№ 158
гр. гр.Велинград, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Лилия Г. Терзиева Владимирова
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. Д.
като разгледа докладваното от Лилия Г. Терзиева Владимирова Гражданско
дело № 20215210100765 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 124 ГПК.
Предявен е от ЮЛК. Р. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Велинград, пл.”*****, против М. Щ. М., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.Велинград, ***** АТ. Ц. Т., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:
гр.Хасково,*****, АЛБ. Ц. ИБ., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Сърница, ул.”Мир”, № 7, ИСКР. Ц. М., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.Велинград, ***** Н. АНГ. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Велинград, пл.”Христо Ботев”, №8, СН. В. М., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.Панагюрище, ул.”Христо Ботев”, № 22, АКС. В. Г., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: с.Дорково,ул.”Висла”, № 16, Н. В. М., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Велинград, пл.”Христо Ботев” №8, М. АЛ.
ДР., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Велинград, ул.”Братя
Делибалтови”, №11, АЛБ. К. ЮР., с ЕГН:**********, с постоянен адрес:
гр.Велинград, ул.”Занога” № 10, ЕМ. ОРЛ. ЮР., с ЕГН **********2, с
постоянен адрес: гр.Велинград, ул. ”Бор” №17, В. ОРЛ. ЮР., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Велинград, ул.”Занога” №10, иск с правно
основание чл.124 ГПК, с който се иска съдът да признае за установено по
отношение на ответниците, че ищцата е собственик на втори / нормален/
жилищен етаж от жилищна сграда еднофамилна, с идентификатор
10450.503.698.2, със застроена площ 72 кв.м. с адрес на сградата:
гр.Велинград,*****, брой етажи: 2, която сграда е разположена в поземлен
имот с идентификатор 10450.503.698 по КК и КР, одобрени със Заповед РД18-
1214/06.06.2018г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземления
имот: гр.Велинград, *****, общ.Велинград, обл.Пазарджик, с площ на имота
1
от 374 кв.м. при съседи: 10450.503.349, 10450.503.1812, 10450.503.706,
10450.503.1833, 10450.503.697 на основание наследствено правоприемство и
изтекла придобивна давност, евентуално съединен с иск по чл. 124 ГПК за
признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е
собственик на ½ идеална част от правото на собственост на процесната
жилищна сграда, с идентификатор 10450.503.698.2, със застроена площ 72
кв.м. с адрес на сградата: гр.Велинград,*****, брой етажи: 2, ведно със
съответните общи части от нея, която сграда е разположена в поземлен имот
с идентификатор 10450.503.698 по КК и КР, одобрени със Заповед РД18-
1214/06.06.2018г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземления
имот: гр.Велинград, *****, общ.Велинград, обл.Пазарджик, с площ на имота
от 374 кв.м. при съседи: 10450.503.349, 10450.503.1812,
10450.503.706,10450.503.1833,10450.503.697.
В исковата и допълнителна молба ищцата излага, че с нотариален акт за
дарение на недвижим имот от 06.05.1981 г. под № 73,т.1, дело № 162/1981г.
на Елена Паунова Велинградски народен съдия, Д. Ц. М. дарява при равни
права на синовете си И. и В. Д.ови М.и собственият си недвижим имот
находящ се в гр.Велинград,кв.Чепино представляващ 1/2 -една втора - ид.част
от дворно място застроено и незастроено от 320 /триста и двадесет/ кв.м.,
съставляващо парцел № IV /четвърти/ отреден за имот пл.№ 1037 в кв.18 по
плана на града, ведно с намиращата се на това място масивна къща на 82 кв.м.
,състояща се от един нормален и един приземен етаж. Твърди, че
непосредствено след извършване на горното дарение двамата братя В. Д.ов М.
и И. Д.ов М., с Протокол за съдебна спогодба от 18.05.1981г., по гр.дело №
140/1981 г. на Велинградския районен съд прекратяват съсобствеността
помежду си, като извършват доброволна делба и в дял на В. М., същият е
получил и е приел приземният етаж от масивната къща на 82 кв.м., който
етаж е със самостоятелен вход от западната страна на къщата, ведно с
половината от тавана на къщата и с общи части по чл.38 от ЗС, като дворното
място не е предмет на делбата, а И. Д.ов М. е получил и приел в свой дял
нормалния етаж от масивната къща, който етаж е със самостоятелен вход и
външно стълбище от запад, ведно с половината от тавана на къщата, ведно с
общите части по чл.38 от ЗС, като дворното място не е предмет на делбата.
