Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
Варна, …………………2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично
заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена
Петкова
ЧЛЕНОВЕ:
Татяна Макариева
мл.с. Никола Дойчев
при секретар Галина Славова
като разгледа докладваното от мл.съдия Дойчев
в.гр. дело № 2754 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
подадена въззивна жалба с вх. № 74328/13.11.2018г. по описа на регистратурата
на Районен съд-гр. Варна от Г.Д.Г. срещу решение № 4279/26.10.2018г. по гр.д. №
3487/2018г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 439 от ГПК за приемане
за установено в отношенията между страните, че Г.Д.Г. не дължи на А.Г.Г.,
действаща чрез нейната майка и законен представител Д.В.Д., главница в общ
размер от 3572,00 лв. за периода от м.юли 2014г. до м.октомври 2016г.
включително и за м.януари 2018г. и м.февруари 2018г., както и лихва в общ
размер от 693,32 лв. за периода от падежа на месечните издръжки до
07.03.2018г., представляващи задължения на ищеца по изпълнително дело №
20178950401913 по описа на ЧСИ Людмил Станев, с рег.№ 895, с район на действие
– Окръжен съд Варна, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по
гр.д. № 15089/2013 г. по описа на Варненския районен съд- XIX състав.
Във въззивната жалба се твърди, че
решението на първоинстанционния съд е неправилно, поради нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразява
несъгласие и оспорва изводите на районната инстанция, че не е установено по
безспорен начин, че ищецът е живял съвместно с ответницата и че са отглеждали
заедно детето А.; че детето през процесния период не е живяло изцяло във Вълчи
дол; че не се установява пощенските записи да са получени от ответницата и че
разходите за лечение и пътуване не съставлява изпълнение на задължението за
заплащане на издръзка.
Твърди се, че горните изводи на
районния съд не се подкрепят от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, като същевременно съдът не е обсъдил последните след поотделна и съвкупна
преценка. В тази връзка се посочва, че от показанията на св. Г. се установява,
че двамата родители са живели заедно в гр. Вълчи дол, от месец септември 2014г.
до края на м. март 2015г., а след това са живели съвместно в гр. Варна до
началото на м.октомври 2015г. Счита, че неправилно съдът е кредитирал изцяло
показанията на св. К. Д. (майка на ответницата), която нямала преки впечатления
за отношенията между страните по делото, тъй като от 2011г. работи във Франция,
връща се рядко в България.
На следващо място, се посочва, че
съдът неправилно е приел, че изпратените пощенски записи не са получени от
ответницата, като се заявява, че дори и да не са получени, то това не означава,
че задълженията да дава издръжка не е изпълнявал задължението си след като
липсват доказателства, че сумите по изпратените пощенски записи са върнати
обратно на подателя. Навеждат се твърдения за нарушение на съдопроизводствените
правила, тъй като ВРС не е указал на ищеца да представи доказателства дали
пощенските записи са получени от ответницата или не, и причините за
неполучаването.
Оспорва се и заключението на ВРС,
че разходите за лечение и пътуване не съставляват изпълнение на задължението за
заплащане на издръжка, както и че съдът не е взел предвид, че ищецът е заплащал
и разходи за посещаваното от детето детско заведение.
Формулиран е петутим за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на ново такова, с което исковата
претенция да бъде уважена, ведно с направените по делото разноски за всички
инстанции. Отправени са доказателствени искания.
В срока по чл. 263 от ГПК не е
депозиран писмен отговор от въззиваемата страна. Не е подаден и отговор от
контролиращата страна ДСП-гр. Варна.
В открито съдебно заседание
процесуалният представител на въззивника поддържа въззивната жалба. Моли същата да бъде уважена, респ. решението да бъде отменено. Претендира
разноски. Въззиваемата страна не се явява и не се представлява. Контролиращата
страна ДСП-гр. Варна не се явява и не се представлява.
По така предявените искове,
страните навеждат следните твърдения:
Г.Д.Г. твърди, че не дължи
издръжка в полза на неговото дете А. в общ размер на 3 572.00 лева
главница и лихва в общ размер на 693.32 лева за периода от м. юли 2014г. до
31.10.2016г. и за периода от 01.01.2018г. до 28.02.2018г., тъй като е погасил
задължението си за издръжка по-различни
начини както следва: от 07.2014г. до 09.2014г. – чрез
пощенски записи от 03.07.2014г., 06.08.2014г., 01.09.2014г.; от 10.2014г. до 09.2015г. – чрез
съвместното живеене на Г. с детето А.; от
10.2015г. до 11.2015г. – чрез заплащането от Г. на сумата от 240.00 лева на
11.05.2016г. за престоя на детето А. в болнично заведение; от 12.2015г. до 01.2016г. – чрез пощенски записи от 05.12.2015г.,
07.01.2016г.; от 02.2016г. до 05.2016г.
