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на
нарушенията, установени и заснети с мобилно АТСС. Измерването и
регистрирането на скоростта, както и записа на доказателствения видеоматериал се
извършва напълно автоматично. В този смисъл координатите на мястото, където е
измерена, регистрирана и записана скоростта на движение на МПС не се вписват, а
се отпечатват автоматично с отпечатването на снимковия материал. В този смисъл
е Решение № 198 от 29.09.2021 година по КАНД № 538/2021 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова.
Разликата във фона на снимките на изображението на автомобила и на
използваното устройство, не водят до извод, че автомобилът е заснет на друго
място и по друго време, различно от установеното в Протокола за използване
на АТСС, тъй като снимките са направени от различно положение на
12
изобразявания в перспектива предмет, както и се установява силно умаляване
на отдалечените части. От друга страна от попълнените в Протокола за
използване на АТСС данни по несъмнен начин се потвърждават данните за
място за контрол, съответно началният и крайният час на работа, посока на
движение на контролираните МПС, при което в това отношение не се
констатират непълноти в съдържанието на Протокола. По делото е
представено статично изображение, на което освен автомобилът и неговият
регистрационен номер, са отразени локацията с GPS координати, датата и
часът на заснемане, заснетата скорост, както и е посочен идентифициращ
номер за използваното АТСС. Отбелязаните номера за първо и последно
статично изображение/видеозапис в Протокола имат съответствие с
автоматично посочения номер на представеното изображение, като на същото
се установява номера на АТСС, който също съвпада с посочения в Протокола.
Няма разминавания и в отбелязаната измерена скорост, ограничение и
превишение на скоростта, доколкото е отчетен и толеранс от 3 км/ч в полза на
жалбоподателя Д.а, както няма разминаване и при посоката на движение. В
този смисъл е и Решение от 29.01.2021 година по КАНД № 1130/2020 година
на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Павлина Господинова.
Видно от снимковия материал, който Съдът приема за надлежно
доказателство става ясно, че процесното МПС е категория В съгласно чл.
150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 година е въведено изискването при работа с временно
разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта, Протоколът по
ал. 1 на същата норма да се попълва за всяко място за контрол и да се
съпровожда със снимка на разположението на уреда. Като част от АНП по
делото е представен Протокол за използване на АТСС. Приложена е и снимка
на разположението на уреда на патрулния полицейски автомобил, с който се
извършва заснемането. Но дори и при липса на подобна снимка, Съдът би
възприел тази липса като несъществен и неоказващ влияние върху
констатациите, направени с контролния уред, пропуск. Липсата на снимка на
разположението на уреда за контрол на скоростта не накърнява правото на
защита на санкционираното лице. По делото има събрани достатъчно
доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че са спазени
изискванията на ЗДвП и на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година при
използването на АТСС за контрол на скоростта - мобилна камера за контрол на
скоростта TFR 1-М № 656. При установеното правилно и пълно попълване на
основните реквизити в Протокола за използване на АТСС, както и
представените снимки от клип, липсата на снимката на разположението на
АТСС не е от естество да внесе обосновано съмнение относно извършеното
нарушение. В този смисъл са и Решение № 43 от 19.02.2018 година на
Административен съд - Хасково по КАНД № 245/2017 година, докладчик
Съдията Росица Чиркалева-Иванова, Решение № 1075 от 13.01.2020 година на
Административен съд - Хасково по КАНД № 1284/2019 година, докладчик
Съдията Антоанета Митрушева, Решение от 29.01.2021 година по КАНД №
1036/2020 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията
Павлина Господинова.
Следва да се отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в
конкретика мобилното такова, не изисква непосредствена манипулация от
13
страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само
включване и изключване, физическото присъствие на контролния орган на
мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото
средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на
достоверността на отчитанията му.
На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи
е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, с която се уреждат
условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за
движение по пътищата. В чл. 2 от посочената Наредба се прави разграничение
между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 от същата гласи, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават ЕФ чрез използване на автоматизирана информационна система. В
следствие анализа на посочените нормативни разпоредби се налага извод, че
към процесния момент на нарушението на правилата за движение по
пътищата е било изцяло допустимо по закон да се установяват и санкционират
чрез издаване на ЕФ не само при използване на стационарни АТСС, а и
посредством мобилни АТСС за контрол.
В случая правилно е издаден процесният ЕФ в съответствие с
разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изречение първо от ЗДвП. ЕФ за санкциониране
на допуснато нарушение на ЗДвП може да бъде издаден, когато нарушението
бъде установено и заснето с мобилно АТСС, при условие, че са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, какъвто е и
настоящия случай.
За да се приеме деянието за довършено от обективна страна, не се
изисква настъпването на допълнителни вредни последици. Настъпването или
липсата на такива последици подлежи на преценка при индивидуализацията
на наказанието, ако такава възможност е предвидена и не е определящо само
по себе си за съставомерността му. Достатъчно е да е налице обективно
проявена дейност по управление на МПС със скорост над допустимата,
въведена с пътен знак, като доказателствата по делото биха затвърдили извода
за формалната съставомерност на деянието от обективна страна към датата,
посочена в санкционния акт. В конкретната хипотеза, доколкото
отговорността е ангажирана не на водача, не следва да бъдат обсъждани дали
са налице и други обстоятелства, стоящи извън формалната страна на въпроса
осъществени ли са обективните признаци от състава на нарушението, а
именно: тези обосноваващи, респ. изключващи субективния момент, тъй като
отговорността на законния представител (управителя) на дружеството -
собственик на МПС е обективна и безвиновна.