Излага се, че на 14.12.1997 г. И. Д.ов М. е починал, като е оставил за свои
наследници: А. М. - съпруга, починала на 03.04.2014г., М. И. М.- дъщеря -
неомъжена и без деца, починала на 01.03.2007 г., както и Р. И. М. - син,
починал на 04.08.2012 г.. Сочи, че Р. И. М. е нейн съпруг, с когото са
сключили граждански брак от 18.11.1989г.. Твърди, че те са живели
непрекъснато в съпружеска връзка от 18.11.1989 г. до неговата смърт през
2012 г. в нормалния етаж от къщата придобит от неговия баща И. Д.ов М. на
основание извършената делба. В този етаж живели заедно със свекъра,
свекървата й и съпруга й и сестра му, а след смъртта на всички тя продължила
да владее този етаж от къщата и до днес, като никой не й е оспорвал правото
на собственост. Твърди, че след сключване на гражданския брак през 1989г.,
2
тя със свои средства е посрещала всички ремонти по него, подържала го е
като свой собствен, плащала е всички данъци и административни задължения
за него. Сочи,че един месец преди завеждане на настоящото дело решила да
заснема и обособи този етаж като самостоятелен обект в сградата по
кадастралната карта на гр.Велинград, за което е наела фирмата на ЕТ
„Бучков-91 -Васил Вучков“, като от геодезическата фирма й казали, че
трябвало да иска от ответниците съгласие и подпис за да се извърши
заснемането и обособяването на етажа, като самостоятелен обект в сградата
по кадастралната карта на гр.Велинград. След като се свързала с една част от
наследниците на В. Д.ов М. същите категорично й отказали да дадат
съгласието си и да се подпишат, съответно оспорили правото й на
собственост. Предвид изложеното поддържа, че е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск, като й се признае правото на собственост
върху процесния имот, на основание наследствено правоприемство, по
давност, чрез присъединяване към нейното владение и владението
осъществявано от съпруга й, което обуславя и правният й интерес от
завеждане на настоящето дело. Поради изложеното моли иска да бъде уважен.
Ангажират доказателства. Претендират разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответницата Н. АНГ. М., изразява
становище, че искът е допустим, но неоснователен и моли да бъде отхвърлен.
Не оспорва обстоятелството, че Д. Ц. М. е дарил на синовете си И. и В. Д.ови
М.и при равни права собствения си недвижим имот, находящ се в гр.
Велинград, кв. Чепино, представляващ 1/2 идеална част от дворно място
застроено и незастроено от 320 кв.м. съставляващо парцел №IV отреден за
имот пл. №1037 в кв.18 по обезсиления план на гр. Велинград от 1957 г. ведно
с намиращата се в него масивна къща на 82 кв.м. състояща се от един
нормален и приземен етаж, както и че непосредствено след това И. и В. М.и
се опитали да прекратят съсобствеността си по отношение на масивната къща
от 82 кв.м.. Поддържа, че постигната с протокол от съдебна делба от
18.05.1981 г., съдебна спогодба е нищожна, поради липса на предмет, тъй
като приземният етаж не разполага с необходимата височина, за да може да
бъде обособен като самостоятелен обект в сградата. Алтернативно ако се
приеме, че спогодбата не е нищожна твърди, че не е породила правно
действие, тъй като не е било издадено разрешение за строеж и извършено
преустройство на приземния етаж в редовен, за да може да се обособи този
приземен етаж като самостоятелен обект, а не като обслужващ редовния етаж,
което не е сторено и до днес. По тези съображения поддържа, че
наследниците на И. Д.ов М., а именно ищцата е собственик на основание
наследяване по закон на ½ идеална част от редовния и приземния етаж от
двуетажната - еднофамилна жилищна сграда с площ от 82 кв.м. по нотариален
акт 73, том I, дело №162/1981год., а по скица №15- 1069539-15.11.2020г.
