№ 6045
гр. С., 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТОЗАРА К. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110174724 по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
„Т. е предявила против В. А. А. кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата като собственик на
4/6 ид.ч. на апартамент № 1, находящ се в гр. С., жк. „Л. дължи следните суми за
предоставена топлинна енергия и дялово разпределение в имота /абонатен № 108270/:
сумата от 504,52 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода - 01.05.2018г. - 30.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 20.07.2021г. до окончателното изплащане на
сумата; сумата от 64,59 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
15.09.2019г. до 12.07.2021 г.; сумата от 21,31 лева, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2018г. - 30.04.2020г., ведно със
законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК - 20.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата и сумата
от 4,11 лева - мораторна лихва за периода от 31.07.2018г. до 12.07.2021г.
„Т. е предявила против М. Г. В. кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата като собственик на
1/6 ид.ч. на апартамент № 1, находящ се в гр. С., жк. „Л. дължи следните суми за
предоставена топлинна енергия и дялово разпределение в имота /абонатен № 108270/:
сумата от 126,13 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
1
за периода — 01.05.2018г. - 30.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 20.07.2021г. до окончателното изплащане на
сумата; сумата от 16,15 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
15.09.2019г. до 12.07.2021 г.; сумата от 5,33 лева, представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.06.2018г. - 30.04.2020г., ведно със законната лихва
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК - 20.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 1,03 лева -
мораторна лихва за периода от 31.07.2018г. до 12.07.2021 г.
„Т. е предявила против Й. Г. А. кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата като собственик на
1/6 ид.ч. на апартамент № 1, находящ се в гр. С., жк. „Л. дължи следните суми за
предоставена топлинна енергия и дялово разпределение в имота /абонатен № 108270/:
сумата от 126,13 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода - 01.05.2018г. - 30.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 20.07.2021г. до окончателното изплащане на
сумата; сумата от 16,15 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
15.09.2019г. до 12.07.2021г.; сумата от 5,33 лева, представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.06.2018г. - 30.04.2020г., ведно със законната лихва
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК - 20.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 1,03 лева -
мораторна лихва за периода от 31.07.2018г. до 12.07.2021г.
Претендира присъждането за съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът поддържа, че с ответниците се е намирал в облигационни отношения, като е
доставял до имота през процесния период топлинна енергия за битови нужди. От своя
страна ответниците били неизправна страна, тъй като останали задължени за стойността на
доставената и потребена топлинна енергия за релевирания период, като дължали и
обезщетение за забавено изпълнение.
Ищецът твърди, че услугата дялово разпределение в процесния период на сградата -
етажна собственост, в която се намира имотът на потребителя, било извършвано от „Б.,
поради което и претендира заплащането на услугата дялово разпределение.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата В. А. е подала отговор на исковата молба чрез
особения представител - адв. Р. Т., в който оспорва наличието на облигационни отношения
между страните по делото. Релевира доводи за изтекла погасителна давност. Аналогични
доводи се сочат и в отговор на ответницата от дата 22.07.2022г., депозирана от адв. Р. М. –
упълномощен представител. Изрично се моли да не бъдат назначавани исканите СТЕ и ССЕ,
с оглед липсата на оспорване на обстоятелствата, за които са необходими специални знания.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Й. А. е подал отговор на исковата молба чрез
особения представител - адв. Р. Р., в който оспорва наличието на облигационни отношения
2
между страните по делото. Релевира доводи за изтекла погасителна давност. Оспорва
размера на начислените суми и в частност методиката, която е използвана. В отговор,
депозиран на 22.07.2022г. от адв. Л. П. – упълномощен представител, в който се правят
аналогични твърдения за липса на облигационни отношения между страните и за изтекла
давност относно част от претенцията. Изрично се моли да не бъдат назначавани исканите
СТЕ и ССЕ, с оглед липсата на оспорване на обстоятелствата, за които са необходими
специални знания.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата М. В. е подала отговор на исковата молба чрез
адв. П. Х., в който оспорва наличието на облигационни отношения между страните по
делото. Релевира доводи за изтекла погасителна давност. Изрично моли да не бъдат
назначавани исканите СТЕ и ССЕ, с оглед липсата на оспорване на обстоятелствата, за
които са необходими специални знания.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са задължени
лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.