– чрез съвместно живеене на страните през по-голямата част от този период и
чрез заплащането на 400.00 лева за детска градина на 28.12.2017г.; от 06.2016г. до 08.2016г.- чрез
заплащането на самолетни билети в размер на 460.00 лева за пътуването на
майката и детето от Ница до Букурещ; от
09.2016г. до 10.2016г. – чрез съвместното живеене на страните; от 01.2018г. до 02.2018г. - чрез платежно нареждане от 06.02.2018г. на
сумата от 240.00 лева.
Процесуалният представител на
детето А.Г.Г., упълномощен от законния представител на детето - неговата майка Д.Д., оспорва исковата
претенция. Оспорва обстоятелството, че след раздялата им страните са
съжителствали заедно, както и че ищецът е полагал необходимите грижи за детето.
Посочва, че никога не е получавала плащане, което да представлява месечна
издръжка и че пощенските записи не са реално получени. Плащането на самолетните
билети, намира за неотносимо по спора, а плащанията за лечение в болницата на
детето А., такса детска ясла, не можело да се отъждествява с плащане на
присъдена издръжка,, нито да подмени задължението за издръжка. Отделно от това
се оспорва плащането им.
ВОС като съобрази доводите във въззивната жалба на основание чл. 269 от ГПК и събраните пред първоинстанционния съд доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
От съвместното си съжителство Г.Д.Г.
и Д.В.Д. имат две деца – А.Г.Г., родена на ***г. и Д. Г.Г., роден на ***г.
Съгласно споразумение от
04.06.2014г. по гр.д. № 15089/2013г. на ВРС и изпълнителен лист (л.11), Г.Д.Г.
е бил осъден да заплаща в полза на детето А.Г.Г. чрез нейната майка Д.В.Д.,
месечна издръжка в размер на 120.00 лева с падеж до 5-то число на текущия
месец, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от
влизане в сила на решението – 12.06.2014г. до настъпване на причина за
прекратяване или изменяне на издръжката, на основание чл. 143 от СК.
Г.Д.Г. е подал три пощенски записа
в Пощенска станция - Варна с получател Д.Д., както следва: 1) на 03.07.2014г.
за сумата от 120.00 лева; на 06.08.2014г. – сумата от 120.00 лева и на 3)
01.09.2014г. – сумата от 120.00 лева, за което е издадено удостоверение от
Пощенска станция – Варна (л. 14). Отделно от това, Г.Д.Г. е подал пощенски
записи на 01.12.2015г., 07.01.2016г. (л.16) и 23.11.2016г. и 05.12.2016г.
(л.17).
По делото е представена служебна
бележка от 22.11.2016г. от детска градина „Здравец“ (л.13) в гр. Вълчи дол, в
уверение на това, че детето А. Г. е посещавала яслена група в това детско
заведение от м.октомври 2014г. до м. септември 2015г. В тази връзка са
представени и приходни квитанции (л.24-26) за заплащане на таксата за ясла.
Видно от писмения отговор на
СБАЛДБ „Д-р Лисичкова“ ЕООД – Варна, детето А.Г.Г. е била хоспитализирана в
това лечебно заведение. За извършеното лечение е била заплатена сумата от
240.00 лева с ПКО № 21166/11.05.2016г (л.15).
Представен е също така касов бон
от 28.12.2017г.за заплатена такса в размер на 400.00 лева в полза на ЧДГ „Аз
съм българче“ ЕООД в гр. Варна, както и квитанция № 693/15.01.2018г. за
заплатени самолетни билети от Д. Д. в размер на 460.00 лева за Д.Д. и детето А.
Г. за полет от гр. Ница, Република Франция до Букурещ, Република Румъния.
Г.Д.Г. е заплатил с преводно
нареждане от 06.02.2018г. сумата от 240.00 лева в полза на ЧСИ Л. С., като в
основанието за нареждането е посочил дължима издръжка за месец януари и
февруари 2018г.
По делото се установява, че Д.В.Д.,
в качеството й на майка и законен представител на детето А.Г.Г. е образувала
първоначално на 11.11.2016г. изпълнително дело № 2051/2016г. по описа на държавен
съдебен изпълнител в СИС към ВРС (л.10), за което Г.Г. е получил покана за
доброволно изпълнение с изх. № 56797/15.11.2016г. Впоследствие делото е
било прехвърлено на ЧСИ Л. С., който е
образувал изпълнително дело на 04.12.2017г. под № 20178950401913. Съдебният
изпълнител е уведомил длъжника Г. за прехвърленото изпълнително дело (л.12).