издадена от СГКК с площ от 72 кв.м., и с идентификатор 10450.503.698.2 по
КККР на гр. Велинград, а останалата ½ идеална част от редовния и приземния
етаж от сградата са собственост на наследниците на В. Д.ов М.. Не оспорва,
3
че ищцата е собственик по наследство от съпруга си на 1/4 идеална част от
правото на собственост на поземлен имот с идентификатор 10450.503.698 по
КККР, одобрени със Заповед РД-18- 1214/06.06.2018г. на Изпълнителния
директор на АГКК с адрес на поземления имот:гр. Велинград, пл. Христо
Ботев №8, общ. Велинград, обл. Пазарджик, с площ на имота от 374 м : при
съседи: 10450.503.349, 10450.503.1812, 10450.503.706, 10450.503.1833,
10450.503.697. Оспорва твърденията, че ищцата се е грижила за имота и е
посрещала всички ремонти по него, както и твърдението, че го е владяла
самостоятелно. Поддържа, че ремонти по редовния етаж не са правени от
построяването на къщата с изключение на ремонт на покрива през 2015г.,
като ремонта е бил заплатен от снаха й, а ищцата не е участвала в поемането
на разходите по него. Излага, че в редовния и приземния етаж на сградата са
живели и владели съобразно своите идеални части, както тя, така и ищцата.
Твърди, че е използвала южната стая от редовния етаж като склад, като там е
държала и към момента държи свои вещи. Излага, че с ищцата са били в
добри отношения и са живели заедно до средата на 2020г., когато ищцата
напуснала къщата и отишла да живее в къщата на брат си. Моли съда да
отхвърли иска, к а т о вместо това да се признаете за установено, че цялата
сграда с идентификатор 10450.503.698.2 по КККР е собственост в идеални
части на основание наследяване по ЗН, както следва: Н. АНГ. М. с
ЕГН:********** – 1/8 идеални част; СН. В. М. с ЕГН:********** – 1/8
идеални част; А.В. М. с ЕГН:********** – 1/8 идеална част; Н. В. М. с
ЕГН:********** – 1/8 идеални част, ЮЛК. Р. М. с ЕГН:********** – 1/2
идеални части. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответницата АЛБ. К. ЮР., чрез особения
си представител адв.Д. К., оспорва предявения иск, като твърди да е
основателен само до 2/9 ид.части от процесния жилищен етаж и съответно до
2/36 ид.части от дворното място /2/9ид.части от 1/4 от дворното място/, които
части са притежание на ищцата по наследство от починалия й съпруг Р. И. М..
След смъртта на И. Д.ов М., починал на 14.12.1997 г., притежавания от него
жилищен етаж, ведно с 1/4 ид.част от дворното място е наследен от съпругата
му - А. и двете му деца - Р. и М., при равни права за тримата-по 1/З ид.част.
Излага, че на 01.03.2007г. умира М. И. М., като притежавана от нея 1/З
ид.част от жилищния етаж и 1/12 ид.част от дворното място се наследява от
майка й А., на основание чл. 6 от Закона за наследството. На 04.08.2012г.
умира Р. И. М., като притежаваната от него 1/3 ид.част от жилищния етаж и
1/12ид.част от дворното място се наследява от съпругата му ЮЛК. Р. М.
/ищцата/ и майка му А. при квоти изчислени на основание чл.9, ал.2 от ЗН
както следва: за ЮЛК. Р. М./ищцата/- 2/9 ид.части от процесния жилищен
етаж и 2/36 ид.части от дворното място, а за А. Салихова М. 1/9 ид.части от
процесния жилищен етаж и 1/36 ид.части от дворното място. На 03.04.2014г.
умира А. Салихова М.. На основание чл. 8 от ЗН притежаваните от нея 7/9
ид.части от процесния жилищен етаж и 7/36 ид.части от дворното място се
наследяват от низходящите на единствения й брат Орлин Стоянов Ю.,
4
починал на 08.04.1991 г., а именно ответниците в настоящето производство-
ЕМ. ОРЛ. ЮР.-дъщеря, В. ОРЛ. ЮР.-син, а представлявания от мен ответник
е съпруга на Орлин Стоянов Ю.. Счита, че направеното от ищцата
възражение за придобиване на имота по давност е неоснователно, тъй като от
смъртта на А. Салихова М. не е изтекъл предвидения в закона десет годишен
давностен срок. Ето защо се моли за отхвърляне на иска за частта
надвишаваща придобитата от ищцата по наследство от починалия й съпруг.
В срока по чл.131 ГПК ответниците М. Щ. М., АТ. Ц. Т., АЛБ. Ц. ИБ.,
ИСКР. Ц. М., СН. В. М., АКС. В. Г., Н. В. М., М. АЛ. ДР., ЕМ. ОРЛ. ЮР., В.
