Р Е Ш Е Н И Е
№ 162/26.2.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито
съдебно заседание на втори февруари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Георги Видев
2. Красимир Лесенски
при секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора Стефан Янев, като
разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно административнонаказателно
дело № 1429 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и
е образувано по касационна жалба на „Каракаш Юзгюр“ ЕООД против Решение №
260130/16.11.2020 г. постановено по АНД № 321/2020 г. по описа на Районен съд
Пазарджик.
С
обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 13-001716/29.01.2020
на директора на Дирекция "Инспекция по труда" Пазарджик, с което на
„Каракаш Юзгюр“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: област
Пловдив, община А., гр. А., ул. „Б. Д.“ № . на основание чл.416, ал.5 от КТ за
нарушение на чл.415, ал.1 от КТ е
наложена имуществена санкция в размер на
1 600 лв. /хиляда и шестстотин лева/.
В
касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и да бъде
отменено изцяло потвърденото с него наказателно постановление. Излагат се
подробни съображения в тази насока.
В съдебно заседание процесуалният
представител на касационния жалбоподател поддържа жалбата. Излага допълнителни
доводи за отмяна на атакуваното решение, съответно атакуваното НП.
За
ответника – Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик, редовно призован, не се
явява представител. Постъпило е писмено становище от процесуален представител, в
което се счита жалбата за неоснователна. Моли съда да потвърди решението на РС
Пазарджик като правилно и законосъобразно и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд Пазарджик е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.
Административен
съд Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
При
проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е
валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката,
на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция.
За
да потвърди с решението си наказателното постановление, Районен съд Пазарджик е
приел в мотивите си следното:
Касаторът
в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ не е изпълнил
дадено задължително за изпълнение предписание по т.2 от Протокол № ПР 1909365/28.03.2019 г. със срок за изпълнение
до 15.04.2019 г., а именно „Работодателят писмено да определи видовете обучения
и инструктажи по безопасни и здравословни условия на труд, които ще се
провеждат на основание чл.2 ал.2 т.1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда
за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд“. Нарушението било извършено на 16.04.2019 г. в гр. Пазарджик, т.е. в
първия работен ден, следващ срока за изпълнение на задължителното предписание.
Нарушението било констатирано на 24.09.2019 г. при проверка на документацията,
свързана със спазване на трудовото законодателство, когато се установило, че не
са представени доказателства относно изпълнението на дадените преписания с
цитирания протокол, изискани с призовка по чл.45 ал.1 от АПК с изх. №
19081126/18.09.2019 г. Бил съставен АУАН с бл. № 13-001716/01.10.2019 г. в
присъствието на управителя на дружеството, на който бил предявен и връчен срещу
подпис. Въз основа на съставения акт на 29.01.2020 г. било издадено атакуваното
НП.
Правилно
първоинстанционният съд е счел, че посочените с жалбата допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването на АУАН, а именно поради пропуснат срок по
чл. 34 от ЗАНН е неоснователно. Разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН предвижда,
че не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен
акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Съгласно
Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. №1/2014 г.,
ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, с изтичане на
давностните срокове по чл.34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат
реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното
правоотношение. Давността погасява възможността за реализирането на
отговорността, следователно изключва възможността за реализиране на
материалното санкционно правоотношение изобщо. Хипотезите са посочени
алтернативно в закона, т. е. достатъчно е едната от тях да е налице, за да се
преклудира възможността за образуване на административно-наказателно
производство. Когато са налице предпоставките за прилагане на 3-месечния срок
от откриване на нарушителя, се изключва прилагането на 1-годишния срок от
извършване на нарушението. Нарушителят се счита за открит, когато в писмен
документ, показания на свидетели или лично волеизявление се съдържат данни,
които не пораждат съмнение за авторството. Откриване на нарушителя означава
установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице -
извършило противоправното деяние, осъществяващо състав на административно
нарушение, а не съществуването на възможност това да бъде сторено, нито пък
фактическото му намиране или осъществяването на контакт между него и
актосъставителя или АНО. Несъмнено е при това положение, че откриването на
нарушителя е резултат от съответно предприети административнопроизводствени
действия, осъществени от снабдения с правомощията за това орган. От
представените по делото Протоколи от извършени проверки и показанията на
свидетеля Данчев е видно, при проверка извършена на 22.03.2019 г., завършила с
протокол от 28.03.2019 г. са дадени писмени задължителни предписания, едно от