В изготвената от ЧСИ сметка за
размера на дълга изх. № 3202/07.03.2018г., към 07.03.2018г. задължението на
ищеца за главница и лихва за исковия период е в общ размер на 3572.00 лева главница
и 832.86 лева за лихва за забава (л.27), както следва:
Главница в размер на 92.00 лева
със законната лихва в размер на 34.30 лева за периода от 05.07.2014г. до 07.03.2018г.;
Главница в размер на 120.00 лева
със законната лихва в размер на 43.70 лева за периода от 05.08.2014г. до 07.03.2018г.;
Главница в размер на 120.00 лева
със законната лихва в размер на 42.67 лева за периода от 05.09.2014г. до 07.03.2018г.;
Главница в размер на 120.00 лева
със законната лихва в размер на 41.66 лева за периода от 05.10.2014г. до 07.03.2018г.;
Главница в размер на 120.00 лева
със законната лихва в размер на 40.63 лева за периода от 05.11.2014г. до 07.03.2018г.;
Главница в размер на 120.00 лева
със законната лихва в размер на 39.62 лева за периода от 05.12.2014г. до 07.03.2018г.;
Главница в размер на 120.00 лева
със законната лихва в размер на 38.59 лева за периода от 05.01.2015г. до 07.03.2018г.;
Главница в размер на 120.00 лева
със законната лихва в размер на 37.55 лева за периода от 05.02.2015г. до 07.03.2018г.;
Главница в размер на 120.00 лева
със законната лихва в размер на 36.62 лева за периода от 05.03.2015г. до 07.03.2018г.;
Главница в размер на 120.00 лева
със законната лихва в размер на 35.58 лева за периода от 05.04.2015г. до 07.03.2018г.;
Главница в размер на 120.00 лева
със законната лихва в размер на 34.58 лева за периода от 05.05.2015г. до 07.03.2018г.;
Главница в размер на 120.00 лева
със законната лихва в размер на 33.55 лева за периода от 05.06.2015г. до 07.03.2018г.;
Главница в размер на 120.00 лева
със законната лихва в размер на 32.54 лева за периода от 05.07.2015г. до 07.03.2018г.;
Главница в размер на 120.00 лева
със законната лихва в размер на 31.51 лева за периода от 05.08.2015г. до 07.03.2018г.;
Главница в размер на 120.00 лева
със законната лихва в размер на 30.47 лева за периода от 05.09.2015г. до 07.03.2018г.;
Главница в размер на 120.00 лева
със законната лихва в размер на 29.47 лева за периода от 05.10.2015г. до 07.03.2018г.;
Главница в размер на 120.00 лева
със законната лихва в размер на 28.43 лева за периода от 05.11.2015г. до 07.03.2018г.;
Главница в размер на 120.00 лева
със законната лихва в размер на 27.43 лева за периода от 05.12.2015г. до 07.03.2018г.;
Главница в размер на 120.00 лева
със законната лихва в размер на 26.40 лева за периода от 05.01.2016г. до 07.03.2018г.;
Главница в размер на 120.00 лева
със законната лихва в размер на 25.36 лева за периода от 05.02.2016г. до 07.03.2018г.;
Главница в размер на 120.00 лева
със законната лихва в размер на 24.40 лева за периода от 05.03.2016г. до 07.03.2018г.;
Главница в размер на 120.00 лева
със законната лихва в размер на 23.36 лева за периода от 05.04.2016г. до 07.03.2018г.;
Главница в размер на 120.00 лева
със законната лихва в размер на 22.36 лева за периода от 05.05.2016г. до 07.03.2018г.;
Главница в размер на 120.00 лева
със законната лихва в размер на 21.33 лева за периода от 05.06.2016г. до 07.03.2018г.;
Главница в размер на 120.00 лева
със законната лихва в размер на 20.33 лева за периода от 05.07.2016г. до 07.03.2018г.;
Главница в размер на 120.00 лева
със законната лихва в размер на 19.30 лева за периода от 05.08.2016г. до 07.03.2018г.;
Главница в размер на 120.00 лева
със законната лихва в размер на 18.26 лева за периода от 05.09.2016г. до 07.03.2018г.;
Главница в размер на 120.00 лева
със законната лихва в размер на 17.26 лева за периода от 05.10.2016г. до 07.03.2018г.;
Главница в размер на 120.00 лева
със законната лихва в размер на 2.03 лева за периода от 05.01.2018г. до 07.03.2018г.;
Главница в размер на 120.00 лева
със законната лихва в размер на 1.00 лева за периода от 05.02.2018г. до 07.03.2018г.;
По делото е приета
съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че издръжката за периода
от 05.07.2014г. до 05.02.2018г. е в общ размер на 3572.00 лева, а лихвата за
забава върху всяка една главница до датата на подаване на исковата молба на
07.03.2018г. е в размер на 866.11 лева (л.100).
По делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетели.
Свидетелят Г. е близка приятелка
на Д. и Д. – майката и бащата на въззивника Г.Г.. Познава, както детето А.,
така и родителите му – Г. и Д.. Посочва, че те заживели в жилището на
родителите на Г. в гр. Вълчи дол от месец септември 2014г. По време на тяхното
съжителство, Д. забременяла с второто им
дете, като останали да живеят в гр. Вълчи дол до края на месец март 2015г.