ОРЛ. ЮР., не депозират отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание по чл. 124 ГПК
В тежест на ищеца е да докаже, че претендираното от нея и оспорено от
ответниците право съществува, респ. да установи правото си на собственост
върху процесните недвижими имот, придобито на основание универсално
правоприемство, от лице, което се легитимира като негов собственик,
алтернативно на основание изтекла в нейна полза придобивна давност, като е
продължила владението на праводателя си.
С оглед изявленията на страните с доклада по делото е обявено за
безспорно помежду им, че недвижим имот находящ се в гр.Велинград,
кв.Чепино, представляващ 1/2 - една втора - ид.част от дворно място
застроено и незастроено от 320 /триста и двадесет/ кв.м., съставляващо
парцел № IV /четвърти/ отреден за имот пл.№ 1037 в кв.18 по плана на града,
ведно с намиращата се на това място масивна къща на 82 кв.м., състояща се
от един нормален и един приземен етаж е идентичен с поземлен имот с
идентификатор 10450.503.698 по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-
1214/06.06.2018г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземления
имот: гр.Велинград, *****, общ.Велинград, обл.Пазарджик с площ на имота
от 374 кв.м. при съседи: 10450.503.349, 10450.503.1812,
10450.503.706,10450.503.1833,10450.503.697, ведно с построената в него
жилищна сграда-еднофамилна с идентификатор 10450.503.698.2, 4_ със
застроена площ 72 кв.м. с адрес на сградата: гр.Велинград,*****, брой етажи:
2. Процесният имот е бил собственост на Д. Ц. М., който по силата на
нотариален акт за дарение на недвижим имот от 06.05.1981 г. под № 73, т.1,р.
№, дело № 162/1981г. на Елена Паунова Велинградски народен съдия, го е
дарил при равни права на синовете си И. и В. Д.ови М.и. С Протокол за
съдебна спогодба от 18.05.1981г., по гр.дело № 140/1981 г. на Велинградския
районен съд е одобрена извършването на доброволна делба между тях, като в
дял на В. М. е поставен приземният етаж от масивна къща на 82 кв.м., който
етаж е със самостоятелен вход от западната страна на къщата, ведно с
половината от тавана на къщата и с общи части по чл.38 от ЗС, а в дял на И.
5
Д.ов М. е поставен нормалния етаж от масивната къща, който етаж е със
самостоятелен вход и външно стълбище от запад, ведно с половината от
тавана на къщата, ведно с общите части по чл.38 от ЗС. Изложеното се
установява и от представените по делото писмени доказателства-
удостоверение за идентичност на имот № 648/07.07.2021 г., изд. от Община
Велинград, протокол за съдебна спогодба от 18.05.1981 г. и нотариален акт за
дарение на недвижим имот от 06.05.1981 г. под № 73,т.1, дело № 162/1981г.
на Елена Паунова Велинградски народен съдия.
Страните не спорят, че процесният жилищен етаж има характеристиките
на самостоятелен обект и следователно е годен обект на вещни права. Спорни
между тях са въпросите породила ли е вещнопрехвърлителен ефект
сключената между праводателите им съдебна спогодба и налице ли е между
тях съсобственост по отношение процесния имот. Доколкото от изслушаната
съдебно- техническа експертиза, която съдът кредитира изцяло безспорно се
установява, че приземния етаж на процесната сграда (първи в заключението
на вещото лице) не отговаря на техническите изисквания за самостоятелен
обект на право на собственост, то следва да се приеме, че процесната съдебна
спогодба от 18.05.1981 г. не е породила вещнопрехвърлителен ефект и е
нищожна поради липса на предмет. Съобразно константната съдебна
практика нищожната съдебна спогодба макар да не поражда вещно-
транслативен ефект, поставя начало на недобросъвестно давностно владение.
В случая следва да се приеме, че макар съсобствеността между
наследодателите на страните да е възникнала на основание разпоредителната
сделка, обективирана в процесния нотариален акт от 06.05.1981 г. и да не е
прекратена валидно на основание процесната съдебната спогодба, то след
сключването й на 18.05.1981 г. всеки от тях е установил фактическа власт
върху поставения му в дял етаж на основание, изключващо владението на
другия и намерението му за своене се предполага (в този смисъл
задължителната съдебна практика по прилагане презумпцията на чл.69 ЗС,
както и разясненията, дадени в т.2 с Тълкувателно решение №1/2012г., от 6
август 2012 г., по тълкувателно дело № 1 / 2012 г. на ОСГК).