С оглед изложеното неоснователни са наведените в Жалбата възражения,
касаещи обективната и субективната страни на нарушението.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Няма спор по отношение собствеността на заснетото МПС и правилно е
приложена хипотезата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, според която когато
14
нарушението е извършено при управление на МПС - собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител, ако не посочи на кого е предоставил управлението на
МПС.
В конкретния случай скоростта е превишена с 28 км/ч (стойност,
получена след приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване
скоростта на движение), поради което за нарушението е приложима санкцията
по т. 3 от разпоредба на чл. 182, ал. 2 от ЗДвП/действаща към датата на
нарушението и и здаването на ЕФ/. Последната предвижда за превишаване на
разрешената максимална скорост във фиксирано допустим размер точно
фиксирано по размер наказание „Глоба” от 100 лв., изключващо
възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Така наложеното с обжалвания ЕФ наказание Съдът намира за правилно с
оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание - да предупреди и превъзпита жалбоподателя
към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху гражданите.
Процесното административно нарушение не разкрива пред настоящия
Съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Касае се за формално
нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент се отчита и се
цени характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната
простъпка - административнонаказателна, с оглед сферата на отношенията,
ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на
публичните интереси, тъй като се касае за правила за движение по пътищата.
Според Съда, процесното нарушение, по начин на извършване, време, място и
фактическа обстановка, не се отличава с липса на обществена опасност или с
незначителна обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на
административни нарушения от този вид, поради което липсват каквито и да е
основания за квалифицирането му като „маловажен случай” по смисъла на чл.
28 от ЗАНН. Липсата на изявление в ЕФ относно наличието или не на
основания за прилагането на чл. 28, вр.§ 1, т. 4 от ДР на ЗАНН не съставлява
процесуално нарушение, като отново следва да се посочи, че съдържанието на
ЕФ е лимитативно уредено в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради което правилата
на ЗАНН относно съдържанието на НП са неотносими, респ. наказващият
орган няма задължението да изложи мотиви относно приложението на т.нар.
„маловажен случай” по ЗАНН (в този смисъл е и Решение от 29.12.2020
година по КАНД № 965/2020 година на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Антоанета Митрушева).
Предвид изложеното по – горе съдът приема, че обжалваният електронен
фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден като такъв.
Във връзка с възраженията на въззивника за допуснати съществени
процесуални нарушения, изразяващи се в различия що се отнася до наложена
глоба на връчения ЕФ и приложения по АНПр,тъй като наложената глоба
15
освен в лева, на единия екземпляр била посочена и стойност в евро,следва да
се посочи,че изписването на глобата в скоби нейната равностойност в евро ,по
никакъв начина не нарушава правота на санкционираното лице да разбере в
какво е обвинени ,за да организара адекватно защитата си ,а още по малко не
съставлява нарушение относно наложена санкция.
Що се отнася до възраженията с които се оспорва справката предоставена
от АПИ, приложената снимка към ЕФ, Протокол за използване на ТУ ,снимка
към ЕФ ,както и годността на ТУ ,следва да се посочи,че съдът е изложил
мотиви по горе,а що се отнася до възражението ,че с процесното ТУ с което
било заснето нарушението било след кръстовище,като излага доводи за
несъставомерност на нарушението,съобразно чл.68 от Наредба №РД-02-21-1
от 23.11.2023 за сигнализация на пътищата с пътни знаци,в резюме скоростта
е била заснета след зоната на действие на пътен знак В26 не се споделя от
настоящият съдебен състав,за което е изложил мотиви по горе,а що се отнася
до доводът ,че пътят по който се движел жалбоподателя в нарушение на
чл.86,ал.2 от Наредба №18/2001г. скорстта от 90км/ч, с пътен знак В26 се
намаляла на 60км/ч., която разлика от 30км/ч била забранена от закона, тъй
като била предпоставка за настъпване на ПТП,следва да се посочи,че
поставянето на пътните знаци не е в компетенцията на АНО и неспазването на
горецитираната разпоредба по никакъв начин,не освобождава жалбоподателя
да спазва пътната, маркировка,знаци и т.н.,то тяхното премахване по
съответния за това ред.
По разноските:
В предвид изхода на делото,разноски не се дължат на жалбоподателя,а
от страна на АНО не се претендират такива.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.9 вр. с ал.2,т.5 от
ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилен и законосъобразен Електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение установено с автоматизирано техническо
средство или система Серия К №8537517 на ОД на МВР - Хасково, с който на
Я. А. Д. с ЕГН ********** с адрес гр.****************** – законен
представител на фирма „АН ИНДЪСТРИ“ЕООД с ЕИК ********* с адрес
и седалище на управление: гр.****************** на основание чл. 189, ал.4,
вр. чл.182, ал.2,т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание "ГЛОБА"
в размер на 100 лв., за извършено нарушение по чл. 21, ал.2 във вр.с ал.1 от
ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
16
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
17