О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1 1 4 0
гр.Пловдив,
24.07.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, IХ-ти н.с. в закрито
съдебно заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди и двадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
след като се запозна с
докладваното от съдията ЧНД № 4064/20 год. по описа на ПРС, IХ-ти н.с., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.
Образувано е по жалба на Г.А.П., с адрес *** срещу Постановление
за прекратяване на наказателното производство от 23.06.2020г. на РП-Пловдив, с
което на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 29/2018г. по описа на РУ – Асеновград,
водено за престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
В
жалбата се сочи, че постановлението на прокурора е необосновано и
незаконосъобразно. Поддържа, че за отговорността на А. са ирелевантни
приетите по делото обстоятелства, че няма доказателства П. да го е поканил да
върне вещта, както и че А. е мислил, че вече е собственик. В този смисъл сочи,
че делото е изяснено и прокурора е следвало да реализира правомощието си да
повдигне обвинение с обвинителен акт. Предлага постановлението на РП-Пловдив да
бъда отменено, а делото да бъде върнато на прокурора с указания по прилагането
на закона – внасяне на обвинителен акт в съда.
Съдът, след като се
запозна с доказателствата по делото намира, че жалбата е процесуално допустима,
като подадена от субект в кръга на посочените от чл.243, ал.3 от НПК, а именно от
Г.А.П., в качеството му на ощетено юридическо лице, както и е подадена в законоустановения седмодневен срок, доколкото препис от
постановлението е получен от жалбоподателя на 29.06.2020г., съгласно
приложеното известие за доставяне, а жалбата е подадена до РС – Пловдив, чрез
РП-Пловдив на -03.07.2020г., съгласно отразения входящ номер.Разгледана по
същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
Свидетелят
Г.А.П. *** и бил *** на „*** " ЕООД, с основен предмет производство и
преработка на ядки и захарни изделия. Същият се познавал от около 15 години със
свид. А. М. А., който се занимавал с тази дейност.
При осъществяване на своята дейност свид. Г.П.
закупил барабан за печене и дражиране на ядки, който
съхранявал в цеха си в гр.С.. През есента на 2015 г. свид.
А. А. *** със свид. Г.П. и двамата се уговорили, св.П.
да предаде за ползване същия барабан на св.А..
На
уговорената дата свид. А. А. пристигнал пред дома на свид. Г.П. заедно със свид. И. М.
с негов микробус. Свид. Г.П. предварително помолил
свидетелите П. Т. и Е. Г. да му помогнат за качването на барабана и те също
били пред дома му. Когато пристигнали свид. А. А. се
заговорил със свид. П. Т., тъй като се познавали
отдавна и св.А. казал на Т., че взема барабана собственост на свид. Г.П., за да го ползва. След като барабана бил
натоварен в микробуса, свид. А. А. го закарал със свид. И. М. в село П. в помещение наето от него под наем,
собственост на свид. А. В. и неговата майка. На
няколко пъти свид. Г.П. ходил в това помещение и
виждал, че свид. А. А. ползва барабана.
През
2017 г. свид. Г.П. решил да разшири производството си
и имало нужда да работи с даденият от него барабан на свид.
А. А.. Междувременно св.А. решил да
премести производството в гр.Б.. За целта се свързал със свой познат - св. Д. К.
К., *** на „***"ООД и на „***" ЕООД, който се занимавал със същата
дейност. Двамата се разбрали св.А. да премести машините си в база на св.К., находяща се в гр.Б., ***. Св.А. превозил всички машини и
суровини освободил помещението в с.П., като едва на 12.10.2017г. било изпратено
предизвестие за прекратяване на договора за наем.
През
месец септември 2017г. свид. Г.П. решил да си вземе
барабана, но не успял да се свърже по телефона със свид.
А. А.. Св.П. отишъл в с. П., където разговарял със свид.
А. В., който му казал, че и той търси св.А., но не може да го намери.
Помещението, което ползвал св.А. било заключено и след като отворили вратата
видели, че помещението е празно.
Впоследствие
св.А. решил да се разпореди с превозената в гр.Б. техника, сред която бил и
барабана, взет от П.. На 30.11.2017г. св.А. продал на св.К. от 1 бр.машина за
шоколад, 5 бр.дражир барабани и 4 бр. фритюрници, като била издадена фактура с получател „***"
ЕООД и изпълнител „***" ЕООД с *** Р. И. - жената, с която св.А. живеел на
семейни начала.
Горната
фактическа обстановка се установява непротиворечиво от показанията на
разпитаните в хода на производството свидетели – Г.А.П., А. М. А., П. В. Т., Д.
К. К., И. Е. М., А. Т. В., Е. И. Г., И.А.П., А. Е. К. и Е. Ф. С., както и
писмените доказателства по дело, включително фактури /л.64, 65 и 70/.