Посочва, че през този период детето А. е посещавало детска ясла в гр. Вълчи дол
и за него са се грижели, както Г., така и родителите му – Д. и Д., включително
родителите на Д. – дядо Г. и леля К.. След раждането на второто им дете Димен
през април 2014г., страните се преместили да живеят в гр. Варна в жилището на
родителите на Г.,***, което продължило до октомври 2015г. Свидетелката посочва,
че знае за преместването в гр. Варна, тъй като често е пътувала с Д. до гр.
Варна по работа, и е ходила с нея в жилището на ул. „Мир“. Св. Г.заявява, че
след октомври на 2015г. Г. и Д. са се
събирали да живеят заедно по седмица и
пак са се разделяли. Св. Г. посочва, че майката на Д. работи в гр. Ница,
Франция и че се прибира в България два пъти в годината. Д. заминала с децата
декември месец 2017г. при майка си във Франция, като на връщане кацнали на
летището в гр. Букурещ, Румъния и били прибрани от Д.-бащата на Г., но не е
сигурна от кого са били платени самолетните билети за полета от Франция до
Румъния. На следващо място, свидетелят посочва, че децата А. и Д. се разболели
през месец май 2018г., за което била заплатена сумата от 400.00 лева от
въззивника за хоспитализацията им. Разказва за случай, при който майката на Г.
изпратила пари по пощата за издръжка, но парите на били получени дълго време,
поради което се наложило да й ги връщат обратно.
По делото е проведен и разпит на К.
Д.Д. – майка на Д.Д.. Посочва, че работи във Франция от 2011г вкл. към
настоящия момент, като се прибира в България за по седмица – две. Потвърждава,
че декември 2017г дъщеря й Д. й дошла на гости, като финансовите средства били
осигурени от родителите на Г.. Заявява, че Г. и Д. са живеели в гр. Вълчи дол
около месец след раждането на А. през 2012г. Не отрича, че А. е ходила на ясла
в гр. Вълчи дол. Изразява мнение, че Г. и Д. за периода от 2014г., 2015г.,
2016г. никога не са били семейство, тъй като не са живеели постоянно заедно с
детето, а единствено са се събирали за по два-три дена в апартамента на Г. ***
или в нейния апартамент. Всеки един от тях живеел на различни места – Г. ***, а
Д. се грижела за А. – в апартамента си в гр. Варна. След раждането на детето Д.
на 15.04.2015г са заживели заедно за седмица в апартамента на ул. Мир в гр.
Варна, като след това била изгонена от Г.. Свидетелят заявява, че след
осъждането на въззивника да заплаща издръжка, са налице единични случаи на
заплащането й. Посочва, че страните по
делото са съжителствали в жилището в гр. Варна, на ул. „Мир“, като не
конкретизира период. Свидетелят посочва,
че въззивникът не е работил и няма как да е помагал финансово – средствата за
отглеждане на А. били осигурявани от родителите му. Разходите по заплащане на
лечението на децата в лечебно заведение били покрити също от родителите му.
Свидетелят посочва, че са били изпращани пощенски записи от Г. до Д. за
издръжка детето А., но парите били на майка му.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
От значение за отрицателния установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, предвиден като средство за защита на длъжника срещу
материално незаконосъобразно принудително изпълнение по висящ изпълнителен процес, са само
новонастъпили факти след постановяване на изпълнителното основание, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа
на който е образувано изпълнителното дело. В случая въззивникът твърди, че не дължи част от претендираната в изпълнителния процес издръжка в размер
на 5492.00 лева и лихва в размер на
995.63 лева, а именно:
1) издръжка в размер на 3 572.00 лева главница за периода от м. юли 2014г.
до 31.10.2016г. и за периода от 01.01.2018г. до 28.02.2018г, както и 2) лихва
за забава в общ размер на 693.32 лева върху всяка една главница до 07.03.2018г.
По отношение на задълженията за издръжка за периода юли, август,
септември 2014г. и за декември 2015г. и януари 2016г., за които се твърди, че са
погасени чрез пощенски записи:
Чл. 38 ал. 1 т. 4 от Закона за
пощенските услуги сочи, че пощенският паричен превод представлява неуниверсална
пощенска услуга. Представените по делото служебни бонове за подадени пощенски
записи от 03.07.2014г., 06.08.2014г., 01.09.2014г., 05.12.2015г., 07.01.2016г установяват
само наличие на възникнало облигационно правоотношение между въззивника и „Български
пощи“ ЕАД във връзка с възлагане на извършване на услуга по чл.38 ал.1 т.4 ЗПУ.