които в т.2 е процесното – „Работодателят писмено да определи видовете обучения
и инструктажи по безопасни и здравословни условия на труд, които ще се
провеждат на основание чл.2 ал.2 т.1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда
за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд“. Последващата проверка за изпълнение на предписанията е направена на
18.09.2019 г., при която със съставен констативен протокол, при която при ново
поискване не са представен доказателства за изпълнението на предписанието,
както е било предписано. Именно от тогава - 18.09.2019 г. е започнал да тече
3-месечния срок за образуване на административнонаказателно производство,
когато е установено нарушението и нарушителя. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен на 01.10.2019 г., т.е. в тримесечния срок
по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
След подробен анализ относно
възражението за допуснато съществено процесуално нарушение поради непълно и неясно
описание на нарушението в НП, правилно първостепенният е счел, че е
неоснователно. Разпоредбата на
чл.415, ал.1 от КТ освен, че е посочена цифрово в обжалваното НП, конкретното
задължение залегнало в посочената разпоредба, част от предписанието, което не е
изпълнено е изписано максимално пълно и ясно, и словесно. Посочени са датата и
мястото на извършване, както и нарушителя, в качеството на работодател по
смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ
Първостепенният
съд правилно е кредитирал и приобщените по делото писмени доказателства,
доколкото същите спомагат за пълното и обективно изясняване на релевантните
обстоятелства по делото. Те кореспондират, както помежду си, така и с показанията
на разпитания свидетел Д.. Правилно съдът е възприел от представения Протокол №
ПР1909365/28.03.2019 г., от инспектори в Дирекция „Инспекция по Труда” гр. Пазарджик
е извършена проверка относно спазване на трудовото законодателство и ЗЗБУТ в
склад за търговия с бяла техника и други стоки втора употреба, стопанисван от
„Каракаш Юзгюр“ ЕООД, находящ се в гр. Пазарджик, ул. ”Н. Л.“ № 24. При
проверката са дадени задължителни предписания, между които и процесното по т.2.
От показанията на свидетеля Д.. се установява, че при последващата проверка на
същия обект на 18.09.2019 г. не са представени доказателства, че даденото
предписание е изпълнено. При тези данни правилно РС Пазарджик е счел, че е
осъществен съставът на административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.
Санкцията
на чл.415, ал.1 от КТ е предвидена за проявено от страна на задълженото лице
бездействие, водещо до неизпълнение на задължително предписание на контролен
орган за спазване на трудовото законодателство. В случая е безспорно
установено, че дружеството, в качеството си на работодател е проявило такова
бездействие, като не е изпълнило в срок даденото предписание по т.2 от
Протокола № ПР1909365/28.03.2019 г. Този факт обуславя ангажирането на
административнонаказателната му отговорност по чл.415, ал.1 от КТ.
Съдът
правилно и законосъобразно е преценил, че нарушението не представлява нито
„маловажно“ нарушение по смисъла на чл. 415, ал. 1 от КТ, нито може да се
отнесе като маловажен случай на нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съдът е изложил и мотиви по отношение размера на
санкцията. Настоящият съд намира този размер за правилно определен, близък до
установения в закона минимум за съответното нарушение, а именно 1 600 лв. най-вече въз основа на периода на
бездействие и неизпълнение, дори и след изтичането на дадения срок за изпълнение
в предписанието.
След
като е обсъдил всички доказателства по делото, както и възраженията в жалбата,
подадена пред него, съдът правилно е намерил за установен факта на извършеното
нарушение и правилно е приел, че датата на представената Заповед №1/08.02.2018 г. на управителя на дружеството, от
която е видно че работодателят е определил видовете обучения и инструктажи,
както и програма за провеждането им, не може да се приеме за достоверна.
При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила, които да предпоставят неговата отмяна.
Извършвайки
своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна
инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, Административен
съд Пазарджик приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят
от доказателствата по делото и релевираните в жалбата отменителни основания не
са налице.
По
изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, във връзка с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира други пороци
на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, поради което намира, че същото следва да бъде
оставено в сила.
С
оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски от страна
на ответника по жалбата, ще следва касатора да заплати на Дирекция „Инспекция
по труда“ Пазарджик, сторените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80,00 /осемдесет/ лева.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК,
Административен съд - Пазарджик, Х състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
в сила Решение № 260130/16.11.2020 г. постановено по АНД № 321/2020 г. по описа
на Районен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА
„Каракаш Юзгюр“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
А.., ул. „Б. Д.“ № .. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик, сторените
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00
/осемдесет/ лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:
1./П/
2./П/