Между страните не е спорно, а и от удостоверение за сключен
граждански брак, изд. въз основа на акт за сключен граждански брак №
0171/18.11.1989 г. и удостоверение за наследници на лицето И. Д.ов М., се
установява, че ищцата е преживяла съпруга на покойният Р. И. М. и
следователно негов наследник по силата на чл. 9, ал. 1 ЗН. Отново от
удостоверение за наследници на И. Д.ов М. безспорно се установява, че
лицата А.С. М.- съпруга, починала на 03.04.2014 г., М. И. М.- дъщеря,
починала на 01.03.2007 г. и Р. И. М.- син, починал на 04.08.2012 г. са негови
законни наследници на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН. От същото
става ясно, че ищцата се явява и единствен наследник по закон на лицето А.С.
М. по силата на разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗН.
От събраните гласни доказателства чрез разпита на всички свидетелите се
6
установява, че до смъртта си покойните И. Д.ов М., А.С. М., М. И. М. и Р. И.
М. са живели в процесния жилищен етаж. От разпита на свидетелите Д.Т. и
В.Д. се установява, че от сключването на брак между ищцата и покойният й
съпруг Р. М. те са живеели заедно с родителите и сестра му в него. Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите като последователни, логични,
непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, при съобразяване
евентуалната заинтересованост на свидетелката Д. по смисъла на чл. 172 ГПК.
От друга страна съдът намира, че те кореспондират и с показанията на св.
Д.Б. Г. в частта по отношение на обстоятелството, че от както Р. М. се е
разболял, за което няма данни по делото коя година се е случило ищцата
заедно с него е заживяла в процесния имот, като откакто самата тя се е
разболяла преди година и половина го е напуснала. От показанията на всички
разпитани свидетелите безспорно се установява, че процесният етаж е
заключен от ищцата и ответниците нямат достъп до него. Съдът не кредитира
показанията на св. Г. в частта, с която твърди в процесния етаж ответниците
да ползват една стая при съобразяване евентуалната й заинтересованост, а
отделно от това доколкото показанията в тази част са непълни и не може да
се установи нито от кога, нито до кога е започнало това ползване, а още по-
малко на какво основание, на следващо място те не се подкрепят от другите
доказателства по делото.
Правото на позоваване на придобивното основание по чл.79 ЗС не е с
оглед на личността и не се погасява със смъртта на владелеца, а се включва в
наследството му. Ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по 79
ЗС срок, но е починало преди да се позове на последиците от придобивната
давност, то в наследството се включва владението върху имота, както и
правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя
им придобивна давност щом са продължили владението. При съобразяване
изложеното съдът счита, че ищцата доказа пълно и главно да е придобила
правото на собственост върху процесният жилищен етаж на основание чл. 79
ЗС. Установи се безспорно на първо място, че придобивната давност е
изтекла в полза на наследодателя на съпруга й- И. Д.ов М., а именно в
периода от 18.05.1981 г. до 18.05.1991 г., т.е. преди смъртта му на 14.12.1997
г., като владението му е продължено от неговите наследници- А.С. М., М. И.
М. и Р. И. М., а към настоящия момент и в лицето на ищцата, която се явява
техен единствен наследник по закон. При съобразяване на т. 3 и разясненията
по нея, дадени в Тълкувателно решение № 4/2012 г. от 17 декември 2012 г. по
тълкувателно дело № 4 по описа за 2012 г. на ОСГК следва да се приеме, че с
позоваването на придобивна давност ищцата е придобила правото на
собственост при осъществен фактически състав по чл.79 ЗС, като действието
на придобивното основание следва да се зачете от момента на изтичане на
срока по отношение на наследодателя- И. Д.ов М., а именно от 18.05.1991 г..
Ето защо предявеният положителен установителен иск следва да бъде уважен
изцяло, а поради несбъдване на вътрешно процесуалното условие съдът не
следва да се произнася по евентуално съединения установителен иск.