Не се установява обаче по делото фактът, че „Български пощи“ ЕАД е изпълнила
задължението си по договора, тъй като няма приложена разписка, от която да се
установява, че наредените от Г.Г. суми са фактически изплатени. Приложените
писмени доказателства установяват само, че въззивникът чрез Български пощи“ ЕАД
е изпратил определени суми на Д., в качеството й на законен представител на
малолетната А.. Дали обаче същите са били получени не се доказа. Няма и данни
дали след нареждането на сумите същите не са били оттеглени от въззивника,
каквато опция съществува. Няма и данни дали услугата не е извършена поради
непотърсване на сумата от страна на получателя и дали същата не е съхранявана в
съответното хранилище с оглед възможността да бъде получена в тригодишен срок
от подателя или от получателя, каквато възможност дава ЗПУ. В тази връзка, свидетелят
Снежана Гочева разказва именно за случай, при който издръжката е била пратена
по пощата, но парите не са били получени дълго време, поради което се е
наложило да бъдат върнати обратно.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че с пощенските записи от 03.07.2014г., 06.08.2014г., 01.09.2014г.,
05.12.2015г., 07.01.2016г., не са
погасени задълженията на въззивника за заплащане на издръжка за месеците
юли, август и септември 2014г. и декември 2015г. и януари 2016г., доколкото по
делото няма представени писмени доказателства, че тези суми са реално получени
от майката Д., в качеството й на законен представител на малолетната А..
По отношение на задълженията за издръжка за периода от 10.2014г. до
09.2015г., за които се твърди, че са погасени чрез предоставяне на издръжката в
натура в резултат на съвместното живеене на страните:
Практиката приема, че когато
детето и родителят живеят съвместно, издръжката може да се предоставя и в натура. В случаите, когато
този родител е полагал за детето дължимите грижи, включително като му е
предоставял необходимите средства за задоволяване на потребностите му,
задължението му за издръжка следва да се счита изпълнено, респективно правото
на такава на детето следва да се счита погасено чрез предоставянето й – в този
смисъл решение № 134 от 25.06.2012г. по гр.д. № 90/2012г. ВКС.
Съдът основава своите фактически и
правни изводи изцяло на показанията на свидетеля Г., доколкото същите
кореспондират с останалите писмени доказателства по делото, както и предвид
липсата на каквито и да е данни за наличие на заинтересованост на св. Г. от
изхода на делото, с оглед липсата й на роднинска връзка със страните. На
следващо място, Св. Г. живее в гр. Вълчи дол в близост до къщата на родителите
на Г., поради което има преки впечатления относно релевантните за спора факти.
От показанията на Г. се
установява, че А. е живяла в периода от 10.2014г. до 03.2015г., с майка си и
баща си в гр. Вълчи дол, включително с баба си и дядо си – Д. и Д.. Този факт
се подкрепя от представената служебна бележка, в която е посочено, че за
периода от м. октомври 2014г. до септември 2015г. А. Г. е посещавала яслена
група в ЧДГ „Здравец“ в гр. Вълчи дол. Следователно щом детето е посещавало
детска ясла в гр. Вълчи дол, то е логично да е живяло в този град в дома на баща си и неговите
родители. В тази връзка Св. Г. посочва, че е виждала как въззивникът води А. на
детска ясла с лек автомобил. Индиция, че Г. и Д. са живеели заедно с детето си А.
в гр. Вълчи дол за периода от м.септември 2014г. до м. март 2015г е и
обстоятелството, че от съвместното си съжителство през този период имат второ
дете, родено през април месец 2015г.
От свидетеля Г. се установява още,
че след раждането на второто дете Д. през м.парил 2015г., Г. и Д. са се
преместили, заедно с А. и новороденото им дете в жилището на ул. „Мир“, гр.
Варна, за периода до септември 2015г., включително. През този период родителите
на Г. са посещавали жилището в гр. Варна и са задоволявали потребностите на
детето, като са предоставяли памперси, сухо мляко и други хранителни продукти.
В тази част показанията св. Г. кореспондират с представената служебната
бележка, издадена от ДГ „Здравец“ в гр. Вълчи дол, от която е видно, че А.
почти не е посещавала след 04.2015г. до 08.2015г., детска ясла в гр. Вълчи дол
(по един ден).
Горните изводи се подкрепят и от
показанията на св. Д., в частта в която заявява, че детето е било записано на
ясла в гр. Вълчи дол и че родителите на Г. са помагали в отглеждането на детето
А.. Съдът не кредитира, обаче показанията й в останалите части, че поради
липсата на работа Г. не е имал никакви доходи; че за периода 2014г. и 2015г., Г.
и Д. са живеели заедно за по няколко дни и после отново се разделяли, както и че
през този период А. е била отглеждана от дъщеря й Д. в нейния апартамент в гр.