От представения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот /л. 173
от делото/ се установява, че на 18.01.1969г. ответницата В. А. А. е закупила апартамент № 1,
находящ се на адрес: гр. С., ул. „9..
Видно от удостоверение на ГИС – С. /л. 13 от делото/, адресът, находящ се в гр. С.,
ул. „., и бул. „Ц. III”, . е идентичен с адрес: жк. „Л..
От така коментираните доказателства се установява, че на посочената дата
ответницата В. А. А. е придобила собствеността върху процесния имот.
От събраните по делото писмени доказателства, а именно: Договор № 1756 от
02.09.2002г., сключен между ЕС на адрес: жк. „Л.”, . и „Б., протокол от проведено на
25.08.2022г. Общо събрание на собствениците в сграда в режим на ЕС, находяща се на
посочения по-горе адрес, договор от 28.05.2018г., сключен между „Т. и „Б., съобщения към
фактури, изравнителни сметки, извлечение от сметка за аб. № ., индивидуални справки за
използвана ТЕ за процесния период, констативен протокол за извършен отчет /протокол за
неосигурен достъп до имота/ - 2бр., документи за връчване на изравнителни сметки – 2 броя,
се установява, че сградата в режим на ЕС на горния адрес била топлоснабдена.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени
доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че ответницата В. А. в
качеството си на собственик на топлоснабдения имот, през процесния период е била
клиент/потребител на доставяната до имота топлинна енергия. Предвид цитирания по-горе
законов текст ответницата, като собственик на топлоснабдения имот, била обвързана по
3
силата на закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до собствения й
имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от нейна страна, че желае да
закупува доставяната в имота от ищеца „Т. топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането
им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се
установява ответницата да се е възползвала от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Предвид изложеното, между ищеца и ответницата В. А. за процесния период бил
сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни ОУ.
Поради това и същата се явява задължено лица за претендираните от нея суми с оглед
посочената от ищеца квота, за главница ТЕ и дялово разпределение за релевантния период.
Размерът на претендираните суми – за цена за доставена ТЕ и за цена за извършена услуга
дялово разпределение, не се оспорват от нея, поради което и съдът не назначи исканите от
ищеца ССЕ и СТЕ.
Относно задължението за главница за заплащане на дялово разпределение съдът
съобрази следното:
Съгласно чл. 36 от ОУ от 2014г. и от ОУ от 2016г., приложими всяка от тях за част от
процесния период - клиентите заплащат цена за услугата "дялово разпределение",
извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се формира от цената за
обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на изравнителните сметки и цена за
отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента, за
отчитате на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати, се заплаща
допълнителна цена, по ценоразпис определен от Продавача. Редът и начина на заплащане на
услугата дялово разпределение се определя от Продавача, съгласувано с търговците
извършващи услугата.
От представената към ИМ извлечение от сметка за процесния абонатен номер, която
не е оспорена от ответната страна, се установява, че за процесния апартамент, е извършвана
дейност по топлинно счетоводство за доставеното и изразходвано количество ТЕ за
подгряване на топла вода, за което начислявана и фактурирана цена на извършената услуга
за дялово разпределение.
По делото се установява на база представената и коментирана по-горе и неоспорена
от ответната страна извлечение от сметка на абонатния номер, както и на база заключението
на СТЕ, че в процесния период, по отношение на процесната етажна собственост е
извършвана услугата дялово разпределение от ФДР, като по делото не са ангажирани
4
доказателства за заплащане на дължимата сума за това.
Що се отнася до ответниците Й. А. и М. В., съдът намира следното:
Във връзка с предявените срещу тези двама ответници искове ищецът е представил
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека /л. 10-12 от делото/, видно от който на
13.04.2000г. бил сключен договор между представител на „Б. и ответниците В. А., М. В. и
Й. А., по силата на който последните трима във връзка с отпуснат кредит са учредили
договорна ипотека върху процесния имот.
Нотариалният акт за договорна ипотека, обаче, не представлява доказателство за
собственост на процесния имот от страна на ответниците М. В. и Й. А., като в тази насока
съдът съобрази, че въпреки дадената за това възможност ищецът не е ангажирал
доказателства за роднински връзки на В. А., нито акт за сключен граждански брак за нея. В
този смисъл при така събраните доказателства не се установява дали към момента на
сключване на договора за покупко-продажба на процесния недвижим имот, закупен от
ответницата В. А., последната е била в брак, нито и могъл да бъде направен извод за
придобита собственост върху процесния имот от другите двама ответници Й. А. и М. В..
С оглед на горното, предявените искове по отношение на ответниците Й. А. и М. В.
както по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, така и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД се явяват недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Последното прави безпредметно обсъждането на направените от двамата ответници
Й. А. и М. В. възражение за изтекла давност.
Следва, обаче, да бъде разгледано възражението за изтекла давност, наведено
своевременно от отвентицата В. А..
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна
енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на
страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се
обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при
публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ, и имат съществения елемент на
периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в ЗЗД – предварително определен и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено, както и определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени
за единица топлинна енергия. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните
дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия и на сумите за дялово
разпределение ги характеризират като периодични вземания по смисъла на чл. 111, б. „в”
ЗЗД. В тази насока съдът съобрази и Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д.
3/2011г. на ОСГТК на ВКС. С голед на горното, същите се погасяват с изтичане на
установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че ако е
уговорено, че то става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
5
вземането е възникнало. Законодателят е уредил институтът на погасителната давност по
начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага, да се свързва с
обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението.
Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да възникне отговорността на
длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от който момент започва да тече
погасителната давност.
Теченето на давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на
заявлението от ищеца по чл. 410 ГПК пред съда на 20.07.2021г. Така обхванати от
погасителната давност се явяват задълженията, чиято изискуемост е настъпила преди
20.07.2018г.
Към релевантния период действащи са Общи условия на ищеца, одобрени с решение
№ ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР. Същите са публикувани на 11.07.2016г., предвид на което и с
оглед нормата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ съдът приема, че ОУ от 2016г. са влезли в сила от
11.08.2016г. Нормата на чл. 33 от ОУ от 2016г. предвижда задължение на клиентите да
заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се
отнасят.
Настоящият състав на съда намира, че независимо от практиката на ищеца след
издаването на месечните фактури по прогнозна консумация и на изравнителната сметка, да
издава кредитни и дебитни известия и накР. обща фактура, давността за отделните месечни
прогнозни задължения във връзка с нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД тече от момента, в който
вземането е станало изискуемо, а в конкретния случай, давността за фактурираните месечни
вноски по прогнозна консумация започва да тече след изтичане на 45 дни от месеца, за
който се отнася задължението. Ето защо, при съблюдаване чл. 33 ОУ в сила от 2016г.,
месечната фактура за задължения за ТЕ за м.05.2018г. е с падеж 45 дни след изтичането на
м.05.2018г., т.е. - 16.07.2018г. /тъй като 15.07.2018г. е неделя – неприсъствен ден/, а
месечната фактура за задължения за ТЕ за м.06.2018г. е с падеж 45 дни след изтичането на
м.06.2018г., т.е. – 14.08.2018г.
Поради това, настоящият съдебен състав приема, че вземанията за цена на доставена
ТЕ по прогнозна консумация през периода от 01.05.2018г. до 31.05.2018г., са погасени по
давност, който период касае прогнозна фактура № ********** на стойност 19,75 лева.
Изцяло необхванати от погасителната давност са вземанията на ищеца за отоплителния
период от 01.06.2018г. до 30.04.2020г.
От В. А. се претендира главница за ТЕ в размер на 504,52 лева. От тази сума следва
да бъде извадена сумата от 13,17 лева, представляващи 4/6 ид.ч. от сумата от 19,75 лева, за
която давността е изтекла.
С оглед на горното, искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за ТЕ по
отношение на В. А. следва да бъде уважен за сумата от 491,35 лева и за периода от
01.06.2018г. до 30.04.2020г., която сума не е погасена от давността. Искът следва да бъде
отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 504,52 лева или за сумата от 13,17
лева, поради изтекла давност.
6
Таксите за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно разпоредбите на
чл. 36 ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването се фактурират и
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество. Нормата на чл. 36
от ОУ на ищеца от 2016г. предвижда обявяване по подходящ начин на клиентите на реда и
начина на заплащане на услугата дялово разпределение. Предвид на това, съдът приема, че
давността за тези вземания тече от възникването им, т.е. от фактурирането.
Фактурата за м.06.2018г. е издадена на 30.06.2018г. /което е видно от извлечението
по сметка/, а за месец 07.2018г. – на 31.07.2018г., предвид на което съдът приема, че
вземанията на ищеца за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2018г. до
30.06.2018г. е обхванато от погасителна давност. Това е задължението по фактура №
********** от 30.06.2018г., на стойност 1,39 лева.
4/6 ид.ч. от сумата 1,39 лева е сумата от 0,93 лева, която следва да бъде извадена от
сумата от 21,31 лева, претендирана от ответницата В. А..
С оглед на горното, искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за дялово
разпределение по отношение на В. А. следва да бъде уважен за сумата от 19,92 лева и за
периода от 01.07.2018г. до 30.04.2020г. и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер
от 21,31 лева или за сумата от 0,93 лева и за периода от 01.06.2018г. до 30.06.2018г., поради
изтичане на погасителната давност.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016г., продавачът начислява лихва за забава само
върху задълженията по чл. 32, ал. 3, а именно само върху сумите по изравнителните сметки,
които съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнасят.
За заплащането на задължението си по фактура № ********** от 31.07.2019г.
ответницата В. А. е изпаднала в забава считано от 15.09.2019г.
От общото задължение по тази фактура, което е в размер на 392,74 лева следва да
бъде извадена сумата от 19,75 лева, за която е изтекла давността. Остава сумата от 372,99
лева. От тях 4/6 ид.ч. /претендирани от ответницата В. А./ е сумата от 248,64 лева. Именно
върху тази сума от 248,64 лева следва да бъде изчислена дължимата мораторна лихва за
периода от 15.09.2019г. до 12.07.2021г.
Използвайки лихвен калкулатор, този състав изчисли дължимата мораторна лихва за
претендирания период върху посочената сума, като изключи периода на извънредното
положение, а именно от 13.03.2020г. до 08.04.2020г. В този период действа нормата на чл. 6
от ЗМДВИП, която в първоначалната си редакция и до новото изменение с ДВ бр. 34 от
2020 г., в сила от 09.04.2020г. предвижда, че до отмяната на извънредното положение не се
прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти,
включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна
изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи. Тази лихва съдът изчисли в размер
на 44,20 лева.
7
За задължението си по фактура № ********** от 31.08.2020г. ответницата е
изпаднала в забава от 16.10.2020г. Сумата по тази фактура е в размер на 371,38 лева, от
които 4/6 ид.ч. се равняват на 247,60 лева, които се дължат от ответницата В. А..
Съдът изчисли мораторната лихва върху тази сума за релевантния период чрез лихвен
калкулатор, като същата възлиза на 18,58 лева.
Така, общата мораторна лихва върху главницата за ТЕ, дължима от В. А., е в размер
на 62,78 лева.
С оглед на горното, искът за мораторна лихва върху главницата за ТЕ следва да бъде
уважен за сумата от 62,78 лева и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 64,59
лева или за сумата от 1,81 лева като неоснователен.
Що се отнася до мораторната лихва върху главницата за дялово разпределение съдът
намира следното:
Нормата на чл. 36, ал. 2 ОУ на ищеца от 2014г. предвижда обявяване по подходящ
начин на клиентите на реда и начина на заплащане на услугата дялово разпределение.
Аналогичен е и текстът в ОУ от 2016г. По делото по горните мотиви не са ангажирани
никакви доказателства за извършено от търговеца оповестяване на задълженията, предвид
на което при дължимото от ищеца пълно и главно доказване по делото не се установява
изпадането на ответника в забава. Ето защо, ищецът следва да понесе неблагоприятните
последици на недоказването, като предявения иск за обезщетение за забава върху главницата
за дялово разпределение бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и ищецът и ответниците с оглед
уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
„Т. е сторило следните разноски: 25,00 лева – държавна такса; 300 лева – депозит за
особен представител на В. А. и 300 лева – депозит за особен представител на Й. А.; 5,00
лева – такса за съдебно удостоверение.
От разходите за депозит на особените представители, ползвани /изплатени на
особените представители преди тяхното освобождаване/ са следните суми: 150,00 лева –
изплатено възнаграждение на адв. Р. Т. /назначена като особен представител на В. А./ и
150,00 лева – изплатено възнаграждение на адв. Р. Р. /назначена като особен представител
на Й. А./.
Неизплатените депозити в общ размер на 300 лева, могат да бъдат възстановени при
поискване от страна на ищеца.
От така направените от ищеца разходи, сумата от 5,00 лева за съдебно удостоверение
следва да остане в тежест на ищеца, тъй като тези разходи касаят исковете, предявени срещу
ответниците Й. А. и М. В., които са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Сумата от 150,00 лева – изплатен депозит на адв. Р. следва да бъдат отнесени към
исковете, предявени срещу ответника Й. А., като същите следва да останат в тежест на
8
ищеца, доколкото исковете срещу А. са неоснователни и като такива подлежат на
отхвърляне.
Сумата от 150,00 лева – изплатен депозит за адв. Т. следва да бъде отнесена към
разноските, свързани с предявените искове срещу ответницата В. А.. Към тези искове следва
да бъде отнесена и 4/6 ид.ч. от сумата 25,00 лева – държавна такса, т.е. сумата от 16,67 лева.
Останалата сума от 8,33 лева – държавна такса, следва да остане в тежест на ищеца,
тъй като същите следва да се отнесат към исковете, предявени срещу ответниците М. В. и Й.
А., които подлежат на отхвърляне.
На ищеца се следва и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева,
доколкото исковете не се отличават със значителна фактическата и правна сложност.
От тази сума, 4/6 ид.ч. се равняват на 66,67 лева, които следва да се отнесат към
исковете, предявени срещу ответницата В. А..
Останалата сума за юрисконсултско възнаграждение в размер на 33,33 лева, следва
да остане в тежест на ищеца, доколкото същата се отнася до исковете, предявени срещу
другите двама ответници.
Така, общата сума за разноски, сторени от ищеца във връзка с предявените искове
срещу ответницата В. А., е в размер на 233,34 лева.
Спрямо тази сума следва да бъде изчислен размера, който се дължи от ответницата В.
А. с оглед уважената част от предявените срещу нея искове.
Така, ответницата В. А. следва да заплати на ищеца разноски, сторени в исковото
производство, с оглед уважената част на предявените спрямо нея искове, в размер на 225,31
лева.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк. д. № 4/2013 г. ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В заповедното производство „Т. е направила разноски във връзка с депозираното
заявление, касаещо задълженията на ответницата В. А., в общ размер на 50,00 лева, от които
16,67 лева ДТ и 33,33 лева – юрисконсултско възнаграждение.
От тях, ответницата В. А. следва да заплати на ищеца сумата от 48,28 лева.
Останалите разноски, сторени от ищеца в заповедното производство, следва да
останат в негова тежест.
От своя страна отвентицата В. А. не е сторила разноски в заповедното производство.
В исковото производство В. А. е направила разноски в размер на 350 лева – за
адвокатско възнаграждение.
Така уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение не е прекомерно, поради
9
което възражението в тази насока, направено от ищеца в ИМ, следва да бъде прието за
неоснователно.
От така сторените разноски от В. А., в тежест на ищеца следва да бъдат възложени
разноски в размер на 9,37 лева с оглед отхвърлената част на предявените искове.
Ответникът Й. А. е направил разноски в исковото производство в размер на 300,00
лева за заплащане на адвокатско възнаграждение.
В заповедното производство този ответник е сторил разноски в размер на 50,00 лева
– адвокатско възнаграждение.
Сторените от ответника Й. А. разноски в исковото и в заповедното производство
следва да се възложат в тежест на ищеца.
Ответницата М. В. е направила разноски в исковото производство в размер на 350,00
лева за заплащане на адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат възложени в тежест
на ищеца.
Ответницата М. В. не е направила разноски в заповедното производство, като видно
от договора за правна защита и съдействие, сключен между нея и адв. Р. Н., такова е
осъществено безплатно.
Видно от възражението, депозирано от адв. Н. в заповедното производство от името
на ответницата В., с нея на основание чл. 38, ал. 2 ЗА се претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева, което е в минималния размер, предвиден в наредбата
за минималните адвокатски възнаграждения.
С оглед на това, ищецът на основание чл. 38, ал. 2 ЗА следва да бъде осъден да
заплати на адв. Р. Н. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева за осъщественото от
нея процесуално представителство и защита на ответницата В. в хода на заповедното
производство.
Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения иск с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Я. срещу В. А. А. ЕГН ********** с адрес: гр. С., жк. „Л., ап. 1, че В. А. А. дължи на
„Т. с . следните суми във връзка с топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., жк. „Л.,
ап. 1, а именно: сумата от 491,35 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода - 01.06.2018г. - 30.04.2020г., ведно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 20.07.2021г. до окончателното
изплащане на сумата и сумата от 19,92 лева - главница, представляваща незаплатена сума за
дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 20.07.2021г. до
10
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за ТЕ за горницата
до пълния предявен размер от 504,52 лева или за сумата от 13,17 лева и за периода от
01.05.2018г. до 31.05.2018г., поради погасяване на вземанията по давност, както и иска за
главница за дялово разпределение за горницата до пълния предявен размер от 21,31 лева или
за сумата от 0,93 лева и за периода от 01.06.2018г. до 30.06.2018г., поради погасяване на
вземанията по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Т., ЕИК ., със седалище и адрес
на управление: гр.С., ул. „Я. срещу В. А. А. ЕГН ********** с адрес: гр. С., жк. „Л., ап. 1,
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. А. А. дължи на „Т. с .
сумата от 62,78 лева – представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2019г. до
12.07.2021 г. върху главницата за ТЕ, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния
предявен размер от 64,59 лева или за сумата от 1,81 лева, като неоснователен, както и иска в
размер на 4,11 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 31.07.2018г. до 12.07.2021г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предялените от „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ул. „Я., против М. Г. В. ЕГН ********** с адрес: с. П., община К., област К., искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86, ал.1
от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата М. Г. В.
дължи на „Т. следните суми за предоставена топлинна енергия и дялово разпределение в
топлоснабден имот - апартамент № 1, находящ се в гр. С., жк. „Л., а именно: сумата от
126,13 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода — 01.05.2018г. - 30.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 20.07.2021г. до окончателното изплащане на
сумата; сумата от 16,15 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
15.09.2019г. до 12.07.2021 г.; сумата от 5,33 лева, представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.06.2018г. - 30.04.2020г., ведно със законната лихва
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК - 20.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 1,03 лева -
мораторна лихва за периода от 31.07.2018г. до 12.07.2021 г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предялените от „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ул. „Я., против Й. Г. А. ЕГН ********** с адрес: гр. С., жк. „Л., ., вх. В, ет. 1, ап. 1, искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86, ал.1
от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът Й. Г. А.
дължи на „Т. следните суми за предоставена топлинна енергия и дялово разпределение в
топлоснабден имот - апартамент № 1, находящ се в гр. С., жк. „Л., а именно: сумата от
126,13 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода - 01.05.2018г. - 30.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 20.07.2021г. до окончателното изплащане на
сумата; сумата от 16,15 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
15.09.2019г. до 12.07.2021г.; сумата от 5,33 лева, представляваща цена на извършена услуга
11
за дялово разпределение за периода от 01.06.2018г. - 30.04.2020г., ведно със законната лихва
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК - 20.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 1,03 лева -
мораторна лихва за периода от 31.07.2018г. до 12.07.2021г. , като неоснователни.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В. А. А. ЕГН ********** с адрес: гр. С.,
жк. „Л., ап. 1 да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ., сумата от 225,31 лева – разноски, сторени в
исковото производство пред СРС, и сумата 48,28 лева - разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 42482/2021г. по описа на СРС, 61-и състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ., да заплати на В. А. А.
ЕГН ********** с адрес: гр. С., жк. „Л., ап. 1 сумата от 9,37 лева - разноски, сторени в
исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ., да заплати на М. Г.
В. ЕГН ********** с адрес: с. П., община К., област К. сумата от 350,00 лева – разноски,
сторени в исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ., да заплати на Й. Г. А.
ЕГН ********** с адрес: гр. С., жк. „Л., ., вх. В, ет. 1, ап. 1, сумата от 300,00 лева -
разноски, сторени в исковото производство пред СРС, както и сумата от 50,00 лева -
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 42482/2021г. по описа на СРС, 61-и
състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ., да заплати на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв на адв. Р. Б. Н. от САК, ЕГН **********, личен адвокатски
номер ********** с адрес: гр. С., бул. „П., партер, офис 1 сумата от 300,00 лева - адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство в заповедното производство
по ч.гр.д. № 42482/2021г. по описа на СРС, 61-и състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
– „Б..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12