7
По разноските:
С оглед изхода на спора, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата
следва да се присъдят сторените по делото разноски, а именно сумата от общо
397,69 лв., от които сумата от 300 лв., представляваща възнаграждение за
един адвокат, а сумата от 97,69 за представляваща платена държавна такса.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83 ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебна власт по сметка на
Районен съд Велинград сумата от 1200 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ЮЛК. Р. М., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Велинград, пл.”*****, против М. Щ. М., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Велинград, ***** АТ. Ц. Т., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр.Хасково,*****, АЛБ. Ц. ИБ., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Сърница, ул.”Мир”, № 7, ИСКР. Ц. М., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Велинград, ***** Н. АНГ. М., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Велинград, пл.”Христо Ботев”, №8, СН. В.
М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Панагюрище, ул.”Христо Ботев”,
№ 22, АКС. В. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
с.Дорково,ул.”Висла”, № 16, Н. В. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Велинград, пл.”Христо Ботев” №8, М. АЛ. ДР., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр.Велинград, ул.”Братя Делибалтови”, №11, АЛБ. К. ЮР., с
ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.Велинград, ул.”Занога” № 10, ЕМ.
ОРЛ. ЮР., с ЕГН **********2, с постоянен адрес: гр.Велинград, ул. ”Бор”
№17, В. ОРЛ. ЮР., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Велинград,
ул.”Занога” №1, положителни установителни искове с правно основание по
чл. 124 ГПК, че ЮЛК. Р. М., с ЕГН ********** е собственик на следния
недвижим имот, а именно: втори / нормален/ жилищен етаж от жилищна
сграда еднофамилна, с идентификатор 10450.503.698.2, със застроена площ 72
кв.м. с адрес на сградата: гр.Велинград,*****, брой етажи: 2, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор 10450.503.698 по КК и КР,
одобрени със Заповед РД18- 1214/06.06.2018г. на Изпълнителен директор на
АГКК, с адрес на поземления имот: гр.Велинград, *****, общ.Велинград,
обл.Пазарджик, с площ на имота от 374 кв.м. при съседи: 10450.503.349,
10450.503.1812, 10450.503.706, 10450.503.1833, 10450.503.697 на основание
наследствено правоприемство и изтекла придобивна давност.
ОСЪЖДА М. Щ. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Велинград, ***** АТ. Ц. Т., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:
гр.Хасково,*****, АЛБ. Ц. ИБ., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Сърница, ул.”Мир”, № 7, ИСКР. Ц. М., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.Велинград, ***** Н. АНГ. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
8
гр.Велинград, пл.”Христо Ботев”, №8, СН. В. М., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.Панагюрище, ул.”Христо Ботев”, № 22, АКС. В. Г., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: с.Дорково,ул.”Висла”, № 16, Н. В. М., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Велинград, пл.”Христо Ботев” №8, М. АЛ.
ДР., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Велинград, ул.”Братя
Делибалтови”, №11, АЛБ. К. ЮР., с ЕГН:**********, с постоянен адрес:
гр.Велинград, ул.”Занога” № 10, ЕМ. ОРЛ. ЮР., с ЕГН **********2, с
постоянен адрес: гр.Велинград, ул. ”Бор” №17, В. ОРЛ. ЮР., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Велинград, ул.”Занога” №1 ДА
ЗАПЛАТЯТ на ЮЛК. Р. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Велинград, пл.”***** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от общо 367,69
лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА М. Щ. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Велинград, ***** АТ. Ц. Т., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:
гр.Хасково,*****, АЛБ. Ц. ИБ., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Сърница, ул.”Мир”, № 7, ИСКР. Ц. М., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.Велинград, ***** Н. АНГ. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Велинград, пл.”Христо Ботев”, №8, СН. В. М., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.Панагюрище, ул.”Христо Ботев”, № 22, АКС. В. Г., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: с.Дорково,ул.”Висла”, № 16, Н. В. М., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Велинград, пл.”Христо Ботев” №8, М. АЛ.
ДР., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Велинград, ул.”Братя
Делибалтови”, №11, АЛБ. К. ЮР., с ЕГН:**********, с постоянен адрес:
гр.Велинград, ул.”Занога” № 10, ЕМ. ОРЛ. ЮР., с ЕГН **********2, с
постоянен адрес: гр.Велинград, ул. ”Бор” №17, В. ОРЛ. ЮР., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Велинград, ул.”Занога” №1 ДА
ЗАПЛАТЯТ на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83 ГПК сумата от 1200 в полза
на бюджета на съдебна власт по сметка на Районен съд Велинград.
Решението може да се обжалва, с въззивна жалба пред Пазарджишки
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
9