Варна. Причините за това са, че свидетелката живее предимно във Франция от
2011г. и няма преки наблюдения, като същевременно нейните показания се опровергават
от останалите писмени доказателства по делото, вкл. с оглед близките родствени
отношения с Д.Д.. Дори и да се възприемат показанията на св. Д., че
въззивникът, поради липсата на работа не е имал никакви доходи,
обстоятелството, че родителите на Г. са помагали в отглеждането на А. и са
предоставяли необходимите средства за задоволяване на потребностите му, има за
последицата погасяване на задължението на Г. за заплащане на издръжка, защото
задължението за заплащане на парична издръжка не е с оглед на личността на
длъжника.
Ето защо следва да се приеме, че
докато А. е живяла в гр. Вълчи дол при въззивника и неговите родители за
периода от 10.2014г. до 03.2015г., и след това в гр. Варна до 10.2015г. в дома
на родителите на Г., всички са полагали необходимите грижи за нея и са
осигурявали необходимите средства за задоволяване на потребностите й, поради
което задължението за издръжка на въззивника следва да се счита за погасено за
този период. Да се приеме противното, би означавало родителят да престира два
пъти едно и също задължение.
По отношение на задълженията за издръжка за октомври и ноември 2015г., от
февруари до октомври 2016г, погасени чрез заплатените разходи за лечение на А.
в размер на 240.00 лева; заплащането на сумата от 400.00 лева за детска градина,
вкл. чрез съвместното съжителство на страните:
На първо място, по делото се
установи, че разходите за самолетни билети не са били заплатени от въззивника,
а от родителите му - видно от представената квитанция за получена сума (л. 19)
за самолетни билети и от показанията на св. Д., които съдът кредитира в тази
част. Съдът приема, че същите са били извършени с дарствено намерение от тяхна
страна в качеството им на роднини на детето А.. В тази връзка въззивникът не
може да претендира погасяване на задължението си за издръжка с направени разходи
от трети лица.
На второ място, сумите за лечение на
А. и за такса за детска градина са по повод покриването на други допълнителни
(извънредни и обичайни) нужди на детето, които стоят извън задължението на
въззивника за издръжка. Съдът намира, че тези разходи са заплатени от въззивника
с дарствена цел в изпълнение на един свой нраствен бащински дълг, доколкото по
делото няма данни за съществуваща уговорка, че тези покрити разноски на детето са
именно в изпълнение на задължението на въззивника за издръжка. Освен това, прихващане
срещу вземане за издръжка е недопустимо, съгласно разпоредбата на чл. 148 от СК. Недопустимо е по смисъла на тази норма ищецът да иска да извърши едно
своеобразно "прихващане" между сумите, дадени от него и ежемесечното
си задължение да плаща издръжка от 120.00 лева, която следва да бъде
отбелязано, че е под минимума съобразно член 142, алинея 2 от СК.
Изплащането в размера на
постановената с влязло в сила съдебно решение ежемесечна издръжка за дете не
може да зависи от конкретната преценка на дължащия издръжка, нито от житейските
му схващания, че щом е поел част от извънредните разходи на детето, то той
следва да се освободи от ежемесечното си задължението си за издръжка.
Не е ясно също така, заплащането
на тези 400.00 лева за детска градина на 28.12.2017г. дали са за бъдещ период
или минал такъв – в последния случай няма данни за кой точно минал период са
заплатени и дали съвпада с процесния период на недължимост на издръжката. Отделно
от това, таксата за детска градина е заплатена след образуване на
изпълнителното дело № 1913/2017г. по описа на ЧСИ Л. С., което е допълнителна
индиция, че няма връзка със задължението за издръжка, предмет на принудително
събиране.
И не на последно място, за периода
след 09.2015г., не се събраха достатъчно доказателства, от които да се установи
пълно и главно, че Г. е живял съвместно с детето А. за определен продължителен
период от време. През този период не са били създадени стабилни семейни
взаимоотношения, доколкото и двете групи свидетелски показания са еднопосочни,
че след 10.2015г. Г. и Д. са се събирали и разделяли многократно, поради което
в тази част исковата претенция също остава недоказана.
По отношение на задълженията за издръжка за месеците януари и февруари
2018г. погасени чрез платежно нареждане от 06.02.2018г. със сумата от 240.00
лева:
С платежното нареждане от
06.02.2018г. (л.23), с което е преведена сумата от 240.00 лева по сметка на ЧСИ
Л. С., следва да се приеме, че е погасено задължението на Г.Г. за издръжка за месеците
януари и февруари 2018г, доколкото издръжката за тези месеци е включена в
издадената от съдебния изпълнител сметка за размера дълга и същата е предмет на
принудително събиране по изпълнителното дело.
В обобщение
на всичко гореизложено, следва да се приеме, че Г.Г. е изпълнил задължението
си за издръжка за
периода от 10.2014г. до 09.2015г, поради предоставянето на
необходимите средства, включително в натура за задоволяване на потребностите на детето А., както и за месеците януари и февруари 2018г,
поради заплащането им по сметка на ЧСИ. В останалата част исковата претенция е
неоснователна и следва да се отхвърли.