В този
смисъл съдът констатира една по-различна фактическа установка от прокурора, в
обжалваното му Постановление, доколкото настоящият състав на съда не намира, че
изобщо има достатъчно данни за уговорка между П. и А. за това, втория само да
ползва въпросния барабан и да го върне след поискване на първия, както и че
през лятото на 2017г. П. поискал вещта да му бъде върната след два – три
месеца, а А. обещал да стори същото.
Въпреки
горното, изводът на прокурора за липса на достатъчно данни за извършено
престъпление от общ характер следва да бъде споделено.
На първо
място съдът констатира, че разследването по досъдебното производство е
извършено пълно, задълбочено и изчерпателно, свидетелие
са разпитвани многократно и изчерпателно, проведена е и очна ставка между П. и А.,
като не се констатират други възможни действия по разследването, които биха
могли да бъдат сторени за изясняване обективната истина.
При
анализа на установената фактическа обстановка съдът намери, че систематичния
подход към изследване на възможното престъпно деяние изисква първо да се обсъди
въпроса каква поначало е била уговорката между свидетелите П. и А. и на какво
основания вторият е получил.
Горното
е особено съществено, доколкото изобщо за да осъществи престъпление по чл.206
от НК, от субективна страна А. следва да съзнава, че свои чужда движима вещ,
която владее или пази, а не своя собствена.
В този
смисъл се констатира, че докато свидетелят П. последователно сочи, че вещта
била дадена на А. само за да я ползва с уговорка да я върне, то А. също толкова
последователно посочва, че той е
придобил вещта при определено „бартерно“ споразумение и срещу същата е
предоставил на П. информация за технологичния процес.
От
събраната по делото доказателствена съвкупност е невъзможно да се установи
причина да бъде дадена вяра на посоченото от П. за сметка на заявеното от А..
Последното не се изяснява нито от проведената очна ставка /л.54 от ДП/, нито от
показанията на останалите свидетели, които очевидно не са присъствали на същата
уговорка. Извод в противния смисъл не се налага и от заявеното от свидетеля Е.
И. Г. /л.48/, че А. казал на П. „Ако ти
потрябва, ще ти го върна“, доколкото подобно изявление може да се направи
не само от заемателя, но и от приобретателя
на веща, особено ако е в приятелски отношения с досегашния владелец на същата.
С оглед
на горното, както и предвид презумпцията за невиновност на чл.16 от НПК, едно
решение на прокурора да даде вяра на посоченото от П., за сметка на това,
сочено от А., би било изцяло произволно и несъобразено с общите принципи на
НПК. Предвид това, изцяло правилен и незаконосъобразен е извода на прокурора,
че в случая са налице предпоставките на чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
С оглед
на горното и единствено за изчерпателност следва да се добави, че
законосъобразен и обоснован е също извода на прокурора, че по делото не се
установяват достатъчно данни А. да е отказал да върне вещта и в този смисъл –
да е разбрал за такова искане на П., макар последния въпрос да се превръща в неотносим, при изначална липса на данни вещта да е
предоставена само за ползване.
В този
смисъл дори от показанията на самия свидетел П. не се извеждат достатъчно
данни, че последният е заявил на А. конкретното искане веща да му бъде върната
в някакъв определен момент, а П. единствено сочи свое искане за след време –
след 2 – 3 месеца, която обща уговорка очевидно изисква и последващо
уточнение. Данни в някакъв друг смисъл още по-малко се съдържат в показанията
на останалите разпитани по делото свидетели.
В
заключение по делото следва да се посочи, че от цялата доказателствена
съвкупност, включително и от показанията на свидетели П. и А. се установява, че
същите към 2015г. са решили да уредят отношенията си относно въпросната вещ
съвсем неформално и „по приятелски“. Последното обаче, предвид принципа на НПК
за невиновност до доказване на противното и разпределението на доказателствената тежест в наказателното производство,
прави трудна за споделяне тезата на жалбоподателя за наличие на достатъчно
данни извършено от А. престъпление, за повдигане на обвинение спрямо същия и
т.н..
Поради
това настоящият съдебен състав намира, че атакуваното постановление на
РП-Пловдив следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано,
постановено при всестранно и пълно изследване на фактическата обстановка и
приложение на закона.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.243, ал.6, т.1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Постановление за прекратяване на наказателното
производство от Постановление за прекратяване на наказателното производство от
23.06.2020г. на РП-Пловдив, с което на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24,
ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 29/2018г. по описа на РУ – Асеновград, водено за престъпление по
чл.206, ал.1 от НК.
Препис да се изпрати на РП-Пловдив и
жалбоподателя, за сведение.
Определението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен
съд гр.Пловдив в седмодневен срок от съобщаването му, по реда на чл.243, ал.7
от НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И.
Й.