Предвид
различните правни изводи, до които достига настоящата инстанция, решението на
първоинстанционния съд следва да бъде отменено частично, като бъде прието за
установено, че Г.Г. не дължи сумата от 1652.00 лева месечна издръжка за периода
10.2014г. до 09.2015г, включително за м.януари и м.февруари 2018г., както и
лихва за забава върху всяка една главница до 07.03.2018г. в общ размер на 435.93
лева, както следва:
Главница в
размер на 120.00 лева за месец октомври 2014г., ведно със законната лихва в
размер на 41.66 лева за периода от 05.10.2014г. до 07.03.2018г.;
Главница в
размер на 120.00 лева за месец ноември 2014г,, ведно със законната лихва в
размер на 40.63 лева за периода от 05.11.2014г. до 07.03.2018г.;
Главница в
размер на 120.00 лева за месец декември 2014г., ведно със законната лихва в
размер на 39.62 лева за периода от 05.12.2014г. до 07.03.2018г.;
Главница в
размер на 120.00 лева за месец януари 2015г., ведно със законната лихва в
размер на 38.59 лева за периода от 05.01.2015г. до 07.03.2018г.;
Главница в
размер на 120.00 лева за месец февруари 2015г., ведно със законната лихва в
размер на 37.55 лева за периода от 05.02.2015г. до 07.03.2018г.;
Главница в
размер на 120.00 лева за месец март 2015г., ведно със законната лихва в размер
на 36.62 лева за периода от 05.03.2015г. до 07.03.2018г.;
Главница в
размер на 120.00 лева за месец април 2015г., ведно със законната лихва в размер
на 35.58 лева за периода от 05.04.2015г. до 07.03.2018г.;
Главница в
размер на 120.00 лева за месец май 2015г., ведно със законната лихва в размер
на 34.58 лева за периода от 05.05.2015г. до 07.03.2018г.;
Главница в
размер на 120.00 лева за месец юни 2015г., ведно със законната лихва в размер
на 33.55 лева за периода от 05.06.2015г. до 07.03.2018г.;
Главница в
размер на 120.00 лева за месец юли 2015г., ведно със законната лихва в размер
на 32.54 лева за периода от 05.07.2015г. до 07.03.2018г.;
Главница в
размер на 120.00 лева за месец август 2015г., ведно със законната лихва в
размер на 31.51 лева за периода от 05.08.2015г. до 07.03.2018г.;
Главница в
размер на 92.00 лева за месец септември 2015г., ведно със законната лихва в
размер на 30.47 лева за периода от 05.09.2015г. до 07.03.2018г
Главница в
размер на 120.00 лева за месец януари 2018г., ведно със законната лихва в
размер на 2.03 лева за периода от 05.01.2018г. до 07.03.2018г.;
Главница в
размер на 120.00 лева за месец февруари 2018г., ведно със законната лихва в
размер на 1.00 лева за периода от 05.02.2018г. до 07.03.2018г.;
В останалите
отхвърлителни части, решението на районния съд следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода на спора, съдът следва да се произнесе
по разноските в настоящата инстанция и да ревизира решението на ВРС в частта за
разноските.
Пред районната инстанция, в полза на въззивника следва
да бъдат присъдени 467.42 лева разноски съответно на уважената част от исковата
претенция, а в полза на въззиваемата страна – 306.29 лева, съответно на
отхвърлената част от иска.
Пред въззивната инстанция, поради частичната
основателност на жалбата, от сторените 96.44 лева разноски за държавна такса, в
полза на въззивника следва да бъдат присъдени 47.20 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 4279/26.10.2018г. по гр.д. № 3487/2018г. по описа на ВРС, в частта, в която е
отхвърлен като неоснователен иска с правно основание чл. 439 от ГПК на Г.Д.Г. с
ЕГН:********** срещу А.Г.Г. с ЕГН: **********, действаща
чрез нейната майка и законен представител Д.В.Д., ЕГН **********, за признаване за установено, че Г.Д.Г. не
дължи на А.Г.Г. сумата от 1652.00 лева, представляваща издръжка за периода от 10.2014г.
до 09.2015г., включително за януари и февруари 2018г., както и лихва за забава в
общ размер на 435.93 лева за периода от падежа на всяка една месечна главница
до 07.03.2017г., представляващи
задължения на Г.Д.Г. по изпълнително дело № 20178950401913 по описа на ЧСИ Л. С.
рег.№ 895, с район на действие – Окръжен съд Варна, образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 15089/2013 г. по описа на Варненския
районен съд- XIX състав.
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните на основание чл. 439 от ГПК, че Г.Д.Г. с ЕГН:********** не дължи на А.Г.Г. с ЕГН: **********, действаща чрез нейната майка и законен
представител Д.В.Д., ЕГН **********, сумата от 1652.00 (хиляда шестстотин петдесет
и два) лева издръжка за периода от 10.2014г. до 09.2015г., включително за
януари и февруари 2018г., както и лихва за забава в общ размер на 435.93 (четиристотин
тридесет и пет лева и деветдесет и три стотинки) лева върху всяка една месечна главница
до 07.03.2017г., както следва:
Главница в размер на 120.00 лева за
месец октомври 2014г., ведно със законната лихва в размер на 41.66 лева за периода
от 05.10.2014г. до 07.03.2018г.;
Главница в размер на 120.00 лева за
месец ноември 2014г,, ведно със законната лихва в размер на 40.63 лева за
периода от 05.11.2014г. до 07.03.2018г.;
Главница в размер на 120.00 лева за
месец декември 2014г., ведно със законната лихва в размер на 39.62 лева за
периода от 05.12.2014г. до 07.03.2018г.;
Главница в размер на 120.00 лева за
месец януари 2015г., ведно със законната лихва в размер на 38.59 лева за
периода от 05.01.2015г. до 07.03.2018г.;
Главница в размер на 120.00 лева за
месец февруари 2015г., ведно със законната лихва в размер на 37.55 лева за
периода от 05.02.2015г. до 07.03.2018г.;
Главница в размер на 120.00 лева за
месец март 2015г., ведно със законната лихва в размер на 36.62 лева за периода
от 05.03.2015г. до 07.03.2018г.;
Главница в размер на 120.00 лева за
месец април 2015г., ведно със законната лихва в размер на 35.58 лева за периода
от 05.04.2015г. до 07.03.2018г.;
Главница в размер на 120.00 лева за
месец май 2015г., ведно със законната лихва в размер на 34.58 лева за периода
от 05.05.2015г. до 07.03.2018г.;
Главница в размер на 120.00 лева за
месец юни 2015г., ведно със законната лихва в размер на 33.55 лева за периода
от 05.06.2015г. до 07.03.2018г.;
Главница в размер на 120.00 лева за месец
юли 2015г., ведно със законната лихва в размер на 32.54 лева за периода от
05.07.2015г. до 07.03.2018г.;
Главница в размер на 120.00 лева за
месец август 2015г., ведно със законната лихва в размер на 31.51 лева за
периода от 05.08.2015г. до 07.03.2018г.;
Главница в размер на 92.00 лева за
месец септември 2015г., ведно със законната лихва в размер на 30.47 лева за
периода от 05.09.2015г. до 07.03.2018г
Главница в размер на 120.00 лева за
месец януари 2018г., ведно със законната лихва в размер на 2.03 лева за периода
от 05.01.2018г. до 07.03.2018г.;
Главница
в размер на 120.00 лева за месец февруари 2018г., ведно със законната лихва в
размер на 1.00 лева за периода от 05.02.2018г. до 07.03.2018г.;
представляващи
задължения на Г.Д.Г. по изпълнително дело № 20178950401913 по описа на ЧСИ
Людмил Станев, с рег.№ 895, с район на действие – Окръжен съд Варна, образувано
въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 15089/2013 г. по описа на
Варненския районен съд- XIX състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4279/26.10.2018г.
по гр.д. № 3487/2018г. по описа на ВРС в останалата му част, с която искът на Г.Д.Г.
ЕГН:********** предявен срещу А.Г.Г. ЕГН: **********, действаща чрез нейната
майка и законен представител Д.В.Д. ЕГН **********, че издръжка не се дължи, е
отхвърлен за разликата над 1652.00 лева до предявения размер от 3572.00 лева,
както и в частта, с която искът на Г.Д.Г. срещу А.Г.Г., действаща чрез нейната
майка и законен представител Д.В.Д., че обезщетение за забава не се дължи, е
отхвърлен за разликата над сумата от 435.93 лева до предявения размер от 693.32
лева.
ОСЪЖДА А.Г.Г. с ЕГН: **********, действаща
чрез нейната майка и законен представител Д.В.Д. ЕГН ********** на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на Г.Д.Г. с ЕГН:********** сумата от 467.42 (четиристотин
шестдесет и седем лева и четиридесет и две стотинки) лева разноски пред
РС-Варна по гр.д. № 3487/2018г. по описа на ВРС, съответно на уважената част от
исковата претенция.
ОСЪЖДА Г.Д.Г.
с ЕГН:********** да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на А.Г.Г. с ЕГН: **********, действаща чрез нейната майка и законен
представител Д.В.Д., ЕГН **********, сумата от 306.29 лева (триста и шест лева
и двадесет и девет стотинки) лева разноски пред РС-Варна по гр.д. № 3487/2018г.
по описа на ВРС, съответно на отхвърлената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА А.Г.Г. ЕГН: **********, действаща
чрез нейната майка и законен представител Д.В.Д. ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на Г.Д.Г. с ЕГН:********** сумата от 47.20
(четиридесет и седем лева и двадесет стотинки) лева разноски пред настоящата
въззивна инстанция.
Решението не подлежи
на касационно обжалване по арг. от чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: